Член 28

1.Не се отпуска възстановяване, когато продуктите не са с добро и задоволително пазарно качество в деня на приемане на декларацията за износ. Продуктите се считат за съответстващи на изискванията на първа алинея, когато могат да бъдат търгувани на територията на Общността при нормални условия и при посочване в заявлението за отпускане на възстановяване и когато тези продукти са предназначени за консумация от човека, тяхното използване с тази цел не е изключено или значително засегнато поради техните характеристики или състояние. Съответствието на продуктите с изискванията, установени в първа алинея, се разглежда съобразно стандартите или практиките, които са в сила в Общността. Въпреки това, възстановяване се отпуска, когато в страната на местоназначение изнесените продукти са поставени при специални задължителни условия, по-точно санитарни или хигиенни, които не отговарят на стандартите или употребите, които са в сила в Общността. Отговорност на износителя е да докаже, по молба на компетентния орган, че продуктите съответстват на задължителните условия в третата страна на местоназначение. Освен това, могат да бъдат приети специални разпоредби за някои продукти.

2.Когато продуктът е напуснал митническата територия на Общността в добро и задоволително пазарно качество, за него възниква право на част от възстановяването, изчислена съобразно член 25, параграф 2, освен когато се прилага член 27. Въпреки това, правото на възстановяване за него се загубва, ако съществуват доказателства, че: —продуктът вече не е с добро и задоволително пазарно качество поради скрит дефект, който се появява впоследствие, —не е могъл да бъде продаден на крайния потребител, тъй като крайният срок за консумация е много близък до датата на износ. Ако съществуват доказателства, че продуктът вече не е с добро и задоволително пазарно качество преди извършването на митническите формалности по вноса в трета страна, за него не възниква право на диференцирана част от възстановяването.

3.Не се отпуска възстановяване, когато продуктите превишават максималното допустимо ниво на радиоактивност, разрешено съгласно законодателството на Общността. Приложимото ниво към продуктите, независимо от техния произход, е определено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 733/2008 на Съвета ( 20 ).