Член 25

Национални надзорни органи

1.Всяка държава-членка гарантира, че един или повече обществени органи отговарят за консултирането и следенето на прилагането на нейна територия на разпоредбите, приети от държавите-членки съгласно настоящото рамково решение. Тези органи се ползват с пълна независимост при упражняване на функциите, които са им възложени.

2.В частност на всеки орган следва да бъдат предоставени:

а) правомощия за разследване, като право на достъп до данни, съставляващи предмет на операциите по обработка, както и правомощия за събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на надзорните му функции;

б) ефективни правомощия за намеса, като например право на изразяване на становища преди извършването на операции по обработване на данни и гарантиране на подходяща публичност на тези становища; правомощия да се разпорежда за блокиране, заличаване или унищожаване на данни, за налагане на временна или окончателна забрана за обработване, за отправяне на предупреждение или строга забележка на администратора, както и за отнасяне на въпроса до националния парламент или други политически институции;

в) правомощие да участва в съдебни производства, когато са нарушени националните разпоредби, приети в съответствие с настоящото рамково решение, или да довежда до знанието на съдебните органи това нарушение. Решенията на надзорния орган, които са предмет на жалби, могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

3.Всеки надзорен орган разглежда искове, подадени от което и да е лице, отнасящи се до защитата на неговите права и свободи във връзка с обработването на лични данни. Засегнатото лице следва да бъде уведомено за резултата от иска.

4.Държавите-членки гарантират, че членовете и персоналът на надзорния орган са обвързани с разпоредбите за защита на данните, приложими за въпросния компетентен орган, и че дори и след прекратяване на техните трудови правоотношения са обвързани със задължението за опазване на професионална тайна по отношение на поверителната информация, до която имат достъп.