Член 156a

1.Митническите органи при заявление от заинтересовано лице могат да разрешат:

— чрез дерогация от член 32, параграф 2 от Кодекса някои елементи, които следва да се добавят към действително платената или платима цена, макар и да не могат да се определят количествено към момента на възникване на митническото задължение,

— като дерогация от член 33 от Кодекса, някои такси, които не следва да се включват в митническата стойност, за случаите когато сумите, свързани с подобни елементи, не са отделени към момента на възникване на митническото задължение,

да бъдат определяни на базата на подходящи и специфични критерии.

В такива случаи декларираната митническа стойност не трябва да се счита за временна по смисъла на второ тире на член 254.

2.Разрешително се отпуска при следните условия:

а) извършване на процедурите по реда на член 259 при съществуващите обстоятелства би довело до непропорционални административни разходи;

б) прибягване до прилагане на членове 30 и 31 от Кодекса изглежда неподходящо при определените обстоятелства;

в) съществуват основателни причини да се счита, че сумата на вносните сборове, която се събира по време на действието на разрешителното, няма да е по-ниска от тази, която би била наложена в отсъствие на разрешително;

г) не са нарушени конкурентните условия между икономическите субекти.