Член 5

Общи положения

1.Разрешава се използване на хранителни и здравни претенции единствено ако са изпълнени следните условия:

а) наличието, отсъствието или намаленото съдържание в храна или категория храна на хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията, се е оказало, че има благоприятен хранителен или физиологичен ефект, както е установено в общоприето научно доказателство;

б) хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията: i) се съдържа в крайния продукт в значително количество, както е дефинирано в законодателството на Общността, или в случаите, когато няма подобни правила, в количество, което ще предизвика хранителния или физиологичния ефект, за който се твърди, че е установен от общоприето научно доказателство; или ii) отсъства или присъства в намалено количество, което ще предизвика хранителния или физиологичния ефект, за който се твърди, че е установен от общоприето научно доказателство;

в) в случаите, когато може да се приложи, хранително вещество или друго вещество, за което има претенция, е под форма, която може да се използва от организма;

г) количеството храна, което разумно може да се очаква, че ще бъде консумирано, осигурява значително количество от хранителното вещество или друго вещество, за което се отнася претенцията, както е дефинирано в законодателството на Общността, или в случаите, когато не съществуват подобни правила, количеството, което ще предизвика хранителния или физиологичния ефект, за който се твърди, че е установен от общоприето научно доказателство;

д) спазват се специфични условия, предвидени в глава III или глава IV, според случая.

2.Използването на хранителните и здравните претенции се разрешава единствено ако може да се очаква от средностатистическия потребител да разбере полезното въздействие, изразено в претенцията.

3.Хранителните и здравните претенции се отнасят за храните, готови за консумация в съответствие с инструкциите на производителя.