Член 6

Мониторингова система

1. Всяка държава-членка изпълнява годишна програма за мониторинг на ТСЕ въз основа на активното и пасивно наблюдение в съответствие с приложение III. Тази програма включва скрийнинг процедура с използването на бързи тестове, когато се разполага с такива за животински видове.

За тази цел се одобряват бързи тестове в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, и те се включват в списъка на приложение X.

1а. Годишната програма за мониторинг, посочена в параграф 1, следва да обхваща минимум следните субпопулации:

а) всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 24 месеца, изпратени за спешно клане или за които се провеждат наблюдения над инспектирането им преди клане;

б) всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 30 месеца, нормално заклани за консумация от човека;

в) всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 24 месеца, които не са заклани за консумация от човека, а са умрели или били убити в стопанството, по време на транспорта или в кланица (изклани стада).

Държавите-членки могат да решат да дерогират прилагането на буква в) в крайните райони с ниска гъстота на животните, където не се организира събиране на мъртвите животни. Държавите-членки, които ползват тази възможност, уведомяват Комисията и предоставят списък с тези райони, заедно с доказателства за дерогацията. Дерогацията може да обхваща не повече от 10 % от популацията на животни от рода на едрия рогат добитък в една държава-членка.

1б. След консултации със съответния научен комитет възрастта, установена в член 1а, букви а) и в), може да бъде адаптирана въз основа на научния прогрес в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3.

По искане на държава-членка, което може да докаже подобрението на епидемиологичната обстановка на нейната територия въз основа на определени критерии, установени в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3, годишните програми за мониторинг за тази конкретна държава-членка могат да бъдат преработени.

Заинтересованата държава-членка предоставя доказателства за способността си да определи ефективността на прилаганите средства, както и да осигури опазването на здравето на хората и животните въз основа на резултатите от изчерпателен анализ на риска. По-специално държавата-членка доказва, че:

а)въз основа на актуалните резултати от тестовете, броят на случаите на СЕГ несъмнено намалява или се задържа на ниско ниво;

б)че е въвела и прилага поне от шест години пълна система за тестове на СЕГ (законодателството на Общността относно проследяването и идентифицирането на живите животни, както и наблюдение по отношение на СЕГ);

в)че е въвела и прилага поне от шест години законодателството на Общността за пълна забрана относно храненето на животните, отглеждани в земеделски стопанства.

2. Всяка държава-членка информира Комисията и другите държави-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет за появата на ТСЕ, различна от СЕГ.

3. Всички официални проучвания и лабораторни изследвания се документират в съответствие с приложение III, глава Б.

4. Държавите-членки представят на Комисията годишен отчет, който включва минимум информацията, посочена в приложение III, глава Б, част I. Отчетът за всяка календарна година се представя най-късно до 31 март на следващата година. Комисията представя на Постоянния ветеринарен комитет резюме на националните отчети, които включват минимум информацията, посочена в приложение III, глава Б, част II, в срок от три месеца от получаването на горепосочените отчети.

5. Правилата за изпълнение на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.