Член 1

Материален обхват

Настоящата директива установява минималните условия за изпълнение на Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета .

Член 2

Системи за проверки

1. Държавите-членки организират система от приложими и редовни проверки за правилното и последователно изпълнение, както е посочено в член 1, за всички транспортни категории както по пътищата, така и в помещенията на предприятията.

Тези проверки включват ежегодно голяма и представителна извадка от мобилни работници, водачи на превозни средства, предприятия и превозни средства, попадащи в обхвата на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014, както и мобилни работници и водачи на превозни средства, попадащи в обхвата на Директива 2002/15/ЕО. Проверките на пътя за спазването на Директива 2002/15/ЕО се ограничават до аспекти, които могат да бъдат ефективно проверени посредством тахограф и свързано записващо оборудване. Цялостна проверка на спазването на Директива 2002/15/ЕО може да бъде направена единствено в помещенията.

Държавите-членки осигуряват, че на тяхна територия се прилага съгласувана национална стратегия за изпълнение. За тази цел държавите-членки могат да определят орган, който да координира действията, предприети по членове 4 и 6, като в такъв случай Комисията и другите държави-членки трябва да бъдат съответно информирани.

2. Въпреки че за момента това не се налага, до 1 май 2007 г. държавите-членки трябва да предоставят на упълномощените инспектори съответните юридически правомощия, за да им дадат възможност коректно да изпълняват инспекторските си задължения, както се изисква по настоящата директива.

Всяка държава членка организира проверки по такъв начин, че да се проверяват най-малко 3 % от отработените дни от водачите на превозни средства, които попадат в обхвата на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. По време на проверката на пътя на водача се дава възможност да се свърже с централното управление, ръководителя на транспортната дейност или всяко друго лице или субект, за да предостави, преди края на проверката на пътя, всякакви доказателства, за които се установява, че липсват в превозното средство; това не засяга задължението на водача да гарантира правилното използване на тахографското оборудване.

От 1 януари 2012 г. този минимален процент може да бъде увеличен до 4 % от Комисията посредством акт за изпълнение, при условие че събраните статистически данни съобразно член 3 покажат, че средно повече от 90 % от всички проверени превозни средства са оборудвани с цифрови тахографи. При вземане на решение Комисията отчита ефективността на съществуващите изпълнителни мерки и по-специално наличието на данни от цифрови тахографи в помещенията на предприятията. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2.

Не по-малко от 15 % от общия брой на проверените работни дни се проверяват на пътя и не по-малко от 30 % в помещенията на предприятията. От 1 януари 2008 г. не по-малко от 30 % от общия брой на проверените работни дни се проверяват на пътя и не по-малко от 50 % в помещенията на предприятията.

3а. Всяка държава членка организира проверки за спазването на Директива 2002/15/ЕО при отчитане на системата за класифициране на риска, предвидена в член 9 от настоящата директива. Тези проверки се насочват към конкретно предприятие, ако един или повече от неговите водачи непрекъснато или сериозно нарушават Регламент (ЕО) № 561/2006 или (ЕС) № 165/2014.

4. Информацията, предоставена на Комисията в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и член 13 от Директива 2002/15/ЕО, включва броя на водачите на превозни средства, проверени на пътя, броя на проверките в помещенията на предприятията, броя на проверените работни дни и броя и вида на докладваните нарушения, и посочва дали са били превозвани хора или товари.

Член 3

Статистика

Държавите-членки осигуряват, че статистическите данни, събрани от проверките, организирани в съответствие с член 2, параграф 1 и член 3, са разпределени в следните категории:

а)за пътни проверки:

i)вид на пътя, а именно дали е магистрала, национален или второкласен път, и държава на регистрация на инспектираното превозно средство, с цел да се избегне дискриминация;

ii)тип на тахографа: аналогов или цифров;

б)за проверки в помещенията:

i)вид на транспортната дейност, а именно дали дейността е международна или вътрешна, за пътници или за товари, на собствена сметка или под наем или срещу възнаграждение;

ii)размер на транспортния парк на компанията;

iii)тип на тахографа: аналогов или цифров.

Тези статистически данни се предоставят на Комисията и се публикуват в доклад.

Компетентните упълномощени органи в държавите-членки съхраняват данните, събрани през предишната година.

Предприятията, отговорни за водачите на превозни средства, съхраняват за период от една година резултатите и други данни, предадени им от изпълнителните власти, във връзка с проверките, извършени от тях в помещенията на предприятията и/или на водачите на пътя.

Комисията пояснява, ако е необходимо, посредством актове за изпълнение, определенията за категориите, упоменати в първа алинея, букви а) и б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедура по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2.

Член 4

Пътни проверки

1. Пътните проверки се организират на различни места и по всяко време и покриват достатъчно голяма част от пътната мрежа, за да се затрудни избягването на пунктовете за проверка.

2. Държавите-членки осигуряват, че:

а) е предвидено достатъчно обезпечаване за пунктове за проверки, които се намират върху или в близост до съществуващи или планирани пътища и че, ако е необходимо, сервизни станции и други безопасни обекти по магистралите могат да функционират като пунктове за проверки;

б) проверките се извършват, като се следва система за произволна ротация със съответен географски баланс.

3. Точките, които трябва да се проверят при пътните проверки, са дадени в част А от приложение I. Проверките могат да се съсредоточат върху специфична точка, ако това се налага от ситуацията.

4. Без да се нарушава член 9, параграф 2, пътните проверки се извършват без дискриминация. По-специално изпълнителните длъжностни лица няма да допускат дискриминация на някое от следните основания:

а) държава на регистрация на превозното средство;

б) държава на местожителство на водача на превозното средство;

в) държава на създаване на предприятието;

г) произход и крайна точка на пътуването;

д) тип на тахографа: аналогов или цифров.

5. Изпълнителните длъжностни лица са снабдени със:

а) списък на основните точки, които трябва да бъдат проверени, както е указано в част А от приложение I;

б) стандартно оборудване за проверка, както е указано в приложение II.

6. Ако в дадена държава-членка констатациите от пътна проверка на водач на превозно средство, регистрирано в друга държава-членка, дават основание да се счита, че са били извършени нарушения, които не могат да бъдат установени по време на проверката поради липсата на необходими данни, компетентните власти на съответната държава-членка ще се подпомагат взаимно при изясняване на ситуацията.

Член 5

Съгласувани проверки

Най-малко шест пъти годишно държавите членки провеждат съгласувани проверки на пътя на водачи на превозни средства и на превозни средства, попадащи в обхвата на регламент (ЕО) № 561/2006 или (ЕС) № 165/2014. Наред с това държавите членки полагат усилия да организират съгласувани проверки в помещенията на предприятията.

Тези съгласувани проверки се провеждат едновременно от правоприлагащите органи на две или повече държави членки, като всеки от тях действа на своя територия.

Член 6

Проверки в помещенията на предприятията

1. Проверките в помещенията се планират в светлината на минал опит във връзка с различните видове транспорт и предприятия. Те се извършват също така, ако тежки нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 или Регламент (ЕС) № 165/2014, или на Директива 2002/15/ЕО се установят на пътя.

2. Проверките в помещенията включват точките, изброени в част А и част Б от приложение I.

3. Изпълнителните длъжностни лица са снабдени с:

а) списък на основните точки, които трябва да бъдат проверени, както е указано в част А и Б от приложение I;

б) стандартно оборудване за проверка, както е указано в приложение II.

4. Изпълнителните длъжностни лица в дадена държава-членка при извършване на проверката вземат предвид всяка информация, предоставена от определения орган за връзка на друга държава-членка, както е посочено в член 7, параграф 1, във връзка с дейностите на съответното предприятие в тази друга държава-членка.

5. За целите на параграфи 1—4 проверките, извършени в помещенията на компетентните власти на базата на съответни документи или данни, предадени от предприятията по искане на посочените власти, имат същия статут като проверките, извършени в помещенията на предприятието.

Член 7

Взаимодействие в Общността

1. Държавите-членки определят орган, който има следните задачи:

а) да осигурява координация с еквивалентните органи в други държави-членки, които са засегнати от действията, предприемани съгласно член 5;

б) да предава на Комисията статистическите данни, изготвяни на всеки две години съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006;

в) да бъде основно отговорен за подпомагане на компетентните власти на други държави-членки в съответствие с член 4, параграф 6;

г) да осигурява обмена на информация с другите държави членки съгласно член 8 от настоящата директива по отношение на прилагането на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива и на Директива 2002/15/ЕО.

Органът има представители в Комитета, посочен в член 12, параграф 1.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за определянето на този орган и Комисията информира съответно другите държави-членки.

3. Обменът на данни, опит и сведения между държавите-членки активно се подпомага, основно, но не само чрез Комитета, посочен в член 12, параграф 1, а и чрез всеки такъв орган, който Комисията може да определи посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане в член 12, параграф 2.

Член 8

Обмен на информация

1. Информацията, която е предоставена двустранно по член 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, се обменя и между определените органи, съобщени на Комисията в съответствие с член 7 от настоящата директива:

а) най-малко веднъж на всеки шест месеца след влизането в сила на настоящата директива;

б) при мотивирано искане от държава членка в индивидуални случаи.

2. Държава членка предоставя информацията, поискана от друга държава членка съгласно параграф 1, буква б) в срок от 25 работни дни от получаването на искането. Държавите членки могат да договорят взаимно помежду си по-кратък срок. В спешни случаи или в случаи, в които е необходима само справка от регистри — например от регистри за система за класифициране на риска, исканата информация се представя в срок от три работни дни.

Когато запитаната държава членка счита, че искането не е достатъчно обосновано, тя информира за това запитващата държава членка в срок от 10 работни дни от получаването на запитването. Запитващата държава членка допълнително обосновава искането. Когато отправилата искането държава членка не може допълнително да обоснове искането, запитаната държава може да отхвърли искането.

Когато е трудно или невъзможно да се изпълни искане за информация или да се извършат проверки, инспекции или разследвания, запитаната държава членка съответно информира за това запитващата държава членка в срок от 10 работни дни от получаването на запитването, като посочва причините и мотивира надлежно затруднението или невъзможността. Съответните държави членки провеждат обсъждане помежду си с оглед намиране на решение.

В случай на продължително забавяне при предоставяне на информацията на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, Комисията бива информирана за това и предприема подходящи мерки.

3. Предвиденият в настоящия член обмен на информация се осъществява посредством Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета . Това не се отнася за информацията, която държавите членки обменят чрез преки търсения в националните електронни регистри, посочени в член 16, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета .

Член 9

Система за класифициране на риска

1. Държавите членки въвеждат система за класифициране на риска за предприятията на базата на относителния брой и тежестта на всички нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 или Регламент (ЕС) № 165/2014, или на националните разпоредби за транспониране на Директива 2002/15/ЕО, извършени от отделно предприятие.

До 2 юни 2021 г. Комисията установява чрез актове за изпълнение обща формула за изчисляване и класифициране на степента на риска за предприятие. Същата обща формула отчита броя, тежестта и честотата на възникване на нарушения и резултатите от проверки, при които не е установено нарушение, както и дали дадено предприятие за автомобилни превози използва интелигентен тахограф съгласно глава II от Регламент (ЕС) № 165/2014 на всички свои превозни средства. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2 от настоящата директива.

2. Предприятията с висока степен на риск се проверяват по-щателно и по-често.

►M4 ————— ◄

3. Първоначален списък с нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014 и тяхната тежест се съдържа в приложение III.

С оглед установяване или актуализиране на тежестта на нарушенията на регламент (ЕО) № 561/2006 или (ЕС) № 165/2014, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а от настоящата директива за изменение на приложение III, като се отчитат регулаторните промени и съображенията, свързани с безопасността на движението по пътищата.

Категорията на най-тежките нарушения следва да включва тези, при които неизпълнението на съответните разпоредби на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 поражда сериозен риск от смърт или тежки телесни повреди.

4. За да се улесни извършването на целенасочени проверки на пътя, всички компетентни контролни органи на съответната държава членка имат достъп до данните, съдържащи се в националните системи за класифициране на риска към момента на проверката.

5. Държавите членки предоставят пряк достъп до информацията, съдържаща се в тяхната национална система за класифициране на риска, чрез оперативно съвместимите национални електронни регистри, посочени в член 16 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, на компетентните органи на други държави членки в съответствие с член 16, параграф 2 от посочения регламент.

Член 10

Доклади

До 1 май 2009 г. Комисията трябва да предаде на Европейския парламент и на Съвета доклад с анализ на наказанията за сериозни нарушения, предвидени в законодателството на държавите-членки.

Член 11

Най-добри практики

1. Комисията, посредством актове за изпълнение, установява насоки за най-добрите практики на изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2.

Тези насоки се публикуват в двугодишен доклад на Комисията.

2. Държавите-членки създават програми за съвместно обучение по най-добрите практики, което трябва да се провежда най-малко веднъж годишно, и улесняват обмена, най-малко веднъж годишно, на персонал от техните съответни органи за връзка в Общността с партньорите им в други държави-членки.

3. Посредством актове за изпълнение Комисията установява общ подход за регистрирането и контрола на периодите на друга работа, както е определено в член 4, буква д) от Регламент (ЕО) № 561/2006, включително формата на регистриране и конкретните случаи, в които то се извършва, и за регистрирането и контрола на периоди от поне една седмица, през които водачът отсъства от превозното средство и не е в състояние да извършва каквито и да било дейности с посоченото превозно средство. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2 от настоящата директива.

4. Държавите-членки осигуряват, че изпълнителните длъжностни лица са добре обучени за изпълнение на техните задачи.

Член 12

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета . 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 13

Мерки за изпълнение

По искане на държава членка или по своя инициатива Комисията приема актове за изпълнение, по-специално с една от следните цели:

а)да насърчи общ подход за прилагането на настоящата директива;

б)да насърчи съгласуван подход между правоприлагащите органи и хармонизирано тълкуване на Регламент (ЕО) № 561/2006 между правоприлагащите органи;

в)да улесни диалога между транспортния сектор и правоприлагащите органи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2 от настоящата директива.

Член 14

Преговори с трети държави

След като настоящата директива влезе в сила, Съюзът започва преговори със съответните трети държави с цел прилагане на правила, равностойни на предвидените в настоящата директива.

До приключването на тези преговори държавите членки включват данни от проверките, извършени на превозни средства от трети държави, в информацията, която изпращат на Комисията, както е посочено в член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Член 15

Актуализиране на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а за изменение на приложения I и II с цел адаптирането им към развитието на най-добрите практики.

Член 15а

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 3 и в член 15, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 август 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на 5-годишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 3 и в член 15, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество . 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 3 и член 15, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 16

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 1 април 2007 г. Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблицата за съответствие между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17

Отмяна

1. Директива 88/599/ЕИО се отменя.

2. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.