Член 1

Определения

По смисъла на настоящото рамково решение:

а) „решение“ означава влязло в сила решение за плащане на финансова санкция от страна на физическо или юридическо лице, което: i) е постановено от съд на държава, взела решението по отношение на деяние, което е наказуемо по нейното законодателство; ii) е взето от несъдебен орган на държавата по отношение на деяние, което е наказуемо по нейното законодателство, при условие че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела; iii) е взето от несъдебен орган на държавата по отношение на действия, които по нейното законодателство се наказват като правонарушения, при условие че съответното лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела; iv) е постановено от съд, който е компетентен и по наказателни дела, и се отнася за решение, посочено в iii);

б) „финансова санкция“ означава задължението за плащане на: i) парична сума, която е наложена с решението за осъждане за престъпление; ii) определено в същото решение обезщетение за жертвата, ако жертвата няма право да предяви в рамките на процеса граждански претенции и съдът действа в изпълнение на наказателната си компетентност; iii) парични суми за разходите по съдебните или административни процедури, които са резултата от решението; iv) парични суми, които са постановени в същото решение, за обществен фонд или организация за подпомагане на жертви. Финансова санкция не включва: — заповеди за конфискация на средствата и облагите на престъплението; — заповеди, които имат гражданскоправен характер и които произтичат от право на иск за вреди и възстановяване на предишното положение, и които подлежат на изпълнение съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела ;

в) „решаваща държава“ означава държавата-членка, в която е постановено решение по смисъла на настоящото рамково решение;

г) „изпълняваща държава“ означава държавата-членка, на която се предава едно решение с цел неговото изпълнение.

Член 2

Определяне на компетентните органи

1.Всяка държава-членка съобщава на генералния секретариат на Съвета кой орган или кои органи е компетентен, респ. са компетентни, съгласно нейното национално право по настоящото рамково решение в случаите, когато тази държава-членка е решаваща или изпълняваща държава.

2.Независимо от разпоредбите на член 4 всяка държава-членка може да определи един или няколко централни органа, които са компетентни за административното предаване и приемане на решенията, както и за подпомагане на компетентните органи, ако това се окаже необходимо съгласно устройството на нейната съдебна система.

3.Генералният секретариат на Съвета осигурява достъп на всички държави-членки до получената информация.

Член 3

Основни права

Настоящото рамково решение не накърнява задължението за зачитане на основните права и на общите правни принципи съгласно член 6 от Договора.

Член 4

Предаване на решения и включване на централния орган

1.Едно решение заедно с удостоверението, което е предвидено в настоящия член, може да бъде предадено на компетентните органи на държава-членка, в която физическото или юридическото лице, срещу което е постановено решението, разполага с имущество или получава доходи, обичайно пребивава, респ. — в случай на юридическо лице — има регистрирано седалище.

2.Удостоверението, за което се използва формулярът, който е даден в приложението, се подписва от компетентния орган на решаващата държава; при това органът удостоверява верността на съдържанието на удостоверението.

3.Компетентният орган на решаващата държава предоставя решението или заверено копие от решението заедно с удостоверението пряко на компетентния орган на изпълняващата държава, и то във форма, която позволява писмено доказване при условия, които дават възможност на изпълняващата държава да докаже верността. Оригиналът на решението или негово заверено копие и оригиналът на удостоверението се изпращат на изпълняващата държава при поискване. Всички официални уведомления също се извършват пряко между посочените компетентни органи.

4.Решаващата държава изпраща решението съответно само на една изпълняваща държава.

5.Ако на компетентния орган на решаващата държава не е известно кой орган в изпълняващата държава е компетентен, той се опитва да узнае това от изпълняващата държава, като използва всички достъпни нему средства, включително и звената за контакти на Европейската правна мрежа .

6.Ако орган в изпълняващата държава, който получи решение, не е компетентен да го признае и да предприеме необходимите действия за неговото изпълнение, той предава решението по служебен път на компетентния орган и съответно уведомява компетентния орган в решаващата държава.

7.Обединеното кралство и респективно Ирландия могат да обявят в декларация, че решението заедно с удостоверението трябва да се предава чрез централния орган или централните органи, посочен(и) в декларацията. Тези държави-членки могат по всяко време с друга декларация да ограничат приложното поле на подобна декларация за засилване действието на параграф 3. Те процедират по този начин, когато за тях влязат в сила разпоредбите за правна помощ от Шенгенската конвенция за изпълнение. Всяка декларация се представя в генералния секретариат и се нотифицира на Комисията.

Член 5

Приложно поле

1.Съгласно настоящото рамково решение следните престъпления, ако са наказуеми в решаващата държава и по начина, по който са определени в нейното право, водят до признаване и изпълнение на решенията и без проверка за съществуването на двойна наказуемост:

— участие в престъпна организация,

— тероризъм,

— трафик на хора,

— сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

— нелегален трафик на наркотици и психотропни вещества,

— нелегален трафик на оръжие, боеприпаси и взривни вещества,

— корупция,

— измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,

— изпиране на имущество, придобито от престъпление,

— подправяне на парични знаци, включително еуро,

— престъпления, свързани с компютри,

— престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности,

— улесняване на незаконно влизане и пребиваване,

— убийство, тежка телесна повреда,

— незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

— отвличане, противозаконно лишаване от свобода и взимане на заложници,

— расизъм и ксенофобия,

— организиран или въоръжен грабеж,

— незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

— мошеничество,

— рекет и изнудване,

— подправяне и пиратство на изделия,

— подправяне на административни документи и търговия с тях,

— подправяне на платежни средства,

— незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

— незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

— трафик на противозаконно отнети превозни средства,

— изнасилване,

— палеж,

— престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

— незаконно отвличане на летателни средства или кораби,

— саботаж,

— поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари,

— контрабанда на стоки,

— нарушаване на правата върху интелектуална собственост,

— заплахи срещу лица и насилие срещу тях, включително прояви на насилие по време на спортни мероприятия,

— престъпно увреждане,

— кражба,

— престъпления, които са установени от решаващата държава и служат за прилагане на задължения, които произтичат от актове, които са приети в рамките на Договора за ЕО и на дял VI от Договора за ЕС.

2.Съветът може с единодушие и след изслушване на Европейския парламент съгласно член 39, параграф 1 от Договора за ЕС по всяко време да реши да включи в списъка по параграф 1 и други видове престъпления.

В светлината на доклада по член 20, параграф 5 Съветът проверява дали е препоръчително списъкът да бъде разширен или изменен. Съветът разглежда отново въпроса на по-късен етап, въз основа на доклад за прилагането на настоящото рамково решение, който Комисията изготвя до 5 години след датата, посочена в член 20, параграф 1.

3.В случаи, които не са уредени от параграф 1, изпълняващата държава може да постави признаването и изпълнението на едно решение — независимо от квалификацията на фактическите обстоятелства или от квалификацията на престъплението — в зависимост от това, че решението се отнася за действия, които съставляват престъпление по закона на изпълняващата държава.

Член 6

Признаване и изпълнение на решения

Компетентните органи в изпълняващата държава признават решение, което е предадено в съответствие с член 4, без всякакви допълнителни формалности и незабавно предприемат необходимите действия за неговото изпълнение, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване или от изпълнение по член 7.

Член 7

Причини за отказ от признаване или изпълнение

1.Компетентните органи на изпълняващата държава могат да откажат признаването или изпълнението на решението, ако липсва удостоверението, предвидено в член 4, ако то е непълно или ако явно не съответства на решението.

2.Освен това компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже признаването и изпълнението на решението, когато е доказано, че:

а) срещу осъденото лице е постановено и приведено в изпълнение решение за същото деяние в изпълняващата държава или в друга държава, различна от решаващата или изпълняващата държава;

б) в някой от случаите по член 5, параграф 3 решението се отнася за деяние, което не съставлява престъпление по закона на изпълняващата държава;

в) изпълнението на решението по законодателството на изпълняващата държава е с изтекла давност и решението се отнася за деяние, за което тази държава е компетентна според националния си закон;

г) решението се отнася за деяния: i) които по законодателството на изпълняващата държава изцяло или отчасти са извършени на нейна територия или на място, което се счита за такова, или ii) са били извършени извън територията на решаващата държава и законодателството на изпълняващата държава не допуска преследването на престъпления от същия вид, които са извършени извън нейната територия;

д) съществува имунитет па закона на изпълняващата държава, което прави невъзможно изпълнението на решението;

е) решението е било постановено срещу физическо лице, което по законодателството на изпълняващата държава поради възрастта си не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

ж) съгласно предвиденото в член 4 удостоверение в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава заинтересованото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен съгласно националното законодателство представител за правото си на оспорване и за предвидените за тази цел срокове;

з) наложената финансова санкция е по-малка от 70 EUR или равностойността на тази сума;

и) съгласно предвиденото в член 4 удостоверение лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в удостоверението не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава: i) своевременно — или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес, — и — е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес; или ii) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса; или iii) след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение: — изрично е заявило, че не оспорва решението; — или — не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок;

й) съгласно предвиденото в член 4 удостоверение лицето не се е явило лично, освен ако удостоверението не посочва, че това лице, след като е било изрично уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса, изрично се е отказало от правото си на устно изслушване и изрично е посочило, че няма да оспорва.

3.В случаите, посочени в параграф 1 и параграф 2, букви в), ж), и) и й), преди компетентният орган на изпълняващата държава да вземе решение за отказ за признаване и изпълнение на решение изцяло или частично, той се консултира по подходящ начин с компетентния орган на издаващата държава и при целесъобразност отправя искане за незабавно предоставяне на цялата необходима информация.

Член 8

Определяне на сумата за плащане

1.Когато е установено, че решението се отнася за деяния, които не са извършени на територията на решаващата държава, то изпълняващата държава може да реши да намали размера на финансовата санкция до максималния размер, предвиден за подобни деяния по националния закон, ако деянията попадат в нейната компетентност.

2.Компетентният орган на изпълняващата държава преизчислява при необходимост финансовата санкция във валутата на изпълняващата държава по курса за деня на налагане на глобата или паричната санкция.

Член 9

Приложим закон за изпълнението

1.Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, както и член 10, изпълнението на решението се урежда от закона на изпълняващата държава по същия начин както при финансови санкции, които са наложени от изпълняващата държава. Единствено органи на изпълняващата държава могат да вземат решения относно процедурата за изпълнение и да определят свързаните с него мерки; това важи и за основанията за прекратяване на изпълнението.

2.Ако съответното лице може да представи доказателство за извършено частично и цялостно плащане в една от страните, компетентният орган на изпълняващата държава провежда консултации с компетентния орган на решаващата държава съгласно член 7, параграф 3. Всяка част от финансовата санкция, която е платена в една от държавите независимо по какъв начин, се начислява в пълен размер върху сумата, която следва да се изпълни в изпълняващата държава.

3.Финансови санкции, които са наложени на юридически лица, се изпълняват, дори и ако принципът за наказателна отговорност на юридически лица не се признава в изпълняващата държава.

Член 10

Лишаване от свобода или други алтернативни санкции, които заместват невъзстановяване на финансовата санкция

Ако не е възможно дадено решение да бъде изпълнено напълно или частично, може да бъде постановена алтернативна санкция, включително и лишаване от свобода, ако националният закон на изпълняващата държава предвижда това и ако решаващата държава е допуснала постановяването на такава алтернативна санкция в удостоверението по член 4. Тежестта на алтернативна санкция се определя съгласно закона на изпълняващата държава, но не бива да надхвърля максималния размер, който е посочен в представеното от решаващата държава удостоверение.

Член 11

Амнистия, помилване, преразглеждане на присъдата

1.Решаващата държава, както и изпълняващата държава могат да дадат амнистия и помилване.

2.Без да се засягат разпоредбите на член 10, само издаващата държава може да вземе решение по молба за преразглеждане на това решение.

Член 12

Приключване на изпълнение

1.Компетентният орган от решаващата държава незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава за решението или мярката, въз основа на която решението престава да е изпълнимо или е оттеглено от изпълняващата държава по други причини.

2.Изпълняващата държава прекратява изпълнението на решението, когато бъде уведомена от компетентния орган на решаващата държава за това решение или мярка.

Член 13

Приходи от изпълнението на решения

Приходите от изпълнението на решения се предоставят на изпълняващата държава, освен ако между изпълняващата и решаващата държава е решено друго, особено в случаите по член 1, буква б), ii).

Член 14

Информация от изпълняващата държава

Компетентният орган на изпълняващата държава уведомява компетентния орган на решаващата държава незабавно във форма, която дава възможност за писмено доказване на:

а) предоставянето на решението на компетентния орган по член 4, параграф 6;

б) всяко решение относно отказ от признаване и изпълнение на решение по член 7 или член 20, параграф 3 — заедно с мотиви;

в) цялостно или частично неизпълнение на решението по причините, които са посочени в член 8, член 9, параграфи 1 и 2, както и член 11, параграф 1;

г) изпълнението на решението възможно най-скоро след неговото приключване;

д) прилагането на алтернативна санкция по член 10.

Член 15

Последствия от представяне на решение

1.При спазване разпоредбите на параграф 2 решаващата държава не може да предприема изпълнение на решение, което е представено съгласно член 4.

2.Правото на изпълнение на решението се връща на решаващата държава:

а) след като изпълняващата държава е уведомила, че при прилагане на член 7 с изключение на член 7, параграф 2, буква а) и при прилагане на член 11, параграф 1, както и на член 20, параграф 3, не е изпълнено изцяло и частично, или решението не е било прието, или

б) когато изпълняващата държава е била уведомена, че решението е оттеглено от изпълняващата държава съгласно член 12.

3.Ако след представяне на решение по член 4 орган от решаващата държава получи парична сума, която е платена доброволно от осъденото лице въз основа на решението, този орган незабавно уведомява за това компетентния орган от изпълняващата държава.

Член 16

Езици

1.Удостоверението, за което се използва приложеният стандартен формуляр, се превежда на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава. Всяка държава-членка може в момента на приемане на настоящото рамково решение или по-късно да посочи в декларация до генералния секретариат, че приема превод на един или няколко официални езика на органите на Европейския съюз.

2.Изпълнението на едно решение може да бъде суспендирано за времето, което е необходимо за превода, който се извършва за сметка на изпълняващата държава.

Член 17

Разходи

Държавите-членки се отказват от взаимни искания за възстановяване на разходите, които са свързани с прилагането на настоящото рамково решение.

Член 18

Отношение към други конвенции и споразумения

Настоящото рамково решение не изключва прилагането на двустранните или многостранните конвенции или споразумения между държавите-членки, ако те дават възможност за излизане извън разпоредбите на настоящото рамково решение и допринасят за по-нататъшно опростяване на процедурите за изпълнение на финансови санкции.

Член 19

Териториално приложно поле

Настоящото рамково решение се прилага за Гибралтар.

Член 20

Прилагане

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение преди 22 март 2007 г.

2.Всяка държава-членка може за срок до пет години от влизането в сила на настоящото рамково решение да ограничи неговото прилагане за:

а) решения по член 1, буква а), i) и iv); и/или

б) по отношение на юридически лица — само до решения, които се отнасят до действия, за които определен европейски акт предвижда прилагането на принципа на отговорността на юридическите лица.

Ако една държава-членка желае да се възползва от настоящия параграф, при приемането на настоящото рамково решение тя прави съответна декларация пред генералния секретар на Съвета. Декларацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.Всяка държава-членка може да откаже приемането и изпълнението на решения, когато удостоверението по член 4 дава основание да се предполага, че са нарушени основни права или общи правни принципи съгласно член 6 от Договора. В този случай се прилага процедурата по член 7, параграф 3.

4.Всяка държава-членка може да прилага в отношенията с друга държава-членка, която се възползва от параграф 2, принципа на реципрочност.

5.Държавите-членки предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с които транспонират в националното си законодателство задълженията, които произтичат от настоящото рамково решение. На основата на доклад от Комисията, основан на тази информация, Съветът проверява най-късно до 22 март 2008 г. доколко държавите-членки изпълняват настоящото рамково решение.

6.Генералният секретариат на Съвета уведомява държавите-членки и Комисията относно декларациите, които са направени съгласно член 4, параграф 7 и член 16.

7.Без да се засяга член 35, параграф 7 от Договора, всяка държава-членка, която е установила повтарящи се затруднения или липса на действие от страна на друга държава-членка във връзка с взаимното признаване и изпълнение на решения, без въпросът да може да бъде уреден в рамките на двустранни консултации, тя може да уведоми за това Съвета, за да бъде направена оценка на изпълнението на рамковото решение на равнище държави-членки.

8.Всяка държава-членка, която в течение на една календарна година е прилагала параграф 3, в началото на следващата календарна година уведомява Съвета и Комисията за случаите, в които прилагани основания по тази разпоредба за непризнаването и неизпълнението на решение.

9.В срок 7 години след влизане в сила на настоящото рамково решение Комисията изготвя доклад въз основа на постъпилата информация и го допълва с подходящи според нея инициативи. Въз основа на доклада Съветът проверява настоящия член с оглед на това, дали параграф 3 следва да се запази, или да бъде заменен с конкретна разпоредба.

Член 21

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.