Чл. 162г. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) (1) Основание за насочване на случая към психолог и провеждане на консултация и психологическо изследване има при системно наблюдавано проблемно поведение, изразяващо се във:

1. загуба на интерес или удоволствие към дейности, които преди това са били приятни - хоби, развлечения и др.;

2. понижение на настроението, тъга, безпокойство, празнота, безнадеждност и песимизъм, чувство на вина, безпомощност и безполезност, неудовлетвореност, нетърпимост и раздразнителност без обяснение, безсъние, ранно събуждане или склонност към преспиване, загуба на апетит и на тегло или обратното, отказ от храна;

3. мисли за смърт и самоубийство или заявяване на самоубийствено намерение, ритуално сбогуване и завещаване на вещи;

4. проблеми с концентрацията, запомнянето или нарушени познавателни (когнитивни) способности, но само в случаите, когато тази промяна е настъпила по време на изтърпяване на наказанието;

5. системни конфликти с лишени от свобода и със служители от надзорно-охранителния състав с изразено импулсивно и агресивно поведение;

6. системни автоагресивни прояви, водещи до тежки наранявания и опасност за здравето и живота на лицето.

(2) Всяка заявка, която не отговаря на критериите по ал. 1, се връща на началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" като неоснователна за психологична намеса.

(3) Когато са налице индикации на проблемно поведение, отговарящо на критериите по ал. 1, инспектор-психологът осъществява консултиране - интервю, скрининг или психологическо изследване, в зависимост от тежестта на случая.