Член 32

1.Когато размерът, платен авансово, е по-висок от размера, действително платим за съответната дейност по износа или за друга равностойна дейност по износ, компетентният орган незабавно започва процедурата от член 29 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 с оглед на изплащането от страна на износителя на разликата между тези две суми, увеличена с 10 %. Въпреки това, увеличението от 10 % не се възстановява, когато поради случай на непреодолима сила: —не може да бъде представено доказателство, предвидено от настоящия регламент, за отпускане на възстановяване, или —продуктът достига до местоназначение, различно от това, за което е изчислен авансът.

2.Когато продуктът не достигне местоназначението, за което е изчислен авансът, във връзка с нередност, допусната от трето лице в ущърб на износителя и когато последният по собствена инициатива незабавно и писмено информира за това компетентните органи и връща възстановяването, платено авансово, увеличението — предвидено в параграф 1 — е ограничено до лихвата, платима за изтеклия период между събирането на предварително полученото възстановяване и неговото връщане, изчислено съобразно член 49, параграф 1, четвърта алинея. Първа алинея не се прилага, когато компетентните органи вече са уведомили износителя за своето намерение да извършат проверка или когато износителят е бил запознат по друг начин с това намерение на компетентните органи.

3.За равностоен износ се счита износът, след повторен внос в рамките на режима на върнатите стоки, на еквивалентни продукти, попадащи в същия код на Комбинираната номенклатура, когато условията, посочени в член 44, параграф 2, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 376/2008, са изпълнени. Първа алинея се прилага само когато се използва системата на върнатите стоки в държавата-членка, в която декларацията за износ показва, че първоначалният износ е бил приет, или в държавата-членка по произход в съответствие с член 15 от Директива 97/78/ЕО на Съвета ( 22 ).