Член 17

Право на достъп

1.Всеки субект на данни има право, след отправяне на искания на разумни интервали, да получи без ограничение и без прекомерно забавяне или разходи:

а) поне потвърждение от администратора или от националния надзорен орган, дали данни, свързани с него, са били предадени или предоставени, и информация относно получателите или категориите получатели, пред които са разкрити данните, както и информация за данните, които са в процес на обработване; или

б) поне потвърждение от националния надзорен орган, че са извършени всички необходими проверки.

2.Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки, ограничаващи достъпа до информация съгласно параграф 1, буква а) в случаите, когато такова ограничение, при зачитане на законните интереси на засегнатото лице, съставлява необходима и пропорционална мярка:

а) за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури;

б) за да се избегне повлияване върху предотвратяването, откриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в) за защита на обществената сигурност;

г) за защита на националната сигурност;

д) за защита на субекта на данните или правата и свободите на другите.

3.Всеки отказ или ограничаване на достъпа се изпраща в писмен вид на субекта на данните. Същевременно му се съобщават и фактическите или правните основания за решението. Това информиране може да бъде пропуснато, ако съществува причина съгласно параграф 2, букви а)—д). Във всички тези случаи субектът на данните бива уведомен, че може да обжалва пред компетентния национален надзорен орган, пред съдебен орган или пред съд.