Чл. 294. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) (1) Застрахователен посредник е всяко физическо или юридическо лице, което не е застраховател или презастраховател или техен служител, нито посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, и което лице срещу възнаграждение извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти. Застрахователният посредник е:

1. застрахователен брокер или застрахователен агент, регистриран при условията и по реда на този кодекс;

2. застрахователен посредник от друга държава членка, който извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги;

3. (нова - ДВ, бр. 67 от 2025 г.) клон на застрахователен посредник от трета държава, регистриран по Търговския закон, и при условията и по реда на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, е всяко физическо или юридическо лице, различно от кредитна институция или инвестиционен посредник по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1, съответно т. 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.) и което срещу възнаграждение започва или извършва дейност по разпространение на застрахователни продукти на територията на Република България като допълнителна дейност, ако едновременно са налице следните условия:

1. основната професионална дейност на физическото или юридическото лице не е разпространение на застрахователни продукти;

2. физическото или юридическото лице единствено разпространява определени застрахователни продукти в допълнение към стока или услуга;

3. застрахователните продукти, които разпространява, не покриват животозастрахователни рискове или рискове, свързани с отговорности, освен ако това покритие е допълнително към стоката или услугата, които посредникът предлага като основна дейност по занятие.

(3) Посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, може да е:

1. физическо или юридическо лице с постоянно пребиваване, съответно със седалище в Република България, което подлежи на регистрация по реда на този кодекс;

2. физическо или юридическо лице с постоянно пребиваване, съответно със седалище в Република България по ал. 2, което извършва дейност без регистрация по реда на чл. 295, ал. 1;

3. посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, от друга държава членка, който извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги;

4. (нова - ДВ, бр. 67 от 2025 г.) клон на търговец от трета държава, регистриран по Търговския закон, и при условията и по реда на този кодекс или извършващ дейност без регистрация по реда на чл. 295, ал. 1.

(4) Презастрахователен посредник е всяко физическо или юридическо лице, което не е застраховател или презастраховател или негов служител и което срещу възнаграждение започва или извършва дейност по разпространение на презастрахователни продукти. Презастрахователният посредник може да е:

1. застрахователен брокер, регистриран при условията и по реда на този кодекс;

2. застрахователен или презастрахователен посредник от друга държава членка, който извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги;

3. (нова - ДВ, бр. 67 от 2025 г.) клон на презастрахователен брокер от трета държава, регистриран по Търговския закон, и при условията и по реда на този кодекс.

(5) Застрахователните и презастрахователните посредници могат да извършват и друга търговска дейност, доколкото в този кодекс или в друг закон не е предвидено друго.

(6) Когато застрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, сключва застрахователен договор от името на застраховател и получава от ползвателя на застрахователна услуга застрахователна премия или вноска, се смята, че премията или вноската е получена от застрахователя. Когато посредник по изречение първо получи от застраховател плащане по застрахователен договор, предназначено за ползвател на застрахователни услуги, то не се смята за платено на ползвателя на застрахователни услуги до момента, в който той действително го получи.