Член 153

1.При прилагането на член 30, параграф 2, буква г) от Кодекса (изчислена МОС) митническите органи не могат да изискват или задължават лице, което няма местожителство в Общността, да представя за разглеждане или да дава достъп до сметки или други записи с цел да се определи тази стойност. Обаче сведения, дадени от производителя на стоката с цел да се определи МОС според настоящия член може да се провери в страна извън Общността от митническите органи на една държава-членка със съгласието на производителя и при условие че тези органи известят органите в съответната страна достатъчно навреме и последните не възразяват срещу проучването.

2.Стойността или цената на материалите и производството, посочени в член 30, параграф 2, буква г) от Кодекса, трябва да включва стойността на елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква а), ii) и iii) от Кодекса.

Тя също така трябва да включва надлежно разделената цена на всеки продукт или услуга, посочена в член 32, параграф 1, буква б) от Кодекса, доставени пряко или непряко от купувача за употреба във връзка с производството на вносната стока. Стойността на елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква б), iv) от Кодекса, които са извършени в Общността, трябва да се включи само в размера, в който са калкулирани на производителя.

3.Когато за определяне на изчислената МОС се използва друга информация освен предоставената от или от името на производителя, митническите органи трябва да уведомят декларатора, по негово искане, за източника на тази информация, използваните данни и извършените изчисления на тази база, при спазване изискванията на член 15 от Кодекса.

4.„Общите разходи“, посочени в член 30, параграф 2, буква г), второ тире от Кодекса покриват преките и непреки разходи за производството и продаването на стоките за износ, които не са включени в член 30, параграф 2, буква г), първо тире от Кодекса.