Член 4

1.Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, ако износителят е бил уведомен от компетентните власти на държавата-членка, в която е установен, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия.

2.Изисква се също разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, когато на купуващата държава или на държавата на местоназначение е наложено оръжейно ембарго, ►M1по силата на решение или обща позиция, прието(а) ◄ от Съвета, или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, както и в случай че износителят е бил уведомен от органите, посочени в параграф 1, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за военна крайна употреба. За целите на настоящия параграф „военна крайна употреба“ означава: а)включване във военни изделия, посочени в списъка на оръжията на държавите-членки; б)използване на производствено, изпитателно или аналитично оборудване и съставни части за него за разработка, производство и поддръжка на военните изделия, посочени в гореспоменатия списък; в)използване на полуготови изделия в завод за производство на военните изделия, посочени в гореспоменатия списък.

3.Изисква се също разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, в случай че износителят е бил информиран от органите, посочени в параграф 1, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба като части или компоненти на военните изделия, посочени в националния списък на оръжията, които са били изнесени от територията на тази държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка.

4.Ако износителят знае, че изделията с двойна употреба, които не са описани в приложение I и които той предлага да бъдат изнесени, са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, той е длъжен да уведоми органите, посочени в параграф 1, които да вземат решение дали е целесъобразно или не въпросният износ да бъде предмет на разрешителен режим.

5.Държава-членка може да приема или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, когато износителят има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1.

6.Държава-членка, която налага разрешителен режим, в изпълнение на параграфи 1—5, за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, при необходимост уведомява другите държави-членки и Комисията. Другите държави-членки разглеждат надлежно такава информация и уведомяват своите митнически органи и други съответни национални органи, които имат отношение към въпроса.

7.Разпоредбите на член 13, параграфи 1, 2 и 5—7 се прилагат по отношение на случаите, засягащи изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

8.Настоящият регламент не засяга правото на държавите-членки да вземат национални мерки съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 2603/69.