Член 8

Основания за непризнаване или непривеждане в изпълнение

1.Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае и изпълни решение за конфискация, ако удостоверението, предвидено в член 4, не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението.

2.Компетентният съдебен орган на изпълняващата държава съгласно определеното в законодателството на същата държава може също така да откаже да признае и изпълни решение за конфискация, ако е установено, че:

а) изпълнението на решението за конфискация би противоречало на принципа ne bis in idem;

б) в един от случаите по член 6, параграф 3 решението за конфискация е свързано с деяния, които не съставляват престъпление, което позволява конфискация по законодателството на изпълняващата държава; независимо от това във връзка с данъци, такси, мита и валутни операции не може да бъде отказано изпълнение на решение за конфискация на основание на това, че изпълняващата държава не налага същия вид данък или такса или няма същия вид правила по отношение на данъците, таксите, митата или валутните операции като законодателството на издаващата държава;

в) налице е имунитет или привилегия по законодателството на изпълняващата държава, който/която би възпрепятствал/а изпълнението на местно решение за конфискация на съответното имущество;

г) правата на всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети страни, по законодателството на изпълняващата държава не позволяват изпълнение на решението за конфискация, включително когато това е последица от прилагането на средствата за правна защита в съответствие с член 9;

д) съгласно предвиденото в член 4, параграф 2 удостоверение лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за конфискация, освен ако в удостоверението не се посочва, че лицето, в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава: i) своевременно — или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за конфискация, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес, — и — е уведомено за възможността за постановяване на такова решение за конфискация, ако не се яви на съдебния процес; или ii) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса; или iii) след като решението за конфискация му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение: — изрично е заявило, че не оспорва решението за конфискация; — или — не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок;

е) решението за конфискация се основава на наказателно производство, свързано с престъпление, което: — по законодателството на изпълняващата държава се счита за извършено изцяло или отчасти на нейна територия, или на място, равностойно на нейна територия, — или — е било извършено извън територията на издаващата държава и законодателството на изпълняващата държава не позволява предприемане на съдебно производство по отношение на такива престъпления, когато те са извършени извън територията на същата държава;

ж) решението за конфискация според същия орган е било издадено при обстоятелства, при които конфискацията на имущество е била постановена по силата на разширени правомощия за конфискация по член 2, буква г), iv);

з) изпълнението на заповедта за конфискация е погасено поради изтичане на срок в изпълняващата държава, при условие че деянията попадат под юрисдикцията на същата държава по нейното собствено наказателно право.

3.Ако компетентният орган на изпълняващата държава счита, че:

— решението за конфискация е било издадено при условия, при които конфискацията на имуществото е било постановена при упражняване на разширените правомощия за конфискация по член 2, буква г), iii), — и

— решението за конфискация попада извън обхвата на опцията, приета от изпълняващата държава по член 3, параграф 2 от Рамково решение 2005/212/ПВР,

той изпълнява решението за конфискация, поне доколкото това е предвидено за подобни местни случаи по националното законодателство.

4.Компетентните органи на изпълняващата държава обръщат особено внимание на консултирането по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземат решение да не признаят и да не изпълнят решение за конфискация по силата на параграф 2, или да ограничат изпълнението на такова решение по силата на параграф 3. Консултирането е задължително, когато има вероятност решението да е основано на:

— параграф 1,

— параграф 2, букви а), д), е) или ж),

— параграф 2, буква г) и информацията не е била предоставена по член 9, параграф 3, — или

— параграф 3.

5.Когато е невъзможно да бъде изпълнено решението за конфискация, тъй като имуществото, което трябва да бъде конфискувано, вече е конфискувано, изчезнало е, било е унищожено, не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението, или местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, дори след консултации с издаващата държава, компетентният орган на издаващата държава се уведомява незабавно.