Член 1

Правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми:

а) публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б) извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

2.По смисъла на параграф 1 държавите-членки могат да изберат да накажат само действието, което или е извършено по начин, който може да наруши обществения ред, или е заплашително, обидно или оскърбително.

3.По смисъла на параграф 1 понятието „религия“ следва да обхваща поне поведението, което е претекст за извършване на действия срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност.

4.Всяка държава-членка може, при приемането на настоящото рамково решение или в по-късен момент, да направи декларация, която ще определи като наказуеми отричането или грубото омаловажаване на престъпленията, посочени в параграф 1, букви в) и/или г), само ако престъпленията, посочени в тези букви, са установени с окончателно решение на национален съдебен орган на съответната държава-членка и/или на международен съд, или само с окончателно решение на международен съд.

Член 2

Подбудителство и съучастничество

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че подбуждането към извършване на действията, посочени в член 1, параграф 1, букви в) и г), е наказуемо.

2.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че съучастничеството в извършване на посочените в член 1 действия е наказуемо.

Член 3

Наказания

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в членове 1 и 2 действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в член 1 действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.

Член 4

Расистки и ксенофобски мотиви

За правонарушения, различни от посочените в членове 1 и 2, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че расистките и ксенофобските мотиви са разглеждани като утежняващо обстоятелство или, при невъзможност, са взети под внимание от съдилищата при определяне на размера на санкциите.

Член 5

Отговорност на юридическите лица

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за посочени в членове 1 и 2 действия, които са извършени в тяхна полза от всяко лице, действащо или индивидуално, или като член на орган на юридическото лице и упражняващо ръководна длъжност в него, на следните основания:

а) пълномощие да представлява юридическото лице,

б) правомощие да взима решения от името на юридическото лице, или

в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.Освен предвидените в параграф 1 от настоящия член случаи, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е довела до извършването на действия, посочени в членове 1 и 2, в полза на това юридическо лице от лице на негово подчинение.

3.Съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член отговорността на юридическото лице не изключва наказателноправни мерки срещу физически лица, които са извършители или съучастници в действие, посочено в членове 1 и 2.

4.Под „юридическо лице“ се разбира всяка организация, която притежава такъв статут по силата на приложимото национално законодателство, с изключение на държави или другите обществени органи при упражняването на държавни функции, както и на публични международни организации.

Член 6

Санкции срещу юридически лица

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице, подведено под отговорност по силата на член 5, параграф 1, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, в това число наказателни или административни глоби, и евентуално други санкции, като например:

а) мерки за отмяна на правото за ползване на държавни помощи или облаги;

б) мерки за временна или постоянна забрана за упражняване на търговска дейност;

в) поставяне под съдебен надзор;

г) съдебна мярка за ликвидация.

2.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност по силата на член 5, параграф 2, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции или мерки.

Член 7

Конституционни норми и основни принципи

1.Настоящото рамково решение не би могло по никакъв начин да накърни задължението за спазване на основните права и на основните правни принципи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване, утвърдени в член 6 от Договора за създаване на Европейския съюз.

2.Настоящото рамково решение не поражда задължение за държавите-членки да предприемат мерки, които противоречат на основни принципи, свързани със свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение, по-специално със свободата на печата и свободата на изразяване в други средства за масово осведомяване, тъй като те произтичат от конституционни традиции или правила, уреждащи правата и задълженията на печата или другите средства за масово осведомяване, както и процесуалните гаранции за тях, когато тези правила се отнасят до определянето или ограничаването на отговорността.

Член 8

Възбуждане на разследване или наказателно преследване

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че разследванията или наказателното преследване на посочени в членове 1 и 2 действия не зависят от показания или обвинение от страна на потърпевшо лице, поне в най-тежките случаи, когато действието е извършено на нейна територия.

Член 9

Компетентност

1.Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на посочените в членове 1 и 2 действия, когато те са извършени:

а) изцяло или частично на нейна територия;

б) от неин гражданин; или

в) в полза на юридическо лице, чието седалище се намира на територията на тази държава-членка.

2.При установяване на своята компетентност съгласно параграф 1, буква а) всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че компетентността ѝ покрива и случаите, при които действието е извършено с помощта на информационна система и когато:

а) нарушителят извършва действието, като се намира физически на нейна територия, независимо дали действието включва оборудване, инсталирано на информационна система, намираща се на нейна територия;

б) действието включва оборудване, инсталирано на информационна система на нейна територия, независимо дали нарушителят извършва действието, като се намира физически на нейна територия.

3.Всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само при определени случаи или условия правилата за компетентност, установени в параграф 1, букви б) и в).

Член 10

Изпълнение и преразглеждане

1.Държавите-членки вземат необходимите мерки за изпълнение на настоящото рамково решение до 28 ноември 2010 г.

2.Преди тази дата държавите-членки внасят в генералния секретариат на Съвета и в Комисията текста на разпоредбите, чрез които въвеждат във вътрешните си законодателства задълженията, произтичащи от настоящото рамково решение. Въз основа на доклад, разработен на базата на тази информация, и на писмен доклад на Комисията Съветът до 28 ноември 2013 г. прави оценка на степента, в която държавите-членки са се съобразили с настоящото рамково решение.

3.Преди 28 ноември 2013 г. Съветът преразглежда настоящото рамково решение. За подготовката на този преглед Съветът приканва държавите-членки да посочат дали са срещнали проблеми при съдебното сътрудничество по посочените в член 1, параграф 1 правонарушения. Съветът може да поиска освен това от Евроюст да представи доклад дали разликите между националните законодателства са довели до проблеми в съдебното сътрудничество между държавите-членки в тази област.

Член 11

Отмяна на Съвместно действие 96/443/ПВР

Съвместно действие 96/443/ПВР се отменя.

Член 12

Териториално приложение

Настоящото рамково решение се прилага в Гибралтар.

Член 13

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.