Член 1

Цел и обхват

1.Настоящото рамково решение има за цел да осигури високо ниво на защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално на правото им на неприкосновеност на личния живот във връзка с обработването на лични данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, предвидено в дял VI от Договора за Европейския съюз, като същевременно гарантира високо ниво на обществена сигурност.

2.В съответствие с настоящото рамково решение държавите-членки защитават основните права и свободи на физическите лица и по-специално правото им на неприкосновеност на личния живот, когато за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания личните данни:

а) са или са били предадени или предоставени между държавите-членки;

б) са или са били предадени или предоставени от държавите-членки на органи или информационни системи, създадени въз основа на дял VI от Договора за Европейския съюз; или

в) са или са били предадени или предоставени на компетентните органи на държавите-членки от органите или информационните системи, създадени въз основа на Договора за Европейския съюз или на Договора за създаване на Европейската общност.

3.Настоящото рамково решение се прилага при обработване на лични данни, извършвано изцяло или частично чрез автоматични средства, както и при обработване, извършвано по друг начин освен чрез автоматични средства, на лични данни, които съставляват част от система за класиране или са предназначени да бъдат част от такава система.

4.Настоящото рамково решение не засяга основни интереси, свързани с националната сигурност, нито специфични разузнавателни дейности в областта на националната сигурност.

5.Настоящото рамково решение не препятства държавите-членки да предоставят по-големи гаранции от установените в него за защита на събираните или обработвани на национално равнище лични данни.

Член 2

Определения

За целите на настоящото рамково решение:

а) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с физическо лице с установена или установяема самоличност („субект на данните“); лице с установяема самоличност е лице, чиято самоличност може да се установи пряко или косвено, по-специално по идентификационен номер или по един или повече фактори, специфични за неговата физическа, физиологична, психическа, икономическа, културна или социална самоличност;

б) „обработване на лични данни“ и „обработване“ означават всяка операция или съвкупност от операции, извършвани със или без автоматични средства по отношение на личните данни, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменяне, извличане, справка, използване, разкриване чрез предаване, разпространяване или предоставяне по друг начин, подреждане или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване;

в) „блокиране“ означава обозначаването на съхраняваните лични данни с цел ограничаване на тяхното обработване в бъдеще;

г) „система за класиране на лични данни“ и „система за класиране“ означават всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпни по специфични критерии, независимо дали е централизирана, децентрализирана или разпределена по функционален или географски принцип;

д) „обработващ лични данни“ означава всеки, който обработва лични данни от името на администратора;

е) „получател“ означава всеки, пред който се разкриват данни;

ж) „съгласие на субекта на данните“ означава всеки свободно даден, конкретен и информиран израз на воля, с който субектът на данните изразява съгласието си да бъдат обработвани личните му данни;

з) „компетентни органи“ означава служби или органи, създадени с правни актове, приети от Съвета съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз, както и полицейски, митнически, съдебни и други компетентни органи на държавите-членки, които са упълномощени съгласно националното законодателство да обработват лични данни, попадащи в обхвата на настоящото рамково решение;

и) „администратор“ означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и начините за обработка на лични данни;

й) „обозначаване“ означава маркирането на съхраняваните лични данни, без да се цели ограничаване на тяхното обработване в бъдеще;

к) „правя анонимен“ означава изменяне на лични данни по такъв начин, че подробностите относно личните и материалните обстоятелства вече да не могат или да могат само с несъразмерен разход на време, финансови средства и труд да бъдат приписани на физическо лице с установена или установяема самоличност.

Член 3

Принципи на законосъобразност, пропорционалност и цел

1.Личните данни могат да се събират от компетентните органи само за специфични, изрични и законосъобразни цели в рамките на техните задачи и могат да бъдат обработвани само за целта, за която са събрани. Обработването на данни следва да бъде законосъобразно и адекватно, като не е прекомерно по отношение на целите, за които са събрани данните.

2.По-нататъшното обработване за друга цел е разрешено, когато:

а) не е несъвместимо с целите, за които са били събрани данните;

б) компетентните органи са упълномощени да обработват такива данни за друга такава цел в съответствие с приложимите законови разпоредби; и

в) обработването е необходимо и пропорционално на тази друга цел.

Компетентните органи могат да обработят изпратените лични данни по-нататък за исторически, статистически или научни цели, при условие че държавите-членки осигурят подходящи гаранции, като например да направят данните анонимни.

Член 4

Коригиране, заличаване и блокиране

1.Личните данни се коригират, ако са неточни и, когато това е възможно и необходимо, се допълват или актуализират.

2.Личните данни се заличават или правят анонимни, когато вече не са необходими за целите, за които са били законно събрани или са обект на по-нататъшно законосъобразно обработване. Настоящата разпоредба не засяга архивирането на тези данни в отделна база данни за подходящ период в съответствие с националното законодателство.

3.Личните данни се блокират, вместо да се заличават, ако са налице разумни основания да се смята, че заличаването им би могло да засегне законните интереси на субекта на данните. Блокираните данни се обработват само за целта, която е препятствала заличаването им.

4.Когато личните данни се съдържат в съдебно решение или регистър, свързан с издаването на съдебно решение, коригирането, заличаването или блокирането се извършват в съответствие с националните правила за съдебните производства.

Член 5

Определяне на срокове за заличаване и преглед

За заличаването на лични данни или за периодичен преглед на необходимостта от съхранението на тези данни се определят подходящи срокове. Съблюдаването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки.

Член 6

Обработване на специални категории данни

Обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на данни, свързани със здравето или сексуалния живот, е разрешено само когато това е строго необходимо и когато националното законодателство осигурява адекватни гаранции.

Член 7

Автоматизирани индивидуални решения

Решение, което предизвиква неблагоприятни правни последици за субекта на данните или съществено го засяга и което се основава единствено на автоматизирано обработване на данни за целите на оценяването на определени лични аспекти, свързани със субекта на данните, е позволено само когато е разрешено от закон, който установява мерки за гарантиране на законните интереси на субекта на данните.

Член 8

Проверка на качеството на данните, които се изпращат или предоставят

1.Компетентните органи предприемат всички разумни стъпки, за да гарантират, че лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални, не се изпращат или не се предоставят. За тази цел компетентните органи, доколкото това е практически възможно, проверяват качеството на личните данни преди тяхното изпращане или предоставяне. Доколкото е възможно, при всяко предаване на данни се добавя наличната информация, което позволява получаващата държава-членка да оцени степента на точност, пълнота, актуалност и надеждност. Ако личните данни са предадени, без да са поискани, получаващият орган незабавно проверява дали тези данни са необходими за целта, за която са предадени.

2.Ако се окаже, че са изпратени неверни данни или данни, които са предадени незаконосъобразно, получателят трябва да бъде уведомен незабавно. Данните трябва незабавно да бъдат коригирани, заличени или блокирани в съответствие с член 4.

Член 9

Срокове

1.При предаване или предоставяне на данните изпращащият орган може, в съответствие с националното законодателство и съгласно членове 4 и 5, да посочи сроковете за запазване на данни, след изтичането на които получателят трябва да заличи или да блокира данните или да извърши преглед дали те все още са необходими. Това задължение не се прилага, ако към момента на изтичане на тези срокове данните са необходими за текущо разследване, наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания.

2.Когато изпращащият орган не е посочил срок в съответствие с параграф 1, се прилагат сроковете, посочени в членове 4 и 5, за запазване на данни, предвидени в националното законодателство на получаващата държава-членка.

Член 10

Вписване и документиране

1.Всяко предаване на лични данни се вписва или документира с цел проверка на законосъобразността на обработването на данните, самонаблюдение и осигуряване на подходяща цялост и сигурност на данните.

2.Вписванията или документацията, изготвени съгласно параграф 1, се съобщават при поискване на компетентния надзорен орган за упражняване на контрол върху защитата на данните. Компетентният надзорен орган използва тази информация само за упражняване на контрол върху защитата на данните и за гарантиране на подходящото им обработване, както и на целостта и сигурността на данните.

Член 11

Обработване на лични данни, получени или предоставени от друга държава-членка

Личните данни, получени или предоставени от компетентния орган на друга държава-членка, могат, в съответствие с изискванията на член 3, параграф 2, да бъдат обект на по-нататъшно обработване само за следните цели, различни от целите, за които са били изпратени или предоставени:

а) предотвратяване, разследване, откриване или наказателно преследване на престъпления или изпълнение на наказания, различни от тези, за които са били изпратени или предоставени;

б) други съдебни и административни производства, пряко свързани с предотвратяването, разследването, откриването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в) предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност; или

г) всяка друга цел, само с предварителното съгласие на изпращащата държава-членка или със съгласието на субекта на данните, дадено в съответствие с националното законодателство.

Компетентните органи могат да подложат изпратените лични данни на по-нататъшно обработване за исторически, статистически или научни цели, при условие че държавите-членки осигурят подходящи гаранции, като например да направят данните анонимни.

Член 12

Спазване на национални ограничения, свързани с обработването

1.Когато съгласно законодателството на изпращащата държава-членка спрямо обмена на данни между компетентните органи на тази държава-членка се прилагат специфични ограничения при специфични обстоятелства, изпращащият орган уведомява получателя за тези ограничения. Получателят гарантира, че тези ограничения, свързани с обработването, се спазват.

2.При прилагане на параграф 1 държавите-членки не прилагат ограничения по отношение на предаването на данни на други държави-членки или на служби или органи, създадени по силата на дял VI от Договора за Европейския съюз, различни от тези, които се прилагат при подобно предаване на данни на национално равнище.

Член 13

Предаване на компетентни органи в трети държави или на международни структури

1.Държавите-членки предвиждат личните данни, изпратени или предоставени от компетентния орган на друга държава-членка, да могат да бъдат предавани на трети държави или международни структури само ако:

а) това е необходимо за предотвратяването, разследването, откриването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

б) получаващият орган в третата държава или получаващата международна структура носи отговорност за предотвратяването, разследването, откриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в) държавата-членка, от която са получени данните, е дала своето съгласие за тяхното предаване в съответствие с националното си законодателство; и

г) съответната трета държава или международна структура осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни.

2.Предаване без предварително съгласие в съответствие с параграф 1, буква в) е разрешено само ако предаването на данните е от съществено значение за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност на държава-членка или на трета държава или за основни интереси на държава-членка, и предварителното съгласие не може да бъде получено своевременно. Органът, който отговаря за даването на съгласие, трябва да бъде уведомен незабавно.

3.Чрез дерогация от параграф 1, буква г) лични данни могат да бъдат предавани, ако:

а) националното законодателство на държавата-членка, предаваща данните, предвижда това поради:

i) законни специфични интереси на субекта на данните; или

ii) законни приоритетни интереси, особено важни обществени интереси; или

б) третата държава или получаващата международна структура предоставя гаранции, които се считат за адекватни от съответната държава-членка съгласно националното ѝ законодателство.

4.Адекватността на равнището на защита, посочено в параграф 1, буква г), се оценява в контекста на всички обстоятелства около операцията или съвкупността от операции по предаване на данни. Специално внимание се обръща на естеството на данните, целта и продължителността на предлаганата операция или операции по обработването им, държавата на произхода и държавата или международната структура на крайното местоназначение на данните, правните норми, както общи, така и секторни, които са в сила във въпросната трета държава или международна структура, и професионалните правила и мерките за сигурност, които се прилагат.

Член 14

Предаване на частни страни в държави-членки

1.Държавите-членки гарантират, че личните данни, получени или предоставени от компетентния орган на друга държава-членка, могат да бъдат предадени на частни страни само в случай че:

а) компетентният орган на държавата-членка, от която са получени данните, е дал съгласие за предаването в съответствие с националното си законодателство;

б) няма законни специфични интереси на субекта на данните, които да възпрепятстват предаването; и

в) в определени случаи предаването е от съществено значение за компетентния орган, предаващ данните на частна страна за:

i) изпълнението на законно възложена му задача;

ii) предотвратяването, разследването, откриването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

iii)

предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност; или

iv) предотвратяването на сериозно нарушение на правата на физически лица.

2.Компетентният орган, предаващ данните на частна страна, уведомява последната за целите, за които данните могат да бъдат изрично използвани.

Член 15

Информиране по искане на компетентния орган

При поискване получателят информира компетентния орган, изпратил или предоставил личните данни, за тяхната обработка.

Член 16

Информация за субекта на данните

1.Държавите-членки гарантират, че субектът на данните е информиран относно събирането или обработването на лични данни от техните компетентни органи в съответствие с националното законодателство.

2.Когато между държавите-членки се предават или предоставят лични данни, всяка държава-членка може, в съответствие с разпоредбите на националното си законодателство, посочени в параграф 1, да поиска другата държава-членка да не информира субекта на данните. В такъв случай втората държава-членка не информира субекта на данните без предварителното съгласие на първата държава-членка.

Член 17

Право на достъп

1.Всеки субект на данни има право, след отправяне на искания на разумни интервали, да получи без ограничение и без прекомерно забавяне или разходи:

а) поне потвърждение от администратора или от националния надзорен орган, дали данни, свързани с него, са били предадени или предоставени, и информация относно получателите или категориите получатели, пред които са разкрити данните, както и информация за данните, които са в процес на обработване; или

б) поне потвърждение от националния надзорен орган, че са извършени всички необходими проверки.

2.Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки, ограничаващи достъпа до информация съгласно параграф 1, буква а) в случаите, когато такова ограничение, при зачитане на законните интереси на засегнатото лице, съставлява необходима и пропорционална мярка:

а) за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури;

б) за да се избегне повлияване върху предотвратяването, откриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания;

в) за защита на обществената сигурност;

г) за защита на националната сигурност;

д) за защита на субекта на данните или правата и свободите на другите.

3.Всеки отказ или ограничаване на достъпа се изпраща в писмен вид на субекта на данните. Същевременно му се съобщават и фактическите или правните основания за решението. Това информиране може да бъде пропуснато, ако съществува причина съгласно параграф 2, букви а)—д). Във всички тези случаи субектът на данните бива уведомен, че може да обжалва пред компетентния национален надзорен орган, пред съдебен орган или пред съд.

Член 18

Право на коригиране, заличаване или блокиране

1.Субектът на данните има право да очаква администраторът да изпълни своите задължения в съответствие с членове 4, 8 и 9 относно коригирането, заличаването или блокирането на лични данни, произтичащи от настоящото рамково решение. Държавите-членки определят дали субектът на данните може да упражни това право пряко пред администратора или чрез посредничеството на компетентния национален надзорен орган. Ако администраторът откаже да извърши коригирането, заличаването или блокирането, отказът трябва да бъде съобщен в писмен вид на субекта на данните, който трябва да бъде информиран за възможностите, предвидени в националното законодателство, за подаване на жалба или търсене на средство за правна защита. След разглеждане на жалбата или средството за правна защита субектът на данните бива уведомен дали администраторът е действал правилно. Държавите-членки могат също да предвидят субектът на данните да бъде уведомен от компетентния национален надзорен орган, че е извършен преглед.

2.Ако точността на част от личните данни бъде оспорена от субекта на данните и тази точност или неточност не може да бъде проверена, може да се направи обозначаване на тази част от данните.

Член 19

Право на обезщетение

1.Всяко лице, което е претърпяло вреди в резултат на незаконосъобразна операция по обработване или на действие, което е несъвместимо с националните разпоредби, приети съгласно настоящото рамково решение, има право да получи обезщетение за претърпените вреди от администратора или от друг компетентен съгласно националното право орган.

2.Когато компетентен орган на държава-членка е предал лични данни, получателят, в контекста на своята отговорност по отношение на увредената страна в съответствие с националното право, не може да използва в своя защита неточността на предадените данни. Ако получателят изплати обезщетение за причинените вреди вследствие използване на неправилно предадени данни, предаващият компетентен орган възстановява на получателя сумата, изплатена за вредите, като отчита всякаква евентуална вина на получателя.

Член 20

Средства за правна защита

Без да се засягат каквито и да е административни средства за защита, които могат да бъдат предвидени преди сезиране на съдебния орган, субектът на данните има право на правна защита срещу всякакво нарушение на правата, гарантирани му съгласно приложимото национално право.

Член 21

Поверителност на обработването

1.Всяко лице, което има достъп до лични данни, попадащи в обхвата на настоящото рамково решение, може да обработва такива данни единствено ако това лице е член на компетентния орган или действа по негови указания, освен ако не е задължено по закон да направи това.

2.Лицата, работещи за компетентен орган на държава-членка, са обвързани с всички разпоредби относно защитата на данните, които се прилагат за въпросния компетентен орган.

Член 22

Сигурност на обработването

1.Държавите-членки предвиждат, че компетентните органи трябва да прилагат подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни срещу случайно или незаконосъобразно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп, по-специално когато обработването е свързано с предаване по мрежа или предоставяне чрез даване на пряк автоматизиран достъп, както и срещу всякакви други незаконосъобразни форми на обработка, като отчитат по-специално рисковете от обработването и естеството на данните, които следва да бъдат защитени. Предвид съвременното ниво на развитие и разходите по прилагането им, тези мерки гарантират ниво на сигурност, съответстващо на рисковете, свързани с обработването и с естеството на данните, които трябва да бъдат защитени.

2.По отношение на автоматизираното обработване на данни всяка държава-членка прилага мерки, имащи за цел:

а) отказване на достъп на неупълномощени лица до оборудването за обработка на данни, което се използва за обработка на лични данни (контрол на достъпа до оборудване);

б) препятстване на неразрешеното четене, копиране, изменяне или отстраняване на информационни носители (контрол на информационните носители);

в) препятстване на неразрешеното въвеждане на данни и неразрешената проверка, изменяне или заличаване на съхранени лични данни (контрол на съхраняването);

г) препятстване на използването на автоматизирани системи за обработка на данни от неупълномощени лица чрез устройства за предаване на информация (контрол на ползвателите);

д) гарантиране, че лицата, на които е разрешено да използват автоматизираната система за обработка на данни, имат достъп само до данните, които са обхванати от тяхното разрешение за достъп (контрол на достъпа до данни);

е) гарантиране на възможността за проверка и установяване на това на кого са били или могат да бъдат изпращани или предоставяни лични данни чрез оборудване за предаване на данни (контрол на комуникацията);

ж) гарантиране на възможността за последваща проверка и установяване какви лични данни са били въведени в автоматизираните системи за обработка на данни, както и кога и от кого са били въведени (контрол на въвеждането);

з) препятстване на неразрешено четене, копиране, изменяне и заличаване на лични данни в хода на тяхното предаване или при пренасянето на информационни носители (контрол на пренасянето);

и) гарантиране на възстановяването на инсталираните системи в случай на прекъснато функциониране (възстановяване);

й) гарантиране на изпълнението на функциите на системата, докладването за появили се във функциите дефекти (надеждност), както и недопускане на увреждане на съхраняваните данни вследствие от неправилно функциониране на системата (цялост).

3.Държавите-членки предвиждат, че обработващите личните данни могат да бъдат назначени само след като гарантират, че спазват изискваните технически и организационни мерки по параграф 1 и спазват указанията по член 21. Компетентният орган извършва наблюдение върху обработващия личните данни в това отношение.

4.Лични данни могат да бъдат обработвани от обработващ личните данни само въз основа на правен акт или писмен договор.

Член 23

Предварителна консултация

Държавите-членки гарантират, че с компетентните национални надзорни органи са проведени консултации преди обработването на лични данни, които ще съставляват част от нова система за класиране, която предстои да бъде създадена, когато:

а) се обработват специалните категории данни, посочени в член 6; или

б) видът обработка, по-специално използването на нови технологии, механизъм или процедури, е свързан в противен случай със специфичен риск за основните права и свободи, и по-специално неприкосновеността на личния живот, на субекта на данните.

Член 24

Санкции

Държавите-членки приемат подходящи мерки, за да гарантират пълното изпълнение на разпоредбите на настоящото рамково решение и в частност установяват ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, които да се налагат в случай на нарушаване на разпоредбите, приети в съответствие с настоящото рамково решение.

Член 25

Национални надзорни органи

1.Всяка държава-членка гарантира, че един или повече обществени органи отговарят за консултирането и следенето на прилагането на нейна територия на разпоредбите, приети от държавите-членки съгласно настоящото рамково решение. Тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на функциите, които са им възложени.

2.В частност на всеки орган следва да бъдат предоставени:

а) правомощия за разследване, като право на достъп до данни, съставляващи предмет на операциите по обработка, както и правомощия за събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на надзорните му функции;

б) ефективни правомощия за намеса, като например право на изразяване на становища преди извършването на операции по обработване на данни и гарантиране на подходяща публичност на тези становища; правомощия да се разпорежда за блокиране, заличаване или унищожаване на данни, за налагане на временна или окончателна забрана за обработване, за отправяне на предупреждение или строга забележка на администратора, както и за отнасяне на въпроса до националния парламент или други политически институции;

в) правомощие да участва в съдебни производства, когато са нарушени националните разпоредби, приети в съответствие с настоящото рамково решение, или да довежда до знанието на съдебните органи това нарушение. Решенията на надзорния орган, които са предмет на жалби, могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

3.Всеки надзорен орган разглежда искове, подадени от което и да е лице, отнасящи се до защитата на неговите права и свободи във връзка с обработването на лични данни. Засегнатото лице следва да бъде уведомено за резултата от иска.

4.Държавите-членки гарантират, че членовете и персоналът на надзорния орган са обвързани с разпоредбите за защита на данните, приложими за въпросния компетентен орган, и че дори и след прекратяване на техните трудови правоотношения са обвързани със задължението за опазване на професионална тайна по отношение на поверителната информация, до която имат достъп.

Член 26

Отношение към споразумения с трети държави

Настоящото рамково решение не засяга задълженията и ангажиментите на държавите-членки или на Съюза, произтичащи от двустранни и/или многостранни споразумения с трети държави, които съществуват към момента на приемане на настоящото рамково решение.

При прилагането на тези споразумения предаването на трета държава на лични данни, получени от друга държава-членка, се извършва при спазване на член 13, параграф 1, буква в) или параграф 2, както е подходящо.

Член 27

Оценяване

1.Държавите-членки докладват на Комисията до 27 ноември 2013 г. относно националните мерки, предприети за осигуряване на пълно спазване на настоящото рамково решение, и по-специално по отношение на тези разпоредби, които вече трябва да се спазват, когато данните са събрани. Комисията разглежда по-конкретно последиците от тези разпоредби за обхвата на настоящото рамково решение, както е предвидено в член 1, параграф 2.

2.В едногодишен срок Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за резултата от оценяването, посочено в параграф 1, и прилага към доклада си всякакви подходящи предложения за изменения на настоящото рамково решение.

Член 28

Връзка с предишни актове на Съюза

Когато в актове, приети съгласно дял VI от Договора за Европейския съюз преди датата на влизане в сила на настоящото рамково решение и уреждащи обмена на лични данни между държавите-членки или достъпа на определени органи на държавите-членки до информационни системи, създадени по силата на Договора за създаване на Европейската общност, са въведени специфични условия по отношение използването на такива данни от получаващата държава-членка, тези условия имат предимство пред разпоредбите на настоящото рамково решение относно използването на данни, получени или предоставени от друга държава-членка.

Член 29

Изпълнение

1.Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение преди 27 ноември 2010 г.

2.До същата дата държавите-членки предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с които транспонират в тяхното национално законодателство наложените им с настоящото рамково решение задължения, както и информация относно надзорните органи, посочени в член 25. Въз основа на доклад, съставен от Комисията чрез използване на тази информация, Съветът оценява степента, до която държавите-членки са спазили настоящото рамково решение, преди 27 ноември 2011 г.

Член 30

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.