Член 56
Безработни лица, които са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава-членка
1.Когато безработното лице реши, в съответствие с член 65, параграф 2 или член 65а, параграф 1 от основния регламент, да се регистрира като търсещо работа лице и в службите по заетостта в държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, то уведомява институцията и службите по заетостта в държавата-членка, която предоставя обезщетенията.
По искане на службите по заетостта на държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, службите по заетостта в предоставящата обезщетенията държава-членка изпращат съответната информация относно регистрацията на безработното лице и търсенето на работа от него.
2.Когато приложимото законодателство в съответните държави-членки изисква изпълнението на определени задължения и/или извършването на дейности за търсене на работа от страна на безработното лице, предимство имат задълженията и/или дейностите за търсене на работа, извършвани от безработното лице в държавата-членка, предоставяща обезщетенията.
Неизпълнението от страна на безработното лице на всички задължения и/или дейности за търсене на работа в държавата-членка, която не предоставя обезщетенията, не засяга обезщетенията, отпуснати в другата държава-членка.
3.За целите на прилагането на член 65, параграф 5, буква б) от основния регламент, институцията на държавата-членка, чието законодателство последно се е прилагало спрямо работника, информира институцията по мястото на пребиваване, по поискване от последната, дали работникът има право на обезщетения по член 64 от основния регламент.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 56.