Член 905

1.Когато молбата за възстановяване или опрощаване, подадена съгласно член 239, параграф 2 от Кодекса, е подкрепена от доказателства, които могат да съставляват особена ситуация, резултат от обстоятелства, при които на заинтересованото лице не може да бъде вменена измама или очевидна небрежност, държавата-членка, от която е вземащият решение митнически орган, отнася случая до Комисията за решаване съгласно процедурата, описана в членове 906 и 909, в случай че:

— органът счита, че особената ситуация е резултат на това, че Комисията не изпълнява задълженията си,

— обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания на Общността съгласно Регламент № 515/97 или съгласно друго законодателство на Общността, или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или

— сумата, която заинтересованото лице дължи по отношение на една или повече операции по внос или износ, но е последица от една и съща особена ситуация, е 500 000 EUR или повече.

Терминът „заинтересовано лице“ се тълкува по същия начин, както и в член 899.

2.Обаче случаите, упоменати в параграф 1, не се предават, когато:

— Комисията вече е приела решение според процедурата, предвидена в членове 906 до 909 по случай включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка,

— Комисията вече разглежда случай включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.

3.Досието, предоставено на Комисията, трябва да съдържа всичката информация, изискваща се за цялостно разглеждане. Тя трябва да съдържа подробна информация за поведението на въпросния оператор и в частност за неговия професионален опит, добросъвестност и старание. Оценката се придружава с всичката информация, която би могла да покаже, че операторът е действал добросъвестно. Досието трябва също така да съдържа заявление, подписано от кандидатстващия за възстановяване или опрощаване на суми удостоверяващо, че е прочел досието и или няма какво да добави, или изброяващо всичката допълнителна информация, която според него би трябвало да бъде включена.

4.Веднага след като получи досието, Комисията уведомява съответно държавата-членка.

5.Ако се установи, че информацията, представена от държава-членка не е достатъчна, за да може да се вземе решение по въпросния случай с пълното познаване на фактите, Комисията може да изиска представяне на допълнителна информация.

6.Ако се създаде някоя от следните ситуации, Комисията връща досието на митническите органи и за процедурата, упомената в членове 906 до 909 се смята, че никога не е била започвана:

— от досието се вижда, че има несъгласие между митническия орган, който предава досието и лицето, подписало заявлението, упоменато в параграф 3, що се отнася отчитането на фактите,

— досието е очевидно непълно, тъй като не съдържа нищо, което би оправдало разглеждането му от Комисията,

— съгласно параграфи 1 и 2 досието не трябва да се предава,

— съществуването на митническо задължение не е установено,

— митническите органи представят на Комисията нова информация, докато тя разглежда досието, отнасяща се до него и от такова естество, което може съществено да промени представянето на фактите или правната оценка в него.