Чл. 102. (1) Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на тази глава, урежда:

1. тълкуването на договора;

2. изпълнението на задълженията;

3. последиците от пълно или частично неизпълнение на задълженията;

4. определянето на размера на вредите;

5. основанията за погасяване на задълженията;

6. последиците от недействителността на договора;

7. погасителната давност;

8. прекратяването на права като последица от изтичането на срок.

(2) По отношение на начина на изпълнение и мерките, които кредиторът може да предприеме при неизпълнение, съдът съобразява изцяло или отчасти правото на държавата по местоизпълнението на договора.