Член 19

Удостоверения за добра репутация и равностойни документи

1.Без да се засяга член 11, параграф 4, за допускане до професията автомобилен превозвач държавата-членка на установяване приема като достатъчно доказателство за добра репутация представянето на свидетелство за съдимост или при липса на такова, на равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата-членка, в която е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице.

2.Когато държава-членка налага на собствените си граждани определени условия за добра репутация, за които не може да бъде представено доказателство, че са изпълнени, чрез документа, посочен в параграф 1, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на граждани на други държави-членки представянето на удостоверение, издадено от компетентен съдебен или административен орган в държавата(ите)-членка(и), в която(ито) е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице, което удостоверява, че тези изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретната информация, взета под внимание в държавата-членка на установяване.

3.Ако посоченият в параграф 1 документ или посоченото в параграф 2 удостоверение не са издадени от държавата(ите)-членка(и), в която(ито) е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице, те може да бъдат заменени с клетвена декларация или официална декларация, направена от ръководителя на транспортната дейност или от всяко друго имащо отношение лице пред компетентен съдебен или административен орган или, когато е уместно, пред нотариус в държавата-членка, в която е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице. Този орган или нотариус издава удостоверение, което потвърждава истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

4.Посоченият в параграф 1 документ и посоченото в параграф 2 удостоверение не се приемат, ако се представят след повече от три месеца от датата на издаването им. Това условие се прилага и за декларациите, направени в съответствие с параграф 3.