Член 876а

1.Митническите органи суспендират задължението на длъжника да изплати сборовете, докато те вземат решение по молбата му, при условие че стоките не са вече под митнически надзор, представено е обезпечение за размера на тези сборове, както и че:

а) при представяне на молба за анулиране на декларацията, тази молба е вероятно да бъде приета;

б) при представяне на молба за опрощаване съгласно член 236 във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса, или съгласно член 238 или член 239, митническите органи преценят, че условията, определени в съответната разпоредба, може да се считат за изпълнени;

в) за случаи, различни от посочените в буква б), е била представена молба за опрощаване съгласно член 236 от Кодекса и условията по втори параграф на член 244 от Кодекса са били изпълнени.

Не е задължително да с изисква обезпечение, когато такова изискване е вероятно да предизвика сериозни икономически или социални затруднения в резултат на обстоятелствата, свързани с длъжника.

2.При задържане на стоки при едно от обстоятелствата, описани в член 233, буква в), второ тире, или член 233, буква г) от Кодекса, митническите органи суспендират задължението на длъжника да плати сборовете, ако преценят, че условията за конфискация могат да се считат са изпълнени.

3.Когато митническото задължение възниква съгласно член 203 от Кодекса, митническите служби суспендират задължението на лицето, упоменато в параграф 3, четвъртото тире от настоящия член, да заплати митата, когато е идентифициран поне още един длъжник и размерът на митата е бил съобщен и на него съгласно член 221 от Кодекса.

Суспендирането може да се приложи само при условие че лицето, упоменато в член 203, параграф 3, четвъртото тире от Кодекса, не е обхванато също така и от условията, указани в другите тирета от посочения параграф, и че то не е проявило груба небрежност при изпълнение на задълженията си.

Срокът на суспендирането е ограничен до една година. Този срок обаче може да бъде продължаван от митническите служби поради уважителни причини.

Суспендирането е в зависимост от представяне от страна на лицето, в полза на което се дава, на валидно обезпечение за сумата на въпросните мита, освен когато обезпечение, покриващо цялата сума на въпросните мита, вече съществува и гарантът не е освободен от задълженията си. Такова обезпечение не трябва да се изисква, когато това изискване вероятно, поради положението на длъжника, би могло да предизвика сериозни икономически или социални трудности.