Член 13

Изменение и адаптиране на приложения I и II

1.►M2Приложения I и II могат да се адаптират или актуализират от Комисията, като се вземе предвид: ◄ а)необходимостта от преразглеждане на препоръките, дадени в приложение I, част Б, параграф 2; б)опитът, натрупан от прилагането на системи, основаващи се на НАССР, съгласно член 5; в)технологичното развитие и практическите резултати от него, както и очакванията на потребителите във връзка със състава на храните; г)научните препоръки, в частност – нови оценки на риска; д)микробиологичните и температурните критерии за храните.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3.

2.Дерогации от приложения I и II могат да се разрешат от Комисията, по-специално за улесняване на прилагането на член 5 за малки предприятия, като се вземат предвид съответните рискови фактори, при условие че подобни дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3.

3.Без да застрашават постигането на целите на настоящия регламент, държавите-членки могат да приемат в съответствие с параграфи 4—7 на настоящия член национални мерки, които адаптират изискванията, определени в приложение II.

4.а)Мерките, посочени в параграф 3, имат за цел: i)да дадат възможност за продължаване на използването на традиционни методи на който и да е етап на производство, преработка или разпространение на храни; или ii)да отговорят на нуждите на предприятията за храни, разположени в области, които подлежат на специални географски ограничения. б)В други случаи те се прилагат само при изграждането, проектирането и оборудването на предприятия.

5.Всяка държавa-членкa, която желае да приеме национални мерки като тези, посочени в параграф 3, нотифицира Комисията и другите държави-членки. Нотификацията: а)съдържа подробно описание на изискванията, които тази държавa-членкa счита, че имат нужда да се адаптират, както и на характера на желаната адаптация; б)описва храните и предприятията, за които се отнасят мерките; в)описва причините за адаптирането (включвайки, където е уместно, резюме на извършения анализ на опасностите и мерки, които да се предприемат, за да се гарантира, че адаптацията няма да застраши постигането на целите на настоящия регламент); и г)предоставя всякаква друга свързана информация.

6.Другите държави-членки имат на разположение три месеца от получаването на нотификацията по параграф 5, за да изпратят писмени бележки до Комисията. Когато се налага адаптиране по силата на параграф 4, буква б), по искане на някоя държавa-членкa този период се удължава на четири месеца. Когато получи писмени бележки от една или повече държави-членки, Комисията може да се консултира с тях в рамките на комитета, упоменат в член 14, параграф 1. В съответствие с процедурата по член 14, параграф 2 Комисията може да реши дали предвидените мерки могат да се осъществят, като се направят подходящите изменения, ако това е необходимо. По целесъобразност, Комисията може да предложи общи мерки в съответствие с параграф 1 или 2.

7.Държавa-членкa може да приеме национални мерки, които да адаптират изискванията в приложение II, само: а)в съответствие с решение, прието съгласно параграф 6; или б)ако един месец след изтичането на периода, посочен в параграф 6, Комисията не е информирала държавите-членки, че е получила писмени бележки или че възнамерява да предложи приемането на решение в съответствие с параграф 6.