Член 14a

1.Без да се накърнява използването на опростени процедури, които в друго отношение са предвидени съгласно митническите правила, след заявление от даден икономически оператор и в съответствие с член 5a от Кодекса, митническите органи могат да издават следните сертификати за упълномощени икономически оператори (наричани по-долу „сертификати AEO“):

а) сертификат AEO — Опростени митнически процедури по отношение на икономически оператори, подали искане за възползване от опростените процедури, предвидени в митническите правила, които изпълняват условията, установени в членове 14з, 14и и 14й;

б) сертификат AEO — Сигурност и безопасност по отношение на икономическите оператори, подали заявления за възползване от опростени процедури при митнически контрол, свързан със сигурността и безопасността при въвеждане на стоките на митническата територия на Общността или при напускане на стоките от митническата територия на Общността и които изпълняват условията, установени в членове 14з—14к;

в) сертификат AEO — Опростени митнически процедури/сигурност и безопасност по отношение на икономическите оператори, подали заявления за възползване от опростените процедури, описани в буква а), и от опростени процедури, описани в буква б), които изпълняват условията, установени в членове 14з—14л.

2.Митническите органи обръщат необходимото внимание на конкретните характеристики на икономическите оператори и, по-специално, на малките и средните предприятия.

Член 14б

1.Ако титулярят на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), подаде заявление за едно или повече разрешения, посочени в членове 260, 263, 269, 272, 276, 277, 282, 283, 313a, 313б, 324а, 324д, 372, 454a, 912ж, митническите органи не преразглеждат онези условия, които вече са били разгледани при издаването на сертификат AEO.

2.Когато обобщена декларация за въвеждане е подадена от титуляря на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква б) или в), преди пристигането на стоките на митническата територия на Общността, компетентното митническо учреждение може да информира упълномощения икономически оператор в резултат от анализ на риска за сигурността и безопасността, че пратката е била подбрана за провеждане на допълнителен физически контрол. Тази нотификация се предвижда само когато не излага на опасност предстоящата проверка.

Независимо от това държавите-членки могат да извършват физически контрол, дори когато упълномощен икономически оператор не е бил уведомен преди пристигането на стоките на митническата територия на Общността относно избирането на пратката за такава проверка. Когато стоките предстои да напуснат митническата територия на Общността, първата и втората алинея се прилагат mutatis mutandis.

3.Титуляри на сертификат AEO, посочени в член 14a, параграф 1, буква б) или в), които внасят или изнасят стоки, могат да подават обобщени декларации за въвеждане или напускане, които да отговарят на ограничените изисквания, изложени в раздел 2.5 от приложение 30A.

Превозвачите, спедиторите или митническите посредници, които са титуляри на сертификат АЕО, посочен в член 14a, параграф 1, буква б) или в), и се занимават с внос или износ на стоки от името на титуляри на сертификат АЕО, посочен в член 14a, параграф 1, буква б) или в), могат също да подават обобщени декларации за въвеждане или напускане, които да отговарят на ограничените изисквания на данни, изложени в раздел 2.5 от приложение 30A.

За да ползват ограничените изисквания за данните, от титуляри на сертификат AEO може да бъде поискано да представят допълнителни елементи по данните с цел осигуряване на правилното функциониране на системите, изложени в международните споразумения с трети страни, които се отнасят до взаимно признаване на сертификати за упълномощени икономически оператори и мерките, свързани със сигурността.

4.Титулярят на сертификат AEO подлежи на по-малко на брой физически и документални проверки, отколкото останалите икономически оператори. Митническите органи могат да вземат друго решение, когато вземат под внимание някаква специфична опасност или задължения за контрол, изложени в друго законодателство на Общността.

Когато след извършване на анализ на риска компетентният митнически орган все пак избере за допълнителна проверка пратка, обхваната от обобщена декларация за въвеждане или напускане или от митническа декларация, подадена от упълномощен икономически оператор, този митнически орган извършва необходимия митнически контрол с предимство. Ако упълномощеният икономически оператор поиска и ако съответният митнически орган е съгласен, тези проверки могат да бъдат извършвани на място, различно от мястото на съответното митническо учреждение.

5.Ползите, установени в параграфи 1—4, се полагат на съответния икономически оператор, който предоставя необходимите номера на сертификат AEO.

Член 14в

1.Заявление за сертификат AEO се изготвя в писмена или електронна форма в съответствие с образеца, изложен в приложение 1В.

2.Когато митническият орган установи, че заявлението не съдържа всички изисквани подробности, в рамките на 30 календарни дни от получаването на заявлението митническият орган отправя към икономическия оператор искане да изпрати съответната информация, като представи и основание за своето искане.

Сроковете, посочени в член 14л, параграф 1 и член 14о, параграф 2, започват да текат от датата, на която митническият орган получи цялата необходима информация за приемане на заявлението. Митническите органи информират икономическия оператор, че заявлението е прието и съобщават датата, от която започват да текат сроковете.

Член 14г

1.Заявлението се подава до един от следните митнически органи:

а) митническия орган на държавата-членка, където се намират основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби, и където се извършват поне част от операциите, обхванати от сертификата AEO;

б) митническия орган на държавата-членка, където са достъпни основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби, в компютърната система на заявителя от компетентния митнически орган, като използва информационни технологии и компютърни мрежи, и където се провеждат основните дейности по общото логистично управление на заявителя, и където се извършват поне част от операциите, обхванати от сертификата AEO.

Основните отчети на заявителя, посочени в букви а) и б), включват отчети и документация, които дават възможност на митническия орган да проверява и контролира условията и критериите, необходими за получаване на сертификата AEO.

2.Ако компетентният митнически орган не може да бъде определен по параграф 1, заявлението може да бъде изпратено до един от следните митнически органи:

а) митническия орган на държавата-членка, където се намират основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби;

б) митническия орган на държавата-членка, където са достъпни основните отчети на заявителя, свързани с митническите разпоредби, така както е посочено в параграф 1, буква б) и където се провеждат дейностите по общото логистично управление на заявителя.

3.Ако част от съответните счетоводни документи и документация се държат в държава-членка, различна от държавата-членка на митническия орган, до който е подадено заявлението съгласно параграф 1 или 2, заявителят надлежно попълва клетки 13, 16, 17 и 18 от формуляра на заявлението, изложен в приложение 1В.

4.Ако заявителят поддържа складово съоръжение или други помещения на територията на държава-членка, различна от държавата-членка на митническия орган, до който е подадено заявлението съгласно параграф 1 или 2, заявителят предоставя тази информация в клетка 13 от формуляра на заявлението, изложен в приложение 1В, с оглед улесняване проверката на съответните условия в складовата база или другите помещения от страна на митническите органи на тази държава-членка.

5.Консултационната процедура, посочена в член 14м, се прилага в случаите, посочени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

6.Заявителят осигурява леснодостъпна централна точка или назовава лице за контакт от администрацията на заявителя с оглед митническите органи да разполагат с цялата информация, необходима за доказване на съответствието с изискванията за издаване на сертификата AEO.

7.Доколкото е възможно, заявителите подават необходимите данни до митническите органи по електронен път.

Член 14д

Държавите-членки предават на Комисията списък със своите компетентни органи, пред които следва да бъдат подадени заявления, както и всякакви последващи промени по тях. Комисията изпраща тази информация до останалите държави-членки или я прави достъпна в Интернет.

Тези органи действат също като митнически органи за издаване на сертификати AEO.

Член 14е

Заявлението не се приема в следните случаи:

а) заявлението на отговаря на изискванията от членове 14в и 14 г;

б) заявителят е бил осъден за тежко престъпление, свързано със стопанската дейност на заявителя, или е в производство по несъстоятелност, когато подава заявлението;

в) заявителят има законен представител по митническите въпроси, който е бил осъден за тежко престъпление, свързано с нарушение на митническите правила и свързано с неговата дейност като законен представител;

г) заявлението е подадено в рамките на три години след прекратяването на сертификата AEO съгласно член 14х, параграф 4.

Член 14ж

Заявителят не е необходимо да е установен на митническата територия на Общността в следните случаи:

а) в случаите, в които международно споразумение между Общността и трета страна, в която е установен икономическият оператор, предвижда взаимното признаване на сертификатите AEO и уточнява административните договорености за извършване на съответния контрол от името на митническия орган на държавата-членка, ако се изисква;

б) когато заявлението за издаване на сертификат AEO, посочено в член 14a, параграф 1, буква б), е подадено от въздухоплавателно или корабно дружество, което не е установено в Общността, но има регионално представителство там и вече ползва опростените процедури, установени в член 324д, 445 или 448.

В случая, посочен в първия параграф, буква б), се смята, че заявителят отговаря на условията, изложени в членове 14з, 14и и 14й, но се изисква да отговоря и на условието, определено в член 14к, параграф 2.

Член 14з

1.Отчетът за съответствие с митническите изисквания, посочени в член 5a, параграф 2, първо тире от Кодекса, се смята за съответстващ, ако през последните три години, които предшестват подаването на заявлението, никакво сериозно нарушение или повторни нарушения на митническите правила не са допускани от някое от следните лица:

а) заявителя;

б) лицата, отговорни за дружеството заявител или тези, които осъществяват контрол над неговото управление;

в) ако е приложимо, законният представител на заявителя в митническата област;

г) лицето, отговорно в дружеството заявител в митническата област.

Отчетът за съответствие с митническите изисквания, все пак, може да се смята за уместен, ако компетентният митнически орган реши, че някое нарушение е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда съмнения относно добросъвестността на заявителя.

2.Ако лицата, които осъществяват контрол над дружеството на заявителя, са установени или имат местопребиваване в трета страна, митническите органи оценяват тяхното съответствие с митническите изисквания въз основа на документите и информацията, с които разполагат.

3.Ако заявителят е установен за по-малко от три години, митническите органи оценяват неговото съответствие с митническите изисквания въз основа на отчетите и информацията, с които разполагат.

Член 14и

За да се даде възможност митническите органи да установят, че заявителят разполага със задоволителна система за управление на търговски и, когато е уместно, на транспортни отчети, както е посочено в член 5a, параграф 2, второ тире от Кодекса, заявителят изпълнява следните изисквания:

а) да води счетоводна система, която да отговаря на общоприетите счетоводни принципи, прилагани в държавата-членка, където се води счетоводството, и която би улеснила митническия контрол, основан на одита;

б) да позволява на митническия орган физически или електронен достъп до неговите митнически и, когато е уместно, транспортни отчети;

в) да разполага с логистична система, която да прави разлика между стоки от Общността и извън Общността;

г) да разполага с административна организация, която да съответства на вида и размера на търговската дейност и която да е подходяща за управлението на стоковите потоци и да разполага с вътрешна система за контрол, която да е в състояние да открива незаконни или неправилни транзакции;

д) където е приложимо, да разполага със задоволителни процедури за използване на лицензии и разрешения, свързани с мерките по търговската политика или с търговията със земеделски продукти;

е) да разполага със задоволителни процедури за архивиране на отчетите и информацията на дружеството, както и за защита срещу загуба на информация;

ж) да гарантира, че служителите са уведомени относно необходимостта от информиране на митническите органи при откриване на трудности по съответствието и установяване на подходящи контакти за информиране на митническите органи в такива случаи;

з) да разполага с подходящи мерки за сигурност на информационните технологии, за да защитава компютърната система на заявителя срещу всякаква неразрешена намеса и за обезпечаване документацията на заявителя.

От заявител, поискал издаване на сертификата AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква б), не се изисква да отговаря на изискването, установено в настоящия член, първи параграф, буква в).

Член 14й

1.Условието, свързано с финансовата платежоспособност на заявителя, посочена в член 5a, параграф 2, трето тире от Кодекса, се смята за спазено, ако неговата платежоспособност може да бъде доказана за периода, който обхваща последните три години.

За целите на настоящия член под финансова платежоспособност се разбира добро финансово състояние, което да е достатъчно за изпълнение на ангажиментите на заявителя, като се вземат под внимание характеристиките на предмета на търговската дейност.

2.Ако заявителят е установен за период, по-кратък от три години, неговата финансова платежоспособност се разглежда въз основа на наличните отчети и информация.

Член 14к

1.Стандартите за сигурност и безопасност на заявителя, посочени в член 5a, параграф 2, четвърто тире от Кодекса, се смятат за подходящи, ако са спазени следните условия:

а) сградите, които ще се използват във връзка с операциите, обхванати от сертификата, са изградени с материали, които да ги предпазват от незаконно въвеждане и осигуряват защита срещу незаконно проникване;

б) взети са подходящи мерки за контрол на достъпа за предотвратяване на неразрешен достъп до зони за товарене, товарни докове и карго зони;

в) мерките за обработка на стоки включват защита срещу въвеждането, размяната или загубата на някакъв материал и подправяне на товарните единици;

г) където е приложимо, са налице процедури за обработка на лицензии за внос и/или износ, свързани със забрани и ограничения, и за разграничаване на такива стоки от други стоки;

д) заявителят е изпълнил мерки, които позволяват ясното идентифициране на неговите търговски партньори с цел осигуряване на международната верига за доставки;

е) доколкото позволява законодателството, заявителят провежда проучвания на сигурността на бъдещите кандидати за чувствителни позиции, свързани с безопасността, и провежда периодични проверки на досиетата им;

ж) заявителят гарантира, че съответният персонал активно участва в програми за обезпечаване на сигурността.

2.Ако въздухоплавателно или корабно дружество, което не е установено в Общността, но разполага с регионално представителство в Общността и ползва опростените процедури, установени в член 324д, 445 или 448, подаде заявление за сертификат AEO, посочено в член 14a, параграф 1, буква б), то следва да отговаря на едно от следните условия:

а) да е титуляр на международно признат сертификат за сигурност и/или безопасност, издаден въз основа на международни конвенции, регулиращи съответните транспортни сектори;

б) да е пълноправен контрольор съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета („пълноправен контрольор“) и да отговаря на изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията ;

в) да е титуляр на сертификат, издаден в страна извън митническата територия на Общността; когато е сключено двустранно споразумение между Общността и третата страна, се предвижда приемането на сертификата в съответствие с условията, установени в споменатото споразумение.

Ако въздухоплавателното или корабното дружество е титуляр на сертификат, посочен в буква а) от настоящия параграф, то отговаря на критериите, установени в параграф 1. Митническият орган на издаване смята критериите, установени в параграф 1, за спазени в такава степен, че критериите за издаване на международен сертификат са идентични или съответстват на посочените в параграф 1.

Ако въздушният превозвач е пълноправен контрольор, условията, посочени в параграф 1, се считат за изпълнени по отношение на местата и операциите, за които заявителят е получил статут на пълноправен контрольор, до степента, в която условията за предоставяне на статут на пълноправен контрольор са идентични или съответстват на условията, посочени в параграф 1.

3.Ако заявителят е установен на митническата територия на Общността, е пълноправен контрольор или познат изпращач съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 и отговаря на изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 185/2010, условията, посочени в параграф 1, се считат за изпълнени по отношение на местата и операциите, за които заявителят е получил статут на пълноправен контрольор или познат изпращач, до степента, в която условията за предоставяне на статут на пълноправен контрольор или познат изпращач са идентични или съответстват на условията, посочени в параграф 1.

4.Ако заявителят, установен в Общността, е титуляр на международно признат сертификат за сигурност и/или безопасност, издаден въз основа на международни конвенции, на европейски сертификат за сигурност и/или безопасност, издаден на базата на законодателството на Общността, на международен стандарт на Международната организация по стандартизация или на европейски стандарт на Европейските организации по стандартизация, критериите, предвидени в параграф 1, се смятат за спазени в степента, в която критериите за издаване на тези сертификати са идентични или съответстват на установени в настоящия регламент.

Член 14л

1.Издаващият митнически орган съобщава за заявлението на митническите органи на всички други държави-членки в рамките на пет работни дни, които започват от датата на получаване на заявлението в съответствие с член 14в, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

2.Когато митническият орган на някоя друга държави-членки разполага със съответната информация, която би препятствала предоставянето на такъв сертификат, тя предава тази информация на издаващия митнически орган в срок 35 календарни дни от датата на съобщението, предвидено в параграф 1, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

Член 14м

1.Консултирането между митническите органи на държавите-членки е задължително, ако проверката на един или повече критерии, установени в членове от 14ж до 14к, не може да бъде извършена от издаващия митнически орган поради липса на информация или поради невъзможност да бъде проверена. В такива случаи митническите органи на държавите-членки провеждат консултацията в срок до 60 календарни дни от датата на предаване на информацията от страна на издаващия митнически орган с цел да се даде възможност за издаване на сертификата AEO или за отхвърляне заявлението в сроковете, изложени в член 14о, параграф 2.

Ако митническият орган, с който се провежда консултацията, не успее да даде отговор в срок 60 календарни дни, митническият орган, който е поискал консултацията, може да прецени на отговорността на митническия орган, от който е поискана консултацията, че критериите, по които е възникнал въпросът за консултацията, са спазени. Този срок може да бъде продължен, ако заявителят извършва промени с цел да отговори на тези критерии и съобщи за тях на митническия орган, от който е поискана консултацията или който е поискал консултацията.

2.Когато след проверката, предвидена в член 14н, митническият орган, от който е поискана консултацията, установи, че заявителят не отговаря на един или повече критерии, надлежно документираните резултати се изпращат до издаващия митнически орган, който отхвърля заявлението. Прилага се член 14о, параграфи 4, 5 и 6.

Член 14н

1.Издаващият митнически орган проучва спазването на условията и критериите за издаване на сертификат, описани в членове 14ж—14к. Проверката на критериите, установени в член 14к, се извършва за всички помещения, които са свързани с митническите дейности на заявителя. Проверката и резултатите от нея се документират от митническия орган.

Когато поради твърде големия брой на помещенията срокът за издаване на сертификат не позволява проверяването на всички помещения, свързани с митнически дейности, но митническият орган няма съмнения, че заявителят поддържа корпоративните стандарти за сигурност, които обикновено се използват за всички негови помещения, той може да реши да провери само представителна част от тези помещения.

2.Издаващият митнически орган може да приеме заключенията, предадени му от експерт в съответните области, посочени в членове 14и, 14й и 14к, по отношение на условията и критериите, посочени в съответните членове. Експертът не следва да е свързан със заявителя.

Член 14о

1.Издаващият митнически орган издава сертификат AEO в съответствие с образеца, изложен в приложение 1Г.

2.Митническият орган издава сертификат АЕО или отхвърля заявлението в срок 120 календарни дни от датата на получаване на заявлението в съответствие с член 14в. Когато митническият орган не е в състояние да спази крайния срок, този срок може да бъде продължен с още 60 календарни дни. В тези случаи преди изтичането на срока от 120 календарни дни митническият орган информира заявителя относно причините за продължаването.

3.Срокът, предвиден в първото изречение от параграф 2, може да бъде удължен, ако по време на проучването на критериите заявителят извършва промени с цел да отговори на тези критерии и съобщи за тях на компетентния орган.

4.Когато резултатът от проверката, извършена в съответствие с членове 14л, 14м и 14н, е вероятно да доведе до отхвърляне на заявлението, издаващият митнически орган съобщава за заключенията на заявителя и му предоставя възможност за отговор в срок 30 календарни дни, преди да отхвърли заявлението. Срокът, установени в първото изречение от параграф 2, съответно се отменя.

5.Отхвърлянето на заявление не води до автоматична отмяна на което и да е съществуващо разрешение, издадено според митническите правила.

6.Ако заявлението е отхвърлено, митническият орган информира заявителя за основанията за взетото решение. Решението за отхвърляне на заявление се съобщава на заявителя в сроковете, установени в параграфи 2, 3 и 4.

Член 14п

Издаващият митнически орган в рамките на пет работни дни информира митническите органи на останалите държави-членки за издаването на сертификат AEO, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч. Информацията се предава и в рамките на същият срок, ако заявлението е отхвърлено.

Член 14р

1.Сертификатът AEO влиза в сила на десетия работен ден след датата на неговото издаване.

2.Сертификатът AEO се признава във всички държави-членки.

3.Срокът на валидност на сертификата AEO е неограничен.

4.Митническите органи наблюдават и контролират спазването на условията и критериите, които упълномощеният икономически оператор следва да спазва.

5.Преразглеждане на условията и критериите се извършва от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) по-важни промени в съответното законодателство на Общността;

б) основателни признаци, че съответните условия и критерии вече не се спазват от упълномощения икономически оператор.

В случай че сертификат AEO е издаден на заявител, установен от по-малко от три години, ще се извърши строг мониторинг през първата година след издаването.

Прилага се член 14н, параграф 2.

Резултатите от преразглеждането се предоставят на митническите органи на всички държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

Член 14с

1.Статутът на упълномощен икономически оператор се прекратява от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) в случай на откриване на неспазване на условията или критериите за сертификата AEO;

б) митническите органи имат достатъчно основания, за да смятат, че упълномощеният икономически оператор е извършил деяния, които водят до наказателна процедура и са свързани с нарушение на митническите правила.

При това, в случая, посочен в първата алинея, буква б), митническият орган може да реши да не прекратява статута на упълномощен икономически оператор, ако сметне, че нарушението е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда основания за съмнения в добросъвестността на заявителя.

Преди да вземат решение, митническите органи съобщават за своите заключения на засегнатия икономически оператор. Засегнатият икономически оператор има право да поправи положението и/или да изрази своята гледна точка в срок до 30 календарни дни от датата на съобщението.

При това, когато естеството или нивото на заплаха за сигурността и безопасността на гражданите, за общественото здраве или околната среда го изисква, прекратяването влиза в сила незабавно. Митническият орган, прекратил сертификат, незабавно информира митническите органи на останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч, с цел да им даде възможност да предприемат необходимите действия.

2.Ако титулярят на сертификат AEO не регулира ситуацията, посочена в параграф 1, първа алинея, буква а), в срок до 30 календарни дни, посочен в параграф 1, трета алинея, компетентният митнически орган нотифицира засегнатия икономически оператор, че статутът на упълномощен икономически оператор е прекратен за период от 30 календарни дни, за да даде възможност на икономическия оператор да предприеме изискваните мерки за регулиране на ситуацията. Нотификацията се изпраща и на митническите органи на останалите държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

3.Ако титулярят на сертификат AEO е извършил деяние, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), издаващият митнически орган прекратява статута на упълномощен икономически оператор за периода, през който тече съдебната процедура. Той нотифицира титуляря на нотификацията за това последствие. Нотификация се изпраща и на митническите органи на останалите държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

4.Когато засегнатият икономически оператор не е бил в състояние да регулира ситуацията в рамките на 30 календарни дни, но може да приведе доказателство, че условията могат да бъдат спазени, ако периодът на прекратяване бъде продължен, издаващият митнически орган прекратява статута на упълномощен икономически оператор с още 30 календарни дни.

Член 14т

1.Прекратяването не оказва влияние върху митническа процедура, която е започнала преди датата на прекратяването и все още не е завършена.

2.Прекратяването не оказва влияние автоматично върху всяко разрешение, което е било предоставено без позоваване на сертификат AEO, освен ако причините за прекратяването също имат връзка с това разрешение.

3.Прекратяването не оказва влияние автоматично на всяко разрешение за използване на опростени митнически процедури, което е издадено въз основа на сертификат AEO и за което условията все още са изпълнени.

4.В случая на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква в), ако засегнатият икономически оператор не успее да изпълни само условията, установени в член 14к, статутът на упълномощен икономически оператор се прекратява частично и нов сертификат AEO може да бъде издаден по негово искане съгласно посоченото в член 14a, параграф 1, буква а).

Член 14у

1.Когато съответният икономически оператор, в изпълнение на изискванията на митническите органи, е предприел необходимите мерки за спазване на условията и критериите, на които следва да отговаря упълномощен икономически оператор, издаващият митнически орган оттегля прекратяването и информира съответния икономически оператор и митническите органи от останалите държави-членки. Прекратяването може да бъде оттеглено преди изтичането на срока, установен в член 14с, параграф 2 или 4.

При положението, посочено в член 14т, параграф 4, митническият орган, прекратил сертификат, възстановява прекратения сертификат. Впоследствие отменя сертификата AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а).

2.Ако съответният икономически оператор не предприеме необходимите мерки в рамките на срока на отменяне, предвиден в член 14с, параграф 2 или 4, издаващият митнически орган отменя сертификата AEO и незабавно нотифицира митническите органи от останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

При положението, посочено в член 14т, параграф 4, оригиналният сертификат се отменя и само новият сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а), е валиден.

Член 14ф

1.Когато упълномощен икономически оператор временно не е в състояние да спази нито един от критериите, установени в член 14a, той може да поиска прекратяване на статута на упълномощен икономически оператор. В такъв случай упълномощеният икономически оператор нотифицира издаващия митнически орган, като посочва датата, към която ще бъде в състояние отново да спази критериите. Той също нотифицира издаващия митнически орган за всички планирани мерки и тяхната продължителност.

Нотифицираният митнически орган изпраща нотификацията до митническите органи на останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

2.Ако упълномощеният икономически оператор не успее да регулира ситуацията в рамките на установения срок в неговата нотификация, издаващият митнически орган може да даде разумно продължение, при условие че упълномощеният икономически оператор е действал добросъвестно. За настоящото продължение се нотифицират митническите органи на останалите държави-членки, като се използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

Във всички останали случаи сертификатът AEO се отменя, а издаващият митнически орган незабавно нотифицира митническите органи на останалите държави-членки, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

3.Ако изискваните мерки не са взети в рамките на периода на прекратяване, се прилага член 14х.

Член 14х

1.Сертификатът AEO се отменя от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) когато упълномощеният икономически оператор не успее да предприеме мерките, посочени в член 14у, параграф 1;

б) когато упълномощеният икономически оператор е допуснал сериозни нарушения, свързани с митническите правила, и вече няма право на обжалване;

в) когато упълномощеният икономически оператор не успее да вземе необходимите мерки по време на периода на прекратяването, посочен в член 14ф;

г) при поискване на упълномощения икономически оператор.

При това, в случая, упоменат в буква б), митническият орган може да реши да не отменя сертификата AEO, ако сметне, че нарушението е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че то не поражда съмнения в добросъвестността на упълномощения икономически оператор.

2.Отмяната влиза в сила в деня след нейното нотифициране.

В случай на сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква в), когато засегнатият икономически оператор не успее да изпълни единствено условията от член 14к, сертификатът се отменя от издаващия митнически орган и нов сертификат AEO се издава съгласно посоченото в член 14a, параграф 1, буква а).

3.Издаващият митнически орган незабавно информира митническите органи на останалите държави-членки за прекратяването на сертификат AEO, като използва комуникационната система, посочена в член 14ч.

4.Освен случаите на отмяна, посочени в параграф 1, букви в) и г), на икономическия оператор не се позволява да подава ново заявление за сертификат AEO в рамките на три години от датата на отмяна.

Член 35

Тази глава изброява обработката или преработката на текстил и текстилни произведения, спадащи към дял ХI на Комбинираната номенклатура и за някои други произведения освен текстил и текстилни произведения, които се смятат за изпълняващи критериите на член 24 от Кодекса и придаващи на съответното произведение произход от страната, в която са извършени.

„Страна“ означава или трета страна или страна от Общността.

Член 36

За текстил и текстилни произведения, спадащи към раздел ХI на Комбинираната номенклатура, завършеният процес, описан в член 37, се смята за обработка или преработка, придаваща произход в смисъла на член 24 на Кодекса.

Член 37

Обработка или преработка, в резултат на която получените произведения получават тарифно класиране под позиция от Комбинираната номенклатура, различна от онези на различните използвани изходни материали без произход се смята за завършен процес.

Обаче за произведенията, отразени в приложение 10, само конкретните операции, описани в графа 3 на приложението във връзка с всяко получено произведение са смятат за завършени, независимо дали са свързани с промяна в позицията или не.

Методът за прилагане на правилата в приложение 10, е описан в уводните бележки към приложение 9.

Член 38

За целите на предишния член като недостатъчна обработка или преработка за придобиване статут на стоки с произход, независимо дали се сменя позицията или не, се смятат:

а) манипулациите за осигуряване запазването на стоките в добро състояние по време на транспорта и складирането им/проветряване, разстилане, сушене, отстраняване на повредени части и подобни операции;

б) прости операции като отстраняване на прах, пресяване или сортиране, подреждане, събиране на чифтове (включително комплектоване), измиване и нарязване;

в)i) промени в опаковката и разкомплектоване и събиране на пратките; ii) просто поставяне в торбички, сандъци, кутии, поставяне върху картони или табла и пр. и други прости операции за опаковане;

г) прикрепяне на знаци, етикети или други подобни обозначения върху стоките или техните опаковки;

д) просто събиране на части от стоките, за да се получи завършена стока;

е) комбинация от две или повече операции, отразени в букви от а) до д).

Член 39

В случай на добити произведения, включени в приложение 11, обработката или преработката, изброена в графа 3 на приложението, се смята като процес или операция, придаваща произход според член 24 от Кодекса.

Методът за прилагане на правилата от приложение 11, е описан в уводните бележки към приложение 9.

Член 40

Когато списъците в приложения 10 и 11 предвиждат придобиване на произход, ако стойността на материалите без произход не надвишават определен процент от цената „франко завода“ на полученото произведение, този процент се изчислява, както следва:

— „стойност“ означава МОС в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да се установи — първата цена, която може да се установи, че е платена за тези материали в страната на преработката,

— „цена франко завода“ означава цената „франко завода“ на полученото произведение минус всякакви вътрешни данъци, които се връщат или могат да бъдат върнати, когато това произведение се изнесе,

— „цена, придобита в резултат на комплектоване“ означава увеличението на стойността в резултат на самия комплект заедно с операции за довършване и проверка, както и от включването на каквито и да е части, произхождащи от страната, където са извършени въпросните операции, включително печалбата и общите разходи, направени в тази страна в резултат на операциите.

Член 41

1.Принадлежности, резервни части или инструменти, доставяни с някаква част от оборудване, машина, апарат или моторно превозно средство, които представляват част от неговото стандартно оборудване, се приемат със същия произход, както и въпросната част от оборудване, машина, апарат или моторно превозно средство.

►M12. ◄Съществени резервни части, които се използват с което и да е съоръжение, машина, апарат или превозно средство, пропуснати в свободен оборот или предварително изнесени, се смята, че имат същия произход като съответното съоръжение, машина, апарат или превозно средство, ако са изпълнени условията, поставени в настоящия раздел.

Член 42

Предположението за произход, отразено в предишния член се приема само:

— ако това е необходимо за внасяне в страната на получателя,

— ако включването на споменатата съществена резервна част в съответното съоръжение, машина, апарат или превозно средство на етапа на производството не би попречило на същото съоръжение, машина, апарат или превозно средство да получи произход от Общността или от страната на производството.

Член 43

За целите на член 41:

а) „съоръжение, машина, апарат или превозно средство“ означава стоки, включени в дялове ХVI, ХVII и ХVIII на Комбинираната номенклатура;

б) „съществени резервни части“ означава части, които са:

— компоненти, без които не може да се осигури правилното действие на стоките, изброени в буква а), допуснати за свободно обращение или изнесени предварително,

— характерни са за споменатите стоки, и

— са предназначени за нормалното им поддържане и за замяна на части от същия вид, които са повредени или Не могат повече да се използват.

Член 44

Когато пред компетентните органи или упълномощените служби на държавите-членки се подаде молба за сертификат за произход за съществени резервни части в смисъла на член 41, клетка № 6 (номер на позицията, маркировка, номерация, брой и вид колети, описание на стоките) на сертификата и молбата, която се отнася до нея, трябва да включва декларация от заинтересуваното лице, че описаните стоки са предназначени за нормалното поддържане на съоръжение, машина, апарат или превозно средство, изнесени преди това, заедно с точните данни за споменатото съоръжение, машина, апарат или превозно средство.

Ако е възможно, заинтересуваното лице трябва също така да даде подробности за сертификата за произход (от кого е издаден, номер и дата), с което е било изнесено съответното съоръжение, машина, апарат или превозно средство, за чиято поддръжка са предназначени частите.

Член 45

Когато трябва да се докаже произходът на съществени резервни части в смисъл на член 41 за допускането им за свободно обращение в Общността посредством представяне на сертификат за произход, сертификатът трябва да включва данните, отразени в член 44.

Член 46

За да осигурят прилагането на правилата от настоящия раздел, компетентните органи в държавите-членки могат да изискват допълнителни доказателства, по-специално:

— представяне на фактурата или копие от фактурата за съоръжението, машината, апарата или превозното средство, което е било допуснато за свободно обращение или е било предварително изнесено,

— договора или копие от договора, или какъвто и да е друг документ, показващ, че доставката е извършена като част от обикновеното сервизно поддържане.

Член 47

Когато произходът на една стока трябва да се докаже при вноса ѝ чрез представяне на сертификат за произход, същият трябва да отговаря на следните условия:

а) да бъде издаден от орган или организация, представяща необходимите гаранции и надлежно оправомощена за целта от страната на издаването;

б) да съдържа всички необходими данни за идентифициране на произведението, за което се отнася, по-специално:

— брой и вид на колетите, тяхната маркировка и номерация,

— вида на произведението,

— бруто и нето теглото на произведението. Тези данни могат да бъдат заместени от други като обем, когато стоката подлежи на значителни промени в теглото по време на транспорта или когато теглото ѝ не може да се установи, или когато това са обичайните мерни единици,

— име на изпращача;

в) документът трябва да удостоверява недвусмислено, че произведението, за което се отнася, притежава произход от определена страна.

Член 48

1.Сертификатът за произход, издаден от компетентните органи или оправомощените организации на държавата-членка, трябва да отговаря на условията, установени от член 47 а) и б).

2.Сертификатите и молбите за тяхното издаване трябва да се попълнят на формуляри, отговарящи на образците в приложение 12.

3.Тези сертификати за произход трябва да удостоверяват, че стоките имат произход от Общността.

Обаче, ако се изисква от условията на експортната търговия, те могат да удостоверяват, че стоките имат произход от определена държава-членка.

Ако условията на член 24 от Кодекса са изпълнени само в резултат на серия от операции или процеси, извършвани в различни държави-членки, стоките могат да бъдат освидетелствани само като стоки с произход от Общността.

Член 49

Сертификат за произход се издава срещу писмена молба от заинтересуваното лице.

При особени обстоятелства, особено когато молителят извършва редовен износ, държавите-членки могат да решат да не изискват молба за всяка експортна операция при условие че се спазват разпоредбите по отношение на произхода на стоките.

Ако търговските обичаи изискват, сертификатът за произход може да се издава в един или повече екземпляри.

Копията се издават на формуляри, които отговарят на образците в приложение 12.

Член 50

1.Сертификатите имат размери 210 × 297 mm. Допуска се отклонение до 5 mm в минус или 8 mm в плюс по дължина. Използваната хартия трябва да бъде бяла, холцфрай, обработена за писане и да тежи най-малко 64 g/m2 или когато се използва хартия за въздушна поща — между 25 g/m2 и 30 g/m2. Хартията трябва да има воден знак във вид на непрекъснати преплетени вълнообразни линии, нанесени с цвят сепия, за да се попречи на опитите за фалшификация с механични или химически средства.

2.Формулярът на молбата трябва да бъде отпечатан на официалния или на един или повече от официалните езици на изнасящата държава-членка. Формулярът на сертификата за произход трябва да бъде отпечатан на един или повече от официалните езици на Общността или, в зависимост от търговската практика и изисквания — на някой друг език.

3.Държавите-членки могат да си запазят правото да отпечатват сертификатите за произход по одобрени образци. В такъв случай на всеки сертификат трябва да има бележка за това одобрение. На всеки формуляр на сертификат за произход трябва да е нанесено името и адресът на печатницата или знак, по който може да бъде установен печатарят. Той трябва също да има сериен номер, отпечатан или нанесен допълнително, по който да бъде идентифициран.

Член 51

Формулярът на молбата и сертификатът за произход трябва да бъдат попълнени на машина или на ръка с печатни букви, по един и същ начин, на един от официалните езици на Общността или, в зависимост от търговската практика и обичаи — на някой друг език.

Член 52

Всеки оригинален сертификат, посочен в член 48, трябва да носи сериен номер, по който може да бъде идентифициран. Молбата за сертификата и всички екземпляри на сертификата трябва да носят един и същи номер.

В допълнение, компетентните органи или упълномощени служби на държавите-членки могат да номерират тези документи по реда на издаването им.

Член 53

Компетентните органи на държавите-членки решават дали и какви допълнителни данни трябва да се вписват в молбата. Подобни допълнителни данни трябва да се ограничават до стриктен минимум.

Всяка държава-членка трябва да информира Комисията за разпоредбите, които прилага въз основа на предходния параграф. Комисията незабавно разпространява тази информация до останалите държави-членки.

Член 54

Компетентните органи или упълномощените служби на държавите-членки, които издават сертификати за произход, трябва да съхраняват молбите най-малко две години.

Могат да се съхраняват и копия от молбите, ако имат същата доказателствена сила съгласно законите на съответната държава-членка.

Член 55

Членове от 56 до 65 определят условията за използване на сертификатите да произход на селскостопански произведения с произход от трети страни, за които са установени специални непреференциални вносни споразумения, доколкото тези споразумения се отнасят до следващите разпоредби.

Член 56

1.Сертификатите за произход на селскостопански произведения с произход от трети страни, за които са установени специални непреференциални вносни споразумения, трябва да бъдат издадени на формуляр по образеца в приложение 13.

2.Тези сертификати се издават от компетентните административни органи на съответните трети страни, наричани по-долу „издаващи органи“, ако произведенията, за които се отнасят сертификатите, могат да се смятат за произведения с произход от тези страни в смисъла на валидните правила в Общността.

3.Тези сертификати трябва да удостоверяват цялата необходима информация, предвидена в законодателството на Общността по отношение на специалните вносни споразумения, цитирани в член 55.

4.Без да отменя конкретните разпоредби на специалните вносни споразумения, визирани в член 55, срокът за валидност на сертификатите за произход е десет месеца от датата на издаването от издаващите органи.

Член 57

1.Сертификатите за произход, изготвени в съответствие с разпоредбите на настоящата подраздел, се състоят от единичен лист, идентифициран с думата „оригинал“ до заглавието на документа.

Ако са необходими допълнителни копия, те трябва да носят обозначението „копие“ до заглавието на документа.

2.Компетентните органи на Общността трябва да приемат като валиден само оригинала на сертификата за произход

Член 58

1.Сертификатът за произход е с размер 210 mm × 297 mm. Допуска се отклонение до 8 mm в плюс или 5 mm в минус по дължина. Използваната хартия трябва да бъде бяла, холцфрай, обработена за писане и да тежи най-малко 40 g/m2. На лицевата си страна хартията трябва да има жълт воден знак във вид на непрекъснати преплетени вълнообразни линии, за да се попречи на опитите за фалшификация с механични или химически средства.

2.Сертификатите трябва да бъде отпечатани и попълнени на един от официалните езици на Общността

Член 59

1.Сертификатът трябва да бъде попълнен на машина или с помощта на механична система за обработка на данни или с подобна процедура.

2.Данните не бива да се изтриват или поправят чрез заместване. Всяка поправка се извършва чрез зачеркване на погрешния запис и, ако е необходимо, добавяне на верните данни. Подобни поправки трябва да бъдат парафирани от лицето, което ги е извършило, и заверени от издаващите органи.

Член 60

1.Клетка 5 на сертификатите за произход, издадени в съответствие с членове 56 до 59 трябва да съдържат допълнителните данни, необходими за прилагането на специалните вносни споразумения, на които се позовават, както е указано в член 56, параграф 3.

2.Неизползваното пространство в клетки 5, 6 и 7 се зачерква по такъв начин, че нищо да не може да се прибави допълнително.

Член 61

Всеки сертификат за произход трябва да носи сериен номер, напечатан или не, по който да може да бъде идентифициран, и да бъде подпечатан от издаващите органи и подписан от упълномощеното за целта лице или лица.

Сертификатът се издава, когато произведенията, за които се отнася, се изнасят, като издаващите органи запазват копие от всеки издаден сертификат.

Член 62

По изключение сертификатите за произход, споменати по-горе, могат да се издадат след износа на произведенията, за които се отнасят, когато не издаването им по време на износа се дължи на случайна грешка, пропуск или на особени обстоятелства.

Издаващите органи нямат право да издават допълнително сертификати за произход, предвидени в членове от 56 до 61, преди да проверят дали данните в молбата на износителя отговарят на данните в документацията по износа.

Допълнително издадените сертификати трябва имат текста „Допълнително издаден“ на един от официалните езици на Общността:

— expedido a posteriori,

— udstedt efterfølgende,

— Nachträglich ausgestellt,

— Εκδοθέν εκ των υστέρων,

— Issued retrospectively,

— Délivré a posteriori,

— rilasciato a posteriori,

— afgegeven a posteriori,

— emitido a posteriori,

— annettu jalkikateen /utfärdat i efterhand,

— utfärdat i efterhand,

— Vystаveno dodаtečně,

— Välја аntud tаgаsiulаtuvаlt,

— Izsniegts retrospektīvi,

— Retrospektyvusis išdаvimаs,

— Kiаdvа visszаmenőleges hаtállуаl,

— Маħruġ retrospettivаment,

— Wystаwione retrospektywnie,

— Izdаno nаknаdno,

— Vyhotovené dodatočne,

— издаден впоследствие,

— eliberat ulterior,

— Izdano naknadno.

в клетка „Забележки“.

Член 63

1.Когато специалните вносни споразумения за определени селскостопански произведения предвиждат използването на сертификати за произход, посочени в членове от 56 до 62, правото да се използват такива споразумения подлежи на изработването на процедура за административно сътрудничество, освен ако самите споразумения предвиждат друго.

За целта заинтересуваните трети страни трябва да изпратят до Комисията на Европейските общности:

— имената и адресите на издаващите органи за сертификати за произход, придружени от образци на печатите, използвани от споменатите органи,

— имената и адресите на административните органи, към които трябва да се отправят исканията за последваща проверка на сертификатите за произход, предвидени в член 64 по-долу.

Комисията разпространява горната информация до компетентните органи на държавите-членки.

2.Когато въпросните трети страни не изпратят на Комисията информацията, посочена в параграф 1, компетентните органи в Общността отказват право на ползване на специалните споразумения за внос.

Член 64

1.Последващата проверка на сертификатите за произход, посочена в членове от 56 до 62, се извършва произволно и когато възникне основателно съмнение по отношение автентичността на сертификата или точността на съдържащата се в него информация.

По въпроси за произхода проверката се извършва по инициатива на митническите органи.

За целите на селскостопанските правила проверката може да се извърши, където е необходимо, от компетентните органи.

2.За целите на параграф 1 компетентните органи в Общността връщат сертификата за произход или копие от него до административния орган, определен от страната-износител, като, ако е необходимо, споменава формалните или фактически причини за запитването. Ако е била представена фактура, към върнатия сертификат се прилага оригиналът или копие от фактурата. Органите съобщават получената информация, която подсказва, че данните от сертификата не са точни или че сертификатът не е автентичен.

Ако митническите органи в Общността решат да спрат прилагането на специалните вносни споразумения до получаването на резултатите от проверката, те освобождават продуктите, предмет на такива предпазни мерки, когато сметнат за необходимо.

Член 65

1.Резултатите от последващите проверки се съобщават на компетентните органи в Общността колкото се може по-бързо.

Резултатите трябва да дадат възможност да се установи дали сертификатите за произход, издадени според условията на член 64, важат за действително изнесените стоки и дали последните действително спадат към специалните споразумения за внос.

2.Ако в максималния срок от шест месеца не се получи отговор на искането за последваща проверка, компетентните органи в Общността окончателно отказват да разрешат прилагането на специалните споразумения за внос.

Член 66

В настоящия раздел се установяват правилата относно определението на понятието „продукти с произход“ и свързаните с тях процедури и методи на административно сътрудничество за целите на прилагането на схемата от общите тарифни преференции (ОСП), предоставена от Европейския съюз на развиващите се страни с Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета („схемата“).

Член 66а

1.Членове 68 — 71 и членове 90 — 97й се прилагат от датата на прилагане на системата за удостоверяване на произхода от страна на самите регистрирани износители („системата за регистрираните износители“) от държавите бенефициери и държавите членки.

2.Членове 97к — 97ц се прилагат докато държавите бенефициери и държавите членки издават съответно сертификати за произход, формуляр А, и сертификати за движение EUR. 1, или техните износители съставят декларации върху фактури, в съответствие с членове 91 и 91а.

Член 67

1.За целите на настоящия раздел и на раздел 1А от настоящата глава се прилагат следните определения:

а) „държава бенефициер“ означава държава или територия, както е определено в член 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 978/2012;

б) „производство“ означава всеки вид обработка или преработка, включително сглобяване;

в) „материал“ означава всяка съставка, суровина, компонент или част и т.н., използван/а при производството на продукта;

г) „продукт“ означава продуктът, който се произвежда, дори когато той е предназначен за последващо използване в друга производствена операция;

д) „стоки“ означава както материалите, така и продуктите;

е) „двустранна кумулация“ означава система, която позволява продуктите с произход от Европейския съюз съгласно настоящия регламент да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са били преработени или вложени в даден продукт в посочената държава бенефициер;

ж) „кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция“ означава система, която позволява продукти с произход от Норвегия, Швейцария или Турция да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са били преработени или вложени в даден продукт в посочената държава бенефициер и внесени в Европейския съюз;

з) „регионална кумулация“ означава система, по която продукти, с произход съгласно настоящия регламент от държава, която е член на регионална група, се считат за материали с произход от друга държава от същата регионална група (или държава от друга регионална група, когато между групите е възможна кумулация), когато са били преработени или вложени в даден продукт, произведен там;

и) „разширена кумулация“ означава система, която може да се ползва с разрешение на Комисията по искане от страна на държава бенефициер, и в съответствие с която някои материали с произход от държава, с която Европейският съюз има действащо споразумение за свободна търговия в съответствие с член XXIV от действащото Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ), са считани за материали с произход от съответната държава бенефициер, когато са били преработени или вложени в даден продукт, произведен в тази държава;

й) „взаимозаменяеми материали“ означава материали, които са от един и същи вид и с едно и също търговско качество, с еднакви технически и физически характеристики и които не могат да бъдат разграничени един от друг след влагането им в крайния продукт;

к) „регионална група“ означава група държави, между които се прилага регионална кумулация;

л) „митническа стойност“ означава стойността, определена в съответствие със Споразумението от 1994 г. за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумение на СТО за определяне на митническата стойност);

м) „стойност на материалите“ в списъка от приложение 13а означава митническата стойност на използваните материали без произход в момента на вноса или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в държавата на производство; когато трябва да бъде установена стойността на използваните материали с произход, настоящата буква се прилага mutatis mutandis;

н) „цена франко завода“ означава цената франко завода (EX Works), платена за продукта на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали и всички други разходи, свързани с производството му, от която са изключени всички вътрешни данъци, които са възстановени или могат да бъдат възстановени след износа на получения продукт.

Когато действително платената цена не отразява всички разходи, свързани с производството на продукта, които действително са възникнали в държавата на производство, цената франко завода означава сборът от всички тези разходи, от който са изключени всички вътрешни данъци, които са възстановени или могат да бъдат възстановени след износа на получения продукт;

о) „максимално съдържание на материали без произход“ означава максималното съдържание на материали без произход, което е допустимо, за да може дадено производство да бъде считано за достатъчна обработка или преработка за придаване на статут на продукти с произход. То може да бъде изразено като процент от цената франко - завод на продукта или като процент от нетното тегло на посочените използвани материали, включени в определена група глави, глава, позиция или подпозиция;

п) „нетно тегло“ означава собственото тегло на стоките без теглото на каквито и да е опаковки;

р) „глави“, „позиции“ и „подпозиции“ означава главите, позициите и подпозициите (четири или шестцифрени кодове), използвани в номенклатурата, съставляваща Хармонизираната система, с промените съгласно препоръката от 26 юни 2004 г. на Съвета за митническо сътрудничество;

с) „класиран“ се отнася за класирането на продукт или материал в дадена позиция или подпозиция по Хармонизираната система;

т) „пратка“ означава продукти, които или:

— са изпратени едновременно от един износител до един получател; или

— са обхванати от един единствен транспортен документ, който обхваща техния превоз от износителя до получателя, или, в отсъствието на такъв документ, от само една фактура.

у) „износител“ означава лице, което изнася стоките за Европейския съюз или за държава бенефициер, и което е в състояние да докаже произхода на стоките, независимо от това дали той е производителят и дали той самият осъществява формалностите по износа;

ф) „регистриран износител“ означава:

i) износител, който е установен в държава бенефициер и е регистриран пред компетентните органи на тази държава бенефициер за целите на износа на продукти по схемата — за Съюза или за друга държава бенефициер, с която е възможна регионална кумулация на произхода; или

ii) износител, който е установен в държава членка и е регистриран пред компетентните органи на тази държава членка за целите на износа на продукти с произход от Съюза, които ще бъдат използвани като материали в държава бенефициер по двустранна кумулация; или

iii) лице, извършващо повторна експедиция на стоки, което е установено в държава членка и е регистрирано пред митническите органи на тази държава членка за целите на изготвяне на заместващи изявления за произход с цел повторна експедиция на продукти с произход за друго място в рамките на митническата територия на Съюза, или, когато е приложимо, за Норвегия, Швейцария или Турция („регистрирано лице, извършващо повторна експедиция“);

х) „изявление за произход“ означава изявление, изготвено от износителя или лицето, извършващо повторна експедиция на стоките, в което се посочва, че обхванатите от него продукти отговарят на правилата за произход по схемата.

1а.За целите на параграф 1, буква а), когато се прави позоваване на „държава бенефициер“, терминът също така обхваща и не може да излиза извън границите на териториалните води на тази държава или територия по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (Конвенцията от Монтего Бей от 10 декември 1982 г.).

2.За целите на параграф 1, буква н) когато последната обработка или преработка е била възложена за подизпълнение на производител, терминът „производител“, посочен в параграф 1, буква н), първа алинея, може да се отнася за предприятието, което е наело подизпълнителя.

3.За целите на параграф 1, буква ф), когато износителят е представляван за целите на извършването на формалностите по износа и представителят на износителя също е регистриран износител, този представител не може да използва своя собствен регистрационен номер на износител.

Член 68

1.За да осигурят правилното прилагане на схемата, държавите бенефициери се задължават:

а) да създадат и поддържат административните структури и системи, необходими за въвеждането и управлението в посочената държава на правилата и процедурите, установени в настоящия раздел, включително, когато е приложимо, необходимите мерки за прилагане на кумулацията;

б) техните компетентни органи да сътрудничат на Комисията и на митническите органи на държавите-членки.

2.Сътрудничеството, посочено в параграф 1, буква б), се състои от:

а) оказване на необходимата подкрепа при искане от страна на Комисията за осъществяване на мониторинг на правилното управление на схемата в съответната държава, включително посещения за проверки на място на Комисията или на митническите органи на държавите-членки;

б) без да се засягат разпоредбите на членове 97ж и 97з, извършване на проверка на статута на продукти с произход на продуктите и на спазването на другите условия, изложени в настоящия раздел, включително посещения на място при искане от страна на Комисията или на митническите власти на държавите-членки по време на разследванията на произхода.

3.Държавите бенефициери представят на Комисията текста на поетия ангажимент, посочен в параграф 1, най-малко три месеца преди датата, на която те възнамеряват да започнат регистрацията на износителите.

Член 69

1.Държавите бенефициери съобщават на Комисията органите, разположени на тяхна територия, които са:

а) част от правителствените органи на съответната държава или действат под ръководството на правителството и притежават правомощия да регистрират износители в системата REX, да променят и актуализират регистрационни данни и да отменят регистрация;

б) част от правителствените органи на съответната държава и отговарят за осигуряването на административното сътрудничество с Комисията и митническите органи на държавите членки, както е предвидено в настоящия раздел.

Те съобщават на Комисията имената и адресите и данните за връзка с тези органи. Съобщението се изпраща до Комисията най-късно три месеца преди датата, на която държавите бенефициери възнамеряват да започнат регистрацията на износителите.

Държавите бенефициери незабавно информират Комисията за всяка промяна в данните, които са съобщили по първа алинея.

2.Държавите членки съобщават на Комисията имената, адресите и данните за връзка на своите митнически органи, които:

а) са компетентни да регистрират износители и лица, които извършват повторна експедиция на стоки, в рамките на системата REX, да променят и актуализират регистрационни данни и да отменят регистрация;

б) отговарят за осигуряване на административното сътрудничество с компетентните органи на държавите бенефициери, както е предвидено в настоящия раздел.

Съобщението се изпраща на Комисията в срок до 30 септември 2016 г.

Държавите членки незабавно информират Комисията за всяка промяна в данните, които са съобщили по първа алинея.

Член 69а

1.Комисията създава системата REX и я предоставя за ползване от 1 януари 2017 г.

2.След получаване на пълния формуляр за заявление, посочен в приложение 13в, компетентните органи на държавите бенефициери и митническите органи на държавите членки определят незабавно номер на регистриран износител на износителя или, когато е уместно, на лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, и въвеждат в системата REX номера на регистриран износител, регистрационните данни и датата, от която съответната регистрация е валидна в съответствие с член 92, параграф 5.

Когато компетентните органи считат, че информацията, предоставена в заявлението, е непълна, те незабавно информират износителя за това.

Компетентните органи на държавите бенефициери и митническите органи на държавите членки актуализират системно данните, регистрирани от тях. Те променят тези данни веднага след като бъдат информирани от регистрирания износител в съответствие с член 93.

Член 69б

1.Комисията взема мерки за осигуряване на достъп до системата REX в съответствие с настоящия член.

2.Комисията има достъп за справка с всички данни.

3.Компетентните органи на държавите бенефициери имат достъп за справка до данните за износителите, регистрирани от тях.

4.Митническите органи на държавите членки имат достъп за справка с данните, регистрирани от тях, от митническите органи на други държави членки и от компетентните органи на държавите бенефициери, както и от Норвегия, Швейцария и Турция. Достъпът до данните се използва за целите на проверката на декларациите по член 68 от Кодекса или за разглеждането на декларациите по член 78, параграф 2 от Кодекса.

5.Комисията предоставя защитен достъп до системата REX на компетентните органи на държавите бенефициери.

Доколкото съгласно споразумението, посочено в член 97ж, Норвегия и Швейцария са постигнали договореност със Съюза за споделяне на системата REX, Комисията предоставя защитен достъп до системата REX на митническите органи на тези държави. Защитен достъп до системата REX се предоставя и на Турция, след като тази държава изпълни определени условия.

6.Когато дадена държава или територия бъде заличена от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012, компетентните органи на държавата бенефициер запазват достъпа си до системата REX толкова дълго, колкото е необходимо, за да им се даде възможност да изпълняват своите задължения в съответствие с член 71.

7.Комисията предоставя следната информация на разположение на обществеността със съгласието, предоставено от износителя чрез неговия подпис в клетка 6 на формуляра, посочен в приложение 13в:

а) наименование на регистрирания износител;

б) адрес по местоустановяване на регистрирания износител;

в) данни за контакт, както е посочено в клетка 2 на формуляра, посочен в приложение 13в;

г) примерно описание на стоките, които отговарят на изискванията за преференциално третиране, включително примерен списък с позициите или главите по Хармонизираната система, както е указано в клетка 4 от формуляра, посочен в приложение 13в;

д) EORI номер или идентификационен номер на търговеца (TIN) на регистрирания износител.

Отказът да се подпише клетка 6 не представлява основание за отказ на регистрация на износителя.

8.Комисията винаги предоставя следните данни на разположение на обществеността

а) номера на регистрирания износител;

б) датата, от която регистрацията е валидна;

в) датата на прекратяване на регистрацията, ако е уместно;

г) информация дали регистрацията се прилага и към износ за Норвегия, Швейцария и Турция, след като тази държава изпълни определени условия;

д) датата на последната синхронизация между системата REX и публичния уебсайт.

Член 69в

1.Данните, регистрирани в системата REX, се обработват единствено за целите на прилагането на схемата, както е посочено в настоящия раздел.

2.На регистрираните износителите се предоставя информацията, определена в член 11, параграф 1, букви а) — д) от Регламент (ЕО) № 45/2001 или в член 10 от Директива 95/46/ЕО. В допълнение към това им се предоставя и следната информация:

а) информация относно правното основание за операциите по обработка, за които са предназначени данните;

б) срок за съхранение на данните;

Тази информация се предоставя на регистрираните износители чрез известие, приложено към заявлението за получаване на статус на регистриран износител, посочено в приложение 13в.

3.Всеки компетентен орган в държава бенефициер, посочен в член 69, параграф 1, буква а), и всеки митнически орган в държава членка, посочена в член 69, параграф 2, буква а), който е въвел данни в системата REX, се счита за администратор по отношение на обработката на тези данни.

Комисията се счита за съвместен администратор по отношение на обработката на всички данни, за да се гарантира, че регистрираният износител ще получи правата си.

4.Правата на регистрираните износители по отношение на обработката на данни, които се съхраняват в системата REX, изброени в приложение 13в и обработвани в националните системи, се упражняват в съответствие със законодателството за защита на данните, транспониращо Директива 95/46/ЕО, на държавата членка, която съхранява техните данни.

5.Държави членки, които възпроизвеждат в националните си системи данните от системата REX, до която имат достъп, актуализират възпроизвежданите данни.

6.Правата на регистрираните износители по отношение на обработката на регистрационните им данни от Комисията се упражняват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

7.Всяко искане на регистриран износител да упражни правото си на достъп, поправка, заличаване или блокиране на данни в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001, се представя на администратора на данни и се обработва от него.

Когато регистрираният износител е представил такова искане до Комисията, без да се е опитал да получи правата си от администратора на данни, Комисията препраща това искане до администратора на данните на регистрирания износител.

Ако регистрираният износител не успее да получи правата си от администратора на данни, регистрираният износител представя това искане на Комисията в качеството ѝ на администратор. Комисията има право да поправи, заличи или блокира тези данни.

8.Националните надзорни органи за защита на данните и Европейският надзорен орган по защита на данните, като действат в обхвата на своите съответни компетенции, си сътрудничат активно и осигуряват координиран надзор върху регистрационните данни.

Като действат в обхвата на своите съответни компетенции те обменят помежду си полезна информация, подпомагат се взаимно при извършването на одити и проверки, разглеждат трудностите при тълкуването или прилагането на настоящия регламент, изучават проблемите, свързани с упражняването на независимия надзор или при упражняването на правата на субектите на данни, разработват заедно хармонизирани предложения за съвместни решения за всеки проблем и при необходимост съдействат за повишаване на осведомеността относно правата, свързани със защитата на данните.

Член 70

Комисията ще публикува на своя уебсайт датите, на които държавите бенефициери започнат да прилагат системата за регистрирани износители. Комисията ще актуализира информацията.

Член 71

Когато дадена държава или територия бъде заличена от приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012, задължението за осигуряване на административно сътрудничество, установено в членове 69 и 69а, член 86, параграф 10, и член 97ж, продължава да се прилага за тази държава или територия за период от три години, считано от датата на нейното заличаване от посоченото приложение.

Член 72

Следните продукти се считат за продукти с произход от държава бенефициер:

а) продукти, изцяло получени в тази държава по смисъла на член 75;

б) продукти, получени в тази държава, с вложени материали, които не са изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 76.

Член 73

1.Условията за придобиване на статут на продукти с произход, определени в настоящия подраздел, се изпълняват в съответната държава бенефициер.

2.Ако продуктите с произход, изнесени от държавата бенефициер за друга държава, се върнат, те се считат за продукти без произход, освен ако може да бъде доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че:

а) върнатите продукти са същите като изнесените и

б) те не са преминали през каквито и да било операции извън рамките на необходимото, за да се съхранят в добро състояние, докато са били в тази държава или докато са били изнесени.

Член 74

1.Продуктите, декларирани за допускане за свободно обращение в Европейския съюз, са същите като изнесените от държавата бенефициер, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са били променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги съхранят в добро състояние, или операции по добавяне или поставяне на маркировки, етикети, пломби или друга документация, за да се гарантира съответствието със специфичните вътрешни изисквания, приложими в Съюза, преди да бъдат декларирани за допускане за свободно обращение.

2.Продуктите, внасяни в държава бенефициер за целите на кумулацията по член 84, 85 или 86, са същите като изнесените от държавата, която се счита за държава на техния произход. Те не трябва да са променяни, трансформирани по какъвто и да било начин или подложени на операции, различни от операциите, предназначени да ги съхранят в добро състояние, преди да бъдат декларирани за съответния митнически режим в държавата на вноса.

3.Продуктите могат да бъдат съхранявани, при условие че остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

4.Разделянето на пратки се допуска, когато се извършва от износителя или на негова отговорност, при условие че въпросните стоки остават под митнически надзор в държавата или държавите на транзит.

5.Изискванията по параграфи 1 — 4 се считат за изпълнени, освен ако митническите органи имат основание да смятат противното; в такъв случай митническите органи могат да поискат от декларатора да представи доказателство за изпълнение на изискванията, което може да бъде дадено под всякаква форма, включително чрез представяне на транспортни документи, които имат силата на договор, като товарителници или фактическо или конкретно доказателство, основаващо се на маркировката или номерирането на опаковките или всяко друго доказателство, свързано със самите стоки.

Член 75

1.За изцяло получени в държава бенефициер се считат:

а) минералните продукти, извлечени от нейните почви или от нейното морско дъно;

б) растенията и растителните продукти, отгледани или прибрани там;

в) живите животни, родени и отгледани там;

г) продуктите, получени от живи животни, отгледани там;

д) продуктите от заклани животни, родени и отгледани там;

е) продуктите, получени чрез лов или риболов, извършен там;

ж) продуктите от аквакултури, когато рибите, ракообразните и мекотелите са родени и отгледани там;

з) продуктите от морския риболов и другите продукти, добити в морето извън което и да било териториално море от нейните плавателни съдове;

и) продуктите, произведени на борда на нейните кораби-заводи изключително от продуктите, посочени в буква з);

й) употребяваните артикули, събрани там, годни единствено за извличане на суровините;

к) отпадъците и скрапът, които са получени в резултат на производствени операции, извършвани там;

л) продуктите, извлечени от морското дъно или под морското дъно, намиращо се извън което и да било териториално море, но върху което тя разполага с изключителни права за експлоатация;

м) стоките, произведени изключително от продуктите, описани в букви а)—л).

2.Термините „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби-заводи“ в параграф 1, букви з) и и) се прилагат само за плавателните съдове и корабите-заводи, които отговарят на едно от следните изисквания:

а) регистрирани са в държавата бенефициер или в държава-членка;

б) плават под флага на държавата бенефициер или на държава-членка;

в) отговарят на едно от следните условия:

i) дял от най-малко 50 % от тях е собственост на граждани на държавата бенефициер или на държави-членка, или

ii) те са собственост на дружества:

— чието седалище и главно място на стопанска дейност се намира в държавата бенефициер или в държава-членка, и

— дял от най-малко 50 % от които е собственост на държавата бенефициер или на държави-членки, или на публични субекти или на граждани от държавата бенефициер или от държави-членки.

3.Всяко от условията по параграф 2 може да бъде изпълнено в държавите членки или в различните държави бенефициери, доколкото всички участващи държави бенефициери се ползват от регионална кумулация в съответствие с член 86, параграфи 1 и 5. В такъв случай се смята, че продуктите са с произход от държавата бенефициер, под чийто флаг плава плавателният съд или корабът-завод в съответствие с параграф 2, буква б).

Първа алинея се прилага само при условие, че са изпълнени условията, установени в член 86, параграф 2, букви а), в) и г).

Член 76

1.Без да се засягат разпоредбите на членове 78 и 79, продуктите, които не са изцяло получени в държавата бенефициер по смисъла на член 75, се считат за продукти с произход от нея, при условие че са изпълнени условията, заложени в списъка от приложение 13а за съответните стоки.

2.Ако даден продукт, който е придобил статут на продукт с произход в дадена държава в съответствие с параграф 1, претърпи допълнителна преработка в посочената държава и бъде използван като материал в производството на друг продукт, материалите без произход, които евентуално са били използвани в неговото производство, не се вземат предвид.

Член 77

1.Оценка за спазване на изискванията по член 76, параграф 1 се извършва за всеки отделен продукт.

Когато обаче съответното правило се основава на спазване на максимално съдържание на материали без произход, за да се отчетат колебанията в разходите и валутните курсове, стойността на материалите без произход може да бъде изчислена въз основа на средната стойност, както е посочено в параграф 2.

2.В случая, посочен в параграф 1, втора алинея, средната цена франко - завод на продукта и средната стойност на използваните материали без произход се изчисляват съответно въз основа на сбора от начислените цени франко - завод за всички продажби на продуктите, осъществени през предходната фискална година и сбора от стойността на всички материали без произход, използвани в производството на продуктите през предходната фискална година, така, както e определена в държавата на износ, или, когато липсват данните за цялата фискална година, за по-кратък период, но не по-кратък от три месеца.

3.Износителите, които са избрали да направят изчисленията си въз основа на средната стойност трябва последователно да прилагат този метод по време на годината, следваща отправната фискална година, или, когато е целесъобразно, по време на годината, следваща по-краткия отправен период. Те могат да преустановят прилагането на този метод, когато по време на дадена фискална година или по-кратък период, но не по-кратък от три месеца, установят, че колебанията в разходите и валутните курсове, които са оправдавали използването на такъв метод, са престанали да съществуват.

4.Средните стойности, посочени в параграф 2, съответно като цената франко - завод и стойността на материалите без произход, се използват за да се установи дали има спазване на максималното съдържание на материали без произход.

Член 78

1.Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статут на продукти с произход, независимо от това дали са удовлетворени изискванията на член 76:

а) операциите, целящи запазването на продуктите в добро състояние при превоз или съхранение;

б) разделянето или събирането в опаковки;

в) измиването, почистването; отстраняването на прах, окисни и маслени покрития, покрития от бои и други покрития;

г) гладенето с ютии или гладачни преси на текстил и текстилни артикули;

д) простите операции по боядисване и полиране;

е) лющенето и частичното или цялостното бланширане на ориз; полирането и гланцирането на зърнени култури и ориз;

ж) операциите по оцветяване или ароматизиране на захар или оформянето на бучки; частичното или цялостното смилане на кристална захар;

з) беленето, изваждането на костилки и чистенето от черупки на плодове, ядки и зеленчуци;

и) подострянето, простото смилане или простото рязане;

й) пресяването, отделянето, сортирането, класифицирането, калибрирането, съчетаването (включително окомплектоването на артикулите);

к) простото поставяне в бутилки, консервени кутии, флакони, торби, кашони, кутии, закрепването върху картички или плочи и всички други прости операции по опаковане;

л) поставянето или отпечатването на маркировки, знаци, емблеми, и други подобни отличителни знаци върху продуктите и техните опаковки;

м) простото смесване на стоки, независимо от това дали са от различни видове; смесването на захар с друг материал;

н) простото добавяне на вода или разреждане или дехидратиране или денатуриране на продукти;

о) простото сглобяване на части, така че да се получи готов артикул, или разглобяването на продукти на частите им;

п) комбинацията от две или повече операции, посочени в букви a) — о);

р) клането на животни.

2.За целите на параграф 1 за прости се считат операции, когато за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито машини, апаратура или инструменти, специално произведени или монтирани за посочените операции.

3.При определяне на това дали претърпяната от продукта обработка или преработка трябва да се разглежда като недостатъчна по смисъла на параграф 1 се вземат предвид всички операции, извършени в държава бенефициер върху даден продукт.

Член 79

1.Чрез дерогация от разпоредбите на член 76 и съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член материалите без произход, които съгласно условията, посочени в списъка от приложение 13а, не трябва да се използват в производството на даден продукт, могат въпреки това да се използват, при условие че тяхната обща стойност или нетно тегло, установени за продукта, не надвишават:

а) 15 % от теглото на продукта за продукти, включени в глава 2 и глави 4—24 от Хармонизираната система, различни от преработените продукти от риболов от глава 16;

б) 15 % от цената франко - завод на продукта за други продукти, с изключение на продуктите, включени в глави 50—63 от Хармонизираната система, за които се прилагат допустимите отклонения, посочени в приложение 13а, част I, бележки 6 и 7.

2.При прилагането на параграф 1 не може да се надвишават процентите за максимално съдържание на материали без произход, посочени в правилата, заложени в списъка от приложение 13а.

3.Параграфи 1 и 2 не се прилагат за продукти, които са изцяло получени в държава бенефициер по смисъла на член 75. Без да се засягат разпоредбите на член 78 и член 80, параграф 2 обаче, допустимото отклонение, предвидено в посочените параграфи, се прилага за сбора от всички материали, които са използвани в производството на даден продукт и за които съгласно заложеното в списъка от приложение 13а правило се изисква да са изцяло получени.

Член 80

1.Единицата за оценка на прилагането на разпоредбите на настоящия раздел е конкретният продукт, който се смята за основна единица при определяне на класирането по Хармонизираната система.

2.Когато една пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция по Хармонизираната система, всеки отделен продукт се взема предвид, когато се прилагат разпоредбите на настоящия раздел.

3.Когато по смисъла на общо правило 5 на Хармонизираната система опаковката е включена в продукта за целите на класирането, тя се включва за целите на определянето на произхода.

Член 81

Принадлежностите, резервните части и инструментите, изпращани с части от оборудване, машини, апаратура или превозни средства, които са част от нормалното оборудване и са включени в цената му франко - завод, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машини, апаратура или превозни средства.

Член 82

Комплектите съгласно определението в общо правило 3 на Хармонизираната система се разглеждат като продукти с произход, когато всички съставящи ги продукти са с произход.

Когато обаче един комплект е съставен от продукти с произход и такива без произход, като цяло се счита, че комплектът е с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не надвишава 15 % от цената на комплекта франко - завод.

Член 83

За да се определи дали даден продукт е продукт с произход, не се взема предвид произходът на следните елементи, които може да се използват в неговото производство:

а) енергията и горивото;

б) съоръженията и оборудването;

в) машините и инструментите;

г) всякакви други стоки, които не влизат и не са предназначени да влизат в крайния състав на продукта.

Член 84

Двустранната кумулация позволява продуктите с произход от Европейския съюз да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, когато са вложени в произведен в посочената държава продукт, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 78, параграф 1.

Подраздели 2 и 7 се прилагат mutatis mutandis по отношение на износа от Европейския съюз за държава бенефициер за целите на двустранната кумулация.

Член 85

1.Доколкото Норвегия, Швейцария и Турция предоставят общи тарифни преференции за продукти с произход от държавите бенефициери и прилагат определение на понятието за произход, съответстващо на постановеното в настоящия раздел, кумулацията с Норвегия, Швейцария или Турция позволява на продуктите с произход от Норвегия, Швейцария или Турция да бъдат считани за материали с произход от държава бенефициер, при условие че извършената там обработка или преработка надхвърля операциите, описани в член 78, параграф 1.

2.Параграф 1 се прилага при условие, че Турция, Норвегия и Швейцария предоставят при условията на взаимност същото третиране на продуктите с произход от държавите бенефициери, в които са вложени материали с произход от Европейския съюз.

3.Параграф 1 не се прилага за продукти, включени в глави 1—24 по Хармонизираната система.

4.Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) датата, на която са изпълнени условията, заложени в параграфи 1 и 2.

Член 86

1.Регионалната кумулация се прилага към следните четири отделни регионални групи:

а) група I: Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Бирма/Мианмар, Филипини, Тайланд, Виетнам;

б) група II: Боливия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу, Венецуела;

в) група III: Бангладеш, Бутан, Индия, Малдиви, Непал, Пакистан, Шри Ланка;

г) група IV: Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай.

2.Регионалната кумулация между държавите от една и съща група се прилага само ако са изпълнени следните условия:

а) към момента на износа на продукта за Съюза държавите, участващи в кумулацията, са държавите бенефициери, за които преференциалният режим не е бил временно преустановен в съответствие с Регламент (ЕС) № 978/2012;

б) за целите на регионалната кумулация между държавите от една регионална група се прилагат правилата за произход, определени в настоящия раздел;

в) държавите от регионалната група са поели задължение:

i) да спазват или да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия раздел, и

ii) да оказват необходимото административно сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия раздел както по отношение на Съюза, така и помежду си;

г) секретариатът на съответната регионална група или друг компетентен съвместен орган, представляващ всички членове на въпросната група, уведомява Комисията за задълженията по буква в).

За целите на буква б), ако отговаряща на изискванията операция, посочена в част II от приложение 13а, не е еднаква за всички държави, участващи в кумулацията, произходът на продуктите, изнесени от една държава за друга държава от регионалната група за целите на регионалната кумулация, се определя въз основа на правилото, което би се прилагало, ако продуктите се изнасяха за Съюза.

Ако държавите от регионалната група са спазили изискванията по букви в) и г) от първа алинея преди 1 януари 2011 г., не е необходимо поемане на ново задължение.

3.Материалите от приложение 13б се изключват от регионалната кумулация, предвидена в параграф 2, в случай че:

а) приложимата тарифна преференция в Европейския съюз не е еднаква за всички държави, които участват в кумулацията; и

б) посредством кумулацията въпросните материали биха се ползвали от тарифно третиране, по-благоприятно от това, от което биха се ползвали, ако се изнасяха директно за Европейския съюз.

4.Регионалната кумулация между държавите бенефициери от една и съща регионална група се прилага единствено при условие, че изработването или преработката, извършени в държавата бенефициер, в която материалите са допълнително преработени или вложени, надхвърлят операциите, описани в член 78, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите от приложение 16.

Когато условието по първа алинея не е изпълнено, продуктите са с произход от държавата от регионалната група, на която се дължи най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави от регионалната група.

Следната държава се посочва като държава на произход върху доказателството за произход, изготвено от износителя на продукта за Съюза, или — до влизането в действие на системата на регистрирани износители — издадено от органите на държавата бенефициер на износа:

— при продукти, изнасяни без допълнителна обработка или преработка — държавата бенефициер, посочена върху доказателствата за произход, предвидени в член 95а, параграф 1 или в член 97м, параграф 5, третото тире;

— при продукти, изнасяни след допълнителна обработка или преработка — държавата на произход, определена съгласно втора алинея.

5.По искане на органите на държава бенефициер от група I или група III Комисията може да допусне регионална кумулация между държавите от посочените групи, при условие че Комисията е установила, че е спазено всяко от следните условия:

а) условията по параграф 2, букви а) и б) са спазени, и

б) държавите, които ще участват в такава регионална кумулация, са поели задължение и са уведомили съвместно Комисията за своето задължение:

i) да спазват или да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия раздел, и

ii) да оказват необходимото административно сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия раздел както по отношение на Европейския съюз, така и помежду си.

Искането, посочено в първа алинея, трябва да бъде придружено от доказателство, че условията по посочената алинея са спазени. То се отправя до Комисията. Комисията ще вземе решение по искането въз основа на всички елементи, свързани с кумулацията и считани за съществени, включително материалите, които трябва да бъдат кумулирани.

6.Когато за Европейския съюз се изнасят продукти, произведени в държава бенефициер от група I или група III с помощта на материали с произход от държава, която спада към другата група, произходът на тези продукти се определя, както следва:

а) материалите с произход от държава от една регионална група се считат за материали с произход от държава от другата регионална група, когато са вложени в продукт, получен в нея, при условие че обработката или преработката, извършена в последната държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 78, параграф 1, а при текстилни продукти надхвърля и операциите от приложение 16.

б) когато условието по буква а) не е изпълнено, продуктите са с произход от държавата, която участва в кумулацията, на която се дължи най-големият дял от стойността на използваните материали с произход от държави, участващи в кумулацията.

Когато държавата на произход се определя съгласно първа алинея, буква б), тази държава се посочва като държавата на произход върху доказателството за произход, изготвено от износителя на продукта за Европейския съюз или, до прилагането на системата за регистрирани износители, издадено от органите на държавата бенефициер на износ.

7.По искане на органите на която и да било държава бенефициер Комисията може да допусне разширена кумулация между държава бенефициер и държава, с която Европейският съюз има действащо споразумение за свободна търговия в съответствие с член XXIV от Общото споразумение за митата и търговията, ако е спазено всяко едно от следните условия:

а) държавите, участващи в кумулацията, са поели задължение да спазват или да гарантират спазването на разпоредбите на настоящия раздел и да осигуряват необходимото административно сътрудничество, за да гарантират правилното прилагане на настоящия раздел както по отношение на Европейския съюз, така и помежду си.

б) Комисията е била уведомена от съответната държава бенефициер за задължението, посочено в буква а).

Искането, посочено в първа алинея, трябва да съдържа списък с материалите, засегнати от кумулацията, и да бъде придружено от доказателство, че условията по букви а) и б) от първа алинея са спазени. То се отправя до Комисията. В случай на промяна на засегнатите материали се подава ново искане.

Материалите, включени в глави 1—24 от Хармонизираната система, се изключват от разширената кумулация.

8.При разширената кумулация по параграф 7 произходът на използваните материали и приложимото документално доказателство за произход се определят в съответствие с правилата, предвидени в съответното споразумение за свободна търговия. Произходът на продуктите за износ в Европейския съюз се определя в съответствие с предвидените в настоящия раздел правила за произход.

За да придобие полученият продукт статут на продукт с произход, не е необходимо материалите с произход от държава, с която Европейският съюз има споразумение за свободна търговия, и използвани в държава бенефициер за производството на продукт за износ в Европейския съюз да са претърпели достатъчна обработка или преработка, при условие че обработката или преработката, извършена в съответната държава бенефициер, надхвърля операциите, описани в член 78, параграф 1.

9.Комисията ще публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) следното:

а) датата, на която кумулацията между държави от група I и група III, предвидена в параграф 5, влиза в сила, участващите в тази кумулация държави и, когато е целесъобразно, списъка с материали, във връзка с които се прилага кумулацията.

б) датата, на която разширената кумулация влиза в сила, участващите в тази кумулация държави и списъка с материали, във връзка с които се прилага кумулацията.

10.Подраздел 2, членове 90, 91, 92, 93, 94, 95 и подраздел 7 се прилагат mutatis mutandis по отношение на износа от една държава бенефициер за друга държава бенефициер за целите на регионалната кумулация.

Член 87

Когато едновременно с регионалната кумулация се използва двустранна кумулация или кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция, полученият продукт придобива произхода на една от държавите от съответната регионална група, определен в съответствие с член 86, параграф 4, първа и втора алинея.

Член 88

—————

2.Ако при обработката или преработката на даден продукт се използват взаимозаменяеми материали с произход и без произход, митническите органи на държавата–членка могат, при писмено искане от страна на икономическите оператори, да разрешат съответните материали да бъдат управлявани в Европейския съюз с помощта на метода на „счетоводното разделяне“ за целите на последващ износ за държава бенефициер в рамките на двустранната кумулация, без материалите да бъдат съхранявани отделно.

3.Митническите органи на държавите-членки могат да предвидят посоченото в параграф 2 разрешение да се дава само при изпълнението на определени изисквания, които те считат за целесъобразни.

Разрешението се дава само ако с прилагането на посочения в параграф 2 метод може да се гарантира, че във всеки един момент броят на получените продукти, за които може да се счита, че са „с произход от Европейския съюз“, е равен на броя на продуктите, които биха били получени чрез прилагане на метода на физическо разделяне на наличностите.

Ако за него бъде получено разрешение, методът се прилага и записите се правят въз основа на общите счетоводни принципи, приложими в Европейския съюз.

4.Ползвателят на метода, посочен в параграф 2, изготвя или, до прилагането на системата за регистрирани износители, подава заявление за издаване на доказателства за произход за количеството продукти, които могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз. По искане на митническите органи на държавите-членки ползвателят предоставя отчет за управлението на количествата.

5.Митническите органи на държавите-членки следят за това как се използва разрешението, посочено в параграф 2.

Те могат да оттеглят разрешението в следните случаи:

а) ползвателят използва разрешението по какъвто и да е неправилен начин, или

б) ползвателят не изпълнява някое от другите условия, заложени в настоящия раздел или раздел 1А.

Член 89

1.Комисията, по своя инициатива или в отговор на искане от страна на държава бенефициер, може да предостави на държавата бенефициер временна дерогация от разпоредбите на настоящия раздел, когато:

а) вътрешни или външни фактори временно възпрепятстват възможността да спазва правилата за придобиване на произход, предвидени в член 72, когато преди е била в състояние да го прави, или

б) е нобходимо време, за да се подготви за спазването на правилата за придобиване на произход, предвидени в член 72.

2.Временнаа дерогация се предоставя единствено за периода от време, през който действат вътрешните или външните фактори, които са причина за нея, или за периода от време, необходим на държавата бенефициер, за да започне да спазва правилата.

3.Исканто за дерогация се отправя писмено до Комисията. В него се излагат причините, поради които е необхоима деpогация, както е посочено в параграф 1, и се съдържат необходимите доказателствени документи.

4.След предоставяне на дерогацията държавата бенефициер се съобразява с определените изисквания по отношение на информацията, която трябва да бъде дадена на Комисията за използването на дерогацията и по отношение на управлението на количествата, за които е предоставена дерогацията.

Член 90

1.Схемата се прилага в следните случаи:

а) за стоки, отговарящи на изискванията на настоящия раздел, които се изнасят от регистриран износител;

б) за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, които се изнасят от какъвто и да било износител, когато общата стойност на продуктите с произход в пратката не надвишава 6 000 EUR.

2.Стойността на продуктите с произход в пратката, е стойността на всички продукти с произход в една пратка, която е предмет на изявление за произход, изготвено в държавата на износа.

Член 91

1.Държавите бенефициери започват регистрацията на износителите на 1 януари 2017 г.

Въпреки това, когато държавата бенефициер не е в състояние да започне регистрацията на тази дата, тя съобщава на Комисията в писмена форма до 1 юли 2016 г., че регистрацията на износителите се отлага до 1 януари 2018 г. или 1 януари 2019 г.

2.В продължение на период от дванадесет месеца след датата, на която държавата бенефициер започва регистрацията на износителите, компетентните органи на тази държава бенефициер продължават да издават сертификати за произход, формуляр А, при поискване от износителите, които все още не са регистрирани към момента на искането за издаване на сертификат.

Без да се засягат разпоредбите на член 97к, параграф 5, сертификатите за произход, формуляр А, издадени в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, се считат за приемливи в Съюза като доказателство за произход, ако са издадени преди датата на регистрацията на съответния износител.

Компетентните органи на държава бенефициер, която среща затруднения и не може да приключи процеса по регистрация в рамките на горепосочения дванадесетмесечен период, могат да поискат от Комисията неговото удължаване. Това удължаване не може да надвишава шест месеца.

3.Независимо дали износителите в дадена държава бенефициер са регистрирани или не, те изготвят изявления за произход за експедирани продукти с произход, когато общата стойност на продуктите не надвишава 6 000 EUR, считано от датата, от която държавата бенефициер възнамерява да започне регистрацията на износителите.

Износителите, след като бъдат регистрирани, изготвят изявления за произход за експедирани продукти с произход, когато общата стойност на продуктите надвишава 6 000 EUR, считано от датата, от която тяхната регистрация е валидна в съответствие с член 92, параграф 5.

4.Всички държави бенефициери прилагат системата за регистрирани износители, считано не по-късно от 30 юни 2020 г.

Член 91а

1.На 1 януари 2017 г. митническите органи на държавите членки започват регистрация на износителите и на лицата, които извършват повторна експедиция на стоки, установени на тяхна територия.

2.Считано от 1 януари 2018 г. митническите органи във всички държави членки прекратяват издаването на сертификати за движение EUR.1 за целите на кумулацията по член 84.

3.До 31 декември 2017 г. митническите органи на държавите членки издават сертификати за движение EUR.1 или заместващи сертификати за произход, формуляр А, при поискване от износителите или от лицата, които извършват повторна експедиция на стоки, които все още не са регистрирани. Това се прилага и когато продуктите с произход, изпратени за Съюза, са придружени от изявления за произход, изготвени от регистриран износител в държава бенефициер.

4.Износителите от Съюза, независимо дали са регистрирани или не, изготвят изявления за произход за експедирани продукти с произход, когато общата стойност на продуктите не надвишава 6 000 EUR, считано от 1 януари 2017 г.

Износителите, след като бъдат регистрирани, изготвят изявления за произход за експедирани продукти с произход, когато общата стойност на продуктите надвишава 6 000 EUR, считано от датата, от която тяхната регистрация е валидна в съответствие с член 92, параграф 5.

5.Лица, които извършват повторна експедиция на стоки, които са регистрирани, могат да изготвят заместващи изявления за произход от датата, от която тяхната регистрация е валидна в съответствие с член 92, параграф 5. Тази разпоредба се прилага независимо от това дали стоките са придружени от сертификат за произход, формуляр А, издаден от държавата бенефициер, или декларация върху фактура или изявление за произход, изготвена/о от износителя.

Член 92

1.За получаването на статус на регистриран износител, износителят подава заявление пред компетентния орган на държавата бенефициер, от която се предвижда стоките да бъдат изнесени и която се счита за държава на произход на стоките или в която те са преминали обработка, която се счита за неотговаряща на условията на член 86, параграф 4, алинея първа или член 86, параграф 6, буква а).

Заявлението се подава, като се използва формулярът в приложение 13в и съдържа всички сведения, които се изискват в него.

2.За получаване на статус на регистриран износител, съответният износител или лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, установен/о в държава членка, подава заявление пред митническите органи на съответната държава членка, като използва формуляра, съдържащ се в приложение 13в.

3.Износителите подлежат на общо регистриране за целите на износа съгласно общата схема от преференции на Съюза, на Норвегия, и Швейцария, както и на Турция, след като тази държава изпълни определени условия.

На износителя се предоставя номер на регистриран износител от компетентните органи в държавата бенефициер с цел износ в рамките на ОСП на Съюза, на Норвегия и Швейцария, както и на Турция, след като тази държава изпълни определени условия, доколкото тези държави са признали за държава бенефициер държавата, в която е извършена регистрацията.

4.Заявлението за получаване на статус на регистриран износител съдържа всички данни, посочени в приложение 13в.

5.Регистрацията е валидна, считано от датата, на която компетентните органи на държавата бенефициер или на митническите органи на държава членка получат пълно заявление за регистрация в съответствие с параграф 4.

6.Компетентните органи на държавата бенефициер или на митническите органи на държавата членка информират износителя или, когато е уместно, лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, за номера на регистриран износител, определен за този износител или за лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, както и за датата, от която съответната регистрация е в сила.

Член 92а

Когато дадена държава бъде добавена към списъка на държавите бенефициери в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012, Комисията автоматично активира за своята схема регистрациите на всички износители, регистрирани в тази държава, при условие че регистрационните данни на износителите са налични в системата REX и са валидни най-малко за ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия.

В този случай, износител, който вече е регистриран най-малко в ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия, не е длъжен да подаде заявление до компетентните органи за регистриране по схемата на Съюза.

Член 93

1.Регистрираните износители информират незабавно компетентните органи на държавата бенефициер или митническите органи на държавата членка за промени в информацията, която те предоставят за целите на регистрацията си.

2.Регистрираните износители, които са престанали да отговарят на условията за изнасяне на стоки по схемата или които не възнамеряват повече да изнасят стоки по схемата, съобщават за това съответно на компетентните органи на държавата бенефициер или на митническите органи на държавата членка.

3.Компетентните органи на дадена държава бенефициер или митническите органи на държава членка отменят регистрацията, ако регистрираният износител:

а) вече не съществува;

б) вече не изпълнява условията за износ на стоки по схемата;

в) е съобщил на компетентния орган на държавата бенефициер или на митническите органи на държавата членка, че вече не възнамерява да изнася стоки по схемата;

г) умишлено или поради небрежност изготви или е причина за изготвянето на изявление за произход, което съдържа невярна информация и води до неправомерно ползване на преференциално тарифно третиране.

4.Компетентните органи на дадена държава бенефициер или митническите органи на държава членка могат да отменят регистрацията, ако регистрираният износител не актуализира системно регистрационните си данни:

5.Отмяната на регистрации поражда действие само за в бъдеще, т.е. по отношение на изявления за произход, изготвени след датата на отмяната. Отмяната на регистрация не оказва никакво въздействие върху валидността на изявленията за произход, изготвени преди регистрираният износител да бъде информиран за отмяната.

6.Компетентният орган на държава бенефициер или митническите органи на държава членка информират регистрирания износител за отмяната на регистрацията му, както и за датата, от която отмяната влиза в сила.

7.В случай на отмяна на регистрацията на износител или на лице, което извършва повторна експедиция на стоки, му се предоставя правото на правни средства за съдебна защита.

8.Отмяната на регистрацията на регистриран износител се анулира в случай на неправилна отмяна. Износителят или лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, получава право да използва номера на регистриран износител, който му се предоставя към момента на регистрацията.

9.Износителят или лицето, което извършва повторна експедиция на стоки, чиято регистрация е била отменена, може да подаде нова молба за получаване на статус на регистриран износител в съответствие с член 92. Износителите или лицата, които извършват повторна експедиция на стоки, чиято регистрация е била отменена в съответствие с параграф 3, буква г) и с параграф 4, могат да се регистрират отново само ако докажат пред компетентния орган на държавата бенефициер или пред митническите органи на държавата членка, в която са регистрирани, че са отстранили причините, довели до отмяна на тяхната регистрация.

10.Данните, свързани с отмяна на регистрация, се съхраняват в системата REX от компетентните органи на държавата бенефициер или от митническите органи на държавата членка, която ги е въвела в системата, за срок от най-много десет календарни години след календарната година, през която е извършена отмяната. След изтичането на тези десет календарни години компетентният орган на държавата бенефициер или митническите органи на държавата членка заличава/т данните.

Член 93а

1.Комисията отменя всяка регистрация на износители, регистрирани в дадена държава бенефициер, ако държавата бенефициер бъде заличена от списъка на държавите бенефициери в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 или ако тарифните преференции, предоставени на държавата бенефициер, са били временно преустановени в съответствие с Регламент (ЕС) № 978/2012.

2.Когато посочената държава бъде добавена отново към списъка или когато приключи временното преустановяване на тарифните преференции, предоставени на държавата бенефициер, Комисията автоматично активира отново регистрациите на всички износители, регистрирани в тази държава, при условие че регистрационните данни на износителите са налични в системата и са валидни най-малко за ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия. В противен случай износителите се регистрират отново в съответствие с член 92.

3.В случай на отмяна на регистрациите на всички регистрирани износители в държава бенефициер в съответствие с параграф 1, данните за отменените регистрации се съхраняват в системата REX за най-малко десет календарни години след календарната година, през която е извършена отмяната. След изтичане на този десетгодишен период и когато държавата бенефициер не е била държава бенефициер по ОСП на Норвегия, Швейцария или на Турция, след като тази държава изпълни определени условия, в продължение на повече от десет години, Комисията ще заличи данните за отменените регистрации от системата REX.

Член 94

1.Износителите, независимо дали са регистрирани или не, изпълняват следните задължения:

а) водят подходящите търговски счетоводни регистри за производството и доставките на стоки, които отговарят на изискванията за преференциално третиране;

б) предоставят на разположение всички доказателства, свързани с използвания в производството материал;

в) съхраняват цялата митническа документация, свързана с използвания в производството материал;

г) съхраняват за период от най-малко три години, считано от края на календарната година, в която е било изготвено изявлението за произход, или за по-дълъг период, ако това се изисква от националното законодателство, данни за:

i) изявленията за произход, които са изготвили;

ii) своите регистри за материали с произход и без произход, за своето производство и складови наличности.

Тези регистри и изявления за произход могат да бъдат съхранявани в електронен формат, но трябва да позволяват проследяването на материалите, използвани в производството на изнасяните продукти, и потвърждаването на техния статус на материали с произход.

2.Задълженията, предвидени в параграф 1, се прилагат и към доставчиците, които представят на износителите декларации на доставчиците, с които се удостоверява статусът на стоки с произход на стоките, които те доставят.

3.Лицата, които извършват повторна експедиция на стоки, независимо дали са регистрирани или не, и които изготвят заместващи изявления за произход, както е посочено в член 97г, съхраняват първоначалните изявления за произход, които са заменили, за период от най-малко три години, считано от края на календарната година, през която е било изготвено заместващото изявление за произход, или за по-дълъг период, ако това се изисква от националното законодателство.

Член 95

1.Износителят изготвя изявление за произход при износ на продуктите, за които то се отнася, ако съответните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от съответната държава бенефициер или в друга държава бенефициер в съответствие с член 86, параграф 4, втора алинея или с член 86, параграф 6, първа алинея, буква б).

2.►C4Изявление за произход може да бъде изготвено и след износа („изявление впоследствие“) на съответните продукти. Такова изявление впоследствие е допустимо, ако се представи пред митническите органи в държавата членка на подаване на митническата декларация за допускане за свободно обращение не по-късно от две години след вноса. ◄

В случаите когато разделянето на пратка се извършва в съответствие с член 74 и при условие че е спазен двегодишният срок, посочен в първата алинея, изявлението за произход може да бъде изготвено впоследствие от износителя в държавата на износа на продуктите. Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis, когато разделянето на пратка се извършва в друга държава бенефициер или в Норвегия, Швейцария или, когато е приложимо, в Турция.

3.Изявлението за произход се предоставя от износителя на неговия клиент в Съюза и съдържа данните, посочени в приложение 13 г. То се изготвя на английски, френски или испански език.

То може да бъде изготвено въз основа на всеки търговски документ, който позволява съответният износител и съответните стоки да бъдат идентифицирани.

4.Параграфи 1 — 3 се прилагат mutatis mutandis към изявленията за произход, изготвени в Съюза за целите на двустранната кумулация.

Член 95а

1.За целите на установяване на произхода на материалите, които се използват в рамките на двустранна или регионална кумулация, износителят на продукт, при производството на който са използвани материали с произход от държава, с която е разрешена кумулация, разчита на изявлението за произход, предоставено от доставчика на тези материали. В тези случаи изявлението за произход, изготвено от износителя, съдържа в зависимост от случая надписа „EU cumulation“, „regional cumulation“ или „Cumul UE“, „cumul regional“ или „Acumulación UE“, „Acumulación regional“.

2.За целите на установяване на произхода на използваните материали в рамките на кумулацията по член 85, износителят на продукта, при производството на който са използвани материали с произход от страна, с която е разрешена кумулация, разчита на доказателството за произход, представено от доставчика на тези материали, при условие че това доказателство е било издадено в съответствие с разпоредбите на правилата за произход по ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, където е приложимо, според случая. В този случай изявлението за произход, изготвено от износителя, съдържа надписа „Norway cumulation“, „Switzerland cumulation“, „Turkey cumulation“ или „Cumul Norvège“, „Cumul Suisse“, „Cumul Turquie“ или „Acumulación Noruega“, „Acumulación Suiza“, „Acumulación Turquía“.

3.За целите на установяване на произхода на използваните материали в рамките на разширената кумулация по член 86, параграфи 7 и 8, износителят на продукт, при производството на който са използвани материали с произход от страна, с която е разрешена разширена кумулация, разчита на доказателството за произход, представено от доставчика на тези материали, при условие че това доказателство е било издадено в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение за свободна търговия между Съюза и въпросната страна.

В този случай изявлението за произход, изготвено от износителя, съдържа надписа „extended cumulation with country x“ или „cumul étendu avec le pays x“ или „Acumulación ampliada con el país x“.

Член 96

1.Изявление за произход се изготвя за всяка пратка.

2.Изявлението за произход е валидно за срок от дванадесет месеца, считано от датата на изготвянето му.

3.Едно единствено изявление за произход може да обхване няколко пратки, ако стоките отговарят на следните условия:

а) те са продукти в демонтирано или немонтирано състояние по смисъла на Общо правило 2, буква а) от Хармонизираната система;

б) те са включени в раздел XVI или XVII или в позиция 7308 или 9406 от Хармонизираната система, и

в) те са предназначени за внос чрез поредица от доставки.

Член 96а

За да имат право вносителите да поискат да ползват схемата при представяне на изявление за произход, стоките следва да са били изнесени на или след датата, на която държавата бенефициер, от която се изнасят стоките, е започнала регистрацията на износителите в съответствие с член 91.

Член 97

1.Когато деклараторът иска преференциално третиране по силата на схемата, той се позовава на изявлението за произход в митническата декларация за допускане за свободно обращение. При позоваване на изявлението за произход ще се посочва датата му на издаване във формат ггггммдд, където гггг е годината, мм е месецът и дд е денят. Когато общата стойност на продуктите с произход в пратката надвишава 6 000 EUR, деклараторът трябва да посочи също номера на регистрирания износител.

2.Ако деклараторът поиска да приложи схемата в съответствие с параграф 1, без да притежава изявление за произход при приемането на митническата декларация за допускане за свободно обращение, тази декларация се счита за непълна по смисъла на член 253, параграф 1 и се третира като такава.

3.Преди да декларира стоките за допускане за свободно обращение, деклараторът взема необходимите мерки, за да се увери, че стоките са в съответствие с правилата на настоящия раздел, по-специално като провери:

i) на публичния уебсайт дали износителят е регистриран в системата REX, когато общата стойност на продуктите с произход в пратката надвишава 6 000 EUR, и

ii) дали изявлението за произход е изготвено в съответствие с приложение 13г.

Член 97а

1.Следните продукти са освободени от задължението за изготвяне и представяне на изявление за произход:

а) продукти, изпращани като малки пратки от частни лица до частни лица, чиято обща стойност не надвишава 500 EUR;

б) продукти, явяващи се част от личния багаж на пътници, чиято обща стойност не надвишава 1 200 EUR.

2.Продуктите, посочени в параграф 1, трябва да отговарят на следните условия:

а) те не се внасят с цел търговия;

б) те са били декларирани като отговарящи на условията за ползване на схемата;

в) няма основание за съмнение във верността на декларация, посочена в буква б).

3.За целите на параграф 2, буква а) вносът не се счита за внос с цел търговия, ако са изпълнени следните условия:

а) вносът е инцидентен;

б) вносът се състои изцяло от продукти за лично ползване на получателите или пътниците или техните семейства;

в) от естеството и количеството на продуктите е видно, че те не се внасят с търговска цел.

Член 97б

1.Установяването на дребни несъответствия между данните в изявлението за произход и тези, посочени в документите, представени пред митническите органи с цел извършване на формалностите по вноса на продуктите, ipso facto не прави изявлението за произход недействително, ако бъде надлежно установено, че посоченият документ съответства на въпросните продукти.

2.Очевидните технически грешки като печатни грешки в изявлението за произход не водят до отхвърляне на посочения документ, ако тези грешки са от естество, което не поражда съмнения относно верността на заявленията, направени в посочения документ.

3.Изявленията за произход, представени на митническите органи в държавата вносител след срока на валидност, посочен в член 96, могат да бъдат приети с цел преференциално третиране, когато закъснението при представянето на тези документи след крайния срок се дължи на изключителни обстоятелства. В други случаи на закъсняло представяне митническите органи на държавата вносител могат да приемат изявленията за произход, ако продуктите са им били представени преди посочения краен срок.

Член 97в

1.Процедурата, посочена в член 96, параграф 3, се прилага за период, определен от митническите органи на държавата-членка.

2.Митническите органи на държавите-членки на внос, които извършват надзор върху последователни допускания за свободно обращение, проверяват дали последователните пратки са част от продуктите в демонтирано или немонтирано състояние, за които е било изготвено изявлението за произход.

Член 97г

1.Ако продуктите все още не са били допуснати за свободно обращение, изявлението за произход може да бъде заменено с едно или повече заместващи изявления за произход, изготвени от лицето, което извършва повторна експедиция на стоките, за да могат всички или някои от продуктите да бъдат изпратени на друго място в митническата територия на Съюза или, когато е приложимо, в Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия.

Заместващи изявления за произход може да бъдат изготвени само ако първоначалното изявление за произход е било изготвено в съответствие с членове 95 и 96 и приложение 13г.

2.Лицата, които извършват повторна експедиция на стоки, се регистрират за целите на изготвяне на заместващи изявления за произход при изпращане на продукти с произход на други места в рамките на Съюза, когато общата стойност на продуктите с произход от първоначалната пратка, която ще бъде разделена, надвишава 6 000 EUR.

При все това на лица, които извършват повторна експедиция на стоки, и които не са регистрирани, се разрешава да изготвят заместващи изявления за произход, когато общата стойност на продуктите с произход от първоначалната пратка, която ще бъде разделена, надвишава 6 000 EUR, ако приложат копие на първоначалното изявление за произход, изготвено в държавата бенефициер.

3.Само регистрирани в системата REX лица, които извършват повторна експедиция на стоки, могат да изготвят заместващи изявления за произход по отношение на продукти с произход, които ще се изпращат до Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия. Това се прилага независимо от стойността на продуктите с произход, които се съдържат в първоначалната пратка, и независимо от това дали държавата на произход се съдържа в списъка в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012.

4.Заместващото изявление за произход е валидно за срок от дванадесет месеца от датата на изготвянето на първоначалното изявление за произход.

5.Когато дадено изявление за произход е заместено, лицето, което извършва повторна експедиция на стоките, посочва следното върху първоначалното изявление за произход:

а) данните от заместващото(ите) изявление(я) за произход;

б) името и адреса на лицето, което извършва повторна експедиция на стоките;

в) получателят или получателите в Съюза или, когато е приложимо, в Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия.

Върху първоначалното изявление за произход се отбелязва „Replaced“ или „Remplacée“ или „Sustituida“.

6.Лицето, което извършва повторна експедиция на стоките, посочва следното върху заместващото изявление за произход:

а) всички данни на повторно експедираните продукти;

б) датата, на която е изготвено първоначалното изявление за произход;

в) информацията, посочена в приложение 13г;

г) името и адреса на лицето, което извършва повторна експедиция на продуктите в Съюза и, ако е приложимо, неговият номер на регистриран износител;

д) името и адреса на получателя в Съюза или, когато е приложимо, в Норвегия, Швейцария или Турция, след като тази държава изпълни определени условия.

е) датата и мястото на извършване на заместването.

Заместващото изявление за произход се обозначава с „Replacement statement“ или „Attestation de remplacement“ или „Comunicación de sustitución“.

7.Параграфи 1 — 6 се прилагат по отношение на изявленията, които заместват заместващи изявления за произход.

8.Подраздел 7 от настоящия раздел се прилага mutatis mutandis към заместващите изявления за произход.

9.За продуктите, ползващи се от тарифни преференции съгласно дерогация, предоставена в съответствие с разпоредбите на член 89, заместването по реда на настоящия член се прилага само когато продуктите са предназначени за Съюза.

Член 97д

1.При наличие на съмнения относно статута на продукти с произход на продуктите митническите органи могат да поискат от декларатора да представи в разумен срок, определен от тях, всяко налично доказателство, позволяващо да се провери точността на означението за произход в декларацията или спазването на условията по член 74.

2.Митническите органи могат да преустановят прилагането на преференциалната тарифна мярка по време на процедурата по проверка, изложена в член 97з, в случай че:

а) предоставената от декларатора информация е недостатъчна за потвърждаване на статута на продукти с произход на продуктите или на спазването на условията, заложени в член 73 или член 74,

б) деклараторът не отговори в срока, предвиден за представяне на посочената в параграф 1 информация.

3.До получаването на информацията по параграф 1, поискана от декларатора, или на резултатите от процедурата за проверка по параграф 2 на вносителя се предлага освобождаване на продуктите при спазване на всички предпазни мерки, счетени за необходими.

Член 97е

1.Митническите органи на държавата-членка на внос отказват право на ползване на схемата без да са длъжни да искат допълнителни доказателства или да изпращат искане за проверка до държавата бенефициер, в случай че:

а) стоките не са същите като посочените в изявлението за произход;

б) деклараторът не подаде изявление за произход за съответните продукти, когато такова се изисква;

в) без да се засягат разпоредбите на член 90, буква б) и член 97г, параграф 1 притежаваното от декларатора изявление за произход не е било изготвено от регистриран износител в държавата бенефициер;

г) изявлението за произход не е изготвено в съответствие с приложение 13г;

д) не са спазени условията по член 74.

2.Митническите органи на държавата-членка на внос отказват право на ползване на схемата след изпращане на искане за проверка по смисъла на член 97з към компетентните органи на държавата бенефициер, когато митническите органи на държавата-членка на внос:

а) са получили отговор, според който износителят няма право да изготвя изявление за произход;

б) са получили отговор, според който съответните продукти не са с произход от държава бенефициер или не са спазени условията по член 73;

в) са имали основателни съмнения във валидността на изявлението за произход, или в точността на информацията, представена от декларатора по отношение на действителния произход на въпросните продукти, когато са отправили искане за проверка, и

i) не са получили отговор в срока, отпуснат в съответствие с член 97з, или

ii) са получили отговор, който не съответства в достатъчна степен на въпросите, повдигнати в искането.

Член 97ж

1.С цел да осигуряват спазване на правилата относно статута на продукти с произход на продуктите компетентните органи на държавата бенефициер извършват:

а) проверки на статута на продукти с произход на продуктите по искане на митническите органи на държавите-членки;

б) редовни проверки на износителите по своя собствена инициатива.

Доколкото Норвегия, Швейцария и Турция са сключили споразумение с Европейския съюз, в което се заявява, че ще си предоставят взаимно необходимата подкрепа по въпроси, свързани с административното сътрудничество, алинея първа се прилага mutatis mutandis към искания, изпратени до органите на Норвегия, Швейцария и Турция за проверка на заместващите изявления за произход, изготвени на тяхна територия, с цел от посочените органи да бъде поискано по-нататъшно сътрудничество с компетентните органи на държавата бенефициер.

Разширената кумулация по член 86, параграфи 7 и 8 се допуска единствено ако държава, с която Европейският съюз има действащо споразумение за свободна търговия, се е съгласила да оказва подкрепа на държавата бенефициер по въпроси, свързани с административното сътрудничество, така, както би оказвала подобна подкрепа на митническите органи на държавите-членки съгласно съответните разпоредби на въпросното споразумение за свободна търговия.

2.Проверките, посочени в параграф 1, буква б), имат за цел да гарантират че износителите спазват непрекъснато своите задължения. Те се извършват през определен период от време въз основа на подходящи критерии за анализ на риска. За тази цел компетентните органи на държавите бенефициери изискват от износителите да представят копия или списък на изявленията за произход, които са изготвили.

3.Компетентните органи на държавите бенефициери имат право да изискват всички доказателства и да провеждат всички проверки на счетоводната документация на износителите, и, когато е необходимо, на тази на производителите — техни доставчици, или всякакви други проверки, които сметнат за целесъобразни.

Член 97з

1.Последващите проверки на изявленията за произход се извършват чрез случаен подбор или когато митническите учреждения на държавите-членки имат основателни причини да се съмняват в тяхната автентичност, в статута на продукти с произход на въпросните продукти или в изпълнението на другите изисквания по настоящия раздел.

Когато митническите органи на държава-членка поискат сътрудничеството на компетентните органи на държава бенефициер за извършване на проверка на валидността на изявленията за произход, статута на продукти с произход на продуктите или и на двете, те посочват в своето искане, когато е целесъобразно, причините, поради които имат основателни съмнения във валидността на изявлението за произход или в статута на продукти с произход на продуктите.

В подкрепа на искането за проверка може да бъде изпратено копие на изявлението за произход и всяка допълнителна информация или документи, от които може да се направи заключение, че представената в изявлението информация е неточна.

Държавата-членка, отправяща искането, определя 6-месечен първоначален срок за съобщаване на резултатите от проверката с начало от датата на искането за проверка, с изключение на исканията, изпращани до Норвегия, Швейцария или Турция за целите на проверка на заместващо изявление за произход, изготвено на техните територии въз основа на изявление за произход, изготвено в държава бенефициер, за които този срок се удължава на осем месеца.

2.Ако в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на предвидения в параграф 1 срок или ако полученият отговор не съдържа достатъчно информация за определяне на действителния произход на продуктите, до компетентните органи се изпраща второ съобщение. В посоченото съобщение се определя нов срок, не по-дълъг от 6 месеца.

3.Когато от процедурата за проверка по параграф 1 или от друга налична информация е видно, че правилата за произход са били нарушени, държавата бенефициер износител провежда по своя инициатива или по искане на митническите органи на държавите членки или по искане на Комисията необходимото разследване или урежда провеждането на такова разследване с цел спешно да установи и предотврати такива нарушения. За тази цел Комисията или митническите органи на държавите членки могат да участват в разследването.

Член 97й

1.Подраздели 1, 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis при определяне на това дали продуктите могат да бъдат считани за продукти с произход от държава бенефициер, когато се изнасят за Сеута или Мелиля, или за продукти с произход в Сеута или Мелиля, когато се изнасят за държава бенефициер за целите на двустранната кумулация.

2.Подраздели 5, 6 и 7 се прилагат mutatis mutandis за продукти, изнасяни от държава бенефициер за Сеута или Мелиля и за продукти, изнасяни от Сеута или Мелиля за държава бенефициер за целите на двустранната кумулация.

3.За прилагането подраздели 1, 2, 3, 5, 6 и 7 в Сеута и Мелиля са отговорни испанските митнически органи.

4.За целите на параграфи 1 и 2 Сеута и Мелиля се считат за една територия.

Член 97к

1.Всяка държава бенефициер спазва или осигурява спазването на:

а) правилата за произход на продуктите за износ, посочени в раздел 1;

б) правилата за попълване и издаване на сертификати за произход форма А, образец на които се съдържа в приложение 17;

в) разпоредбите за употреба на декларации върху фактура, образец на които се съдържа в приложение 18;

г) разпоредбите относно методите на административно сътрудничество по член 97т;

д) разпоредбите относно предоставянето на дерогации по член 89.

2.Компетентните органи на държавите бенефициери сътрудничат на Комисията или държавите-членки по-специално чрез следното:

а) оказване на необходимата подкрепа при искане от страна на Комисията за осъществяване на мониторинг на правилното управление на схемата в съответната държава, включително посещения за проверки на място на Комисията или на митническите органи на държавите-членки;

б) без да се засягат разпоредбите на членове 97т и 97у, извършване на проверка на статута на продукти с произход на продуктите и на спазването на другите условия, изложени в настоящия раздел, включително посещения на място при искане от страна на Комисията или на митническите органи на държавите-членки по време на разследванията на произхода.

3.Когато в дадена държава бенефициер е определен компетентен орган за издаване на сертификати за произход форма А, извършват се проверки на документални доказателства за произход и се издават сертификати за произход форма А за износ в Европейския съюз, се счита, че посочената държава бенефициер приема условията по параграф 1.

4.Когато дадена държава или територия е допусната за първи път или е допусната отново като държава бенефициер по отношение на продукти, посочени в Регламент (ЕС) № 978/2012, стоките с произход от тази държава или територия се ползват от схемата за общи преференции, при условие че те са били изнесени от държавата или територията бенефициер на датата или след датата, посочена в член 97т.

5.Доказателството за произход е валидно 10 месеца от датата на издаване в държавата износител и се представя в посочения срок на митническите органи на държавата вносител.

6.За целите на подраздели 2 и 3 от настоящия раздел, когато дадена държава или територия е извадена от списъка на държавите бенефициери по член 97т, параграф 2, задълженията, установени в член 97к, параграф 2, член 97л, параграф 5, член 97у, параграфи 3, 4, 6 и 7 и член 97ф, параграф 1, продължават да се прилагат за тази държава или територия за период от три години, считано от датата на нейното изваждане от този списък.

7.Задълженията, посочени в параграф 6, се прилагат за Сингапур за срок от три години, считано от 1 януари 2014 г.

Член 97л

1.Сертификати за произход форма А, образец на които се съдържа в приложение 17, се издават по писмено искане на износителя или негов упълномощен представител, придружено от всякакви други подходящи документи, доказващи, че продуктите за износ отговарят на изискванията за издаване на сертификат за произход форма А.

2.Компетентните органи на държавите бенефициери предоставят на разположение сертификата за произход, формуляр А, на износителя веднага след като износът е бил осъществен или гарантиран. При все това, компетентните органи на държавите бенефициери могат да издадат сертификат за произход, формуляр А, след износа на продуктите, за които се отнася, ако:

а) той не е бил издаден по време на износа поради грешки или неволни пропуски или особени обстоятелства; или

б) е доказано по удовлетворителен за компетентните органи начин, че сертификат за произход, формуляр А, е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини; или

в) крайното местоназначение на въпросните продукти е било определено по време на тяхното транспортиране или съхранение, както и след евентуално разделяне на пратката в съответствие с член 74.

3.►C4Компетентните органи на държавите бенефициери могат да издадат сертификат впоследствие единствено след като се уверят, че информацията, представена в искането на износителя за сертификат за произход, формуляр А, издаден впоследствие, съответства на тази в съответното досие за износ и сертификат за произход и че формуляр А не е бил издаден при износа на въпросните продукти. Думите „Issued retrospectively“ или „Délivré a posteriori“ или „Emitido a posteriori“ се посочват в клетка 4 от сертификата за произход, формуляр А, издаден впоследствие. ◄

4.В случай на кражба, загуба или унищожаване на сертификат за произход, формуляр А, износителят може да се обърне към компетентните органи, които са го издали, с искане да му бъде издаден дубликат въз основа на документите за износ, с които разполага. Думата „Duplicate“ или „Duplicata“ или „Duplicado“, датата на издаване и серийният номер на оригиналния сертификат се посочват в клетка 4 от дубликата на сертификата за произход, формуляр А. Дубликатът поражда действие от датата на издаване на оригинала.

5.За да проверят дали продуктът, за който е подадено искане за сертификат за произход форма А, отговаря на съответните правила за произход, компетентните правителствени органи имат правото да изискат всички документални доказателства или да извършат всякакви проверки, които сметнат за целесъобразни.

6.Попълването на клетки 2 и 10 от сертификата за произход, формуляр А, не е задължително. В клетка 12 се съдържат думите „Европейски съюз“ или името на една от държавите членки. Датата на издаване на сертификата за произход, формуляр А, се посочва в клетка 11. Подписът, който се нанася в тази клетка, предназначена за компетентните правителствени органи, издаващи сертификата, както и подписът на упълномощеното от износителя подписващо лице в клетка 12, е собственоръчен.

Член 97м

1.Декларацията върху фактура може да бъде изготвена от всеки износител, действащ в държава бенефициер, за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR, и при условие че административното сътрудничество по член 97к, параграф 2 се прилага за посочената процедура.

2.Износителят, който изготвя декларация върху фактура, има готовност да представи по всяко време, по искане на митническите или други компетентни правителствени органи на държавата износител, всички необходими документи, доказващи статута на продукти с произход на въпросните продукти.

3.Декларацията върху фактура се изготвя от износителя на английски или френски език чрез напечатване на пишеща машина, полагане на печат или чрез отпечатване върху фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, на декларацията, текстът на която се съдържа в приложение 18. Ако декларацията се изготвя на ръка, тя се изписва с мастило с печатни букви. Декларациите върху фактурата носят оригиналния подпис на износителя, положен собственоръчно.

4.Използването на декларация върху фактура подлежи на следните условия:

а) за всяка пратка се изготвя една декларация върху фактура;

б) ако стоките, които се съдържат в пратката, вече са били подложени на проверка в държавата износител по отношение на определението за „продукти с произход“, износителят може да се позове на тази проверка в декларацията върху фактура.

5.Когато се прилага кумулацията по членове 84, 85 или 86, компетентните правителствени органи на държавата бенефициер, призовани да издадат сертификат за произход форма А за продукти, за производството на които са използвани материали с произход от страна, с която е разрешена кумулация, се позовават на следното:

— при двустранна кумулация — на доказателството за произход, предоставено от доставчика на износителя и издадено в съответствие с разпоредбите на подраздел 5;

— при кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция — на доказателството за произход, представено от доставчика на износителя и издадено в съответствие с правилата за произход по ОСП на Норвегия, Швейцария или Турция, в зависимост от случая;

— при регионална кумулация — на доказателството за произход, представено от доставчика на износителя, а именно сертификат за произход форма А, образец на който се съдържа в приложение 17 или, в зависимост от случая, на декларация върху фактура, текстът на която се съдържа в приложение 18;

— при разширена кумулация — на доказателството за произход, представено от доставчика на износителя и издадено в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и въпросната държава.

В случаите по първа алинея, първо, второ, трето и четвърто тире в клетка 4 от сертификата за произход форма А се съдържа, в зависимост от случая, надписа „EU cumulation“, „Norway cumulation“, „Switzerland cumulation“, „Turkey cumulation“, „regional cumulation“, „extended cumulation with country x“ или „Cumul UE“, „Cumul Norvège“, „Cumul Suisse“, „Cumul Turquie“, „cumul regional“, „cumul étendu avec le pays x“.

Член 97н

1.Сертификатите за произход форма A или декларациите върху фактура се представят пред митническите органи на държавата-членка на вноса в съответствие с процедурите за митническо деклариране.

2.Доказателствата за произход, представени на митническите органи в държавата вносител след срока на валидност, посочен в член 97к, параграф 5, могат да бъдат приети с цел преференциално третиране, когато закъснението при представянето на тези документи след крайната дата се дължи на изключителни обстоятелства. В други случаи на закъсняло представяне митническите органи на държавата вносител могат да приемат доказателствата за произход, ако продуктите са им били представени преди посочения краен срок.

Член 97о

1.Когато по искане на вносителя и при условията, определени от митническите органи на държавата-членка вносител, чрез поредица от доставки се внасят продукти в демонтирано или немонтирано състояние по смисъла на Общо правило 2, буква а) за тълкуване на Хармонизираната система и включени в раздел XVI или XVII, или в позиция 7308 или 9406 от Хармонизираната система, на митническите органи може да се представи само едно доказателство за произход за такива продукти — при вноса на първата доставка.

2.По искане на вносителя и като се вземат предвид условията, определени от митническите органи на държавата-членка вносител, на митническите органи може да се представи само едно доказателство за произход — при вноса на първата доставка, ако стоките:

а) се внасят в рамките на чести и постоянни търговски потоци със значителна търговска стойност;

б) са предмет на същия договор за продажба, като страните по договора са установени в държавата износител или в държавата(ите)-членка(и);

в) са класирани в същия код (осем цифри) по Комбинираната номенклатура;

г) идват изключително от същия износител, предназначени са за същия вносител и формалностите за въвеждане им се извършват в същото митническо учреждение в същата държава-членка.

Тази процедура се прилага за период, определен от компетентните митнически органи.

Член 97п

1.Когато продуктите с произход са поставени под контрола на митническо учреждение на една единствена държава-членка, е възможно оригиналното доказателство за произход да бъде заместено с един или повече сертификати за произход форма А с цел изпращането на всички или на някои от тези продукти на друго място в територията на Европейския съюз или, когато е приложимо, за Норвегия, Швейцария или Турция.

2.Заместващите сертификати за произход форма А се издават от митническото учреждение, под чийто контрол са поставени продуктите. Заместващият сертификат се изготвя въз основа на писмено искане от страна на реекспортьора.

3.В горната дясна клетка на заместващия сертификат се посочва името на междинната държава, в която е издаден. Клетка 4 съдържа думите „Replacement certificate“ или „Certificat de remplacement“, както и датата на издаване на оригиналния сертификат за произход и неговия сериен номер. Името на реекспортьора се посочва в клетка 1. Името на крайния получател може да се посочи в клетка 2. Всички данни за реекспортираните продукти от оригиналния сертификат се въвеждат в клетки 3—9, а отпратките към фактурата на реекспортьора се посочват в клетка 10.

4.Митническите органи, издавали заместващия сертификат, заверяват клетка 11. Отговорността на органите се ограничава до издаването на заместващия сертификат. Данните от клетка 12 относно държавата на произход и получаващата държава се вземат от оригиналния сертификат. Тази клетка се подписва от реекспортьора. Реекспортьорът, който добросъвестно подписва тази клетка, не е отговорен за точността на данните, вписани в оригиналния сертификат.

5.Митническото учреждение, получило искане да извърши операцията по параграф 1, отбелязва върху оригиналния сертификат теглото, броя и естеството на изпращаните продукти и посочва поредните номера на съответния/ите заместващ/и сертификат/и. То съхранява оригиналния сертификат за срок от поне три години. Към заместващия сертификат може да бъде приложено фотокопие на оригиналния сертификат.

6.За продуктите, ползващи се от тарифни преференции съгласно дерогация, предоставена в съответствие с разпоредбите на член 89, процедурата по реда на настоящия член се прилага само когато продуктите са предназначени за Съюза.

Член 97р

1.Продуктите, изпращани като малки пратки от частни лица до частни лица или явяващи се част от личния багаж на пътници, се приемат за продукти с произход, които могат да ползват тарифните преференции, посочени в член 66, без да се изисква представяне на сертификат за произход форма А или декларация върху фактура, при условие че:

а) тези продукти:

i) не се внасят с цел търговия;

ii) са били декларирани като отговарящи на изискваните условия за ползване на схемата;

б) няма основание за съмнение във верността на декларация, посочена в буква а), подточка ii).

2.Вносът не се счита за внос с търговски характер, ако са спазени всички от следните условия:

а) вносът е инцидентен;

б) вносът се състои изцяло от продукти за лично ползване на получателите или пътниците или техните семейства;

в) от естеството и количеството на продуктите е видно, че те не се внасят с търговска цел.

3.Общата стойност на продуктите, посочени в параграф 2, не надвишава 500 EUR за малки пратки или 1 200 EUR за продукти, които са част от личния багаж на пътниците.

Член 97с

1.Установяването на дребни несъответствия между заявленията, направени в сертификата за произход форма А или декларацията върху фактура, и тези, направени в документите, представени в митническото учреждение с цел извършване на формалностите по вноса на продуктите, ipso facto не прави сертификата или декларацията недействителен/а, ако бъде надлежно установено, че посоченият документ съответства на представените продукти.

2.Очевидните технически грешки в сертификата за произход форма А, сертификата за движение EUR.1 или декларацията върху фактура не водят до отхвърляне на този документ, ако тези грешки са от естество, което не поражда съмнения относно верността на заявленията, направени в посочения документ.

Член 97т

1.Държавите бенефициери информират Комисията за имената и адресите на правителствените органи, разположени на тяхна територия, които притежават правомощия да издават сертификати за произход форма А, и представят образците от печатите, използвани от тези органи, както и имената и адресите на съответните правителствени органи, отговорни за контрола над сертификатите за произход форма А и декларациите върху фактура.

Комисията изпраща тази информация на митническите органи на държавите-членки. Когато тази информация се предоставя под формата на изменение на предходна информация, Комисията посочва датата на влизане в сила на новите печати съгласно инструкциите, дадени от компетентните правителствени органи на държавата бенефициер. Посочената информация е за официално ползване; когато обаче стоките се допускат за свободно обръщение, въпросните митнически органи могат да позволят на вносителя или на неговия надлежно упълномощен представител да се запознае с образците на печатите.

Държавите бенефициери, които вече са предоставили информацията, изисквана по силата на първа алинея, не са длъжни да я представят отново, освен ако в нея е настъпила промяна.

2.За целите на член 97к, параграф 4 Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (серия С) датата, на която дадена държава или територия, допусната за първи път или допусната отново като държава бенефициер по отношение на продукти, посочени в Регламент (ЕС) № 978/2012, е изпълнила задълженията си по параграф 1 от настоящия член.

3.Комисията ще изпрати на държавите бенефициери образци на печатите, използвани от митническите органи на държавите-членки за издаване на сертификати за движение EUR.1 по искане на компетентните органи на държавите бенефициери.

Член 97у

1.Последващите проверки на сертификатите за произход форма А и декларациите върху фактура се извършват чрез случаен подбор или когато митническите учреждения на държавите-членки имат основателни причини да се съмняват в автентичността на тези документи, в статута на продукти с произход на въпросните продукти или в изпълнението на другите изисквания на настоящия раздел.

2.Когато отправят искане за последваща проверка митническите органи на държавите-членки връщат сертификата за произход форма А и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактура или копие от тези документи, на компетентните правителствени органи на държавата бенефициер износител, като при необходимост посочват причините за искането. Всички документи и всяка информация, от които може да се направи заключение, че представената в доказателството за произход информация е неточна, се изпращат в подкрепа на искането за проверка.

Ако митническите органи на държавите-членки решат да преустановят предоставянето на тарифни преференции до излизане на резултатите от проверката, на вносителя се предлага освобождаване на продуктите при спазване на счетените за необходими предпазни мерки.

3.Когато е отправено искане за последваща проверка, тази проверка се извършва и резултатите от нея се съобщават на митническите органи на държавите-членки най-късно в срок от шест месеца или, за искания, изпратени до Норвегия, Швейцария или Турция за целите на проверка на заместващите доказателства за произход, изготвени на тяхна територия въз основа на сертификат за произход форма А или декларация върху фактура, изготвена в държава бенефициер, в срок най-късно до осем месеца от датата на изпращане на искането. Резултатите трябва да позволяват да се установи дали въпросното доказателство за произход се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти могат да се считат за продукти с произход от държавата бенефициер.

4.В случай на сертификати за произход форма А, издадени в контекста на двустранна кумулация, отговорът включва копие(я) на сертификата(ите) за движение EUR.1 или, когато е необходимо, съответстващата(ите) декларация(и) върху фактура.

5.Когато в случай на основателни съмнения няма отговор в шест месечния срок, определен в параграф 3, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, до компетентните органи се изпраща второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не са съобщени на поискалите проверката органи в срок от четири месеца от датата на изпращане на второто съобщение или ако тези резултати не позволяват да се определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, поискалите проверката органи, отказват предоставянето на тарифните преференции, освен при изключителни обстоятелства.

6.Когато от процедурата за проверка или от друга налична информация е видно, че правилата за произход са били нарушени, държавата бенефициер износител незабавно провежда по своя инициатива или по искане на митническите органи на държавите-членки необходимото разследване или урежда провеждането на такова разследване с цел спешно да установи и предотврати такива нарушения. За тази цел Комисията или митническите органи на държавите-членки могат да участват в разследването.

7.За целите на последващата проверка на сертификати за произход форма A износителите съхраняват всички необходими документи, които доказват статута на продукти с произход на съответните продукти, а компетентните правителствени органи на държавата бенефициер износител съхраняват копия от сертификатите, както и на други документи по износа, отнасящи се до тях. Посочените документи се съхраняват за срок от най-малко три години от края на годината на издаване на сертификата за произход форма А.

Член 97ф

1.Членове 97т и 97у се прилагат и между държавите от една и съща регионална група за целите на представяне на информация на Комисията или на митническите органи на държавите-членки и за последващата проверка на сертификатите за произход форма А или декларациите върху фактура, издадени в съответствие с правилата за регионалната кумулация на произход.

2.За целите на членове 85, 97м и 97п споразумението, сключено между Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и Турция включва inter alia задължение страните да оказват една на друга необходимата подкрепа по въпроси, свързани с административното сътрудничество.

За целите на член 86, параграфи 7 и 8 и член 97к държавата, с която Европейският съюз е сключил действащо споразумение за свободна търговия и която се е съгласила да участва в разширена кумулация с държава бенефициер, се съгласява също така да оказва на последната подкрепа по въпроси, свързани с административното сътрудничество, така, както би оказвала подобна подкрепа на митническите органи на държавите-членки в съответствие със съответните разпоредби на въпросното споразумение за свободна търговия.

Член 97х

1.Доказателство за статута на продукти с произход на продукти от Европейския съюз се осигурява чрез:

а) представяне на сертификат за движение EUR.1, образец на който се съдържа в приложение 21; или

б) представяне на декларация върху фактура, текстът на която се съдържа в приложение 18. Декларацията върху фактура се изготвя от всеки износител за пратки, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6 000 EUR, или от одобрен износител от Европейския съюз.

2.Износителят или неговият упълномощен представител вписват „GSP beneficiary countries“ и „EU“ или „Pays bénéficiaires du SPG“ и „UE“ в клетка 2 от сертификата за движение EUR.1.

3.Разпоредбите на настоящия раздел относно издаването, използването и последващата проверка на сертификатите за произход форма A, се прилагат mutatis mutandis и към сертификатите за движение EUR.1, както и към декларациите върху фактура, с изключение на разпоредбите относно издаването на последните.

4.Митническите органи на държавите-членки могат да упълномощят всеки износител, наричан по-долу „одобрен износител“, който често транспортира продукти с произход от Европейския съюз в рамките на двустранната кумулация, да изготвя декларации върху фактура независимо от стойността на съответните продукти, когато посоченият износител представя по удовлетворителен за митническите органи начин всички гаранции, необходими за проверка на:

а) статута на продукти с произход на продуктите, и

б) изпълнението на другите изисквания, приложими в посочената държава-членка.

5.Митническите органи могат да предоставят статут на одобрен износител при условията, които те считат за необходими. Митническите органи дават на одобрения износител номер на митническото разрешение, който се поставя върху декларацията върху фактура.

6.Митническите органи наблюдават използването на разрешението от одобрения износител. Митническите органи могат да оттеглят разрешението по всяко време.

Те оттеглят разрешението във всеки от следните случаи:

а) одобреният износител е престанал да представя гаранциите, посочени в параграф 4;

б) одобреният износител не изпълнява условията, посочени в параграф 5;

в) одобреният износител използва разрешението по друг неправилен начин.

7.От одобрения износител не се изисква да подписва декларации върху фактура, при условие че се е ангажирал писмено пред митническите органи да поеме пълната отговорност за всяка декларация върху фактура, която го идентифицира, все едно е подписана собственоръчно от него.

Член 97ц

Разпоредбите на настоящия раздел относно издаването, използването и последващата проверка на доказателствата за произход, се прилагат mutatis mutandis към продуктите, изнесени от държава бенефициер за Сеута и Мелиля, както и за продукти, изнесени от Сеута и Мелиля за държава бенефициер за целите на двустранната кумулация.

Сеута и Мелиля се разглеждат като една територия.

Испанските митнически органи отговарят за прилагането на настоящия раздел в Сеута и Мелиля.

Член 97ч

1.За целите на настоящия раздел:

а) „производство“ означава всеки вид обработка или преработка, включително сглобяване;

б) „материал“ означава всяка съставка, суровина, компонент или част и т.н., използвани при производството на продукта;

в) „продукт“ означава продуктът, който се произвежда, дори когато той е предназначен за последващо използване в друга производствена операция;

г) „стоки“ означава както материалите, така и продуктите;

д) „митническа стойност“ означава стойността, определена в съответствие със Споразумението от 1994 г. за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумение на СТО за определяне на митническата стойност);

е) „цена франко - завод“ в списъка от приложение 15 означава цената франко - завод, платена за продукта на производителя, в чието предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включва стойността на всички използвани материали, от която са изключени всички вътрешни данъци, които са възстановени или могат да бъдат възстановени след износа на получения продукт.

Когато действително платената цена не отразява всички разходи, свързани с производството на продукта, които действително са възникнали в държавата бенефициер, цената франко – завод означава сборът от всички тези разходи, от който са изключени всички вътрешни данъци, които са възстановени или могат да бъдат възстановени след износа на получения продукт;

ж) „стойност на материалите“ в списъка от приложение 15 означава митническата стойност на използваните материали без произход в момента на вноса или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в Европейския съюз или в държавата бенефициер по смисъла на член 98, параграф 1. Когато стойността на използваните материали с произход трябва да бъде установена, настоящата алинея се прилага mutatis mutandis;

з) „глави“, „позиции“ и „подпозиции“ означава главите, позициите и подпозициите (четири или шестцифрени кодове), използвани в номенклатурата, съставляваща Хармонизираната система;

и) „класиран“ се отнася за класирането на продукт или материал в дадена позиция или подпозиция по Хармонизираната система;

й) „пратка“ означава продукти, които или:

— са изпратени едновременно от един износител до един получател, или

— са обхванати от един единствен транспортен документ, който обхваща техния превоз от износителя до получателя, или, в отсъствието на такъв документ, от само една фактура.

2.За целите на параграф 1, буква е) когато последната обработка или преработка е била възложена за подизпълнение на производител, терминът „производител“, посочен в параграф 1, буква е), първа алинея, може да се отнася за предприятието, което е наело подизпълнителя.

Член 98

1.За целите на разпоредбите, свързани с преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Общността в полза на някои страни, групи страни или територии (наричани по-долу „страни бенефициери или територии“), с изключение на тези, визирани в раздел 1 от настоящата глава, и на отвъдморските страни и територии, асоциирани към Общността, следните продукти се разглеждат като продукти с произход от дадена страна бенефициер или територия:

а) продукти, изцяло добити в тази ►M21трана или територия бенефициер ◄ по смисъла на член 99;

б) продукти, добити в ►M21страна или територия бенефициер ◄ , при производството на които са използвани продукти, различни от упоменатите в буква а), при условие че тези продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на член 100.

2.За целите на настоящия раздел, продукти, произхождащи от Общността по смисъла на параграф 3, които са подложени в ►M21страна или територия бенефициер ◄ на обработка или преработка, която превишава описаната в член 101, се считат за произхождащи от тази ►M21страна или територия бенефициер ◄ .

3.Параграф 1 се прилага mutatis mutandis при установяване на произхода на продукти, добити в Общността.

Член 99

1.Следното се счита за изцяло добито в ►M21страна или територия бенефициер ◄ или в Общността:

а) минерални продукти, извлечени от нейните почви или от нейното морско дъно;

б) растителни продукти, отгледани в републиката;

в) живи животни, родени и отгледани в републиката;

г) продукти, получени от живи животни, отгледани в републиката;

г)а продуктите от заклани животни, родени и отгледани там;

д) продукти, получени при лов или риболов, извършен в републиката;

е) продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето извън нейните териториални води от нейни плавателни съдове;

ж) продукти, изработени на борда на нейни кораби-заводи изключително от продуктите, упоменати в буква д);

з) употребявани предмети, събрани в републиката и годни само за възстановяване на суровини;

и) отпадъци и скрап в резултат от производствени операции, извършвани в републиката;

й) продукти, извлечени от морското дъно или от неговите недра, разположено извън нейните териториални води, но където тази страна има изключителни права за експлоатация;

к) стоки, произведени там изключително от продукти, специфицирани в букви от а) до и).

2.Термините „нейни плавателни съдове“ и „нейни кораби-заводи“ в параграф 1, букви д) и е) се прилага само за плавателни съдове и кораби заводи:

— които са регистрирани или записани в ►M21страна или територия бенефициер ◄ или в държава-членка,

— които плават под флага на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или на държава-членка,

— които са притежавани поне 50 % от граждани на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или на държава-членка, или от компания, имаща седалище в тази страна или в една от тези държави-членки, на които управителят или управителите, председателят на съвета на директорите или на надзорния съвет, и мнозинството на членовете на тези съвети са граждани на тази ►M21страна или територия бенефициер ◄ или на държавите-членки, и на която, в случай на компания, поне половината капитал принадлежи на тази ►M21страна или територия бенефициер ◄ или на държавите-членки, или на публични органи или граждани на тази ►M21страна или територия бенефициер ◄ или на държавите-членки,

— на които капитанът и ръководния персонал са граждани на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или на държавите-членки, и

— на които поне 75 % от екипажа са граждани на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или на държавите-членки.

3.Термините „ ►M21страна или територия бенефициер ◄ “ и „Общност“ покриват също териториалните води на тази република или на държавите-членки.

4.Плавателните съдове, които оперират в открито море, включително корабите-заводи, на които уловената риба се обработва или преработва, се считат за част от територията на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или на държавата-членка, на която те принадлежат, при условие че те удовлетворяват условията, постановени в параграф 2.

Член 100

За целите на член 98, продукти, които не са изцяло добити в ►M21страна или територия бенефициер ◄ или в Общността, се считат достатъчно обработени или преработени, когато са изпълнени условията, определени в списъка в приложение 15.

Тези условия посочват за всички продукти, покрити от настоящия раздел, обработката или преработката, която трябва да се извърши на използваните при производството материали, които нямат определен произход, и се прилагат само във връзка с тези материали.

Ако продукт, който е получил статут на продукт с определен произход чрез изпълнение на условията, определени в списъка, се използва при производството на друг продукт, условията приложими за продукта, в който той се инкорпорира, не се прилагат за него и не се вземат предвид материалите, които нямат определен произход, които могат да бъдат използвани при неговото производство.

Член 101

1.Без да се накърнява валидността на параграф 2, следните операции се смятат за обработка или преработка, недостатъчна за придобиване статут на продукти с произход, независимо дали изискванията на член 100 са спазени:

а) операции по консервиране с цел осигуряване продуктите да останат в добро състояние по време на превоз и съхранение;

б) разделяне и събиране на пакети;

в) миене, почистване; отстраняване на прах, окиси, масла, боя или други покрития;

г) гладене с ютии или гладачни преси на текстилни изделия;

д) операции на просто боядисване или полиране;

е) лющене, частично или цялостно смилане, изчистване и глазиране на зърнени култури и ориз;

ж) операциите по оцветяване или ароматизиране на захар или оформянето на бучки; частичното или цялостното смилане на кристална захар;

з) белене, махане на костилки или кори на плодове, ядки и зеленчуци;

и) подостряне, просто стриване или просто нарязване;

й) пресяване, отсяване, сортиране, класифициране, градиране, напасване; (включително събиране на комплекти от артикули);

к) просто поставяне в бутилки, метални кутии, манерки, чанти, калъфи, кутии, прикрепване върху картони или дъски и пр. и всички прости опаковъчни операции;

л) поставяне или отпечатване на знаци, етикети, емблеми и други подобни разграничителни белези върху продукти в тяхната опаковка;

м) простото смесване на стоки, независимо от това дали са от различни видове; смесването на захар с друг материал;

м)а простото добавяне на вода или разреждане или дехидратиране или денатуриране на продукти;

н) просто сглобяване на части на продукти, за да се получи завършен артикул, или разглобяване на продукти на частите им;

о) съчетание на две или повече от операциите, описани в букви от а) до н);

п) клане на животни.

2.Всички операции, извършени в ►M21страна или територия бенефициер ◄ или Общността на даден продукт, се разглеждат заедно при определяне дали претърпяната обработка или преработка на продукта трябва да се счита като недостатъчна по смисъла на параграф 1.

Член 101а

1.Единицата за квалифициране на прилагането на разпоредбите на настоящия раздел е даденият продукт, който се счита основна единица когато се определя квалифициране използвайки номенклатурата на Хармонизираната система.

Съответно следва че:

а) когато един продукт, съставен от група или сбор от елементи, е класифициран съгласно условията на Хармонизираната система в една позиция, цялото представлява единицата на класиране;

б) когато пратка се състои от редица идентични продукти, класирани в същата позиция на Хармонизираната система, всеки продукт трябва да се вземе отделно при прилагане на разпоредбите на настоящия раздел.

2.Когато съгласно правило 5 на Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система опаковката е включена с продукта за целите на класирането, тя се включва за целите на определяне на произхода.

Член 102

1.Като изключение от разпоредбите на член 100, материали без определен произход могат да се използват при производството на даден продукт при условие че тяхната обща стойност не превишава 10 % от фабричната цена на продукта.

Когато в списъка за максималната стойност на материалите с неопределен произход са дадени един или няколко проценти, тези проценти не трябва да се превишават чрез прилагане на първа алинея.

2.Параграф 1 не се прилага за продукти, които попадат в глави от 50 до 63 на Хармонизираната система.

Член 103

Принадлежности, резервни части и инструменти, изпратени с оборудване, машина, апарат или превозно средство, които са част от нормалното оборудване и са включени в неговата цена или които не са фактурирани отделно, се считат едно цяло с въпросното оборудване, машина, апарат или превозно средство.

Член 104

Комплекти, както са дефинирани в общо правило 3 на Хармонизираната система, се считат с определен произход, когато всички съставни продукти са продукти с определен произход. Независимо от това, когато комплект е съставен от продукти с определен и неопределен произход, комплектът като цяло се счита с определен произход при условие че стойността на продуктите с неопределен произход не превишава 15 % от фабричната цена на комплекта.

Член 105

За да се определи дали даден продукт е с определен произход, няма да е необходимо да се определя произходът на следното, което би могло да се използва при неговото производство:

а) енергия и гориво;

б) съоръжения и оборудване;

в) машини и инструменти;

г) стоки, които не влизат и които не са предназначени да влизат в крайния състав на продукта.

Член 106

Условията, определени в настоящия раздел, за придобиване на статут на продукт с произход трябва да продължават да се изпълняват по всяко време в ►M21страната или територията бенефициер ◄ или в Общността.

Ако продукти с произход от ►M21страна или територия бенефициер ◄ или от Общността, изнесени в друга страна, се върнат, те трябва да се считат без произход, освен ако може да се покаже по задоволителен начин на компетентните органи, че:

— върнатите продукти са същите като изнесените, и

— те не са претърпели някакви операции извън необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или докато са били изнесени.

Член 107

1.Директно транспортирани от ►M21страната или територията бенефициер ◄ до Общността или от Общността до ►M21страната или територията бенефициер ◄ се считат:

а) продукти, транспортирани без преминаване през територията на някоя друга страна;

б) продукти, представляващи единична пратка, транспортирана през територията на страни, различни от ►M21страните или териториите бенефициери ◄ или Общността, с преминаване, или временно складиране в тези страни, ако се е наложило, при условие че продуктите остават под надзора на митническите органи на страната на транзит или складиране и не са подложени на други операции освен повторно натоварване или операции, предназначени да ги запазят в добро състояние;

в) продукти, които се транспортират по тръбопровод без прекъсване през територия, различна от тази на изнасящата ►M21страна или територия бенефициер ◄ или Общността.

2.Доказателства, че условията, определени в параграф 1, буква б), са били изпълнени се представят на компетентните митнически органи чрез представянето на:

а) единен транспортен документ, покриващ преминаването от изнасящата страна през страната на транзит; или

б) сертификат, издаден от митническите органи на страната на транзит:

— даващ точно описание на продуктите,

— посочващ датите на разтоварване и повторно натоварване на продуктите и, когато е приложимо, наименованията на използваните кораби или други транспортни средства, и

— удостоверяващ условията, при които продуктите са останали в страната на транзит;

в) при липса на горните документи, всякакви писмени доказателства.

Член 108

1.Продукти с произход от ►M21страна или територия бенефициер ◄ , изпратени за изложба в друга страна и продадени след изложбата за внасяне в Общността, се ползват при внос от тарифните преференции, упоменати в член 98, ако продуктите отговарят на изискванията на настоящия раздел, даващи им право да бъдат признати за произхождащи от ►M21страната или територията бенефициер ◄ , и при условие че е показано в задоволителна степен на компетентните митнически органи, че:

а) износителят е изпратил тези продукти от ►M21страната или територията бенефициер ◄ пряко в страната, в която се провежда изложбата, и ги е изложил там;

б) продуктите са били продадени или по друг начин е била прехвърлена собствеността от износителя на лице в Общността;

в) продуктите са били изпратени по време на изложбата или веднага след нея в Общността в състоянието, в което са били изпратени за изложбата;

г) след изпращането за изложбата продуктите не са били използвани за цел, различна от демонстрация на изложбата.

2.Сертификат за движение EUR.1 се представя на митническите органи на Общността по нормалния начин. На него трябва да бъдат посочени наименованието и адреса на изложбата. При необходимост могат да бъдат поискани допълнителни писмени доказателства за естеството на продуктите и условията, при които те са били изложени.

3.Параграф 1 се прилага за всички търговски индустриални, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни публични изложения които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед на продажба на чуждестранни продукти, и при които продуктите остават под митнически контрол.

Член 109

Продукти, произхождащи от ►M21страна или територия бенефициер ◄ , се ползват от тарифните преференции, упоменати в член 98, при представяне на:

а) Сертификат за движение EUR.1, образец на който е показан в приложение 21; или

б) в случаите, посочени в член 116, параграф 1, декларация, текстът на която е даден в приложение 22, направена от износителя на фактурата, товарителницата или друг търговски документ, който описва съответната стока достатъчно подробно, за да даде възможност да бъде идентифицирана (наричани по-долу „декларация-фактура“).

Клетка 7 от сертификатите за движение EUR.1 или от декларациите върху фактура съдържа обозначението „Autonomous trade measures“ или „Mesures commerciales autonomes“.

Член 110

1.Продуктите с произход по смисъла на настоящия раздел се допускат за внос в Общността, като могат да се ползват от тарифните преференции, визирани в член 98, при условие че са били транспортирани директно на територията на Общността по смисъла на член 107, срещу представяне на сертификат за движение на стоките EUR.1, издаден или от митническите власти, или от други компетентни държавни власти на дадена страна или територия бенефициер, при условие че тази страна или територия:

— са съобщили на Комисията информацията, изисквана от член 121, и

— оказват съдействие на Общността, като позволяват на митнически органи на държавите-членки да извършват проверка на автентичността на документа или точността на информацията относно истинския произход на въпросния продукт.

2.Сертификат за движение EUR.1 може да се издава само когато може да служи като писмено доказателство, изисквано за целите на тарифните преференции, упоменати в член 98.

3.Сертификат за движение EUR.1 се издава само при писмено поискване от износителя или негов упълномощен представител. Това искане трябва да се направи на формуляр, образец на който е показан в приложение 21, който трябва да се попълни в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел.

Исканията за EUR.1 сертификати за движение трябва да се съхраняват поне три години от компетентните органи на ►M21страните или териториите бенефициери ◄ износителки или държавите-членки.

4.Износителят или неговият упълномощен представител трябва да представи със своето искане всички необходими подкрепящи документи, доказващи че изнасяните продукти отговарят на изискванията за издаване на сертификат за движение EUR.1.

Износителят трябва да поеме задължение да представи, при поискване от компетентните органи, всякакви допълнителни доказателства, които те могат да поискат за целите на установяване коректността на статута на определен произход на продуктите, отговарящи на условията за преференциално третиране, и приема да се съгласи на всякакви проверки на техните счетоводни сметки и на всякакви проверки на тези органи на обстоятелствата, при които тези продукти са били добити.

5.Сертификатът за движение EUR.1 се издава от компетентните правителствени органи на ►M21страните или териториите бенефициери ◄ или от митническите органи на държавата-членка-износител, ако изнасяните продукти могат да считат за продукти с определен произход по смисъла на настоящия раздел.

6.Тъй като сертификатът за движение EUR.1 представлява писмено доказателство за прилаган ето на преференциалните режими, определени в член 98, компетентните правителствени органи на ►M21страните или териториите бенефициери ◄ или митническите органи на държавата-членка-износител са отговорни за предприемане на необходимите стъпки за проверка на произхода на продуктите и за проверка на другите изявления на сертификата.

7.За целите на проверката дали са изпълнени условията, определени в параграф 5, компетентните правителствени органи на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или митническите органи на държавата-членка-износител имат правото да поискат писмени доказателства или да извършат всякакви проверки, които считат за необходими.

8.Компетентните правителствени органи на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или митническите органи на държавата-членка-износител отговарят за осигуряване надлежното попълване на формулярите, упоменати в параграф 1.

9.Датата на издаване на сертификат за движение EUR.1 се посочва в частта на сертификата, запазена за митническите органи.

10.Сертификатът за движение EUR.1 се издава от компетентните органи на ►M21страната или територията бенефициер ◄ или от митническите органи на държавата-членка-износител, когато продуктите, за които се отнася, са изнесени. Той се предоставя на износителя веднага след износът и извършен или застрахован.

Член 111

Когато по искане на вносителя и при условията, постановени от митническите органи на страната-вносител, продукти в демонтирано или немонтирано състояние по смисъла на правило 2, буква а) на Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и попадащи в раздел ХVI или ХVII или позиция № 7308 или 9406 на Хармонизираната система се внасят на части, единно доказателство за произход на тези продукти се представя на митническите органи при внасянето на първата част.

Член 112

Доказателства за произход се представят на митническите органи на държавите-членки-вносителки в съответствие с процедурата, постановена в член 62 на Кодекса. Въпросните органи могат да поискат превод на доказателството за произход и могат също така да поискат вносната декларация да се придружава от декларация на вносителя в смисъл, че продуктите отговарят на условията, изисквани за прилагането на настоящия раздел.

Член 113

1.Като изключение от член 110, параграф 10, сертификат за движение EUR.1 може да бъде издаден по изключение след изнасянето на продуктите, с които е свързан, ако:

а) не е бил издаден по време на изнасянето поради грешки или неволни пропуски, или специални обстоятелства; или

б) е показано по задоволителен начин на компетентните правителствени органи, че сертификат за движение EUR.1 е бил издаден, но не е бил приет при внасянето поради технически причини.

2.Компетентните правителствени органи могат да издадат сертификат за движение EUR.1 впоследствие само след като проверят дали информацията, представена в искането на износителя съответства на тази в съответното износно досие и дали сертификатът за движение EUR.1, задоволяващ разпоредбите на настоящия раздел не е бил издаден, когато въпросните продукти са били изнесени.

3.EUR.1 сертификати за движение, издадени впоследствие, трябва да имат отметка с една от следните фрази:

— „EXPEDIDO A POSTERIORI“,

— „UDSTEDT EFTERFØLGENDE“,

— „NACHTRÄGLICH AUSGESTELLT“,

— „ΕΚΔΟΘΕΝ ΕΚ ΤΩΝ ΥΣΤΕΡΩΝ“,

— „ISSUED RETROSPECTIVELY“,

— „DÉLIVRÉ A POSTERIORI“,

— „RILASCIATO A POSTERIORI“,

— „AFGEGEVEN A POSTERIORI“,

— „EMITIDO A POSTERIORI“,

— „ANNETTU JÄLKIKÄTEEN“,

— „UTFÄRDAT I EFTERHAND“,

— „VУЅТАVENO DODАTEČNĚ“,

— „VÄLЈА АNTUD ТАGАSIULАTUVАLT“,

— „IZSNIEGTS RETROSPEKTĪVI“,

— „RETROSPEKTYVUSIS IŠDАVIМАS“,

— „KIАDVА VISSZАMENŐLEGES НАTÁLLУАL“,

— „МАĦRUĠ RETROSPETTIVАMENT“,

— „WУЅТАWIONE RETROSPEKTYWNIE“,

— „IZDАNO NАKNАDNO“,

— „VYHOTOVENÉ DODATOČNE“,

— „ИЗДАДЕН ВПОСЛЕДСТВИЕ“,

— „ELIBERAT ULTERIOR“,

— „IZDANO NAKNADNO“.

4.Отметката, упомената в параграф 3, се вмъква в клетка „Забележки“ на сертификата за движение EUR.1.

Член 114

1.В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за движение EUR.1 износителят може да поиска от компетентните правителствени органи, които са го издали, да бъде издаден дубликат на база на притежаваните от тях износни документи.

2.В сертификата за движение EUR.1, издаден по този начин, трябва да бъде вписана една от следните думи:

— „DUPLICADO“,

— „DUPLIKAT“,

— „DUPLIKAT“,

— „ΑΝΤΙΓΡΑΦΟ“,

— „DUPLICATE“,

— „DUPLICATA“,

— „DUPLICATO“,

— „DUPLICAAT“,

— „SEGUNDA VIA“,

— „KAKSOISKAPPALE“,

— „DUPLIKAT“,

— „DUPLIKÁT“,

— „DUPLIКААT“,

— „DUBLIKĀTS“,

— „DUBLIКАТАS“,

— „MÁSODLАT“,

— „DUPLIКАT“,

— „DUPLIКАT“,

— „DVОВNIK“,

— „DUPLIKÁT“,

— „ДУБЛИКАТ“,

— „DUPLICAT“,

— „DUPLIKAT“.

3.Отметката, упомената в параграф 2, се вмъква в клетка „Забележки“ на сертификата за движение EUR.1.

4.Дубликатът, който трябва да носи датата на издаване на оригиналния сертификат за движение EUR.1, е в сила от тази дата.

Член 115

Когато продукти с определен произход се поставят под контрол на митническо служба в Общността е възможно да се замести оригиналното доказателство за произход с един или повече сертификати за движение EUR.1 с цел изпращане на всички или част от тези продукти другаде в рамките на Общността. Заместващият EUR.1 сертификат или сертификати за движение се издават от митническата служба, под чийто контрол са поставени продуктите.

Член 116

1.Опростената декларация може да се изготвя от:

а) одобрен износител на Общността по смисъла на член 117, или

б) всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакета, съдържащи продукти с определен произход, чиято обща стойност не превишава 6 000 EUR, и при условие че съдействието, упомената в член 110, параграф 1,се прилага за тази процедура.

2.Декларация-фактура може да се изготви, ако съответните продукти могат да считат за произхождащи от Общността или от ►M21страна или територия бенефициер ◄ , и отговарят на другите изисквания на настоящия раздел.

3.Износителят, изготвящ декларация-фактура, трябва да бъде готов да представи по всяко време, при поискване от митницата или други компетентни правителствени органи на страната-износител, всички необходими документи, доказващи статута на определен произход на съответните продукти, както и за изпълнението на другите изисквания на настоящия раздел.

4.Декларация-фактура се изготвя от износителя чрез печатане на пишеща машина, отпечатване или разпечатване на фактурата, товарителницата или друг търговски документ, на декларацията, текстът на която е показан в приложение 22, като използва една от езиковите версии, определени в това приложение в съответствие с разпоредбите на вътрешното законодателство на страната-износителка. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде написана с мастило с печатни букви.

5.Фактурите-декларации трябва да носят оригинален подпис на износителя, поставен ръчно. Независимо от това, от одобрен износител по смисъла на член 117, няма да се изисква да подписва тези декларации, при условие че представи на митническите органи писмено поето задължение, че поема пълна отговорност за всички опростени декларации, които го идентифицират, като подписани ръчно от него.

6.В случаите, упоменати в параграф 1, буква б), използването на декларация-фактура подлежи на следните специални условия:

а) една декларация-фактура се прави за всяка пратка;

б) ако стоките, които се съдържат в пратката, вече са били подложени на проверка в страната-износител с позоваване на дефиницията „продукти с определен произход“, износителят може да се позове на тази проверка в опростената декларация.

Разпоредбите на първа алинея няма да освобождават износителите от спазване на други формалности, изисквани съгласно митнически или пощенски режими.

Член 117

1.Митническите органи на Общността могат да упълномощят всеки износител, наричан по-долу „одобрен износител“, който често изпраща продукти, произхождащи от Общността по смисъла на член 98, параграф 2, и който предлага в степен, задоволяваща митническите органи, всички гаранции, необходими за проверка на статута на определен произход на продуктите, както и изпълнението на другите изисквания на настоящия раздел, да изготвя фактури -декларации, независимо от стойността на съответните продукти.

2.Митническите органи могат да поставят предоставянето на статута на одобрен износител в зависимост от всякакви условия, които считат за необходими.

3.Митническите органи дават на одобрения износител номер на митническо пълномощно, който трябва да се отбелязва на опростената декларация.

4.Митническите органи извършват мониторинг на използването на пълномощното от одобрения износител.

5.Митническите органи могат да оттеглят пълномощното по всяко време. Те го правят, когато одобреният износител вече не предлага гаранциите, упоменати в параграф 1, не отговаря на условията, упоменати в параграф 2, или по друг начин използва неправилно пълномощното.

Член 118

1.Доказателството за произход е валидно четири месеца от датата на издаване в страната-износител и трябва да се представи в този срок на митническите органи на страната-вносител.

2.Доказателства за произход, които са представени на митническите органи на страната-вносител след крайната дата за представяне, посочена в параграф 1, могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифните преференции, упоменати в член 98, когато не-подаването на тези документи до крайната дата се дължи на изключителни обстоятелства.

3.При други случаи на закъсняло представяне митническите органи на страната-вносител могат да приемат доказателствата за произход, когато продуктите са били представени преди указаната крайна дата.

4.При поискване от вносителя и като се спазват условията, постановени от митническите органи на държавата-членка-вносител, единно доказателство за произход може да бъде представено на митническите органи при внасянето на първата пратка, когато стоките:

а) се внасят в рамките на чести и постоянни търговски потоци със значителна търговска стойност;

б) са предмет на същия договор за продажба, като страните по договора имат седалище в страната-износител или в Общността;

в) са класирани в същия код (осем цифри) на Комбинираната номенклатура;

г) идват изключително от същия износител, предназначени са за същия вносител и подложени на входни формалности на същото митническо служба в Общността.

Тази процедура се прилага за количества и срокове, определени от компетентните митнически органи. Този срок не може в никакъв случай да превишава три месеца.

Член 119

1.Продукти, изпратени като малки колети от частни лица на частни лица или представляващи част от личния багаж на пътници, се допускат като продукти с определен произход, ползващи се с тарифните преференции, упоменати в член 98, без да се изисква представянето на сертификат за движение EUR.1 или декларация-фактура, при условие че тези продукти не се внасят с търговска цел и са били декларирани като отговарящи на условията, изисквани за прилагане на настоящия раздел, и когато няма съмнения във истинността на тази декларация.

2.Внос, който е случаен и се състои само от продукти за лична употреба на получателите или пътниците, или техните семейства, не се счита за внос с търговска цел, ако е видно от естеството и количеството на продуктите, че не са предназначени с търговска цел.

Нещо повече, общата стойност на тези продукти не трябва да превишава 500 EUR при малки колети или 1 200 EUR при продукти, които са част от личен багаж на пътници.

Член 120

Откриването на леки несъответствия между декларациите, направени в доказателството за произход и тези, направени в документите, представени на митническото служба за целите на извършване на формалностите по внасяне на продуктите няма ipso facto да правят доказателството невалидно и недействително, ако се установи по надлежен начин, че този документ наистина съответства на представения продукт.

Явни формални грешки, като печатни грешки на доказателство за произход, не трябва да са причина този документ да бъде отхвърлен, ако тези грешки не са такива, че да породят съмнения относно декларациите, направени в този документ.

Член 121

1.►M21страните или териториите бенефициери ◄ трябва да информират Комисията за имената и адресите на административните органи, разположени на тяхна територия, които са овластени да издават сертификати за движение EUR.1, заедно с образци на отпечатъците на печатите, използвани от тези органи, имената и адресите на съответните правителствени органи, отговорни за контрола на сертификати за движение EUR.1 и опростените декларации. Печатите са валидни от датата на получаване на образците от Комисията. Комисията изпраща тази информация на митническите органи на държавите-членки. Когато тази размяна на информация се извършва в рамките на предишна размяна, Комисията посочва датата на влизане в употреба на тези нови печати съгласно указанията, дадени от компетентните правителствени органи на ►M21страните или териториите бенефициери ◄ . Тази информация е за официално ползване; независимо от това, когато стоките се освобождават за свободно обръщение, въпросните митнически органи могат да позволят на вносителя или надлежно упълномощен негов представител да консултира образеца на отпечатъка на печата, упоменат в настоящия параграф.

2.Комисията изпраща на ►M21страните или териториите бенефициери ◄ образци на отпечатъците на печатите, използвани от митническите органи на държавите-членки за издаване на сертификати за движение EUR.1.

Член 122

1.Последващи верификации на сертификати за движение EUR.1 и опростени декларации се извършва по метода на случайната проверка или когато митническите органи в Общността имат основателни съмнения към автентичността на тези документи, статуса на определен произход на съответните продукти или изпълнението на другите изисквания на настоящия раздел.

2.За целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1, компетентните органи в държавата-членка-вносителка или ►M21страната или територията бенефициер ◄ ще връщат сертификата за движение EUR.1 и фактурата, ако е представена, опростената декларация или копие от тези документи на компетентните правителствени органи в ►M21страната или територията бенефициер ◄ -износител или държавата-членка, като посочват, когато е целесъобразно, причините за запитването. Всички получени документи и информация, предполагащи че дадената информация за доказване на произхода е некоректна, трябва да се изпрати в подкрепа на искането за проверка.

Ако митническите органи в държавата-членка-вносител решат да отложат предоставянето на тарифните преференции, упоменати в член 98 до получаване на резултатите от проверката, на вносителя се предлага освобождаване на продуктите при вземане на всякакви предпазни мерки, които преценят за необходими.

3.Когато искане за последваща проверка е направено в съответствие с параграф 1, тази проверка трябва да се извърши и резултатите от нея съобщени на митническите органи на държавите-членки-вносителки в срок от максимум шест месеца. Резултатите трябва да бъдат такива, че да установяват дали въпросното доказателство за произход се отнася за действително изнесените продукти и дали тези продукти могат да се считат за продукти, произхождащи от ►M21страната или територията бенефициер ◄ или от Общността.

4.Когато при обосновано съмнение няма отговор в шест месечния срок, определен в параграф 3, или ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или истинския произход на продуктите, на компетентните органи се изпраща второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не са съобщени на разпореждащите органи в срок от четири месеца или ако тези резултати не позволяват да се определи автентичността на въпросния документ или на произхода на продуктите, разпореждащите органи, освен при изключителни обстоятелства, ще откажат даване на право на тарифни преференции.

5.Когато процедурата на проверка или друга налична информация изглежда показва, че разпоредбите на настоящия раздел са били нарушени, ►M21страната или територията бенефициер ◄ -износител трябва, по своя инициатива или по искане на Общността да извърши необходимите разследвания или да организира извършването на тези разследвания без ненужно отлагане, за да идентифицира и предотврати тези нарушения. За тази цел Общността може да участва в разследванията.

6.За целите на последваща проверка на сертификатите за движение EUR.1, копията на сертификатите, както и всички износни документи, упоменати в тях, трябва да се съхраняват поне три години от компетентните правителствени органи на ►M21страната или територията бенефициер ◄ -износител или от митническите органи на държавата-членка-износител.

Член 123

1.Терминът „Общност“, използван в настоящия раздел, не покрива Сеута и Мелила. Терминът „продукти с произход от Общността“ не покрива продукти, произхождащи от Сеута и Мелила.

2.Настоящият раздел се прилага mutatis mutandis при определянето дали продукти могат да се считат за продукти с произход от ►M21страните или териториите бенефициери ◄ износителки, ползващи се от общата система на преференции, когато се внасят в Сеута и Мелиля, или като произхождащи от Сеута и Мелила.

3.Сеута и Мелила се разглеждат като една територия.

4.Разпоредбите на настоящия раздел относно издаването, използването и последващата проверка на EUR.1 сертификати за движение се прилагат mutatis mutandis за продуктите, произхождащи от Сеута и Мелила.

5.Испанските митнически органи отговарят за прилагането на настоящия раздел в Сеута и Мелила.

Член 181б

За целите на настоящата глава и на приложение 30А:

Превозвач

означава

: лицето, което въвежда стоките или което поема отговорността за превоза на стоките на митническата територия на Общността както е посочено в член 36б, параграф 3 от Кодекса. Въпреки това

— при комбинирани превози, както е посочено в член 183б, „превозвач“ означава лицето, управляващо транспортното средство, което след като е било въведено на митническата територия на Общността ще се придвижва на собствен ход като действащо транспортно средство,

— при превоз по море или по въздух, когато става дума за плавателен съд по съвместна договореност или по договор, както е посочено в член 183в, „превозвач“ означава лицето, което е сключило договора и е издало товарителница или въздушна товарителница за действителното въвеждане на стоките на митническата територия на Общността.

Член 181в

Обобщената декларация за въвеждане не се изисква по отношение на следните стоки:

а) електроенергия;

б) стоки, които се въвеждат по тръбопровод;

в) писма, пощенски картички и печатни материали, включително на електронен носител;

г) стоки, които се движат съгласно правилата на Всемирната пощенска конвенция;

д) стоки, обхванати от митнически декларации, изготвени в съответствие с друг акт съгласно членове 230, 232 и 233, с изключение на домакинско имущество, както е определено в член 2, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета , както и на палети, контейнери и превозни средства за сухопътен, железопътен, въздушен, морски транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища, превозвани по силата на договор за превоз;

е) стоки, които се съдържат в личния багаж на пътниците;

ж) стоки, за които е разрешено устно деклариране в съответствие с членове 225, 227 и член 229, параграф 1, с изключение на домакинско имущество, както е определено в член 2, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1186/2009, както и на палети, контейнери и превозни средства за сухопътен, железопътен, въздушен, морски транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища, превозвани по силата на договор за превоз;

з) стоки, обхванати от карнети ATA и CPD;

и) стоки, които се придвижват с формуляр 302, предвиден в Конвенцията между страните от Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписана в Лондон на 19 юни 1951 г.;

й) стоки, превозвани на борда на плавателни съдове, които плават по редовни корабни линии, одобрени в съответствие с член 313б, както и стоки, които се превозват с плавателен съд или самолет между пристанища или летища в Общността, без да спират в никое пристанище или летище извън митническата територия на Общността;

к) стоки, които имат право на облекчения съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г., Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. или други консулски конвенции или Нюйоркската конвенция от 16 декември 1969 г. относно специалните мисии;

л) оръжия и военно оборудване, въведени на митническата територия на Общността от отговорните за военната отбрана на държава-членка власти в рамките на военен транспорт или транспорт, извършван единствено за целите на военните власти;

м) следните стоки, въведени на митническата територия на Общността непосредствено от сондажни или добивни платформи, или вятърни турбини, експлоатирани от лице, установено на митническата територия на Общността:

i) стоки, включени в такива платформи или вятърни турбини за целите на строителни и ремонтни дейности по тях, тяхната поддръжка или преструктуриране;

ii) стоки, използвани за монтиране или оборудване на посочените платформи или вятърни турбини;

iii) други консумативи, използвани за или потребявани върху посочените платформи или вятърни турбини; както и

iv) неопасни отпадъци от посочените платформи или вятърни турбини;

н) стоки в пратка, чиято действителна стойност не надхвърля 22 EUR, при условие че митническите органи приемат, при съгласие от страна на икономическия оператор, да извършат анализ на риска с помощта на информацията, съдържаща се във или предоставена от използваната от икономическия оператор система;

о) стоки, въведени от територии, включени в митническата територия на Общността, в които не се прилага Директива 2006/112/ЕО на Съвета или Директива 2008/118/ЕО на Съвета , както и стоки, въведени в митническата територия на Общността от Хелиголанд, Република Сан Марино и града-държава Ватикана.

—————

Член 181г

Ако международно споразумение между Общността и трета страна предвижда признаването на проверките по сигурността, провеждани в страната, от която се осъществява износът, се прилагат условията, изложени в посоченото споразумение.

Член 183

1.Обобщената декларация за въвеждане се изготвя в електронна форма. В нея се съдържат данните, установени за такава декларация в приложение 30A, която се попълва в съответствие с обяснителните бележки в посоченото приложение.

Обобщената декларация за въвеждане се заверява от лицето, което я изготвя.

Член 199, параграф 1се прилага mutatis mutandis.

2.►M33Митническите органи позволяват подаването на обобщена декларация за въвеждане на хартиен носител или всяка друга договорена между митническите власти заместваща процедура, само при някое от следните обстоятелства: ◄

а) компютризираната система на митническите органи не функционира;

б) електронното заявление на лицето, което подава обобщената декларация за въвеждане, не функционира.

В случаите, посочени в букви а) и б) от първата алинея, обобщената декларация за въвеждане на хартиен носител се изготвя с помощта на формуляра за документ за сигурност и безопасност, съответстващ на образеца в приложение 45и. Когато пратката, за която се изготвя обобщена декларация за въвеждане, се състои от повече от една стока, документът за сигурност и безопасност се допълва със списък на стоките, съответстващ на образеца в приложение 45й. Списъкът на стоките е неразделна част от документа за сигурност и безопасност.

В случаите, посочени в букви а) и б) от първата алинея, митническите органи могат да позволят документът за сигурност и безопасност да бъде заменен или допълнен с търговски документи, при условие че изпратените на митническите органи документи съдържат реквизитите, определени за обобщените декларации за въвеждане в приложение 30А.

3.По споразумение помежду си митническите органи учредяват процедура, която да се следва в случаите, посочени в параграф 2, първа алинея, буква а).

4.Използването на обобщена декларация за въвеждане на хартиен носител, посочена в параграф 2, първа алинея, буква б), подлежи на одобрение от страна на митническите органи.

Обобщената декларация за въвеждане на хартиен носител се подписва от лицето, което я е изготвило.

5.Обобщените декларации за въвеждане се регистрират от митническите органи незабавно след тяхното получаване.

6.Митническите органи уведомяват незабавно лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, за регистрацията ѝ. Когато обобщената декларация за въвеждане е подадена от лице, посочено в член 36б, параграф 4 от Кодекса, митническите органи уведомяват също и превозвача за регистрацията, при условие че превозвачът е свързан с митническата система.

7.Когато обобщената декларация за въвеждане е подадена от лице, посочено в член 36б, параграф 4 от Кодекса, митническите органи могат да приемат, освен при наличие на доказателства за противното, че превозвачът е дал своето съгласие по силата на договорно споразумение и че подаването е извършено с негово знание.

8.Митническите органи уведомяват незабавно лицето, подало изменения на обобщената декларация за въвеждане, при регистрацията на тези изменения. Когато измененията на обобщената декларация за въвеждане са подадени от лице, посочено в член 36б, параграф 4 от Кодекса, митническите органи уведомяват също и превозвача, при условие че превозвачът е поискал такова уведомление от митническите органи и е свързан с митническата система.

9.Когато след изтичането на срок от 200 дни от датата на подаване на обобщената декларация за въвеждане митническите органи не са уведомени за пристигането на транспортните средства съгласно член 184ж или стоките не са представени на митническите органи съгласно член 186, се смята, че обобщената митническа декларация не е била подадена.

Член 183a

1.Данните, предоставени под режим транзит, могат да се използват като обобщена декларация за въвеждане, ако са спазени следните условия:

а) стоките са въведени в митническата територия на Общността под режим транзит;

б) данните за транзита се обменят, като се използват информационни технологии и компютърни мрежи;

в) данните съдържат всички подробности, които се изискват за обобщена декларация за въвеждане.

2.При условие че данните за транзита, които съдържат изискваните подробности, се обменят в съответния срок, установен в член 184a, изискванията от член 183 се смятат за спазени дори когато стоките са поставени под режим транзит извън митническата територия на Общността.

Член 183б

При комбинирани превози, когато действащото транспортно средство, което навлиза в митническата територия на Общността, единствено превозва друго транспортно средство, което, след като е било въведено на митническата територия на Общността ще се придвижва на собствен ход като действащо транспортно средство, задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане е на оператора на това друго транспортно средство.

Срокът за подаване на обобщената декларация за въвеждане съответства на срока, приложим по отношение на действащото транспортно средство, навлизащо в митническата територия на Общността, както е посочено в член 184а.

Член 183в

При превоз по море или по въздух, когато става дума за плавателен съд по съвместна договореност или по договор, задължението за подаване на обобщената декларация за въвеждане е на лицето, което е поело изпълнението на договора и е издало товарителницата за морски или въздушен превоз на стоките с плавателен съд или самолет, предмет на такава договореност.

Член 183г

1.Когато действащото транспортно средство, което навлиза в митническата територия на Общността, пристига първо в митническото учреждение, намиращо се в държава-членка, която не е била декларирана в обобщената декларация за въвеждане, операторът на транспортното средство или негов представител информира декларираното входно митническо учреждение чрез съобщение „Искане за пренасочване“. Съобщението съдържа данните, установени в приложение 30A, и се попълва в съответствие с обяснителните бележки в посоченото приложение. Настоящият параграф не се прилага в случаите, посочени в член 183а.

2.Декларираното входно митническо учреждение незабавно уведомява фактическото входно митническо учреждение за пренасочването и за резултатите от анализа на риска, проведен за целите на сигурността и безопасността.

Член 184

1.Стоки, включени в сборна митническа декларация, които не са разтоварени от превозното средство, което ги пренася, трябва да се представят пред митническите органи отново в непроменено състояние от лицето, посочено в ►M29член 183, параграфи 1 и 2 ◄ , ако това бъде поискано от митническите служби, докато бъдат оформени в съответния митнически режим.

2.Всяко лице, което разполага със стоките, след като са били разтоварени за транспортиране или складиране, носи отговорност за спазване на задължението да ги представи отново на митницата в непроменено състояние по искане на митническите органи.

Член 184a

1.При морски транспорт обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение в следните крайни срокове:

а) за товари в контейнери, различни от случаите, в които се прилага буква в) или г) — поне 24 часа преди натоварване в пристанището на заминаване;

б) за насипни товари или товари на части, различни от случаите, в които се прилага буква в) или г) — поне четири часа преди пристигане в първото пристанище от митническата територия на Общността;

в) за движение между Гренландия, Фарьорските острови, Сеута, Мелила, Норвегия, Исландия или пристанищата на Балтийско море, Северно море, Черно море или Средиземно море, всички пристанища на Мароко и митническата територия на Общността, с изключение на френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра и Канарските острови — поне два часа преди пристигане в първото пристанище на митническата територия на Общността;

г) за движение, различно от случаите, в които се прилага буква в) — между територия извън митническата територия на Общността и френските отвъдморски департаменти, Азорските острови, островите Мадейра и Канарските острови — където продължителността на пътуването е по-малка от 24 часа — поне два часа преди пристигане в първото пристанище на митническата територия на Общността.

2.При въздушен транспорт обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение, като се спазват следните срокове:

а) при кратки товарни полети — поне до момента на реалното излитане на самолета;

б) при дълги товарни полети — поне четири часа преди пристигането в първото летище на митническата територия на Общността;

За целите на настоящия параграф „кратък товарен полет“ означава полет с продължителност под четири часа от последното летище на напускане в трета страна до пристигането в първото летище на Общността. Всички останали полети се смятат за дълги товарни полети.

3.При железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение поне два часа преди пристигането на митническата територия на Общността.

4.При автомобилен транспорт обобщената декларация за въвеждане се подава във входното митническо учреждение поне един час преди пристигането на митническата територия на Общността.

5.Когато обобщената декларация за въвеждане не е подадена в електронна форма, срокът, установени в параграф 1, букви в) и г), параграф 2, буква а) и параграфи 3 и 4, е поне четири часа.

6.Ако компютризираната система на митническите органи временно не работи, сроковете, предвидени в параграфи 1—4, продължават да се прилагат.

Член 184б

Сроковете, посочени в член 184a, параграфи 1—4, не се прилагат в следните случаи:

а) когато международни споразумения между Общността и трети страни предвиждат признаването на проверки по сигурността, както е посочено в член 181г;

б) когато международни споразумения между Общността и трети страни изискват обмен на данни от декларации в срокове, различни от посочените в член 184a, параграфи 1—4;

в) при форсмажорни обстоятелства.

Член 184в

Когато се установи, че стоките, представени на митницата, за които се изисква подаването на обобщена декларация за въвеждане, не са обхванати от такава декларация, лицето, което е въвело стоките или което е поело отговорност за превоза на стоките в митническата територия на Общността, незабавно подава обобщена декларация за въвеждане.

Ако икономически оператор подаде обобщена декларация за въвеждане след крайните срокове, предвидени съгласно член 184a, това не изключва прилагането на наказанията, предвидени от националното законодателство.

Член 184г

1.След получаване на информацията, която се съдържа в обобщената декларация за въвеждане, входното митническо учреждение извършва съответния анализ на риска главно за целите на сигурността и безопасността, преди пристигането на стоките на митническата територия на Общността. Когато обобщената декларация за въвеждане е подадена в митническо учреждение, различно от входното митническо учреждение, данните са предоставени в съответствие с член 36a, параграф 2 и член 36в, параграф 1, втора алинея от Кодекса, митническите органи на входното митническо учреждение или приемат резултатите от всякакъв анализ на риска, извършен от това друго митническо учреждение, или вземат под внимание резултатите, когато извършват свой собствен анализ на риска.

2.Митническите органи завършват анализа на риска преди пристигането на стоките, при условие че бъде спазен съответният краен срок, изложен в член 184a.

При това за стоки, превозвани посредством вида превоз, посочен в член 184a, параграф 1, буква а), митническите органи завършват анализа на риска в рамките на 24 часа след получаване на обобщената декларация за въвеждане. ►M33Когато този анализ дава разумни основания на митническите органи да смятат, че въвеждането на стоките на митническата територия на Общността би поставило толкова сериозна заплаха за безопасността и сигурността на Общността, че се налага незабавна намеса, митническите органи уведомяват лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, а когато лицата са различни — превозвача на стоките, при условие че превозвачът е свързан с митническата система, че стоките няма да се натоварват. ◄ Нотификацията се прави в рамките на 24 часа след получаване на обобщената декларация за въвеждане.

3.Когато стоки, които не са обхванати от обобщена декларация за въвеждане в съответствие с ►M38член 181в, букви в)—и), л)—о) ◄ , са въведени на митническата територия на Общността, анализът на риска се извършва при възможност след представяне на стоките въз основа на обобщената декларация за временно складиране или на митническата декларация, която обхваща тези стоки.

4.Стоки, представени на митницата, могат да бъдат освободени за одобрена от митницата обработка или използване веднага след провеждане на анализа на риска и ако резултатите позволяват такова оформяне.

Член 184д

Когато плавателен съд или самолет има престой на повече от едно пристанище или летище от митническата територия на Общността, при условие че се движи между тези пристанища/летища, без да има престой на пристанище или летище извън митническата територия на Общността, обобщена декларация за въвеждане се подава в първото пристанище или летище на Общността за всички превозвани стоки. Митническите органи на това първо пристанище или летище на въвеждане извършват анализ на риска за целите на сигурността и безопасността на всички превозвани стоки. Допълнителен анализ на риска може да бъде извършен за тези стоки на пристанището или летището, където те се разтоварват.

Когато бъде установен риск, митническото учреждение на първото пристанище или летище на въвеждане предприема действия за забрана на пратки, за които е установено, че представляват заплаха от такъв сериозен характер, че се налага незабавна намеса и, във всеки случай, предават резултатите от анализа на риска на следващите пристанища или летища.

На следващите пристанища или летища на митническата територия на Общността член 186 се прилага само за стоките, представени пред митническите органи в това пристанище или летище.

—————

Член 184ж

Операторът на действащото транспортно средство, което влиза на митническата територия на Общността, или негов представител уведомява митническите органи на първото входно митническо учреждение за пристигането на транспортното средство. Уведомлението за пристигане съдържа необходимите данни за идентифициране на обобщените декларации за въвеждане, подадени по отношение на всички стоки, които се превозват на това транспортно средство. При възможност се използват наличните методи за уведомление за пристигане.

Член 189

Стоки, въведени на митническата територия на Общността по море или по въздух, които при превоз остават на борда на същото транспортно средство без да бъдат прехвърляни, се представят съгласно член 40 от Кодекса пред митническите органи само в пристанището или летището на Общността, в което са разтоварени или прехвърлени.

Обаче стоки, въведени на митническата територия на Общността, които са разтоварени и повторно натоварени на същото транспортно средство по време на текущото пътуване с цел да се предостави възможност за разтоварване или натоварване на други стоки, не се представят пред митническите органи.

Член 190

За целите на настоящия раздел:

а)летище в Общността означава което и да е летище на митническата територия на Общността;

б)международно летище в Общността означава което и да е летище на Общността, което с разрешение на компетентните органи е одобрено за въздушен транспорт с трети страни;

в)вътрешен полет в Общността означава движението на самолет между две летища в Общността без междинни кацания, което не започва и не завършва на летище извън Общността;

г)пристанище в Общността означава всяко пристанище, разположено на митническата територия на Общността;

д)морско пътуване в Общността означава движението между две пристанища в Общността без междинни спирания на кораб, който прави редовни рейсове между две или повече конкретни пристанища в Общността;

е)увеселителен кораб означава частен плавателен съд, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на клиента;

ж)туристически или търговски самолет означава частен самолет, предназначен за пътувания, чийто маршрут зависи от желанията на клиента;

з)багаж означава всички предмети, пренасяни по какъвто и да е начин от физическо лице по време на пътуването.

Член 191

За целите на настоящия раздел, при пътуване със самолет багажът се смята за:

— придружаван багаж, ако е бил предаден на отправното летище и не е достъпен за лицето по време на полета, както и по време на междинните кацания, посочени в член 192, параграфи 1 и 2, и член 194, параграфи 1 и 2 от тази глава,

— ръчен багаж, ако лицето го внася в кабината на самолета.

Член 192

Всички проверки и формалности, отнасящи се за:

1. ръчния и придружавания багаж на физически лица, които летят със самолет, идващ от летище извън Общността и който след междинното кацане на летище в Общността продължава към друго летище в Общността, се извършват на последното летище, ако то е международно летище в Общността. В този случай багажът следва правилата, валидни за багажа на физическите лица, които идват от трета страна, когато лицето, което носи такъв багаж, не може да докаже задоволително пред компетентните органи статута им като стоки от Общността;

2. ръчния и придружавания багаж на физически лица, които летят със самолет, който прави междинното кацане на летище в Общността преди да продължи към летище извън Общността, се извършват в отправното летище, ако то е международно летище в Общността. В този случай ръчният багаж може да се провери на летището в Общността, на което самолетът извършва междинно кацане, за да се установи, че стоките, които съдържа, отговарят на условията за допускане за свободно обращение в Общността;

3. багажа на физически лица, които използват морска пътническа линия, изпълнявана от един и същ кораб, включваща последователни етапи на отпътуване, акостиране в или завършване на пътуването в пристанище извън Общността, се извършват в пристанището, в което въпросният багаж се товари или разтоварва, в зависимост от случая.

Член 193

Всички проверки и формалности, отнасящи се до багажа на пътниците на борда на:

1. увеселителни кораби се извършват в което и да е пристанище в Общността, независимо от произхода и направлението на кораба;

2. туристически или търговски самолети се извършват:

— на първото летище на пристигане, което трябва да бъде международно летище в Общността, за полети идващи от летище извън Общността, когато самолетът след междинно кацане продължава за друго летище в Общността,

— на последното международно летище в Общността за полети, идващи от летище в Общността, когато самолетът, след междинно кацане, продължава за летище извън Общността.

Член 194

1.Когато на летище в Общността пристигне багаж в самолет, пристигащ от летище извън Общността и на същото летище се прехвърля в друг самолет, който продължава по вътрешен полет в Общността:

— проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на летището на пристигане по вътрешния полет в Общността, ако последното е международно летище в Общността,

— всички проверки на ръчния багаж се извършват на първото международно летище в Общността, а само в изключителни случаи, когато това се наложи след проверката на придружавания багаж,

— проверки на придружавания багаж могат да се извършват на първото летище в Общността, а само в изключителни случаи, когато това се наложи след проверката на ръчния багаж.

2.Когато на летище в Общността се товари багаж в самолет, който лети по вътрешен рейс в Общността за прехвърляне на друго летище в Общността в самолет, пътуващ до летище извън Общността:

— проверките и формалностите, валидни за придружавания багаж, се извършват на отправното летище за вътрешния рейс в Общността, ако последното е международно летище в Общността,

— всички проверки на ръчния багаж се извършват на последното международно летище в Общността, като предварителни проверки на такъв багаж могат да се правят на отправното летище за вътрешния рейс в Общността само в изключителни случаи, когато това се наложи след проверката на придружавания багаж,

— проверки на придружавания багаж могат да се извършват на първото летище в Общността, а само в изключителни случаи, когато това се наложи, след проверката на ръчния багаж.

3.Всички проверки и формалности, приложими за багажа, пристигнал на летище извън Общността на борда на редовен или чартърен самолет и прехвърлен на същото летище в туристически или търговски самолет, който продължава по вътрешен полет в Общността, се извършват на летището на пристигане по редовния или чартърен полет.

4.Всички проверки и формалности за багажа, приложими за багажа, който се товари на летище в Общността в туристически или търговски самолет за прехвърляне, на друго летище в Общността по редовен или чартърен полет до летище извън Общността, се извършват на отправното летище.

5.Държавите-членки могат да извършват проверки на международните летища на Общността, където се извършва прехвърлянето на придружавания багаж, когато багажът:

— идва от летище извън Общността и се прехвърля в международното летище на Общността в самолет, пътуващ за международно летище в същата национална територия,

— е бил натоварен на самолет в международно летище за прехвърляне в друго международно летище, разположено в същата национална територия, на самолет, който лети до летище извън Общността.

Член 195

Държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки, за да осигурят, щото:

— при пристигането си физическите лица да Не могат да прехвърлят стоки, преди да е извършена проверка на ръчния багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета ,

— при заминаване физическите лица да Не могат да прехвърлят стоки, след като е била извършена проверка на придружавания багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета,

— при пристигането да се извърши необходимото, за да се избегне прехвърляне на стоки, преди да е извършена проверка на придружавания багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета,

— при заминаване да се извърши необходимото, за да се избегне прехвърляне на стоки, след като е била извършена проверка на придружавания багаж, който не е покрит от член 1 от Регламент (ЕО) № 3925/91 на Съвета,

Член 196

Придружаван багаж, регистриран на летище в Общността, се идентифицира с картонче, поставено в съответното летище. Образец на картончето с техническите му характеристики са показани в приложение 30.

Член 197

Всяка държава-членка трябва да представи на Комисията списък на летищата, които отговарят на определението „международно летище в Общността“, дадена в член 190, буква б). Общността публикува списъка в Официален вестник на Европейските общности, серия C.

Член 198

1.Когато една митническа декларация се отнася за две или повече произведения, данните за всяко произведение се смятат за отделна декларация.

2.Компонентите на индустриални агрегати, спадащи към един и същ код от КН, се смятат за един единствен стоков артикул.

Член 199

1.Без да се засяга възможното прилагане на наказателни разпоредби, подаването в митническо учреждение на декларация, подписана от декларатора или неговия представител, или на транзитна декларация, подадена с помощта на методи за електронна обработка на данни, го прави отговорен по действащите разпоредби за:

— точността на информацията, дадена в декларацията,

— автентичността на приложените документи, и

— спазването на всички задължения, свързани с поставянето на въпросните стоки под съответния митнически режим.

2.Когато деклараторът използва системи за електронна обработка на данни при изготвяне на митническите си декларации, включително транзитни декларации, изготвени в съответствие с член 353, параграф 2, буква б), митническите органи могат да разпоредят ръкописният му подпис да се замени с друг начин за идентифициране на самоличността, който може да се основава на употребата на кодове. Това улеснение се позволява само в случай, че са спазени техническите и административни условия, определени от митническите органи.

Митническите органи могат също така да разпоредят декларациите, включително транзитните декларации, изготвени в съответствие с член 353, параграф 2, буква б) с помощта на митническа система за електронна обработка на данни, да бъдат пряко заверявани от въпросните системи, вместо да се заверяват ръчно или механично чрез поставяне на печати на съответното митническо учреждение и подпис на компетентния служител.

3.Според определени от тях условия и начин, митническите органи могат да допуснат някои от данните от писмената декларация, упомената в приложение 37, да се заменят от изпращането им до определеното митническо бюро по електронен път, когато са закодирани в съответната форма.

Член 200

Документите, придружаващи митническата декларация, трябва да се държат от митническите органи, освен ако последните разпоредят друго или освен ако деклараторът ги изиска за друга операция. В последния случай митническите органи взимат необходимите мерки, въпросните документи да Не могат да се използват след това, освен по отношение на количеството или стойността на стоките, за които са валидни.

Член 201

1.Митническата декларация се подава в едно от следните митнически учреждения:

а) митническото учреждение, отговорно за мястото, където стоките са били или предстои да бъдат представени на митническите органи в съответствие с митническите правила;

б) митническото учреждение, отговорно за надзора на мястото, където е установен износителят или където стоките са опаковани или натоварени за износ, с изключение на случаите, предвидени в членове 789, 790, 791 и 794.

Митническата декларация може да бъде подадена, след като стоките бъдат представени или бъдат предоставени на митническите органи за проверка.

2.Митническите органи могат да позволят митническата декларация да бъде подадена, преди деклараторът да е в състояние да представи стоките или да ги предостави за проверка в митническото учреждение, където е подадена митническата декларация, или в друго митническо учреждение или място, посочено от митническите органи.

Митническите органи могат да посочат срок, който да бъде определен според обстоятелствата, в рамките на който стоките да бъдат представени или предоставени. Ако стоките не бъдат представени или предоставени в рамките на този срок, ще се смята, че митническата декларация не е била подадена.

Митническата декларация може да бъде приета, само след като съответните стоки са представени на митническите органи или в съответствие с изискванията на митническите органи са предоставени за проверка.

3.Митническите органи могат да разрешат подаването на митническата декларация в митническо учреждение, различно от това, в което стоките са представени, ще бъдат представени или ще бъдат налични за проверка, при условие че е спазено едно от следните изисквания:

а) посочените в първата алинея митнически учреждения се намират в същата държава-членка;

б) стоките ще бъдат поставени под митнически режим от титуляря на единно разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място.

Член 202

1.Декларацията се подава в компетентната митница в дните и часовете, обявени като работни.

Обаче, по молба на декларатора и на негови разноски, митническите органи могат да разрешат подаването на митническа декларация извън определените дни и часове.

2.Декларация, подадена на служебните лица от митническото учреждение на всяко друго място, надлежно определено за тази цел чрез споразумение между митническите органи и заинтересуваното лице, се смята за подадена в посоченото учреждение.

3.Подаването на транзитната декларация и представянето на стоките в отправното митническо учреждение се осъществяват в дните и часовете, определени от митническите органи.

По молба на отговорното лице и за негова сметка отправното митническо учреждение може да разреши стоките да бъдат представени на друго място.

Член 203

1.Върху декларация се отбелязва датата, на която тя е била приета.

2.Декларацията за общностен транзит се приема и регистрира в отправното митническо учреждение в дните и часовете, определени от митническите органи.

Член 204

Митническите органи произведение могат да разрешат или да изискат поправките, посочени в член 65 на Кодекса да се извършват чрез подаване на нова декларация, с която да се замени първоначалната митническа декларация. В този случай датата, от която се определят дължимите мита и прилагането на разпоредбите за съответния митнически режим е датата на приемане на първоначалната митническа декларация.

Член 205

1.Официалният модел на писмена митническа декларация за обикновена процедура за поставяне на стоки в митнически режим или реекспортирането им в съответствие с член 182, параграф 3 на Кодекса, е Единната митническа декларация.

2.Когато разпоредбите за съответния митнически режим позволяват, за тази цел могат да се използват и други формуляри.

3.Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не трябва да изключват възможността за:

— отмяната на писмената митническа декларация, предвидена от членове от 225 до 236 за допускане за свободно обращение, износ или временен внос,

— отменяне от държавите-членки на формулярите, посочени в параграф 1, когато се прилагат специалните разпоредби на членове 237 и 238 по отношение на пощенските или колетните пратки,

— използване на специални формуляри за облекчаване на декларацията в специфични случаи, когато това се разрешава от митническите органи,

— отменяне от държавите-членки на формуляра, посочен в параграф 1 в случай на съществуващи или бъдещи споразумения, сключени между администрациите на две или повече държави-членки с цел опростяването на формалностите в цялата или част от търговията между съответните държави-членки,

— използване от заинтересованите лица на товарни списъци за приключване на формалностите по общностния транзит в случай на пратки, включващи повече от един вид стоки, когато се прилагат член 353, параграф 2 и член 441,

— отпечатване на износни, вносни и транзитни декларации, когато се прилага член 353, параграф 2, и на документи, удостоверяващи общностния статус на стоки, които не се придвижват под режим вътрешен общностен транзит с помощта на официални или частни системи за електронна обработка на данните, ако е необходимо на обикновена хартия, при условия, определени от държавите-членки,

— разпоредбите на държавите-членки, че когато се използва система за компютърна обработка, митническа декларация по смисъла на параграф 1 може да има формата на Единната митническа декларация, отпечатвана от тази система.

—————

5.Когато в законов акт на Общността се говори за декларация за износ, реекспорт или внос или за декларация за пропускане на стоки в друг митнически режим, държавите-членки могат да не изискват друг административен документ освен онези, които са:

— изрично създадени със законодателни актове на Общността или предвидени от тези актове,

— изисквани от условията на международните споразумения, които са съвместими с Договора,

— изисквани от операторите, за да им дадат възможност, по тяхна молба, да получат определени привилегии или облекчения,

— изисквани, при спазване разпоредбите на Договора, за прилагането на специфични правилници, които Не могат да се прилагат само с използването на документите, посочени в параграф 1.

Член 206

Формулярът на Единната митническа декларация, ако е необходимо, трябва да се използва през преходния период, установен в Акта за присъединяването на Испания и Португалия във връзка с търговията между Общността в нейния състав към 31 декември 1985 г. и Испания и Португалия, както и между последните две държави-членки със стоки, които още подлежат на известни мита и такси, които имат същия ефект или подлежат на други мерки, установени с Акта за присъединяване.

За целите на първия параграф, вторият екземпляр или, където е подходящо, седмият екземпляр от формулярите, използвани в търговията с Испания и Португалия или в търговията между тези държави-членки, трябва да се унищожава.

Митническата декларация трябва също да се използва в търговията със стоки от Общността между части от митническата територия на Общността, в които важат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО на Съвета и частите, в които тази директива не важи, или в търговията между частите от тази територия, в които тези разпоредби не важат.

Член 207

Без да се отменят разпоредбите на член 205, параграф 3, митническите служби на държавите-членки могат по принцип, при изпълняването на формалностите по износа или вноса, да отменят представянето на един или повече екземпляри от Единната митническа декларация, предвидени за използване от органите в съответните държави-членки, ако въпросната информация се намира в други средства за информация.

Член 208

1.Единната митническа декларация се представя в набори-комплекти, съдържащи необходимия брой екземпляри за изпълнение на формалностите за митническия режим, в който трябва да се оформят стоките.

2.Когато режимът общностен транзит или режимът общ транзит се предхожда или биват последван от друг митнически режим, може да бъде представен набор, съдържащ необходимия брой екземпляри за приключването на формалностите, свързани с транзитния режим, в случай че се прилага член 353, параграф 2 и предходния или следващ режим.

3.Наборите, посочени в параграфи1 и 2, се взимат:

— или от пълния комплект от осем екземпляра съгласно образеца в приложение 31,

— или, особено при представяне чрез компютърна система за обработване на декларациите, два последователни набора от четири екземпляра съгласно образеца в приложение 32.

4.Без да се накърняват член 205, параграф 3, членове от 222 до 224 или от 254 до 289, към митническата декларация, когато е необходимо, могат да се прилагат един или повече последващи формуляри, които се представят в набори, съдържащи необходимия брой екземпляри за изпълнението на формалностите по митническия режим, в който трябва да се оформят стоките. Тези екземпляри, нужни за завършване на формалностите за предишните или следващи митнически режими, могат да се прикачат там, където е необходимо.

Наборите с допълнителни листове се взимат:

— или от комплекта от осем екземпляра съгласно образеца в приложение 33,

— или два набора от четири екземпляра съгласно образеца в приложение 34.

Допълнителният лист представлява неделима част от митническата декларация, за която се отнася.

5.В отклонение от параграф 4, митническите органи могат да се разпоредят допълнителните листове да не се използват, когато за издаването на митническата декларация се използва компютърна система.

Член 209

1.Когато се прилага член 208, параграф 2, всяка от заинтересованите страни носи отговорност само по отношение на митническия режим, който е заявила като декларатор, доверител или техен пълномощник.

2.За целите на параграф 1, когато деклараторът използва Единната митническа декларация, издадена по време на предишния митнически режим, той трябва да бъде подканен, преди да подаде декларацията си да провери верността на данните за онези клетки, за чиято верност носи отговорност и за тяхната приложимост по отношение на въпросните стоки и заявения режим, като при нужда трябва да ги допълни.

В случаите, описани в първа алинея, деклараторът трябва да уведоми незабавно митническата служба, където е подадена декларацията, за всяко несъответствие между стоките и нанесените данни. В този случай деклараторът попълва отново декларация върху формуляр митническа декларация.

Член 210

Когато Единната митническа декларация се използва за няколко митнически режими, митническите органи трябва да се уверят, че данните в декларацията по отношение на отделните режими съвпадат.

Член 211

Декларацията се попълва на един от официалните езици на Общността, който се приема от митническите органи на държавата-членка, в която се извършват формалностите.

Ако е необходимо, митническите органи в получаващата страна могат да изискат от декларатора или неговия представител в съответната държава-членка да представи превод на декларацията на официалния език или на един от официалните езици на тази страна. Преводът замества съответните данни във въпросната декларация.

В отклонение от предишната алинея декларацията се попълва на един от официалните езици на Общността, който се приема от митническите служби на съответната държава-членка във всички случаи, когато в тази държава декларацията се прави на различни формуляри от онези, първоначално представени на митническата служба в отправната държава-членка.

Член 212

1.Единната митническа декларация трябва да се попълни в съответствие с обяснителната бележка в приложение 37 и всички допълнителни правила, изложени в други нормативни актове на Общността.

Когато митническа декларация се използва като обобщена декларация за въвеждане в съответствие с член 36в, параграф 1 от Кодекса, тази декларация освен данните, които се изискват за специфичната процедура, изложена в приложение 37, включва данните за обобщената декларация за въвеждане, изложена в приложение 30A.

2.Митническите органи осигуряват на потребителите свободен достъп до обяснителната бележка, посочена в параграф 1.

3.Митническата администрация на всяка държава-членка може при необходимост да допълва обяснителната бележка.

4.държавите-членки нотифицират Комисията за списъка данни, които изискват за всеки от режимите, посочени в приложение 37. Комисията публикува списъка на тези данни.

Член 213

Кодовете, които се използват при попълването на формулярите, посочени в член 203, параграф 1, са изброени в приложение 38.

Държавите-членки нотифицират Комисията за списъка с национални кодове, използвани в кутийки 37 (второто подразделение), 44 и 47 (първото подразделение). Комисията публикува списъка на тези кодове.

Член 214

В случаите, когато правилата изискват повече екземпляри от формуляра, посочен в член 205, параграф 1, деклараторът може да използва допълнителни листове или фотокопия от горния формуляр.

Тези допълнителни листове или фотокопия трябва да бъдат подписани от декларатора, представени на митническите органи и заверени от тях при същите условия както Единната митническа декларация. Те се приемат от митническите органи като оригинални документи при условие че са четливи и със задоволително качество.

Член 215

1.Формулярите, посочени в член 205, параграф 1, се отпечатват на самокопираща хартия, химизирана за тази цел, с тегло най-малко 40 g/m2. Хартията трябва да бъде достатъчно матова, за да може информацията на едната страна да не пречи на четливостта на информацията на другата, а дебелината ѝ да бъде такава, че да не се къса или мачка лесно.

Хартията за всички екземпляри е бяла. Върху екземплярите, използвани при общностен транзит в съответствие с член 353, параграф 2 обаче, клетки № 1 (първо и трето подразделение), 2, 3, 4, 5, 6, 8, 15, 17, 18, 19, 21, 25, 27, 31, 32, 33 (първото подразделение вляво), 35, 38, 40, 44, 50, 51, 52, 53, 55 и 56 са в зелен фон.

Формулярите се отпечатват със зелено мастило.

2.Клетките са на базата на единен размер 1/10 инча по хоризонтала и 1/6 инча отвесно. Подразделите са на базата на единен размер 1/10 инча хоризонтално.

3.Цветното различаване на отделните копия става по следния начин:

а) на формулярите, отговарящи на образеца от приложения 31 и 33:

— екземпляри 1, 2, 3 и 5 в десния си край имат непрекъсната ивица, оцветена съответно в червено, зелено, жълто и синьо,

— екземпляри 4, 6, 7 и 8 в десния си край имат прекъсната ивица, оцветена съответно в синьо, червено, зелено и жълто;

б) на формулярите според образеца в приложения 32 и 34 екземплярите 1/6, 2/7, 3/8 и 4/5 в десния си край имат непрекъсната ивица и до нея прекъсната черта, оцветени в червено, зелено, жълто и синьо.

Ширината на тези ивици е приблизително 3 mm. Прекъснатата ивица съдържа серия от квадратчета със страна 3 mm, на разстояние 3 mm едно от друго.

4.Екземплярите, на които данните, съдържащи се във формулярите от приложения 31 и 33, трябва да се самокопират, са показани в приложение 35.

Екземплярите, на които данните, съдържащи се във формулярите от приложения 32 и 34 трябва да се самокопират, са показани в приложение 36.

5.Формулярите са с размер 210 mm × 297 mm с максимално отклонение минус 5 и плюс 8 mm.

6.Митническите администрации на държавите-членки могат да изискват на бланките да е отпечатано името и адреса на печатаря или знак, даващ възможност да се идентифицира печатарят. Те също могат да поставят условие за предварително техническо одобрение преди печатането на бланките.

Член 216

Списъкът на кутийките, които трябва да се използват в декларации за поставяне на стоки под определен митнически режим, с използване на единен административен документ, е изложен в приложение 37.

Когато се изисква митническа декларация за стоки, които предстои да напуснат митническата територия на Общността в съответствие с член 182б от Кодекса, тази декларация освен данните, които се изискват за специфичната процедура, изложена в приложение 37, включва данните за обобщена декларация за напускане, изложени в приложение 30A.

Член 217

Изискваните данни при използване на един от формулярите, посочени в член 205, параграф 2, зависи от съответния формуляр. Когато се изисква от разпоредбите за съответния митнически режим, те се допълват.

Член 218

1.Следните документи трябва да придружават митническата декларация за допускане за свободно обращение:

а) фактурата, въз основа на която е декларирана МОС на стоките, както се изисква от член 181;

б) когато се изисква според член 178, декларация с данните за изчисляването на МОС на декларираните стоки, изготвена в съответствие с горния член;

в) документите, изисквани за прилагане на споразуменията за преференциални тарифи или други мерки, отклоняващи се от официалните правила по отношение на обявените стоки;

г) всички останали документи, изисквани за прилагане на разпоредбите за пропускането на обявените стоки за редовен внос.

2.Митническите органи могат да изискат, ако е необходимо, към митническата декларация да се приложат транспортни документи или документи за предишни митнически режими.

Когато се представя един вид стока в две или повече опаковки, те могат да изискат представянето на опаковъчен списък или равностоен документ с описание на съдържанието на всеки колет.

3.Когато стоките отговарят на изискването за фиксирана митна ставка по реда на раздел II (Г) от предварителните разпоредби на Комбинираната номенклатура, или когато подлежат на освобождаване от митни сборове, не се изискват документите по реда на параграф 1, букви a), б) и в), освен когато митническите органи счетат това за необходимо за целите на прилагане на разпоредбите за признаване на стоки за местни.

Член 219

1.Стоките, които са предмет на транзитната декларация, се представят заедно с транспортния документ.

Отправното митническо учреждение може да освобождава от изискването за представяне на този документ при извършване на митническите формалности, при условие че този документ продължава да е на негово разположение.

Транспортният документ обаче се представя по искане на митническите органи или на всеки друг компетентен орган по време на превоза.

2.Без да противоречи на валидните мерки за опростяване, митническият документ за износ/изпращане или реекспорт на стоките от митническата територия на Общността или друг подобен документ трябва да се представи в отправната митница заедно с транзитната митническата декларация, за която се отнася.

3.Митническите органи могат, където е подходящо, да изискват представяне на документ за предшестващия митнически режим.

Член 220

1.Без да се засягат специфичните разпоредби, документите, придружаващи декларацията за поставяне под митнически икономически режим, са следните:

а) за режим на митническо складиране:

— в склад от тип D: документите, предвидени в член 218, параграф 1, букви а) и б),

— в склад, различен от тип D: никакви допълнителни документи;

б) за митнически режим активно усъвършенстване:

— по системата с възстановяване: документите, предвидени в член 218, параграф 1;

— по системата на отложено плащане: документите, предвидени в член 218, параграф 1, букви а) и б),

и, когато това е подходящо, писмено разрешение за въпросния митнически режим или копие от молбата за разрешително, където се прилага ►M20член 508, параграф 1 ◄ ;

в) за обработка под митнически контрол: документите, предвидени в член 218, параграф 1, букви а) и б), и, когато това е подходящо, писмено разрешение за въпросния митнически режим ►M20или копие за заявлението за разрешение при прилагане на член 508, параграф 1 ◄ ;

г) за митнически режим на временен внос:

— с частично освобождаване от вносни сборове: документите, предвидени в член 218, параграф 1,

— с пълно освобождаване от вносни сборове: документите, предвидени в член 218, параграф 1, букви а) и б),

и, когато това е подходящо, писмено разрешение за въпросния митнически режим ►M20или копие за заявлението за разрешение при прилагане на член 508, параграф 1 ◄ ;

д) за митнически режим пасивно усъвършенстване: документите, предвидени в член 221, параграф 1, и когато това е подходящо, писмено разрешение за въпросния митнически режим или копие от молбата за разрешително, когато се прилага ►M20член 508, параграф 1 ◄ .

2.Член 218, параграф 2 се прилага за декларации за поставяне под митнически икономически режим.

3.Митническите органи могат да разрешат писменото разрешение за въпросния митнически режим или копие от молбата за разрешително да се пазят на тяхно разположение вместо да придружават декларацията.

Член 221

1.Декларацията за износ или реекспорт трябва да бъде придружена от всички документи, необходими за правилното прилагане на износните мита и разпорежданията за износа на съответните стоки.

2.Член 218, параграф 2 се прилага за декларациите за износ и реекспорт.

Член 225

Митническите декларации могат да се направят устно за редовен внос на следните стоки:

а) стоки, които нямат търговски характер:

— съдържащи се в багажа на физическо лице, или

— изпратени на частни физически лица,

— или в други случаи без значение с разрешение на митническите органи;

б) стоки с търговски характер, при условие че:

— цялата стойност на отделната пратка и по отделна митническа декларация не надвишава долната статистическа граница, определена от валидните разпоредби на Общността, и

— пратката не е част от редовна серия подобни пратки, и

— стоките не се превозват от независим превозвач като част от по-голям превоз;

в) стоките, посочени в член 229, когато подлежат на облекчения като върнати стоки;

г) стоките, посочени в член 230, букви б) и в).

Член 226

Митническите декларации могат да се правят устно за износа на:

а) стоки, които нямат търговски характер:

— съдържащи се в багажа на физическо лице, или

— изпратени от частни физически лица,

б) стоките, посочени в член 225, буква б);

в) стоките, посочени в член 231, букви б) и в).

г) други стоки с незначително стопанско значение, с разрешение на митническите органи.

Член 227

1.Митническите органи могат да се разпоредят членове 225 и 226 да не се прилагат, когато лицето, което освобождава стоките, действа от името на друго лице в качеството си на митнически посредник (агент).

2.Когато митническите органи не са убедени, че данните, обявени в декларацията са верни или пълни, те могат да изискат писмена митническа декларация.

Член 228

Когато устно обявените пред митницата в съгласие с член 225 и 226 стоки подлежат на вносно или износно мито, митническите органи издават квитанция на заинтересуваното лице при плащане на дължимото мито.

Квитанцията съдържа минимум следната информация:

а) описание на стоките, което е достатъчно точно, за да позволи идентифицирането им; това може да включва и тарифните им позиции;

б) според случая, фактурираната стойност и/или качеството на стоките;

в) разбивка на събраните такси;

г) датата, на която е съставена;

д) наименованието на органа, който я е издал.

Държавите-членки информират Комисията за образците на квитанции, използвани за прилагането на настоящия член. Комисията предава тази информация на останалите държави-членки.

Член 229

1.Митническите декларации могат да се извършат устно за временен внос на следните стоки съгласно с ►M20член 497, параграф 3, втора алинея ◄ :

а)►M20— животни при миграция или за пасища, или за изпълнение на работни задачи, или за превоз, и други стоки, отговарящи на условията определени по силата на член 567, буква б), втора алинея, a), — опаковки, разгледани в член 571, буква a), носещи постоянните и незаличими отличителни маркировки на лице, установено извън митническата територия на Общността,◄ — радио- и телевизионна продукция и радиосъобщително обзавеждане и превозни средства, специално приспособени за използване за горните цели и техните приспособления, внесени от обществени или честни организации, установени извън митническата територия на Общността и одобрени от митническите органи, които издават разрешенията за процедурата по вноса на подобно обзавеждане, — инструменти и апаратура, необходими за лекари при оказване помощ на пациенти, които очакват трансплантация на орган съгласно ►M20член 569 ◄ .

б) стоки, посочени в член 232;

в) други стоки с разрешение на митническите органи.

2.Стоките, посочени в параграф 1, могат също да подлежат на устна декларация за реекспорт, като се отменя процедурата на временен внос.

Член 230

Следните стоки, когато не са изрично декларирани пред митницата, се смятат, че са декларирани за редовен внос с действието, посочено в член 233:

а) стоки с нетърговски характер, намиращи се в багажа на пътник (физическо лице) с право на облекчения или според глава I, дял ХI от Регламент (ЕИО) 918/83 на Съвета ( 10 ), или като върнати стоки;

б) стоки с право на облекчение по глава I, дялове IХ и Х от Регламент (ЕИО) 918/83 на Съвета;

в) транспортни средства, с право на облекчение като върнати стоки;

г) внесени стоки с незначително значение, неподлежащи на представяне пред митницата съгласно член 38, параграф 4 от Кодекса, при условие че не подлежат на вносно мито;

д) преносими музикални инструменти, внесени от пътници, с право на облекчение като върнати стоки.

Член 231

Следните стоки, когато не са изрично декларирани пред митницата, се смятат, че са декларирани за износ с действието, посочено в член 233, буква б):

а) стоки с нетърговски характер, неподлежащи на износно мито, които се намират в личния багаж на пътник;

б) транспортни средства, регистрирани в митническата територия на Общността;

в) стоки, посочени в глава II на Регламент (ЕИО) 918/83 на Съвета;

г) стоки с незначително икономическо значение, с разрешение на митническите органи;

д) преносими музикални инструменти на пътници.

Член 232

1.Изброените, когато не са декларирани пред митническите органи писмено или устно, се считат за декларирани за временен внос по силата на действието, разгледано в член 233 във връзка с член 579:

а) лични предмети и стоки за спортни цели, внасяни от пътниците съобразно разпоредбите на член 563;

б) транспортните средства, разгледани в членове от 556 до 561;

в) принадлежности за удобства на моряци, използвани на кораби далечно плаване по реда на член 564, буква a);

г) преносими музикални инструменти, посочени в член 569, параграф1а.

2.Когато не са декларирани писмено или устно пред митницата, стоките, посочени в параграф 1, се смятат за декларирани за реекспорт, като се приключва режимът на временен внос с действието, посочено в член 233.

Член 233

►M61. ◄За целите на членове от 230 до 232 действието, което се смята за митническа декларация, може да приеме следните форми:

а) когато се касае за стоки, донесени до митническата служба или друго място, определено или одобрено според член 38, параграф 1, буква а) от Кодекса:

— преминаването през зеления коридор „нямам нищо за деклариране“ в митници, където се използват два коридора,

— преминаването през митническата служба, в която не се използват два коридора, без непринудено да се направи митническа декларация,

— залепяне на лепенка „нямам нищо за деклариране“ или диск за митническа декларация на предното стъкло на пътническо превозно средство, когато това е предвидено в националните разпоредби;

б) в случай на освобождаване от задължението да се пренасят стоките до митницата съгласно разпоредбите за прилагане на член 38, параграф 4 на Кодекса, при износ по член 231, а при реекспорт съгласно член 232, параграф 2:

— самото обстоятелство, че се пресича границата на митническата територия на Общността.

2.Когато стоки по член 230, буква a), член 231, буква a) и член 232, параграф 1, буква а) и параграф 2, съдържащи се в пътнически багаж, се превозват по железопътен транспорт без придружител и са декларирани пред митниците в отсъствие на пътника, документът, посочен в приложение 38a, може да се използва в рамките на условията и ограниченията, посочени в същия текст.

Член 234

1.Когато условията в членове от 230 до 232 са изпълнени, стоките се смятат за представени пред митницата в смисъла на член 63 от Кодекса и че декларацията е приета и стоката е освободена в момента на извършване на действието, посочено в член 233.

2.Когато проверката установи, че действието, посочено в член 233, е извършено, но внесените или пренесени стоки не отговарят на условията на член 232, съответните стоки се смятат за незаконно внесени или изнесени.

Член 235

Разпоредбите на членове от 225 до 232 не се прилагат за стоки, за които се иска възстановяване на платени суми или мита, или пък които подлежат на забрани и ограничения или на други формалности.

Член 236

За целите на раздели 1 и 2 „пътник“ означава:

А. При внос:

1. всяко лице, което влиза временно на митническата територия на Общността, а обикновено не живее в нея; и

2. всяко лице, което се връща в митническата територия на Общността, където обикновено живее, след като временно е било в трета страна.

Б. При износ:

1. всяко лице, което напуска временно митническата територия на Общността, в която обикновено живее; и

2. всяко лице, което напуска митническата територия на Общността след временен престой, без обикновено да живее в нея.

Член 237

1.Следните пощенски пратки се смятат за декларирани пред митницата:

А. За редовен внос:

а) в момента, в който влизат в митническата територия на Общността:

— пощенски картички и писма, съдържащи само съобщения,

— писма, написани с Браилов шрифт,

— печатни материали, неподлежащи на вносни мита, и

— всякакви други пратки, изпратени с писмо или колет по пощата, които са освободени от задължението да се предявяват пред митницата съгласно разпоредбите на член 38, параграф 4 на Кодекса;

б) в момента, в който са представени на митницата:

— всякакви други пратки, различни от посочените в буква а), изпратени с писмо или колет по пощата, ако са придружени от декларация формуляр ►M18CN22 ◄ или ►M18CN23 ◄ .

Б. При износ:

а) в момента, в който са приети от пощенската служба за пратки, изпращани с писмо или колет, които не подлежат на износно мито;

б) в момента на представянето им пред митницата за пратки, изпращани с писмо или колет, които подлежат на износно мито, ако са придружени от декларация формуляр ►M18CN22 ◄ или ►M18CN23 ◄ .

2.За декларатор, а там, където е необходимо, и за митническо задължено лице се смята получателят в случаите, описани в параграф 1А, и изпращачът в случаите от параграф 1 Б. Митническите органи могат да се разпоредят за декларатор да се смята пощенската администрация и там, където е необходимо, за митническо задължено лице.

3.За целите на параграф 1 стоките, неподлежащи на мита, се смятат за представени на митницата по смисъла на член 63 от Кодекса, че е направена митническа декларация и стоката е освободена:

а) при внос, когато стоките са доставени на получателя;

б) при износ, когато стоките са приети от пощенската служба.

4.Когато една пратка, която не е освободена от задължението да бъде представена на митницата съгласно разпоредбите на член 38, параграф 4 от Кодекса, бъде изпратена по пощата като писмо или колет без декларация формуляр ►M18CN22 ◄ или ►M18CN23 ◄ или когато декларацията е непълна, митническите органи определят формата за извършване или допълване на митническата декларация.

Член 238

Член 237 не се прилага:

— за пратки, съдържащи стоки с търговски характер с обща стойност, надвишаваща долната статистическа граница, определена от действащите разпоредби на Общността, като митническите органи могат да определят по-високи граници,

— за пратки, съдържащи стоки с търговски характер, които представляват част от редовна серия подобни действия,

— когато митническата декларация се прави писмено, устно или с използването на техника за обработка на данни,

— за пратки със стоки, посочени в член 235.

Член 253

1.Процедурата с непълни декларации позволява на митническите органи, когато имат основания за това, да приемат митническа декларация, която не съдържа всички необходими данни или не е съпроводена от всички документи, които се изискват за съответния митнически режим.

2.Процедурата с опростени декларации позволява поставяне на стоките под съответния митнически режим при представяне на опростена митническа декларация с последващо представяне на допълнителна декларация, която според обстоятелствата може да бъде обща, периодична или отчетна.

3.Процедурата с освобождаване на място позволява поставянето на стоките под съответния митнически режим в помещенията на заинтересуваното лице или на друго място, определено или одобрено от митническите органи.

4.Всяко лице може да подаде искане за разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, което да му бъде издадено лично на него и за негово собствено ползване или за ползване в качеството му на представител, при условие че съществуват достатъчно регистри и процедури, позволяващи на разрешаващия митнически орган да идентифицира представляваните лица и да осъществи съответните митнически проверки.

Това искане може да се отнася и за интегрирано разрешение, без да се засягат разпоредбите на член 64 от Кодекса.

5.Използването на опростената декларация или на процедурата за оформяне на място зависи от представянето на обезпечение за вносните мита и други такси.

6.Титулярят на разрешението отговаря на условията и критериите, изложени в настоящата глава и спазва задълженията, произтичащи от разрешението, без да се засягат задълженията на декларатора и правилата, приложими при възникването на митническо задължение.

7.Титулярят на разрешението уведомява разрешаващия митнически орган за всяка промяна, настъпила след издаването на разрешението, която може да повлияе върху неговото продължаване или съдържание.

8.Разрешаващият митнически орган извършва преоценка на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място в следните случаи:

а) основни промени в съответното законодателство на Общността;

б) основателни показания, че титулярят вече не отговаря на съответните условия.

В случай че разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място е издадено на заявител, установен от по-малко от три години, през първата година след издаването се извършва строг мониторинг.

Член 253a

Когато при представяне на митнически манифести се използват системи за електронна обработка на данни или се представят чрез средства за електронна обработка на данни, разпоредбите на член 199, параграфи 2 и 3, членове 222, 223 и 224 се прилагат mutatis mutandis.

Използването на опростена декларация или на процедура за оформяне на място зависи от подаването на електронни митнически декларации и уведомления.

Когато обаче митническите органи или икономическите оператори не разполагат с компютризирани системи за подаване или приемане на опростени митнически декларации или на уведомления за оформяне на място с използването на методи за електронна обработка на данни, митническите органи могат да приемат декларации и уведомления в друга форма, предвидена от тях, при условие че е извършен ефективен анализ на риска.

Член 253б

1.Исканията за разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място се подават като се използва образецът, посочен в приложение 67, или съответстващият електронен формат.

2.В случаите, когато разрешаващият митнически орган установи, че искането не съдържа всички необходими данни, в срок от 30 календарни дни от получаването на искането той приканва заявителя да осигури съответната информация и посочва причините за това.

3.Искането не се приема, ако:

а) не отговаря на условията на параграф 1;

б) не е било подадено пред компетентните митнически органи;

в) заявителят е бил осъден за тежко престъпление, свързано с икономическата дейност на заявителя;

г) заявителят е в производство по несъстоятелност в момента на подаване на искането.

4.Преди издаване на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място митническите органи проверяват регистрите на заявителя, освен в случаите, когато могат да се използват резултати от предишни одити.

Член 253в

1.Разрешение за процедура с опростена декларация се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в член 14з, с изключение на параграф 1, буква в), в член 14и, букви г), д) и ж) и в член 14й.

Разрешение за процедура за оформяне на място се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в член 14з, с изключение на параграф 1, буква в), и в членове 14и и 14й.

За издаване на разрешенията, посочени в първата и втората алинея, митническите органи прилагат член 14а, параграф 2 и използват формуляра за разрешение, посочен в приложение 67.

2.Когато заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), условията и критериите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се смятат за изпълнени.

Член 253г

1.Разрешаващият митнически орган суспендира разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, когато:

а) се установи, че не са спазени условията и критериите, посочени в член 253в, параграф 1;

б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че титулярят на разрешението или друго лице, посочено в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г), е извършил действие, което подлежи на наказателно съдебно производство и е свързано с нарушаване на митническите правила.

В посочения в първа алинея, буква б) от настоящия член случай обаче разрешаващият митнически орган може да реши да не суспендира разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, ако сметне, че нарушението е нищожно спрямо броя или размера на свързаните с митницата дейности и не предизвиква съмнения относно добросъвестността на титуляря на разрешението.

Разрешаващият митнически орган съобщава своите заключения на титуляря на разрешението преди да вземе решение. На титуляря на разрешението се дава право да нормализира ситуацията и/или да изрази своето виждане в рамките на тридесет календарни дни, считано от датата на съобщението.

2.Ако титулярят не нормализира ситуацията, посочена в параграф 1, първа алинея, буква а) в рамките на тридесет календарни дни, разрешаващият митнически орган информира титуляря на разрешението, че разрешението за опростена декларация или за процедура за освобождаване на място е суспендирано за период от тридесет календарни дни, с оглед да се даде възможност на титуляря на разрешението да предприеме необходимите мерки, за да нормализира ситуацията.

3.В случаите, посочени в параграф 1, първа алинея, буква б), разрешаващият митнически орган суспендира разрешението до края на съдебното производство. Той информира съответно титуляря на разрешението.

4.Когато титулярят на разрешението не е бил в състояние да нормализира ситуацията в рамките на тридесет календарни дни, но може да представи доказателства, че може да отговори на условията, ако периодът на суспендиране бъде продължен, разрешаващият митнически орган суспендира разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място за допълнителни 30 календарни дни.

5.Суспендирането на дадено разрешение не оказва влияние върху вече започналия преди датата на суспендирането, но още незавършил митнически режим.

Член 253д

1.Когато титулярят на разрешението е предприел по удовлетворителен за разрешаващия митнически орган начин необходимите мерки, за да отговори на условията и критериите за получаване на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, разрешаващият митнически орган оттегля суспендирането и информира титуляря на разрешението. Суспендирането може да бъде оттеглено преди изтичането на срока, посочен в член 253г, параграф 2 или 4.

2.Ако титулярят на разрешението не предприеме необходимите мерки по време на периода на суспендиране, посочен в член 253г, параграф 2 или 4, се прилага член 253ж.

Член 253е

1.Когато титуляр на разрешение временно не е в състояние да отговори на които и да било от условията и критериите за получаване на разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, той може да поиска суспендиране на разрешението. В такива случаи титулярят на разрешението уведомява разрешаващия митнически орган, като посочва датата, на която ще бъде в състояние да отговори на условията и критериите. Той уведомява също така разрешаващия митнически орган за каквито и да било планирани мерки и съответния им времеви график.

2.Ако титулярят на разрешението не успее да нормализира ситуацията в рамките на посочения в уведомлението му срок, разрешаващият митнически орган може да удължи съответно срока в разумни граници, при условие че титулярят на разрешението е действал добросъвестно.

Член 253ж

Без да се засягат разпоредбите на член 9 от Кодекса и член 4 от настоящия регламент, разрешаващият митнически орган отменя разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място в следните случаи:

а) когато титулярят на разрешението не успее да нормализира ситуацията, посочена в член 253г, параграф 2 и член 253е, параграф 1;

б) когато титулярят на разрешението или други лица, посочени в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г), са извършили сериозни или многократни нарушения, свързани с митническите разпоредби и нямат по-нататъшно право на обжалване;

в) по молба на титуляря на разрешението.

В посочения в първа алинея, буква б) случай обаче разрешаващият митнически орган може да реши да не отменя разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, ако сметне, че нарушението е маловажно спрямо броя или размера на свързаните с митницата дейности и не предизвиква съмнения относно добросъвестността на титуляря на разрешението.

Член 253з

1.Искането за единно разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място се подава до един от посочените в член 14г, параграфи 1 и 2 митнически органи.

Когато обаче разрешението за опростена декларация или за процедура за оформяне на място се заявява едновременно или след подаване на искане за единно разрешение за специфично предназначение или за митнически икономически режим, се прилага член 292, параграфи 5 и 6 или членове 500 и 501.

2.Ако част от съответните регистри и документация се съхранява в държава-членка, различна от държавата-членка, в която се подава искането, заявителят надлежно попълва клетки 5а, 5б и 7 от формуляра за искане, посочен в приложение 67.

3.Заявителят осигурява леснодостъпно централно звено или определя лице за контакт от служителите в своята администрация в държавата-членка, където се подава искането, с цел информацията, необходима за доказване на съответствие с изискванията за издаване на единно разрешение, да бъде достъпна за митническите органи.

4.Доколкото е възможно, заявителите подават необходимите данни до митническите органи по електронен път.

5.До въвеждането на електронна система за обмен на данни между засегнатите държави-членки, която е необходима за съответните митнически режими, разрешаващият митнически орган може да отхвърля искания, подадени съгласно параграф 1, ако единното разрешение води до непропорционални административни разходи.

Член 253и

1.Държавите-членки изпращат на Комисията списък с митническите органи, посочени в член 253з, параграф 1, до които са подадени искания и я информират за всички последващи промени в него. Комисията публикува тази информация в интернет. Посочените органи изпълняват функцията на разрешаващи митнически органи за единните разрешения за опростена декларация и за процедура за оформяне на място.

2.Държавите-членки определят централно учреждение, отговорно за обмена на информация между държавите-членки и между държавите-членки и Комисията, и информират Комисията за това.

Член 253й

1.Когато е подадено искане за единно разрешение за опростена декларация или за процедура за оформяне на място, разрешаващият митнически орган предоставя следната информация на останалите засегнати митнически органи:

а) искането;

б) проекта на разрешение;

в) цялата необходима информация за издаване на разрешението.

Тя е достъпна чрез комуникационната система, посочена в член 253м, когато тази система бъде налична.

2.Информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и в) се предоставя от разрешаващия митнически орган в рамките на следните срокове:

а) 30 календарни дни, в случай че на заявителя вече е била разрешавана опростена декларация, процедура за оформяне на място или сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в);

б) 90 календарни дни във всички останали случаи.

Разрешаващият митнически орган може да удължи сроковете с 30 календарни дни, когато не е в състояние да ги спази. В такива случаи разрешаващият митнически орган информира заявителя за причините за това удължение преди изтичането на въпросните срокове.

Срокът се отчита от датата, на която разрешаващият митнически орган е получил цялата необходима информация, посочена в параграф 1, букви а), б) и в). Разрешаващият митнически орган уведомява заявителя за приемането на искането и за датата, от която започва да тече срокът.

3.До 31 декември 2009 г. максималните срокове от 30 или 90 календарни дни, посочени в параграф 2, първа алинея, се заменят с 90 или 210 календарни дни.

Член 253к

1.Разрешаващият митнически орган на държавата-членка, където е подадено искането, и митническите органи на другите държави-членки, имащи отношение към исканото единно разрешение, си сътрудничат за определяне на оперативни и отчетни изисквания, включително план за контрол, позволяващ надзора на извършвания съгласно единното разрешение митнически режим. Обменяните между съответните митнически органи за целите на митническия/те режим/и данни обаче не надхвърлят описаните в приложение 30А.

2.Митническите органи на другите държави-членки, имащи отношение към исканото единно разрешение, уведомяват разрешаващия митнически орган за всяко възражение в рамките на тридесет календарни дни от датата на получаване на проекта на разрешение. В случай че е необходимо допълнително време за това уведомление, разрешаващият митнически орган се информира във възможно най-кратък срок и при всички случаи преди изтичането на срока. Този допълнителен срок може да бъде удължен с не повече от 30 календарни дни. В случай на съгласие за допълнителен срок, разрешаващият митнически орган информира заявителя за удължаването на срока.

В случай че има възражения и че в рамките на срока не е постигнато споразумение между митническите органи, искането се отхвърля до обхвата на повдигнатите възражения.

Ако консултираният митнически орган не отговори в рамките на срока/овете, посочени в първата алинея, разрешаващият митнически орган може да приеме, на отговорността на консултирания митнически орган, че не съществуват възражения по отношение на издаването на подобно разрешение.

3.Преди частично или цялостно отхвърляне на искането, разрешаващият митнически орган съобщава на заявителя причините, поради които смята да вземе такова решение, и му дава възможност да изрази своята гледна точка в рамките на 30 календарни дни от датата на съобщението.

Член 253л

1.В случай че искането за единно разрешение е подадено от заявител, който е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешението се издава след организиране на необходимия обмен на информация между:

а) заявителя и разрешаващия митнически орган;

б) разрешаващия митнически орган и останалите митнически органи, имащи отношение към исканото единно разрешение.

В случай че заявителят не е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешение се издава, след като разрешаващият митнически орган се убеди, че заявителят ще бъде в състояние да отговори на условията и критериите за разрешение, определени или посочени в членове 253, 253а и 253в и след организиране на посочения в първата алинея от настоящия параграф необходим обмен на информация.

2.След получаване на съгласие или при липса на основателни възражения от страна на останалите заинтересовани митнически органи, разрешаващият митнически орган издава разрешението в съответствие с формуляра за разрешение, изложен в приложение 67, в рамките на 30 календарни дни след изтичането на посочените в член 253к, параграфи 2 или 3 срокове.

Разрешаващият митнически орган предоставя разрешението на митническите органи в участващите държави-членки, като използва информационната и комуникационна система, посочена в член 253м, когато такава бъде налична.

3.Единните разрешения за опростена декларация и за процедура за освобождаване на място се признават във всички държави-членки, изброени в клетка 10 или 11, или и в двете, от разрешението, според случая.

Член 253м

1.В информационния и комуникационния процес между митническите органи и за уведомяване на Комисията и на икономическите оператори се използва, когато стане налична, електронна информационна и комуникационна система, определена при взаимно съгласие между Комисията и митническите органи. Информацията за икономическите оператори се ограничава до неповерителните данни, определени в дял II, точка 16 от обяснителните бележки към формуляра за искане за опростени процедури, посочен в приложение 67.

2.Комисията и митническите органи, като използват посочената в параграф 1 система, обменят, съхраняват и имат достъп до следната информация:

а) данните от подадените искания;

б) необходимата за издаване на разрешение информация;

в) единните разрешения, издадени за посочените в член 1, параграфи 13 и 14 процедури и, когато е приложимо, тяхното изменение, суспендиране и отмяна;

г) резултатите от повторната оценка в съответствие с член 253, параграф 8.

3.Списъкът с единните разрешения, както и неповерителните данни, определени в дял II, точка 16 от обяснителните бележки към посочения в приложение 67 формуляр за искане за опростени процедури, могат да бъдат публично оповестявани от Комисията и държавите-членки посредством интернет с предварителното съгласие на титуляря на разрешението. Списъкът се актуализира.

Член 254

Ако деклараторът поиска, митническите органи могат да приемат декларации за пускане в свободно обращение, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, определени в приложение 30A.

Член 255

1.Декларациите за пропускане за редовен внос, които митническите органи могат да приемат по искане на декларатора, без да бъде придружена от някои от необходимите съпровождащи документи трябва да бъде придружена най-малкото от онези документи, които трябва да се представят, преди декларираните стоки да бъдат пропуснати за редовен внос.

2.Независимо от разпоредбите на параграф 1, декларация, несъпроводена от един или повече документи, изисквани, преди декларираните стоки да бъдат пропуснати за редовен внос, може да бъде приета, след като митническите органи се убедят, че:

а) съответният документ съществува и е валиден;

б) същият не може да се приложи към декларацията по независещи от декларатора причини;

в) всяко забавяне в приемането на декларацията ще попречи на пропускането на стоките за редовен внос или да доведе до обмитяването им с по-високи ставки.

Данните по липсващите документи трябва при всички случаи да се обозначат в декларацията.

Член 256

1.Срокът, в който митническите органи разрешат на декларатора да съобщи подробностите или представи документите, липсващи при приемането на декларацията, не може да надвишава един месец от приемането ѝ.

Когато се отнася за документ, изискващ се за прилагане на намалена или нулева ставка на мито по вноса, ако митническите служби имат сериозни причини да смятат, че стоките, обхванати от непълно деклариране, могат да отговорят на изискванията за такава намалена или нулева ставка на митото, по искане на декларатора може да бъде отпуснат по-дълъг срок за представяне на документа, отколкото предвидения в първата алинея, ако обстоятелствата го оправдават. Този срок не може да надвишава четири месеца след датата на приемане на декларацията. Той не може да бъде продължаван.

Когато липсващите данни, които трябва да се съобщят, или документите, които трябва да се представят, се отнасят до МОС, митническите органи могат, ако това се окаже абсолютно наложително, да определят по-продължителен срок или да удължат първоначално определения срок. Общият разрешен срок трябва да се съобразява с валидните законови срокове.

2.Когато стоки се пускат за свободно обръщение по тарифни квоти безмитно, или когато не се изисква събиране на нормални величини вносни митни сборове, ползването на тарифни квоти или преференциални тарифни мерки се разрешава само след представяне пред митническите органи на документ, позволяващ при определени условия безмитен, или при намалени митни ставки, внос. Документът се представя във всеки случай:

— преди изчерпване на тарифните квоти, или

— в други случаи преди датата на която отново се въвеждат мерките на Общността по събиране на нормални вносни митни сборове.

3.При спазване на разпоредбите на параграфи 1 и 2 документът, необходим за разрешаване на нулеви или намалени ставки, може да се представи след датата, на която изтича срокът на валидност на нулевите или намалени ставки, ако декларацията за съответните стоки е била приета преди тази дата.

Член 257

1.Приемането от митническите органи на непълна декларация не бива да пречи или забавя освобождаването на стоката, обявена по този начин, освен ако за това не съществуват други причини. Без да се нарушават разпоредбите на член 248, освобождаването трябва да стане в съответствие с условията, изложени в следващите параграфи 2—5.

2.Когато забавеното представяне на данни или придружителни документи, липсващи в момента на приемане на декларацията не може да окаже влияние върху размера на митата и таксите върху обявените в декларацията стоки, митническите органи незабавно осчетоводяват дължимата сума, изчислена по обичайния начин.

3.Когато в съответствие с член 254 митническата декларация съдържа предварителни данни за МОС, митническите органи:

— осчетоводяват незабавно размера на дължимите мита на базата на тези данни,

— изискват, ако е необходимо, да се представи гаранция, която да покрие разликата между тази сума и сумата, която в крайна сметка може да бъде дължима за стоките.

4.Когато при обстоятелства, различни от описаните в параграф 3, късното представяне на данни или придружителен документ, липсващ в момента на приемането на декларацията може да окаже влияние върху размера на дължимите мита за стоките, обявени в декларацията:

а) ако късното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до прилагане на мита с намалени ставки, митническите органи:

— осчетоводяват непосредствено дължимите мита по намалените ставки,

— изискват да се представи гаранция, която покрива разликата между тази сума и пълния размер на дължимите мита за същите стоки;

б) ако късното представяне на липсващи данни или документи може да доведе до пропускане на стоките с пълно освобождаване от мита, митническите органи изискват представянето на гаранция в пълния размер на митата, изчислени по редовни ставки.

5.Без да се оспорва правото за последващи промени, които могат да възникнат по-специално в резултат на окончателното определяне на МОС, деклараторът има право да избере възможността, вместо да представи гаранция, да му бъде зачислен по сметка:

— в съответствие с параграф 3, второ тире, или с параграф 4, буква a), размерът на митата, които ще бъдат дължими в крайна сметка за стоките или

— когато се прилага параграф 4, буква б), размерът на митата, изчислени по редовната ставка.

Член 258

Ако при изтичането на срока по член 256 деклараторът не е представил необходимите данни за окончателно определяне на МОС на стоките или не е представил липсващите данни или документи, митническите органи ще осчетоводят незабавно като дължими мита размера на гаранцията, представена в съответствие с член 257, параграф 3, второ тире, член 257, параграф 4, буква a), второ тире или член 257, параграф 4, буква б).

Член 259

Непълната декларация, приета при условията, посочени в членове от 254 до 257, може или да се допълни от декларатора, или със съгласието на митническите органи да бъде заменена с нова митничесска декларация, която отговаря на условията на член 62 от Кодекса.

И в двата случая отправна дата за определяне на митото и за прилагане на другите разпоредби за освобождаване на стоката за редовен внос е датата на приемане на непълната декларация.

Член 260

1.При представяне на писмена молба с необходимите сведения, на ►M32заявителя ◄ се разрешава в съответствие с условията и начина, установени в членове 261 и 262, да подаде декларацията за редовен внос в опростена форма, когато стоката е представена на митницата.

2.Такава опростена декларация съдържа поне данните за опростена декларация за внос, определени в приложение 30A.

3.Когато обстоятелствата позволяват, митническите органи могат да разрешат молбата за освобождаване за редовен внос, посочена в параграф 2, второ тире, да бъде заменена от обща молба за подобни операции за освобождаване за определен период. На административните или търговски документи, посочени в параграф 1, се отразява разрешението, получено в отговор на подобна молба.

4.Опростената митническа декларация трябва да бъде придружена от всички документи, чието представяне е необходимо за освобождаване на стоката за редовен внос. Прилага се член 255, параграф 2.

5.Настоящият член не изключва член 278.

Член 261

1.Разрешително за използване на процедурата с опростена декларация се издава на заявителя, ако условията и критериите, посочени в членове 253, 253а, 253б и 253в, са изпълнени.

2.В случай че заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, упоменат в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешаващият митнически орган издава разрешението след организиране на необходимия обмен на информация между заявителя и разрешаващия митнически орган. Всички посочени в параграф 1 от настоящия член условия и критерии се считат за спазени.

Член 262

1.Разрешението, посочено в член 260, съдържа следните данни:

а) митническото(ите) учреждение(я), компетентно(и) да приема(т) опростени декларации;

б) стоките, за които се отнася; и

в) препратка към гаранцията, която засегнатото лице предстои да осигури за покриване на всяко митническо задължение, което може да възникне.

Също се посочват формата и съдържанието на допълнителните декларации и се установяват сроковете, в рамките на които следва да бъдат подадени при митническия орган, определен за тази цел.

2.Митническите органи могат да се откажат от представянето на допълнителна декларация, когато опростената декларация посочва стоки, чиято стойност е под долната статистическа граница, определена от валидните разпоредби на Общността и опростената декларация вече съдържа всички необходими сведения, необходими за пропускането на стоката за редовен внос.

Член 263

Разрешението за използване на местна процедура за освобождаване се дава съгласно условията и начина, установени в членове от 264 до 266, на всяко лица, което желае стоките да бъдат освободени за редовен внос в неговия склад или на други места, посочени в член 253, и което за целта изпрати на митническите органи писмена молба, съдържаща всички необходими подробности за даване на разрешението:

— по отношение на стоките, подлежащи или на транзитен режим на Общността или на митнически транзитен режим, за които молителят има разрешение да използва опростена процедура, извършвана в получаващата митница съгласно ►M19членове 406, 407 и 408 ◄ ,

— по отношение на стоките, пропуснати преди това в митнически икономически режим, без да противоречи на член 278,

— по отношение на стоките, които, след като са били представени на митницата съгласно член 40 от Кодекса, се предадат в този склад или терен съгласно транзитна процедура, различаваща се от посочените в първо тире,

— по отношение на стоките, пренесени на митническата територия на Общността при освобождаване от изискването за представяни на митницата съгласно член 41, буква б) на Кодекса.

Член 264

1.Разрешение за използване на процедурата за оформяне на място се издава на заявителя, ако са изпълнени условията и критериите, посочени в членове 253, 253а, 253б и 253в.

2.В случай че заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешаващият митнически орган издава разрешението след организиране на необходимия обмен на информация между заявителя и разрешаващия митнически орган. Всички посочени в параграф 1 от настоящия член условия и критерии се считат за спазени.

—————

Член 266

1.За да даде възможност на митническите органи да се уверят в правилното провеждане на операциите, титулярът на разрешително по реда на член 263:

а) за случаите посочени в член 263, първо и трето тире:

i) когато стоки се признават за местни при пристигането им на мястото, обозначено за тази цел:

— известява надлежно митническите органи за пристигането на тези стоки под определените от тях форма и начин, за да получи разрешение за вдигането им, и

— завежда въпросните стоки в книгите си;

ii) когато признаването на стоки за местни се предхожда от временно складиране по смисъла на член 50 от Кодекса, на същото място и преди изтичане на срока по реда на член 49 от Кодекса:

— известява надлежно митническите органи за пристигането на тези стоки под определените от тях форма и начин и желанието си за признаването им за местни с цел да получи разрешение за вдигането им, и

— завежда въпросните стоки в книгите си;

б) за случаите, посочени в член 263, второ тире:

— известява надлежно митническите органи за пристигането на тези стоки под определените от тях форма и начин и желанието си за признаването им за местни с цел да получи разрешение за вдигането им, и

— завежда въпросните стоки в книгите си.

Известието по реда на първо тире не е задължително за случаите, когато стоките, които предстои да се признаят за местни, са поставени под режим на митническо складиране в склад от вида Г;

в) за случаите, посочени в член 263, четвърто тире, при пристигане на стоките на обозначеното за целта място:

— завежда въпросните стоки в книгите си;

д) прави достъпни за митническите органи от завеждането на стоките в книгите по букви a), б) и в) всички документи, чието представяне се изисква за прилагане на разпоредбите, управляващи признаването на стоки за местни.

2.При условие че това не пречи на контрола на операциите, митническите органи могат:

а) разрешава известието по реда на параграф 1, букви a) и б) да се извърши веднага, щом пристигането на стоките е предстоящо;

б) при някои специални обстоятелства, когато характерът на въпросните стоки и бързият оборот гарантират, да освободи титуляра на разрешението от изискването на уведомява компетентната митница за пристигането на стоките, при положение, че предоставя на същата митница цялата информация, която тя сметне за необходима, за да може да упражнява правото си да проверява стоките, ако е необходимо.

В този случай вписването на стоките в търговските книги на лицето е равносилно на освобождаване.

3.Вписването в счетоводните документи, посочено в параграф 1, букви а), б) и в), може да бъде заменено с всяка друга формалност, която предлага подобни гаранции, изисквани от митническите органи. Това вписване посочва датата, на която е направено, и съдържа поне данните за декларация съгласно местната процедура за оформяне, изложена в приложение 30A.

Член 267

Разрешението, посочено в член 263, трябва да съдържа специалните правила за протичането на процедурата, като в частност трябва да установи:

— стоките, за които се отнася,

— формата на задълженията, посочени в член 266, и гаранцията, която заинтересованото лице трябва да представи,

— времето за освобождаване на стоките,

— срока, в който трябва да се подаде допълнителната декларация в компетентната митническа служба, определена за целта,

— условията, при които стоките трябва да бъдат отразявани в общи, периодични или балансови митнически декларации.

Член 268

1.Ако деклараторът поиска, входното митническо учреждение може да приеме декларации за митническо складиране, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, определени в приложение 30A.

2.Членове 255, 256 и 259 се прилагат mutatis mutandis.

3.Настоящият член не се прилага за митническа декларация за процедури със селскостопански стоки от Общността, посочени в ►M20член 524 ◄ .

Член 269

1.Разрешително за използване на процедурата с опростена декларация се издава на заявителя, ако са изпълнени условията и критериите, посочени в членове 253, 253а, 253б, 253в и 270.

2.Когато тази процедура се прилага в митнически склад тип D, митническата декларация трябва също да указва вида на съответната стока с достатъчно подробности, за да позволи нейното непосредствено и точно класиране, както и нейната МОС.

3.Посочената в параграф 1 процедура не се прилага за складове от тип F, както и за даване на митническо направление на селскостопански продукти на Общността, упоменати в ►M20член 524 ◄ , в какъвто и да е вид склад.

4.Процедурата, упомената във второто тире от параграф 1, важи по отношение на складове от тип В, с изключението че не може да се използва търговски документ. Когато административният документ не съдържа всички данни, посочени в приложение 37, дял I Б), те трябва да бъдат посочени в съпровождащото заявление.

Член 270

1.Молбата, посочена в член 269, параграф 1, се подава в писмена форма и трябва да съдържа всички данни, необходими за даване на разрешението.

Когато обстоятелствата позволяват, молбата, посочена в член 269, параграф 1, може да бъде заменена от общо искане за извършване на подобни операции за определен период от време.

В този случай молбата се подава при условията, установени в ►M20членове 497, 498 и 499 ◄ , и трябва да се подаде заедно с молбата за откриване на митнически склад или като изменение към първоначалното разрешение, до митническите органи, които са издали разрешение за режима.

—————

5.В случай че заявителят е титуляр на сертификат за АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), разрешаващият митнически орган издава разрешението след организиране на необходимия обмен на информация между заявителя и разрешаващия митнически орган. Всички посочени в параграф 1 от настоящия член условия и критерии се считат за спазени.

Член 271

Разрешителното, посочено в член 269, параграф 1, утвърждава определени правила за извършването на процедурата, включително изходното(ите) митническо(и) учреждение(я).

Не е необходимо да се представя допълнителна декларация.

Член 272

1.Разрешение за използване на процедурата за оформяне на място се издава на заявителя, ако са изпълнени условията и критериите, посочени в параграф 2 и в членове 253, 253а, 253б, 253в и 274.

2.Процедурата по местно вдигане на стоки не се прилага за складове от вида Б и Е, както и за въвеждане в Общността на селскостопански продукти, посочени в ►M20член 524 ◄ за митнически режим в какъвто и да е вид склад.

3.Член 270 се прилага mutatis mutandis.

Член 273

1.За да даде възможност на митническите органи да осигурят правилното протичане на операциите, титулярът на разрешението при пристигането на стоките на определеното за целта място трябва:

а) да уведоми надлежно надзорното митническо учреждение за пристигането под формата и по начин, определен от нея;

б) да отрази стоката в търговските си книги;

в) да държи на разположение на наблюдаващата служба всички документи за оформянето на стоките в режима.

Вписването в търговските книги, посочено в буква б), трябва да съдържа най-малкото някои от данните, които се използват за търговска идентификация на стоката, включително количеството им.

2.Прилага се член 266, параграф 2.

Член 274

Разрешението, посочено в член 272, параграф 1, установява конкретните правила за функционирането на режима, като в частност изброява:

— стоките, за които се отнася,

— формата на задълженията, посочени в член 273,

— времето на оформяне на стоките.

Не е нужно да се изисква допълнителна митническа декларация.

Член 275

1.Ако деклараторът поиска, входното митническо учреждение може да приема декларации за поставяне на стоките под митнически икономически режим, различен от пасивното усъвършенстване или митническо складиране, които не съдържат всички данни, определени в приложение 37, или които не са придружени с определени документи, посочени в член 220.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, изложени в приложение 30A.

2.Членове 255, 256 и 259 се прилагат mutatis mutandis.

3.При деклариране за активно усъвършенстване системата на дроубек, членове 257 и 258 също се прилагат mutatis mutandis.

Член 276

Разпоредбите на членове от 270 до 267 и член 270 се прилагат mutatis mutandis за стоки, обявени за митническите икономически режими, за които се отнася настоящия подраздел.

Член 277

Разпоредбите на членове от 279 до 289, които се отнасят за стоки, обявени за износ, се прилагат mutatis mutandis и за стоките, обявени за режима на пасивно усъвършенстване.

Член 277a

Когато на едно и също лице се отпускат две или повече разрешителни за митнически икономически режими и един от режимите се освобождава при влизане в сила на друг, по който се декларира на място, не се изисква допълнителна митническа декларация.

Член 278

1.При приключването на митнически икономически режим освен пасивното усъвършенстване и митническия склад могат да се прилагат опростените процедури за пропускане в редовен внос, износ и реекспорт. При реекспорт разпоредбите на членове от 279 до 289 се прилагат mutatis mutandis.

2.Опростените процедури, посочени в членове от 254 до 267 могат да се прилагат за освобождаване на стоки за редовен внос в режим на пасивно усъвършенстване.

3.При приключване на режима на митнически склад може да се приложи опростена процедура за пропускане за редовен внос, износ или реекспорт.

Обаче:

а) за стоките, заявени за този режим в склад тип F не може да се разреши опростена процедура;

б) за стоките, заявени за този режим в склад тип B се прилагат само процедурите на непълната декларация и опростената митническа декларация;

в) издаването на разрешение за склад тип D води до автоматично прилагане на процедурата на оформяне на място за пропускане за редовен внос.

Обаче когато заинтересуваното лице желае да се възползва от прилагането на items of charge, които Не могат да се контролират без физически контрол на стоката, тази процедура не може да се приложи. В този случай могат да се използват други процедури, които предполагат представяне на стоките пред митницата;

г) за селскостопански стоки на Общността, изброени в член 524, не се отнасят опростените митнически режими, когато са заведени под режим на митническо складиране.

Член 280

1.Ако деклараторът поиска, митническото учреждение на износа може да приеме декларации за износ, които не съдържат всички данни, изложени в приложение 37.

При това тези декларации съдържат поне данните за непълна декларация, изложени в приложение 30A.

Когато стоките подлежат на износни мита или на някакви други мерки, предвидени съгласно общата селскостопанска политика, декларациите за износ съдържат цялата информация, която се изисква за прилагането на такива мита или мерки.

2.Членове 255—259 се прилагат mutatis mutandis за декларациите за износ.

Член 281

1.Когато се прилага член 789, допълнителната декларация може да бъде подадена в митническото учреждение, отговорно за района, където е установен износителят.

2.Когато подизпълнителят е установен в държава-членка, различна от тази, в която е установен износителят, параграф 1 се прилага само когато необходимите данни се обменят по електронен път в съответствие с член 4г.

3.Непълната декларация за износ посочва митническото учреждение, в което се подава допълнителната декларация. Митническото учреждение, което получава непълната декларация за износ, съобщава данните от непълната декларация за износ на митническото учреждение, в което допълнителната декларация предстои да бъде подадена съгласно предвиденото в параграф 1.

4.В случаите, посочени в параграф 2, митническото учреждение, което е получило допълнителната декларация, незабавно съобщава данните от допълнителната декларация на митническото учреждение, в което е подадена непълната декларация за износ.

Член 282

1.Разрешително за използване на процедурата с опростена декларация се издава в съответствие с условията и по начина, описани в членове 253, 253а, 253б, 253в, член 261, параграф 2 и, mutatis mutandis, член 262.

2.Опростената декларация съдържа поне данните от опростената декларация, изложени в приложение 30A.

Членове 255—259 се прилагат mutatis mutandis.

Член 283

Разрешение за използване на процедурата на оформяне на място се издава в съответствие с условията и по начина, описани в членове 253, 253а, 253б и 253в, на всяко лице, наричано по-долу „одобрен износител“, което желае да извършва процедурите по износа в своите помещения или на други места, определени или одобрени от митническите органи.

—————

Член 285

1.Преди преместване на стоките от местата, посочени в член 283, одобреният износител изпълнява следните задължения:

а) информира надлежно митническото учреждение на износа относно такова отстраняване, като подава опростена декларация за износ, посочена в член 282;

б) предоставя на митническите органи всички документи, които се изискват за износа на стоките.

2.Одобреният износител може да подаде пълна декларация за износ вместо опростената декларация за износ. В такъв случай изискването за допълнителна декларация, установено в член 76, параграф 2 от Кодекса, се отменя.

Член 285a

1.Митническите органи могат да освободят одобрения износител от изискването да подава опростена декларация за износ на митническото учреждение на износа при всяко преместване на стоки. Това освобождаване се предоставя само ако одобреният износител изпълнява следните условия:

а) одобреният износител информира митническото учреждение на износа относно всяко преместване по начин и форма, определени от това учреждение;

б) одобреният износител предава или предоставя на митническите органи цялата информация, която те сметнат, че е необходима за ефективен анализ на риска преди преместването на стоките от местата, посочени в член 283;

в) одобреният износител вписва стоките в своите документи.

Вписването, посочено в първа алинея, буква в), може да бъде заменено от всякаква друга формалност, изисквана от митническите органи, която предлага подобни гаранции. Това вписване посочва датата, на която е направено, и данните, необходими за установяването на стоките.

1а.В случаите, в които се прилага член 592а или член 592г, митническите органи могат да разрешат на икономическия оператор незабавно да вписва в документацията си всяка операция по износ и да отчете всичките операции пред митническото учреждение, издало разрешението, в допълнителна декларация, изготвяна периодично, в рамките на не повече от един месец след като стоките са напуснали митническата територия на Общността. Разрешението може да се издаде при следните условия:

а) икономическият оператор използва разрешението единствено за стоки, които не са предмет на забрани и ограничения;

б) икономическият оператор предоставя на митническото учреждение на износ цялата информация, която учреждението смята за необходима за осъществяването на контрол върху стоките;

в) когато митническото учреждение на износ е различно от изходното митническо учреждение, ако митническите органи допускат прилагането на подобна практика и ако посочената в буква б) информация се предоставя и на изходното митническо учреждение.

Когато се прилага посочената в първата алинея практика, вписването на стоките в документите е равностойно на освобождаване за износ и извеждане.

2.При някои особени обстоятелства, дължащи се на характера на съответните стоки и на бързия оборот на износните операции, до 30 юни 2009 г. митническите органи могат да освобождават одобрения износител от изискванията, изложени в параграф 1, първа алинея, букви а) и б), при условие че той предаде на митническото учреждение на износа цялата информация, която то сметне за необходима, за да може да упражни своето право на проверка на стоките, ако е необходимо, преди напускането на стоките.

В този случай вписване на стоките в счетоводните документи на одобрения износител е равностойно на освобождаване.

Член 285б

1.Информацията, посочена в член 285a, параграф 1, първа алинея, буква а), се подава в митническото учреждение на износ в сроковете, предвидени в членове 592б и 592в.

2.Вписването в документацията, посочено в член 285a, параграф 1, първа алинея, буква в), включва данните за местната процедура за оформяне на стоки от митница, изложени в приложение 30A.

3.Митническите органи осигуряват спазването на изискванията по членове 796a—796д.

Член 286

1.За да се установи дали стоките действително са напуснали митническата територия на Общността, третият екземпляр от Единната митническа декларация се използва като доказателство за изнасяне.

Разрешението трябва да посочи, че третият екземпляр на Единната митническа декларация се заверява предварително.

2.Предварителната заверка може да се извърши по един от следните начини:

а) клетка А може да бъде подпечатана предварително с печата на компетентната митническа служба и подписана от длъжностно лице в службата;

б) одобреният износител може да подпечата декларацията, като използва специален печат, отговарящ на образеца в приложение 62.

Ако митническите декларации се печатат на принтер, на формулярите може предварително да бъде нанесен същият печат.

3.Преди напускането на стоките одобреният износител изпълнява следните изисквания:

а) изпълнява процедурите, посочени в член 285 или 285a;

б) посочва във всеки придружаващ документ или във всяко друго заместващо го средство следните подробности:

i) препратка към вписване в неговата документация;

ii) датата, на която е направено вписването, посочено в i);

iii) номерът на разрешителното;

iv) името на издаващото митническото учреждение.

Член 287

1.В разрешителното, посочено в член 283, се посочват подробните правила за действие на процедурата, и по-специално следното:

а) стоките, за които се прилага;

б) начинът, по който се изпълняват условията, установени в член 285a, параграф 1;

в) начинът и моментът на освобождаване на стоките;

г) съдържанието на всеки придружаващ документ или заместващото го средство и средството, чрез което той се валидира;

д) процедурата за представяне на допълнителната декларация и срокът, в рамките на който тя следва да бъде подадена.

Когато се прилагат членове 796a—796д, пускането, посочено в първа алинея, буква в), се предоставя в съответствие с член 796б.

2.Разрешението трябва да включва задължението на одобрения износител да вземе всички мерки, за да осигури сигурното съхранение на специалния печат или на формулярите, подпечатани с печата на митницата на износа или отпечатъка на специалния печат.

Член 289

Когато цялостната операция по износа се извършва на територията на една-единствена държава-членка, същата в допълнение към процедурите, посочени в раздели 2 и 3, може да предоставя други опростения, като осигурява спазването на политиката на Общността.

При това деклараторът предоставя на митническите органи необходимата информация за ефективен анализ на риска и за проверка на стоките преди напускането на тези стоки.

Член 308a

1.Освен в случаите, когато има друго нареждане, при управлението на разпределението на тарифни квоти по силата на разпоредба на Общността, става по хронологичен ред спрямо датите на приемане на декларациите за признаване на стоки за местни.

2.Когато се приема митническа декларация за признаване на стоки за местни, придружена от валидно заявление от страна на декларатора за ползване на тарифните квоти, въпросната държава-членка черпи от тарифните квоти, определени ѝ от Комисията, нужното количество.

3.Държавите-членки не могат да представят заявление за ползване на тарифни квоти докато не са изпълнени условията на член 256, параграфи 2 и 3.

4.По реда на параграф 8 Комисията отпуска стойности въз основа на датата на приемане на съответната декларация за признаване на стоки за местни, и доколкото позволява баланса на съответните тарифни квоти. Дава се приоритет съобразно хронологичния ред на съответните дати.

5.Държавите-членки предават незабавно на Комисията всички валидни заявления за ползване на квотите. Известията включват посочената в параграф 4 дата, както и точната сума за съответните митнически декларации.

6.За целите на параграфи 4 и 5 Комисията определя реда на номерата, когато в разпоредбите на Общността няма определен ред по разпределение на тарифните квоти.

7.Когато количествата, изисквани за ползване по реда на тарифните квоти, са по-големи от наличните стойности, тогава се отпускат съответни проценти пропорционално на исканите количества.

8.За целите на настоящия член приемането на декларация от митническите органи на 1, 2 или 3 януари се счита за приета на 3 януари. Когато обаче някой от тези дни е събота или неделя, декларацията се счита за приета на 4 януари.

9.Когато се отпуска нова тарифна квота, не се разрешава теглене от количествата ѝ от Комисията преди да изтече единадесетият работен ден след датата на публикуване на разпоредбата, създала въпросната квота.

10.Държавите-членки връщат незабавно на Комисията размерите на теглени квоти, които не са ползвани. Когато поради погрешно определение е възникнало митническо задължение от ►M3110 евро ◄ или по-малко, и това се установи след изтичане на първия месец след срока на валидност на въпросните квоти, държавите-членки не са длъжни да върнат въпросната сума.

11.Когато митническите органи анулират декларация за признаване на стоки за местни, с оглед на такива, които са включени в заявление за ползване на тарифни квоти, се анулира и цялото заявление за тях. Въпросните държави-членки връщат незабавно на Комисията изтеглените от тях количества от тарифните квоти за тези стоки.

12.Данните по заявените количества тарифни квоти от държавите-членки се пазят като поверителни от Комисията и другите държави-членки.

Член 308б

1.Комисията отпуска размери на квоти всеки един работен ден, освен:

— през дните, обявени за официални празници на институциите на Общността в Брюксел, или

— при изключителни обстоятелства, през друг ден, но при условие да са информирали предварително компетентните органи на държавите-членки.

2.По реда на член 308a, параграф 8, отпуснатите размери отчитат пред Комисията предадените данни за заявления, свързани с декларации за признаване на стоки за местни, които са останали без последици до, и включително, втория работен ден след приемането им.

Член 308в

1.Тарифна квота се смята за критична, след като ►M3190 % ◄ от първоначалния ѝ размер е бил изпълнен, или по преценка на компетентните органи.

2.Чрез дерогация от параграф 1 тарифна квота се смята за критична от датата на разкриването си във всеки от следните случаи:

а) разкрива се за по-малко от три месеца;

б) през предходните две години не са били разкривани тарифни квоти с един и същ продуктов обхват и произход и равностоен срок на въпросната квота (еквивалентни тарифни квоти);

в) еквивалентна тарифна квота, разкрита през предходните две години, е била усвоена на или преди последния ден от третия месец на нейния срок или е имала по-висок първоначален размер, отколкото въпросната тарифна квота.

3.Тарифна квота, чието единствено предназначение е прилагане, съгласно правилата на СТО, или на защитна мярка, или като ответна мярка, се смята за критична, след като бъдат използвани ►M3190 % ◄ от първоначалния обем, независимо дали през предходните две години са били разкривани еквивалентни тарифни квоти.

Член 308г

1.Когато е необходимо да се извършва наблюдение от Общността, държавите-членки предоставят на Комисията поне веднъж седмично данни за митническите декларации за допускане за свободно обращение или за декларациите за износ.

Държавите-членки сътрудничат на Комисията при определяне на това, кои данни от митническите декларации за допускане за свободно обращение или от декларациите за износ са необходими.

2.Данните, предоставени съгласно параграф 1 от отделните държави-членки, се считат за поверителни.

Въпреки това, натрупаните данни за всяка държава-членка се предоставят на разположение на оторизирани потребители във всички държави-членки.

Държавите-членки сътрудничат на Комисията при определяне на практически правила за оторизиран достъп до натрупаните данни.

3.За някои стоки наблюдението се извършва при спазване на поверителността.

4.Когато съгласно опростените процедури, посочени в членове от 253 до 267 и от 280 до 289, данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са на разположение, държавите-членки предоставят на Комисията подробна информация за данните, с които разполагат на датата на приемане на пълната или допълнителната декларация.

Член 313

1.При спазване на член 180 от Кодекса и изключенията, изброени в параграф 2 от настоящия член, всички стоки, намиращи се на митническата територия на Общността, се считат за общностни стоки, освен ако се установи, че нямат статут на общностни стоки.

2.Следните стоки не се считат за общностни стоки, освен ако в съответствие с членове 314—323 от настоящия регламент се установи, че имат статут на общностни стоки:

а) стоки, въведени на митническата територия на Общността в съответствие с член 37 от Кодекса;

б) стоки, поставени под режим временно складиране или в свободна зона с контрол от вид I по смисъла на член 799 от настоящия регламент или в свободен склад;

в) стоки, поставени под режим с отложено плащане или в свободна зона с контрол от вид II по смисъла на член 799 от настоящия регламент.

3.Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2, буква а) стоки, въведени на митническата територия на Общността, се считат за общностни стоки, освен ако се установи, че нямат статут на общностни стоки:

а) когато при превоз по въздух стоките се натоварват или претоварват на летище, разположено на митническата територия на Общността, за изпращане до друго летище, разположено на митническата територия на Общността, при условие че се превозват под покритието на единен транспортен документ, съставен в държава-членка; или

б) когато при превоз по море стоките се превозват между пристанища на митническата територия на Общността по редовна корабна линия, която е разрешена в съответствие с член 313б.

Член 313а

„Редовна корабна линия“ означава услуга за превоз на стоки в плавателни съдове, извършващи курсове единствено между пристанища, намиращи се на митническата територия на Общността, които не могат да пристигат от, да заминават за или да спират в каквито и да било точки, разположени извън тази територия, или в свободна зона с контрол от вид I по смисъла на член 799 в пристанище на тази територия.

Член 313б

1.Корабоплавателно дружество може да получи разрешение да установи редовна корабна линия, след като подаде заявление до митническите органи на държавата-членка, на чиято територия е установено или на чиято територия има регионално представителство, ако са изпълнени условията по настоящия член и по член 313в.

2.Разрешение се издава само на корабоплавателни дружества, които:

а) са установени на митническата територия на Общността или имат регионално представителство на тази територия и чиито регистри ще бъдат на разположение на компетентните митнически органи;

б) изпълняват условията, посочени в член 14з;

в) определят плавателния(те) съд(ове), използван(и) за редовната корабна линия и уточняват междинните пристанища веднага след издаване на разрешението;

г) се задължават да не спират по маршрута на редовната корабна линия в никакви пристанища, разположени извън митническата територия на Общността, или в свободни зони с контрол от вид I в пристанище на митническата територия на Общността, и да не претоварват стоки в открито море;

д) се задължават да регистрират пред разрешаващия митнически орган имената на плавателните съдове, определени за редовната корабна линия, както и междинните пристанища.

2а.Електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии позволява на Комисията и митническите органи на държавите членки да съхраняват и имат достъп до следната информация:

а) данните от подадените искания;

б) разрешителните за редовна корабна линия и когато е приложимо — тяхното изменение или отмяна;

в) имената на междинните пристанища и имената на корабите, извършващи услугата;

г) всякаква друга важна информация.

3.►M49В заявлението за издаване на разрешително за редовна корабна линия се посочват държавите членки, действително обхванати от услугата, като могат да се посочат и държавите членки, които потенциално биха могли да бъдат обхванати от нея, за които заявителят декларира, че има планове за предоставяне на услуга. Митническият орган на държавата членка, до която е отправено заявлението (разрешаващ митнически орган), уведомява митническите органи на другите държави членки, обхванати от услугата (съответните митнически органи) посредством електронната информационна и комуникационна система, посочена в параграф 2а. ◄

Независимо от разпоредбите на параграф 4 в срок от ►M4915 ◄ дни след получаването на такова уведомление съответните митнически органи могат да отхвърлят заявлението поради неизпълнение на условието по параграф 2, буква б) и да съобщят отхвърлянето посредством електронната информационна и комуникационна система, посочена в член 14ч. Съответният митнически орган посочва основанията за отхвърлянето и правните разпоредби, свързани с извършените нарушения. В такъв случай разрешаващият митнически орган не издава разрешение и уведомява заявителя, че заявлението му е отхвърлено, като посочва основанията за това.

При липса на отговор или отхвърляне от страна на съответните митнически органи, разрешаващият митнически орган, след като е разгледал дали условията за получаване на разрешение са изпълнени, издава разрешение, което се приема от другите държави-членки, обхванати от корабната линия. Електронната информационна и комуникационна система, посочена в член 14ч, се използва за съхраняване на разрешението и за уведомяване на съответните митнически органи, че такова е било издадено.

4.Когато корабоплавателното дружество притежава сертификата АЕО, посочен в член 14а, параграф 1, буква а) или в), изискванията, определени в параграф 2, букви а) и б) от настоящия член и посочени в параграф 3 от настоящия член, се смятат за изпълнени.

Член 313в

1.След като една редовна корабна линия е получила разрешение в съответствие с член 313б, съответното корабоплавателно дружество се задължава да използва разрешението за плавателните съдове, регистрирани за тази цел.

2.Корабоплавателното дружество информира разрешаващия митнически орган за всяко обстоятелство, възникнало след издаване на разрешението, което би могло да окаже влияние върху неговото запазване или обхват.

В случай че дадено разрешение бъде отменено от разрешаващия митнически орган или по молба на корабоплавателното дружество, разрешаващият митнически орган уведомява съответните митнически органи за неговата отмяна посредством ►M49електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии, посочена в член 313б, параграф 2а. ◄

3.Ако разрешението трябва да бъде изменено, за да обхване държави-членки, които не са били включени в първоначалното разрешение или в предходно разрешение, се прилага процедурата, предвидена в член 313б, параграф 3. Разпоредбите на член 313б, параграф 4 се прилагат mutatis mutandis.

Член 313г

1.Корабоплавателното дружество, получило разрешение за установяване на редовна корабна линия, съобщава на разрешаващия митнически орган следното:

а) имената на плавателните съдове, определени за редовната корабна линия;

б) първото пристанище, от което плавателният съд започва да оперира като редовна корабна линия;

в) междинните пристанища;

г) всякакви изменения на информацията, посочена в букви а), б) и в);

д) датата и часа, в който измененията, посочени в буква г), пораждат действие.

2.Информацията, съобщена в съответствие с параграф 1, се регистрира от разрешаващия митнически орган в ►M49електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии, посочена в член 313б, параграф 2а. ◄ , в срок от един работен ден от деня на предаването ѝ. Тя трябва да бъде достъпна за митническите органи, отговорни за пристанищата, разположени на митническата територия на Общността.

Регистрацията поражда действие на първия работен ден след деня на регистрирането.

Член 313д

Когато плавателен съд, регистриран по редовна корабна линия, бъде принуден поради независещи от него обстоятелства да извърши претоварване на стоки в открито море или временно да остане в пристанище, което не е част от редовната корабна линия, включително пристанища извън митническата територия на Общността или свободна зона с контрол от вид I в пристанище на митническата територия на Общността, корабоплавателното дружество информира незабавно митническите органи на следващите общностни междинни пристанища, включително пристанищата по планирания маршрут на плавателния съд. Стоките, натоварени или разтоварени на тези пристанища, не се считат за общностни стоки.

Член 313е

1.Митническите органи могат да изискат доказателство от корабоплавателното дружество, че са били спазени разпоредбите на членове 313б—313д.

2.В случай че митническите органи установят, че разпоредбите, посочени в параграф 1, не са били спазени от корабоплавателното дружество, те уведомяват незабавно всички митнически органи, обхванати от корабната линия, посредством ►M49електронната информационна и комуникационна система за редовните корабни линии, посочена в член 313б, параграф 2а ◄ , така че тези органи да могат да вземат необходимите мерки.

Член 314

1.Когато стоките не са признати за местни стоки на Общността по смисъла на член 313, статутът им като такива може да се установи в съответствие с член 314в, параграф 1, само ако отговарят на условията, посочени в една от следните точки:

а) стоките са придвижвани от една до друга точка в рамките на митническата територия на Общността и временно напускат тази територия, без да пресичат територията на трета държава;

б) стоките са придвижвани от една до друга точка в рамките на митническата територия на Общността през територията на трета държава, и са превозвани с единен транспортен документ, съставен в държава членка;

в) стоките са придвижвани от една до друга точка в рамките на митническата територия на Общността през територията на трета държава, където са прехвърлени на транспортно средство, различно от това, на което са били натоварени първоначално, и за тях е издаден и представен нов транспортен документ, покриващ превоза от третата държава, придружаван от копие на оригиналния документ, покриващ превоза от едната точка до другата в рамките на митническата територия на Общността.

—————

2а.Ако стоките са придвижвани така, както е посочено в параграф 1, буква в), митническите органи, компетентни на граничния пункт на повторно въвеждане на стоките в митническата територия на Общността, извършват проверки в рамките на последващия контрол, за да установят точността на информацията, вписана в копието на оригиналния транспортен документ, съгласно изискванията за административно сътрудничество между държавите членки, определени в член 314а.

3.Документите или разпоредбите по ►M19в член 314в, параграф 1 ◄ не се използват за стоки, за които са извършени митнически формалности за износа им, или такива, поставени под режим на активно усъвършенстване (система с възстановяване).

—————

Член 314а

Митническите администрации на държавите-членки си оказват взаимопомощ при проверка на автентичността и точността на документите и проверки на използваните процедури съобразно разпоредбите на настоящия дял с оглед доказване на правилното определяне на определени стоки за местни.

Член 314б

По смисъла на настоящия раздел, изразът „компетентни служби“ обозначава митническите органи, отговорни за удостоверяване на местния статут на определените стоки.

Член 314в

1.Без да се отнася за стоки, поставени под режим на вътрешен транзит, доказателство, че определени стоки разполагат със статута на местни, се установява само по един от следните начини:

а) чрез един от документите предвидени в членове от 315 до 317б;

б) съобразно разпоредбите определени в членове от 319 до 323;

в) чрез придружителния документ, посочен в Регламент (ЕИО) № 2719/92 на Комисията ( 11 );

г) чрез документа, предвиден по реда на член 325;

д) чрез етикета, предвиден по реда на член 462а, параграф 2;

е) чрез документа, предвиден по реда на ►M21член 812 ◄ , удостоверяващ местния статут на стоките; или

ж) чрез контролното копие Т5, описано в член 843.

2.Когато документите или правилата, посочени в параграф 1, се използват за местни стоки с опаковки, които нямат статут на местни, документът удостоверяващ статута им на местни, носи задължително следното отбелязване на езика на съответната държава-членка:

(a) envases N

(b) N-emballager

(c) N-Umschließungen

(d) Συσκευασία Ν

(e) N packaging

(f) emballages N

(g) imballaggi N

(h) N-verpakkingen

(i) embalagens N

(j) N-pakkaus

(k) N förpackning

obаl N

N-pаkendаmine

N iepаkОВums

N pаkuotė

N csomаgolás

ippаkkјаr N

opаkowаniа N

N embаlаžа

N – obаl

опаковка N

ambalaj N.

N pakiranje.

3.Когато са спазени условията за издаване на документите, посочени в членове от 315 до 323, могат да бъдат издадени със задна дата. Когато случаят е такъв, те носят отпечатана следната фраза в червено на езика на съответната държава-членка:

(l) Expedidoa posteriori,

(m) Udstedt efterfoelgende,

(n) Nachträglich ausgestellt,

(o) Εκδοθέν εκ των υστέρων,

(p) Issued retroactively,

(q) Délivré a posteriori,

(r) Rilasciato a posteriori,

(s) Achteraf afgegeven,

(t) Emitido a posteriori,

(u) Annettu jälkikäteen,

(v) Utfärdat i efterhand,

Vystаveno dodаtečně,

Välја аntud tаgаsiulаtuvаlt,

Izsniegts retrospektīvi,

Retrospektyvusis išdаvimаs,

Kiаdvа visszаmenőleges hаtállуаl,

mаħruġ retrospettivаment,

wystаwione retrospektywnie,

Izdаno nаknаdno,

Vyhotovené dodatočne,

Издаден впоследствие,

Eliberat ulterior,

Izdano naknadno.

Член 315

1.Доказателство за местен статут на стоки се счита представянето на документа T2L. Този документ се съставя съобразно разпоредбите, включени в параграфи от 3 до 5.

2.Доказателство за местен статут на стоки, изпращани до или от част от митническата територия на Общността, където не се прилага Директива 77/388/ЕИО, се счита представянето на документ T2LF.

Параграфи от 3 до 5 на настоящия член и членове от 316 до 324е се прилагат mutatis mutandis и към документа T2LF.

3.Документът T2L се изготвя съобразно формуляра, съответстващ на копие 4 или копие 4/5 на образеца в приложения 31 и 32.

При необходимост въпросният формуляр може да се допълни от един или повече допълнителни листи, съответстващи на копие 4 или копие 4/5 на образеца в приложения 33 и 34.

Когато поради използване на компютъризирана система за представяне и обработка на декларациите, определена държава-членка не допуска използването на допълнителни листи, формулярът се допълва от още един или повече формуляри, съответстващи на копие 4 или копие 4/5 на образеца в приложения 31 и 32.

4.Заинтересованото лице вписва в дясното подразделение на графа 1 на формуляра „T2L“ и след това в същото дясно подразделение на графа 1 на всеки един допълнителен лист съответно „T2Lа“.

5.Допуска се използването на товарителници, съставени съобразно образеца в приложение 45 и представяни съобразно приложение 44а вместо допълнителни листи като описателна част на документа T2L.

Член 315а

Митническите органи имат право да разрешат на всяко едно лице, изпълняващо условията по реда на член 373 да използва като товарителници списъци, които не са съобразени с изискванията на приложения 44а и 45.

Член 385, параграф 1, втора алинея, параграфи 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis.

Член 316

1.При спазване на разпоредбите на член 324е, документът T2L се съставя в единичен оригинал.

2.По искане на заинтересованото лице документите T2L, и при необходимост всеки един използван допълнителен лист или товарителница, се заверяват от компетентната митническа служба. Заверката съдържа следната информация, която по възможност се включва в графа „В. Отправна митническа служба“:

а) в случай на документи T2L — името и печата на компетентната митническа служба, подписа на служител от тази служба, датата на заверяване и регистрационния номер или номера на изпращане на декларацията, когато се изисква;

б) в случай на допълнителни листи или товарителници — броя вписан в документа T2L, който се вписва в печата включващ името на компетентната служба, или на ръка; когато се въвежда на ръка задължително се придружава от официалния печат на споменатата служба.

Документите се връщат на заинтересованото лице.

Член 317

1.Доказателство за статут местни стоки от Общността се приема, по реда на поставените по-долу условия, чрез представяне на фактура или транспортен документ, отнасящ се до стоките.

2.Фактурата, или съответно транспортният документ, посочен в параграф 1 включва като минимум пълното име и адрес на изпращача, или на заинтересованото лице, когато то не е изпращач, броя и вида, маркировката и референтните номера на опаковките, описание на стоките, нето теглото в килограми и, когато е необходимо, номерата на контейнерите.

Заинтересованото лице отбелязва върху гореспоменатия документ ясно и четливо „T2L“ и поставя ръкописния си подпис.

3.По искане на заинтересованото лице документите T2L, и при необходимост всеки един използван допълнителен лист или товарителница, се заверява от компетентната митническа служба. Заверката съдържа името и печата на компетентната митническа служба, подписа на служител от тази служба, датата на заверяване и или регистрационния номер или номера на изпращане на декларацията, когато се изисква.

4.Когато общата стойност на местните стоки, включени във фактурата, или транспортния документ, попълнена и подписана съобразно параграф 2 на настоящия член или на член 224, не надхвърля 10 000 евро, заинтересованото лице на се задължава да представя този документ за заверка от компетентната митническа служба.

В такъв случай фактурата или транспортният документ включват, освен посочената в параграф 2 информация и данните на компетентната митническа служба.

5.Настоящият член е валиден само когато фактурата или транспортният документ се отнасят изключително за стоки от Общността.

Член 317a

1.Доказателство за статут местни стоки на Общността се приема, по реда на поставените по-долу условия, чрез представяне на манифеста на корабната компания за въпросните стоки.

2.Манифестът включва най-малко следната информация:

а) наименованието и пълния адрес на корабната компания;

б) наименованието на плавателния съд;

в) мястото и датата на товаренето;

г) мястото на разтоварване.

Освен това, за всяка пратка манифестът включва поне и следната информация:

а) препратка към товарителницата или друг търговски документ;

б) номер, описание, маркировка и номера за справка на пакетите;

в) нормалното търговско описание на стоките, включително достатъчно подробности, за да се установи тяхната идентификация;

г) брутната маса в килограми;

д) където е приложимо, номерата на контейнерите; и

е) следните вписвания за статута на стоките:

— буквата „С“ (равностойна на „T2L“) за стоки, чиито статут на местни може да се докаже,

— буквата „F“ (равностойна на „T2LF“) за стоки, чийто статут на местни може да се докаже, но се изпращат до или произхождат от такава част на митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО,

— буквата „N“ за всички останали стоки.

3.По искане на компанията за превоз надлежно попълненият и подписан манифест се заверява от компетентната митническа служба. Заверката включва името и печата на компетентната митническа служба, подписа на служител от тази служба и датата на заверяване.

Член 317б

При прилагане на опростени транзитни процедури по реда на ►M21в членове 445 и 448 ◄ , задължително се предоставя доказателство за статут на местни стоки като наред със съответните позиции в манифеста се вписва буквата „С“ (равностойна на „T2L“).

Член 319

1.Когато се транспортират стоки под покритието на карнета ТИР или АТА, деклараторът, с оглед да докаже статута на стоките като стоки от Общността, при условията ►M19————— ◄ , може да впише четливо символа „T2L“ в полето, предвидено за описание на стоките, заедно с подписа си, на всички съответни отрязъци на карнета, използвани преди представянето му в отправната митница за заверка. На отрязъците, където е поставен, символът „T2L“ се заверява с печата на отправната митница и подписа на компетентния служител.

2.Когато карнета ТИР или АТА покрива едновременно стоки от Общността и чуждестранни стоки, двете категории стоки трябва да бъдат показани отделно, а символът „T2L“ да бъде поставен по такъв начин, че да се отнася ясно само за стоките от Общността.

Член 320

Ако е необходимо да се установи статута на стоки от Общността на МПС, регистрирани в една държава-членка, тези МПС се смятат със статут на стоки от Общността:

а) когато се придружават от регистрационните си номера и документи, които недвусмислено показват статута им на стоки от Общността;

б) в други случаи съобразно с членове от 315 до 319 и 321, 322 и 323.

Член 321

Ако е необходимо да се установи статутът на стоки от Общността на вагони, принадлежащи на железопътна компания на една държава-членка, тези вагони се смятат със статут на стоки от Общността:

а) когато кодовият им номер и отличителната буква, изписана на тях, недвусмислено доказва техния статут на стоки от Общността;

б) в останалите случаи, при представяне на един от документите, посочени в ►M19членове от 315 до 317б ◄ .

Член 322

1.Ако е необходимо да се установи статута на стоки от Общността на опаковки, използвани за транспортиране на стоки в търговията вътре в Общността, които опаковки могат да се идентифицират като собственост на лице с установено местожителство в една държава-членка, и се връщат празни след използване от друга държава-членка, опаковките се смятат за стоки от Общността:

а) когато са декларирани като стоки от Общността и няма съмнение по верността на тази декларация;

б) в останалите случаи, в съответствие с членове от 315 до 323.

2.Възможността, предвидена в параграф 1, се дава за средства за пренасяне, опаковки, палети и други подобни съоръжения с изключение на контейнери ►M20————— ◄ .

Член 323

Ако е необходимо да се установи статута на стоки от Общността на стоки, придружавани от физически лица (пътници), при условие че нямат търговски характер, се смятат със статут на стоки от Общността:

а) когато са декларирани като стоки от Общността и няма съмнение по декларацията;

б) в останалите случаи — съгласно членове от 315 до 323.

—————

Член 324а

1.Митническите органи на всяка държава-членка имат право да разрешат на всяко едно лице, наричано по-долу „одобрен спедитор“, което изпълнява условията поставени в член 373 и предлага установяване на статут на дадени стоки за местни посредством документ T2L съобразно член 315, или посредством един от документите посочени в членове от 317 до 317б, наричани по-долу „търговски документи“, да използва тези документи, без да е задължено да ги представя за заверка в компетентната митническа служба.

2.Разпоредбите на членове от 374 до 378 се прилагат mutatis mutandis за разрешителното, посочено в параграф 1.

Член 324б

Разрешителното посочва в частност следните данни:

а) митническата служба, на която е възложена отговорността да потвърди автентичността на формулярите използвани за съставяне на въпросните документи за целите на член 324в, параграф 1, буква а);

б) начинът, по който одобреният спедитор ще установи, че формулярите са използвани надлежно;

в) изключените категории стоки или начини на предвижване на стоки;

г) срокът, по време на който и начинът по който одобреният спедитор ще уведоми компетентната митническа служба, за да ѝ позволи да извърши всички необходими контролни дейности преди отпътуването на стоките.

Член 324в

1.Разрешителното определя съответно дали лицевата страна на въпросния търговски документ или графа „В. Отправна митническа служба“ на лицевата страна на формулярите, използвани с цел съставяне на документа T2L и, където е належащо, допълнителните листи, трябва да са:

а) предварително подпечатани с печат на споменатата в член 324, буква а) служба и подписани от служител на тази служба; или

б) подпечатани от одобреният спедитор със специална метална винетка, одобрена от митническите органи и съответстваща на образеца в приложение 62. Винетката може да е отпечатана предварително на формуляра, когато отпечатването е възложено на печатар, одобрен за целта.

Раздел 27 от приложение 37г се прилага mutatis mutandis.

2.Не по-късно от изпращането на стоките, одобреният спедитор попълва и подписва формуляра. Освен това той вписва в графата на документа T2L, или на друго ясно видно място на използвания търговски документ името на компетентната митническа служба, датата на попълване на документа и потвърждение на един от езиците на държава-членка със следното съдържание:

— Expedidor autorizado

— Godkendt afsender

— Zugelassener Versender

— Εγκεκριμένος αποστολέας

— Authorised consignor

— Expéditeur agréé

— Speditore autorizzato

— Toegelaten afzender

— Expedidor autorizado

— Hyväksytty lähettäjä

— Godkänd avsändare

— Schválený odesílаtel

— Volitаtud kаubаѕааtја

— Аtzītаis nosūtītājs

— Įgаliotаs siuntėјаs

— Engedélyezett felаdó

— Аwtorizzаt li jibgħаt

— Upowаżniony nаdаwса

— Pooblаščeni pošilјаtelj

— Schválený odosielаteľ

— Одобрен изпращач

— Expeditor agreat autorizat autorizat.

— Ovlašteni pošiljatelj.

Член 324г

1.Одобреният спедитор може да получи разрешение да не подписва документите T2L или използваните търговски документи, които носят специалния печат, посочен в приложение 62, когато са съставени и попълнени от електронна или обработваща данни система. Подобно разрешение подлежи на условието одобреният спедитор да е предал на същите органи писмено заявление, с което поема отговорност за всички правни последици от издаването на носещите специалния печат документи T2L или други използвани търговски документи.

2.Съставените съобразно разпоредбите на параграф 1 документи T2L или други търговски документи, съдържат вместо подписа на одобрения спедитор следната заверка:

— Dispensa de firma

— Fritaget for underskrift

— Freistellung von der Unterschriftsleistung

— Δεν απαιτείται υπογραφή

— Signature waived

— Dispense de signature

— Dispensa dalla firma

— Van ondertekening vrijgesteld

— Dispensada a assinatura

— Vapautettu allekirjoituksesta

— Befriad från underskrift

— podpis se nevyžаduje

— аllkirјаnõudest loobutud

— derīgs bez pаrаkstа

— leistа nepаsirаšyti

— аláírás аlól mentesítve

— firmа mhux meħtieġа

— zwolniony ze skłаdаniа podpisu

— Opustitev podpiѕа

— Oslobodenie od podpisu

— Освободен от подпис

— Dispensă de semnătură.

— Oslobođeno potpisa.

Член 324д

1.Митническите органи на държавите-членки имат право да разрешат на шипингови компании да не съставят манифест, служещ да докаже статута на определени стоки за местни, най-късно до деня след отпътуване на плавателния съд и, във всеки един случай, преди пристигането му в пристанището по направление.

2.Разрешението, посочено в параграф 1, се отпуска само и единствено на международни компании за превоз, които:

а) отговарят на условията поставени в член 373; като изключение от член 373, параграф 1, буква а) компаниите за превоз няма нужда да са установени в Общността, а е достатъчно да разполагат с местен офис там; и

б) използват системи за обмен на електронни данни, за да прехвърлят информация между отправните пристанища и тези по направление, разположени в Общността, и

в) осъществяват значителен брой рейсове и пътувания между държавите-членки по стандартни и признати маршрути.

3.При получаване на заявлението, митническите органи на държавата-членка, където е установена компанията за превоз, известяват останалите държави-членки, на чиято територия се намират съответно отправните пристанища и тези по обявените направления във въпросното заявление.

Когато в рамките на 60 (шестдесет) дни от подаване на известието не се получи никакво възражение, митническите власти разрешават използването на облекчените процедури, описани в параграф 4.

Това разрешително е в сила в заинтересованите държави-членки и се прилага само за транзитни операции между пристанищата, за които се отнася.

4.Облекченията се прилагат както следва:

а) манифестът от отправното пристанище се прехвърля по системата за електронен обмен на данни до пристанището по направление;

б) компанията за превоз вписва в манифеста информацията, посочена в член 317а, параграф 2;

в) манифестът, предаден чрез система за електронен обмен на данни (манифест за обмен на данни), се представя на митническите органи в отправното пристанище най-късно в работния ден след отпътуването на плавателния съд и във всеки случай преди той да пристигне в пристанището по направление. Митническите органи могат да изискат представяне на разпечатка на манифеста за обмен на данни, ако нямат достъп до информационна система, одобрена от митническите органи, които съхраняват манифеста за обмен на данни;

г) манифестът за обмен на данни се представя на митническите органи в пристанището по направление. Митническите органи могат да изискат представяне на разпечатка на манифеста за обмен на данни, ако нямат достъп до информационна система, одобрена от митническите органи, които съхраняват манифеста за обмен на данни.

5.►M21Член 448, параграф 5 ◄ се прилага mutatis mutandis.

Член 324е

Одобреният спедитор прави копие на всеки един документ T2LF или всеки един търговски документ, издаден по реда на настоящия подраздел. Митническите органи посочват условията, по което се представя копие за контролни нужди, което се съхранява минимум две години.

Член 325

1.►M19По смисъла на настоящия подраздел: ◄

а)риболовен плавателен съд на Общността означава описан и регистриран в част от територията на държава-членка, която е част от митническата територия на Общността, плавателен съд, който плава под флаг на държава-членка, лови продукти от морски риболов и, според случая, ги преработва на борда си;

б)кораб фабрика на Общността означава описан и регистриран в част от територията на държава-членка, която е част от митническата територия на Общността, плавателен съд, който плава под флаг на държава-членка, не лови продукти от морски риболов, но ги преработва на борда си.

2.Формулярът Т2М се представя за доказване на статут на местни стоки, попълнен по реда на членове от 327 до 337, за:

а) продукти от морски риболов, уловени от риболовен плавателен съд на Общността, във води различни от териториалните на държава или територия извън митническата територия на Общността;

и б) стоки, получени на борда на такъв плавателен съд или кораб фабрика на Общността, в производството на които са използвани други стоки с местен статут,

които могат да са и опаковки, а след завършването им се въвеждат на митническата територия на Общността по реда на условията в член 326.

3.Доказателство за статут на местни стоки, за риболовни продукти и други взети или уловени във води различни от териториалните на държава или територия извън митническата територия на Общността от плавателни съдове, плаващи под флаг на държава-членка и описан и регистриран в част от територията на държава-членка, която е част от митническата територия на Общността, или от подобни продукти, събрани или уловени в териториалните води в границите на митническата територия на Общността от плавателни съдове на трета държава, се доказва чрез представяне на бордовата книга или друго средство, доказващо въпросния статут.

Член 326

1.Формулярът Т2М се представя за продукти и стоки по реда на член 325, параграф 2, които се превозват направо в митническата територия на Общността:

а) от риболовен плавателен съд на Общността, който е уловил въпросните продукти, и за съответните случаи, ги е преработил; или

б) от друг риболовен плавателен съд на Общността или от кораб фабрика на Общността, който е преработил продуктите след прехвърлянето им от упоменатия в буква a) плавателен съд; или

в) от друг плавателен съд, където упоменатите продукти са прехвърлени от плавателни съдове, упоменати в букви a) и б), без да се извършват допълнителни промени; или

г) от транспортни средства по реда на единния транспортен документ, издаден в държава или територия, намираща се извън митническата територия на Общността, когато продуктите или стоките са качени от плавателни съдове, упоменати в букви a), б) и в).

След което формулярът Т2М не може да се използва повече за доказване на статут на местни стоки на продуктите или стоките, упоменати в него.

2.Митническите органи, отговарящи за пристанището, където продуктите и/или стоките се разтоварват от плавателните съдове, упоменати в буква a) от параграф 1, могат да освободят от подаване на заявление по реда на параграф 1, когато няма съмнение за произхода на въпросните продукти и/или стоки, или когато се приложи атестат по реда на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета ( 12 ).

Член 327

1.Формата на документа Т2М отговаря на образеца, показан в приложение 43.

2.Оригиналът се отпечатва на хартия холцфрай, обработена за писане, с тегло най-малко 55 g/m2, със зелен воден знак, отпечатан от двете страни по такъв начин, че да издава опитите за фалшифициране с механични или химични средства.

3.Размерът на бланките Т2М е 210 × 297 mm с толеранс между –5 и + 8 mm по дължина.

4.Бланката се отпечатва на един от официалните езици на Общността, определен от компетентните органи в държавата-членка, на която принадлежи корабът.

5.Бланките Т2М се подвързват в карнетки по 10 екземпляра, с оригинал, който се отделя, и копие през индиго, което остава към карнетката. На втората корица на карнетката се отпечатват бележките, съдържащи се в приложение 44.

6.Всяка бланка Т2М носи индивидуален сериен номер, който се повтаря на копието.

7.Държавите-членки могат сами да отпечатват бланки Т2М и да ги подвързват в книжки или да възлагат задачата на одобрени от тях печатари. В последния случай на заглавната страница на всяка карнетка и на всеки оригинал трябва да бъде отпечатан номерът на разрешителното, името и адресът на печатаря и знак, с който той да бъде идентифициран.

8.Формулярите Т2М се попълват на един от официалните езици на Общността с машина или четливо на ръка, с мастило и с печатни букви. Не се разрешават промени или изтриване. Поправките се извършват с зачеркване на погрешните думи и добавяне на необходимите данни. Поправките трябва да бъдат парафирани от лицето, подписало декларацията.

Член 328

Книжка от формуляри Т2М се издава по молба от съответното лице от митническата служба, отговарящо за надзора на основното пристанище на съответния риболовен плавателен съд на Общността, за който е предназначена книжката.

Книжка се издава само когато лицето е попълнило графи 1 и 2 по реда на формуляра и е попълнило и подписало графа 3 за всички оригинали и копия за съдържащите се в книжката формуляри. Когато митническото учреждение издава книжка, то попълва графа Б на всички оригинали и копия на формулярите в нея.

Книжката е валидна за срок от две години от датата ѝ на издаване, посочена на страница 2 от корицата. В допълнение валидността на формулярите се гарантира от поставянето в графа A на всеки един оригинал и копие на печата на органа, регистрирал риболовния плавателен съд на Общността, за който се издава книжката.

Член 329

Капитанът на риболовния плавателен съд на Общността попълва графа 4, а когато уловът се преработва на борда, графа 6, и попълва и подписва графа 9 от всеки оригинал и копие на книжката, винаги когато:

а) прехвърля продукти на някой от плавателните съдове, упоменати в буква б) от член 326, параграф 1, който ги преработва;

б) прехвърля продукти или стоки на друг плавателен съд, който няма да ги преработва, но ще ги превози направо до пристанище в митническата територия на Общността или до друго пристанище за последващ превоз до тази територия;

в) при спазване на член 326, параграф 2, разтовари продукти или стоки в пристанище в митническата територия на Общността;

г) разтовари продукти или стоки в пристанище извън митническата територия на Общността за последващ превоз до тази територия.

Всяка преработка на прехвърлените продукти се отбелязва в бордовата книга на плавателния съд.

Член 330

Капитанът на плавателен съд, упоменат в буква б) от член 326, параграф 1, попълва графа 6 и попълва и подписва графа 11 от оригинала на формуляр Т2М винаги когато разтоварва продукти или стоки в пристанище в митническата територия на Общността или в пристанище извън споменатата територия за последващ превоз до тази територия, или когато прехвърля стоки на друг плавателен съд за тази цел.

Преработките на прехвърлените продукти се отбелязва в бордовата книга на съответния плавателния съд.

Член 331

Когато се прехвърлят за първи път продукти или стоки, посочени в буква a) или буква б) от член 329, се попълва графа 10 от оригинала и копието на формуляра Т2М; когато има последващо прехвърляне по реда на член 330, се попълва също така графа 12 от оригинала и копието на формуляра Т2М. Декларацията по прехвърлянето се подписва от двамата въпросни капитани, а оригиналът на формуляра Т2М се предава на капитана на плавателния съд, на който са прехвърлени продуктите. Всяка една операция по прехвърляне се описва в бордовите книги на участващите плавателни съдове.

Член 332

1.Когато продукти или стоки, описани във формуляр Т2М отиват до държава или територия, които не са част от митническата територия на Общността, формулярът е валиден само и единствено, когато графа 13 от него е парафирана и подпечатана от митническите органи на въпросната държава или територия.

2.Когато някои от продуктите или стоките не достигнат до митническата територия на Общността, наименованието, видът, общото тегло и митническото направление на въпросните пратки се вписват в графа „Забележки“ на формуляра Т2М.

Член 333

1.Когато продукти или стоки, описани във формуляр Т2М, отиват до държава или територия, които не са част от митническата територия на Общността с цел последващо изпращане до тази територия на отделни пратки, заинтересованото лице или представителят му:

а) вписват в графа „Забележки“ на първоначалния формуляр Т2М броя и вида на пакетите, общото тегло и митническото направление на въпросните пратки, както и броя на „Извадки“, посочени в буква б);

б) извършват „Извадка“ от Т2М, като за целта използват оригинален формуляр от книжката на формуляри Т2М, издадена съобразно разпоредбите на член 328.

Всяка една „Извадка“ и копието ѝ, което остава в книжката T2M, съдържат препратка към първоначалния Формуляр Т2М по буква a) и са белязани ясно с една от следните думи:

— Extracto

— Udskrift

— Auszug

— Aπóσπασμα,

— Extract

— Extrait

— Estratto

— Uitrrreksel

— Extracto

— Ote

— Utdrag

— Výpis

— Välјаvõte

— Izrаksts

— Išrаšаs

— Kivonаt

— Estrаtt

— Wyciąg

— Izpisek

— Výpis

— Извлечение

— Extras.

— Izvod.

„Извадката“ от Т2М, която придружава отделните пратки до митническата територия на Общността, съдържа в графите си 4, 5, 6, 7 и 8 съответно наименованието, вида, кода по Комбинираната номенклатура и количеството продукти или стоки, които съставят въпросната пратка. Освен това митническите органи от държавата или територията, където продуктите или стоките са останали докато са били под режим транзит, попълват графа 13.

2.Когато всички продукти или стоки, покрити от формуляр Т2М, упоменати в буква a) от параграф 1, са изпратени до митническата територия на Общността, парафирането на графа 13 от формуляра се извършва от упоменатите в същия параграф митнически органи. Самият формуляр се изпраща на митническите органи, упоменати в член 328.

3.Когато някои продукти или стоки не достигнат до митническата територия на Общността, наименованието, видът, общото тегло и митническото направление на въпросните продукти или стоки се вписват в графа „Забележки“ на оригиналния формуляр Т2М.

Член 334

Всички формуляри Т2М, били те първоначални или „Извадка“, се представят в митническото учреждение по въвеждането им в митническата територия на Общността. Когато продукти или стоки се въвеждат по реда на митнически режим транзит с начало извън тази територия, формулярите се представят в митническото учреждение по местоназначението им.

Митническите органи в учреждението могат да изискат превод на формуляра. Освен него, за да проверят точността на посочените във формуляра Т2М данни, те могат да изискат и всички съответни документи, включително и тези от плавателни съдове. Учреждението попълва графа В на всеки един формуляр Т2М, като копие от него се изпраща до митническата служба, упомената в член 328.

Член 335

Като дерогация от членове 332, 333 и 334, когато продукти или стоки описани във формуляр Т2М се отправят към трета държава, която е договаряща се страна по Конвенцията за обща процедура транзит, с цел връщане изцяло или разделяне на пратките и връщането на части в митническата територия на Общността по реда на процедурата „Т2“, данните по тази процедура се вписват в графата „Забележки“ на формуляра Т2М.

Когато всички продукти или стоки, описани във формуляр Т2М, се изпращат в митническата територия на Общността, парафирането на графа 13 от формуляра се извършва от митническите органи. Попълнено копие на формуляра се изпраща на митническите органи, упоменати в член 328.

Разпоредбите на член 332, параграф 2 се прилагат по целесъобразност.

Член 336

Книжка, съдържаща формулярите Т2М, се представя при поискване от страна на митническите органи.

Когато плавателен съд с издадена книжка формуляри Т2М по реда на член 327 вече не отговаря на условията предвидени в нея, дори и преди да са изразходвани всички формуляри, или след изразходването им, или след като е изтекъл срокът ѝ на годност, следва да върне незабавно книжката на митническия орган, който я е издал.

—————

—————

Член 340а

Освен когато не е предвидено и посочено друго, разпоредбите на настоящата глава се отнасят както за външен, така и за вътрешен транзит в Общността.

Стоките, носещи по-висок риск от измама, са описани в приложение 44в. Когато някоя разпоредба на настоящия регламент препраща към това приложение, всякакви мерки отнасящи се до стоки, описани в него се прилагат само и единствено когато количествата на въпросните стоки превишават съответния минимум. Приложение 44в се преразглежда минимум веднъж годишно.

Член 340б

По смисъла на настоящата глава се използват следните определения:

1. „отправна митническа служба“ : означава митническата служба, където са приети декларациите, поставящи стоките под митнически режим вътрешен транзит;

2. „транзитна митническа служба“ означава : а) митническата служба на точката на напускане на митническата територия на Общността, когато пратката напуска тази територия в хода на транзитна операция през границата на държава-членка и трета държава, различна от държавите, включени в ЕФТА, или б) митническата служба на точката на влизане в митническата територия на Общността, когато стоките пресичат територията на трета държава в хода на транзитна операция;

3. „митническа служба по направление“ : означава митническата служба, където стоките поставени под митнически режим на вътрешен транзит се представят за да се освободят от режима;

4. „митническа служба по обезпечение“ : означава митническата служба, където митническите органи на всяка една държава-членка решават да се депозира обезпечението, предоставено от гарант;

5. „държави на ЕФТА“ : означава всички държави включени в ЕФТА и такива, присъединили се към Конвенцията от 20 май 1987 за общ митнически режим транзит ( 13 );

6. „Придружаващ транзитен документ“ : означава документ, който е разпечатан от компютризираната система, за да придружава стоките и който се основава на данните от транзитната декларация;

6а. „Придружаващ транзитен документ/документ за сигурност“ : означава документът, който е разпечатан от компютризираната система, за да придружава стоките, и който се основава на данните от транзитната декларация и от обобщената декларация за въвеждане или напускане;

7. „Аварийна процедура“ : означава процедурата, която се основава на използването на хартиени документи, установена, за да се даде възможност за подаване, проверка на транзитната декларация и проследяване на транзитната операция, когато не може да се задейства нормалната процедура по електронен път.

Член 340в

1.Общностни стоки се поставят под режим вътрешен общностен транзит, когато се изпращат:

а) от част от митническата територия на Общността, където се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби не се прилагат; или

б) от част от митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби се прилагат; или

в) от част от митническата територия на Общността, където не се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, до част от митническата територия на Общността, където тези разпоредби също не се прилагат.

2.При спазване на разпоредбите на параграф 3, местни стоки изпращани от дадена точка на митническата територия на Общността до друга през територията на една или повече държави включени в ЕФТА по реда на Конвенцията за общ митнически режим транзит, се поставят под митнически режим вътрешен транзит.

Стоки, попадащи под разпоредбите на предходната алинея, не се поставят задължително под митнически режим вътрешен транзит, когато се превозват изцяло по море или въздух.

3.Когато местни стоки се изнасят до държава, включена в ЕФТА или преминават транзитно през територията на една или повече държави, включени в ЕФТА и се прилагат разпоредбите на Конвенцията за общ митнически режим транзит, тези стоки се поставят под митнически режим външен транзит при следните условия:

а) когато преминават през митнически формалности за износ с оглед възстановяване на суми, отпуснати за износ до трети държави по реда на общата селскостопанска политика; или

б) когато произходът им е от специални запаси, подлежащи на контрол както за употреба така и/или за направление, и преминават през митнически формалности за износ към трети страни по общата селскостопанска политика;

в) когато подлежат на възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове при условие, че се изнесат извън митническата територия на Общността; или

г) когато под формата на компенсаторни продукти или стоки в непроменен вид са преминали през митнически формалности за износ до трети страни, за да се освободят от митнически режим на активно усъвършенстване, система с възстановяване, с цел получаване на възстановяване или опрощаване на митни сборове.

Член 340г

Стоки, поставени под митнически режим на вътрешен транзит, могат да бъдат пренасяни между две точки на митническата територия на Общността през територията на трета държава, различна от държава включена в ЕФТА, при условие, че те преминават през тази трета държава по силата на единен транспортен документ, съставен в държавата-членка. Когато това е така, ефектът на митническия режим транзит не се прилага на територията на третата държава.

Член 340д

1.Митнически режим на вътрешен транзит е задължителен с оглед стоки, превозвани по въздух, само когато те се товарят и претоварват на летище в рамките на Общността.

2.При спазване на разпоредбите на член 91, параграф 1 на Кодекса, прибягването до митнически режим на вътрешен транзит е задължително за стоки превозвани по море, когато това става по редовна шипингова линия, разрешена по реда на членове 313а и 313б.

Член 341

Разпоредбите на глави 1 и 2 на дял VII от Кодекса и разпоредбите на настоящия дял се прилагат mutatis mutandis за останали такси по смисъла на член 91, параграф 1, буква а) на Кодекса.

Член 342

1.Обезпечението, предоставено от титуляра, е в сила на цялата територия на Общността.

2.Когато обезпечението се предоставя от гарант, последният посочва адрес за връзка или назначава свой агент във всяка една държава-членка.

3.За вътрешни транзитни операции, извършвани от железопътни компании на държавите-членки под режим, различен от облекчената процедура, посочена в член 372, параграф 1, буква ж), i), е необходимо предоставяне на обезпечение.

4.Когато обезпечението е учредено чрез поръчител пред гаранционно митническо учреждение:

а) на отговорното лице се определя „Референтен номер на обезпечението“ за използване на обезпечението и за установяване на всички задължения на поръчителя;

б) на отговорното лице се определя и съобщава код за достъп към „Референтния номер на обезпечението“.

Член 343

Всяка държава-членка въвежда в компютризираната система списък на митническите учреждения, компетентни за операциите по общностен транзит, както и съответния им идентификационен номер, задължения и работно време. Всяка промяна в тази информация също се вписва в компютризираната система.

Комисията съобщава тази информация на всички държави-членки чрез компютризираната система.

Член 343а

Всяка държава-членка съобщава на Комисията за създаването на централни митнически учреждения и правомощията, предоставени на тези митнически учреждения във връзка с управлението и проследяването на режим общностен транзит, както и във връзка с получаването и подаването на документите, като се посочва вида на съответните документи.

Комисията предава тази информация на останалите държави-членки.

Член 344

Всички характеристики на формулярите, използвани в системата на вътрешен транзит и различни от Единния административен документ, са определени в приложение 44б.

Член 344а

1.В рамките на режим общностен транзит формалностите се извършват с помощта на електронни методи за обработка на данните.

2.Съобщенията, които се използват между администрациите, се придържат към структурата и данните, определени от митническите органи по взаимно съгласие.

Член 345

1.Еднократната гаранция трябва да покрива цялото митническо задължение, което може да възникне, изчислено на базата на най-високите ставки за подобен вид стоки в изходната държава-членка. За целите на това изчисление стоките от Общността, транспортирани в приложение на конвенцията за общ транзитен режим, се разглеждат като стоки, непринадлежащи на Общността.

Независимо от горната разпоредба, ставките, които се вземат предвид за изчисляване на индивидуалното обезпечение, не могат да са по-високи от минималния размер на ставка, когато такъв е определен в пета колона на Приложение 44в.

2.Индивидуални обезпечения под формата на суми в брой се депозират в митническата служба на отправяне на стоките.

3.Допуска се индивидуално обезпечение, предоставено от гарант, да е под формата на индивидуални обезпечителни ваучери за сума от 7 000 евро, издадени от гаранта на лице, което ще бъде титуляр на режима.

Гарантът отговаря за суми до 7 000 евро на ваучер.

4.Когато еднократното обезпечение се предоставя от поръчител, кодът за достъп към „Референтния номер на обезпечението“ не може да бъде променен от отговорното лице, освен в случаите, когато се прилага приложение 47а, точка 3.

Член 346

1.Когато еднократното обезпечение се предоставя от поръчител, то следва да отговаря на образеца в приложение 49.

Документът за поръчителство се съхранява в гаранционното митническо учреждение.

2.Когато национални законови, подзаконови или административни разпоредби постановяват, или по силата на обичайна практика, всяка държава-членка има правото да разреши обезпечението да се представи в различна форма, но при условие, че има същата юридическа тежест както и обезпечението, посочено в образеца.

Член 347

1.В случаите, посочени в член 345, параграф 3, еднократното обезпечение следва да съответства на образеца в приложение 50.

Член 346, параграф 2 се прилага mutatis mutandis.

2.В съответствие с начините, определени от митническите органи, поръчителят представя на гаранционното митническо учреждение всички изискуеми данни относно издадените от него сертификати за обезпечение.

Крайният срок за използването на сертификата не може да бъде по-дълъг от една година от датата на издаване.

3.Поръчителят съобщава на отговорното лице определения му „Референтен номер на обезпечението“ за всеки сертификат за еднократно обезпечение. Свързаният с него код за достъп не може да бъде променян от отговорното лице.

4.За целите на прилагането на член 353, параграф 2, буква б), поръчителят издава на отговорното лице сертификати за еднократно обезпечение, изготвени на хартиен носител в съответствие с образеца, посочен в приложение 54, включително идентификационния номер.

5.Поръчителят може да издава сертификати за еднократно обезпечение, които не са валидни за операции по общностен транзит, включващи стоки от списъка в приложение 44в. В този случай поръчителят вписва във всеки един сертификат за еднократно обезпечение на хартиен носител, по диагонал, следния израз:

— Ограничена валидност — 99200.

6.Отговорното лице предоставя на отправното митническо учреждение съответния брой сертификати за еднократно обезпечение, всеки един от които на стойност от 7 000 EUR, необходими за покриване на пълния размер на митническото задължение, посочен в член 345, параграф 1. За целите на прилагането на член 353, параграф 2, буква б), сертификатите за еднократно обезпечение на хартиен носител се предават и задържат в отправното митническо учреждение, което съобщава идентификационния номер на всеки един сертификат на посоченото в него гаранционно митническо учреждение.

Член 348

1.Митническата служба по обезпечението заличава решението си да приеме обезпечение от гарант когато определените към датата на издаването му условия вече не се спазват.

По същият начин гарантът може да заличи по всяко време обезпечението си.

2.Оттеглянето или заличаването на обезпечението влиза в сила на 16 (шестнадесетия) ден след датата, на която гарантът или митническата служба по обезпечението, съответно който е заинтересован, са били уведомени.

От датата на влизане в сила на оттеглянето или заличаването на обезпечение, никакви индивидуални ваучери по него, издадени преди това, не могат да се използват при поставяне на стоки под митнически режим на вътрешен транзит.

3.Информацията относно оттеглянето или прекратяването, както и датата на влизането му в сила, се въвежда в компютризираната система от митническите органи на държавата-членка, отговорна за съответното гаранционно митническо учреждение.

Член 349

1.Всяка една транзитна декларация включва само и единствено стоките натоварени, или предстоящи за натоварване, на едно единствено транспортно средство за превоз от една отправна митническа служба до една митническа служба по направление.

За целите на този член следното се разбира като представляващо едно единствено транспортно средство, при условие, че изпращаните стоки са транспортирани заедно:

а) шосейно превозно средство, придружено от ремаркета или полу-ремаркета;

б) набор или композиция от свързани железопътни платформи или вагони;

в) лодки или плавателни съдове, представляващи свързано във верига цяло;

г) контейнери, натоварени на едно единствено превозно средство по смисъла на настоящия член.

2.Едно единствено превозно средство може да се използва за товарене на стоки от повече от една отправна митническа служба и за разтоварването им на повече от една митническа служба по направление.

—————

Член 351

В случай на пратки, включващи едновременно стоки, които трябва да се превозват под режим външен общностен транзит, и стоки, които трябва да се превозват под вътрешен общностен транзит, транзитната декларация, обозначена със символа „Т“, се допълва със символа „Т1“, „Т2“ или „T2F“ за всеки един артикул.

—————

Член 353

1.Транзитните декларации съответстват на структурата и данните, изложени в приложение 37а.

2.Митническите органи приемат писмена транзитна декларация, изготвена върху формуляр в съответствие с образеца, посочен в приложение 31 и в съответствие с процедурата, определена от митническите органи при взаимно съгласие помежду им в следните случаи:

а) когато стоките се пренасят от пътници, които нямат пряк достъп до компютризираната митническа система, в съответствие с начините, посочени в член 353а;

б) когато се прилага аварийната процедура, при условията и в съответствие с начините, определени в приложение 37г.

3.Използването на писмена транзитна декларация съгласно параграф 2, буква б) подлежи на одобрение от митническите органи, когато компютърната система на отговорното лице и/или мрежата не функционира(т).

4.Транзитната декларация може да се допълни с един или повече допълнителни формуляри, които съответстват на образеца в приложение 33. Формулярите са неразделна част от декларацията.

5.Вместо допълнителните формуляри като описателна част на писмената транзитна декларация, от която те са неделима част, може да се използват товарни списъци, отговарящи на условията в приложение 44а и съставени в съответствие с образеца в приложение 45.

Член 353а

1.За целите на прилагането на член 353, параграф 2, буква а) пътникът изготвя транзитната декларация в съответствие с член 208 и приложение 37.

2.Компетентните органи осигуряват обмена на транзитните данни между компетентните органи чрез използване на информационни технологии и компютърни мрежи.

—————

Член 355

1.Стоките, поставени под митнически режим вътрешен транзит, се превозват до митническата служба по направление по икономически целесъобразен маршрут.

2.Без да се нарушават разпоредбите на член 387, за стоки включени в списъка на приложение 44в, или когато митническите органи или титулярът на режима считат за необходимо, митническата служба по направление определя маршрут и вписва в графа 44 на транзитната декларация като минимум държавите-членки, които ще бъдат преминати по време на транзитната операция, като отчитат данните подадени им от титуляра на режима.

Член 356

1.Като отчита избрания маршрут, действащото законодателство в областта на транспорта или други сродни въпроси, и при необходимост, данните посочени от титуляра на режима, отправната митническа служба определя срок, в рамките на който стоките трябва да се представят в митническата служба по направление.

2.Предписаният от отправната митническа служба срок е обвързващ за, и не може да се променя от митническите на органи на държавите-членки, чиято територия се пресича по време на операцията по вътрешен транзит.

—————

Член 357

1.Без да се засягат разпоредбите на параграф 4, стоки за поставяне под режим общностен транзит се вдигат само ако са пломбирани. Отправното митническо учреждение взема мерките за идентифициране, които счита за необходими, и вписва съответните данни в транзитната декларация.

2.Запечатва се следното:

а) пространството съдържащо стоките, когато транспортното средство е одобрено по силата на други правилници или е признато от отправната митническа служба като подходящо за запечатване;

б) в останалите случаи - всяка една отделна опаковка.

Печатите носят задължително характеристиките, определени в приложение 46а.

3.Допуска се признаването на транспортно средство като подходящо за запечатване при условие, че:

а) печатите се поставят непосредствено и ефективно върху него;

б) конструкцията му е такава, че стоки не могат да се извадят или добавят, без да оставят видими следи или без да се счупят печатите;

в) не съдържа скрити пространства за укриване на стоки;

г) определените за товарене пространства са лесно достъпни за проверка от страна на митническите органи.

Всяко едно моторно превозно средство, ремарке, полу-ремарке или контейнер, одобрени за превоз на стоки под митнически печат по реда на международно споразумение, по което Европейската общност е страна, се счита за подходящо за запечатване.

4.Отправното митническо учреждение може да не пристъпи към пломбиране, когато, като се имат предвид други възможни мерки за идентифициране, описанието на стоките в данните от транзитната декларация или в допълнителните документи позволява лесното им идентифициране.

Счита се, че описанието на стоките позволява тяхното идентифициране, когато то е достатъчно точно, за да позволява лесно идентифициране както на количеството, така и на естеството на стоките.

Член 358

1.При вдигането на стоките отправното митническо учреждение уведомява декларираното получаващо митническо учреждение за операцията по общностен транзит чрез съобщение „Предварително уведомление за пристигане“, както и всички вписани в декларацията транзитни митнически учреждения чрез съобщение „Предварително уведомление за транзит“. Тези съобщения се изготвят въз основа на данните от транзитната декларация, изменени при необходимост.

2.След вдигане на стоките придружаващият транзитен документ или придружаващият транзитен документ/документ за сигурност придружава стоките, поставени под режим общностен транзит. Той съответства на образеца на реквизитите за придружаващия транзитен документ в приложение 45а или, в случаите, когато в допълнение към данните за транзита се предоставят данните, посочени в приложение 30А, на образеца на придружаващия транзитен документ/документ за сигурност, определен в приложение 45д и списъка на стоките за транзит/сигурност, определен в приложение 45е. Документът се предоставя на оператора по един от следните начини:

а) той се дава на отговорното лице от отправното митническо учреждение или се отпечатва от компютърната система на отговорното лице, когато това е разрешено от митническите органи;

б) той се отпечатва от компютърната система на одобрения изпращач след получаване на съобщението, изпратено от отправното митническо учреждение, позволяващо вдигането на стоките.

3.Когато декларацията се отнася за повече от една стока, придружаващият транзитен документ, посочен в параграф 2, се допълва със списък на стоките, съответстващ на образеца в приложение 45б. Придружаващият транзитен документ/документ за сигурност, посочен в параграф 2, винаги се допълва със списък на стоките, съответстващ на образеца в приложение 45е. Списъкът на стоките е неразделна част от придружаващия транзитен документ или от придружаващия транзитен документ/документ за сигурност.

Член 359

1.Пратката и ►M34придружаващ транзитен документ — придружаващ транзитен документ/документ за сигурност ◄ се представят във всяко транзитно митническо учреждение.

2.В транзитното митническо учреждение се регистрира преминаването въз основа на съобщението „Предварително уведомление за транзит“, получено от отправното митническо учреждение. Отправното митническо учреждение бива информирано за преминаване на границата чрез съобщение „Уведомление за преминаване на граница“.

3.Транзитните митнически учреждения проверяват стоките, в случай че считат това за необходимо. Евентуалната проверка на стоките се извършва по-специално въз основа на съобщение „Предварително уведомление за транзит“.

4.Когато превозът на стоките се осъществява през транзитно митническо учреждение, различно от декларираното и посоченото в ►M34придружаващ транзитен документ — придружаващ транзитен документ/документ за сигурност ◄ , транзитното митническо учреждение, през което се преминава, изисква съобщението „Предварително уведомление за транзит“ от отправното митническо учреждение и информира за транзитното преминаване отправното митническо учреждение, като изпраща съобщение „Уведомление за преминаване на граница“.

Член 360

1.►M32Превозвачът е длъжен да направи съответните вписвания в ►M34придружаващ транзитен документ — придружаващ транзитен документ/документ за сигурност ◄ и да го представи заедно с пратката на митническите органи на страната, на чиято територия се намира превозното средство: ◄

а) когато предварително посоченият маршрут се променя и се прилагат разпоредбите на член 355, параграф 2;

б) когато печатите са счупени в хода на транспортирането по причини извън контрола на превозвача;

в) когато стоките се прехвърлят на друго транспортно средство; всяко подобно прехвърляне задължително се извършва под надзора на митническите органи, които имат право да разрешат прехвърлянето да се извърши и без техния надзор;

г) в случай на неизбежна опасност, изискваща непосредствено частично или пълно разтоварване на транспортното средство;

д) в случай на инцидент или авария, които могат да увредят способността на титуляра на режима или превозвача за спазване на задълженията им.

2.Ако преценят, че операцията по общностен транзит може да продължи по нормалния ред, и при нужда — след вземане на необходимите мерки, митническите органи заверяват ►M34придружаващ транзитен документ — придружаващ транзитен документ/документ за сигурност ◄ .

В зависимост от случая съответната информация във връзка с прехвърлянето или друг инцидент се регистрират в компютризираната система от митническите органи на транзитното митническо учреждение или получаващото митническо учреждение.

Член 361

1.Стоките и необходимите документи се представят в получаващото митническо учреждение в рамките на работното му време. Въпреки това, по искане и за сметка на заинтересованото лице, това митническо учреждение може да разреши представянето на документите и стоките да се осъществи извън посоченото работно време. По същия начин получаващото митническо учреждение може, по искане и за сметка на заинтересованото лице, да разреши стоките и необходимите документи да бъдат представени на друго място.

2.Когато стоките се представят в получаващото митническо учреждение след изтичане на срока, определен от отправното митническо учреждение, и когато неспазването на срока се дължи на обстоятелства, изложени по задоволителен за получаващото митническо учреждение начин, които не се дължат на превозвача или отговорното лице, се счита, че последният е спазил определения срок.

3.Получаващото митническо учреждение задържа ►M34придружаващ транзитен документ — придружаващ транзитен документ/документ за сигурност ◄ и проверката на стоките се извършва по-специално въз основа на съобщението „Предварително уведомление за пристигане“, получено от отправното митническо учреждение.

4.По искане на отговорното лице и с цел да послужи като доказателство за завършване на режима в съответствие с член 366, параграф 1, получаващото митническо учреждение заверява екземпляр от ►M34придружаващ транзитен документ — придружаващ транзитен документ/документ за сигурност ◄ със следния израз:

— Алтернативно доказателство — 99202.

5.Транзитната операция може да завърши в митническо учреждение, което е различно от вписаното в транзитната декларация. Тогава това митническо учреждение става получаващо митническо учреждение.

Ако новото получаващо митническо учреждение е под юрисдикцията на държава-членка, различна от тази, която отговаря за първоначално посоченото митническо учреждение, новото получаващо митническо учреждение изисква съобщението „Предварително уведомление за пристигане“ от отправното митническо учреждение.

Член 362

1.Получаващо митническо учреждение заверява квитанция по искане на лицето, което представя стоките и необходимите документи.

2.Формулярът на квитанцията съответства на образеца в приложение 47.

3.Квитанцията се попълва предварително от заинтересованото лице. Тя може да съдържа други данни, отнасящи се до пратката, освен в полето запазено за получаващото митническо учреждение. Квитанцията не може да се използва като доказателство за завършване на режима по смисъла на член 366, параграф 1.

Член 363

1.Чрез съобщението „Уведомление за пристигане“ получаващото митническо учреждение информира отправното митническо учреждение за пристигането на стоките в деня на представянето им в получаващото митническо учреждение.

2.Когато транзитната операция завършва в митническо учреждение, различно от митническото учреждение, декларирано първоначално в транзитната декларация, новото получаващо митническо учреждение информира за пристигането отправното митническо учреждение чрез съобщение „Уведомление за пристигане“.

Отправното митническо учреждение информира за пристигането на стоките първоначално декларираното получаващо митническо учреждение чрез съобщение „Препратено уведомление за пристигане“.

3.Съобщението „Уведомление за пристигане“, посочено в параграфи 1 и 2, не може да се използва като доказателство за завършване на режима по смисъла на член 366, параграф 1.

4.Освен в надлежно обосновани случаи, получаващото митническо учреждение изпраща на отправното митническо учреждение съобщение „Резултати от контрола“ най-късно на третия ден след деня на представяне на стоките в получаващото митническо учреждение. Въпреки това, когато се прилага член 408, получаващото митническо учреждение изпраща съобщение „Резултати от контрола“ на отправното митническо учреждение най-късно на шестия ден след деня на доставяне на стоките.

—————

Член 365

1.В случай че митническите органи на държавата-членка на изпращане не получат съобщение „Уведомление за пристигане“ в определения за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение срок или ако не получат съобщение „Резултати от контрола“ в срок от шест дни след получаване на съобщение „Уведомление за пристигане“, те вземат решение за започване на процедура за разследване, за да съберат информацията, необходима за приключване на режима, или, когато това не е възможно:

— за да установят дали е възникнало митническо задължение,

— за да идентифицират длъжника, и

— да определят кои митнически органи са отговорни за възстановяването.

2.Процедурата за разследване започва най-късно седем дни след изтичане на един от сроковете по параграф 1, освен в изключителни случаи, определени от държавите-членки при взаимно съгласие. Когато митническите органи получат по-рано информация, че транзитният режим не е приключил или подозират, че това е така, те имат право незабавно да започнат процедурата за разследване.

3.Ако митническите органи на държавата-членка на изпращане получат само съобщение „Уведомление за пристигане“, те започват процедурата за разследване, като изискват от получаващото митническо учреждение, изпратило съобщение „Уведомление за пристигане“, съобщение „Резултати от контрола“.

4.Ако митническите органи на държавата-членка на изпращане не получат съобщение „Уведомление за пристигане“, те започват процедурата за разследване, като изискват от отговорното лице необходимата информация за приключване на режима или, когато на местоназначението е налична достатъчна информация за разследването, от получаващото митническо учреждение.

От отговорното лице се изисква да предостави необходимата информация за приключване на режима най-късно двадесет и осем дни след началото на процедурата за разследване пред получаващото митническо учреждение, когато не е възможно приключване на транзитната операция.

5.Получаващото митническо учреждение и отговорното лице отговарят на запитването, посочено в параграф 4, в срок от двадесет и осем дни. Ако в рамките на този срок отговорното лице предостави достатъчно информация, митническите органи на държавата-членка на изпращане вземат предвид тази информация или приключват режима, ако предоставената информация дава възможност за това.

6.Ако информацията, съобщена от отговорното лице, не дава възможност да се приключи режимът, но митническите органи на държавата-членка на изпращане я считат за достатъчна, за да се продължи процедурата за разследване, незабавно се отправя запитване до съответното митническо учреждение.

7.Когато в резултат на процедурата за разследване се установи, че транзитният режим е завършил правомерно, митническите органи на държавата-членка на изпращане приключват режима и информират незабавно отговорното лице, както и, при необходимост, митническите органи, които може да са предприели действия по събиране на вземания в съответствие с членове 217—232 от Кодекса.

Член 365а

1.Когато по време на процедура за разследване и преди изтичане на срока, посочен в член 450а, първо тире, митническите органи на държавата-членка на изпращане, наричани по-долу „запитващи органи“, получат доказателство, независимо по какъв начин, за мястото, на което е осъществен фактическият състав, довел до възникване на митническото задължение, и ако това място се намира в друга държава-членка, митническите органи изпращат незабавно цялата налична информация на органите, отговорни за това място, наричани по-долу „запитани органи“.

2.Запитаните органи потвърждават получаването на съобщението и посочват дали отговарят за събирането на възстановяването. В случай че не се получи отговор в срок от двадесет и осем дни, запитващите органи незабавно продължават процедурата за разследване.

Член 366

1.Доказателството за това, че режимът е завършил в посочените в декларацията срокове може да бъде представено от отговорното лице по задоволителен за митническите органи начин, под формата на заверен документ от митническите органи на държавата-членка на получаване, в който се идентифицират съответните стоки и се посочва, че те са представени в получаващото митническо учреждение, или, когато се прилага член 406 — пред одобрения получател.

2.Счита се също така, че режимът общностен транзит е завършен, ако отговорното лице представи по задоволителен за митническите органи начин един от следните документи:

а) митнически документ за определяне на митническо направление на стоките, издаден в трета страна;

б) документ, издаден в трета страна, заверен от митническите органи на тази страна, който удостоверява, че стоките се считат за намиращи се в свободно обращение в съответната трета страна.

3.Посочените в параграф 2 документи могат да бъдат заменени с копия или фотокопия, които са заверени като верни с оригинала от органа, заверил оригиналните документи, органите на съответните трети страни или органите на някоя от държавите-членки.

Член 367

Разпоредбите, отнасящи се до обмена на съобщения между митническите органи с помощта на информационни технологии и компютърни мрежи, не се прилагат към специфичната за някои видове транспорт опростена процедура, както и към другите опростени процедури, основани на член 97, параграф 2 от Кодекса, посочени в член 372, параграф 1, букви е) и ж).

—————

—————

Член 372

1.След подадено искане от страна на отговорното лице или получателя, в зависимост от случая, митническите органи могат да разрешат следните опростявания:

а) използване на общо обезпечение или освобождаване от обезпечение;

б) използване на пломби от специален модел;

в) освобождаване от изискването да се следва задължителен маршрут;

г) статус на одобрен изпращач;

д) статус на одобрен получател;

е) прилагане на специални опростени процедури за стоки:

i) превозвани с железопътен транспорт или в големи контейнери;

ii) превозвани по въздуха;

iii) превозвани по море;

iv) превозвани по тръбопроводи;

ж) прилагане на други опростени процедури, основаващи се на член 97, параграф 2 от Кодекса.

2.Освен ако е предвидено друго в настоящия раздел или в разрешението, при предоставяне на разрешение за ползване на опростяванията, посочени в параграф 1, букви а) и е), тези опростявания се прилагат във всички държави-членки. При разрешение за ползване на опростяванията, посочени в параграф 1, букви б), в) и г), последните се прилагат единствено за операции по общностен транзит, започващи от държавата-членка, където е дадено разрешението. При разрешение за ползване на опростяването, посочено в параграф 1, буква д), последното се прилага само в държавата-членка, където е дадено разрешението.

Член 373

1.Разрешителните, описани в член 372, параграф 1 се отпускат само на лица, които:

а) са установени в Общността, при условие, че разрешението за използване на пълно обезпечение може да се отпуска само и единствено на лица, установени в държавата-членка, където се предоставя обезпечението;

б) използват редовно режим общностен транзит или чиито митнически органи знаят, че са способни да изпълнят задълженията, свързани с режима, или във връзка с опростяването, посочено в член 372, параграф 1, буква д), получават редовно стоки, поставени под режим общностен транзит, и

в) не са извършили сериозни или повторни нарушения на митническото или данъчно законодателство.

2.С оглед осигуряване на надлежното управление на облекченията, те се отпускат, само когато:

а) митническите органи имат възможност да надзирават процедурата и да осъществяват контрол, без да се прибягва до диспропорционално административно усилие за изискванията на заинтересованото лице; и

б) заинтересованите лица водят записи позволяващи на митническите органи да извършват ефективен контрол.

3.Когато съответното лице притежава сертификат AEO, посочен в член 14a, параграф 1, буква а) или в), изискванията, изложени в параграф 1, буква в) и параграф 2, буква б) от настоящия член, се смятат за изпълнени.

Член 374

1.Искането за разрешение за ползване на опростявания, наричано по-долу „искане“, е с дата и подпис. То може да бъде съставено писмено или да се подаде с помощта на техника за електронна обработка на данни, при условията и начините, определени от компетентните органи.

2.Заявлението включва всички факти, които позволяват на митническите органи да проверят дали са изпълнени условията по отпускане на разрешителното за опростени процедури.

Член 375

1.Заявлението се подава пред митническите органи на държавата-членка, където е установен кандидатът.

2.В рамките на три месеца от датата на подаване на заявлението разрешителното се издава или заявлението се отхвърля.

Член 376

1.На титуляра се предава датираният и подписан оригинал на разрешителното и едно или повече негови копия.

2.Разрешителното посочва условията за използване на облекченията и определя метод на прилагането им и контрола върху тях. То влиза в сила от датата на издаване.

3.В случай на опростяванията, посочени в член 372, параграф 1, букви б), в) и е), разрешението се представя при всяко поискване от страна на отправното митническо учреждение.

Член 377

1.Титулярът на разрешителното известява митническите органи за всеки един фактор, възникнал след издаване на разрешителното и влияещ, или оказващ потенциално влияние на удължаването или съдържанието му.

2.Датата, на която решението влиза в сила, се посочва в разрешително за отмяна на решение или допълнение и изменение на самото разрешително.

Член 378

1.Митническите органи съхраняват заявленията и прикрепените им поддържащи документи, заедно с копие от всяко едно издадено разрешително.

2.Когато се отхвърля заявление или се заличава или отменя разрешително, заявлението и решението отхвърлящо, заличаващо или отменящо заявлението, според съответния случай, и всички прикрепени поддържащи документи се съхраняват за срок от минимум три години от края на календарната година, през която заявлението е отхвърлено или пък разрешителното е заличено или отменено.

Член 379

1.Отговорното лице може да използва общо обезпечение или освобождаване от обезпечение в рамките на определен референтен размер.

2.Референтният размер съответства на размера на митническото задължение, което може да възникне по отношение на стоките, които отговорното лице е поставило под режим общностен транзит за минимален период от една седмица.

Този размер се определя от гаранционното митническо учреждение в сътрудничество със заинтересованото лице на базата на:

а) информацията за превозваните в миналото стоки и прогнозният обем на предстоящите общностни транзитни операции, виден inter alia от търговската и счетоводната документация на заинтересованото лице;

б) при изчисляване на референтния размер се отчитат най-високите ставки на митни сборове и такси, прилагани за въпросните стоки в държавата-членка на гаранционното митническо учреждение. Общностни стоки, които са превозвани или които ще бъдат превозвани в съответствие с Конвенцията за общ транзитен режим, се разглеждат като необщностни стоки.

Изчислява се размерът на митническото задължение, което може да възникне за всяка транзитна операция. При отсъствие на необходимите данни се приема, че размерът на задължението е 7 000 EUR, освен когато на митническите органи е известна друга информация.

3.Гаранционното митническо учреждение извършва проверка на референтния размер, по-специално по искане от страна на отговорното лице и, при необходимост, коригира този размер.

4.Задължение на всяко отговорно лице е да се увери, че предвид операциите, за които режимът не е завършен, размерът в конкретния случай не превишава референтния размер.

Компютризираните системи на митническите органи обработват и могат да контролират използването на референтния размер за всяка транзитна операция.

Член 380

1.Размерът, покриван от пълното обезпечение, е същият както и размерът на референтната сума по реда на член 379.

2.Размерът, покриван от пълното обезщетение, може да се намали:

а) на 50 % от референтната сума, когато титулярът докаже, че финансите му са стабилни и той е натрупал достатъчно положителен опит в митническия режим на вътрешен транзит;

б) на 30 % от референтната сума, когато титулярът докаже, че финансите му са стабилни и той е натрупал достатъчно положителен опит в митническия режим на вътрешен транзит и си сътрудничи много тясно с митническите органи.

3.Допуска се отказ от обезпечение, когато титулярът на режима докаже, че отговаря на стандартите на надеждност описани в параграф 2, буква б), управлява и контролира транспортната операция и разполага с достатъчно финансови ресурси, за да покрие задълженията си.

4.За целите на прилагането на параграф 2 и 3 държавите-членки се ръководят от критериите, определени в mриложение 46б.