Член 49

1.Без да се засяга задължението за изплащане на отрицателната сума, посочена в член 48, параграф 5, получателят е длъжен да върне недължимо получените възстановявания, включително и всяка приложима санкция по член 48, параграф 1, увеличени с лихвите, изчислени в зависимост от времето, изтекло в периода между изплащането и връщането на сумата. Въпреки това: a)ако връщането на сумата е обезпечено с невъзстановена гаранция, задържането на тази гаранция в съответствие с член 32, параграф 1 представлява възстановяване на дължимите суми; б)ако гаранцията е освободена, получателят изплаща сумата на гаранцията, която щеше да не бъде възстановена, увеличена с лихвите, изчислени като се започне от деня на освобождаване до деня, предшестващ деня на изплащане. Изплащането се осъществява в срок от тридесет дни от деня на получаване на искането за изплащане. Когато е поискано връщане на сумата, държавата-членка може да прецени за изчисляването на лихвите, че изплащането се осъществява на двадесетия ден, следващ датата на подаване на заявлението за връщане. Приложимият лихвен процент се изчислява съобразно разпоредбите на националното право; въпреки това, той не може да бъде по-нисък от приложимия лихвен процент в случай на възстановяване на суми съгласно националните разпоредби. В случай на недължимо изплащане поради грешка на компетентните органи, не се събира никаква лихва, освен ако това не е сума, определена от държавата-членка, съответстваща на незаконно реализирана печалба. В случай на изплащане на възстановяването на пълномощник, пълномощникът и износителят отговарят солидарно за връщането на недължимо платените суми, на недължимо освободените гаранции и на лихвите, отнасящи се до въпросния износ. Отговорността на пълномощника, на който е платена сумата, въпреки това, е ограничена до платената му сума, заедно с лихвите.

2.Възстановените суми, сумите, посочени в член 48, параграфи 5 и 6, и събраните лихви се изплащат на разплащателните агенции, които приспадат съответните суми от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Когато срокът на изплащане не е спазен, държавите-членки могат да решат, вместо да изискват връщането на сумата, че недължимо платените суми, недължимо освободените гаранции и компенсаторни лихви са приспаднати от последващи плащания на въпросния износител. Разпоредбите на втора алинея се прилагат също за сумите за плащане по силата на член 48, параграфи 5 и 6.

3.Без да се засяга възможността, предвидена в член 48, параграф 10, за отказване на налагане на санкциите за по-малките суми, държавите-членки могат да откажат връщането на сумите на недължимо платените възстановявания, на недължимо освободените гаранции, на лихви и суми, посочени в член 48, параграф 5, когато размерът на такова връщане чрез декларация за износ не надвишава 100 EUR, доколкото в националното законодателство са предвидени подобни правила на невъзстановяване в подобни случаи.

4.Задължението за връщане на сумата, посочено в параграф 1, не се прилага: a)ако изплащането е осъществено в резултат на грешка на компетентните органи на самите държави-членки или на някой друг заинтересован орган и ако грешката не може да бъде разумно разкрита от получателя и ако получателят от своя страна е действал добросъвестно; или б)ако срокът, който е изтекъл в периода между деня на уведомяването на получателя за окончателното решение за отпускане на възстановяването и деня на първото уведомяване на получателя от страна на национален орган или орган на Общността относно недължимия характер на съответното изплащане, е по-голям от четири години. Тази разпоредба се прилага само ако получателят е действал добросъвестно. Действията на трети лица, отнасящи се пряко или косвено до необходимите формалности за изплащането на възстановяването, включително и документите на надзорните агенции, се приписват на получателя. Разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат към авансите по възстановяванията. При липса на връщане на суми по силата на настоящия параграф, административната санкция, посочена в член 48, параграф 1, буква a), не се прилага.