Член 1к

1. Забранява се прякото или непрякото отпускане на нови заеми или участието в споразумение за отпускане на нови заеми с падеж над 90 дни след 29 юни 2021 г. на:

а) Република Беларус, нейното правителство, нейните публични органи, публични корпорации или агенции;

б) посочена в приложение IX значима кредитна институция, установена в Беларус, в която, считано от 1 юни 2021 г., има над 50 % публична собственост или която е под контрола на публичната власт;

в) юридическо лице, образувание или орган, установени извън Съюза, в които правата на собственост са пряко или непряко притежавани с над 50 % от образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф; или

г) физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ от името или по указание на образувание, посочено в буква а), б) или в) от настоящия параграф.

2. Забраната не се прилага за заеми или кредити, които имат конкретна и документирана цел да предоставят финансиране за незабранен внос или износ на стоки и нефинансови услуги между Съюза и трета държава, включително разходите за стоки и услуги от друга трета държава, необходими за изпълнението на договори за износ или внос.

3. Компетентният орган на държава членка може също така да даде — при условията, които счете за подходящи, разрешение за отпускане на заемите или кредитите, посочени в параграф 1, или за част от тях, ако установи, че:

i) целта на съответните дейности е да се окаже подкрепа за цивилното население на Беларус, като например хуманитарна помощ, проекти в областта на околната среда и ядрена безопасност или заемът или кредитът са необходими за спазването на законови или регулаторни изисквания за минимален резерв или сходни изисквания, за да се изпълнят критериите за платежоспособност и ликвидност на финансовите предприятия в Беларус, в които мажоритарен собственик са финансови институции на Съюза; и

ii) съответните дейности не включват пряко или непряко предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на или в полза на лица, образувания или органи, посочени в член 2.

При прилагане на условията по точки i) и ii) компетентният орган изисква съответната информация относно използването на даденото разрешение, включително информация за целта на дейностите и участниците в тях.

Съответната държава членка информира останалите държави членки и Комисията за всяко разрешение, дадено съгласно настоящия член в срок от две седмици след предоставянето му.