Член 19

Неявяване на ответника в съда

1.Когато писмено разпореждане на съд или друг равностоен документ е трябвало да бъде препратен в държава-членка, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и ответникът не се яви, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че:

а) документът е бил връчен в съответствие с начините, които са предвидени от законодателството на получаващата държава-членка за връчване на документи, които са съставени в тази държава и са предназначени за лица, които се намират на нейна територия; или че

б) документът действително е предаден на ответника или в дома му по друг начин, който е предвиден в този регламент;

и че във всеки от тези случаи връчването или предаването е било извършено своевременно, за да може ответникът да организира защитата си.

2.Всяка държава-членка има възможност да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че съдията, независимо от разпоредбите на параграф 1, може да постанови решение, въпреки че не е получено удостоверение, което потвърждава връчването или предаването, ако са налице следните условия:

а) документът е бил предаден по един от начините, които са предвидени в настоящия регламент;

б) изминал е период от време, който се счита от съдията за достатъчен във всеки конкретен случай, но не по-малък от шест месеца от датата на предаването на съдебния документ;

в) не е получено удостоверение, което потвърждава връчването, въпреки че са положени всички необходими усилия за неговото получаване чрез компетентните органи на получаващата държава-членка.

3.Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, при спешни случаи съдията може да разпореди всякакви временни или обезпечителни мерки.

4.Когато писмено разпореждане на съд или друг равностоен документ е трябвало да бъде препратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент и е било постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има право да възстанови предишното процесуално положение на ответника при изтекъл срока за обжалване на решението, ако са спазени следните условия:

а) ответникът без своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да се защити, или с решението, за да може да го обжалва; и

б) изложените аргументи от ответника по делото изглеждат на пръв поглед основателни.

Молбата за възстановяване на предишно процесуално положение при изтекъл срок за обжалване се допуска за разглеждане само ако е подадена в разумен срок след като ответникът е узнал за решението.

Всяка държава-членка има възможност да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че молбата няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срока, който държавата определя в свое съобщение, при условие че този срок е не по-малък от една година от постановяване на решението.

5.Параграф 4 не се прилага за решенията, които се отнасят до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.