Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета

Препратки към всички разпоредби

Съображения

(1) Член 19 от Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета от 21 април 1997 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от него (5) постановява, че система за задължително етикетиране на говеждо месо трябва да бъде въведена и задължителна във всички държави-членки след 1 януари 2000 г. Същият член предвижда също така, че на основата на предложението на Комисията трябва да бъдат приети общи правила за тази задължителна система преди тази дата.
(2) Регламент (ЕО) № 2772/1999 на Съвета от 21 декември 1999 г. за установяване на общи правила за задължителна система за етикетиране на говеждото месо (6), предвижда тези общи правила да се прилагат само временно за максимален период от осем месеца, тоест от 1 февруари до 31 август 2000 г.
(3) За да се постигне яснота, Регламент (ЕО) № 820/97 трябва да се отмени и замени с настоящия регламент.
(4) В резултат от нестабилността на пазара на говеждо месо и продукти от говеждо месо, причинена от кризата със спонгифорната енцефалопатия по едрия рогат добитък, подобряването на прозрачността на условията за производство и търговия с въпросните продукти, по-специално по отношение на възможност за проследяване, оказа положително въздействие върху консумацията на говеждо месо. За да се поддържа и засили това доверие на потребителите в говеждото месо и да се избегне тяхното подвеждане, е необходимо да се разработи рамка, в която информацията се предоставя на консуматорите чрез достатъчно и ясно етикетиране на продукта.
(5) В тази връзка е особено важно да се създаде, от една страна, стабилна система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък в етапа на производство и да се създаде, от друга страна, специфична система за етикетиране на Общността в сектора на говеждото месо, която се основава на обективни критерии на етапа на търговия.
(6) Чрез гаранциите, които предоставя това подобрение, ще се изпълнят някои изисквания от обществен интерес, по-специално защита на здравето на човека и животните.
(7) В резултат на това ще се подобри доверието на потребителите в качеството на говеждото месо и продуктите от говеждо месо и ще се запази по-високо ниво на защита на общественото здраве и ще се укрепи продължаващата стабилност на пазара на говеждо месо.
(8) Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарни и зоотехнически проверки, приложими в търговията в рамките на Общността с някои живи животни и продукти с оглед на изграждането на общия пазар (7), постановява, че животните, предназначени за търговия в рамките на Общността, трябва да бъдат идентифицирани в съответствие с изискванията на правилата на Общността и регистрирани по такъв начин, че предприятията, центровете или организациите по произход или транзит да могат да бъдат проследявани и че преди 1 януари 1993 г. обхватът на тези идентификационни и регистрационни системи трябва да бъде разширен, така че да включва движението на животни в рамките на територията на всяка държава-членка.
(9) Член 14 от Директива 91/496/ ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно принципите, регламентиращи организацията на ветеринарни проверки на животни, които влизат в Общността от трети страни и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ ЕИО (8) постановява, че идентификацията и регистрацията на тези животни, както се предвижда в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО, трябва да се извършва, след като тези проверки са направени, с изключение на случаите на животни, предназначени за клане и на регистрирани еднокопитни.
(10) Управлението на някои схеми за подпомагане на Общността в областта на земеделието изисква индивидуалната идентификация на някои видове добитък. Поради това идентификационните и регистрационни системи трябва да бъдат подходящи за прилагане и контрол на такива идентификационни мерки.
(11) Необходимо е да се осигури бърз и ефективен обмен на информация между държавите-членки за правилното прилагане на настоящия регламент. Разпоредбите на Общността, свързани с него, бяха установени с Регламент (ЕИО) № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството по митническите или селскостопанските въпроси (9) и с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1989 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията за осигуряване на правилното прилагане на законодателството по ветеринарните и зоотехнически въпроси (10).
(12) Сегашните правила относно идентификацията и регистрацията на едър рогат добитък бяха установени с Директива 92/102/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1992 г. относно идентификацията и регистрацията на животни (11) и в Регламент (ЕО) № 820/97. Опитът показа, че приложението на Директива 92/102/ЕИО за едрия рогат добитък не беше напълно задоволително и се нуждае от по-нататъшно подобрение. Поради това е необходимо да се приемат специфични правила за едрия рогат добитък, за да се засили действието на разпоредбите на посочената директива.
(13) За да бъде въведена подобрена идентификационна система, е извънредно важно да не се налагат излишни искания към производителите по отношение на административните формалности. Трябва да се постановят реални срокове за нейното прилагане.
(14) За целите на бързо и точно проследяване на животни поради причини, свързани с контрола върху схемите за подпомагане в Общността, всяка държава-членка трябва да създаде национална компютризирана база данни, която да регистрира идентичността на животното, всички стопанства на нейна територия и движението на животните в съответствие с разпоредбите на Директива 97/12/ЕО на Съвета от 17 март 1997 г. за изменение и актуализиране на Директива 64/432/ЕИО относно здравните проблеми, които засягат търговията в рамките на Общността на едър рогат добитък и свине (12) и да изяснява здравните изисквания по отношение на тази база данни.
(15) Важно е всяка държава-членка да вземе всички мерки, които са необходими, за да се осигури националните компютризирани бази данни да заработят напълно, колкото е възможно по-скоро.
(16) Трябва да се направят стъпки за създаване на технически условия, гарантиращи най-добрата възможна комуникация на производителя с базата данни и най-пълно използване на базата данни.
(17) За да стане възможно проследяването на движенията на едрия рогат добитък, животните трябва да се идентифицират с ушна марка, сложена на всяко ухо, и по принцип да се придружават през цялото движение с паспорт. Характеристиките на ушната марка и паспорта трябва да се определят за цялата Общност. По принцип паспорт трябва да се издава на всяко животно, на което е сложена ушна марка.
(18) Животните, внасяни от трети страни в съответствие с Директива 91/496/ЕИО, трябва да бъдат подлагани на същите идентификационни изисквания.
(19) Всяко животно трябва да запазва своята ушна марка през целия си живот.
(20) Комисията обсъжда, на основа на работата, извършена от Общия изследователски център, приложимостта на използване на електронни средства за идентификация на животни.
(21) Животновъдите, с изключение на превозвачите, трябва да водят актуален регистър на животните в техните стопанства. Характеристиките на регистъра трябва да се определят за цялата Общност. Компетентният орган трябва да има достъп до тези регистри при поискване.
(22) Държавите-членки могат да разпрострат разходите, които произтичат от прилагането на тези мерки, върху целия сектор на говеждото месо.
(23) Трябва да бъдат определени органът или органите, които отговарят за прилагането на всеки дял от настоящия регламент.
(24) Трябва да бъде въведена задължителна система за етикетиране на говеждо месо във всички държави-членки. Съгласно тази задължителна система операторите и организациите, които търгуват с говеждо месо, трябва да посочват в информацията на етикета на говеждото месо и мястото, където животното или животните, от които е получено говеждото месо, са били заклани.
(25) От 1 януари 2002 г. трябва да бъде засилено действието на системата за задължително етикетиране на говеждото месо. Съгласно тази задължителна система операторите и организациите, които търгуват с говеждо месо, трябва допълнително да посочват на етикета информация относно произхода, по-специално къде животното или животните, от които е получено говеждото месо, са били родени, угоявани и заклани.
(26) Информация, допълваща информацията за това къде животното или животните, от които е получено говеждото месо, са били родени, угоявани и заклани, може да се предоставя съгласно доброволна система за етикетиране на говеждо месо.
(27) Системата за задължително етикетиране, основаваща се на произхода, трябва да влезе в сила от 1 януари 2002 г., като се уточнява, че пълна информация за движенията на едър рогат добитък в Общността се изисква само за животни, родени след 31 декември 1997 г.
(28) Системата за задължително етикетиране на говеждото месо трябва да се прилага също така за говеждо месо, внасяно в Общността. Въпреки това трябва да се има предвид, че цялата информация, която се изисква за етикетиране на говеждо месо, произведено в Общността, може да не е на разположение на оператор или организация от трета страна. Поради това е необходимо да се постанови минималната информация, чието посочване върху етикета трябва да осигурят трети страни.
(29) За операторите или организациите, произвеждащи и търгуващи с мляно говеждо месо, които може да не са в състояние да предоставят цялата изисквана информация съгласно системата за задължително етикетиране на говеждото месо, трябва да се предвидят изключения, които предвиждат известен минимален брой показатели.
(30) Целта на етикетирането е да направи пазара на говеждо месо максимално прозрачен.
(31) Разпоредбите на настоящия регламент не трябва да засягат Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (13).
(32) Трябва да се предвиди също така рамка на Общността за всички означения извън тези, които попадат под системата на задължително етикетиране на говеждо месо, и с оглед на разнообразието на описания на говеждото месо, което се търгува в рамките на Общността, създаването на система за доброволно етикетиране на говеждо месо е най-подходящото решение. Ефективността на такава система за доброволно етикетиране зависи от възможността за проследяване на всяко етикетирано говеждо месо обратно до животното или животните по произход. Процедурите на етикетиране на оператор или организация трябва да бъдат предмет на спецификация, която да се представя на компетентния орган за одобряване. Операторите и организациите трябва да имат право да етикетират говеждо месо само ако етикетът съдържа тяхното име или идентификационен графичен знак. Компетентните органи на държавите-членки трябва да бъдат упълномощени да оттеглят своето одобрение от всяка спецификация в случай на нередности. За да се осигури признаването на спецификациите за етикетиране в цялата Общност, е необходимо да се осигури обмен на информация между държавите-членки.
(33) Оператори и организации, които внасят в Общността говеждо месо от трети страни, могат също да пожелаят да етикетират своите продукти съгласно системата за доброволно етикетиране. Трябва да се постановят разпоредби, които да осигуряват, доколкото това е възможно, процедурите за етикетиране, свързани с вносното говеждо месо, да са еквивалентни на тези, утвърдени за говеждо месо от Общността.
(34) Преходът от процедурите в дял II от Регламент (ЕО) № 820/97 към процедурите в настоящия регламент може да предизвика трудности, които не са предвидени в настоящия регламент. За да се преодолее това, трябва да се даде възможност на Комисията да приеме необходимите преходни мерки. Комисията трябва да бъде упълномощена също така да разрешава специфични практически проблеми, когато това е оправдано.
(35) С оглед гарантиране на надеждността на процедурите, предвидени в настоящия регламент, е необходимо държавите-членки да се задължат да реализират мерки за адекватен и ефикасен контрол. Този контрол не засяга другите видове контрол, които Комисията може да осъществява по аналогия с член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности (14).
(36) Трябва да бъдат постановени подходящи наказания в случай на нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент.
(37) Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, трябва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15),

ДЯЛ I. Идентификация и регистрация на едър рогат добитък

ДЯЛ II. Етикетиране на говеждо месо и продукти от говеждо месо

Член 11

Оператор или организация, както са дефинирани в член 12:

—от които се изисква, по силата на раздел I на настоящия дял, да етикетират говеждо месо на всички етапи на търговията,

—които искат, по силата на раздел II на настоящия дял, да етикетират говеждо месо на мястото на продажбата по такъв начин, че да предоставят информация, различна от посочената в член 13 относно някои характеристики или производствени условия на етикетираното месо или за животното, от което е получено,

трябва да направят това в съответствие с настоящия дял.

Настоящият дял се прилага без да се засяга съответното законодателство на Общността, по-специално по отношение на говеждото месо.

Член 12

За целите на настоящия дял се прилагат следните дефиниции:

1)„говеждо месо“ означава всички продукти, които попадат в кодове по КН 0201 , 0202 , 0206 10 95 и 0206 29 91 ,

2)„етикетиране“ означава прикачването на етикет към отделно парче или парчета месо, или тяхната опаковка, или при неопаковани предварително продукти — представянето на подходяща информация в писмена и видима форма за потребителя на мястото на продажбата,

3)„организация“ означава група от стопански субекти в една и съща или в различни сфери на търговията с говеждо месо,

4)„мляно месо“ означава обезкостено месо, което е смляно на парченца, съдържа по-малко от 1 % сол и попада в кодове по КН 0201 , 0202 , 0206 10 95 и 0206 29 91 ,

5)„изрезки“ означава малки парчета месо, признати за годни за консумация от човека, произведени изключително по време на транжиране, на обезкостяване на кланични трупове или при разфасоване на месо,

6)„транжирано месо“ означава месо, което е било разделено на малки кубчета, на резени или други индивидуални порции, които не изискват по-нататъшно транжиране от стопанския субект, преди да бъдат закупени от крайния потребител, и които могат да се използват пряко от потребителя. Тази дефиниция не включва мляно месо и изрезки.

Член 13

Общи правила

1.Оператори и организации, които търгуват с говеждо месо в Общността, го етикетират в съответствие с настоящия член.

Системата за задължително етикетиране осигурява връзка между, от една страна, идентификацията на труповете на закланите животни, четвъртинките или парчетата месо и, от друга страна, индивидуалното животно или, когато това е достатъчно, за да позволи точността на информацията на етикета да бъде проверена, съответната група животни.

2.Етикетът съдържа следните обозначения: а)референтен номер или код, който осигурява връзката между месото и животното или животните. Този номер може да бъде идентификационният номер на отделното животно, от което е получено говеждото месо, или идентификационният номер, свързан с група животни; б)номер на одобрението на кланицата, в която животното или групата животни са били заклани, и държавата-членка или трета страна, в която е разположена кланицата. Обозначението трябва да гласи: „Заклано в: (наименование на държавата-членка и трета страна) (номер на одобрението)“; в)номер на одобрението на транжорната, в която е извършено транжирането на трупа на закланото животно или на групата трупове, и държавата-членка или трета страна, в която е разположена транжорната. Обозначението трябва да гласи:„Транжирано в: (наименование на държавата-членка и трета страна) (номер на одобрението)“.

—————

5.►M3а)стопанските субекти и организациите обозначават на етикета също така:◄ i)държава-членка или трета страна по рождение; ii)всички държави-членки или трети страни, в които се е състояло угояване; iii)държава-членка или трета страна, където се е провело клането; б)Въпреки това, когато говеждото месо е получено от животни, родени, отгледани и заклани: i)в същата държава-членка, обозначението може да гласи:„Произход: (наименованието на държавата-членка)“; ii)в същата трета страна, обозначението може да гласи: „Произход: (наименованието на третата страна)“.

6.С цел да се избегне ненужното повторение на посочването върху етикета за говеждото месо на държави членки или трети страни, в които е осъществено отглеждането, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, отнасящи се до опростено представяне за случаи на много кратък престой на животното в държава членка или трета страна на раждане или на клане.

Посредством актове за изпълнение Комисията приема правила относно максималния размер и състав на групата животни, посочена в параграф 1 и параграф 2, буква а), като взема предвид ограниченията по отношение на хомогенността на групите от животни, от които идват транжираното месо и изрезките. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

Член 14

Дерогации от системата за задължително етикетиране

Чрез дерогация от член 13, параграф 2, букви б) и в) и от член 13, параграф 5, буква а), i) и ii) оператор или организация, които приготвят мляно месо, обозначават на етикета думите:„приготвено (наименование на държавата-членка или третата страна)“ в зависимост от това, къде е било приготвено месото, и „произход“, когато въпросната държава или държави не са държавата на приготвяне.

Задължението, предвидено в член 13, параграф 5, буква а), iii), се прилага за такова месо от датата на прилагане на настоящия регламент.

Въпреки това такъв оператор или организация могат да добавят на етикета на мляно говеждо месо:

—едно или повече от обозначенията, предвидени в член 13, и/или

—датата, на която е приготвено месото.

С цел да гарантира спазване на хоризонталните правила относно етикетирането в настоящия раздел Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, въз основа на натрупания опит с мляното месо, за да установи правила, еквивалентни на посочените в първите три алинеи от настоящия член, по отношение на изрезки от говеждо месо или транжирано говеждо месо.

Член 15

Задължително етикетиране на говеждо месо от трети държави

Чрез дерогация от член 13 говеждо месо, внесено на територията на Съюза, за което не е налична цялата информация, предвидена в член 13, се етикетира с обозначение:

„произход: от държава извън ЕС“ и „Заклано в: (име на третата държава)“.

Член 15а

Общи правила

Данните за храните, различни от предвидените в членове 13, 14 и 15, добавени на етикетите доброволно от стопанските субекти или организациите, занимаващи се с продажбата на говеждо месо, трябва да са обективни, проверими от компетентните органи и разбираеми за потребителите.

Тази информация трябва да съответства на хоризонталното законодателство относно етикетирането, и по-специално на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета .

Когато стопански субекти или организации, които търгуват с говеждо месо, не спазват задълженията, посочени в първа и втора алинея, компетентният орган прилага подходящи наказания, както е посочено в член 22.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно дефинициите и изискванията, които се прилагат към думи или категории думи, които могат да бъдат поставяни на етикетите на предварително опаковано прясно и замразено говеждо и телешко месо.

—————

ДЯЛ III. Общи разпоредби

Член 22

1.Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия регламент.

Предвиденият контрол не засяга друг вид контрол, който Комисията може да осъществява в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.

Всякакви санкции, наложени от държавата членка на оператор или организация, които търгуват с говеждо месо, са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.Независимо от параграф 1, когато операторите и организациите, които търгуват с говеждо месо, са етикетирали говеждото месо, без да спазят своите задължения, постановени в дял II, държавите членки, по целесъобразност и в съответствие с принципа на пропорционалност, изискват отстраняване на говеждото месо от пазара. В допълнение към санкциите, посочени в параграф 1, държавите членки могат: а)в случай че въпросното месо отговаря на съответните ветеринарни и хигиенни правила, да разрешат това говеждо месо: i)да бъде пуснато на пазара, след като е било правилно етикетирано в съответствие с изискванията на Съюза; или ii)да бъде изпратено директно за преработка в продукти, различни от посочените в член 12, точка 1; б)да наредят спирането на действието или оттеглянето на одобрението на съответните оператори и организации.

3.Експертите от Комисията, съвместно с компетентните органи: а)проверяват дали държавите членки спазват изискванията на настоящия регламент; б)извършват проверки на място, за да гарантират, че извършването на проверки става в съответствие с настоящия регламент.

4.Държава членка, на чиято територия се извършва проверка на място, оказва на експертите от Комисията всякаква подкрепа, която те може да поискат при изпълнението на своите задачи. Резултатите от извършените проверки се обсъждат с компетентния орган на съответната държава членка преди изготвянето и разпространението на окончателния доклад. Този доклад, когато е целесъобразно, съдържа препоръки към държавите членки за подобряване на съответствието с настоящия регламент.

Член 22а

Компетентни органи

Държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, които отговарят за осигуряване на спазването на настоящия регламент, както и на всички актове, приети от Комисията на негова основа.

Те информират Комисията и другите държави членки кои точно са тези органи.

Член 22б

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и в член 15а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 април 2016 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и в член 15а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта до Европейския парламент и до Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 23

Процедура на комитет

1.За актовете за изпълнение, приети съгласно член 13, параграф 6 от настоящия регламент, Комисията се подпомага от Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, създаден с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета .

Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета .

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 23а

Докладване и развитие на законодателството

Не по-късно от:

—18 юли 2019 г. за разпоредбите за доброволното етикетиране и

—18 юли 2023 г. за разпоредбите за електронна идентификация,

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета съответните доклади, в които се разглежда изпълнението и въздействието на настоящия регламент, включително, в първия случай – възможността за преразглеждане на предвидените разпоредби за доброволно етикетиране, а във втория случай – техническата и икономическа възможност за въвеждане на задължителна електронна идентификация навсякъде в Съюза.

При необходимост докладът може да бъде придружен от подходящи законодателни предложения.

Член 24

1.Регламент (ЕО) № 820/97 се отменя.

2.Позоваванията на Регламент (ЕО) № 820/97 се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблица за съответствие в приложението.

Член 25

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага за говеждо месо от животни, заклани на или след 1 септември 2000 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...