Член 39

1.Ако е констатирано, че продукт, който е пласиран в продоволствен склад, не е достигнал до предписаното местоназначение или вече не е в състояние да бъде изпратен до това местоназначение, лицето, което държи стоките на склад, трябва да изплати фиксирана сума на компетентния орган от държавата-членка на складиране.

2.Фиксираната сума, посочена в параграф 1, се изчислява по следния начин: a)общата сумата от вносните мита, приложими към сходен продукт, когато той е в свободно обращение в държавата-членка на складиране; б)получената сума съобразно буква a) се увеличава с 20 %. Курсът, който трябва да се използва за изчисляването на вносните мита, е: a)този от деня, в който продуктът е достигнал до местоназначение, различно от предписаното или от който той вече не е бил в състояние да бъде изпратен до това местоназначение, или б)когато този ден не може да бъде определен, това е курсът, приложим към деня на констатирането на неспазване на задължителното местоназначение.

3.Когато лицето, което държи стоките на склад, докаже, че авансираната сума за спорния продукт е по-ниска от фиксираната сума, изчислена съобразно разпоредбите на параграф 2, то плаща само авансираната сума, увеличена с 20 %. Въпреки това, в случай че сумата е авансирана в друга държава-членка, увеличението е от 40 %. В този случай, що се отнася до държавите-членки на складиране, които не участват в Икономическия и паричен съюз, сумата се преобразува в националната валута на държавата-членка на складиране, с помощта на обменния курс на еврото, съществуващ на датата, определена за изчислението на митата, посочени в параграф 2, първа алинея, буква a).

4.Загубите, настъпили по време на престоя в продоволствения склад и които се дължат на естественото намаляване на масата на продуктите или на подготовката на стоките за продажба, не се покриват от плащането, посочено в настоящия член.