Чл. 64. (1) Лишените от свобода придобиват право на годишна почивка, след като са работили осем месеца (170 дни) през последните десет месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г.) За всяка следваща почивка те трябва да са работили 170 дни в продължение на 10 месеца, след като са придобили правото на предшестващата почивка, независимо кога тя им е била дадена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2017 г.) Почивката се разрешава от началника на затвора в рамките на календарната година, но не по-късно от четири месеца, след като е придобито правото.

(4) По изключение, когато правото на почивка е придобито в края на годината или важни съображения налагат това, ползването ѝ може да бъде разрешено и през следващата календарна година, но в рамките на четиримесечния срок. В тези случаи затворниците могат да ползват две почивки в една календарна година.

(5) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, не се приспада от годишната почивка.

(6) През време на годишната почивка на лишените от свобода се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

(7) На лишените от свобода, които не ползват годишната си почивка в домашни условия, им се дава храна по нормите, по които са получавали преди това, по едно допълнително свиждане и хранителна пратка и по възможност им се осигурява по-продължителен престой на открито. В този период от време те могат да бъдат включвани в работа само по реда на дежурството и в доброволен неплатен труд.

(8) Началникът на затвора въз основа на мотивирани молби, които се съхраняват в личните досиета, може да разреши на отделни затворници да не ползват годишната си почивка. В тези случаи те ползват правата на свиждане, хранителната пратка и престой на открито по ал. 7.

(9) Разрешение да не се ползва годишна почивка не се дава два пъти поред.