Член 457в

1.Настоящият член се прилага, без да се засягат конкретните разпоредби на Конвенцията АТА ►M26или Истанбулската конвенция ◄ относно отговорността на гарантиращите асоциации, когато се използва АТА карнет.

2.Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция, извършвана под покритието на АТА карнет, е допуснато нарушение или нередност в определена държава-членка, възстановяването на митата и другите такси, които могат да бъдат дължими, се извършва от посочената държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността или националните разпоредби, без да се отнема възможността за прибягване до наказателно преследване.

3.Когато не е възможно да се установи на чия територия са били извършени нарушението или нередността, се смята, че те са били извършени на територията на държавата-членка, в която са били открити, освен ако в срока, установен в член 457г, параграф 2, не се представи достатъчно убедително за митническите служби доказателство за редовността на операцията или за мястото, където споменатото нарушение или нередност действително са били извършени.

Ако не се представи подобно доказателство и по този начин се приеме, че споменатите нарушение или нередност са били извършени в държавата-членка, в която са били открити, митата и другите сборове по отношение на въпросните стоки се налагат от посочената държава-членка съгласно разпоредбите на Общността или националното законодателство.

Ако държавата-членка, където действително е било извършено споменатото нарушение или нередност, след това бъде установена, митата и другите сборове (освен наложените съгласно втората алинея като собствени средства за Общността), които са дължими за съответните стоки в посочената държава-членка, се възстановяват на съответната държава-членка, която първоначално ги е събрала. В такъв случай надвзетите суми се връщат на лицето, което първоначално ги е платило.

Когато размерът на митата и другите сборове, първоначално наложени и върнати от държавата-членка, която ги е събрала, е по-малък от този на митата и сборовете, дължими в държавата-членка, където нарушението или нередността действително е извършено, тази държава-членка събира разликата съгласно разпоредбите на Общността или националното законодателство.

Митническите администрации на държавите-членки вземат необходимите мерки за справянето с нарушенията или нередностите и за налагане на ефикасни наказания.