Член 187a

1.Митническите органи могат да предоставят разрешение за проверка на стоките по член 42 от Кодекса на лицето, което съгласно митническите правила може да определи допустимо митническо направление за стоките, по устно искане на това лице. Митническите органи при това могат да счетат, предвид обстоятелствата, че е необходимо писмено искане.

2.Митническите органи могат да разрешат взимането на проби само по писмено искане на лицето, посочено в параграф 1.

3.Писменото искане може да бъде на хартиен или на електронен носител. То се подписва или заверява от въпросното лице и се подава до компетентните митнически органи. То включва следните подробни данни:

а) име и адрес на заявителя;

б) местонахождение на стоките;

в) препратка към някоя от следните подточки:

i) обобщена декларация за въвеждане;

ii) предишен митнически режим;

iii) превозно средство;

г) всички останали подробни данни, необходими за идентифициране на стоките.

4.Митническите органи съобщават за своето решение на заинтересуваното лице. Когато искането е за вземане на проби, в решението се определя количеството стоки, които да бъдат взети.

5.Проверката на стоките и вземането на проби се извършват под надзора на митническите органи, които посочват следващите процедури.

Заинтересуваното лице поема всички рискове и разходи, свързани с проверката, вземането на проби и анализа на стоките.

6.Взетите проби са предмет на формалности с оглед определянето на тяхното допустимо митническо направление. Когато проверка на пробите доведе до тяхното унищожаване или безвъзвратна загуба, не се смята, че е възникнало митническо задължение.

Всички отпадъци или остатъци в резултат от проверката получават допустимо митническо направление, определено за стоките с произход извън Общността.