Член 46

1.Възстановяванията се изплащат само при специално заявление от износителя и от страна на държавата-членка, на територията на която е приета декларацията за износ. Заявлението за възстановяването се изготвя: a)писмено, като държавите-членки могат да определят отделен формуляр, или б)чрез изпращане по компютърен път, според правилата, които трябва да бъдат установени от компетентните органи. Въпреки това държавите-членки могат да решат, че заявленията за възстановявания трябва да бъдат направени изключително като се използват методите, посочени във втора алинея. За целите на настоящия параграф, разпоредбите на член 199, параграфи 2 и 3, и на членове 222, 223 и 224 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат mutatis mutandis.

2.Документите за изплащането на възстановяването или за освобождаването на гаранцията трябва да бъдат подадени, с изключение на случай на непреодолима сила, в срок от дванадесет месеца след датата на приемане на декларацията за износ. Когато лицензията за износ, използвана за износа, даващ право на изплащане на възстановяването, е издадена от държава-членка, различна от държавата-членка на износ, документите, отнасящи се за изплащане на възстановяването, съдържат фотокопие от двете страни на тази лицензия, надлежно заверено.

3.Когато контролно копие Т5 или, в случай на необходимост, националният документ, доказващ излизането от митническата територия на Общността, не е върнат в учреждението по заминаване или в централния орган в срок от три месеца от неговото издаване, във връзка с обстоятелства, които са извън контрола на износителя, последният може да подаде до компетентния орган мотивирана молба другите документи да се считат за еквивалентни. Подкрепящите молбата документи, които трябва да се представят, съдържат: a)когато контролното копие или националният документ са издадени, за да се представи доказателството, че продуктите са напуснали митническата територия на Общността: —копие или фотокопие от документа за транспорт, и —документ, от който става ясно, че продуктът е представен в митническо учреждение на трета страна, или един или повече от документите, посочени в член 17, параграфи 1, 2 и 4. Изискването за документите, посочени във второ тире, може да не бъде спазено за износ на стоки, даващ право на възстановяване, по-ниско или равно на 2 400 EUR; при все това в този случай износителят е длъжен да представи доказателство за плащане. В случай на износ към трети страни, които са страни по Конвенцията за режима на общ транзит, екземплярът № 5 за връщане на документа за общ транзит, надлежно подпечатан от горепосочените страни, и фотокопие, заверено съобразно с оригинала, или уведомяване от митническите учреждения на заминаване се считат за подкрепящи документи; б)при прилагане на членове 33, 37 или 41, потвърждение от компетентното митническо учреждение, отговорно за проверката на съответното местоназначение, установяващо, че условията за заверяването на контролно копие Т5 от горепосоченото учреждение са изпълнени; или в)при прилагане на член 33, параграф 1, буква a), или на член 37, сертификатът за получаване, предвиден в член 42, параграф 3, буква в), и документ, доказващ изплащането на продуктите, предназначени за продоволствено снабдяване. По смисъла на настоящия параграф, сертификат от митническото учреждение на излизане, че контролно копие Т5 се представя надлежно и посочва номера и учреждението на издаване на Т5, както и датата на излизане на продукта от митническата територия на Общността, е еквивалентен на контролно копие Т5. Разпоредбите от параграф 4 се прилагат за представянето на равностойното доказателство.

4.Когато документите, изисквани съгласно член 17, не са били представени в определения срок от параграф 2 от настоящия член, въпреки че износителят е положил грижата на добър търговец, за да си ги набави и да ги съобщи в този срок, могат да му бъдат дадени допълнителни срокове по негово заявление за представянето на тези документи.

5.Заявленията за другите документи, които трябва да се считат за еквивалентни, посочени в параграф 3, придружени или не от подкрепящите документи, както и заявленията за допълнителни срокове, посочени в параграф 4, трябва да бъдат подадени в определения в параграф 2 срок. Въпреки това, ако тези заявления се подават в срок от шест месеца, следващи този срок, се прилагат разпоредбите на член 47, параграф 2, първа алинея.

6.При прилагане на член 34 заявленията за изплащане на възстановяването трябва да бъдат подадени, с изключение на случаи на непреодолима сила, в срок от дванадесет месеца след месеца на доставяне на борд; въпреки това, разрешенията, посочени в член 34, параграф 1, може да предвиждат изискване за износителя да подаде заявленията за изплащане в по-кратък срок.

7.Компетентните органи на държавите-членки могат да изискат превода на официалния език или на един от официалните езици на въпросната държава-членка на всички документи, свързани със заявленията за изплащане на възстановяването.

8.Изплащането, посочено в параграф 1, се осъществява от компетентните органи в срок от три месеца от деня, в който тези органи разполагат с всички документи и информация, изискуеми за вземане на решение по искането, с изключение на следните случаи: a)непреодолима сила; или б)ако е започнато специално административно разследване относно правото на възстановяване. В тези случаи изплащането се прави само след признаване на правото за възстановяване; или в)за прилагането на обезщетение, предвидено в член 49, параграф 2, втора алинея.

9.Държавите-членки могат да решат да не отпуснат възстановяване, когато сумата е по-малка или равна на 100 EUR на декларация за износ.