Член 56

Безработни лица, които са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава-членка

1.Когато безработното лице реши, в съответствие с член 65, параграф 2 или член 65а, параграф 1 от основния регламент, да се регистрира като търсещо работа лице и в службите по заетостта в държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, то уведомява институцията и службите по заетостта в държавата-членка, която предоставя обезщетенията.

По искане на службите по заетостта на държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, службите по заетостта в предоставящата обезщетенията държава-членка изпращат съответната информация относно регистрацията на безработното лице и търсенето на работа от него.

2.Когато приложимото законодателство в съответните държави-членки изисква изпълнението на определени задължения и/или извършването на дейности за търсене на работа от страна на безработното лице, предимство имат задълженията и/или дейностите за търсене на работа, извършвани от безработното лице в държавата-членка, предоставяща обезщетенията.

Неизпълнението от страна на безработното лице на всички задължения и/или дейности за търсене на работа в държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, не засяга обезщетенията, отпуснати в другата държава-членка.

3.За целите на прилагането на член 65, параграф 5, буква б) от основния регламент, институцията на държавата-членка, чието законодателство последно се е прилагало спрямо работника, информира институцията по мястото на пребиваване, по поискване от последната, дали работникът има право на обезщетения по член 64 от основния регламент.