Чл. 90. (1) Способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89.

(2) Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:

1. в която то е съставено, или

2. чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или

3. в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или

4. в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието.

(3) Алинея 2 се прилага и към формата на разпореждането за отмяна на завещанието.