(1) Регламент (ЕО) № 1334/2000 на Съвета от 22 юни 2000 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на стоки и технологии с двойна употреба (1) беше съществено изменян на няколко пъти. Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, той следва да бъде преработен с цел по-голяма яснота.

(2) Изделията с двойна употреба (включително софтуер и технологии) следва да бъдат предмет на ефективен контрол, когато се изнасят от Европейската общност.

(3) Необходима е ефективна обща система за контрол на износа на изделия с двойна употреба, за да се гарантира, че се изпълняват международните ангажименти и отговорности на държавите-членки, особено по отношение на неразпространението, както и тези на Европейския съюз (ЕС).

(4) Наличието на обща система за контрол и на хармонизирана политика за правоприлагане и наблюдение във всички държави-членки е необходимо условие за въвеждането на свободно движение на изделия с двойна употреба в рамките на Общността.

(5) Отговорността за вземането на решения относно индивидуалните, глобалните или националните генерални разрешения за износ, относно разрешенията за брокерски услуги, относно транзита на необщностни изделия с двойна употреба или относно разрешенията за трансфер в рамките на Общността на изделия с двойна употреба, описани в приложение IV, е на националните власти. Националните разпоредби и решенията, засягащи износа на изделия с двойна употреба, трябва да бъдат вземани в рамките на общата търговска политика, и в частност на Регламент (ЕИО) № 2603/69 на Съвета от 20 декември 1969 г. за установяване на общи правила за износ (2).

(6) Решенията за актуализация на общия списък на изделията с двойна употреба, чийто износ подлежи на контрол, трябва да бъдат в съответствие със задълженията и ангажиментите, които държавите-членки са поели като участници в съответните международни режими за неразпространение и договорености за контрол върху износа, или чрез ратификация на съответните международни договори.

(7) Общите списъци на изделия с двойна употреба, местоназначения и ръководни правила, са съществени елементи на режима за ефективен контрол на износа;

(8) Предаването на софтуер и технологии посредством електронни средства, телефакс или телефон до местоназначения извън Общността също следва да бъде предмет на контрол.

(9) Необходимо е да се отделя особено внимание на въпросите на реекспорта и крайната употреба.

(10) На 22 септември 1998 г. представители на държавите-членки и Европейската комисия подписаха протоколи в допълнение към съответните споразумения за предпазни мерки между държавите-членки, Европейската общност за атомна енергия и Международната агенция за атомна енергия, които, освен другите мерки, задължават държавите-членки да предоставят информация за трансфер на определени видове оборудване и неядрени материали.

(11) Общността е приела комплекс от митнически правила, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (3) (оттук нататък: Митнически кодекс на Общността) и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (4) за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92, които наред с другото въвеждат разпоредби, свързани с износа и реекспорта на стоки. Настоящият регламент не съдържа разпоредби, които ограничават правомощията съгласно и по силата на Митническия кодекс на Общността и разпоредбите за неговото прилагане.

(12) По силата на и в рамките на ограниченията на член 30 от Договора и до постигане на по-голяма степен на хармонизация държавите-членки си запазват правото да извършват контрол върху трансфера на някои изделия с двойна употреба в рамките на Общността с оглед защита на обществения ред или обществената сигурност. Когато тези мерки за контрол са свързани с ефективността на контрола на износа от Общността, те следва да бъдат преглеждани периодично от Съвета.

(13) За да се осигури правилното прилагане на настоящия регламент, всяка държава-членка следва да вземе мерки, даващи на компетентните органи съответните правомощия.

(14) През юни 2003 г. държавните или правителствените ръководители на ЕС приеха план за действие относно неразпространението на оръжия за масово унищожение (Солунски план за действие). Този план за действие беше допълнен от стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (Стратегия на ЕС срещу разпространението на ОМУ), приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г. Съгласно глава III от тази стратегия Европейският съюз трябва да използва всичките си инструменти с цел предотвратяване, възпиране, преустановяване и по възможност премахване на програмите за разпространение, които са предмет на загриженост в световен план. В алинея 30.A от същата глава се обръща специално внимание на укрепването на политиките и практиката в областта на контрола на износа.

(15) В Резолюция 1540 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 28 април 2004 г., се определя, че всички държави вземат и налагат ефективни мерки за въвеждане на вътрешен контрол, за да се предотврати разпространението на ядрени, химични или биологични оръжия и техните носители, включително чрез въвеждане на необходимия контрол върху свързаните с тях материали, и за тази цел, наред с другите мерки, въвеждат контрол на транзита и брокерската дейност. Свързаните с тях материали са материали, оборудване и технологии, обхванати от съответните многостранни договори и договорености или включени в национални списъци за контрол, които могат да се използват за разработване, развиване, производство или употреба на ядрени, химични и биологични оръжия и техните носители.

(16) Настоящият регламент обхваща изделия, които само преминават през територията на Общността, т.е. тези, за които не се определя митническо направление, различно от режима външен транзит, или които само се поставят в свободна зона или свободен склад и за които не се изисква да се отразяват данни в материалната отчетност. Съответно следва да бъде предвидена възможност за органите на държавите-членки, след оценка на всеки отделен случай, да забраняват транзита на необщностни изделия с двойна употреба, когато съществуват основания, въз основата на информация от разузнавателни или от други източници, за подозрения, че изделията са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за разпространение на оръжия за масово унищожение или за техни носители.

(17) Следва също да се въведе контрол върху предоставянето на брокерски услуги, когато брокерът е бил уведомен от компетентните национални органи или знае, че такова предоставяне може да доведе до производство или доставка на оръжия за масово унищожение в трета държава.

(18) Желателно е да се постигне уеднаквено и последователно прилагане на контрола в целия ЕС, за да се подобри сигурността на ЕС и в международен план, както и да се осигурят равни условия за износители от ЕС. Ето защо е целесъобразно, в съответствие с препоръките от Солунския план за действиеи посланията на Стратегията на ЕС срещу разпространението на ОМУ, да се разшири обхватът на консултациите между държавите-членки преди предоставянето на разрешение за износ. Сред ползите от този подход би била например гаранцията, че основните интереси на сигурността на дадена държава-членка няма да бъдат застрашени от износ от друга държава-членка. По-голямото сближаване на условията за въвеждане на национален контрол върху изделията с двойна употреба, които не са включени в регламента, и хармонизирането на условията за използване на различни видове разрешения, които могат да бъдат издадени съгласно регламента, би довело до по-уеднаквено и последователно прилагане на контрол. Прецизирането на определението за нематериален трансфер на технологии, така че да включва предоставянето на контролирани технологии на лица, намиращи се извън ЕС, би подпомогнало усилията за подобряване на сигурността, какъвто резултат би имало и от по-нататъшното привеждане на условията за обмен на чувствителна информация между държавите-членки в съответствие с тези на международните режими за контрол на износа, по-специално като се предвиди възможност за въвеждане на защитена електронна система за обмен на информация между държавите-членки.

(19) Всяка държава-членка следва да определи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими в случай на нарушение на разпоредбите на настоящия регламент,

Член 1

Настоящият регламент въвежда режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба.

Член 2

За целите на настоящия регламент:

1.„изделия с двойна употреба“ означава изделия, включително софтуер и технология, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, и включва всички изделия, които могат да се прилагат както за невзривна употреба, така и по какъвто и да било начин, подпомагащ производството на ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства;

2.„износ“ означава: i)режим износ по смисъла на член 161 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността); ii)реексспорт по смисъла на член 182 от този кодекс с изключение на изделията при транзит, както и iii)предаване на софтуер или технологии по електронен път, включително по телефакс, телефон, електронна поща или други електронни средства, до местоназначения извън Европейската общност; включва се предоставянето в електронен формат на такива софтуер и технологии на юридически и физически лица и съдружия извън Общността. Износът се отнася също до устно предаване на технологии, когато се дава описание на технологиите по телефона;

3.„износител“ означава физическо или юридическо лице или съдружие: i)от чието име се изготвя декларация за износ, т.е. лицето, което по времето, когато декларацията бива приета, е страна по договора с получателя в третата държава и има правото да вземе решение за изпращането на изделието извън митническата територия на Общността. Ако не е бил сключен договор за износ или ако страната по договора не действа от свое собствено име, „износител“ означава лицето, което има право да вземе решение за изпращане на изделието извън митническата територия на Общността; ii)което взема решение за предаване или предоставяне на софтуер или технологии по електронен път, включително по телефакс, телефон, електронна поща или други електронни средства, до местоназначение извън Общността; В случай че правото за разпореждане с изделието с двойна употреба принадлежи на лице, установено извън Общността, по силата на договора, на който се основава износът, за износител се смята договарящата страна, установена в Общността;

4.„декларация за износ“ означава актът, чрез който лицето заявява по установената форма и ред желанието си да постави изделия с двойна употреба под режим износ.

5.„брокерски услуги“ означава: —договарянето или уреждането на сделки за закупуване, продажба или доставка на изделия с двойна употреба от трета държава за друга трета държава; или —продаването или купуването на изделия с двойна употреба, които се намират в трети държави с цел трансфер в друга трета държава. За целите на настоящия регламент предоставянето само на спомагателни услуги се изключва от настоящото определение. Спомагателните услуги включват транспорт, финансови услуги, застрахователни или презастрахователни услуги, или обща реклама или промоции;

6.„брокер“ означава физическо или юридическо лице или съдружие, пребиваващо или установено в държава-членка на Общността, което извършва услугите, определени в точка 5, от Общността за територията на трета държава;

7.„транзит“ означава транспортиране на необщностни изделия с двойна употреба, които влизат и преминават през митническата територия на Общността с местоназначение извън Общността;

8.„индивидуално разрешение за износ“ означава разрешение, предоставено на един конкретен износител за един краен потребител или получател в трета държава, и което обхваща едно или повече изделия с двойна употреба;

9.„генерално разрешение на Съюза за износ“ означава разрешение за износ в определени държави на местоназначение, достъпно за всички износители, които спазват условията и изискванията за ползване, описани в приложения IIа—IIе;

10.„глобално разрешение за износ“ означава разрешение, предоставено на един конкретен износител според вида или категорията изделие с двойна употреба, което може да е валидно за износ към един или повече конкретни крайни потребители и/или в една или повече определени трети държави;

11.„национално генерално разрешение за износ“ означава разрешение за износ, предоставено съгласно член 9, параграф 2 и определено в националното законодателство в съответствие с член 9 и приложение IIIв;

12.„митническа територия на Европейския съюз“ означава територията по смисъла на член 3 от Митническия кодекс на Общността;

13.„необщностни изделия с двойна употреба“ означава изделия, които попадат в категорията необщностни стоки по смисъла на член 4, точка 8 от Митническия кодекс на Общността.

Член 3

1.За износ на изделията с двойна употреба, описани в приложение I, се изисква разрешение.

2.Съгласно член 4 или член 8 разрешение може да се изисква също и за износ до всички или до някои местоназначения на определени изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

Член 4

1.Изисква се разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, ако износителят е бил уведомен от компетентните власти на държавата-членка, в която е установен, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба във връзка с разработка, производство, обработка, експлоатация, поддръжка, складиране, откриване, идентифициране или разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия, или други ядрени взривни устройства, или за разработка, производство, поддръжка или съхранение на ракети, способни да пренасят такива оръжия.

2.Изисква се също разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, когато на купуващата държава или на държавата на местоназначение е наложено оръжейно ембарго, ►M1по силата на решение или обща позиция, прието(а) ◄ от Съвета, или с решение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, както и в случай че износителят е бил уведомен от органите, посочени в параграф 1, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за военна крайна употреба. За целите на настоящия параграф „военна крайна употреба“ означава: а)включване във военни изделия, посочени в списъка на оръжията на държавите-членки; б)използване на производствено, изпитателно или аналитично оборудване и съставни части за него за разработка, производство и поддръжка на военните изделия, посочени в гореспоменатия списък; в)използване на полуготови изделия в завод за производство на военните изделия, посочени в гореспоменатия списък.

3.Изисква се също разрешение за износ на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, в случай че износителят е бил информиран от органите, посочени в параграф 1, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употреба като части или компоненти на военните изделия, посочени в националния списък на оръжията, които са били изнесени от територията на тази държава-членка без разрешение или в нарушение на разрешението, изисквано от националното законодателство на въпросната държава-членка.

4.Ако износителят знае, че изделията с двойна употреба, които не са описани в приложение I и които той предлага да бъдат изнесени, са предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, той е длъжен да уведоми органите, посочени в параграф 1, които да вземат решение дали е целесъобразно или не въпросният износ да бъде предмет на разрешителен режим.

5.Държава-членка може да приема или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, когато износителят има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в параграф 1.

6.Държава-членка, която налага разрешителен режим, в изпълнение на параграфи 1—5, за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, при необходимост уведомява другите държави-членки и Комисията. Другите държави-членки разглеждат надлежно такава информация и уведомяват своите митнически органи и други съответни национални органи, които имат отношение към въпроса.

7.Разпоредбите на член 13, параграфи 1, 2 и 5—7 се прилагат по отношение на случаите, засягащи изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I.

8.Настоящият регламент не засяга правото на държавите-членки да вземат национални мерки съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 2603/69.

Член 5

1.Изисква се разрешение за брокерски услуги по отношение на изделията с двойна употреба, описани в приложение I, ако брокерът е бил уведомен от компетентните органи на държавата-членка, в която пребивава или е установен, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1. Ако брокерът знае, че изделията с двойна употреба, описани в приложение I, за които той предлага брокерски услуги, са предназначени, изцяло или частично, за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1, той е длъжен да уведоми компетентните органи, които ще вземат решение дали е целесъобразно или не тези брокерски услуги да бъдат предмет на разрешителен режим.

2.Държава-членка може да разшири приложението на параграф 1 до изделия с двойна употреба, които не са включени в списъка, по отношение на употреби, посочени в член 4, параграф 1, и до изделия с двойна употреба с военна крайна употреба и местоназначения, посочени в член 4, параграф 2.

3.Държава-членка може да приеме или поддържа национално законодателство, налагащо разрешителен режим за брокерски услуги с изделия с двойна употреба, ако брокерът има основания за подозрение, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени за някоя от употребите, посочени в член 4, параграф 1.

4.Разпоредбите на член 8, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат за националните мерки, посочени в параграфи 2 и 3 на настоящия член.

Член 6

1.Компетентните органи на държавите-членки могат да забранят транзита на необщностни изделия с двойна употреба, описани в приложение I, когато има транзит на изделия, които са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употребите, посочени в член 4, параграф 1. Когато се взема решение относно подобна забрана, държавите-членки вземат предвид задълженията и ангажиментите си, произтичащи за тях като страни в международни договори или като членове в международни режими за неразпространение.

2.Преди да вземе решение дали да се наложи забрана на транзит или не, държавата-членка може да постанови компетентните ѝ органи да могат да налагат в отделни случаи разрешителен режим за конкретния транзит на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, ако изделията са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за употребите, посочени в член 4, параграф 1.

3.Държава-членка може да разшири приложението на параграф 1 до изделия с двойна употреба извън списъка за употреби, посочени в член 4, параграф 1, и до изделия с двойна употреба за военна крайна употреба и местоположения, посочени в член 4, параграф 2.

4.Разпоредбите на член 8, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат за националните мерки, посочени в параграфи 2 и 3 на настоящия член.

Член 7

Настоящият регламент не се прилага по отношение на предоставянето на услуги или предаването на технологии, когато това предоставяне или предаване включва трансгранично движение на физически лица.

Член 8

1.Държава-членка може да забрани или да наложи разрешителен режим за износа на изделия с двойна употреба, които не са описани в приложение I, от съображения за защита на обществената сигурност или на човешките права.

2.Държавите-членки нотифицират Комисията относно всички мерки, взети по силата на параграф 1, веднага след въвеждането им и посочват точните основания за тези мерки.

3.Държавите-членки също незабавно нотифицират Комисията относно промени в мерките, приети по силата на параграф 1.

4.Комисията публикува мерките, относно които е била нотифицирана по силата на параграфи 2 и 3, в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

1.За износ на някои видове изделия, както е показано в приложения IIа—IIе, с настоящия регламент се въвеждат генерални разрешения на Съюза за износ.

Компетентните органи на държавата-членка, където е установен износителят, могат да забранят на износителя да използва тези разрешения, ако съществува основателно подозрение относно неговата способност да спази условията на дадено разрешение или на разпоредба на законодателството за контрол върху износа.

Компетентните органи на държавите-членки обменят информация относно износителите, на които е отнето правото да използват генерално разрешение на Съюза за износ, освен в случай че определят, че износителят няма да се опита да изнесе изделия с двойна употреба през друга държава-членка. За тази цел се използва системата, посочена в член 19, параграф 4.

За да се гарантира, че само нискорискови сделки са обхванати от генералните разрешения на Съюза за износ, включени в приложения IIа — IIе, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23а за изключване на местоназначения от обхвата на генералните разрешения на Съюза за износ, ако за подобни местоназначения бъде наложено оръжейно ембарго съгласно член 4, параграф 2.

Когато при наличие на такова оръжейно ембарго наложителни съображения за спешност налагат изключването на конкретни местоназначения от обхвата на генерално разрешение на Съюза за износ, за делегираните актове, приети съгласно настоящия параграф, се прилага процедурата, предвидена в член 23б.

2.За всякакъв друг износ, за който се изисква разрешение съгласно настоящия регламент, разрешението се издава от компетентните органи на държавата-членка, където е установен износителят. При спазване на ограниченията, посочени в параграф 4, това разрешение може да бъде индивидуално, глобално или генерално. Всички разрешения са валидни на територията на Общността. Износителите предоставят на компетентните органи цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за индивидуално и глобално разрешение за износ, с цел да се предостави пълна информация на компетентните национални органи относно, по-специално, крайния потребител, държавата на местоназначение и крайната употреба на изнасяните изделия. Разрешението може да бъде обвързано при необходимост със заявление за крайната употреба.

3.Държавите-членки разглеждат заявленията за индивидуални или глобални разрешения в срок, който се определя от националното законодателство или практика.

4.Националните генерални разрешения за износ: а)изключват от обхвата си изделията, описани в приложение IIж; б)се определят от националното законодателство или практика. Те могат да се използват от всички износители, установени или пребиваващи в държавата-членка, която издава въпросните разрешения, ако отговарят на условията, определени в настоящия регламент и в допълващото национално законодателство. Те се издават в съответствие с указанията, изложени в приложение IIIв. Те се издават в съответствие с националното законодателство или практика. Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията относно всички издадени или изменени национални генерални разрешения за износ. Комисията публикува информацията относно тези нотификации в серия С на Официален вестник на Европейския съюз; в)не се използват, ако износителят е бил уведомен от своите власти, че въпросните изделия са или могат да бъдат предназначени, изцяло или частично, за която и да е от употребите, посочени в член 4, параграфи 1 и 3, или в член 4, параграф 2, в държава с наложено оръжейно ембарго, ►M1по силата на решение или обща позиция, прието(а) ◄ от Съвета, или с решение на ОССЕ, или оръжейно ембарго, наложено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, или в случай че износителят знае, че изделията са предназначени за посочените по-горе употреби.

5.Държавите-членки запазват или въвеждат в националното си законодателство възможността за предоставяне на глобално разрешение за износ.

6.Държавите-членки предоставят на Комисията списък на органите, оправомощени да: а)предоставят разрешения за износ на изделия с двойна употреба; б)вземат решения по силата на настоящия регламент за забрана на транзита на необщностни изделия с двойна употреба. Комисията публикува списъка на тези органи в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Член 10

1.Разрешенията за брокерски услуги съгласно настоящия регламент се предоставят от компетентните органи на държавата-членка, където пребивава или е установен брокерът. Тези разрешения се предоставят за точно количество определени изделия, при които се осъществява движение между две или повече трети държави. Местонахождението на изделията в третата държава на произход, крайният потребител и точното му местонахождение трябва да бъдат точно посочени. Разрешенията са валидни на територията на Общността.

2.Брокерите предоставят на компетентните органи цялата необходима информация, която се изисква във връзка със заявленията им за разрешение съгласно настоящия регламент за брокерски услуги, относно, по-специално, информация за местонахождението на изделията с двойна употреба в третата държава на произход, ясно описание на съответните изделия и количества, третите страни, които участват в сделката, третата държава на местоназначение, крайния потребител в тази държава и точното му местонахождение.

3.Държавите-членки разглеждат заявленията за разрешения за брокерски услуги в срок, определен от националното законодателство или практика.

4.Държавите-членки предоставят на Комисията списък на органите, оправомощени да издават разрешения съгласно настоящия регламент за предоставяне на брокерски услуги. Комисията публикува списъка на тези органи в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

1.В случай че изделията с двойна употреба, за които е подадено заявление за индивидуално разрешение за износ за местоназначение, което не е описано в ►M1приложение IIа ◄ или към което и да било местоназначение при изделия с двойна употреба, описани в приложение IV, са или ще бъдат разположени на територията на една или повече държави-членки, различни от тази, където е подадено заявлението, този факт се отбелязва в заявлението. Компетентните органи на държавата-членка, към която е отправено заявлението за разрешение, незабавно се консултират с компетентните органи на въпросната(ите) държава(и)-членка(и) и предоставят съответната информация. Запитаната(ите) държава(и)-членка(и) съобщават в рамките на 10 работни дни евентуални възражения, които тя (те) има(т) срещу издаването на такова разрешение, което има обвързваща сила за държавата-членка, в която е подадено заявлението. Ако в срок от 10 работни дни не постъпят възражения, се смята, че запитаната(ите) държава(и)-членка(и) няма(т) възражения. В изключителни случаи запитаната държава-членка има право да поиска удължаване на 10-дневния срок. Във всеки случай удължението не може да надхвърля 30 работни дни.

2.В случай че дадена сделка за износ може да засегне важни интереси за сигурността ѝ, държавата-членка има право да поиска от друга държава-членка да не издава разрешение за износ, или, ако такова разрешение вече е било издадено, да поиска то да бъде анулирано, спряно, променено или отменено. Държавата-членка, получила такова искане, незабавно предприема необвързващи консултации с отправилата искането държава-членка, които трябва да приключат в рамките на 10 работни дни. В случай че получилата такова искане държава-членка вземе решение да предостави разрешението, Комисията и другите държави-членки следва да бъдат нотифицирани относно него посредством електронната система, посочена в член 13, параграф 6.

Член 12

1.При вземането на решение дали да се предостави индивидуално или глобално разрешение за износ или да се предостави разрешение за брокерски услуги съгласно настоящия регламент държавите-членки вземат предвид всички съображения, които имат отношение към въпроса, в това число: а)задълженията и ангажиментите, които са поели като членове в съответните международни режими за неразпространение и договорености за контрол върху износа, или чрез ратификация на съответните международни договори; б)задълженията си по силата на санкции, наложени съгласно ►M1решение или обща позиция ◄ на Съвета или с решение на ОССЕ, или посредством задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН; в)съображения във връзка с националната външна политика и политика на сигурност, включително тези, обхванати от Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване ; г)съображения относно крайното предназначение и риска от отклоняване.

2.В допълнение към критериите, посочени в параграф 1, когато се оценява заявление за глобално разрешение за износ, държавите-членки вземат предвид прилагането от износителя на пропорционални и адекватни мерки и процедури, за да осигури спазването на разпоредбите и целите на настоящия регламент, както и на условията по разрешението.

Член 13

1.Компетентните органи на държавите-членки, които действат в съответствие с настоящия регламент, могат да откажат да издадат разрешение за износ и могат да анулират, спрат, изменят или отменят разрешение за износ, което вече са издали. В случай на отказ, анулиране, спиране, значително ограничаване или отменяне на разрешение за износ или когато държавите-членки решат, че съответният износ не може да бъде разрешен, те нотифицират за това компетентните органи на другите държави-членки и Комисията и им предоставят необходимата информация. В случай че компетентните органи на държава-членки са спрели разрешение за износ, окончателната оценка се предоставя на държавите-членки и на Комисията в края на срока на спирането.

2.Компетентните органи на държавите-членки разглеждат отказите за разрешения, относно които е направена нотификация съгласно параграф 1, в срок от три години от нотификацията и ги отменят, изменят или подновяват. Компетентните органи на държавите-членки нотифицират възможно най-бързо компетентните органи на други държави-членки и Комисията относно резултатите от прегледа. Отказите, които не са отменени, остават в сила.

3.Компетентните органи на държавите-членки незабавно нотифицират държавите-членки и Комисията относно взетите в съответствие с член 6 решения за забрана на транзита на изделия с двойна употреба, описани в приложение I. Тези нотификации ще съдържат цялата необходима информация, включително класификацията на изделието, техническите му параметри, държавата на местоназначение и крайния потребител.

4.Параграфи 1 и 2 се прилагат също за разрешенията за брокерски услуги.

5.Преди компетентните органи на държава-членка по силата на настоящия регламент да предоставят разрешение за износ или за брокерски услуги или да вземат решение за транзит, те разглеждат всички валидни откази или решения, взети съгласно настоящия регламент, за забрана на транзита на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, за да се уверят дали вече има отказано разрешение или транзит от компетентните органи на друга(и) държава(и)-членка(и) за идентична по същество сделка (в смисъл на изделие с идентични по същество параметри или технически характеристики за същия краен потребител или получател). Те първо се консултират с компетентните органи на държавата(ите)-членка(и), издала(и) такъв(ива) отказ(и) или решения за забрана на транзита съгласно параграфи 1 и 3. Ако след такава консултация компетентните органи на държавата-членка решат да предоставят разрешение или да разрешат транзита, те нотифицират компетентните органи на другите държави-членки и Комисията, като предоставят цялата необходима информация, за да обосноват решението.

6.Всички нотификации, които се изискват съгласно настоящия член, се извършват със защитени електронни средства, включително чрез системата, посочена в член 19, параграф 4.

7.Цялата информация, която се предоставя съгласно разпоредбите в настоящия член, е в съответствие с разпоредбите на член 19, параграфи 3, 4 и 6 относно поверителния характер на подобна информация.

Член 14

1.Всички индивидуални и глобални разрешения за износ и разрешения за брокерски услуги се издават в писмен вид или в електронен формат на формуляри, които съдържат най-малко всички елементи от образците, поместени в приложения IIIа и IIIб, в установения в образците ред.

2.При поискване от износителите глобалните разрешения за износ, които съдържат количествени ограничения, се разделят.

Член 15

1.Списъкът на изделията с двойна употреба, поместен в приложение I, се актуализира в съответствие със съответните задължения и ангажименти и всички изменения в тях, които държавите-членки са поели като членове на международните режими за неразпространение и договореностите за контрол върху износа, или посредством ратификация на съответните международни договори.

2.Приложение IV, което представлява подраздел на приложение I, се актуализира в съответствие с член 30 от Договора за създаване на Европейската общност, а именно интересите на държавите-членки, свързани с обществения ред и сигурност.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член член 23а делегирани актове, във връзка с актуализиране на списъка на изделията с двойна употреба, съдържащ се в приложение I. Актуализирането на приложение I се извършва в рамките на обхвата, определен в параграф 1 от настоящия член. Когато актуализирането на приложение I е свързано с изделията с двойна употреба, които са изброени и в приложения IIа — IIж или в приложение IV, тези приложения се изменят съответно.

Член 16

1.При извършване на формалностите при износ на изделия с двойна употреба в митническата служба, която отговаря за обработката на декларацията за износ, износителят предоставя доказателства, че са били получени всички необходими разрешения за износ.

2.От износителя може да бъде изискано да осигури превод на документите, представени като доказателство, на официален език на държавата-членка, където се подава декларацията за износ.

3.Без да се засягат правомощията, възложени ѝ съгласно и по силата на Митническия кодекс на Общността, всяка държава-членка има право също, за срок не по-дълъг от сроковете, посочени в параграф 4 по-долу, да спре процеса на износ от своята територия или, при необходимост, по друг начин да не позволи изделията с двойна употреба, описани в приложение I, за които има валидно разрешение за износ, да напуснат Общността през нейна територия, когато има основания да подозира, че: а)при издаването на разрешението не е била взета предвид информация, която има отношение по въпроса, или б)обстоятелствата съществено са се променили след издаването на разрешението.

4.В случая, посочен в параграф 3, с компетентните органи на държавата-членка, която е издала разрешението, незабавно се провеждат консултации, за да може да се предприемат действия съгласно член 13, параграф 1. Ако тези компетентни органи решат да оставят в сила разрешението, те дават отговор в рамките на 10 работни дни, който срок може по тяхно искане да бъде удължен до 30 работни дни при изключителни обстоятелства. В такъв случай или ако не бъде получен отговор в рамките на 10 или 30 дни, в зависимост от обстоятелствата, изделията с двойна употреба се освобождават незабавно. Държавата-членка, която е издала разрешението, уведомява останалите държавите-членки и Комисията.

Член 17

1.Държавите-членки могат да решат митническите формалности при износ на изделия с двойна употреба да се изпълняват само в оправомощени за тази цел митнически учреждения.

2.Държавите-членки, възползвали се от възможността, посочена в параграф 1, уведомяват Комисията за съответно оправомощените митнически учреждения. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Разпоредбите на членове 843 и 912а—912ж от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат по отношение на ограниченията, отнасящи се до износ, реекспорт и излизане от митническата територия на изделията с двойна употреба, за чийто износ се изисква разрешение съгласно настоящия регламент.

Член 19

1.Държавите-членки в сътрудничество с Комисията вземат всички необходими мерки за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи, по-специално за да се изключи рискът евентуални различия при прилагането на контрола върху износа на изделия с двойна употреба да доведат до отклонения в търговията, които биха могли да създадат трудности за една или повече държави-членки.

2.Държавите-членки вземат всички необходими мерки за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи с оглед да се повиши ефикасността на режима на Общността за контрол на износа. Тази информация може да включва: а)данни за износители, лишени по силата на национални санкции от правото да използват национални генерални разрешения за износ или ►M1генерални разрешения на Съюза за износ ◄ ; б)данни за чувствителни крайни потребители, участници в подозрителни дейности за доставка и, ако има такива, използвани маршрути.

3.Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси , и по-специално разпоредбите относно поверителността на информацията, се прилагат mutatis mutandis, без да се засяга член 23 от настоящия регламент.

4.Комисията въвежда защитена и криптирана система за обмен на информация между държавите-членки, а по целесъобразност и с Комисията, при консултация с координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, създадена съгласно член 23. Европейският парламент бива информиран относно бюджета, разработването, временното и окончателното въвеждане и функционирането на системата, както и относно разходите по мрежата.

5.Предоставянето на указания за износителите и брокерите е отговорност на държавите-членки, в които те пребивават или са установени. Комисията и Съветът също могат да предоставят указания и/или препоръки за най-добри практики по въпросите, обхванати в настоящия регламент.

6.Обработката на лични данни е в съответствие с правилата, определени в Директива 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни .

Член 20

1.Износителите на изделия с двойна употреба водят подробни регистри за своя износ в съответствие с националното законодателство или действащата практика в съответните държави-членки. Тези регистри включват по-специално търговски документи като фактури, манифести и транспортни и други спедиционни документи, съдържащи достатъчно информация, за да може да се установи следното: а)описанието на изделията с двойна употреба; б)количеството на изделията с двойна употреба; в)името и адреса на износителя и на получателя; г)когато е известно, крайната употреба и крайния потребител на изделията с двойна употреба.

2.В съответствие с националното законодателство или действащата практика в съответните държави-членки брокерите водят регистри за брокерски услуги, които попадат в обхвата на член 5, така че при поискване да могат да докажат описанието на изделията с двойна употреба, които са били обект на брокерски услуги, периода, през който изделията са били обект на такива услуги, тяхното местоназначение и държавите, които са засегнати от тези брокерски услуги.

3.Регистрите и документите, посочени в параграфи 1 и 2, се съхраняват най-малко три години след изтичане на календарната година, през която е осъществен износът или са предоставени брокерските услуги. При поискване те се представят на компетентните органи на държавата-членка, в която е установен износителят или е установен или пребивава брокерът.

Член 21

За да се гарантира, че настоящият регламент се прилага надлежно, държавите-членки вземат всякакви необходими мерки, за да позволят на своите компетентни органи:

а)да събират информация, свързана с която и да е поръчка или сделка, засягаща изделия с двойна употреба;

б)да установят дали мерките за контрол на износа се прилагат надлежно, което може по-специално да включва правомощието да се влиза в помещенията на лица, участващи в сделка по износ, или брокери, предоставящи брокерски услуги, в случаите, определени в член 5.

Член 22

1.Изисква се разрешение за всякакъв трансфер в рамките на Общността на изделия с двойна употреба, описани в приложение IV. За изделията, описани в приложение IV, част 2, не се издава генерално разрешение.

2.Всяка държава-членка може да наложи разрешителен режим за трансфера на други изделия с двойна употреба от нейна територия към друга държава-членка в случаите, когато към момента на трансфера: —операторът знае, че крайното местоназначение на въпросните изделия е извън Общността, —износът на тези изделия към това крайно местоназначение подлежи на разрешителен режим съгласно членове 3, 4 или 8 в държавата-членка, откъдето ще бъдат трансферирани изделията, и такъв износ пряко от нейната територия не е разрешен с генерално или глобално разрешение, —няма да се извършва обработка или преработка, както са определени в член 24 от Митническия кодекс на Общността, на изделията в държавата-членка, в която те трябва да бъдат трансферирани.

3.Разрешението за трансфер трябва да бъде поискано от държавата-членка, от която ще бъдат трансферирани изделията с двойна употреба.

4.В случаите, когато последващият износ на изделията с двойна употреба вече е бил приет — чрез процедурата на консултация, предвидена в член 11 — от държавата-членка, от която тези изделия трябва да бъдат трансферирани, разрешението за трансфер се издава на оператора незабавно, освен ако обстоятелствата не са се променили съществено.

5.Държава-членка, която приеме законодателство, налагащо разрешителен режим, уведомява Комисията и останалите държавите-членки за взетите от нея мерки. Комисията публикува тази информация в серия С на Официален вестник на Европейския съюз.

6.Мерките съгласно параграфи 1 и 2 не предполагат прилагане на граничен контрол по вътрешните граници на Общността, а само мерки за контрол, извършвани в рамките на обичайната процедура на контрол, която се прилагат недискриминационно на цялата територия на Общността.

7.Прилагането на мерките съгласно параграфи 1 и 2 не може да води до подлагане на трансфера от една държава-членка в друга на по-строги ограничителни условия от налаганите при износ на същите изделия към трети държави.

8.Документите и регистрите за трансфери в рамките на Общността на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, се съхраняват за срок от най-малко три години след изтичане на календарната година, през която е извършен трансферът, и при поискване се представят на компетентните органи на държавата-членка, от която са били трансферирани изделията.

9.Всяка държава-членка може чрез националното си законодателство да изисква, за всякакъв трансфер в рамките на Общността от тази държава-членка на изделия, описани в приложение I, част 2, категория 5, които не са описани в приложение IV, на компетентните органи на тази държава-членка да се предостави допълнителна информация относно тези изделия.

10.Съответните търговски документи, свързани с трансфер в рамките на Общността на изделия с двойна употреба, описани в приложение I, указват ясно, че тези изделия са предмет на мерки за контрол при износ от Общността. Съответните търговски документи включват по-специално договори за продажба, потвърждения на поръчки, фактури или спедиционни бележки.

Член 23

1.Създава се координационна група по въпросите на изделията с двойна употреба под председателството на представител на Комисията. Всяка държава-членка назначава свой представител в тази група. Координационната група проучва всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, които биха могли да бъдат повдигнати или от председателя, или от представител на държава-членка.

2.Председателят на координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба (или координационната група) се консултира, когато сметне за необходимо, с износители, брокери и други заинтересовани страни, които засяга настоящият регламент.

3.Комисията представя на Европейския парламент годишен доклад относно работата, извършените проверки и консултации на координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба, като докладът се подчинява на условията в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията .

Член 23а

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 1 и член 15, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 2 юли 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 1 и член 15, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегирани актове, които вече са в сила.

4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 1 и член 15, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският съвет, нито Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 23б

1.Делегирани актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и до Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 23а, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.

Член 24

Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират правилното прилагане на всички разпоредби на настоящия регламент. По-специално те определят санкциите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, или на други такива, приети за неговото прилагане. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 25

1.Държавите-членки уведомяват Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в изпълнение на настоящия регламент, включително мерките, посочени в член 24. Комисията препраща информацията до останалите държави-членки.

2.На всеки три години Комисията извършва преглед на прилагането на настоящия регламент и представя на Европейския парламент и на Съвета обстоен доклад за прилагането и оценка на въздействието, който може да включва предложения за изменение. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата информация, необходима за подготовка на доклада.

3.Специални раздели от доклада разглеждат: а)координационната група по въпросите на изделията с двойна употреба и нейната дейност. Информацията, която Комисията предоставя относно извършените проверки и консултации на координационната група, се третира като поверителна съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001. Във всеки случай информация се счита за поверителна, ако нейното разкриване е вероятно да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или е източник на такава информация; б)прилагането на член 19, параграф 4 и достигнатия етап при въвеждането на защитена и криптирана система за обмен на информация между държавите-членки и Комисията; в)прилагането на член 15, параграф 1; г)прилагането на член 15, параграф 2; д)предоставената пълна информация относно мерките, взети от държавите-членки съгласно член 24 и съобщени на Комисията съгласно параграф 1 от настоящия член.

4.Не по-късно от 31 декември 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ оценка на прилагането на настоящия регламент, със специално внимание върху прилагането на приложение IIб, генерално разрешение на Съюза за износ № ЕС002, придружен при целесъобразност от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент, по-специално по отношение на пратките с ниска стойност.

Член 25а

Без да се засягат разпоредбите относно споразуменията или протоколите за административна взаимопомощ по митнически въпроси, сключени между Съюза и трети държави, Съветът може да упълномощи Комисията да води преговори с трети държави за споразумения, предвиждащи взаимно признаване на проверките на износа на изделия с двойна употреба, обхванати от настоящия регламент, и по-специално да премахне изискванията за предоставяне на разрешения за реекспорт на територията на Съюза. Тези преговори биват провеждани съгласно процедурите, установени в член 207, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, по целесъобразност.

Член 26

Настоящият регламент не засяга:

—прилагането на член 296 от Договора за създаване на Европейската общност,

—прилагането на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

Член 27

Регламент (ЕО) № 1334/2000 се отменя, считано от 27 август 2009 г.

Въпреки това по отношение на заявленията за разрешения за износ, подадени преди 27 август 2009 г., продължават да се прилагат съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 1334/2000.

Позоваванията към отменения регламент се считат за позовавания към настоящия регламент и се четат съгласно таблицата за съответствията в приложение VI.

Член 28

Настоящият регламент влиза в сила 90 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.