Чл. 40. (1) По смисъла на този кодекс под право на дадена държава се разбират правните норми на тази държава, включително стълкновителните ѝ норми, освен ако в този кодекс или в друг закон е предвидено друго.

(2) Връщането към българското право и препращането към правото на трета държава не се допускат относно:

1. правното положение на юридическите лица и на неперсонифицираните образувания;

2. формата на правните сделки;

3. избора на приложимо право;

4. издръжката;

5. договорните отношения;

6. извъндоговорните отношения.

(3) В случаите по ал. 1, когато препращането се приеме, се прилага българското материално право, съответно материалното право на третата държава.