Член 2

Лицензия за износ

1.Износът на паметници на културата извън митническата територия на Общността подлежи на представяне на лицензия за износ.

2.Лицензия за износ се издава по молба на съответното лице:

а) от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия въпросните паметници на културата се намират правомерно и окончателно към 1 януари 1993 г.;

б) или, след тази дата, от компетентен орган на държавата-членка, на чиято територия се намират било след правомерно и окончателно прехвърляне от друга държава-членка, или внос от трета страна, или повторен внос от трета страна след правомерно изпращане от държава-членка до въпросната страна.

Въпреки това, без да се засяга параграф 4, компетентната държава-членка в съответствие с първа алинея, буква а) или б), е оправомощена да не изисква лицензии за износ за паметници на културата, посочени в първо и второ тире по категорията А1 от приложение I, когато последните са с ограничен археологически или научен интерес, при условие че не са директен продукт от разкопки, находки или археологически обекти на територията на държава-членка, както и че присъствието им на пазара е законно.

За целите на настоящия регламент лицензия за износ може да бъде отказана, когато въпросните паметници на културата са предмет на законодателство, защитаващо национално богатство с артистична, историческа или археологическа стойност на съответната държава-членка.

При необходимост органът, посочен в първа алинея, буква б), влиза в контакт с компетентните органи на държавата-членка, от чиято територия е пристигнал въпросният паметник на културата, и в частност компетентните органи по смисъла на Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка .

3.Лицензията за износ е валидена за цялата Общност.

4.Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, прекият износ от митническата територия на Общността на национални богатства с артистична, историческа или археологическа стойност, които не са паметници на културата по смисъла на настоящия регламент, е предмет на националното законодателство на държавата-членка, откъдето се изнасят.