Член 3

Без да се засягат разпоредбите на членове 25, 27, 28 от настоящия регламент и член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета ( 17 ), правото на възстановяване възниква:

—при напускане на митническата територия на Общността, когато един единствен размер на възстановяване се прилага за всички трети страни,

—при вноса в определена трета страна, когато диференциран размер на възстановяване се прилага за тази трета страна.

Член 4

1.Правото на възстановяване е в зависимост от представянето на лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, освен в случаите на износ на стоки. Въпреки това лицензия не се изисква за получаване на възстановяване при износ: —когато изнесените количества по една декларация за износ са по-малки или еквивалентни на количествата, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 376/2008, —в случаите, обхванати от членове 6, 33, 37, 41, 42 и член 43, параграф 1, —за доставки за въоръжените сили на държавите-членки, разположени в трети страни.

2.Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, лицензия за износ, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, е валидна също така за износа на продукт, който е обхванат от дванайсетцифрен код за продукти и е различен от този, посочен в клетка 16 от лицензията, ако и двата продукта принадлежат: —към същата категория като тази, посочена в член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 376/2008, или —към същата група продукти, доколкото въпросните групи продукти са определени с тази цел според процедурата, предвидена в член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. В посочените в първа алинея случаи се прилагат следните условия: —ако размерът на възстановяването, съответстващ на реалния продукт, е равен или по-голям от размера, приложим към споменатия продукт в клетка 16 от лицензията, този последен размер се прилага, —ако размерът на възстановяването, съответстващ на реалния продукт, е по-нисък от размера, приложим към продукта, посочен в клетка 16 от лицензията, възстановяването, което трябва да се изплати, е това, получено от прилагането на размера, съответстващ на реалния продукт, намалено — освен в случаи на непреодолима сила — с 20 % от разликата между възстановяването, съответстващо на посочения продукт в клетка 16 от лицензията, и възстановяването за реалния продукт. Когато се прилагат разпоредбите на второ тире от втора алинея и на член 25, параграф 3, буква б), намалението на възстановяването, съответстващо на реалния продукт и на реалното местоназначение, се изчислява на базата на разликата между възстановяването, съответстващо на продукта, и указаното местоназначение в лицензията и възстановяването, съответстващо на реалния продукт и на реалното местоназначение. За целите на прилагане на настоящия параграф размерите на възстановяване, които трябва да се вземат предвид, са тези, валидни в деня, в който е подадено заявлението за лицензия. Когато е необходимо, тези размери се коригират в деня на приемане на декларацията за износ.

3.Когато разпоредбите на параграф 1 или 2 и на член 48 се прилагат към една и съща операция на износ, сумата, произлизаща от прилагането на параграф 1 или 2, се намалява със сумата според санкцията, предвидена в член 48.

Член 5

1.„Ден на износа“ означава датата, на която митническите власти приемат декларацията за износ, в която е означено, че ще бъде заявено възстановяване.

2.Датата на приемане на декларацията за износ определя: a)приложимия размер на възстановяване, ако не е имало предварително фиксиране на възстановяването; б)адаптиранията, които трябва да бъдат направени по отношение на размера на възстановяване, ако е имало предварително фиксиране на възстановяването; в)количеството, естеството и характеристиките на изнесения продукт.

3.Всяко действие, имащо същите правни последици като приемане на декларация за износ, се счита за еквивалентно на такова приемане.

4.Документът, използван при износа за предоставяне на възстановяване, трябва да съдържа всички необходими данни за изчисляване на сумата на възстановяването и по-точно: a)за продуктите: —описанието, опростено, когато е необходимо, на продуктите според номенклатурата за възстановяванията при износ, заедно с кода на номенклатурата на възстановяванията, и доколкото това е необходимо, за изчисляване на възстановяването, състава на посочените продукти или справка за този състав, —нетната маса на продуктите или, в случай на необходимост, количеството, изразено в единица мярка, което трябва да се вземе предвид за изчисляване на възстановяването; б)за стоките се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1043/2005.

5.В момента на приемането или на действието, предвидено в параграф 3, продуктите се поставят под митнически контрол съобразно член 4, параграфи 13 и 14 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, докато не напуснат митническата територия на Общността.

6.Чрез дерогация от член 282, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 може да се предвиди в разрешението за облекчено деклариране за износ, че опростената декларация съдържа оценка на нетната маса на продуктите в насипно състояние или в нестандартни разфасовки, в случай че тази маса може да бъде установена с точност само след приключване натоварването на превозно средство на продуктите. Допълнителната декларация, посочваща точната нетна маса, трябва да бъде подадена при приключване на натоварването. Тя трябва да бъде придружена от документни доказателства, удостоверяващи точната натоварена нетна маса. Не се предоставя възстановяване за количества, надвишаващи 110 % от оцененото нетно тегло. Когато действително натовареното количество е по-малко от 90 % от оцененото нетно тегло, възстановяването за действително натовареното нетно тегло се намалява с 10 % от разликата между възстановяването, отговарящо на 90 % от оцененото нетно тегло и възстановяването, отговарящо на действително натовареното количество. Въпреки това, когато се осъществява износ по море или по вътрешноводни плавателни пътища, ако износителят може да представи подписано доказателство от лицето, отговорно за транспортните средства, че ограниченията, характерни за този тип транспорт или алтернативно претоварване от страна на други износители, които са попречили на товаренето на всички стоки, възстановяването се изплаща за нетното тегло, което действително е било натоварено. Настоящата алинея се прилага, ако износителят е използвал процедура за оформяне на място, предвидена в член 283 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, в случай че митническите власти са разрешили поправката на регистрите, в които са били описани изнасяните продукти. Следните се считат за продукти в нестандартни разфасовки: живи животни, (половинки) трупове, четвъртинки, предната част, краката, плешките, кореми и филета.

7.Всяко лице, което изнася продукти, за които изисква възстановяване, е длъжно: а)да подаде декларация за износ пред компетентното митническо учреждение на мястото, където продуктите са натоварени за превоз за износ; б)да информира това митническо учреждение най-малко 24 часа преди началото на дейностите по товаренето и да посочи очакваната продължителност на товаренето. Компетентните органи могат да решат срокът да бъде различен от 24 часа. Следното може да се разглежда като място за товарене за транспорта на продукти, предназначени за износ: а)в случай че продуктите се изнасят в контейнери, мястото, където продуктите ще бъдат товарени в контейнерите; б)в случай че продуктите се изнасят насипно, в чували, кашони, кутии, бутилки и т.н. и не са натоварени в контейнери, мястото, където е натоварено транспортното средство, в което те ще напуснат митническата територия на Общността. Компетентното митническо учреждение може да разреши операцията по товаренето след като приеме декларацията за износ и преди да изтече срокът, посочен в първа алинея, буква б). Продуктите се идентифицират чрез подходящи средства преди посочения час за започване на натоварването. Компетентното митническо учреждение трябва да може да извършва физически проверки и да идентифицира стоките за транспорт до изходното учреждение за напускане на митническата територия на Общността. Ако първата алинея не може да се приложи поради административни или други надлежно обосновани причини, декларацията за износ може да бъде представена само на компетентното митническо учреждение в съответната държава-членка и, когато се прави физическа проверка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1276/2008, всички представени продукти трябва да бъдат напълно разтоварени. Въпреки това, пълното разтоварване не е задължително, ако компетентните власти могат да извършат цялостна физическа проверка.

8.Стоките, за които са заявени възстановявания за износ, трябва да бъдат запечатани от митническото учреждение за износ или под негов контрол. Член 340а и член 357, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат mutatis mutandis. Преди поставянето на пломбите, митническото учреждение на износ извърша визуална проверка за съответствие между продуктите и декларациите за износ. Броят на визуалните проверки не трябва да бъде по-малко от 10 % от броя на декларациите за износ, при което се изключват тези, за които се налага физическа проверка на вписаните в тях продукти или са били избрани за физическа проверка по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1276/2008. Митническото учреждение отбелязва тази проверка в клетка Д на контролния документ Т 5 или на еквивалентния му документ, като използва контролния код, определен в член 2, буква м) от Регламент (ЕО) № 1276/2008 и посочен в приложение II към настоящия регламент.

Член 6

Чрез дерогация от член 5, параграф 2, когато изнесените количества не превишават 5 000 кг от продукта по кода на номенклатурата на възстановяванията що се отнася до зърнени култури, или 500 кг по номенклатурата на възстановяванията или по кода на Комбинираната номенклатура що се отнася до другите продукти, и когато този износ е осъществяван често, държавата-членка може да разреши последния ден от месеца да бъде взет под внимание за определянето на приложимия размер на възстановяване или ако е имало предварително фиксиране на възстановяването — за определянето на адаптиранията, които трябва да се направят по отношение на него.

Когато възстановяването е предварително фиксирано или определено с покана за участие в търг, лицензията е валидна в последния ден от месеца на износа.

Износителите, упълномощени да използват тази възможност, не могат да прилагат нормалната процедура за количествата, посочени в първа алинея.

Правопораждащото действие за обменния курс, което се прилага за възстановяването, е това, което е посочено в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1913/2006.

Член 7

1.Без да се засягат членове 15 и 27, изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателство, че продуктите, за които е приета декларация за износ, са напуснали митническата територия на Общността в естественото си състояние, най-късно в срок от 60 дни от датата на това приемане. Въпреки това, количествата продукти, взети за проба като мостри по време на изпълняването на митническите формалности по износа и които не са върнати впоследствие, се считат за такива, които не са отнети от нетната маса на продуктите, от която те са взети.

2.По смисъла на настоящия регламент продуктите, доставени в качеството на бордови провизии на сондажните или добивните платформи, определени в член 41, параграф 1, буква а), се считат за напуснали митническата територия на Общността.

3.Замразяването не засяга съблюдаването на параграф 1. Същото се отнася и за повторното опаковане, при условие че това повторно опаковане не влече след себе си промени в кода на продукта в номенклатурата на възстановяванията, или в кода на стоките в Комбинираната номенклатура. Повторното опаковане може да бъде осъществено едва след съгласие на митническите власти. В случай на повторно опаковане контролно копие T5 се попълва съответно. Залепването или смяната на етикети могат да бъдат разрешени при същите условия, както и повторното опаковане съгласно втора и трета алинея.

4.Ако срокът, посочен в параграф 1, не е спазен от износител поради случай на непреодолима сила, този срок може да бъде удължен по молба на износителя за срок, считан за необходим от компетентните органи на държавата-членка на износ според обстоятелствата.

Член 8

Ако, преди да напусне митническата територия на Общността, продукт, за който е приета декларация за износ, пресече територии на Общността, различни от тази на държавата-членка на износ, доказателството, че този продукт е напуснал митническата територия на Общността се представя чрез надлежно заверен оригинал на контролно копие T5.

Клетки 33, 103, 104 и, когато е необходимо, клетка 105 от контролното копие се попълват. В клетка 104 се правят съответните вписвания.

В случай че се заявят възстановявания, в клетка 107 се вписва една от клаузите, изброени в приложение III.

Член 9

Износителят вписва размера на възстановяванията за износ в евро за единица продукт или стока към датата на предварително определяне на възстановяванията, както е посочено в лицензията за износ или в сертификата в съответствие с Регламент (ЕО) № 376/2008 или в удостоверението за възстановяване в съответствие с глава III от Регламент (ЕО) № 1043/2005, в клетка 44 от декларацията за износ или в нейния електронен еквивалент и в клетка 106 от контролното копие T5 или неговия еквивалент. Ако възстановяванията за износ не са били определени предварително, може да се използва предишна информация за възстановяванията за същите продукти или стоки, не по-стара от 12 месеца. Ако продуктът или стоката за износ не преминава границата на друга държава-членка и ако националната валута не е евро, размерите на възстановяванията могат да бъдат посочени в национална валута.

Компетентните органи могат да освободят износителя от задължението, посочено в първа алинея ако администрацията разполага със система, чрез която отговорните за това служби са получили същата информация.

Износителят може да посочи по избор някое от вписванията, изброени в приложение IV относно декларации за износ и контролни копия T5 и еквивалентните им документи за сума на възстановяванията за износ под 1 000 EUR.

Член 10

1.С оглед на отпускането на възстановявания в случай на износ по море, се прилагат следните специални разпоредби: а)Когато контролно копие Т5 или националният документ, доказващ, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността, е заверен от компетентните органи, съответните продукти не могат да се връщат или да престояват на временно складиране, нито под митническо направление на митническата територия на Общността, освен за извършването на прехвърляне в едно или повече други пристанища, разположени в същата държава-членка или в друга държава-членка за максимален срок от 28 дни, с изключение на случаите на непреодолима сила. Този срок не се прилага, когато продуктите са напуснали последното пристанище на митническата територия на Общността в рамките на първоначалния срок от 60 дни. б)Изплащането на възстановяванията зависи от представянето на разплащателната агенция на: —декларацията от оператора, че продуктите не трябва да бъдат прехвърляни в друго пристанище на Общността, или —доказателство, че разпоредбите на буква а) са спазени. Това доказателство съдържа по-специално документа или документите за транспорт или тяхно копие или фотокопие от първото пристанище, където документите, посочени в буква a), са заверени, до трета страна, в която споменатите продукти трябва да бъдат разтоварени. Декларациите, посочени в първото тире, са предмет на подходящ контрол на място от разплащателната агенция. В този случай се изисква доказателството, посочено във второто тире. В случай на износ с кораб, осъществяващ курс по права линия към пристанище на трета страна и без престой за зареждане в друго пристанище на Общността, държавите-членки могат да приложат опростена процедура по смисъла на първо тире. в)Като алтернатива на условията, посочени в буква б), държавата-членка, за която е предназначен контролно копие T5, или държавата-членка, където националният документ се използва като доказателство, могат да предвидят, че контролното копие T5 или националният документ в случай, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността, се заверяват само при представянето на документ за транспорт, посочващ крайно местоназначение извън митническата територия на Общността. В такива случаи едно от вписванията, изброени в приложение V, се добавя от компетентните органи на държавата-членка, която е страна на местоназначение за контролното копие T5, или на държавата-членка, в която като доказателство се използва национален документ, след заглавието „Забележки“ в раздела, озаглавен „Контрол върху употребата и/или местоназначението“, на контролното копие T5 или под съответното заглавие в националния документ. Спазването на настоящата буква е предмет на подходящи проверки на място, извършвани от разплащателната агенция. г)Когато е установено, че условията, определени в буква a), не са спазени, по смисъла на член 47 денят или дните, с които срокът от 28 дни бъде превишен, се смятат за дни на превишаване на срока, определен в член 7.

2.С оглед отпускането на възстановяване в случай на износ по шосе, по вътрешноводни или по железопътни пътища, се прилагат следните специални разпоредби: а)Когато контролно копие Т5 или националният документ, доказващ, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността, е заверен от компетентните органи, съответните продукти не могат да се връщат или да престояват на временно складиране, нито под митническо направление на митническата територия на Общността, освен за извършването на транзитна операция за максимален срок от 28 дни, с изключение на случаите на непреодолима сила. Този срок не се прилага, когато продуктите са напуснали окончателно митническата територия на Общността в рамките на първоначалния срок от 60 дни. б)Прилагането на разпоредбите, предвидени в буква а), e предмет на подходящи проверки на място от разплащателната агенция. В този случай се изискват документите за транспорт до третата страна, в която споменатите продукти трябва да бъдат разтоварени. В случаи, когато е установено, че условията, определени в буква a), не са спазени, по смисъла на член 47 денят или дните, с които срокът от 28 дни е превишен, се смятат за дни на превишаване на срока, определен в член 7. В случай на превишаване на срока от 60 дни, установен в член 7, параграф 1, и на срока от 28 дни, посочен в буква а), сумата, с която възстановяването трябва да бъде намалено или частта от обезпечението, което не се възстановява, се равнява на сумата на загубата, формирана вследствие по-голямото надвишаване.

3.С оглед отпускане на възстановяване в случай на износ по въздушен път, се прилагат следните специални разпоредби: a)Контролно копие T5 или национален документ, доказващ че продуктът е напуснал митническата територия на Общността, може да бъде заверен от компетентните органи само при представяне на документ за транспорт, указващ крайното местоназначение извън митническата територия на Общността. б)В случаи, когато е установено, че след изпълняване на формалностите, посочени в буква a), продуктите са останали, с изключение на случаите на непреодолима сила, за повече от 28 дни за целите на прехвърлянето в едно или повече летища на митническата територия на Общността, денят или дните с които срокът от 28 дни е превишен, по смисъла на член 47, се считат за дни на превишаване на срока, определен в член 7. В случай на превишаване на срока от 60 дни, установен в член 7, параграф 1, и на срока от 28 дни, посочен в настоящата буква, сумата, с която възстановяването трябва да бъде намалено или частта от обезпечението, което не се възстановява, се равнява на сумата на загубата, формирана вследствие по-голямото надвишаване. в)Прилагането на разпоредбите на настоящия параграф e предмет на подходящи проверки на място, извършвани от разплащателната агенция. г)Срокът от 28 дни, посочен в буква б), не се прилага, когато споменатите продукти са напуснали окончателно митническата територия на Общността в рамките на първоначалния срок от 60 дни.

Член 11

1.В случай че в държава-членка на износа продуктът е поставен под един от опростените режими на транзит на Общността с железопътен превоз или големи контейнери, предвидени в членове 412—442а от Регламент (ЕИО) № 2454/93, за да бъде пренесен до гара по местоназначение или да бъде доставен на получател извън митническата територия на Общността, изплащането на възстановяването не зависи от представянето на контролното копие T5.

2.По смисъла на параграф 1, компетентното митническо учреждение гарантира с цел изплащането на възстановяването, че в издадения документ ще бъде вписано следното: „Излизане от митническата територия на Общността при опростен режим на транзит през Общността с железопътен превоз или големи контейнери“.

3.Митническото учреждение, където продуктите са изпратени при един от предвидените в параграф 1 режими, може да разрешава промяна в договора за превоз, имаща за последица приключването на превоза във вътрешността на Общността, само ако е установено, че: —ако възстановяването е било платено, то вече е върнато, или —са взети всички мерки от органите, заинтересовани да гарантират, че възстановяването не е изплатено. Въпреки това, ако възстановяването е изплатено съгласно параграф 1 и ако продуктът не е напуснал митническата територия на Общността в предписаните срокове, компетентното митническо учреждение информира за това агенцията, отговорна за изплащането на възстановяването и ѝ изпраща във възможно най-кратки срокове всички необходими данни. В този случай възстановяването се счита за недължимо платено.

4.Когато продукт, който се намира в обращение в рамките на режима за външен транзит през Общността, предвиден в членове 91—97 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, или режима за общ транзит, предвиден в Конвенцията относно режима за общ транзит ( 18 ), се пуска на пазара в държава-членка, която е различна от страната на износа, съгласно режима, предвиден в параграф 1, за да бъде насочен към гара по местоназначение или да бъде доставен на получател извън митническата територия на Общността, митническото учреждение, където продуктът е изпратен при един от горепосочените режими, прави едно от вписванията, изброени в приложение VI, след заглавието „Забележки“ в раздела, озаглавен „Контрол върху употребата и/или местоназначението“ на гърба на оригинала на контролно копие T5. При промени в договора за превоз, имащи за последица приключването на превоза във вътрешността на Общността, разпоредбите от параграф 3 се прилагат, като се извършат необходимите промени.

5.Когато продукт е поет от железницата в държавата-членка на износ или в друга държава-членка и се пренася чрез железопътният транспорт до местоназначение извън митническата територия на Общността съгласно процедурата на Общността за външен транзит или процедурата за общ транзит по силата на договор за превоз с комбиниран автомобилен и железопътен транспорт, компетентното митническо учреждение за железопътния терминал, на който продуктът е поет от железниците, или най-близкото до терминала митническо учреждение поставя едно от вписванията, изброени в приложение VII, след заглавието „Забележки“ в раздела, озаглавен „Контрол върху употребата и/или местоназначението“ на гърба на оригинала на контролно копие Т5. При промяна в договора за комбиниран железопътен и автомобилен транспорт, имаща за последица приключването на превоза във вътрешността на Общността, вместо извън Общността, железопътните администрации не могат да пристъпят към изпълнение на променения договор, без предварително съгласие на учреждението по заминаване; в този случай параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

Член 12

1.Възстановявания се отпускат за продуктите, които, независимо от митническия статут на опаковката, са в свободно обращение и са с произход от Общността. Въпреки това, за захарните продукти, посочени в член 162, параграф 1, буква а), подточка iii) и буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007, възстановявания могат да бъдат отпуснати, само при условието продуктите да се намират в свободно обращение. Не се отпускат възстановявания за продуктите, които се използват като еквивалентни стоки по смисъла на член 114, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2.За да се отпусне възстановяване, продуктите се разглеждат като произхождащи от Общността, ако са изцяло получени в Общността или са претърпели последна съществена преработка или обработка в Общността в съответствие с разпоредбите на член 23 или 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Същевременно, без да се засягат разпоредбите на параграф 4, на условията за възстановяване не отговарят продуктите, произведени от: а)суровини с произход от Общността, и б)земеделски суровини, обхванати от регламентите, посочени в член 1, внесени от трети страни, които не са претърпели съществена преработка в Общността.

3.Когато отпускането на възстановяване зависи от произхода на продукта от Общността, износителите са длъжни да декларират произхода, така както е определен в параграф 2, в съответствие с действащите правила на Общността.

4.При износ на съставни продукти, отговарящи на условията за възстановяване върху една или повече от техните съставки, възстановяването за тази или тези съставки се отпуска, доколкото тази съставка или съставки отговарят на условието, предвидено в параграф 1. Възстановяване се отпуска и когато съставката или съставките, за които е заявено искане за възстановяване, са били първоначално с произход от Общността и/или в свободно обращение, както предвижда параграф 1, и не са повече в свободно обращение изключително поради присъствието си в състава на други продукти.

5.По смисъла на параграф 4 за възстановявания, определени въз основа на една съставка, се смятат възстановяванията за: а)продукти от сектора на зърнените култури, яйцата, ориза, захарта, млякото и млечните продукти, изнесени под формата на стоки, посочени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1043/2005; б)бяла захар и нерафинирана захар, включени в код по КН 1701, изоглюкоза, включена в кодове по КН 1702 30 10 , 1702 40 10 , 1702 60 10 и 1702 90 30 и сиропи от захарно цвекло и тръстика, включени в кодове по КН 1702 60 95 и 1702 90 95 , използвани в продуктите, посочени в член 1, буква й) от Регламент (ЕО) № 1234/2007; в)мляко и млечни продукти и захар, изнасяни под формата на продукти, включени в кодове по КН 0402 10 91 до 99, 0402 29 , 0402 99 , 0403 10 31 до 39, 0403 90 31 до 39, 0403 90 61 до 69, 0404 10 26 до 38, 0404 10 72 до 84 и 0404 90 81 до 89, както и изнасяни под формата на продукти, включени в код по КН 0406 30 , които не са продукти с произход от държавите-членки или продукти с произход от трети страни, които се намират в свободно обращение в държавите-членки.

Член 13

1.Размерът на възстановяването, приложимо за примесите, попадащи в глави 2, 10 или 11 от Комбинираната номенклатура е този, който се прилага: a)при примесите, един от компонентите на които представлява 90 % от теглото, за този компонент; б)при другите примеси, за компонента, за който се прилага най-малкият размер на възстановяване. В случай че един или повече компоненти от тези примеси не се ползват от възстановяване, за тези примеси не се предоставя никакво възстановяване.

2.За изчисляването на възстановяванията, приложими към асортиментите и изделията, всеки компонент се счита за отделен продукт.

3.Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на примесите, асортиментите и изделията, за които са предвидени специални правила за изчисляване.

Член 14

Разпоредбите относно предварителното фиксиране на размера на възстановяванията и адаптиранията, които трябва да се направят относно размера на възстановяванията, се прилагат само за продуктите, за които е фиксиран размер на възстановяване, равен или по-голям от нула.

Член 15

В случай на диференциация на размера на възстановяването според местоназначението, изплащането на възстановяванията зависи от допълнителните условия, определени в членове 16 и 17.

Член 16

1.В рамките на 12 месеца от датата на приемане на декларацията за износ продуктите трябва: а)да бъдат внесени в непроменено състояние в третата страна или една от третите страни, за които е предвидено възстановяването, или б)да бъдат разтоварени в непроменено състояние в отдалечената зона за възстановявания, за която е предвидено възстановяването, съгласно установените в член 24, параграф 1, буква б) и параграф 2 условия. Въпреки това, съгласно разпоредбите на член 46 може да бъде предоставено удължение на срока.

2.Продуктите се считат за внесени в тяхното непроменено състояние, ако не съществува каквото и да е доказателство за преработка. Следните операции, извършени с оглед на безопасното поддържане на продуктите, могат да се извършат преди вноса и не накърняват съответствието с параграф 1: a)инвентаризация; б)поставяне на марки, печати, етикети или други подобни отличителни знаци върху продуктите или стоките, или върху техните опаковки, при условие че това не създава риск за придаване на продуктите на видимо различен произход от техния истински произход; в)промяна на марките и броя на пратките или промяна на етикети, при условие че това няма да придаде на продуктите видимо различен произход от техния истински произход; г)опаковане, разопаковане, промяна на опаковката или възстановяване на опаковката, при условие че тези дейности няма да придадат на продуктите видимо различен произход от техния истински произход; д)проветряване; е)охлаждане; и ж)замразяване. В допълнение продукти, преработени преди внос, считат за внесени в тяхното непроменено състояние, при условие че преработката се извършва в третата страна, в която са внесени всички продукти, които са резултат от тази преработка.

3.Продукт се счита за внесен, когато са изпълнени митническите формалности по вноса и по-точно тези, отнасящи се до събирането на вносни мита при вноса в трета страна.

4.Диференцираната част от възстановяването се изплаща върху масата на продуктите, които са били предмет на митнически формалности по вноса в трета страна; въпреки това, не се взема под внимание променливостта на масите, настъпила по време на транспорт в резултат на естествени причини и признати от компетентните органи или поради взимане на проби от мострите съгласно член 7, параграф 1, втора алинея.

Член 17

1.Доказателството за изпълняването на митническите формалности по вноса е представено, по избор на износителя, при показването на един от следните документи: а)митнически документ, негово копие или фотокопие или разпечатка на еквивалентната информация, записана по електронен път от компетентния митнически орган; това копие, фотокопие или разпечатка на еквивалентната информация се заверява като вярно с оригинала от една от следните служби: i)службата, издала оригиналния документ или записала по електронен път еквивалентната информация; ii)официална агенция на съответната трета държава; iii)официална агенция на държава-членка в съответната трета държава; iv)агенция, отговорна за изплащането на възстановяването; б)сертификат за разтоварване и внос, изготвен от одобрена и специализирана международна агенция на международно ниво в сферата на контрола и надзора (наричана по-нататък „надзорна агенция“), съобразно правилата, посочени в приложение VIII, глава III, използвайки модела в приложение IX; датата и номерът на митническия документ за внос трябва да фигурират в посочения сертификат. По молба на износителя дадена разплащателна агенция може да се откаже от сертификата, изискван съгласно първа алинея, буква а), когато последната, чрез достъп до електронно записаната информация, съхранена от компетентните органи на третата държава или от тяхно име, може да установи, че митническите формалности за внос са били изпълнени.

2.Когато износителят не може да получи документ съгласно букви а) и б) от параграф 1, даже след предприемане на подходящите мерки, или когато има съмнения за автентичността на представения документ, или неговата точност като цяло, доказателство за изпълнението на митническите формалности за внос може да бъде представено с един или повече от следните документи: a)копие от документа за разтоварване, издаден или заверен в третата страна, за която е предвидено възстановяването; б)сертификат за разтоварване, издаден от официалната агенция на държавата-членка, създадена или компетентна за страната получател, в съответствие с изискванията и в съответствие с модела съгласно приложение X, удостоверяващ допълнително, че продуктът е напуснал мястото за разтоварване или най-малкото, че продуктът не е в последствие натоварен за реекспорт; в)сертификат за разтоварване, издаден от одобрена надзорна агенция в съответствие с правилата съгласно приложение VIII, глава III, като се използва моделът съгласно приложение XI, допълнително удостоверяващ, че продуктът е напуснал мястото за разтоварване или най-малкото, че продуктът не е впоследствие натоварен за реекспорт; г)банков документ, издаден от одобрени посредници, установени в Общността, удостоверяващ, ако се касае за трети страни, изброени в приложение XII, че плащането за въпросния износ е изплатено по сметката на износителя, открита при тях; д)сертификат за приемане на доставката, издаден от официална агенция на трета заинтересована страна в случай на покупка на стоки от тази страна или от официална агенция на тази страна или когато стоките съставляват хранителна помощ; е)декларация за приемане на доставката, издадена или от международна организация или от хуманитарна организация, одобрена от държавата-членка на износ, в случай че стоките съставляват хранителна помощ; ж)декларация за приемане на доставката, издадена от орган на трета страна, от която могат да бъдат приети покани за участие в търг съгласно член 47 от Регламент (ЕО) № 376/2008, когато стоките са закупени от този орган.

3.Износителят във всички случаи представя копие или фотокопие от документите за транспорт, което се отнася до транспорта на продуктите, за които е подадена декларацията за износ. По молба на износителя, в случай на контейнерен морски транспорт, дадена държава-членка може да приеме информация, еквивалентна на съдържащата се в транспортните документи информация, ако тя произхожда от информационна система, управлявана от трета страна, отговорна за транспорта на контейнерите до местоназначението, при условие че третата страна е специализирала в такива операции и сигурността на информационната система е одобрена от държавата-членка като изпълняваща критериите, които са установени в действащата към съответния период версия на един от международните стандарти съгласно точка 3, Б) от приложение I към Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията ( 19 ).

4.Комисията, според предвидената процедура в член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, предвижда, в някои специфични случаи, че доказателството за внос, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, трябва да се счита за представено посредством специален документ или по всякакъв друг начин.

Член 18

1.Надзорна агенция, желаеща да издава сертификати съгласно член 17, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в), трябва да бъде одобрена от компетентния орган на държавата-членка, където е нейното седалище.

2.Надзорната агенция трябва да бъде одобрена, по нейна заявка, за период от три години, с възможност за подновяване, ако изпълнява условията на приложение VIII, глава I. Одобрението е валидно за всички държави-членки.

3.Одобрението трябва да уточнява дали разрешението за издаване на сертификати, посочени в член 17, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в), е валидно в целия свят, или е за ограничен брой трети страни.

Член 19

1.Надзорната агенция трябва да действа съгласно правилата, определени в приложение VIII, глава II, точка 1. Ако едно или повече условия, определени в тези правила, не са спазени, държавата-членка, която е одобрила надзорната агенция, отлага одобрението за такъв период, какъвто е необходим за поправяне на ситуацията.

2.Държавата-членка, която е одобрила надзорната агенция, контролира представянето и поведението на надзорната агенция в съответствие с изискванията на приложение VIII, глава II, точка 2.

Член 20

Държавите-членки, които са одобрили надзорни агенции, осигуряват ефективна система от санкции за случаите, когато одобрена надзорна агенция е издала сертификати с невярно съдържание.

Член 21

1.Държавата-членка, която е одобрила надзорната агенция, незабавно оттегля одобрението: —ако надзорната агенция не съответства повече на условията за одобрение съгласно приложение VIII, глава I, или —ако надзорната агенция систематично и повторно е издавала сертификати с невярно съдържание. В този случай санкцията по член 20 не се прилага.

2.Оттеглянето следва да бъде или пълно, или ограничено по отношение на някои части или дейности на надзорната агенция, съгласно вида на откритите недостатъци.

3.В случаите, когато одобрението е оттеглено от държава-членка за надзорна агенция, принадлежаща на група търговски дружества, държавата-членка, в която се намират надзорните агенции, принадлежащи към същата група, отлага одобренията на тези надзорни агенции за период не повече от три месеца, с цел да проведе необходимите разследвания, за да установи дали се наблюдават същите проблеми при надзорните агенции, каквито при надзорната агенция, на която е отнето одобрението. За целите на прилагането на първа алинея, група търговски дружества включва всички търговски дружества, чийто капитал се притежава пряко или непряко, повече от 50 % от едно предприятие майка, както и самото предприятие майка.

Член 22

1.Държавите-членки нотифицират одобрението на надзорните агенции на Комисията.

2.Държава-членка, която оттегля или отлага одобрение, незабавно съобщава на останалите държави-членки и Комисията, като посочва недостатъците, които са довели до оттеглянето или отлагането. Съобщението на държавите-членки се изпраща до централните органи на държавите-членки, изброени в приложение XIII.

3.Комисията периодично публикува за информация актуализиран списък на надзорните агенции, одобрени от държавите-членки.

Член 23

1.Сертификатите съгласно член 17, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в), издадени след датата на оттегляне или отлагане на одобрението, не са валидни.

2.Държавите-членки отказват да приемат сертификатите, посочени в член 17, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква в), ако забележат нередности в сертификатите. Когато такъв сертификат е издаден от надзорна агенция, одобрена от друга държава-членка, държавата-членка, забелязала недостатъците, уведомява държавата-членка, дала одобрението.

Член 24

1.Държавите-членки могат да освободят износители от задължението да представят доказателства, различни от документа за транспорт, предвиден в член 17 или неговия електронен еквивалент съгласно член 17, параграф 3, в случай че декларацията за износ дава право на възстановяване: а)чиято диференцирана част не надвишава: i)2 400 EUR, когато третата държава или територията по местоназначение е посочена в приложение XIV; ii)12 000 EUR, когато третата страна или територията по местоназначение не е посочена в приложение XIV; или б)когато пристанището на местоназначението се намира в отдалечената зона за възстановявания за съответния продукт.

2.Освобождаването съгласно параграф 1, буква б) се прилага само когато са изпълнени следните условия: а)продуктите са транспортирани в контейнери и транспортът на контейнерите до пристанището за разтоварване е извършен по море; б)документът за транспорт посочва като местоназначение държавата, посочена в декларацията за износ или пристанище, обикновено използвано за разтоварване на продукти с местоназначение хинтерланд страна, която е държавата по местоназначение, посочена в декларацията за износ; в)доказателството за разтоварването е представено съгласно буква а), б) или в) от член 17, параграф 2. По молба на износителя, в случай на контейнерен морски транспорт, дадена държава-членка може да приеме, че посоченото в първа алинея, буква в) доказателство за разтоварване е представено чрез информация, еквивалентна на съдържащата се в документа за разтоварване информация, ако тя произхожда от информационна система, управлявана от трета страна, отговорна за транспорта на контейнерите до и за тяхното разтоварване на местоназначението, при условие че третата страна е специализирана в такива операции и сигурността на информационната система е одобрена от държавата-членка като изпълняваща критериите, които са установени в действащата към съответния период версия на един от международните стандарти съгласно точка 3, буква Б) от приложение I към Регламент (ЕО) № 885/2006. Доказателството за разтоварване може да бъде представено съгласно първа алинея, буква в) или съгласно втора алинея, без износителят да трябва да доказва, че е предприел подходящи действия, за да получи посочения в член 17, параграф 1, буква а) или б) документ.

3.Освобождаването съгласно параграф 1, буква а) се дава автоматично, с изключение на случая на прилагане на параграф 4. Освобождаването съгласно параграф 1, буква б) се дава по заявление на износителя за три години, чрез писмено разрешение преди съответния износ. Износителите, които използват тези разрешителни, посочват номера на разрешителното в заявлението за плащане.

4.Ако държавата-членка счита, че продуктите, за които износителят моли за освобождаване съгласно настоящия член, са били изнесени в различна от посочената в декларацията за износ държава или в държава извън съответната отдалечена зона за възстановявания, за които е определено възстановяването, или износителят изкуствено е разделил операцията по износа, за да получи освобождаване, държавата-членка незабавно оттегля освобождаването на съответния износител съгласно настоящия член. Съответният износ няма право на по-нататъшни освобождавания съгласно настоящия член за период от две години от датата на оттегляне. В случай на оттегляне на освобождаването се прекратява възстановяването за износ за съответните продукти и изплатеното възстановяване се връща, освен ако износителят може да представи изискваното от член 17 доказателство за съответните продукти. Освен това възстановяването за износ се прекратява за продукти, включени в декларация за износ, подадена след датата на действието, довело до оттеглянето на освобождаването и изплатените възстановявания се връщат, освен ако износителят може да представи изискваното от член 17 доказателство за съответните продукти.

Член 25

1.Чрез дерогация от член 15 и без да се засяга член 27, част от възстановяването се изплаща по заявление на износителя, щом е представено доказателство, че продуктът е напуснал митническата територия на Общността.

2.Частта от възстановяването, посочена в параграф 1, се изчислява, като се използва най-ниският размер на възстановяването, намален с 20 % от разликата между предварително фиксирания размер и най-ниския размер, като нефиксирането на размер се счита за най-нисък размер. Когато сумата, която трябва да бъде платена, не превишава 2 000 EUR, държавата-членка може да отсрочи изплащането на тази сума до изплащането на пълния размер на въпросното възстановяване, с изключение на случаи, в които заинтересованият износител декларира, че той няма да изисква изплащането на допълнителна сума за тази операция.

3.В случай че местоназначението, означено в клетка 7 от издадената лицензия, съдържаща предварително фиксиране на възстановяването, не е спазено: a)ако размерът на възстановяване, съответстващ на реалното местоназначение, е равен или по-висок от размера на възстановяване за местоназначението, означено в клетка 7, се прилага възстановяването за местоназначението, означено в клетка 7; б)ако размерът на възстановяване, съответстващ на реалното местоназначение, е по-нисък от размера на възстановяване за местоназначението, означено в клетка 7, възстановяването, което трябва да се изплати е това, което: —произтича от прилагането на размера, съответстващ на реалното местоназначение, —е намалено, освен в случаите на непреодолима сила, с 20 % от разликата между възстановяването за означеното в клетка 7 местоназначение и възстановяването за реалното местоназначение. По смисъла на настоящия член, размерите на възстановяване, които трябва да се вземат под внимание, са тези, приложими в деня, в който е подадено заявление за лицензия. Тези размери се адаптират, по целесъобразност, в деня на приемане на декларацията за износ или на декларацията за плащане. Когато разпоредбите на първа и втора алинея от настоящия член и тези на член 48 се прилагат към една и съща операция по износ, сумата, произтичаща от първа алинея, се намалява с размера според санкцията, предвидена в член 48.

4.Когато размер на възстановяване е определен в рамките на покана за участие в търг и когато това решение допуска клауза за задължително местоназначение, неопределянето на периодично възстановяване или евентуалното определяне на периодично възстановяване за това местоназначение в деня на депозиране на заявлението за лицензия или в деня на приемане на декларацията за износ не се взима под внимание за определянето на най-ниския размер на възстановяването.

Член 26

1.Параграфи 2—5 се прилагат, в случай че продукт е изнесен при представяне на лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране с клауза за задължително местоназначение.

2.Когато продуктът не е достигнал задължителното си местоназначение, се изплаща само частта от възстановяването, произтичаща от прилагането на член 25, параграф 2.

3.Когато продуктът, поради случай на непреодолима сила, следва да се достави до различно местоназначение от това, за което е издадена лицензията, се изплаща възстановяване по заявление на износителя, ако същият представи доказателство за случая на непреодолима сила и за пристигането на продукта по местоназначението му; доказателството за местоназначението се представя съобразно членове 16 и 17.

4.Когато се прилага параграф 3, приложимото възстановяване се равнява на възстановяването, фиксирано за действителното местоназначение, без да е по-високо от приложимото възстановяване за местоназначението, означено в клетка 7 от издадените лицензии, съдържащи предварително определяне на възстановяването. В случай на необходимост, размерите на възстановяване се адаптират в деня на приемане на декларацията за износ или на декларацията за плащане.

5.За да се ползва от предварително фиксирано възстановяване, когато един продукт е изнесен под лицензия, издадена съгласно член 47 от Регламент (ЕО) № 376/2008 и когато възстановяването е дифиренцирано според местоназначението, износителят представя, освен доказателствата, посочени в член 17 от настоящия регламент, и доказателство, че продуктът е доставен в третата страна вносител на органа, който е определен в поканата за участие в търг, с който е свързана лицензията.

Член 27

1.Когато: a)съществуват сериозни съмнения относно реалното местоназначение на продукта; или б)продуктът е годен да бъде отново внесен в Общността поради разлика между размера на възстановяването, приложимо за изнесения продукт и размера на непреференциалното вносно мито, приложимо към сходен продукт в деня на приемане на декларацията за износ, или в)съществуват конкретни подозрения, че продуктът ще бъде отново внесен в Общността в непреработено състояние или след като е бил преработен в трета страна, като се ползва от освобождаване или намаляване размера на вносното мито; възстановяването с единен размер или частта от възстановяването, посочена в член 25, параграф 2, се изплаща само ако продуктът е напуснал митническата територия на Общността съобразно член 7, и i)в случай на недиференцирано възстановяване, продуктът е бил внесен в трета страна през дванадесетте месеца, следващи датата на приемане на декларацията за износ или е бил обект на съществена обработка или преработка през този срок, по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92; ii)в случай на диференцирано според местоназначението възстановяване, продуктът е внесен в непреработено състояние в трета определена страна през дванадесетте месеца, следващи датата на приемане на декларацията за износ. По отношение на вноса в трети страни се прилагат разпоредбите на членове 16 и 17. Освен това, за всички възстановявания компетентните органи на държавите-членки могат да изискват допълнителни доказателства, които да покажат по задоволителен за тях начин, че продуктът е бил действително пуснат на пазара в третата страна вносител или е бил обект на съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Допълнителни срокове могат да бъдат отпуснати при условията, предвидени в член 46 от настоящия регламент.

2.Държавите-членки прилагат параграф 1 по тяхна собствена инициатива и също по искане на Комисията. Разпоредбите, уреждащи случая, посочен в параграф 1, буква б), не се прилагат ако конкретните обстоятелства на въпросната сделка — вземайки под внимание по-специално транспортните разходи — вероятно изключват риска от повторен внос. Освен това, държавите-членки могат да не приложат разпоредбите, отнасящи се до разгледания случай в параграф 1, буква б), когато размерът на възстановяването е равен или по-нисък от 500 EUR за съответната декларация за износ.

3.Когато се прилага параграф 1 и продуктът, след като е напуснал митническата територия на Общността, е погинал по време на транзита в резултат на случай на непреодолима сила: a)в случай на недиференцирано възстановяване, се изплаща пълният размер на възстановяването, б)в случай на диференцирано възстановяване, се изплаща част от възстановяването, определена съобразно член 25.

4.Разпоредбите на параграф 1 се прилагат преди изплащането на възстановяването. Въпреки това, възстановяването се счита за недължимо и трябва да бъде върнато, ако компетентните органи констатират, дори след изплащане на възстановяването, че: a)продуктът е унищожен или повреден преди да е пуснат на пазара в трета страна или преди да е претърпял в трета страна съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, освен ако износителят не може да докаже по задоволителен за компетентните органи начин, че износът е осъществен при такива икономически условия, позволяващи рационалната търговия с продукта на пазара в трета страна, без да се засягат разпоредбите на член 28, параграф 2, втора алинея от настоящия регламент; б)продуктът е пласиран в трета страна при режим на суспендиране на мита, дванадесет месеца след датата на износ от Общността, без да е претърпял в трета страна съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, и че износът не е осъществен като нормална търговска сделка; в)изнесеният продукт е отново внесен в Общността без да е бил предмет на съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, че размерът на непреференциалното вносно мито е по-нисък от отпуснатото възстановяване, и че износът не е осъществен като нормална търговска сделка; г)продуктите, изброени в приложение XV, са отново внесени в Общността: —след като са били предмет на обработка или преработка в трета страна, без да са достигнали предвиденото ниво на преработка в член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, и —са обложени с вносно мито, намалено или нулево, вместо с мито с непреференциален размер. В случай че държавите-членки констатират, че продукти, различни от тези, изброени в приложение XV, е вероятно да доведат до нарушения в търговията, те информират незабавно Комисията за това. Букви в) и г) не се прилагат при прилагане на разпоредбите на дял VI, глава 2 („Върнати стоки“) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 или в случай че продуктите са отново внесени най-малко две години след деня на износа. Член 48 не се прилага в случаите, посочени в букви б), в) и г).

Член 28

1.Не се отпуска възстановяване, когато продуктите не са с добро и задоволително пазарно качество в деня на приемане на декларацията за износ. Продуктите се считат за съответстващи на изискванията на първа алинея, когато могат да бъдат търгувани на територията на Общността при нормални условия и при посочване в заявлението за отпускане на възстановяване и когато тези продукти са предназначени за консумация от човека, тяхното използване с тази цел не е изключено или значително засегнато поради техните характеристики или състояние. Съответствието на продуктите с изискванията, установени в първа алинея, се разглежда съобразно стандартите или практиките, които са в сила в Общността. Въпреки това, възстановяване се отпуска, когато в страната на местоназначение изнесените продукти са поставени при специални задължителни условия, по-точно санитарни или хигиенни, които не отговарят на стандартите или употребите, които са в сила в Общността. Отговорност на износителя е да докаже, по молба на компетентния орган, че продуктите съответстват на задължителните условия в третата страна на местоназначение. Освен това, могат да бъдат приети специални разпоредби за някои продукти.

2.Когато продуктът е напуснал митническата територия на Общността в добро и задоволително пазарно качество, за него възниква право на част от възстановяването, изчислена съобразно член 25, параграф 2, освен когато се прилага член 27. Въпреки това, правото на възстановяване за него се загубва, ако съществуват доказателства, че: —продуктът вече не е с добро и задоволително пазарно качество поради скрит дефект, който се появява впоследствие, —не е могъл да бъде продаден на крайния потребител, тъй като крайният срок за консумация е много близък до датата на износ. Ако съществуват доказателства, че продуктът вече не е с добро и задоволително пазарно качество преди извършването на митническите формалности по вноса в трета страна, за него не възниква право на диференцирана част от възстановяването.

3.Не се отпуска възстановяване, когато продуктите превишават максималното допустимо ниво на радиоактивност, разрешено съгласно законодателството на Общността. Приложимото ниво към продуктите, независимо от техния произход, е определено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 733/2008 на Съвета ( 20 ).

Член 29

1.Не се отпуска възстановяване при износа на стоки, които са предмет на експортни мита или други експортни такси, предварително фиксирани или определени в рамките на търг.

2.Когато за съставен продукт се определя предварително експортно мито или друга експортна такса въз основа на един или повече от неговите компоненти, не се отпуска възстановяване за този или тези компоненти.

Член 30

Не се отпуска възстановяване за продуктите, продадени или разпределени на борда на кораби и които, следователно, са годни да бъдат въведени отново в Общността, без налагане на мито съгласно Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета ( 21 ).