Чл. 30. (1) Разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта, подлежащ на доказване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако правото, приложимо по съществото на делото, разрешава свидетелски показания за обстоятелствата по чл. 164 от Гражданския процесуален кодекс, тези доказателства са допустими, ако фактът се е осъществил на територията на държавата, чието право е приложимо.

(3) Обезпечаването на доказателства, които се намират в Република България, се извършва от българските съдилища, дори когато те не са компетентни по делото, за чието решаване са необходими тези доказателства. Насрещната страна се уведомява за деня на обезпечаването, освен ако то търпи отлагане.