чл. 912г Регламент (ЕО) № 2454/93 - препратки от други разпоредби

Нормативен текст

Член 912г

1.Когато издаването на контролно копие Т5 изисква обезпечение по член 912б, параграф 2, се прилагат разпоредбите на параграфи 2 и 3.

2.Когато на количества от стока не са били дадени направления за предписана употреба и/или местоназначение, след изтичане на срока, определен по член 912б, параграф 3, когато е приложим, компетентните органи трябва да предприемат необходимите стъпки, които да дадат възможност на службата, съгласно член 912б, параграф 2 да получи обезщетение от внесената гаранция, когато е приложимо, за частта съответстваща на тези количества.

Независимо от това, при поискване от заинтересованото лице, тези органи могат да решат да удържат, когато е приложимо, от обезпечението сума, получена чрез вземане на частта на гаранцията, съответстваща на количеството стоки без направление за определената употреба и/или местоназначение до края на предписания срок, и умножавайки я с частното, получено от разделянето на броя на дните след срока, изискван за даване на направление за тяхната употреба и/или местоназначение с продължителността, в дни, на срока.

Настоящият параграф не се прилага, когато заинтересованото лице може да покаже, че въпросните стоки са били погубени поради force majeure.

3.Ако в срок от шест месеца от датата, на която е било издадено контролното копие Т5, или от изтичане на срока, вписан в клетка № 104 на формуляра Т5 под „Срок… дни за извършване“, в зависимост от случая, това копие, надлежно заверено от получаващата служба, не е било получено от службата, на която трябва да се върне, определено в клетка Б на документа, компетентните органи трябва да предприемат необходимите стъпки да изискат службата, упомената в член 912б, параграф 2 да получи като обезщетение обезпечението, предвидено в този член.

Настоящият параграф не се прилага, когато закъснението на връщането на контролното копие Т5 не може да се препише на заинтересованото лице.

4.Разпоредбите на параграфи 2 и 3 се прилагат, освен ако не е предвидено друго в наредбите на Общността, изискващи контрол върху употребата и/или местоназначението на стоките, при всички случаи, без да се накърняват разпоредбите относно митническите задължения.