Член 48

1.Когато е констатирано, че с оглед на отпускането на възстановяване при износа, износител е поискал възстановяване, по-високо от приложимото възстановяване, дължимото възстановяване за въпросния износ е възстановяването, приложимо при действително осъществения износ, намалено със сума, съответстваща: a)на половината от разликата между поисканото възстановяване и приложимото възстановяване при действително осъществения износ; б)на двойния размер на разликата между поисканото възстановяване и приложимото възстановяване, ако износителят умишлено е предоставил невярна информация.

2.Без да се засяга член 9, втора алинея, когато се установи, че размерът на възстановяването при износ съгласно член 9 не е вписан, се счита, че въпросният размер е равен на нула. Ако сумата на възстановяването при износ, изчислена въз основа на информацията в съответствие с член 9, е по-ниска от приложимата сума, дължимото възстановяване за въпросния износ е възстановяването, приложимо при действително осъществения износ, намалено със сума в размер на: а)10 % от разликата между изчисленото възстановяване и приложимото възстановяване при действително осъществения износ, ако разликата е повече от 1 000 EUR; б)100 % от разликата между изчисленото възстановяване и приложимото възстановяване при действително осъществения износ, ако износителят е отбелязал, че възстановяванията ще бъдат по-малко от 1 000 EUR, а приложимото възстановяване е повече от 10 000 EUR; в)200 % от разликата между изчисленото възстановяване и приложимото възстановяване, ако износителят умишлено е предоставил невярна информация. Първата алинея не се прилага, ако износителят предостави на компетентните органи задоволителни доказателства, че положението, посочено в тази алинея, се дължи на непреодолима сила, на очевидна грешка, или, където е приложимо, че се дължи на точна информация за предишно плащане. Първата алинея не се прилага, когато за санкции на базата на същите елементи, които определят правото на възстановяванията при износ, се прилагат по силата на параграф 1.

3.За възстановяване, за което е подадено заявление, се счита сумата, изчислена от предоставената информация съгласно член 5. Когато размерът на възстановяването варира според местоназначението, диференцираната част от възстановяването, за което е подадено заявление, се изчислява, като се използват подробните данни за количеството, теглото и местоназначението, предоставени съгласно член 46.

4.Предвидената в параграф 1, буква a) санкция не се прилага: a)в случаи на непреодолима сила; б)в изключителните случаи, когато износителят констатира, че размерът на поисканото възстановяване е прекалено висок и когато той по собствена инициатива, незабавно и писмено, информира за това компетентните органи, освен ако те не са уведомили износителя за намерението си да разгледат молбата му или ако, от друга страна, износителят е бил наясно с това намерение или ако компетентните органи вече са установили нередовността на поисканото възстановяване; в)в случай на очевидна грешка що се отнася до поисканото възстановяване, признато от компетентните органи; г)в случаите, когато възстановяването се иска в съответствие с Регламент (ЕО) № 1043/2005, и по-точно с член 10 от него, и е изчислено на базата на средните количества, използвани за даден период; д)в случаи на адаптиране на теглото, доколкото разликата в теглото се дължи на различен метод на претегляне.

5.Когато намалението, предвидено в параграф 1, букви a) и б), достигне до отрицателна сума, тази отрицателна сума се изплаща от износителя.

6.Ако компетентните органи констатират, че сумата на поисканото възстановяване е неточна, че износът не е осъществен, и че съответно е невъзможно намаление, износителят изплаща сумата, съответстваща на предвидената санкция в параграф 1, букви a) или б), и която би се приложила, ако износът беше осъществен. Когато размерът на възстановяването варира според местоназначението, най-ниският положителен размер или, ако е по-висок от последния, размерът, произтичащ от указанията, отнасящи се до посоченото местоназначение съобразно член 31, параграф 2, се взема под внимание в изчислението на поисканото възстановяване и на приложимото възстановяване, с изключение на случай на задължително местоназначение.

7.Плащането, посочено в параграфи 5 и 6, се осъществява в срок от тридесет дни след деня на получаване на заявлението за плащане. Ако този срок не е спазен, износителят изплаща лихва в размер, посочен в член 49, параграф 1, за периода, започващ тридесет дни след датата на получаване на искането за плащане и изтичащ в деня, предхождащ този на изплащането на поисканата сума.

8.Наказанията не се прилагат единствено когато размерът на заявеното възстановяване е по-висок от този на приложимото възстановяване по силата на член 4, параграф 2, член 25, параграф 3, и/или на член 47.

9.Санкциите се прилагат без да се засягат допълнителните санкции, предвидени на национално равнище.

10.Държавите-членки могат да се откажат от налагането на санкции, в размер по-малък или равен на 100 EUR по декларация за износ.

11.Когато продуктът, посочен в декларацията за износ, не е обхванат от лицензията, не се дължи никакво възстановяване и параграф 1 не се прилага.

12.Когато възстановяването е предварително фиксирано, изчисляването на санкцията се основава на размерите на възстановяването, валидни в деня на подаване на заявлението за лицензия и без да се взема предвид загубата на възстановяването, по силата на член 4, параграф 1, или за намаляването на възстановяването, по силата на член 4, параграф 2, или на член 25, параграф 3. Ако е необходимо, тези размери се адаптират на датата на приемане на декларацията за износ или за плащане.