Член 1

Специфични правила за командироването на водачи

1.С настоящия член се установяват специфични правила по отношение на някои аспекти от Директива 96/71/ЕО във връзка с командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и от Директива 2014/67/ЕС във връзка с административните изисквания и мерките за контрол относно командироването на тези водачи.

2.Тези специфични правила се прилагат спрямо водачи, чиито работодатели са предприятия, установени в държава членка, която предприема транснационалната мярка, посочена в член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71/ЕО.

3.Независимо от член 2, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО, даден водач не се счита за командирован за целите на Директива 96/71/ЕО, когато извършва двустранни превози на товари.

За целите на настоящата директива двустранен превоз на товари означава движението на товари въз основа на договор за превоз от държавата членка на установяване съгласно определението в член 2, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 до друга държава членка или до трета държава или от друга държава членка или трета държава до държавата членка на установяване.

От 2 февруари 2022 г., която е датата, от която водачите са длъжни да записват ръчно данните за преминаване на граници по силата на член 34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014, държавите членки прилагат освобождаването за двустранни превози на товари, предвидено в първа и втора алинея от настоящия параграф, също когато в допълнение на осъществяването на двустранен превоз, водачът осъществява една дейност по товарене и/или разтоварване в държавите членки или в третите държави, които водачът пресича, при условие че водачът не товари и разтоварва товари в една и съща държава членка.

Ако двустранен превоз, който започва от държавата членка на установяване и по време на който не е извършена допълнителна дейност, е последван от двустранен превоз до държавата членка на установяване, освобождаването за допълнителни дейности, предвидено в третата алинея, се прилага за максимално две допълнителни дейности по товарене и/или разтоварване, при условията, посочени в трета алинея.

Освобождаванията за допълнителни дейности, предвидени в трета и четвърта алинея от настоящия параграф, се прилагат само до датата, от която се изисква интелигентните тахографи, отговарящи на изискването да регистрират преминаванията на граници и допълнителните дейности, посочени в член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 165/2014, да бъдат монтирани в превозните средства, регистрирани за първи път в държава членка съгласно член 8, параграф 1, четвърта алинея от посочения регламент. От тази дата освобождаванията за допълнителни дейности, предвидени в трета и четвърта алинея от настоящия параграф, се прилагат единствено за водачи, които управляват превозни средства, оборудвани с интелигентен тахограф, както е предвидено в членове 8, 9 и 10 от посочения регламент.

4.Независимо от член 2, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО, даден водач не се счита за командирован за целите на Директива 96/71/ЕО, когато осъществява двустранни превози на пътници.

За целите на настоящата директива двустранен превоз в рамките на международен случаен или редовен превоз на пътници, по смисъла на Регламент (ЕО) № 1073/2009, е когато водачът извършва някой от следните превози:

а) взема пътници в държавата членка на установяване и ги оставя в друга държава членка или трета държава;

б) взема пътници в държава членка или трета държава и ги оставя в държавата членка на установяване; или

в) взема и оставя пътници в държавата членка на установяване с цел извършване на местни екскурзии в друга държава членка или в трета държава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1073/2009.

От 2 февруари 2022 г., която е датата, от която водачите са длъжни да записват ръчно данните за преминаване на граници съгласно член 34, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014, държавите членки прилагат освобождаването за двустранни превози на пътници, предвидено в първа и втора алинея от настоящия параграф, също когато в допълнение на осъществяването на двустранен превоз, водачът взема пътници веднъж и/или оставя пътници веднъж в държавите членки или третите държави, които пресича, при условие че водачът не предлага превоз на пътници между две точки в рамките на пресичаната държава членка. Същото се отнася за пътуването на връщане.

Освобождаването за допълнителни дейности, предвидено в трета алинея от настоящия параграф се прилага само до датата, от която интелигентните тахографи, отговарящи на изискването да регистрират преминаванията на граници и допълнителните дейности, посочени в член 8, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 165/2014, се изисква да бъдат монтирани в превозните средства, регистрирани за първи път в държава членка съгласно член 8, параграф 1, четвърта алинея от посочения регламент. От тази дата освобождаването за допълнителни дейности, предвидено в трета алинея от настоящия параграф, се прилага единствено за водачи, които управляват превозни средства, оборудвани с интелигентни тахографи, както е предвидено в членове 8, 9 и 10 от посочения регламент.

5.Независимо от разпоредбите на член 2, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО, даден водач не се счита за командирован за целите на Директива 96/71/ЕО, когато водачът преминава транзитно през територията на държава членка, без да товари или разтоварва товари и без да взема или оставя пътници.

6.Независимо от член 2, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО даден водач не се счита за командирован за целите на Директива 96/71/ЕО, когато осъществява началната или крайната отсечка от комбиниран транспорт съгласно определението в Директива 92/106/ЕИО на Съвета (20), ако отсечката с автомобилен превоз сама по себе си се състои от двустранни превози по смисъла на параграф 3 от настоящия член.

7.Водач, който извършва каботажни превози съгласно определението в регламенти (ЕО) № 1072/2009 и (ЕО) № 1073/2009, се счита за командирован съгласно Директива 96/71/ЕО.

8.За целите на член 3, параграф 1а от Директива 96/71/ЕО се счита, че командироването приключва, когато водачът напусне приемащата държава членка при извършването на международен превоз на товари или пътници. Срокът на командироването не се кумулира с предходни периоди на командироване в контекста на подобни международни превози, осъществени от същия водач или от друг водач, когото той или тя замества.

9.Държавите членки гарантират, че в съответствие с Директива 2014/67/ЕС редът и условията за наемане на работа, посочени в член 3 от Директива 96/71/ЕО, които са установени в национални законови, подзаконови или административни разпоредби или чрез колективни трудови договори или арбитражни решения, които на техните територии са били обявени за общоприложими или приложими в съответствие с член 3, параграфи 1 и 8 от Директива 96/71/ЕО, се предоставят по достъпен и прозрачен начин на транспортните предприятия от други държави членки и на командированите водачи. Съответната информация по-специално обхваща съставните елементи на възнаграждението, определени за задължителни по силата на такива инструменти, включително, когато е целесъобразно, чрез колективни трудови договори, които са общоприложими за всички подобни предприятия в съответния географски район.

10.Транспортните предприятия, установени в държави, които не са членки на Европейския съюз, не получават по-благоприятно третиране от предприятията, установени в държава членка, включително когато извършват превози съгласно двустранни или многостранни споразумения за предоставяне на достъп до пазара на Съюза или части от него.

11.Чрез дерогация от член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/67/ЕС държавите членки могат да налагат единствено следните административни изисквания и мерки за контрол по отношение на командироването на водачи:

а) задължение за превозвача, установен в друга държава членка, да представи декларация за командироване на националните компетентни органи на държавата членка, в която е командирован, най-късно до започването на командироването, като използва многоезичен стандартизиран формуляр в рамките на публичния интерфейс, свързан с Информационната система за вътрешния пазар („ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012; декларацията за командироване съдържа следната информация:

i) самоличността на превозвача, най-малкото под формата на номера на лиценза на Общността, когато такъв номер е налице;

ii) координатите за връзка с ръководител на транспортната дейност или с друго лице за контакт в държавата членка на установяване с оглед на осъществяване на връзка с компетентните органи на приемащата държава членка, в която се предоставят услугите, и изпращане и получаване на документи или съобщения;

iii)

самоличността, адреса на местопребиваване и номера на шофьорската книжка на водача;

iv) началната дата на трудовия договор на водача и приложимото за него право;

v) планираната начална и крайна дата на командироването;

vi) регистрационните номера на моторните превозни средства;

vii)

дали осъществените транспортни услуги представляват превоз на товари, превоз на пътници, международен превоз или каботажни превози;

б) задължение за превозвача да гарантира, че водачът има на хартиен носител или в електронна форма на свое разположение, и задължение за водача да съхранява и предоставя при поискване по време на проверка на пътя:

i) копие от декларацията за командироване, подадена чрез ИСВП;

ii) доказателство за превозите, извършвани в приемащата държава членка, като например електронна товарителница (e-CMR), или доказателство, посочено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета;

iii)

тахографските записи и по-специално символите на държавите членки, посетени от водача при извършването на международен автомобилен превоз или каботажен превоз, в съответствие с изискванията за регистриране и поддържане на регистри съгласно регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014;

в) задължение за превозвача да изпрати чрез публичния интерфейс свързан с ИСВП, след изтичане на срока на командироването, по пряко искане на компетентните органи на държавите членки, в които е извършено командироването, копия от документите, посочени в буква б), подточки ii) и iii) от настоящия параграф, както и документацията за възнаграждението на водача, отнасяща се за периода на командироването, трудовия договор или равностоен документ по смисъла на член 3 от Директива 91/533/ЕИО на Съвета (21), отчетите за отработените часове на водача и документите, удостоверяващи плащането.

Превозвачът изпраща документацията чрез публичния интерфейс, свързан с ИСВП, не по-късно от осем седмици от датата на искането. Ако превозвачът не представи изискваната документация в рамките на този срок, компетентните органи на държавата членка, в която е извършено командироването, могат да поискат чрез ИСВП съдействието на компетентните органи на държавата членка на установяване в съответствие с членове 6 и 7 от Директива 2014/67/ЕС. Когато бъде отправено подобно искане за взаимопомощ, компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача трябва да имат достъп до декларацията за командироване и до други относими документи, представени от превозвача чрез публичния интерфейс, свързан с ИСВП.

Компетентните органи на държавата членка на установяване гарантират, че предоставят поисканите документите на компетентните органи на държавата членка, в която е извършено командироването, чрез ИСВП в срок от 25 работни дни от датата на искането за взаимопомощ.

С цел да се установи дали даден водач не може да се смята за командирован съгласно параграфи 3 и 4 от настоящия член, държавите членки могат да наложат като мярка за контрол единствено задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и да предоставя при поискване по време на проверка на пътя доказателства за съответния международен превоз, като например електронна товарителница (e-CMR) или доказателство, посочено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1072/2009, както и тахографските записи, посочени в буква б), подточка iii) от настоящия параграф.

12.За целите на контрола превозвачът актуализира в публичния интерфейс, свързан с ИСВП декларациите за командироване, посочени в параграф 11, буква а).

13.Информацията от декларациите за командироване се съхранява в архива на ИСВП за целите на проверките за срок от 24 месеца.

Държава членка може да разреши на компетентния орган да предоставя на националните социални партньори по друг начин освен ИСВП съответната информация, която е на разположение в ИСВП, доколкото това е необходимо за целите на проверката на съответствието с правилата за командироване и съответства на националното право и практики, при условие че:

а) информацията е свързана с командироване на територията на съответната държава членка;

б) информацията се използва изключително за целите на прилагането на правилата относно командироването; и

в) всяко обработване на данни се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

14.До 2 февруари 2021 г. Комисията определя чрез акт за изпълнение функционалните характеристики на публичния интерфейс, свързан с ИСВП. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 4, параграф 2.

15.Държавите членки избягват ненужни забавяния при осъществяването на мерките за контрол, които може да засегнат продължителността и планираните дати на командироването.

16.Компетентните органи в държавите членки си сътрудничат тясно и си предоставят взаимопомощ и всякаква имаща отношение информация при спазване на условията, предвидени в Директива 2014/67/ЕС и в Регламент (ЕО) № 1071/2009.

Член 2

Изменение на Директива 2006/22/ЕО

Директива 2006/22/ЕО се изменя, както следва:

1) Заглавието се заменя със следното:

„Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 и Директива 2002/15/ЕО относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета“;

2) Член 1 се заменя със следното:

Настоящата директива установява минималните условия за изпълнение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (*1) и Регламент (ЕС) № 165/2014 (*2) на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*3).

3) Член 2 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Тези проверки включват ежегодно голяма и представителна извадка от мобилни работници, водачи на превозни средства, предприятия и превозни средства, попадащи в обхвата на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014, както и мобилни работници и водачи на превозни средства, попадащи в обхвата на Директива 2002/15/ЕО. Проверките на пътя за спазването на Директива 2002/15/ЕО се ограничават до аспекти, които могат да бъдат ефективно проверени посредством тахограф и свързано записващо оборудване. Цялостна проверка на спазването на Директива 2002/15/ЕО може да бъде направена единствено в помещенията.“;

б) в параграф 3 първа и втора алинея се заменят със следното:

„Всяка държава членка организира проверки по такъв начин, че да се проверяват най-малко 3 % от отработените дни от водачите на превозни средства, които попадат в обхвата на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. По време на проверката на пътя на водача се дава възможност да се свърже с централното управление, ръководителя на транспортната дейност или всяко друго лице или субект, за да предостави, преди края на проверката на пътя, всякакви доказателства, за които се установява, че липсват в превозното средство; това не засяга задължението на водача да гарантира правилното използване на тахографското оборудване.

От 1 януари 2012 г. този минимален процент може да бъде увеличен до 4 % от Комисията посредством акт за изпълнение, при условие че събраните статистически данни съобразно член 3 покажат, че средно повече от 90 % от всички проверени превозни средства са оборудвани с цифрови тахографи. При вземане на решение Комисията отчита ефективността на съществуващите изпълнителни мерки и по-специално наличието на данни от цифрови тахографи в помещенията на предприятията. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2.“;

в) вмъква се следният параграф:

„3а.Всяка държава членка организира проверки за спазването на Директива 2002/15/ЕО при отчитане на системата за класифициране на риска, предвидена в член 9 от настоящата директива. Тези проверки се насочват към конкретно предприятие, ако един или повече от неговите водачи непрекъснато или сериозно нарушават Регламент (ЕО) № 561/2006 или (ЕС) № 165/2014.“;

г) параграф 4 се заменя със следното:

„4.Информацията, предоставена на Комисията в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и член 13 от Директива 2002/15/ЕО, включва броя на водачите на превозни средства, проверени на пътя, броя на проверките в помещенията на предприятията, броя на проверените работни дни и броя и вида на докладваните нарушения, и посочва дали са били превозвани хора или товари.“

4) Член 3, параграф 5 се заменя със следното:

„Комисията пояснява, ако е необходимо, посредством актове за изпълнение, определенията за категориите, упоменати в първа алинея, букви а) и б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедура по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2.“

5) Член 5 се заменя със следното:

Най-малко шест пъти годишно държавите членки провеждат съгласувани проверки на пътя на водачи на превозни средства и на превозни средства, попадащи в обхвата на регламент (ЕО) № 561/2006 или (ЕС) № 165/2014. Наред с това държавите членки полагат усилия да организират съгласувани проверки в помещенията на предприятията.

Тези съгласувани проверки се провеждат едновременно от правоприлагащите органи на две или повече държави членки, като всеки от тях действа на своя територия.“

6) В член 6 параграф 1 се заменя със следното:

„1.Проверките в помещенията се планират в светлината на минал опит във връзка с различните видове транспорт и предприятия. Те се извършват също така, ако тежки нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 или Регламент (ЕС) № 165/2014, или на Директива 2002/15/ЕО се установят на пътя.“

7) Член 7 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се изменя, както следва:

i) буква б) се заменя със следното:

„б) да предава на Комисията статистическите данни, изготвяни на всеки две години съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006;“;

ii) добавя се следната буква:

„г) да осигурява обмена на информация с другите държави членки съгласно член 8 от настоящата директива по отношение на прилагането на националните разпоредби за транспониране на настоящата директива и на Директива 2002/15/ЕО.“;

б) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Обменът на данни, опит и сведения между държавите-членки активно се подпомага, основно, но не само чрез Комитета, посочен в член 12, параграф 1, а и чрез всеки такъв орган, който Комисията може да определи посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане в член 12, параграф 2.“

8) Член 8 се заменя със следното:

1.Информацията, която е предоставена двустранно по член 22, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006, се обменя и между определените органи, съобщени на Комисията в съответствие с член 7 от настоящата директива:

а) най-малко веднъж на всеки шест месеца след влизането в сила на настоящата директива;

б) при мотивирано искане от държава членка в индивидуални случаи.

2.Държава членка предоставя информацията, поискана от друга държава членка съгласно параграф 1, буква б) в срок от 25 работни дни от получаването на искането. Държавите членки могат да договорят взаимно помежду си по-кратък срок. В спешни случаи или в случаи, в които е необходима само справка от регистри — например от регистри за система за класифициране на риска, исканата информация се представя в срок от три работни дни.

Когато запитаната държава членка счита, че искането не е достатъчно обосновано, тя информира за това запитващата държава членка в срок от 10 работни дни от получаването на запитването. Запитващата държава членка допълнително обосновава искането. Когато отправилата искането държава членка не може допълнително да обоснове искането, запитаната държава може да отхвърли искането.

Когато е трудно или невъзможно да се изпълни искане за информация или да се извършат проверки, инспекции или разследвания, запитаната държава членка съответно информира за това запитващата държава членка в срок от 10 работни дни от получаването на запитването, като посочва причините и мотивира надлежно затруднението или невъзможността. Съответните държави членки провеждат обсъждане помежду си с оглед намиране на решение.

В случай на продължително забавяне при предоставяне на информацията на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, Комисията бива информирана за това и предприема подходящи мерки.

3.Предвиденият в настоящия член обмен на информация се осъществява посредством Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (*4). Това не се отнася за информацията, която държавите членки обменят чрез преки търсения в националните електронни регистри, посочени в член 16, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

9) Член 9 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„1.Държавите членки въвеждат система за класифициране на риска за предприятията на базата на относителния брой и тежестта на всички нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 или Регламент (ЕС) № 165/2014, или на националните разпоредби за транспониране на Директива 2002/15/ЕО, извършени от отделно предприятие.

До 2 юни 2021 г. Комисията установява чрез актове за изпълнение обща формула за изчисляване и класифициране на степента на риска за предприятие. Същата обща формула отчита броя, тежестта и честотата на възникване на нарушения и резултатите от проверки, при които не е установено нарушение, както и дали дадено предприятие за автомобилни превози използва интелигентен тахограф съгласно глава II от Регламент (ЕС) № 165/2014 на всички свои превозни средства. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2 от настоящата директива.“;

б) в параграф 2 се заличава второто изречение;

в) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Първоначален списък с нарушения на Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014 и тяхната тежест се съдържа в приложение III.

С оглед установяване или актуализиране на тежестта на нарушенията на регламент (ЕО) № 561/2006 или (ЕС) № 165/2014, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а от настоящата директива за изменение на приложение III, като се отчитат регулаторните промени и съображенията, свързани с безопасността на движението по пътищата.

Категорията на най-тежките нарушения следва да включва тези, при които неизпълнението на съответните разпоредби на регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014 поражда сериозен риск от смърт или тежки телесни повреди.“;

г) добавят се следните параграфи:

„4.За да се улесни извършването на целенасочени проверки на пътя, всички компетентни контролни органи на съответната държава членка имат достъп до данните, съдържащи се в националните системи за класифициране на риска към момента на проверката.

5.Държавите членки предоставят пряк достъп до информацията, съдържаща се в тяхната национална система за класифициране на риска, чрез оперативно съвместимите национални електронни регистри, посочени в член 16 от Регламент (ЕО) № 1071/2009, на компетентните органи на други държави членки в съответствие с член 16, параграф 2 от посочения регламент.“

10) Член 11 се изменя както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„1.Комисията, посредством актове за изпълнение, установява насоки за най-добрите практики на изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2.

Тези насоки се публикуват в двугодишен доклад на Комисията.“;

б) параграф 3 се заменя със следното:

„3.Посредством актове за изпълнение Комисията установява общ подход за регистрирането и контрола на периодите на друга работа, както е определено в член 4, буква д) от Регламент (ЕО) № 561/2006, включително формата на регистриране и конкретните случаи, в които то се извършва, и за регистрирането и контрола на периоди от поне една седмица, през които водачът отсъства от превозното средство и не е в състояние да извършва каквито и да било дейности с посоченото превозно средство. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2 от настоящата директива.“

11) Членове от 12 до 15 се заменят със следното:

1.Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (*6).

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

По искане на държава членка или по своя инициатива Комисията приема актове за изпълнение, по-специално с една от следните цели:

а) да насърчи общ подход за прилагането на настоящата директива;

б) да насърчи съгласуван подход между правоприлагащите органи и хармонизирано тълкуване на Регламент (ЕО) № 561/2006 между правоприлагащите органи;

в) да улесни диалога между транспортния сектор и правоприлагащите органи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 2 от настоящата директива.

След като настоящата директива влезе в сила, Съюзът започва преговори със съответните трети държави с цел прилагане на правила, равностойни на предвидените в настоящата директива.

До приключването на тези преговори държавите членки включват данни от проверките, извършени на превозни средства от трети държави, в информацията, която изпращат на Комисията, както е посочено в член 17 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а за изменение на приложения I и II с цел адаптирането им към развитието на най-добрите практики.

12) Вмъква се следният член:

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 3 и в член 15, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 август 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на 5-годишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 3 и в член 15, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (*7).

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 3 и член 15, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

13) Приложение I се изменя, както следва:

а) част А се изменя, както следва:

i) точки 1) и 2) се заменят със следното:

„1) дневни и седмични времена на управление, прекъсвания и дневни и седмични периоди на почивка; също така тахографски листове за предишните дни, които трябва да са налични в превозното средство в съответствие с член 36, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, и/или данните за същия период, съхранени върху картата на водача и/или в паметта на записващото оборудване в съответствие с приложение II към настоящата директива и/или на разпечатки;

2) за периода, посочен в член 36, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, всички случаи на превишаване на разрешената за превозното средство скорост, за каквито се определят периодите, надвишаващи една минута, през които скоростта на превозното средство е по-висока от 90 км/ч за превозните средства от категория N3 или 105 км/ч за превозните средства от категория M3 (категории N3 и M3 са определени в Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*8));

ii) точка 4) се заменя със следното:

„4) правилното функциониране на записващото устройство (определяне на възможна неправилна употреба на оборудването и/или на картата на водача и/или на тахографските листове) или, когато е целесъобразно, наличието на документите, посочени в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006;“;

iii)

добавя се следната точка:

„6) удълженото максимално седмично работно време от 60 часа, както е посочено в член 4, буква а) от Директива 2002/15/ЕО; друго седмично работно време, както е посочено в членове 4 и 5 от Директива 2002/15/ЕО, при условие че технологията позволява извършването на ефективни проверки.“;

б) част Б се изменя както следва:

i) в първата алинея се добавят следните точки:

„4) спазването на максималното средно седмично работно време, изискванията за прекъсванията и нощния труд, посочени в членове 4, 5 и 7 от Директива 2002/15/ЕО;

5) спазването на задълженията на предприятията по отношение на плащането за настаняване на водачите и организацията на тяхната работа, в съответствие с член 8, параграфи 8 и 8а от Регламент (ЕО) № 561/2006.“;

ii) втората алинея се заменя със следното:

„Ако бъде установено нарушение, държавите членки могат по целесъобразност да проверяват съвместната отговорност и на други участници в транспортната верига, например товародатели, спедитори или изпълнители, включително като се уверяват, че договорите за предоставяне на транспортни услуги позволяват съответствие с Регламент (ЕО) № 561/2006 и Регламент (ЕС) № 165/2014.“

Член 3

Изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012

В приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 се добавят следните точки:

„13.

Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно минималните условия за изпълнение на Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламент (ЕС) № 165/2014 и Директива 2002/15/ЕО по отношение на социалното законодателство, свързано с дейностите в автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/599/ЕИО на Съвета (*9): член 8.

14. Директива (ЕС) 2020/1057 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 (*10): член 1, параграф 14.

Член 4

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 5

Наказания и санкции

1.Държавите членки установяват правила относно санкциите срещу изпращачи, спедитори, изпълнители и подизпълнители за неспазване на националните разпоредби, приети в съответствие с член 1, когато им е било известно или в контекста на всички имащи отношение обстоятелства е трябвало да им бъде известно, че при предоставянето на възложените от тях транспортни услуги се извършват нарушения на посочените разпоредби.

2.Държавите членки установяват правила относно наказанията за нарушенията на националните разпоредби, приети в съответствие с член 1 и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените наказания са ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни.

Член 6

Интелигентно осигуряване на изпълнението

Без да се засягат разпоредбите на Директива 2014/67/ЕС и с цел по-нататъшно осигуряване на изпълнението на задълженията, предвидени в член 1 от настоящата директива, държавите членки гарантират, че се прилага съгласувана национална стратегия за осигуряване на изпълнението на тяхна територия. Тази стратегия се съсредоточава върху предприятията с висока степен на риск, посочени в член 9 от Директива 2006/22/ЕО.

Член 7

Оценка

1.Комисията оценява изпълнението на настоящата директива, и по-специално въздействието на член 1, до 31 декември 2025 г. и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно нейното прилагане. Когато е целесъобразно, докладът на Комисията се придружава от законодателно предложение. Докладът се оповестява публично.

2.След представянето на посочения в параграф 1 доклад Комисията редовно оценява настоящата директива и представя резултатите от оценката на Европейския парламент и на Съвета. Резултатите от оценката се придружават от съответните предложения.

Член 8

Обучение

Държавите членки си сътрудничат при предоставянето на образование и обучение на правоприлагащите органи въз основа на съществуващите схеми за прилагане.

Работодателите са длъжни да гарантират, че техните водачи придобиват знания за своите права и задължения, произтичащи от настоящата директива.

Член 9

Транспониране

1.До 2 февруари 2022 г. държавите членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 2 февруари 2022 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Методите и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 10

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.