(1) Регламент (ЕО) № 994/98 упълномощава Комисията да определи в регламент праг, под който се счита, че мерките за помощ се считат за неотговарящи на всички критерии по член 87, параграф 1 от Договора и следователно не попадат в процедурата за нотифициране, предвидена в член 88, параграф 3 от Договора.

(2) Комисията прилага членове 87 и 88 от Договора и в многобройни решения специално е пояснила понятието „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора. Освен това Комисията, е заявила неотдавна своята политика по отношение на тавана на минималната помощ с Регламент (ЕО) № 69/2001 (3), съгласно който член 87, параграф 1 не може да се прилага. С оглед на специалните правила, приложими в секторите на земеделието и рибарството, и риска, че дори малък размер на помощ в тези сектори може да отговоря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора, Регламент (ЕО) 69/2001 не се прилага в тези сектори.

(3) В светлината на опита, придобит от Комисията, особено след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитие на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (4), както и насоките на Общността за държавните помощи в сектора на земеделието (5), може да се твърди, че много ниският размер на помощта, отпускана в сектора на земеделието, не отговаря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора, при положение че са изпълнени определени условия. Такъв е случаят, при който както размерът на помощта, получена от отделните производители, е малък, така и общият размер на помощта, отпусната на сектора на земеделието, представлява само малък процент от стойността на производството. Земеделското производство в Общността обикновено се характеризира с това, че всяка стока се произвежда от голям брой много дребни производители, които произвеждат главно взаимозаменяеми стоки в рамките на общите организации на пазара. Поради тази причина въздействието на малки суми помощ, отпуснати на отделни производители за даден период от време, трябва да бъдат обвързани със стойността на земеделското производство на ниво сектор за същия период от време. Таван под формата на сума за дадена държава-членка, установен въз основа на стойността на производството в сектора на земеделието, създава условия за последователен подход във всички държави-членки, на базата на една обективна икономическа референтна стойност.

(4) В светлината на опита на Комисията в оценката на държавната помощ в сектора на рибарството, особено след влизането в сила на насоките на Общността за оценка на държавната помощ за рибарството и аквакултурите (6) и Регламент (ЕО) № 2792/1999 на Съвета от 17 декември 1999 г. за установяването на подробни правила и разпоредби относно структурната помощ на Общността за сектора на рибарството (7), може да се твърди, че много ниският размер на помощта, отпускана в сектора на рибарството, не отговаря на критериите по член 87, параграф 1 от Договора, при положение че са изпълнени определени условия. Като се имат предвид сходствата в начина на производство в сектора на рибарството и в сектора на земеделието, такъв е случаят, при който както размерът на помощта, получена от отделните предприятия, е малък, така и общият размер на помощта, отпусната на сектора на рибарството, представлява само малък процент от стойността на производството.

(5) С оглед увеличаването на прозрачността и правната сигурност, е уместно да се въведе правило относно минималната помощ в секторите на земеделието и рибарството с регламент.

(6) В светлината на Споразумението за селското стопанство (8) на Световната търговска организация (СТО) настоящият регламент не следва да изключва помощта за износ, както и помощта в полза на местните продукти за сметка на вносните. Държавите-членки са длъжни да се въздържат от отпускането на каквато и да е помощ в разрез със задълженията, съдържащи се в това споразумение. Помощ във връзка с разходи за участие в търговски изложения или за проучвания или консултантски услуги, необходима за пускането на нов или съществуващ продукт на нов пазар, обикновено не представлява помощ за износ. В решението си от 19 септември 2002 г. Европейският съд постановява, че след като Общността веднъж е постановила създаването на обща организация на пазара в даден земеделски сектор, държавите-членки са длъжни да се въздържат от предприемането на каквито и да било мерки, които биха дестабилизирали или породили изключения на този пазар (9). Този принцип се отнася и за сектора на рибарството. По тази причина настоящият регламент не следва да се прилага спрямо помощ, чийто размер се определя въз основа на цената или количеството продукти, изнесени на пазара.

(7) В светлината на опита на Комисията може да се смята, че помощ, която не превишава таван от 3 000 EUR за получател за произволен тригодишен период, като общата сума на тази помощ, отпусната на всички предприятия за три години, е под тавана, определен от Комисията, и се равнява на около 0,3 % от годишната земеделска продукция или от рибарската продукция, не оказва влияние върху търговията между държавите-членки и/или не нарушава и не заплашва да наруши конкуренцията и следователно не попада под разпоредбите на член 87, параграф 1 от Договора. Тригодишният период следва да е подвижен, така че за всяка нова предоставена минимална помощ е необходимо да бъде определен общия размер на тази предоставена помощ през предходните три години. Минималната помощ следва да се счита за предоставена от момента, в който получателят получи законното право да получи помощта. Правилото за минималната помощ не накърнява възможността предприятията да получат за същия проект държавна помощ, разрешена от Комисията или обхваната от регламент за групово освобождаване.

(8) В интерес на прозрачността, еднаквото отношение и правилното прилагане на таваните за минималната помощ е уместно държавите-членки да прилагат един и същ метод на изчисление. За улесняване на това изчисление и в съответствие с Регламент (ЕО) № 69/2001 е подходящо сумите, които не са под формата на помощи в брой, да се преобразуват в техния брутен еквивалент. Изчисляването на еквивалента на помощта, платима на няколко вноски, и изчисляването на помощта под формата на заем при облекчени условия изисква използването на пазарните лихвени проценти, преобладаващи към момента на предоставяне на помощта. С цел еднакво, прозрачно и опростено прилагане на правилата за държавните помощи за пазарни лихвени проценти за целите на настоящия регламент следва да се считат референтните лихвени проценти, при условие че в случай на заем при облекчени условия, заемът е обезпечен с нормална гаранция и не крие необичаен риск. Референтните лихвени проценти се определят периодично от Комисията на базата на обективни критерии и се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и в Интернет.

(9) Комисията е длъжна да осигури спазването на правилата за държавна помощ, и по-специално спазването на условията за отпускане на помощта по правилата за минималната помощ. В съответствие с принципа за сътрудничество, предвиден в член 10 от Договора, държавите-членки следва да улеснят постигането на тази задача, като въведат необходимия механизъм, който да гарантира, че общият размер на помощта, предоставена по правилото за минималната помощ, не превишава нито тавана от 3 000 EUR на получател, нито общите тавани, установени от Комисията на базата на стойността на земеделската или рибарската продукция на държава-членка за тригодишен период. За целта е подходящо, когато държавите-членки отпускат минимална помощ, да информират съответните предприятия за минималния характер на помощта, да получат информация за останалите минимални помощи, получени през последните три години, и да проверят внимателно дали новата минимална помощ няма да надвиши таваните за минималната помощ. Алтернативно спазването на границите може да се осигури чрез централен регистър.

(10) С оглед на опита на Комисията, и по-специално честотата, с която в общия случай се налага да се преразгледа политиката за държавните помощи, е уместно да се ограничи срокът за прилагане на настоящия регламент. Ако срокът за прилагане на настоящия регламент изтече, без да бъде продължен, на държавите-членки следва да се даде шестмесечен адаптационен период по отношение на схемите за минимална помощ, предвидени в него. В името на правната сигурност е подходящо да се изясни въздействието на настоящия регламент върху помощите, предоставени преди влизането му в сила,

Член 1

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага за помощ, предоставена на предприятия в секторите на земеделието и рибарството, с изключение на:

a) помощ, чийто размер е определен на базата на цената или количеството продукция, изнесена на пазара,

б) помощ за дейности, свързани с износа, а именно помощ, свързана пряко с изнасяните количества, за създаване и функциониране на мрежа за разпространение или за други текущи разходи, свързани с износната дейност.

в) помощ, зависеща от използването на стоки собствено производство за сметка на вносни стоки.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

1. „предприятия в сектора на земеделието“ означава предприятия, занимаващи се с производство, обработка и продажба на земеделски продукти,

2. „земеделски продукт“ означава продукт, изброен в приложение I от Договора, с изключение на продуктите от рибарството, определени в точка 5,

3. „обработка на земеделски продукт“ означава операция, извършена върху земеделски продукт, в резултат от която се получава също земеделски продукт.

4. „предприятия в сектора на рибарството“ означава предприятия, занимаващи се с производство, обработка и продажба на рибни продукти,

5. „рибни продукти“ означава продукти, уловени в морски или сладководни води, и продуктите от аквакултури, изброени в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (10),

6. „обработка и продажба на рибни продукти“ означава всички операции, включително манипулация, третиране, производство и разпространение, извършени от момента на изваждане на брега или събиране до етапа на крайния продукт.

Член 3

Минимална помощ

1.Мерките за помощ се считат, че не отговарят на всички критерии по член 87, параграф 1 от Договора и следователно, освободени от изискването за уведомяване съгласно член 88, параграф 3 от Договора, ако отговарят на условията, определени в параграфи 2 и 3.

2.Общата минимална помощ, предоставена на което и да е предприятие, не може да надвишава 3 000 EUR за произволен тригодишен период. Този таван се прилага независимо от формата на помощта или преследваната цел.

Така предоставената натрупана сума на различни предприятия в сектора на земеделието не надвишава стойността за държавата-членка, определена в приложение I, за произволен тригодишен период.

Натрупаната сума на помощта, предоставена на различни предприятия от сектора на рибарството, не надвишава стойността за държавата-членка, определена в приложение II, за произволен тригодишен период.

3.Таваните по параграф 2 се изразяват като безвъзмездна субсидия. Всички използвани стойности са в брутно изражение, т.е. преди облагането с преки данъци. В случаите, в които помощта се дава под форма, различна от субсидия, размерът на помощта е равен на брутния еквивалент на субсидията.

Помощ, платима на няколко вноски, се дисконтира до стойността ѝ към момента на предоставянето ѝ. Лихвеният процент, използван при дисконтирането и изчисляването на размера на помощта при заем при облекчени условия, е равен на референтния лихвен процент, приложим към момента на отпускане на субсидията.

Член 4

Натрупване и наблюдение

1.Когато държава-членка предоставя минимална помощ на дадено предприятие, тя информира предприятието за характера на минималната помощ и получава от въпросното предприятие пълна информация за останалите минимални помощи, получени през последните три години.

Държавата-членка може да предоставя нова минимална помощ само след като провери, че това няма да увеличи общия размер на минималната помощ, получена през съответния тригодишен период, до ниво, надвишаващо таваните, определени в член 3, параграф 2.

2.В случаите, когато една държава-членка е създала централен регистър за минималните помощи съответно за земеделието и рибарството, който съдържа пълна информация за всички случаи на минимална помощ, попадаща в обхвата на настоящия регламент и предоставена от който и да е орган в рамките на държавата-членка, изискването по първата алинея от параграф 1 няма да се прилага по-нататък, след като веднъж в регистъра е включена помощта през тригодишния период.

3.Държавите-членки документират и събират цялата информация относно прилагането на настоящия регламент. Тези данни съдържат цялата необходима информация, доказваща, че са изпълнени условията по настоящия регламент. Данните във връзка с всяка минимална помощ се съхраняват в срок от 10 години от датата на предоставяне на помощта, а данните във връзка със схемата за минимална помощ, в срок от 10 години от датата, на която последната индивидуална помощ е била предоставена по тази схема.

По писмено искане съответната държава-членка предоставя на Комисията, в срок от 20 дни или в по-дълъг срок, ако в искането е предвиден такъв, цялата информация, която Комисията сметне за необходима, за да прецени дали са изпълнени условията по настоящия регламент, и по-специално относно общия размер на минималната помощ, получена от всяко предприятие и от секторите земеделие или рибарство на съответната държава-членка.

Член 5

Преходни разпоредби

1.Настоящият регламент се прилага за помощи, предоставени преди влизането му в сила, ако тези помощи отговарят на всички условия, предвидени в членове 1 и 3. Всяка помощ, която не отговаря на тези условия, се оценява от Комисията в съответствие със съответните рамки, насоки, съобщения и известия.

2.Схемите за помощ, попадащи в обхвата на настоящия регламент, продължат да се ползват от него в течение на шестмесечен преходен период след датата, предвидена във втория параграф от член 6.

По време на преходния период схемите могат да продължат да се прилагат съгласно условията на настоящия регламент.

Член 6

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2005 г.

Срокът му на действие изтича на 31 декември 2008 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 6 октомври 2004 година.

Натрупани суми за земеделие за държава-членка съгласно предвиденото в член 3, параграф 2:

Натрупани суми за рибарство за държава-членка съгласно предвиденото в член 3, параграф 2: