„Член 212а

Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни митни сборове по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благоприятно третиране, нулевите ставки на митата или освобождаването от митни сборове се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито видима небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице останалите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от митни сборове.“

15. В член 215 се добавя следният параграф:

„4.Ако митническите власти установят, че по силата на член 202 е възникнало митническо задължение в друга държава-членка, то митническото задължение се счита за възникнало в държавата-членка, в която е било констатирано възникването на митническото задължение, когато размерът на задължението не надхвърля 5 000 EUR.“

16. В член 220, параграф 2, буква б) се замества със следния текст:

„б) размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.

Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея.

Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.

Длъжникът може да се позове на своята добросъвестност, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции е положил надлежни усилия, за да се увери, че са спазени всички условия за преференциално третиране.

Същевременно, длъжникът не може да се позове на своята добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности становище, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на доброто прилагане на преференциалния режим от страната-бенефициер.“

17. В член 221 параграф 3 се замества със следните параграфи:

„3.Уведомяването на длъжника вече не може да се извършва след изтичане на тригодишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок се прекъсва от момента на подаване на жалба по смисъла на член 243 и по време на процедурата по обжалването.

4.Когато митническото задължение е в резултат на действие, което в момента на извършването си е подлежало на наказателно съдебно преследване, уведомяването на длъжника може да се осъществи след изтичането на тригодишния срок, предвиден в параграф 3, при условията, предвидени от действащите разпоредби.“

18. В член 222 параграф 2 се замества със следния текст:

„2.Съобразно процедурата на комитета могат да се предвидят случаи и условия, при които се извършва отлагане на задължението на длъжника да заплати митни сборове:

— когато има подадена молба за опрощаване на митни сборове в съответствие с членове 236, 238 или 239, или

— когато дадена стока е запорирана с оглед на бъдеща конфискация в съответствие с член 233, буква в), второ тире, или буква г), или

— когато митническото задължение е възникнало в приложение на член 203 и съществуват множество длъжници.“

19. Членове 247, 248 и 249 се заместват със следните членове: