Член 1

Предмет и приложно поле

1.Настоящият регламент урежда допускането до и упражняването на професията автомобилен превозвач.

2.Настоящият регламент се прилага за всички предприятия, установени в Общността, които упражняват професията автомобилен превозвач. Той се прилага също за предприятия, които имат намерение да упражняват професията автомобилен превозвач. Позоваванията на предприятия, упражняващи професията автомобилен превозвач, се считат при необходимост за включващи позоваване и на предприятия, възнамеряващи да упражняват такава професия.

3.По отношение на регионите, посочени в член 299, параграф 2 от Договора, съответните държави-членки могат да адаптират условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, при условие че дейността се извършва изцяло в тези региони от установени в тях предприятия.

4.Чрез дерогация от параграф 2, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, настоящият регламент не се прилага за: а)предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач на товари единствено с моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние ненадвишаваща 3,5 тона и които осъществяват изключително вътрешни превози в своята държава членка на установяване; аа)предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач на товари единствено с моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние ненадвишаваща 2,5 тона; б)предприятия, предоставящи изключително автомобилни превози на пътници с нетърговска цел, или предприятия, чиято основна дейност не е тази на автомобилен превозвач на пътници; в)предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач единствено с моторни превозни средства с максимална разрешена скорост до 40 km/h.

За целите на първа алинея, буква б), всеки автомобилен превоз, различен от превоза за чужда сметка или срещу възнаграждение, или за собствена сметка, за който не се получава пряко или непряко възнаграждение и който не поражда преки или непреки доходи за водача на превозното средство или други лица и който няма връзка с професионална дейност, се счита за превоз изключително за нетърговски цели.

5.Държавите-членки могат да освободят от прилагането на всички или на някои разпоредби на настоящия регламент само тези автомобилни превозвачи, осъществяващи изключително вътрешни превози, които имат само незначително влияние върху транспортния пазар поради: а)естеството на превозваните товари; или б)кратките разстояния при превозите.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.„професия автомобилен превозвач на товари“ означава дейността, осъществявана от всяко предприятие, превозващо товари за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства или състав от превозни средства;

2.„професия автомобилен превозвач на пътници“ означава дейността, осъществявана от всяко предприятие посредством моторни превозни средства, конструирани и оборудвани по такъв начин, че да са подходящи за превозване на повече от девет лица, включително водача, и предназначени за тази цел, услуги по пътнически превози за всички или за определени категории пътници срещу заплащане от страна на превозваното лице или от организатора на превоза;

3.„професия автомобилен превозвач“ означава професията автомобилен превозвач на пътници или професията автомобилен превозвач на товари;

4.„предприятие“ означава всяко физическо или юридическо лице, независимо дали със стопанска или нестопанска цел, или всяко сдружение или група лица без правосубектност, независимо дали със стопанска или нестопанска цел, или всяка официална структура, независимо дали има собствена правосубектност или е зависима от орган, който има такава правосубектност, извършващи превоз на пътници или всяко физическо или юридическо лице, извършващо превоз на товари със стопанска цел;

5.„ръководител на транспортната дейност“ означава физическо лице, наето от предприятие, или когато самото предприятие е физическо лице — същото лице, или когато това е предвидено — друго физическо лице, определено от това предприятие с договор, което ръководи действително и постоянно транспортната дейност на това предприятие;

6.„разрешение за упражняване на професията автомобилен превозвач“ означава административен акт, с който се разрешава на предприятие, отговарящо на условията, предвидени в настоящия регламент, да упражнява професията автомобилен превозвач;

7.„компетентен орган“ означава орган в държава-членка на национално, регионално или местно равнище, който, за целите на даването на разрешение за упражняване на професията автомобилен превозвач, проверява дали дадено предприятие отговаря на условията, предвидени в настоящия регламент, и който е упълномощен да даде, да спре действието на или да отнеме разрешението за упражняване на професията автомобилен превозвач;

8.„държава-членка на установяване“ означава държавата-членка, в която е установено дадено предприятие, независимо дали неговият ръководител на транспортната дейност е с произход от друга държава.

Член 3

Изисквания за упражняване на професията автомобилен превозвач

1.Предприятия, които упражняват професията автомобилен превозвач, трябва да: а)са действително и трайно установени в една от държавите-членки; б)имат добра репутация; в)имат необходимата финансова стабилност; и г)притежават необходимата професионална компетентност.

—————

Член 4

Ръководител на транспортната дейност

1.Предприятие, което упражнява професията автомобилен превозвач, определя за ръководител на транспортната дейност най-малко едно физическо лице, което отговаря на изискванията, определени в член 3, параграф 1, букви б) и г), и което: а)ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието; б)има реална връзка с предприятието, например в качеството си на служител, директор, собственик, съдружник или акционер, или ръководи предприятието, или ако предприятието е физическо лице — е същото това лице; и в)пребивава в Общността.

2.Когато дадено предприятие не отговаря на предвиденото в член 3, параграф 1, буква г) изискване за професионална компетентност, компетентният орган може да му разреши да упражнява професията автомобилен превозвач без определен в съответствие с параграф 1 от настоящия член ръководител на транспортната дейност, при условие че: а)предприятието определи физическо лице, пребиваващо в Общността и отговарящо на изискванията, предвидени в член 3, параграф 1, букви б) и г), което е оправомощено с договор да изпълнява функциите на ръководител на транспортната дейност от името на предприятието; б)договорът, обвързващ предприятието с лицето, посочено в буква а), уточнява задачите, които това лице трябва да изпълнява действително и постоянно, и определя отговорностите му като ръководител на транспортната дейност. Задачите, които трябва да се уточнят, включват по-специално такива, които са свързани с поддръжка на превозните средства, проверка на договори и документи за превоз, водене на основно счетоводство, разпределяне на товарите или превозите на водачите и превозните средства и проверка на процедурите в областта на безопасността; в)в качеството си на ръководител на транспортната дейност лицето, посочено в буква а), може да ръководи транспортната дейност на не повече от четири различни предприятия с общ автомобилен парк от максимум 50 превозни средства. Държавите-членки могат да решат да намалят броя на предприятията и/или размера на общия автомобилен парк, които могат да бъдат ръководени от това лице; и г)посоченото в буква а) лице изпълнява уточнените задачи единствено в интерес на предприятието и упражнява отговорностите си независимо от другите предприятия, за които съответното предприятие извършва превози.

3.Държавите-членки могат да решат, че ръководителят на транспортната дейност, определен съгласно параграф 1, не може да бъде и определен в съответствие с параграф 2, или че може да бъде определен по отношение на ограничен брой предприятия или по отношение на автомобилен парк, който е по-малък от посочения в параграф 2, буква в).

4.Предприятието уведомява компетентния орган за определения(те) ръководител(и) на транспортната дейност.

Член 5

Условия, свързани с изискването за установяване

1.За да спази изискването, предвидено в член 3, параграф 1, буква а), в държавата членка на установяване предприятието трябва: а)да разполага с помещения, в които да може да има достъп до оригиналите на основните си търговски документи, независимо дали са в електронен формат или в друга форма, по-специално своите договори за превоз, документи за превозните средства, с които разполага предприятието, счетоводни документи, документи, свързани с управлението на персонала, трудови договори, документи за социално осигуряване, документи, съдържащи данни за разпределението и командироването на водачите, документи за каботажните превози, времето за а управление и за почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки дали предприятието спазва условията, предвидени в настоящия регламент; б)да организира дейността на своя автомобилен парк по начин, който гарантира, че превозните средства, които са на разположение на предприятието и се използват за международен превоз на товари, се връщат в един от експлоатационните центрове в съответната държава членка най-малко в рамките на осем седмици след напускането ѝ; в)да бъде вписано в регистъра на търговските дружества на съответната държава членка или в друг подобен регистър, винаги когато това се изисква от националното право; г)да подлежи на данъчно облагане върху приходите и, когато това се изисква от националното право, да разполага с валиден регистрационен номер по ДДС; д)след получаване на разрешението, да разполага с едно или повече превозни средства, които са регистрирани или са пуснати в движение и чието използване е разрешено в съответствие със законодателството на съответната държава членка, независимо дали тези превозни средства са изцяло негова собственост или се ползват например съгласно договор за покупко-продажба на изплащане, наем или лизинг; е)да извършва ефективно и постоянно своите административни и търговски дейности със съответното оборудване и съоръжения в помещения, както е посочено в буква а), разположени в съответната държава членка, и да управлява ефективно и постоянно превозите си с помощта на превозните средства, посочени в буква ж), с подходящо техническо оборудване, разположено във въпросната държава членка; ж)постоянно да има на редовно разположение такъв брой превозни средства, който да съответства на условията по буква д), и водачи, които обичайно се намират в експлоатационен център в тази държава членка, и в двата случая, пропорционални по брой на обема на извършваните от предприятието превози.

2.В допълнение към изискванията, установени в параграф 1, държавите членки могат да изискват предприятието да притежава в държавата членка на установяване: а)надлежно квалифициран и съответстващ на обема на дейност на предприятието административен персонал в помещенията или ръководител на транспортната дейност, с които да може да се осъществи връзка в обичайното работно време; б)съответстваща на обема на дейност на предприятието оперативна инфраструктура, различна от техническото оборудване, посочено в параграф 1, буква е), на територията на съответната държава членка, включително офис с обичайно работно време.

Член 6

Условия, свързани с изискването за добра репутация

1.При спазване на параграф 2 от настоящия член държавите-членки определят условията, които трябва да бъдат изпълнени от предприятията и ръководителите на транспортната дейност, за да изпълнят изискването за добра репутация, предвидено в член 3, параграф 1, буква б). При определянето дали дадено предприятие изпълнява това изискване държавите членки вземат предвид начина на водене на дейността на това предприятие, дейността на неговите ръководители на транспортната дейност, изпълнителни директори и на всички други имащи отношение лица, определени от съответната държава членка. Всяко позоваване в настоящия член на присъди, санкции или нарушения включва присъдите, санкциите или нарушенията на самото предприятие, неговите ръководители на транспортната дейност, изпълнителните директори и всички други имащи отношение лица, така както са определени от съответната държава членка. Условията, посочени в първа алинея, включват най-малко следните изискания: а)да няма сериозни основания за съмнение в добрата репутация на ръководителя на транспортната дейност или на предприятието за превози, като например присъди или санкции за тежко нарушение на действащите разпоредби на националното право в областта на: i)търговското право; ii)несъстоятелността; iii)условията на заплащане и труд в професията; iv)движението по пътищата; v)професионалната отговорност; vi)трафика на хора или наркотици; ►M3————— ◄ vii)данъчното право; и б)ръководителят на транспортната дейност или предприятието за превози не са били осъждани за тежко престъпление в една или повече държави-членки, нито са им налагани санкции в една или повече държави-членки за тежки нарушения на разпоредбите на общностното право, по-специално по отношение на: i)периодите на управление на превозното средство и почивка на водачите, работното време, както и монтирането и използването на уреди за регистриране на данни; ii)максималната маса и размери на търговските превозни средства, използвани в международния трафик; iii)първоначалната квалификация и продължаващото обучение на водачите; iv)техническата изправност на търговските превозни средства и задължителните годишни технически прегледи на моторните превозни средства; v)достъпа до пазара на международни автомобилни превози на товари или, според случая, достъпа до пазара на автомобилни превози на пътници; vi)безопасността при автомобилен превоз на опасни товари; vii)инсталирането и използването на устройства за ограничаване на скоростта за някои категории превозни средства; viii)свидетелствата за управление; ix)допускането до професията; х)превоза на животни; xi)командироването на работници в сектора на автомобилния транспорт; xii)приложимото право към договорните задължения; xiii)каботажния превоз.

2.За целите на параграф 1, трета алинея, буква б), когато ръководителят на транспортната дейност или транспортното предприятие е бил(о) осъден(о) за тежко престъпление или им е било наложено наказание в една или повече държави членки за някое от най-тежките нарушения на правилата на Съюза, изложени в приложение IV, компетентният орган на държавата членка на установяване осъществява и приключва своевременно и надлежно проведена административна процедура, която включва, ако е целесъобразно, проверка на място в помещенията на съответното предприятие.

По време на административната процедура на ръководителя на транспортната дейност или други законни представители на транспортното предприятие, в зависимост от случая, се предоставя правото да представят своите аргументи и обяснения.

По време на административната процедура компетентният орган оценява дали поради конкретни обстоятелства загубата на добра репутация би представлявала непропорционална мярка в дадения случай. При тази оценка компетентният орган взема предвид броя на тежките нарушения на националните правила и правилата на Съюза, посочени в параграф 1, трета алинея, както и броя на най-тежките нарушения на правилата на Съюза, изложени в приложение IV, за които ръководителят на транспортната дейност или транспортното предприятие е бил(о) осъден(о) или са били наложени санкции. Всяка подобна констатация трябва да е надлежно мотивирана и обоснована.

Ако компетентният орган констатира, че загубата на добра репутация би била непропорционална, той взема решение съответното предприятие да запази добра репутация. Причините за това решение се вписват в националния регистър. Броят на тези решения се посочва в доклада по член 26, параграф 1.

Ако компетентният орган не констатира, че загубата на добра репутация би била непропорционална на нарушението, присъдата или санкцията води до загуба на добра репутация.

2а.Комисията приема актове за изпълнение, в които установява списък с категории, видове и степени на сериозност на тежките нарушения на правилата на Съюза, посочени в параграф 1, трета алинея, буква б), които наред с предвидените в приложение IV, могат да доведат до изгубване на добрата репутация. Държавите членки вземат предвид информацията за тези нарушения, включително информацията, получена от други държави членки, при определяне на приоритетите за проверки съгласно член 12, параграф 1.

За тази цел Комисията:

а)определя категориите и видовете нарушения, които се срещат най-често;

б)определя степента на сериозност на нарушенията в зависимост от вероятността те да предизвикат опасност от смъртни случаи или тежки наранявания и да нарушат конкуренцията на пазара на автомобилните превози, включително чрез влошаване на условията на труд на транспортните работници;

в)определя честотата, над която повторните нарушения се квалифицират като по-тежки, като взема предвид броя на превозните средства, използвани за транспортната дейност, ръководени от ръководителя на транспортната дейност.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25, параграф 3.

3.Изискването за добра репутация, предвидено в член 3, параграф 1, буква б), продължава да не бъде спазено, докато не влезе в сила мярка за възстановяването на права или не бъде предприета друга мярка с равностоен ефект в резултат на прилагане на съответните разпоредби на националното право.

Член 7

Условия, свързани с изискването за финансова стабилност

1.За да бъде изпълнено изискването, предвидено в член 3, параграф 1, буква в), дадено предприятие трябва да може по всяко време на счетоводната година да посреща своите финансови задължения. Предприятието доказва чрез годишните си счетоводни отчети, удостоверени от одитор или надлежно акредитирано лице, че за всяка година разполага с капитал и резерви на обща стойност най-малко: а)9 000EUR за първото използвано моторно превозно средство; б)5 000EUR за всяко допълнително използвано моторно превозно средство или състав от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние, надвишаваща 3,5 тона; и в)900 EUR за всяко допълнително използвано моторно превозно средство или състав от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние, надвишаваща 2,5 тона и ненадвишаваща 3,5 тона. Предприятията, които упражняват професията автомобилен превозвач на товари единствено с моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние, надвишаваща 2,5 тона и ненадвишаваща 3,5 тона, доказват чрез годишните си счетоводни отчети, заверени от одитор или надлежно акредитирано лице, че за всяка година разполагат със собствен капитал и резерви, възлизащи най-малко на: а)1 800EUR за първото използвано превозно средство; и б)900 EUR за всяко следващо използвано превозно средство. Държавите членки могат да изискват предприятията, установени на тяхна територия, да докажат, че по отношение на тези превозни средства разполагат със същия капитал и резерви, както за превозните средства, посочени в първа алинея. В такива случаи компетентният орган на съответната държава членка уведомява за това Комисията, която оповестява публично тази информация. За целите на настоящия регламент равностойността на еврото в паричните единици на държавите-членки, които не участват в третия етап на икономическия и паричен съюз, се определя всяка година. Прилаганите обменни курсове са тези от първия работен ден на месец октомври, които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Те се прилагат от 1 януари на следващата календарна година. Счетоводните позиции, посочени в първа алинея, са тези, които са определени в Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества .

1а.В допълнение към изискванията, установени в параграф 1, държавите членки могат да изискват предприятието, ръководителят на транспортната дейност или всяко друго засегнато лице, определено от държавите членки, да няма неизплатени нелични дългове към органи, регулирани от публичното право, и да не е в несъстоятелност или да е обект на производство за неплатежоспособност или ликвидация.

2.Чрез дерогация от параграф 1 компетентният орган може да се съгласи или да изиска предприятието да докаже финансовата си стабилност чрез удостоверение, определено от компетентния орган, като например банкова гаранция или застраховка, включително застраховка за професионална отговорност от една или повече банки или други финансови институции, в това число застрахователни дружества, или друг обвързващ документ, който предоставя солидарно гаранция за предприятието по отношение на сумите, посочени в параграф 1.

2а.Чрез дерогация от параграф 1, при липса на заверени годишни счетоводни отчети за годината на регистриране на предприятието, компетентният орган се съгласява предприятието да докаже финансовата си стабилност чрез удостоверение, като например банкова гаранция, документ, издаден от финансова институция, учредяващ достъп до кредит на името на предприятието, или друг обвързващ документ, определен от компетентния орган, който да доказва, че предприятието разполага със сумите, посочени в параграф 1.

3.Годишните счетоводни отчети, посочени в параграф 1, и гаранцията, посочена в параграф 2, които подлежат на проверка, са тези на икономическата структура, установена на територията на държавата-членка, където е подадено заявлението за разрешение, а не на която и да е друга структура, установена в друга държава-членка.

Член 8

Условия, свързани с изискването за професионална компетентност

1.За да бъде изпълнено изискването, предвидено в член 3, параграф 1, буква г), съответното(ите) лице(а) трябва да притежава(т) познания, които съответстват на нивото, предвидено в част I от приложение I по изброените в него учебни дисциплини. Тези познания се доказват посредством задължителен писмен изпит, който при решение на държавата-членка може да бъде допълнен от устен изпит. Тези изпити се организират в съответствие с част II от приложение I. За тази цел държавата-членка може да реши да въведе задължително обучение преди изпита.

2.Заинтересованите лица държат изпита в държавата-членка, в която обичайно пребивават или в държавата-членка, в която работят. „Място на обичайно пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно живее в продължение на не по-малко от 185 дни за всяка календарна година поради лични връзки, които показват близка връзка между това лице и мястото, където то живее. Независимо от това за място на обичайно пребиваване на дадено лице, което е професионално свързано с място, различно от това, с което има лични връзки, и следователно живее последователно на различни места, намиращи се в две или повече държави-членки, се счита мястото, с което има лични връзки, при условие че това лице редовно се завръща там. Изпълнението на последното условие не се изисква, когато лицето живее в държава-членка, за да извършва задача с определен срок за изпълнение. Посещаването на университет или училище на налага прехвърляне на мястото на обичайно пребиваване.

3.Единствено органите или структурите, оправомощени надлежно за тази цел от държава-членка, в съответствие с критерии, които тя определя, могат да организират писмените и устните изпити, посочени в параграф 1, и да издават съответните удостоверения. Държавите-членки следят редовно за съответствието на условията, при които тези органи или структури организират изпитите, с приложение I.

4.Държавите-членки могат, по критерии, определени от тях, надлежно да оправомощят структури, които да предложат на кандидатите качествено обучение за подготовка за изпитите, както и продължаващо обучение за актуализиране на знанията на ръководителите на транспортната дейност, които изявяват желание за това. Тези държави-членки следят редовно дали тези структури отговарят на критериите, въз основа на които са били оправомощени.

5.Държавите членки могат да насърчават преминаването през периодично обучение на интервал от три години по темите, изброени в приложение I, за да се гарантира, че лицето или лицата, посочени в параграф 1, са достатъчно запознати с новостите в сектора.

6.Държавите-членки могат да поискат от лицата, които притежават удостоверение за професионална компетентност, но не са ръководили предприятие за автомобилен превоз на товари или за автомобилен превоз на пътници през последните пет години, да преминат през опреснителни курсове, за да актуализират знанията си, свързани с действащите разпоредби на законодателството, посочено в част I от приложение I.

7.Дадена държава-членка може да освобождава лицата, притежаващи квалификации, придобити след висше или техническо образование, от изпити по учебните дисциплини, обхванати от въпросните квалификации, издавани в същата държава-членка, които включват познания по всички учебни дисциплини, изброени в приложение I, и които са предназначени именно за тази цел. Освобождаването се прилага единствено за разделите на част I от приложение I, за които квалификацията обхваща всички учебни дисциплини, изброени след заглавието на всеки раздел. Дадена държава-членка може да освободи притежателите на удостоверения за професионална компетентност, валидни за национални транспортни операции в тази държава-членка, от определени части от изпита.

8.Като доказателство за професионална компетентност се представя удостоверение, издадено от органа или структурата, посочени в параграф 3. Това удостоверение не може да се прехвърля на друго лице. То се изготвя в съответствие със защитните елементи и образеца за удостоверение в приложения II и III и върху него се полага печатът на надлежно оправомощения орган или структура, който го е издал.

9.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24а за изменение на приложения I, II и III с цел адаптирането им към развитието на пазара и постиженията на техническия прогрес.

10.Комисията насърчава и улеснява непосредствения обмен на опит и информация между държавите-членки или обмена чрез структура, определена от нея, по въпросите на обучението, изпитите и разрешенията.

Член 9

Освобождаване от изпит

Държавите-членки могат да освободят от полагане на изпитите, посочени в член 8, параграф 1, лицата, които представят доказателство, че са управлявали по траен начин предприятие за превоз на товари или предприятие за превоз на пътници в една или няколко държави-членки през период от 10 години преди 4 декември 2009 г.

За целите на предоставянето на лиценз на предприятие за автомобилен превоз на товари, което използва само моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние до 3,5 тона, държавите членки могат да решат да освободят от изпитите, посочени в член 8, параграф 1, лицата, които представят доказателство, че са ръководили предприятие от същия вид без прекъсване за период от 10 години преди 20 август 2020 г.

Член 10

Компетентни органи

1.Всяка държава-членка определя един или повече компетентни органи, за да гарантира правилното прилагане на настоящия регламент. Тези компетентни органи са оправомощени: а)да разглеждат подадените от предприятията заявления; б)да дават разрешения за упражняване на професията автомобилен превозвач, както и да спират действието или да отнемат такива разрешения; в)да обявяват физическо лице за неспособно да ръководи транспортната дейност на дадено предприятие в качеството на ръководител на транспортната дейност; г)да извършват необходимите проверки, за да установят дали дадено предприятие отговаря на изискванията, предвидени в член 3.

2.Компетентните органи публикуват всички условия, които се изискват съгласно настоящия регламент, както и евентуални други национални разпоредби, процедурите, които трябва да се спазват от заинтересованите кандидати и съответните обяснения.

Член 11

Разглеждане и вписване на заявленията

1.Предприятие за превози, което отговаря на изискванията, предвидени в член 3, при подаване на заявление получава разрешение за упражняване на професията автомобилен превозвач. Компетентният орган проверява, че предприятието, което подава заявление, отговаря на изискванията, предвидени в посочения член.

2.Компетентният орган вписва в националния електронен регистър, посочен в член 16, данните за предприятията, на които дава разрешения и които са посочени в член 16, параграф 2, първа алинея, букви а) — г).

3.Срокът за разглеждане на заявление за разрешение от компетентен орган е възможно най-кратък и не надхвърля три месеца, считано от датата, на която компетентният орган е получил всички документи, необходими за разглеждане на заявлението. Компетентният орган може да удължи този срок допълнително с един месец в надлежно обосновани случаи.

4.До 31 декември 2012 г. компетентният орган проверява, в случай на каквото и да е съмнение при оценката на добрата репутация на дадено предприятие, дали към момента на подаване на заявлението определеният(те) ръководител(и) на транспортната дейност не е(са) обявен(и) в някоя от държавите-членки за неспособен(и) да ръководи(ят) транспортната дейност на предприятие съгласно член 14. От 1 януари 2013 г. при оценката на добрата репутация на дадено предприятие компетентният орган проверява чрез достъп до данните, посочени в член 16, параграф 2, първа алинея, буква е), или чрез пряк защитèн достъп до съответната част от националните регистри, или чрез искане, дали към момента на подаване на заявлението определеният(те) ръководител(и) на транспортната дейност не е(са) обявен(и) в някоя от държавите-членки за неспособен(ни) да ръководи(ят) транспортната дейност на предприятие съгласно член 14. —————

5.В срок от 28 дни или в по-кратък срок, който може да бъде определен от държавата-членка на установяване, предприятията, на които са дадени разрешения да упражняват професията автомобилен превозвач, уведомяват компетентния орган, дал това разрешение, за всички промени в данните, посочени в параграф 2.

Член 12

Проверки

1.Компетентните органи редовно следят предприятията, на които са дали разрешения за упражняване на професията автомобилен превозвач, да отговарят постоянно на изискванията, предвидени в член 3 от настоящия регламент. За тази цел държавите членки извършват проверки, включително когато е подходящо проверки на място в помещенията на съответното предприятие, насочени към онези предприятия, които са класифицирани като представляващи повишен риск. За тази цел държавите членки разширяват системата за класифициране на риска, създадена от тях съгласно член 9 от Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , така че да бъдат обхванати всички нарушения, посочени в член 6 от настоящия регламент.

2.До 31 декември 2014 г. държавите-членки извършват проверки най-малко на всеки пет години, за да проверят дали предприятията все още отговарят на изискванията, предвидени в член 3. —————

3.Държавите-членки извършват необходимите индивидуални проверки, за да установят дали дадено предприятие продължава да отговаря на условията за допускане до професията автомобилен превозвач, когато Комисията отправи искане за това в надлежно обосновани случаи. Те уведомяват Комисията за резултатите от проверките, както и за предприетите мерки, ако се установи, че предприятието вече не изпълнява изискванията, предвидени в настоящия регламент.

Член 13

Процедура за спиране на действието или отнемане на разрешения

1.Ако компетентният орган установи, че съществува опасност дадено предприятие да престане да изпълнява изискванията, предвидени в член 3, той уведомява предприятието за това. Ако компетентният орган установи, че едно или повече от тези изисквания вече не се спазват, той определя срок, през който предприятието да отстрани нарушенията си, в следните граници: а)срок до шест месеца, който може да бъде удължен с три месеца, в случай на смърт или физическа неспособност на ръководителя на транспортната дейност, за наемане на заместник на ръководителя на транспортната дейност, когато ръководителят на транспортната дейност вече не отговаря на изискванията за добра репутация или професионална компетентност; б)срок до шест месеца, когато предприятието трябва да отстрани нарушенията си, като докаже, че има действително и трайно място на дейност; в)срок до шест месеца, когато не е спазено изискването за финансова стабилност, за да се докаже, че това изискване отново е трайно спазено.

2.Преди предприемането на мярка за възстановяване на правата компетентният орган може да наложи на предприятията, чиито разрешения са спрени или отнети, да гарантират, че техните ръководители на транспортната дейност са преминали изпита, посочен в член 8, параграф 1.

3.Ако компетентният орган установи, че предприятието вече не отговаря на едно или повече от изискванията, предвидени в член 3, той спира или отнема разрешението за упражняване на професията автомобилен превозвач в рамките на сроковете, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 14

Обявяване в неспособност на ръководител на транспортната дейност

1.Когато ръководител на транспортната дейност изгуби своята добра репутация в съответствие с член 6, компетентният орган обявява този ръководител на транспортната дейност за неспособен да ръководи транспортната дейност на предприятието.

Компетентният орган не възстановява правата на ръководителя на транспортната дейност по-рано от една година след датата на загубата на добра репутация и при всички случаи не преди ръководителят на транспортната дейност да е показал, че е преминал подходящо обучение за период от най-малко три месеца или е издържал изпит по темите, изброени в част I от приложение I към настоящия регламент.

2.„Освен ако и докато не бъдат предприети мерки за възстановяване на правата съгласно съответните разпоредби на националното право и параграф 1 от настоящия член, посоченото в член 8, параграф 8 удостоверение за професионална компетентност на ръководител на транспортната дейност, обявен за неспособен да ръководи транспортна дейност, става невалидно във всички други държави членки.

Член 15

Актове на компетентните органи и обжалване

1.В актовете с неблагоприятни последици, постановени от компетентните органи на държавите-членки съгласно настоящия регламент, включително за отказ по заявление за допускане до професията автомобилен превозвач, за спиране на действието или отнемане на съществуващо разрешение или за обявяване в неспособност на ръководител на транспортната дейност, се посочват мотивите за постановяването им. Тези актове отчитат наличната информация относно нарушенията, извършени от предприятието или от ръководителя на транспортната дейност, които могат да навредят на добрата репутация на предприятието, както и всяка друга информация, с която разполага компетентният орган. В тях се посочват мерките за възстановяване на правата, прилагани при спиране на действието на разрешение или обявяване в неспособност.

2.Държавите-членки предприемат стъпки за гарантиране, че съответните предприятия и лица разполагат с възможност за обжалване на актовете, посочени в параграф 1, пред най-малко един независим и безпристрастен орган или пред съд.

Член 16

Национални електронни регистри

1.За целите на прилагането на настоящия регламент, и по-специално на членове 11—14 и член 26 от него, всяка държава-членка поддържа национален електронен регистър на предприятията за автомобилни превози, които са получили разрешение от определения от нея компетентен орган във връзка с упражняване на професията на автомобилен превозвач. Обработката на данните, които се съдържат в този регистър, се извършва под надзора на органа на публичната власт, определен за тази цел. Всички компетентни органи на въпросната държава-членка имат достъп до съответните данни, които се съдържат в националния електронен регистър. До 31 декември 2009 г. Комисията приема решение относно минималните изисквания по отношение на данните, които трябва да се вписват в националния електронен регистър от датата на неговото създаване, с цел да се улесни бъдещото свързване на регистрите. Тя може да препоръча включване и на регистрационните номера на превозните средства в допълнение към данните, посочени в параграф 2.

2.Националните електронни регистри съдържат най-малко следните данни: а)наименование и правна форма на предприятието; б)адрес на мястото на дейност; в)имена на ръководителите на транспортната дейност, определени като изпълняващи изискванията, посочени в член 3, отнасящи се до добра репутация и професионална компетентност, или, когато е целесъобразно, името на законния представител; г)вид на разрешението, брой на обхванатите от него превозни средства и по целесъобразност, сериен номер на лиценза на Общността и на заверените копия от него; д)брой, категория и вид тежки нарушения, посочени в член 6, параграф 1, буква б), които са довели до постановяването на присъда или налагане на санкция през последните две години; е)имена на лица, които са обявени за неспособни да ръководят транспортната дейност на предприятие, докато не бъде възстановена добрата репутация на тези лица съгласно член 6, параграф 3, както и приложимите мерки за възстановяване на правата; ж)регистрационни номера на превозните средства на разположение на предприятието в съответствие с член 5, параграф 1, буква ж); з)брой на заетите лица в предприятието към 31 декември на предходната година, който се актуализира в националния регистър до 31 март всяка година; и)класифициране на риска за предприятията в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2006/22/ЕО. Данните, посочени в първа алинея, букви а) — г), са публично достъпни съгласно съответните разпоредби относно защитата на личните данни. Държавите членки могат да решат дали да съхраняват в отделни регистри данните, посочени в първа алинея, букви д) — и). В тези случаи всички компетентни органи на въпросната държава членка имат пряк достъп или достъп при поискване до данните, посочени в букви д)—е). Поисканата информация се предоставя в срок от пет работни дни след получаване на искането. Данните, посочени в първа алинея, букви ж), з) и и), са на разположение на компетентните органи по време на проверки на пътя не по-късно от 12 месеца след влизане в сила на приетия съгласно параграф 6 акт за изпълнение, с който се определят функционалните възможности за предоставяне на данните на разположение на компетентните органи при проверки на пътя. Органи, различни от компетентните органи, имат достъп до данните, посочени в първа алинея, букви д) — и), само ако на тези органи надлежно са предоставени правомощия за надзор и налагане на наказания в сектора на автомобилния транспорт и ако служителите им са положили клетва за поверителност или по друг начин са официално задължени да пазят тайна.

3.Данните за предприятие, чието разрешение е спряно или отнето, остават в националния електронен регистър две години след преустановяването на спирането на действието или отнемането на разрешението, след което незабавно се заличават. Данните за лице, обявено за неспособно да упражнява професията автомобилен превозвач, остават в националния електронен регистър, докато добрата репутация на това лице не бъде възстановена съгласно член 6, параграф 3. Когато бъдат предприети мерки за възстановяване или други мерки с равностоен ефект, данните незабавно се заличават. В данните по първа и втора алинея се посочват основанията за спирането на действието или отнемането на разрешението, или за обявяването в неспособност, в зависимост от случая, както и съответната продължителност на тези мерки.

4.Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да осигурят актуализирането и точността на всички данни, които се съдържат в националния електронен регистър.

5.Без да се засягат параграфи 1 и 2, държавите-членки вземат всички необходими мерки за осигуряване на взаимно свързване и достъп до националните електронни регистри в Общността чрез националните звена за контакт, определени в член 18. В срок до 31 декември 2012 г. се осигурява достъп и взаимно свързване чрез национални звена за контакт, така че компетентен орган в която и да е държава-членка да може да извършва справки в националния електронен регистър на всяка държава-членка.

6.Общите правила относно прилагането на параграф 5, като формат на обменяните данни, технически процедури за електронна справка в националните електронни регистри на други държави-членки и насърчаване на оперативната съвместимост на тези регистри с други свързани бази данни, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 25, параграф 2, за първи път преди 31 декември 2010 г. Тези общи правила определят органа, който е отговорен за достъпа, по-нататъшното използване и актуализиране на данните след предоставяне на достъп до данните, и за тази цел включват правила относно регистрирането и проследяването на данните.

До 14 месеца след приемането на акт за изпълнение относно общата формула за изчисляване и класифициране на риска, така както е посочено в член 9, параграф 1 от Директива 2006/22/ЕО, Комисията приема акт за изпълнение, определящ функционалните възможности, които позволяват данните, посочени в параграф 2, първа алинея, букви ж), з) и и), да бъдат предоставени на разположение на компетентните органи при проверки на пътя.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 25, параграф 2.

—————

Член 17

Защита на личните данни

Във връзка с прилагането на Директива 95/46/ЕО държавите-членки гарантират по-специално, че:

а)всички лица биват уведомени, когато се регистрират свързани с тях данни или се предвижда те да бъдат предоставени на трети лица. В информацията се уточняват органът, отговарящ за обработката на данните, видът на обработваните данни и основанията за тези действия;

б)всички лица имат право на достъп до свързаните с тях данни, съхранявани от органа, отговарящ за обработката на тези данни. Това право може да бъде упражнявано без ограничение през разумни периоди от време и без прекомерно забавяне или разходи, за заявителя;

в)всички лица, чиито данни са непълни или неточни, имат право тези данни да бъдат поправени, заличени или блокирани;

г)всички лица имат право при наличие на първостепенно законно основание да възразят срещу обработката на данни, свързани с тях. В случай на обосновано възражение обработката не може повече да включва тези данни;

д)предприятията спазват приложимите разпоредби за защита на личните данни, когато е необходимо.

Член 18

Административно сътрудничество между държавите членки

1.Държавите членки определят национално звено за контакт, което да отговаря за обмена на информация с останалите държави членки във връзка с прилагането на настоящия регламент. Държавите членки изпращат на Комисията наименованията и адресите на своите национални звена за контакт до 4 декември 2011 г. Комисията съставя списък с всички звена за контакт и го предава на държавите членки.

2.Компетентните органи на държавите членки си сътрудничат тясно и си предоставят своевременно взаимопомощ и всяка друга полезна информация, за да се улесни прилагането и осигуряването на изпълнението на настоящия регламент.

3.Компетентните органи на държавите членки обменят информация относно присъди и санкции за всяко тежко нарушение, посочено в член 6, параграф 2. Държавата членка, която получава нотификация за тежко нарушение, посочено в член 6, параграф 2, в резултат на което през предходните две години е постановена присъда или наложена санкция в друга държава членка, вписва това нарушение в своя национален електронен регистър.

4.Държавите членки отговарят на исканията за информация от всички компетентни органи на другите държави членки и извършват проверки, инспекции и разследвания относно спазването на изискването, установено в член 3, параграф 1, буква а), от автомобилните превозвачи, установени на тяхна територия. Такива искания за информация може да включват достъп до документите, които се изискват, за да се докаже, че са изпълнени условията по член 5. Исканията за информация от компетентните органи на държавите членки са надлежно обосновани и разяснени. За тази цел исканията съдържат надеждни индикации за евентуални нарушения на член 3, параграф 1, буква а), указват целта на искането и описват достатъчно подробно информацията и документите, които се искат.

5.Държавите членки предоставят информацията, искана от други държави членки в съответствие с параграф 4, в рамките на 30 работни дни от получаване на искането. Държавите членки могат да договорят помежду си по-кратък срок.

6.Когато запитаната държава членка счита, че искането не е достатъчно обосновано, тя информира за това запитващата държава членка в срок до 10 работни дни от получаването на искането. Когато запитващата държава членка не може допълнително да обоснове искането, запитаната държава може да отхвърли искането.

7.Когато е трудно да се удовлетвори искане за информация или да се извършат проверки, инспекции или разследвания, запитаната държава членка съответно информира за това запитващата държава членка в срок от 10 работни дни от получаването на искането, като посочва причините за затруднението. Съответните държави членки провеждат обсъждане помежду си с оглед намиране на решение за всички възникнали затруднения. В случай на продължително забавяне при предоставяне на информацията на запитващата държава членка Комисията бива информирана за това и предприема подходящи мерки.

8.Обменът на информация, посочен в параграф 3, се осъществява чрез системата за обмен на съобщения, а именно европейски регистър на предприятията за автомобилни превози (ERRU), установена с Регламент (ЕС) № 1213/2010 на Комисията . Административното сътрудничество и взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки, предвидени в параграфи 4 – 7, се осъществяват посредством Информационната система за вътрешния пазар („ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета . За тази цел всяка държава членка може да определи звеното за контакт, посочено в параграф 1, като компетентен орган, и информира Комисията за това посредством ИСВП.

9.Държавите членки гарантират, че информацията, която им е предадена в съответствие с настоящия член, се използва само във връзка с въпросите, за които е поискана. Всяко обработване на лични данни се извършва единствено за целите на спазването на настоящия регламент и е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета .

10.Взаимното административно сътрудничество и помощ се оказват безплатно.

11.Искането на информация не е пречка компетентните органи да предприемат мерки в съответствие с приложимото национално право и право на Съюза с цел разследване и предотвратяване на предполагаеми нарушения на настоящия регламент.

Член 19

Удостоверения за добра репутация и равностойни документи

1.Без да се засяга член 11, параграф 4, за допускане до професията автомобилен превозвач държавата-членка на установяване приема като достатъчно доказателство за добра репутация представянето на свидетелство за съдимост или при липса на такова, на равностоен документ, издаден от компетентен съдебен или административен орган в държавата-членка, в която е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице.

2.Когато държава-членка налага на собствените си граждани определени условия за добра репутация, за които не може да бъде представено доказателство, че са изпълнени, чрез документа, посочен в параграф 1, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на граждани на други държави-членки представянето на удостоверение, издадено от компетентен съдебен или административен орган в държавата(ите)-членка(и), в която(ито) е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице, което удостоверява, че тези изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретната информация, взета под внимание в държавата-членка на установяване.

3.Ако посоченият в параграф 1 документ или посоченото в параграф 2 удостоверение не са издадени от държавата(ите)-членка(и), в която(ито) е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице, те може да бъдат заменени с клетвена декларация или официална декларация, направена от ръководителя на транспортната дейност или от всяко друго имащо отношение лице пред компетентен съдебен или административен орган или, когато е уместно, пред нотариус в държавата-членка, в която е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице. Този орган или нотариус издава удостоверение, което потвърждава истинността на клетвената декларация или на официалната декларация.

4.Посоченият в параграф 1 документ и посоченото в параграф 2 удостоверение не се приемат, ако се представят след повече от три месеца от датата на издаването им. Това условие се прилага и за декларациите, направени в съответствие с параграф 3.

Член 20

Удостоверения, свързани с финансовата стабилност

Когато държава-членка налага на собствените си граждани определени изисквания за финансова стабилност наред с предвидените в член 7, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство по отношение на граждани на други държави-членки, представянето на удостоверение, издадено от компетентен орган в държавата(ите)-членка(и), в която(ито) е пребивавал ръководителят на транспортната дейност или всяко друго имащо отношение лице, което удостоверява, че тези изисквания са спазени. Това удостоверение се отнася до конкретната информация, която се взема под внимание в новата държава-членка на установяване.

Член 21

Удостоверения за професионална компетентност

1.Държавите-членки признават като достатъчно доказателство за професионална компетентност удостоверението, което съответства на образеца в приложение III и което е издадено от орган или структура, надлежно оправомощени за тази цел.

2.Удостоверение, издадено преди 4 декември 2011 г. като доказателство за професионална компетентност съгласно действащите към тази дата разпоредби, се счита за равностойно на удостоверението, което съответства на образеца в приложение III, и се признава като доказателство за професионална компетентност във всички държави-членки. Държавите-членки могат да изискват притежателите на удостоверения за професионална компетентност, валидни само за вътрешни превози, да се явят на изпитите или части от изпитите, посочени в член 8, параграф 1.

Член 22

Санкции

1.Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията до 4 декември 2011 г. и ѝ съобщават незабавно всички последващи изменения, които ги засягат. Държавите-членки гарантират, че всички такива мерки ще бъдат прилагани без дискриминация, основана на националността или мястото на установяване на предприятието.

2.Посочените в параграф 1 санкции включват по-специално спиране на действието на разрешението за упражняване на професията автомобилен превозвач, отнемане на разрешението и обявяване в неспособност на ръководителя на транспортната дейност.

Член 23

Преходни разпоредби

Предприятията, които преди 4 декември 2009 г. разполагат с разрешение за упражняване на професията автомобилен превозвач, спазват разпоредбите на настоящия регламент до 4 декември 2011 г.

Чрез дерогация от член 1, параграф 2 до 21 май 2022 г. предприятията за автомобилен превоз на товари, извършващи международни превози единствено с моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние до 3,5 тона, се освобождават от разпоредбите на настоящия регламент, освен ако не е предвидено друго в правото на държавата членка на установяване.

Чрез дерогация от член 16, параграф 2, изискването класифицирането на риска на предприятията да бъде включено в националните електронни регистри се прилага, считано от 14 месеца след влизане в сила на акта за изпълнение относно общата формула за изчисляване и класифициране на риска, така както е посочено в член 9, параграф 1 от Директива 2006/22/ЕО.

—————

Член 24а

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8, параграф 9, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 20 август 2020 г.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 8, параграф 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество .

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет в съответствие с член 8, параграф 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 25

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт .

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета .

3.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 26

Докладване и преразглеждане

1.На всеки две години държавите-членки изготвят доклад за дейността на компетентните органи и го представят на Комисията. Този доклад съдържа: а)преглед на сектора по отношение на изискванията за добра репутация, финансова стабилност и професионална компетентност; б)брой на дадените разрешения съгласно настоящия регламент по вид и по година, брой на разрешенията със спряно действие и брой на отнетите разрешения, брой на обявяванията в неспособност, както и мотивите за тези решения. Докладите, отнасящи се за периода след 21 май 2022 г., включват също разбивка на тези категории по: i)автомобилни превозвачи на пътници; ii)автомобилни превозвачи на товари, използващи изключително моторни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние ненадвишаваща 3,5 тона; и iii)всички други автомобилни превозвачи на товари; в)брой на издадените всяка година удостоверения за професионална компетентност; г)основни статистически данни относно националните електронни регистри и използването им от компетентните органи; и д)преглед на обмена на информация с останалите държави-членки съгласно член 18, параграф 2, в който се включват по-специално годишният брой на установените нарушения, за които са били уведомени други държави-членки, получените отговори, както и годишният брой на исканията и получените отговори съгласно член 18, параграф 3.

2.Въз основа на докладите, посочени в параграф 1, на всеки две години Комисията представя доклад относно упражняването на професията автомобилен превозвач пред Европейския парламент и Съвета. В този доклад се съдържа по-специално оценка на осъществяването на обмена на информация между държавите-членки и преглед на функционирането и данните, съдържащи се в националните електронни регистри. Докладът се публикува едновременно с доклада, посочен в член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт .

3.На всеки две години държавите членки докладват на Комисията за исканията, които са изпратили съгласно член 18, параграфи 4–9, за отговорите, получени от другите държави членки, и за действията, които са предприели въз основа на предоставената информация.

4.Въз основа на информацията, събрана от Комисията съгласно параграф 3, и на допълнителни данни, не по-късно от 21 август 2023 г. Комисията представя подробен доклад до Европейския парламент и до Съвета относно степента на административно сътрудничество между държавите членки, евентуалните пропуски в това отношение и възможните начини за подобряване на сътрудничеството. Въз основа на този доклад тя преценява дали е необходимо да се предложат допълнителни мерки.

5.Комисията оценява прилагането на настоящия регламент до 21 август 2023 г. и докладва на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент.

6.След доклада по параграф 5 Комисията извършва редовна оценка на настоящия регламент и представя на Европейския парламент и Съвета резултатите от оценката.

7.Когато е целесъобразно, докладите по параграфи 5 и 6 са придружени от съответните законодателни предложения.

Член 27

Списък на компетентните органи

До 4 декември 2011 г. всяка държава-членка представя на Комисията списък на компетентните органи, които е определила за даване на разрешения за упражняване на професията автомобилен превозвач, както и списък на оправомощените органи или структури, които отговарят за организирането на изпитите, посочени в член 8, параграф 1, и за издаването на удостоверенията. Пълен списък на тези органи и структури за цялата Общност се публикува от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Съобщаване на национални мерки

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящия регламент, не по-късно от 30 дни след датата на тяхното приемане и за първи път — до 4 декември 2011 г.

Член 29

Отмяна

Директива 96/26/ЕО се отменя.

Член 30

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се, считано от 4 декември 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.