Член 1
Предмет
Предмет на настоящия регламент е защитата на видовете от дивата флора и фауна и гарантирането на тяхното опазване чрез регулиране на търговията с тях в съответствие със следващите разпоредби.
Настоящият регламент се прилага в съответствие с целите, принципите и разпоредбите на конвенцията, дефинирана в член 2.
Член 2
Дефиниции
За целите на настоящия регламент:
а)„комитет“ означава Комитета по търговия с дивата флора и фауна, създаден съгласно член 18;
б)„Конвенция“ означава Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (Cites);
в)„държава на произход“ означава държавата, в която екземплярът е взет от дивата природа, развъден в плен или изкуствено размножен;
г)„нотификация за внос“ означава нотификацията, дадена от вносителя или от негов посредник или представител по време на вноса в Общността на екземпляр от видовете, включени в приложения В или Г, на формуляр, предписан от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 18;
д)„въвеждане по море“ означава въвеждането в Общността на екземпляр, който е взет или внесен пряко от морска среда, която не е под юрисдикцията на никоя държава, включително въздушното пространство над морето, морското дъно или почвата под морското дъно;
е)„издаване“ означава приключването на всички процедури, свързани с подготовката и валидирането на разрешително или сертификат и неговото предоставяне на заявителя;
ж)„управителен орган“ означава националния административен орган, определен в случай на държава-членка, съгласно член 13, параграф 1, буква а), или в случай на трета държава, която е страна по конвенцията — съгласно член IX от конвенцията;
з)„държава-членка по местоназначение“ означава държавата-членка по местоназначение, отбелязана в документа, който се използва при износ или реекспорт на екземпляр; при въвеждането по море означава държавата-членка, в рамките на чиято юрисдикция се намира местоназначението на екземпляра;
и)„предлагане за продажба“ означава предлагане за продажба и всяко действие, което основателно може да се тълкува като такова предлагане, включително рекламата или възлагането на реклама за продажба или покана за преговори;
й)„лично или домашно имущество“ означава мъртви екземпляри, части или производни от тях, които принадлежат на частно лице и които образуват или се предполага, че образуват част от обичайните му лични вещи и движимо имущество;
к)„местоназначение“ означава мястото, в което по време на въвеждането в Общността се смята, че екземплярите ще се държат; при живите екземпляри, това е първото място, в което ще се отглеждат екземплярите след карантинния период или друго задържане с цел санитарни проверки и контрол;
л)„популация“ означава биологически или географски обособен общ брой индивиди;
м)„предимно търговски цели“ означава всички цели, чиито нетърговски аспекти не доминират ясно;
н)„реекспорт от Общността“ означава експорт от Общността на екземпляр, който преди това е бил внесен в нея;
о)„повторно въвеждане в Общността“ означава въвеждането в Общността на екземпляр, който преди това е бил изнесен или реекспортиран от нея;
п)„продажба“ означава всяка форма на продажба. За целите на настоящия регламент наемането, бартерът или размяната се считат за продажба; сродните изрази се тълкуват по същия начин;
р)„научен орган“ е научният орган, определен за държавите-членки в съответствие с член 13,параграф 1, буква б), а за трети държави, страни по конвенцията, съгласно член IX от конвенцията;
с)„група за научен преглед“ означава консултативния орган, създаден съгласно член 17;
т)„вид“ означава вид, подвид или популация от тях;
у)„екземпляр“ означава всяко животно или растение, живо или мъртво, от видовете, изброени в приложения от А до Г, част или производно от него, което се съдържа или не в други стоки, както и всяка друга стока, за която от придружаващите документи, опаковката, маркировката, етикета или от други обстоятелства е видно, че се състои от животно или растение от тези видове, или от част или производно от тях, освен ако тези части или производни са изрично изключени от разпоредбите на настоящия регламент или от разпоредбите, свързани с приложението, в което даденият вид е включен чрез индикация за целта.
ф)„търговия“ означава въвеждането в Общността, включително въвеждането от морето, износа и реекспортат от Общността, както и използването, движението и прехвърлянето на собственост в рамките на Общността, включително в рамките на държава-членка, на екземпляри, които са предмет на разпоредбите на настоящия регламент;
х)„транзит“ означава транспортирането на екземпляри между две точки извън Общноста през територията на Общността, които са изпратени до назован получател на стоката, при което прекъсването на движението се допуска само поради характера на организацията на превоза с дадения вид транспорт;
ц)„обработени екземпляри, които са придобити преди повече от 50 години“ означава екземпляри, които са съществено изменени в сравнение с техния естествен суров вид за бижутерия, украса, изкуство, употреба или музикални инструменти повече от 50 години преди влизането в сила на настоящия регламент и за които управителният орган на засегнатата държава е надлежно уверен, че са придобити при такива обстоятелства. Такива екземпляри се считат за обработени, само ако ясно попадат в една от посочените категории и не се налага по-нататъшно резбоване, занаятчийска обработка или промишлена обработка за постигане на предназначението им;
ч)„проверки по време на въвеждане, износ, реекспорт и транзит“ означава документална проверка на сертификатите, разрешителните и нотификациите, предвидени в настоящия регламент, и когато това е предвидено от разпоредбите на Общността или в други случаи, чрез представителни проби от пратките - преглед на екземплярите и когато е необходимо, придружено от вземане на проби с цел анализ или по-щателна проверка.
Член 3
Обхват
1. Приложение А съдържа:
а) видовете, вписани в приложение I към конвенцията, за които държавите-членки не са направили уговорки;
б) който и да е вид:
i) за който има или може да възникне търсене, свързано с употреба в Общността или за международна търговия и който е или застрашен от изчезване, или е толкова рядък, че всякакъв обем на търговия с него би застрашил оцеляването на вида;
или ii) който приналежи към род, от който повечето от видовете, или към вид, от който повечето от подвидовете са вписни в приложение А, съгласно критериите в буква а) или буква б), ii), и чието вписване в приложението е от съществено значение за ефективната защита на тези таксони.
2. Приложение Б съдържа:
а) видовете, вписани в приложение II към конвенцията, без включените в приложение А, за които държавите-членки не са направили уговорка;
б) видовете, вписани в приложение I към конвенцията, за които е направена уговорка;
в) друг вид, който не е вписан в приложения I или II към конвенцията:
i) представляващ предмет на обеми на международна търговия, които може да са несъвместими:
— с оцеляването на вида или с оцеляването на популации в определени страни, или
— с поддържането на общата популация на равнище, което отговаря на ролята на вида в екосистемата, в която живее;
или ii) чието вписване в приложението поради сходство с външния вид на друг вид, вписан в приложение А или в приложение Б, е от съществено значение за осигуряването на ефективен контрол върху търговията с екземпляри от този вид;
г) видове, за които е установено, че въвеждането на живи екземпляри в природно местообитание в Общността би представлявало екологична заплаха за дивите видове флора и фауна, които са характерни за Общността.
3. Приложение В съдържа:
а) видовете, които са вписани в приложение III към конвенцията, освен тези, вписани в приложения А и Б, за които държавите-членки не са направили уговорки;
б) видовете, вписани в приложение II към конвенцията, за които е направена уговорка.
4. Приложение Г съдържа:
а) видове, които не са вписани в приложения от А до В, но се внасят в Общността в брой и количества, които изискват наблюдение;
б) видове, вписани в приложение III към конвенцията, за които е направена уговорка.
5. Когато консервационният статус на видовете, обхванати от настоящия регламент, изисква тяхното включване в едно от приложенията към конвенцията, държавите-членки правят необходимите предложения за изменение.
Член 4
Въвеждане в Общността
1. Въвеждането в Общността на екземпляр от видовете, вписани в приложение А, подлежи на извършване на необходимите проверки и на предварително представяне в митницата на граничния пункт на внасяне на разрешително за внос, издадено от управителния орган в държавата-членка на местоназначението.
Разрешителното за внос може да се издаде само в съответствие с ограниченията, определени в параграф 6 и при изпълнение на следните условия:
а)компетентният научен орган, след разглеждане на становище, дадено от групата за научен преглед, е съобщил, че въвеждането в Общността:
i)не би могло да има вредно въздействие върху консервационния статус на видовете или върху размера на територията, заета от съответната популация от този вид;
ii)се извършва:
i)заявителят представи документални доказателства, че екземплярите са придобити в съответствие със законодателството за защита на въпросния вид, което — в случай на внос от трета държава на екземпляри от видовете, вписани в приложенията към конвенцията, са разрешително за износ или сертификат за реекспорт, или копия от тях, издадени в съответствие с конвенцията от компетентния орган на държавата на износ или реекспорт;
ii)въпреки това, при издаването на разрешително за внос за видовете, вписани в приложение А съгласно член 3, параграф 1, буква а), не се изискват такива документални доказателства, но оригиналът на разрешителното за внос се задържа и не се представя на заявителя до представянето на разрешително за износ или сертификат за реекспорт;
в)компетентният научен орган се е уверил, че предвиденото настаняване на жив екземпляр в местоназначението ще се извърши в съоръжение, което е адекватно оборудвано с цел опазване и подходящи грижи;
г)управителният орган се e уверил, че екземплярът няма да се използва предимно за търговски цели;
д)управителният орган, след консултация с компетентния научен орган, се е уверил, че не съществуват други фактори, свързани със запазването на вида, които не допускат издаване на разрешително за внос; и
е)в случаите на въвеждане от морето управителният орган се е уверил, че живият екземпляр ще бъде подготвен и доставен по начин, който свежда до минимум риска от нараняване, щети, увреждане на здравето или жестоко отношение.
2. Въвеждането в Общността на екземпляри от видовете, вписани в приложение Б, подлежи на извършване на необходимите проверки и предварителното представяне в митницата на пункта на внасяне на разрешително за внос, издадено от управителния орган на държавата-членка по местоназначение.
Разрешителното за внос може да се издаде само в съответствие с ограниченията определени в параграф 6, и когато:
а)компетентният научен орган, след преглед на наличните данни и след отчитане на становището на групата за научен преглед, счита, че въвеждането в Общността не би имало вредно въздействие върху консервационния статус на вида или върху размера на територията, населявана от съответната популация от този вид, като се имат предвид актуалният и прогнозният обем на търговия. Това становище е валидно и за следващия внос, доколкото горните аспекти не са се променили съществено;
б)заявителят представи документални доказателства, че предвиденото съоръжение за настаняване на на живия екземпляр в местоназначението е подходящо оборудвано за опазване и добри грижи;
в)са изпълнени условията на параграф 1, буква б), i), букви д) и е).
3. Въвеждането в Общността на екземпляри от видовете, вписани в приложение В подлежи на извършване на необходимите проверки и предварителното представяне в митницата в пункта на внасяне на известие за внос и:
а) в случай на износ от страна, посочена във връзка с въпросния вид в приложение В, заявителят представя документални доказателства чрез разрешително за износ, издадено в съответствие с конвенцията от компетентен орган в тази страна, че екземплярите са придобити в съответствие с националното законодателство относно опазването на въпросния вид; или
б) в случай на износ от страна, която не е посочена във връзка с въпросния вид в приложение В или реекспорт от която и да e страна, заявителят представя разрешително за износ, сертификат за реекспорт или сертификат за произход, издадени в съответствие с конвенцията от компетентен орган в държавата на износ или реекспорт.
4. Въвеждането в Общността на екземпляри от видовете, вписани в приложение Г, подлежи на извършването на необходимите проверки и предварителното представяне на известие за внос в граничната митница в пункта на въвеждане.
5. Условията за издаване на разрешително за внос, посочени в параграф 1, букви а) и г), и в параграф 2, букви а), б) и в) не се отнасят за екземпляри, за които заявителят представи документални доказателства:
а) че преди са били законно внесени или придобити в Общността и модифицирани или не, последните се въвеждат обратно в Общността; или
б) че са обработени екземпляри, които са придобити преди повече от 50 години.
6. След консултации със съответните държави по произход съгласно процедурата по регулиране, предвидена в член 18, параграф 2, и след като се вземе предвид становището на групата за научен преглед, Комисията може да установи общи ограничения или ограничения за определени държави на произход с оглед на въвеждането в Общността:
а) на базата на условията, посочени в параграф 1, буква а), i), или буква д), за екземпляри от видовете, вписани в приложение А;
б) на базата на условията, посочени в параграф 1, буква д), или параграф 2, буква а), за екземпляри от видовете, вписани в приложение Б; и
в) за живи екземпляри от видовете, вписани в приложение Б, които имат висока смъртност при превоз или за които е установено, че не е възможно да оцелеят в плен в продължение на значителен период от потенциалната им продължителност на живот; или
г) за живи екземпляри от видове, за които е установено, че въвеждането им в естествената среда на Общността представлява екологична заплаха за дивите видове от местната флора и фауна на Общността.
Всяко тримесечие Комисията публикува списък с тези ограничения, ако има такива, в Официален вестник на Европейските общности.
7. В специални случай на трансбордиране, прехвърляне с въздушен или при железопътен транспорт след въвеждане в Общността, Комисията разрешава ползване на дерогации от извършване на проверки и представяне на документи за внос в граничната митница в пункта на въвеждане, посочени в параграфи 1—4, за да може тези проверки и представяния на документи да се извършат в друга митница, определена съгласно член 12, параграф 1.
Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
Член 5
Износ и реекспорт от Общността
1. Износът или реекспортът от Общноста на екземпляри от видовете, вписани в приложение А, подлежи на извършване на необходимите проверки и предварително представяне в митницата, в която се извършват формалностите по износа, на разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издаден от управителния орган в държавата-членка, в която се намират екземплярите.
2. Разрешително за износ за екземпляри от видовете, вписани в приложение А, може да бъде издадено само след като бъдат изпълнени следните условия:
а) компетентният научен орган е съобщил в писмен вид, че залавянето или събирането на екземпляри от дивата природа и техният износ няма да доведат до вредно въздействие върху консервационния статус на вида или върху размера на територията, населявана от съответната популация на вида;
б) заявителят представя документални доказателства, че екземплярите са били придобити в съответствие с действащото законодателство за защита на съответния вид; когато заявката се прави пред държава-членка, която е различна от държавата на произход, такова документално доказателство се представя чрез сертификат, който потвърждава, че екземплярът е взет от дивата природа в съответствие с действащото законодателство на територията му;
в) управителният орган се е уверил, че:
i) всеки жив екземпляр ще бъде подготвен и транспортиран по начин, който свежда до минимум риска от нараняване, увреждане на здравето или жестоко отношение; и
ii) — екземплярите от вид, който не е вписан в приложние I на конвенцията, няма да бъдат използвани за предимно търговски цели, или
— в случай на износ в държава, която е страна по конвенцията, на екземпляри от видовете, посочени в член 3, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, е издадено разрешително за внос;
и г) управителният орган на държавата-членка се е уверил след консултация с компетентния научен орган, че няма други фактори, свързани с опазването на вида, които да не допускат издаването на разрешително за износ.
3. Сертификат за реекспорт може де се издаде само когато са изпълнени условията по параграф 2, букви в) и г), и когато заявителят представи документално доказателство, че екземплярите:
а) са били внесени в Общността в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;
б) ако са внесени в Общността преди влизането в сила на настоящия регламент, че са били внесени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3626/82; или
в) ако са внесени в Общността преди 1984 г., че са били обект на международна търговия съгласно разпоредбите на конвенцията; или
г) че са били внесени законно на територията на държава-членка преди разпоредбите на регламентите, посочени в букви а) и б), или на конвенцията да са станали приложими за тях или за държавата-членка.
4. Износът или реекспортът от Общността на екземпляри от видовете, включени в приложения Б и В, подлежи на извършване на необходимите проверки и предварителното представяне в митницата, където се извършват експортните формалности, на разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издаден от управителния орган в държавата-членка, на чиято територия се намират екземплярите.
Разрешително зе износ се издава само след изпълнение на условията, посочени в параграф 2, букви а), б), буква в), i), и буква г).
Сертификат за реекспорт се издава само след изпълнение на условията, посочени в параграф 2, буква в), i) и буква г), и параграф 3, букви от а) до г).
5. Когато заявлението за сертификат за реекспорт се отнася за екземпляри, които са въведени в Общността с разрешение за внос, издадено от друга държава-членка, управителният орган трябва първо да се консултира с управителния орган, който е издал разрешението. Процедурите за консултиране и случаите, в които е необходимо да се направи консултация, се определят от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
6. Условията за издаване на разрешително за износ или сертификат за реекспорт, посочени в параграф 2, буква а), и буква в), ii), не са приложими за:
i) обработени екземпляри, които са придобити преди повече от 50 години; или
ii) мъртви екземпляри, части или производни от тях, за които заявителят представи документално доказателство, че са законно придобити, преди за тях да станат приложими разпоредбите на настоящия регламент, Регламент (ЕИО) № 3626/82, или конвенцията.
7. а) Компетентният научен орган на всяка държава-членка наблюдава издаването на разрешителни за износ от тази държава-членка за екземпляри от видовете, вписани в приложение Б и действителния износ на такива екземпляри. Когато научният орган определи, че износът на екземпляри от тези видове следва да бъде ограничен с оглед поддържането на вида в целия обхват на разпространението му, на равнище, което да отговаря на неговата роля в екосистемата, която населява, и над равнището, от което нагоре видът отговаря на условията за включване по приложение А в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) или буква б), i), научният орган препоръчва в писмен вид на управителния орган подходящи мерки за ограничаване на издаването на разрешителни за износ за екземпляри от тези видове.
б) Когато управителният орган e уведомен за мерките по буква а), последният информира и изпраща коментари до Комисията, която, ако е уместно, препоръчва ограничения за износа на въпросните видове съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2.
Член 6
Отхвърляне на заявления за разрешителни и сертификати, посочени в членове 4, 5 и 10
1. Когато държава-членка отхвърли заявление за разрешително или сертификат по случай, съществен от гледна точка на целите на настоящия регламент, тя незабавно уведомява Комисията за отхвърлянето и за причините за това.
2. Комисията съобщава информацията, получена съгласно параграф 1, на другите държави-членки с оглед еднообразното приложение на настоящия регламент.
3. Когато се представя заявление за разрешително или сертификат за екземпляри, заявлението за които е било отхвърляно преди, заявителят трябва да информира компетентния орган за предишния отказ.
4. а) Държавите-членки признават отхвърлянето на заявления от компетентните органи на друга държава-членка, когато този отказ се основава на разпоредбите на настоящия регламент.
б) Това обаче не се отнася за случаите на съществена промяна в обстоятелствата, или когато се представят нови доказателства в подкрепа на заявлението. Ако в такъв случай управителният орган издаде разрешително или сертификат, той информира за това Комисията, като посочва причините за издаване.
Член 7
Дерогации
1. Екземпляри, родени и отгледани в плен или изкуствено размножени
а)С изключение на случаите на прилагане на член 8, екземплярите от видовете, вписани в приложение А, които са родени и отгледани в плен, или изкуствено размножени се третират в съответствие с разпоредбите, които са приложими за екземплярите от видовете, вписани в приложение Б.
б)В случаите на изкуствено размножени растения, може да има отказ от разпоредбите на член 4 и 5, в съответствие със специалните условия, предвидени от Комисията и свързани със:
i)използването на фитосанитарни сертификати;
ii)търговия от страна на регистрирани търговци и научните институции, посочени в посочени 4 от настоящия член; и
iii)търговия с хибриди.
в)Критериите за определяне на това дали един екземпляр е роден и отгледан в плен, или изкуствено размножен и дали това е направено с търговски цели, както и специалните условия, посочени в буква б), се уточняват от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
2. Транзит
а)Чрез дерогация от член 4, когато един екземпляр преминава транзит през Общността, не се изискват проверки и представяния на предвидените разрешителни в митницата на границата при внасяне.
б)В случаите на видове, вписани в приложенията съгласно член 3, параграф 1, и член 3, параграф 2, букви а) и б), дерогацията по буква а) е приложима само когато компетентните власти от изнасящата или реекспортиращата трета страна са издали валидни документи за износ или реекспорт, така както е предвидено от конвенцията за екземплярите, които се придружават с тези документи и с уточнено местоназначение на екземплярите.
в)Ако документът, предвиден в буква б), не е издаден преди износа или реекспорта, екземплярът трябва да бъде иззет и, където е приложимо, може да бъде конфискуван, освен ако документът не се представи с обратна дата в съответствие с условията, определени от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
3. Лично и домашно имущество
Чрез дерогация от членове 4 и 5, разпоредбите в тях не се прилагат за мъртви екземпляри, части и производни от видовете, вписани в приложения А—Г, които се внасят в Общността като лично или домашно имущество или се изнасят, или реекспортират от нея в съответствие с разпоредбите, определяни от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
4. Научни институции
Документите, посочени в членове 4, 5, 8 и 9, не се изискват в случай на нетърговски заемания, дарения или обмен между учени и научни институции, регистрирани от управителните органи в държавите, в които се намират, или хербарийни екземпляри и други консервирани, изсушени или вградени музейни екземпляри, или жив растителен материал, който е етикетиран по образец, определен съгласно процедурата по регулиране, предвидена в член 18, параграф 2, или подобен етикет, издаден или одобрен от управителния орган на трета държава.
Член 8
Разпоредби, отнасящи се до контрола на търговски дейности
1. Забранява се закупуването, предложението за закупуване, придобиването за търговски цели, излагането пред публика с търговска цел, използването за търговски приходи и продажба, съхранението с цел продажба, предлагането за продажба и транспортът с цел продажба на екземпляри от видовете, вписани в приложение А.
2. Държавите-членки имат право да забранят притежаването на екземпляри, по-специално живи животни от видовете, вписани в приложение А.
3. В съответствие с изискванията на друго общностно законодателство относно защитата на дивата флора и фауна, освобождаване от забраните по параграф 1 може да се даде чрез издаване на сертификат с тази цел от управителния орган в държавата-членка, в която се намират екземплярите, за всеки екземпляр поотделно, когато екземплярите:
а) са придобити или въведени в Общността, преди за тях да са станали приложими разпоредбите, отнасящи се до видовете, вписани в приложение I към конвенцията или приложение В1 към Регламент (ЕИО) 3626/82 или в приложение А; или
б) са обработени екземпляри, които са придобити преди повече от 50 години; или
в) са въведени в Общността в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и се предвижда да се използват за цели, които не са вредни за оцеляването на въпросния вид; или
г) са екземпляри от животински видове, родени и отгледани в плен, или изкуствено размножени растителни видове, или части и производни от тях; или
д) са необходими при изключителни обстоятелства за развитието на науката или за важни биомедицински цели съгласно Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели , когато въпросните видове са доказано единствено подходящи за такива цели и не съществуват екземпляри от видове, родени и отгледани в плен; или
е) са предназначени за развъждане или размножаване, с което ще се постигнат ползи с оглед на съхранението на въпросните видове; или
ж) са предназначени за научни изследвания или образование с цел запазване или защита на вида; или
з) произлизат от държава-членка и са взети от дивата природа в съответствие със действащото законодателство в тази държава.
4. Общоприложими дерогации от забраните в параграф 1 въз основа на условията в параграф 3, както и общоприложими дерогации по отношение на видовете, вписани в приложение А съгласно член 3, параграф 1, буква б), подточка ii), може да бъдат определяни от Комисията. Всяка подобна дерогация трябва да бъде в съответствие с изискванията на останалото законодателство на Общността за защита на дивата флора и фауна. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
5. Забраните по параграф 1 се прилагат също по отношение на екземплярите от видовете, вписани в приложение Б, с изключение на случаите, когато компетентният орган във въпросната държава-членка се увери, че тези екземпляри са били придобити или въведени (ако произлизат извън от Общността) в съответствие с действащото законодателство за защита на дивата флора и фауна.
6. Компетентните органи в държавите-членки имат правото по свое усмотрение да продават екземпляри от видовете, вписани в приложения от А до Г, които те са конфискували съгласно настоящия регламент, при условие че екземплярът не се връща директно на същото лице или организация, от които е конфискуван или които са участвали в нарушението. Тези екземпляри впоследствие се считат за законно придобити за всички цели.
Член 9
Движение на живи екземпляри
1. За всяко движение вътре в Общността на живи екземпляри от видовете, вписани в приложение А от местонахождението, посочено в разрешителното за внос или в сертификата, издаден съгласно настоящия регламент, се изисква предварително разрешително от управителния орган на държавата-членка, в която се намира екземплярът. При други случаи на движение лицето, което отговаря за придвижването на екземпляра, трябва да е в състояние, когато е необходимо, да представи доказателство за законния произход на екземпляра.
2. Такова разрешително:
а) се дава само когато компетентният научен орган в държавата-членка или когато движението е до друга държава-членка, компетентният научен орган в последната, се уверят, че предвиденото настаняване на живия екземпляр в местоназначението ще бъде в съоръжение, което е подходящо оборудвано за съхранение и добри грижи;
б) се потвърждава чрез издаването на сертификат; и
в) където е приложимо, за него веднага се съобщава на управителния орган в държавата-членка, в която се намира екземплярът.
3. Такова разрешително не се изисква обаче, когато живо животно трябва да се придвижи с цел спешно ветеринарно лечение и се върне директно в разрешеното местонахождение.
4. Когато жив екземпляр от видовете, вписани в приложение Б, се премества в рамките на Общността, притежателят на екземпляра може да го остави на получателя само след като се увери, че последният е точно запознат с необходимостта за настаняването, оборудването и установената практика, за да се гарантират подходящи грижи за животното.
5. Когато се транспортират живи екземпляри до, от и в рамките на Общността или се държат на едно място, във всеки момент от транзита или прехвърлянето, те се подготвят, придвижват и за тях се полагат грижи по начин, който да сведе до минимум риска от нараняване, увреждане на здравето или жестоко отношение и в случай на животни, в съответствие със законодателството на Общността за защита на животните при транспортиране.
6. Комисията може да налага ограничения по отношение на държането или придвижването на живи екземпляри от видове, за които са наложени ограничения за въвеждането им в Общността съгласно член 4, параграф 6. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
Член 10
Издаване на сертификати
При получаване на заявление, заедно с всички изискващи се подкрепящи документи от дадено лице и при условие, че са спазени всички условия, уреждащи издаването, управителният орган на държава-членка има право да издаде сертификат за целите, посочени в член 5, параграф 2, буква б), член 5, параграфи 3) и 4), член 8, параграф 3) и член 9, параграф 2), буква б).
Член 11
Валидност на разрешителни и сертификати и специалните условия
1. Без да се засягат по-строгите мерки, които държавите-членки имат право да приемат или поддържат, разрешителните и сертификатите, издадени от компетентните органи в държавите членки в съответствие с настоящия регламент, са валидни в цялата Общност.
2. а) Всяко разрешително или сертификат обаче, както и разрешителните или сертификатите, издадени на негова основа, се считат за недействителни, ако компетентен орган или Комисията, след консултация с компетентните органи, които са издали разрешителното или сертификата, установят, че то е било издадено на базата на неверно допускане, че условията за неговото издаване са изпълнени.
б) Екземплярите, разположени на територията на държава-членка и обхванати от такива документи, се изземват от компетентните органи на тази държава-членка и могат да бъдат конфискувани.
3. Всяко разрешително или сертификат, издадени в съответствие с настоящия регламент, могат да предвиждат условия и изисквания, наложени от органа, който издава документа, с цел гарантиране на спазването на разпоредбите на регламента. Когато е необходимо такива условия или изисквания да бъдат включени под формата на разрешителни или сертификати, държавите-членки следва да информират за това Комисията.
4. Всяко разрешително за внос, издадено на основата на копие от съответно разрешително за износ и сертификат за реекспорт, е валидно за въвеждането на екземпляра в Общността само когато е придружено от оригинала на валидното разрешително за внос или сертификат за реекспорт.
5. Комисията определя срокове за издаването на разрешения и сертификати. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
Член 12
Места за въвеждане и износ
1. Държавите-членки определят кои митнически служби ще извършват проверките и формалностите за въвеждане и износ от Общността, за да им се възложи третиране или употреба с митническо одобрение по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на екземплярите от видовете, обхванати от настоящия регламент и обявяват кои служби конкретно ще се занимават със живи екземпляри.
2. Всички служби, определени съгласно параграф 1, се попълват с достатъчен и подходящо подготвен персонал. Държавите-членки осигуряват съоръжения за настаняване според съответното законодателство на Общността по отношение на транспорта и настаняването на живи животни и, където е необходимо, се предприемат подходящи мерки за съхраняването на живи растения.
3. Комисията се уведомява за всички служби, които са определени съгласно параграф 1, и публикува списък с тези служби в Официален вестник на Европейските общности.
4. В изключителни случаи и съгласно критериите, определени от Комисията, управителният орган има правото да разреши въвеждането в Общността или износа, или реекспорта от нея през митници, които са различни от определените съгласно параграф 1. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
5. Държавите-членки осигуряват информация за гражданите за разпоредбите от настоящия регламент на граничните пунктове.
Член 13
Управителни и научни органи и други компетентни органи
1. а) Всяка държава-членка определя управителен орган, който носи основната отговорност за приложението на настоящия регламент и за връзките с Комисията.
б) Всяка държава-членка има правото също да определи спомагателни управителни органи и други компетентни органи, които съдействат за приложението, като в такъв случай основният управителен орган отговаря за предоставяне на спомагателните органи на информацията, необходима за правилното приложение на настоящия регламент.
2. Всяка държава-членка определя един или повече научни органи с подходяща квалификация, чиито задължения са отделни от задълженията на управителния орган.
3. а) Не по-късно от три месеца преди датата на приложение на настоящия регламент, държавите-членки представят на Комисията имената и адресите на определените управителни органи и други органи, които са компетентни да издават разрешителни и сертификати, както и на научните органи, и Комисията публикува тази информация в Официален вестник на Европейските общности до един месец след получаването ѝ.
б) Всеки управителен орган, посочен в параграф 1, буква а), при поискване от Комисията, ѝ представя до два месеца имената и спесимен от подписите на лицата, оправомощени да подписват разрешителни или сертификати, и образец от печат, или други средства, които се използват за легализиране на разрешителните или сертификатите.
в) Държавите-членки съобщават на Комисията за всички промени във вече предоставената информация не по-късно от два месеца след настъпването на промените.
Член 14
Мониторинг на спазването и разследване на нарушенията
1. а) Мониторингът на спазването на разпоредбите на настоящия регламент се извършва от компетентните органи на държавите-членки.
б) Във всеки момент, когато компетентните органи имат основания да смятат, че тези разпоредби се нарушават, те вземат съответните мерки за гарантиране на спазването или завеждат съдебни дела.
в) Държавите-членки информират Комисията и в случаите на видове, вписани в приложенията към конвенцията, секретариата на конвенцията за мерките, предприети от компетентните органи по отношение на сериозни нарушения на настоящия регламент, включително за изземванията и конфискациите.
2. Комисията насочва вниманието на компетентните органи в държавите-членки към въпросите, чието разследване тя смята за необходимо съгласно настоящия регламент. Държавите-членки информират Комисията и в случай на вид, вписан в приложенията към конвенцията — секретариата на конвенцията, за резултатите от последващото разследване.
3. а) Създава се група за налагане на изпълнението, която се състои от представители на органите във всяка държава-членка, които отговарят за осигуряване на приложението на разпоредбите на настоящия регламент. Тази група се председателства от представител на Комисията.
б) Групата за налагане на изпълнението разглежда техническите въпроси, свързани с изпълнението на настоящия регламент, поставени от председателя или по негова инициатива, или по искане на членовете на групата или комитета.
в) Комисията предава на комитета становищата, изразени в групата за налагане на изпълнението.
Член 15
Съобщаване на информация
1. Държавите-членки и Комисията съобщават помежду си информацията, необходима за прилагане на настоящия регламент.
Държавите-членки и Комисията предприемат необходимите мерки за информиране на обществеността за разпоредбите, свързани с приложението на конвенцията и настоящия регламент, и за мерките за приложение на регламента.
2. Комисията поддържа връзка със секретариата на конвенцията, за да осигури ефективното приложение на Конвенцията на цялата територия, за която е приложим настоящият регламент.
3. Комисията незабавно съобщава препоръките на групата за научен преглед на управителните органи в засегнатите държави-членки.
4. а) Управителните органи на държавите-членки предават на Комисията всяка година преди 15 юни цялата информация, свързана с предходната година, която се изисква за изготвяне на отчетите по член VIII, параграф 7, буква а) от конвенцията, и еквивалентна информация относно международната търговия с всички екземпляри от видовете, вписани в приложения А, Б и В и за въвеждането в Общността на екземпляри от видовете, вписани в приложение Г.
►M14
Информацията, която трябва да се представи, и формата на представянето ѝ се определят от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2. ◄
б) Въз основа на представената от държавите членки информация, посочена в буква а), службите на Комисията предоставят на разположение на обществеността всяка година преди 31 октомври общ за Съюза преглед за внасянето, износа и реекспорта от Съюза на екземпляри от видовете, за които е приложим настоящият регламент, и предават на секретариата на конвенцията информацията за видовете, за които е приложима конвенцията.
в) Без да се засяга член 20 от настоящия регламент, една година преди всяко заседание на конференцията на страните по конвенцията управителните органи на държавите членки представят на Комисията цялата информация, отнасяща се за съответния предходен период, която е необходима за изготвяне на отчета, посочен в член VIII, параграф 7, буква б) от конвенцията, и еквивалентната информация относно разпоредбите в настоящия регламент, които попадат извън обхвата на конвенцията. Форматът за представянето ѝ се определя от Комисията посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 18, параграф 2 от настоящия регламент.
г) Въз основа на представената информация от държавите членки, посочена в буква в), Комисията предоставя на обществеността общ за Съюза преглед относно прилагането и налагането на изпълнението на настоящия регламент.
д) Всяка година преди 15 юни управителните органи на държавите членки съобщават на Комисията цялата информация във връзка с предходната година с оглед изготвяне на годишния доклад за незаконната търговия, посочен в Резолюция 11.17 на конференцията на страните по CITES (rev. CoP17).
5. С оглед подготовката на измененията на приложенията, компетентните органи на държавите-членки препращат на Комисията цялата релевантна информация. Комисията уточнява каква информация се изисква съгласно процедурата по регулиране, предвидена в член 18, параграф 2.
6. Без да се накърняват разпоредбите на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободния достъп до информация за околната среда Комисията предприема необходимите мерки за запазване поверителността на информацията, получена при приложението на настоящия регламент.
Член 16
Санкции
1. Държавите-членки вземат необходимите меки за осигуряване налагането на санкции най-малко за следните нарушения на настоящия регламент:
а) внасяне в Общността или износ, или реекспорт от Общността, на екземпляри без подходящо разрешително или сертификат, или с фалшиво, подправено или невалидно разрешително или сертификат, или разрешително или сертификат, които са изменени без разрешението на органа, издал документа;
б) неспазване на указанията, посочени в разрешението или сертификата, издадени съгласно настоящия регламент;
в) деклариране на неверни данни или съзнателно предоставяне на невярна информация с цел получаване на разрешително или сертификат;
г) използване на невярно, подправено или невалидно разрешително или сертификат, или такъв документ, който е изменен без разрешение, като основание за получаване на разрешително или сертификат за Общността или за друга служебна цел във връзка с настоящия регламент;
д) неподаване на нотификация за внос или използване на фалшива нотификация за внос;
е) изпращане на живи екземпляри без надлежна подготовка за свеждане до минимум на риска от нараняване, увреждане на здравето или жестоко отношение;
ж) използване на екземпляри от видовете, вписани в приложение А, по начин, различен от разрешителни при издаване на разрешителното за внос или по-късно;
з) търговия с изкуствено размножени растения, която противоречи на разпоредбите в член 7, параграф 1, буква б);
и) изпращане на екземпляри до, от и транзитно през територията на Общността без надлежно разрешително или сертификат, издадени в съответствие с настоящия регламент, а в случай на износ или реекспорт от трета държава, която е страна по конвенцията — в съответсвие с конвенцията, или без задоволителни доказателства за съществуването на такива документи;
й) закупуване, предлагане за закупуване, придобиване за търговски цели, използване за търговски приходи, излагане пред публика с търговска цел, продажба, отглеждане за продажба, предлагане за продажба и транспорт с цел продажба в нарушение на член 8;
к) използване на разрешително или сертификат за екземпляр, който е различен от този, за който са издадени;
л) подправяне или промяна на съдържанието на разрешително или сертификат, издадени в съответствие с настоящия регламент;
м) неразкриване на отказ на заявление за износ, внос или реекспорт от и до Общността или за сертификат съгласно член 6, параграф 3.
2. Мерките по параграф 1 са съразмерни на характера и сериозността на нарушението и включват разпоредби, свързани с изземване и където е необходимо, конфискация на екземплярите.
3. При конфискация на екземпляр той се поверява на компетентия орган в държавата-членка, където е извършена конфискацията, който:
а) след съгласуване с научния орган в тази държава-членка, той обявява за продажба или се разпорежда по друг начин с екземпляра при условия, които счита, че отговарят на целите и разпоредбите на Конвенцията и на настоящия регламент; и
б) в случай на жив екземпляр, въведен в Общността, той има право, след консултация с държавата износител, да върне екземпляра в тази държава на разноски на санкционираното лице.
4. Когато жив екземпляр от видовете, вписани в приложения Б или В, пристигне на пункта на въвеждане в Общността без надлежно валидно разрешително или сертификат, екземплярът трябва да се изземе и може да се конфискува, или ако получателят откаже да признае назначението на екземпляра, компетентните органи на държавата-членка, които отговарят за пункта на въвеждане, имат право, ако това е подходящо, да откажат да приемат пратката и да изискат от превозвача да върне екземпляра до мястото на изпращане на пратката.
Член 17
Група за научен преглед
1. С настоящото се създава група за научен преглед, която се състои от представители на научните органи или на научния орган на всяка държава-членка и се председателства от представител на Комисията.
2. а) Групата за научен преглед разглежда всички научни въпроси, свързани с приложението на настоящия регламент, по-специално въпросите по член 4, параграф 1, буква а), параграф 2, буква а) и параграф 6, внесени от председателя или по негова инициатива, или по искане на членовете на групата или комитета.
б) Комисията предава становищата на групата за научен преглед на Комитета.
Член 18
1. Комисията се подпомага от комитет.
2. При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО , като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.
Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. По отношение на задачите на Комисията, посочени в член 19, точки 1 и 2, ако след изтичането на период три месеца от датата на сезиране на Съвета последният не предприеме действия, предлаганите мерки се приемат от Комисията.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1—4, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и параграф 5, буква б), и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Сроковете, предвидени в член 5а, параграф 3, буква в) и параграф 4, букви б) и д) от Решение 1999/468/ЕО, се определят съответно на един месец, един месец и два месеца.
Член 19
1. В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2 Комисията приема мерките, посочени в член 4, параграф 6, член 5, параграф 7, буква б), член 7, параграф 4, член 15, параграф 4, букви а) и в), член 15, параграф 5 и член 21, параграф 3.
Комисията определя формата на документите, посочени в член 4, член 5, член 7, параграф 4 и член 10, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2.
2. Комисията приема мерките, посочени в член 4, параграф 7, член 5, параграф 5, член 7, параграф 1, буква в), параграф 2, буква в) и параграф 3, член 8, параграф 4, член 9, параграф 6, член 11, параграф 5 и член 12, параграф 4. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
3. Комисията определя еднакви условия и критерии за:
а) издаването, валидността и използването на документите, посочени в член 4, член 5, член 7, параграф 4 и член 10;
б) използването на фитосанитарните сертификати, посочени в член 7, параграф 1, буква б), подточка i);
в) установяването на процедури, когато това е необходимо, за маркиране на екземплярите с цел улесняване на идентификацията и за гарантиране изпълнението на разпоредбите;
Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
4. Комисията приема, когато е необходимо, допълнителни мерки за прилагане на резолюциите на Конференцията на страните по конвенцията, решения или препоръки на Постоянния комитет на конвенцията и препоръките на секретариата на конвенцията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 3.
5. Комисията изменя приложения А—Г, с изключение на измененията в приложение А, които не са резултат от решения на Конференцията на страните по конвенцията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4.
Член 20
Заключителни разпоредби
Всяка държава-членка уведомява Комисията и секретариата на конвенцията за разпоредбите, които приема конкретно за приложение на настоящия регламент и за всички използвани правни инструменти и предприети мерки за приложение и налагане на изпълнението на регламента.
Комисията съобщава тази информация на останалите държави-членки.
Член 21
1. С настоящото се отменя Регламент (ЕИО) № 3626/82.
2. До приемането на мерките, предвидени в член 19, параграфи 1 и 2, държавите-членки имат право да поддържат или да продължат да прилагат мерките, приети в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3626/82 и Регламент (ЕИО) № 3418/83 на Комисията от 28 ноември 1983 г. относно определяне на разпоредбите за еднообразното издаване и използване на документите, изискващи се за приложение в Общността на конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна . 3. Два месеца преди да бъде приложен настоящият регламент, Комисията, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 18, параграф 2, и след консултация с групата за научен преглед:
а) трябва да провери дали няма основания за ограничения за въвеждането в Общността на видове, вписани в приложение В1 към Регламент (ЕИО) № 3626/82, които не са включени в приложение А към настоящия регламент;
б) приема регламент, който да измени приложение Г в представителен списък от видове, които отговарят на критериите, предвидени в член 3, параграф 4, буква а).