Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установяват разпоредби, чиято цел е да се гарантира сигурността на доставките на газ чрез осигуряване на правилно и постоянно функциониране на вътрешния пазар на, като се даде възможност за прилагане на извънредни мерки, когато пазарът вече не е в състояние да осигури изискваните доставки на газ, включително мерки за солидарност като крайно решение, и като се определят ясно отговорностите и тяхното разпределение между предприятията за природен газ, държавите членки и Съюза, както по отношение на превантивните действия, така и по отношение на реакцията на конкретни прекъсвания на доставките на газ. Настоящият регламент предвижда също прозрачни механизми, в дух на солидарност, относно координиране на планирането и реакцията при извънредна ситуация на национално, регионално равнище или на равнището на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

2)„клиент“ означава клиент съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива 2009/73/ЕО;

3)„битов клиент“ означава битов клиент съгласно определението в член 2, точка 25 от Директива 2009/73/ЕО;

4)„важна социална служба“ означава служба, свързана със здравеопазване, основни социални грижи, спешно реагиране, сигурността, образование или публичната администрация;

5)„защитен клиент“ означава битов клиент, който е свързан към газоразпределителна мрежа, и освен това, когато съответната държава членка реши, може също да означава едно или няколко от следните, при условие че предприятията или службите, посочени в букви а) и б), не съставляват повече от 20 % от общото годишно крайно потребление на газ в съответната държава членка:

а)малко или средно предприятие, при условие че е свързано към газоразпределителна мрежа;

б)важна социална служба, при условие че е свързана към газоразпределителна или газопреносна мрежа;

в)инсталация за централизирано топлоснабдяване, доколкото тя доставя отопление на битови потребители, малки или средни предприятия, или важни социални служби, при условие че тази инсталация не е в състояние да премине на други горива, различни от газ.

6)„защитен по линия на солидарността клиент“ означава битов клиент, който е свързан към газоразпределителна мрежа, и освен това може да включва едно от следните или двете заедно:

а)инсталация за централизирано топлоснабдяване, ако това е „защитен клиент“ в съответната държава членка и само доколкото тя доставя топлинна енергия на домакинства или важни социални служби, различни от учебни заведения и служби на публичната администрация;

б)важна социална служба, ако това е „защитен клиент“ в съответната държава членка, различен от учебни заведения и служби на публичната администрация;

7)„компетентен орган“ означава определен от държава членка национален правителствен орган или национален регулаторен орган, който осигурява изпълнението на мерките, предвидени в настоящия регламент;

8)„национален регулаторен орган“ означава национален регулаторен орган, определен в съответствие с член 39, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО;

9)„предприятие за природен газ“ означава предприятие за природен газ съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/73/ЕО;

10)„договор за доставка на газ“ означава договор за доставка на газ съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива 2009/73/ЕО;

11)„пренос“ означава пренос съгласно определението в член 2, точка 3 от Директива 2009/73/ЕО;

12)„оператор на газопреносна система“ означава оператор на газопреносна система съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2009/73/ЕО;

13)„разпределение“ означава разпределение съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2009/73/ЕО;

14)„оператор на газоразпределителна система“ означава оператор на газоразпределителна система съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО;

15)„междусистемен газопровод“ означава междусистемен газопровод съгласно определението в член 2, точка 17 от Директива 2009/73/ЕО;

16)„коридори за спешно снабдяване“ означава пътищата на Съюза за доставка на газ, които подпомагат държавите членки за по-добро смекчаване на последиците от възможно прекъсване на доставките или инфраструктурата;

17)„капацитет за съхранение“ означава капацитет за съхранение съгласно определението в член 2, точка 28 от Регламент (ЕО) № 715/2009;

18)„технически капацитет“ означава технически капацитет съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕО) № 715/2009;

19)„гарантиран капацитет“ означава гарантиран капацитет съгласно определението в член 2, точка 16 от Регламент (ЕО) № 715/2009;

20)„прекъсваем капацитет“ означава прекъсваем капацитет съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009;

21)„капацитет на съоръжение за ВПГ“ означава капацитет на съоръжение за ВПГ съгласно определението в член 2, точка 24 от Регламент (ЕО) № 715/2009;

22)„оператор на система за съхранение“ означава оператор на система за съхранение съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива 2009/73/ЕО;

23)„съоръжение за съхранение“ означава съоръжение за съхранение съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива 2009/73/ЕО;

24)„система“ означава система съгласно определението в член 2, точка 13 от Директива 2009/73/ЕО;

25)„ползвател на системата“ означава ползвател на системата съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива 2009/73/ЕО;

26)„спомагателни услуги“ означава спомагателни услуги съгласно определението в член 2, точка 14 от Директива 2009/73/ЕО;

27)„график на запълване“ означава поредица от ориентировъчни междинни цели за подземните съоръжения за съхранение на газ на всяка държава членка, които представляват плана на съответната държава членка за запълване, определени в съответствие с член 6а, параграф 7;

28)„цел за запълване“ означава обвързваща цел за степента на запълване на общия капацитет на подземните съоръжения за съхранение на газ;

29)„стратегически резерв“ означава подземно съхранение или част от подземно съхранение на невтечнен природен газ, който е закупен, управляван и съхраняван от операторите на преносни системи, от образувание, определено от държавите членки, или от предприятие, и който може да бъде освободен само след предварително уведомление или разрешение на публичен орган, и като цяло се освобождава в случай на:

а)сериозен недостиг на доставките;

б)прекъсване на доставките: или

в)обявяване на извънредна ситуация съгласно посоченото в член 11, параграф 1, буква в);

30)„балансиращ запас“ означава невтечнен природен газ, който е:

а)закупен, управляван и съхраняван подземно от оператори на газопреносни системи или от образувание, определено от държавата членка, изключително за изпълнение на функциите на оператори на газопреносни системи и за целите на сигурността на доставките на газ; и

б)освобождаван само когато е необходим за поддържане на експлоатацията на системата при сигурни и надеждни условия в съответствие с член 13 от Директива 2009/73/ЕО и с членове 8 и 9 от Регламент (ЕС) № 312/2014;

31)„подземно съоръжение за съхранение на газ“ означава съоръжение за съхранение съгласно определението в член 2, точка 9 от Директива 2009/73/ЕО, което се използва за съхранение на природен газ, включително балансиращ запас, и което е свързано към преносна или разпределителна система, с изключение на съхранение в надземни сферични съоръжения или съхранение в тръбопроводи;

32)„газ“ означава природен газ съгласно определението в член 2, точка 1, от Директива (ЕС) 2024/1788 .

Член 3

Отговорност за сигурността на доставките на газ

1. Сигурността на доставките на газ е споделена отговорност на предприятията за природен газ, държавите членки, по-специално чрез техните компетентни органи, и Комисията, в рамките на съответните им сфери на дейност и компетентност.

2. Всяка държава членка определя компетентен орган. Компетентните органи си сътрудничат помежду си при изпълнението на настоящия регламент. Държавите членки могат да разрешат на компетентния орган да делегира конкретни задачи, определени в настоящия регламент, на други органи. Когато компетентните органи делегират задачата за обявяване на което и да е от нивата за опасност, посочени в член 11, параграф 1, те делегират тази задача единствено на публичен орган, на оператор на газопреносна система или оператор на газоразпределителна система. Делегираните задачи се изпълняват под надзора на компетентния орган и се определят в превантивния план за действие и в плана за действие при извънредни ситуации.

3. Всяка държава членка незабавно съобщава на Комисията наименованието на своя компетентен орган, оповестява го и съобщава за всички промени в него.

4. При изпълнение на мерките, предвидени в настоящия регламент, компетентният орган определя ролите и отговорностите на отделните участници по начин, с който да се гарантира спазването на подход на три нива, като на първо място се ангажират предприятията за природен газ, когато е целесъобразно — електроенергийните предприятия, и отрасълът, на второ място държавите членки на национално или регионално равнище, и на трето място Съюзът.

5. Комисията координира действията на компетентните органи на регионално равнище и на равнището на Съюза съгласно настоящия регламент, inter alia, чрез КГПГ или, по-специално в случай на извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза съгласно член 12, параграф 1, чрез групата за управление на кризи, посочена в член 12, параграф 4.

6. В случай на извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза, операторите на газопреносни системи си сътрудничат и обменят информация чрез РСК за газ, създадена от ЕМОПС за газ. ЕМОПС за газ, информират съответно Комисията и компетентните органи на съответната държава членка.

7. В съответствие с член 7, параграф 2 се посочват основните транснационални рискове за сигурността на доставките на газ за Съюза и на тази основа се определят рискови групи. Тези рискови групи представляват основа за засилено регионално сътрудничество с цел повишаване на сигурността на доставките на газ и дават възможност за договаряне на подходящи и ефективни трансгранични мерки по коридорите за спешно снабдяване за всички засегнати държави членки в рисковите групи и извън тях.

Списъкът на тези рискови групи и техният състав са определени в приложение I. Съставът на рисковите групи не представлява пречка за каквато и да е друга форма на регионално сътрудничество в полза на сигурността на доставките.

8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19 с цел актуализиране на посочения в приложение I състав на рисковите групи, чрез изменения на това приложение, с оглед да се отрази развитието на големите транснационални рискове за сигурността на доставките на газ в Съюза и тяхното въздействие върху държавите членки и които вземат предвид резултатите от провежданата от ЕМОПС за газ симулация в рамките на Съюза на сценариите за прекъсване на доставките на газ и инфраструктурата в съответствие с член 7, параграф 1. Преди да пристъпи към актуализиране, Комисията провежда консултации с КГПГ в състав, посочен в член 4, параграф 4, относно предвидената актуализация.

Член 4

Координационна група по природния газ

1. Създава се Координационна група по природния газ (КГПГ), която да улеснява координацията на мерките във връзка със сигурността на доставките на газ. КГПГ е съставена от представители на държавите членки, по-специално представители на техните компетентни органи, както и на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“), ЕМОПС за газ и представителни организации на съответния отрасъл и на съответните клиенти. Комисията, след консултация с държавите членки, взема решение относно състава на КГПГ, като гарантира, че тя е напълно представителна. Комисията председателства КГПГ. КГПГ приема свой процедурен правилник.

2. С КГПГ се провежда консултация и тя подпомага Комисията по-специално по следните въпроси:

а) сигурността на доставките на газ в който и да е момент, и по-специално в случай на извънредна ситуация;

б) цялата информация, имаща отношение към сигурността на доставките на газ на национално, регионално равнище и на равнището на Съюза;

в) добрите практики и евентуалните насоки за всички заинтересовани страни;

г) нивото на сигурност на доставките на газ, целевите показатели и методологиите за оценка;

д) сценарии на национално, регионално равнище и на равнището на Съюза, и проверка на равнищата на готовност;

е) оценката на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации, съгласуваността между различните планове и изпълнението на предвидените в тях мерки;

ж) координация на мерките за справяне с извънредни ситуации в Съюза, с договарящите се страни от Енергийната общност, и с други трети държави;

з) помощта, необходима на най-засегнатите държави членки.

3. Комисията свиква редовно заседания на КГПГ и споделя информацията, получена от компетентните органи, като опазва поверителността на чувствителната от търговска гледна точка информация.

4. Комисията може да свика КГПГ в състав, ограничен до представителите на държавите членки, и по-специално на техните компетентни органи. Комисията свиква КГПГ в ограничения състав по искане на един или повече представители на държавите членки, и по-специално на техните компетентни органи. В този случай член 16, параграф 2 не се прилага.

Член 5

Стандарт за инфраструктура

1. Всяка държава членка или — когато държавата членка предвижда това — компетентният ѝ орган гарантират вземането на необходимите мерки, така че в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура техническият капацитет на останалата инфраструктура, определен по формулата N – 1, както е посочено в точка 2 от приложение II, да е в състояние, без да се засяга параграф 2 от настоящия член, да доставя необходимите количества газ за задоволяване на общото търсене на газ в района на изчислението за един ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. Това се прави въз основа на тенденциите в потреблението на газ, дългосрочното въздействие на мерките за енергийна ефективност и равнищата на използване на съществуващата инфраструктура.

Посоченото в първата алинея от настоящия параграф задължение не засяга отговорността на системните оператори да направят съответните инвестиции и задълженията на операторите на газопреносни системи, предвидени в Регламент (ЕО) № 715/2009 и в Директива 2009/73/ЕО.

2. Задължението да се гарантира, че останалата инфраструктура има технически капацитет да задоволи общото търсене на газ, посочено в параграф 1 от настоящия член, се счита за изпълнено и когато компетентният орган докаже в превантивния план за действие, че едно прекъсване на доставките на газ може да бъде навреме и в достатъчна степен компенсирано от подходящи пазарни мерки от страна на търсенето. За тази цел формулата N – 1 се изчислява, както е посочено в приложение II, точка 4.

3. Когато е целесъобразно в съответствие с оценките на риска, посочени в член 7, компетентните органи на съседни държави членки могат да се договорят да изпълняват съвместно задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член. В такъв случай компетентните органи представят изчислението на формулата N – 1 в оценката на риска, както и обяснение, в регионалните раздели на превантивните планове за действие, за начина, по който това задължение се изпълнява чрез постигнатите договорености. Прилага се точка 5 от приложение II.

4. Операторите на газопреносни системи позволяват постоянен физически капацитет за пренос на газ в двете посоки („двупосочен капацитет“) по всички междусистемни връзки между държавите членки, освен:

а) в случай на връзки с производствени съоръжения, съоръжения за ВПГ и газоразпределителни мрежи; или

б) когато е предоставено освобождаване от посоченото задължение, след извършване на подробна оценка и консултации с други държави членки и Комисията в съответствие с приложение III.

По отношение на процедурата за осигуряване или повишаване на двупосочния капацитет по дадена междусистемна връзка или за освобождаване или удължаване на срока на освобождаването от посоченото задължение се прилага приложение III. Комисията оповестява и актуализира списъка на освобождаванията.

5. Предложение за осигуряване или повишаване на двупосочния капацитет или искане за освобождаване или удължаване на срока на освобождаването включват анализ на разходите и ползите, изготвен въз основа на методологията съгласно член 11 от Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета и се основават на следните елементи:

а) оценка на пазарното търсене;

б) прогнози за търсенето и предлагането;

в) евентуалното икономическо въздействие върху съществуващата инфраструктура;

г) проучване за осъществимост;

д) разходите за двупосочен капацитет, включително необходимото укрепване на газопреносната система; и

е) ползите за сигурността на доставките на газ при отчитане на евентуалния принос на двупосочния капацитет за спазване на стандарта за инфраструктура, посочен в настоящия член.

6. Националните регулаторни органи отчитат ефективно извършените разходи за изпълнение на задължението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и разходите за осигуряване на двупосочен капацитет, така че да предоставят подходящи стимули, когато определят или одобряват по прозрачен и подробен начин тарифите или методологиите в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2009 и член 41, параграф 8 от Директива 2009/73/ЕО.

7. Доколкото дадена инвестиция за осигуряване или повишаване на двупосочен капацитет не се налага от пазара, но се смята за необходима за целите на сигурността на доставките на газ и когато тази инвестиция води до разходи в повече от една държава членка или в една държава членка в полза на друга държава членка, националните регулаторни органи на всички засегнати държави членки вземат съгласувано решение за разпределението на разходите, преди да се вземе инвестиционно решение. При разпределението на разходите се вземат предвид принципите и елементите, посочени в член 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 347/2013, и по-специално съотношението на ползите от инфраструктурните инвестиции за увеличаване на сигурността на доставките на газ на засегнатите държави членки, както и вече направените инвестиции във въпросната инфраструктура. Разпределението на разходите не води до ненужно нарушаване на конкуренцията и на ефективното функциониране на вътрешния пазар и не причинява неблагоприятно въздействие върху пазара.

8. Компетентният орган гарантира, че всяка нова газопреносна инфраструктура допринася за сигурността на доставките на газ чрез разработването на добре свързана мрежа, включително, по целесъобразност, чрез достатъчен брой трансгранични входни и изходни точки във връзка с търсенето на пазара и установените рискове.

В оценката на риска компетентният орган извършва оценка с интегрирана перспектива относно газовите и електроенергийните системи дали съществуват вътрешни ограничаващи фактори и дали националният капацитет и инфраструктура за приемане на газ, по-специално преносните мрежи, са в състояние да адаптират националните и трансграничните потоци газ към сценария на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура на национално равнище и най-голямата единична газова инфраструктура от общ интерес за рисковата група, посочена в оценката на риска.

(9) Като изключение от параграф 1 от настоящия член и при спазване на установените в настоящия параграф условия Люксембург, Словения и Швеция не са обвързани със задължението, установено в посочения параграф, но се стремят да го изпълнят, като същевременно гарантират доставките на газ за защитените клиенти в съответствие с член 6.

Изключението се прилага за Люксембург, при условие че Люксембург:

а)има най-малко два междусистемни газопровода с други държави членки;

б)има най-малко два различни източника на доставки на газ; и

в)няма съоръжения за съхранение на територията си.

Изключението се прилага за Словения, при условие че Словения:

а)има най-малко два междусистемни газопровода с други държави членки;

б)има най-малко два различни източника на доставки на газ; и

в)няма съоръжения за съхранение или съоръжение за ВПГ на територията си.

Изключението се прилага за Швеция, при условие че Швеция:

а)не осъществява транзит на газ за други държави членки през територията си;

б)има годишно брутно вътрешно потребление на газ, по-малко от 2 млн. тона нефтен еквивалент; и

в)има по-малко от 5 % от общото първично потребление на енергия от газ.

Люксембург, Словения и Швеция информират Комисията за всяка промяна, засягаща условията, установени в настоящия параграф. Предвиденото в настоящия параграф изключение престава да се прилага, ако дори едно от посочените условия вече не е изпълнено.

Като част от националната оценка на риска, която се извършва в съответствие с член 7, параграф 3, Люксембург, Словения и Швеция описват състоянието по отношение на съответните условия, установени в настоящия параграф, и перспективите да изпълнят задължението по параграф 1 от настоящия член, като вземат предвид икономическия ефект от спазването на стандарта за инфраструктура, развитието на пазара на газ и проектите за газова инфраструктура в рисковата група. Въз основа на предоставената в националната оценка на риска информация и ако съответните условия, установени в настоящия параграф, са все още изпълнени, Комисията може да реши, че изключението може да продължи да се прилага за още четири години. В случай на положително решение установената в настоящата алинея процедура се повтаря след четири години.

Член 6

Стандарт за доставки на газ

1. Компетентният орган изисква от определени от него предприятия за природен газ да предприемат мерки, за да гарантират доставките на газ на защитените клиенти в държавата членка във всеки един от следните случаи:

а) екстремни температури в продължение на 7-дневен пиков период, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години;

б) всеки период от 30 дни на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години;

в) за период от 30 дни в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура при средностатистически зимни условия.

До 2 февруари 2018 г. всяка държава членка уведомява Комисията за своето определение за защитени клиенти, за годишни количества на потребление на газ от защитените клиенти и за процента от общото годишно крайно потребление на газ в съответната държава членка, който тези количества на потребление представляват. Когато държава членка включи в своето определение за защитени клиенти категориите, посочени в член 2, точка 5, букви а) или б), тя посочва количествата потребление на газ от клиентите, спадащи към посочените категории, и процента, който всяка от тези групи клиенти представлява в общото годишно крайно потребление на газ.

Компетентният орган определя предприятията за природен газ, посочени в първа алинея от настоящия параграф, и ги посочва в превантивния план за действие.

Всички нови непазарни мерки, предвидени да гарантират стандарта за доставки на газ, трябва да са в съответствие с процедурата, определена в член 9, параграфи 4—9.

Държавите членки могат да изпълнят задължението по първа алинея, като въведат мерки за енергийна ефективност или заменят газа с други енергийни източници, inter alia, възобновяеми енергийни източници, доколкото се постига същото ниво на защита.

2. Всеки стандарт за увеличени доставки на газ, надхвърлящ периода от 30 дни, посочен в параграф 1, букви б) и в), или всяко допълнително задължение, наложено от съображения за сигурност на доставките на газ, се основават на оценката на риска, отразяват се в превантивния план за действие и:

а) отговарят на изискванията на член 8, параграф 1;

б) не оказват отрицателно въздействие върху способността на никоя друга държава членка да извършва доставки на газ за своите защитени клиенти в съответствие с настоящия член в случай на извънредна ситуация на национално, регионално равнище или на равнището на Съюза; и

в) отговарят на изискванията, посочени в член 12, параграф 5, в случай на извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза.

Комисията може да изиска обосновка, показваща съответствието на всяка мярка, посочена в първа алинея, с условията, установени в нея. Тази обосновка се оповестява от компетентния орган на държавата членка, която въвежда мярката.

Всяка нова непазарна мярка, съгласно първа алинея от настоящия параграф, приета на или след 1 ноември 2017 г., трябва да съответства на процедурата, установена в член 9, параграфи 4—9.

3. След края на периодите, установени от компетентния орган в съответствие с параграфи 1 и 2, или при по-тежки условия от тези, установени в параграф 1, компетентният орган и предприятията за природен газ се стремят да запазят, доколкото е възможно, доставките на газ, по-специално за защитените клиенти.

4. Наложените на предприятията за природен газ задължения за изпълнение на стандартите за доставки на газ, определени в настоящия член, се прилагат без дискриминация и не трябва да създават ненужна тежест за тези предприятия.

5. Предприятията за природен газ могат по целесъобразност да изберат да изпълняват своите задължения, основани на настоящия член, на регионално равнище или на равнището на Съюза. Компетентните органи нямат право да изискват определените в настоящия член стандарти за доставка на газ да бъдат изпълнявани въз основа на инфраструктура, намираща се само на тяхна територия.

6. Компетентните органи гарантират, че са създадени условия за доставки към защитените клиенти, без това да засяга правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар и на цена, отчитаща пазарната стойност на доставките.

Член 6а

Цели за запълване и графици на запълване

1. При спазване на параграфи 2 – 5е държавите членки трябва да постигат във всеки момент от времето в периода от 1 октомври до 1 декември всяка година следните цели за запълване на общия капацитет на всички подземни съоръжения за съхранение на газ, които са разположени на тяхна територия и са пряко свързани с пазарна зона на тяхна територия, както и на съоръженията за съхранение, изброени в приложение Iб:

а) за 2022 г.: 80 %;

б) от 2023 г.: 90 %.

За спазване на настоящия параграф държавите членки вземат предвид целта за гарантиране на сигурността на доставките на газ в Съюза в съответствие с член 1.

2. Независимо от параграф 1 и без да се засягат задълженията на други държави членки за запълване на съответните подземни съоръжения за съхранение на газ, целта за запълване на всяка държава членка, в която са разположени подземни съоръжения за съхранение на газ, се ограничава до обем, съответстващ на 35 % от средното годишно потребление на газ през предходните пет години за посочената държава членка.

3. Независимо от параграф 1 и без да се засягат задълженията на други държави членки за запълване на съответните подземни съоръжения за съхранение на газ, целта за запълване на всяка държава членка, в която са разположени подземните съоръжения за съхранение на газ, се намалява с обема, доставен на трети държави през референтния период 2016–2021 г., ако средният доставен обем е бил над 15 TWh годишно по време на периода за изтегляне на газ от съоръжението за съхранение (октомври — април).

4. За подземните съоръжения за съхранение на газ, изброени в приложение Iб, се прилагат целите запълване съгласно параграф 1 и графиците на запълване съгласно параграф 7. Подробностите за задълженията за всяка държава членка ще бъдат определени в двустранно споразумение в съответствие с приложение Iб.

5. Държава членка може частично да постигне целта за запълване, като се отчита ВПГ, физически съхраняван и наличен в съоръжения за ВПГ, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) газовата система включва значителен капацитет за съхранение на ВПГ, който годишно представлява повече от 4 % от средното национално потребление за предходните пет години;

б) държавата членка е наложила задължение на доставчиците на газ да съхраняват минимални количества газ в подземни съоръжения за съхранение на газ и/или съоръжения за ВПГ в съответствие с член 6б, параграф 1, буква а).

5а. Независимо от параграф 1, и без да се засяга задължението на други държави членки да запълват съответните подземни съоръжения за съхранение на газ, в случай на трудни условия, които ограничават способността да се гарантира, че подземните газохранилища се запълват в съответствие с настоящия регламент, всяка държава членка може да реши да се отклони от целта за запълване, определена в параграф 1, буква б), с до 10 процентни пункта.

5б. Независимо от параграф 1, в допълнение към евентуално отклонение в съответствие с параграф 5а, и без да се засяга задължението на другите държави членки да запълнят съответните подземни съоръжения за съхранение на газ, всяка държава членка може да реши да се отклони от целта за запълване, определена в параграф 1, буква б), с до пет процентни пункта, ако:

а) нейното национално производство на газ надвишава средното ѝ годишно потребление на газ за предходните две години; или

б) специфичните технически характеристики на отделно подземно съоръжение за съхранение на газ с технически капацитет над 40 TWh, разположено на тяхна територия, изискват бавна скорост на нагнетяване, което води до изключително дълъг период на нагнетяване от повече от 115 дни.

Дадена държава членка може да използва възможностите за гъвкавост, предвидени в първата алинея, само ако това не оказва отрицателно въздействие върху способността на пряко свързаните държави членки да доставят газ на своите защитени клиенти или ако това не оказва отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар на газ. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, като използва възможностите за гъвкавост, посочени в настоящата алинея, прави оценка на потенциалните последици от прилагането на тези възможности за гъвкавост и незабавно информира КГПГ.

5в. В случай на трайни неблагоприятни пазарни условия и при условие че сигурността на доставките за Съюза и за държавите членки не е застрашена, на Комисията се предоставя правомощието да увеличава за един сезон на запълване равнището на отклонение, разрешено съгласно параграф 5а от настоящия член, чрез делегиран акт в съответствие с член 19. Това увеличение не може да надвишава допълнителни пет процентни пункта. Когато прави оценка на потенциално увеличение, Комисията взема предвид по-специално степента на запълване на газохранилищата, доставките на газ в световен мащаб, прогнозата на ЕМОПС за газ относно сезонните доставки и индикациите за манипулиране на пазара. Когато увеличава, в съответствие с настоящия параграф, равнището на отклонение, разрешено съгласно параграф 5а от настоящия член, Комисията адаптира обемите, определени в параграф 2 от настоящия член и в член 6в, параграфи 1 и 5, в същата степен, за да се гарантира пълно съответствие на целите за запълване, приложими за държавите членки.

5г. Държавите членки могат при същите условия като определените в параграф 5а да решат да се отклонят с до три процентни пункта и осемдесет и осем стотни от определения в параграф 2 обем.

5д. Държавите членки могат при същите условия като определените в параграф 5а от настоящия член да решат да се отклонят с до един процентен пункт и шестдесет и шест стотни от определения в член 6в, параграфи 1 и 5 обем на средното годишно потребление на газ.

5е. Държава членка, която използва някоя от възможностите за гъвкавост, предвидени в параграфи 5а – 5д, се консултира с Комисията и представя незабавно обосновка. Комисията предоставя без забавяне актуализирана информация на КГПГ и на всички пряко засегнати държави членки относно кумулативното въздействие на всички използвани възможности за гъвкавост.

6. За да постигнат целта за запълване, държавите членки се стремят да следват графика на запълване, определен в съответствие с параграф 7.

7. За 2023 г. и следващите години всяка държава членка с подземни съоръжения за съхранение на газ подава на Комисията до 15 септември на предходната година график на запълване с междинни цели за февруари, май, юли и септември, включително техническа информация в обобщен вид за подземните съоръжения за съхранение на газ на нейна територия, пряко свързани с нейната пазарна зона. Графикът на запълване и междинните цели се основават на средния процент на запълване през предходните пет години.

За държавите членки, за които целта за запълване е намалена до 35 % от тяхното средно годишно потребление на газ съгласно параграф 2, междинните цели на графика на запълване се намаляват съответно.

Комисията информира без ненужно забавяне КГПГ за обобщените графици на запълване, подадени от държавите членки.

8. Всяка държава членка предприема всички необходими мерки в съответствие с член 6б, за да се постигне целта за запълване. Когато през дадена година държава членка не постигне своята цел за запълване, тя предприема ефективни мерки за гарантиране на сигурността на доставките, като същевременно отчита въздействието на цената върху пазара на газ. Когато държава членка не успее да постигне целта за запълване, тази държава членка информира без забавяне Комисията и КГПГ, като посочва причините за непостигането на целта за запълване и предприетите мерки.

9. Целта за запълване не се прилага, когато и докато Комисията е обявила извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза съгласно член 12 по искане, в зависимост от случая, на една или повече държави членки, които са обявили извънредна ситуация на национално равнище.

10. Компетентният орган на всяка държава членка може да предприема всички необходими мерки в съответствие с член 6б, за да се изпълни графикът на запълване, включително да въвежда обвързващи междинни цели на национално равнище. Той провежда непрекъснат мониторинг на съгласуването с графика на запълване и редовно информира КГПГ за съгласуването с графика на запълване. Комисията редовно информира КГПГ за степента, в която всяка държава членка изпълнява индикативния график.

11. В случай на значително и устойчиво отклонение от страна на държава членка от графика на запълване, застрашаващо постигането на целта за запълване, или в случай на отклонение от целта за запълване, което не е разрешено съгласно параграфи 5а – 5д, Комисията, когато е целесъобразно, след като се консултира с КГПГ и със засегнатите държави членки, издава препоръка до посочената държава членка или до засегнатите други държави членки относно мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се преодолее това отклонение или да се намали до минимум въздействието върху сигурността на доставките, като в същото време се вземат предвид, наред с другото, евентуално наличие на трудни условия или на неблагоприятни пазарни условия, както и спецификите на държавите членки, като например техническите характеристики и размера на подземните съоръжения за съхранение на газ спрямо вътрешното потребление на газ, намаляващото значение на подземните съоръжения за съхранение на нискокалоричен газ за сигурността на доставките на газ, както и капацитетът на съществуващите съоръжения за съхранение на ВПГ.

Член 6б

Изпълнение на целите за запълване:

1. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, включително предвиждане на финансови стимули или компенсации за участниците на пазара, с цел постигане на целите за запълване, определени съгласно член 6а. При осигуряване на постигането на целите за запълване държавите членки дават приоритет, когато е възможно, на пазарните мерки.

Доколкото всяка от мерките, предвидени в настоящия член, са задължения и правомощия на националния регулаторен орган, съгласно член 41 от Директива 2009/73/ЕО, националните регулаторни органи отговарят за предприемането на тези мерки.

Мерките, предприети съгласно настоящия параграф, по-специално, могат да включват:

a)изискване от доставчиците на газ да съхраняват минимални количества газ в съоръжения за съхранение, включително подземни съоръжения за съхранение на газ и/или съоръжения за съхранение на ВПГ, като обемът на тези количества да бъде определен въз основа на количеството газ, доставяно от доставчиците на газ на защитени клиенти;

б)изискване от операторите на системи за съхранение да предлагат чрез тръжна процедура капацитета си на участниците на пазара;

в)изискване от операторите на газопреносни системи или образуванията, определени от държавата членка, да закупуват и управляват балансиращи запаси изключително за изпълнение на функциите си като оператори на газопреносни системи и, когато е необходимо, да налагат задължение на други определени образувания за целите на гарантиране на сигурността на доставките на газ в случай на извънредна ситуация, съгласно посоченото в член 11, параграф 1, буква в);

г)използване на координирани инструменти като платформи за закупуване на ВПГ с други държави членки, за да се увеличи максимално използването на ВПГ и да се намалят инфраструктурните и регулаторните пречки пред споделеното използване на ВПГ за запълване на подземните съоръжения за съхранение на газ;

д)използване на доброволен механизъм за съвместно възлагане на обществени поръчки за природен газ, като за изпълнението на този механизъм Комисията може, ако е необходимо, да издаде до 1 август 2022 г., насоки за прилагането му;

е)предоставяне на финансови стимули за участниците на пазара, включително операторите на системи за съхранение, като например, договори за разлика, или предоставяне на компенсации за участниците на пазара за недостига на приходи или за разходите, понесени от тях вследствие на задължения на участниците на пазара, включително операторите на системи за съхранение, които не могат да бъдат покрити от приходите;

ж)изискване притежателите на капацитет за съхранение да използват или да освобождават неизползвани резервирани капацитети, докато притежателят на капацитет за съхранение, който не използва капацитета за съхранение, продължава да бъде задължен да заплати договорената цена за целия срок на договора за съхранение;

з)приемане на ефективни инструменти за закупуване и управление на стратегически резерв от публични или частни образувания, при условие, че такива инструменти не нарушават конкуренцията или правилното функциониране на вътрешния пазар;

и)назначаване на специално образувание със задача да постигне целта за запълване, в случай че целта за запълване не бъде постигната по друг начин;

й)предоставяне на отстъпки от тарифите за съхранение;

к)събиране на приходите, необходими за възстановяване на капиталовите и оперативните разходи, свързани с регулираните съоръжения за съхранение, като тарифи за съхранение и като специална такса, включена в тарифите за пренос, събирани само от изходните точки до крайните клиенти, намиращи се в същите държави членки, при условие, че приходите, събирани чрез тарифите, не са по-големи от разрешените приходи;

2. Мерките, предприети от държавите членки съгласно параграф 1 от настоящия член, се ограничават до това, което е необходимо за изпълнението на графиците на запълване и за постигането на целите за запълване. Всички мерки, предприети съгласно член 6а, параграфи 8 и 10, трябва да бъдат ясно дефинирани, прозрачни, пропорционални, недискриминационни и проверими. Те не може да нарушават неоправдано конкуренцията или правилното функциониране на вътрешния пазар на газ, нито да застрашават сигурността на доставките на газ за други държави членки или за Съюза. Държавите членки информират Комисията и КГПГ за тези мерки без забавяне.

3. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират използването по ефективен начин на съществуващата инфраструктура на национално и регионално равнище за целите на сигурността на доставките на газ. Тези мерки при никакви обстоятелства не блокират или ограничават трансграничното използване на съоръженията за съхранение или съоръженията за ВПГ и не ограничават капацитета за трансграничен пренос, разпределен в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/459 на Комисията . 4. Когато предприемат мерки съгласно настоящия член, държавите членки прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, като същевременно постигат целите на съответните си мерки в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета .

Член 6в

Договорености за съхранение и механизъм за споделяне на тежестта

1. Държава членка без подземни съоръжения за съхранение на газ гарантира, че участниците на пазара в рамките на тази държава членка разполагат с договорености с операторите на подземни системи за съхранение или с други участници на пазара в държавите членки, които притежават подземни съоръжения за съхранение на газ. Тези договорености предвиждат използването, до 1 декември, на обеми за съхранение, съответстващи на най-малко 15 % от средното годишно потребление на газ през предходните пет години на държавата членка без подземни съоръжения за съхранение на газ. Въпреки това, когато капацитетът за трансграничен пренос или други технически ограничения не позволяват на държава членка без подземни съоръжения за съхранение на газ да използва напълно 15 % от тези обеми за съхранение, тази държава членка съхранява само технически възможните обеми.

В случай че техническите ограничения не позволяват на държава членка да изпълни задължението по първа алинея и същата държава членка е въвела задължение да съхранява други горива, за да замени газа, задължението по първа алинея може по изключение да бъде изпълнено чрез еквивалентно задължение за съхранение на горива, различни от газ. Техническите ограничения и еквивалентността на мярката се доказват от въпросната държава членка.

2. Чрез дерогация от параграф 1 държава членка без подземни съоръжения за съхранение на газ може да разработи механизъм за споделяне на тежестта с една или повече държави членки с подземни съоръжения за съхранение на газ („механизъм за споделяне на тежестта“).

Механизмът за споделяне на тежестта се основава на съответните данни от последната оценка на риска съгласно член 7 и взема предвид всеки един от следни параметри:

a)разходите за финансова подкрепа за постигане на целите за запълване, с изключение на разходите за изпълнение на задълженията по отношение на стратегическия резерв;

б)количествата газ, необходими за задоволяване на търсенето на защитените клиенти в съответствие с член 6, параграф 1;

в)техническите ограничения, включително разполагаемия капацитет за съхранение под земята, техническия капацитет за трансграничен пренос и дебита на изтегляне на газ от съоръженията за съхранение.

Държавите членки без подземни съоръжения за съхранение на газ доказват, че спазват параграф 1, и уведомяват Комисията за това.

3. Като преходна мярка, държави членки без подземни съоръжения за съхранение на газ, които имат подземни съоръжения за съхранение на газ, включени в последния списък на проекти от общ интерес, посочен в Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета , могат частично да изпълнят изискванията по параграф 1, като отчитат запасите от ВПГ в съществуващите плаващи складови съоръжения, докато не започнат да функционират подземните съоръжения за съхранение на газ.

4. Държавите членки без подземни съоръжения за съхранение на газ могат да предоставя стимули или финансова компенсация на участниците на пазара или на операторите на газопреносни системи според случая, за недостига на приходи или за разходите, понесени от тях, вследствие на изпълнението на техните задължения за съхранение съгласно настоящия член, когато такъв недостиг или такива разходи не могат да бъдат покрити от приходи, за гарантиране на изпълнението на задължението за съхранение на газ в други държави членки съгласно параграф 1 или с цел изпълнение на механизма за споделяне на тежестта. Ако стимулът или финансовата компенсация се финансират чрез налог, този налог не се прилага за трансгранични точки за междусистемно свързване.

5. Независимо т параграф 1, когато държава членка има подземни съоръжения за съхранение на газ на собствена територия, чийто общ капацитет е по-голям от годишното потребление на газ в същата държава членка, държавите членки без подземни съоръжения за съхранение на газ, които имат достъп до тези съоръжения:

а) гарантират, че обемите за съхранение във всеки момент от времето в периода от 1 октомври до 1 декември съответстват най-малко на средната стойност на използвания капацитет за съхранение за предходните пет години, определен, наред с другото, като се вземат предвид потоците по време на сезона на изтегляне на газ през предходните пет години от държавите членки, в които се намират съоръженията за съхранение; или

б) доказват, че е бил резервиран капацитет за съхранение, еквивалентен на обема, обхванат от задължението по буква а).

Ако държавата членка без подземни съоръжения за съхранение на газ може да докаже, че е резервиран капацитет за съхранение, еквивалентен на обема, обхванат от задължението по буква а) от първа алинея, се прилага параграф 1.

Задължението по настоящия параграф се ограничава до 15 % от средното годишно потребление на газ през предходните пет години в съответната държава членка.

Член 6г

Мониторинг и прилагане

1. Операторите на системи за съхранение докладват степента на запълване, както е определена съгласно член 6а, пред компетентния орган във всяка държава членка, където се намират съответните подземни съоръжения за съхранение на газ, и, ако е приложимо, пред образувание, определено от тази държава членка („определеното образувание“).

2. Компетентният орган и, ако е приложимо, определеното образувание на всяка държава членка, провеждат мониторинг на степента на запълване на подземните съоръжения за съхранение на газ на своята територия в края на всеки месец и докладват резултатите пред Комисията без ненужно забавяне. Компетентният орган включва също и информация относно дела на произхождащия от Русия газ, съхраняван в тази държава членка като част от работния капацитет на съоръженията за съхранение, когато е налична такава информация.

Комисията може, когато е целесъобразно, да покани Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) да окаже съдействие при такъв мониторинг.

3. Въз основа на информацията, предоставена от компетентния орган и, ако е приложимо, от определения орган на всяка държава членка, Комисията докладва редовно на КГПГ.

4. КГПГ подпомага Комисията при мониторинга на изпълнението на графиците на запълване и на постигането на целите за запълване и разработва насоки за Комисията относно подходящи мерки, за да се гарантира по-добро съгласуване в случай, че държави членки се отклонят от графиците на запълване, което отклонение застрашава постигането на целта за запълване, или за да се гарантира, че целта за запълване е постигната. Когато е целесъобразно, Комисията може да приема мерки за по-ефективно използване на възможностите, предлагани от механизма за обединяване на търсенето и за съвместно закупуване, създаден с Регламент (ЕС) 2022/2576 на Съвета . 5. Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на целта за запълване, както и за осигуряване на изпълнението на задълженията за съхранение от страна на участниците на пазара, от които се изисква постигане на целта за запълване, включително като налагат достатъчно възпиращи санкции и глоби на тези участници на пазара. Това не засяга ролята на Комисията да провежда мониторинг и да осигурява правилното прилагане на настоящия регламент, включително при предоставянето на насоки на държавите членки във връзка с усилията им за прилагане на настоящия параграф.

6. Когато трябва да бъде обменена чувствителна търговска информация, Комисията може да свиква заседания на КГПГ, които са ограничени до държавите членки и Комисията.

7. Обменяната информация се ограничава до това, което е необходимо за целите на мониторинга на спазването на настоящия регламент.

Комисията, националните регулаторни органи и държавите членки запазват поверителността на чувствителната търговска информация, получена за целите на изпълнение на задълженията им.

Член 7

Оценка на риска

1. До 1 ноември 2026 г. ЕМОПС за газ провежда симулация в рамките на целия Съюз на сценариите за прекъсване на доставките на газ и инфраструктурата, включително на сценариите за продължително прекъсване на работата на единствен източник на доставка. В симулацията се включват определяне и оценка на коридорите за спешно снабдяване с газ и се определят също така държавите членки, които могат да предприемат действия за справяне с установените рискове, включително във връзка със съхранението на газ и ВПГ, както и сценарии, в които се проучва въздействието от намаляването на търсенето на газ чрез мерки за пестене на енергия и енергийна ефективност. Сценариите за прекъсване на доставките на газ и инфраструктурата и методологията за симулацията се определят от ЕМОПС за газ в сътрудничество с КГПГ. ЕМОПС за газ гарантира подходящо равнище на прозрачност и достъп до допусканията си за моделиране, използвани в сценариите ѝ. Симулацията в рамките на целия Съюз на сценариите за прекъсване на доставките на газ и инфраструктурата се повтаря на всеки четири години докато обстоятелствата не изискват по-често актуализации.

2. Компетентните органи в рамките на всяка рискова група, посочена в списъка в приложение I, изготвят обща оценка на равнище рискова група („обща оценка на риска“) на всички имащи отношение рискови фактори, напр. природни бедствия, технологични, търговски, социални, политически и други рискове, които биха могли да доведат до реализиране на големия транснационален риск за сигурността на доставките на газ, за който е създадена рисковата група. При изготвяне на оценките на риска, превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации компетентните органи вземат предвид резултатите от симулациите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Компетентните органи в рамките на всяка рискова група постигат съгласие по механизъм за сътрудничество за провеждане на общата оценка на риска и да докладват на КГПГ единадесет месеца преди крайния срок за уведомяване на тази оценка и нейните актуализации. По искане на компетентен орган Комисията може да има подпомагаща роля при подготовката на общата оценка на риска, по-специално за създаването на механизма за сътрудничество. Ако компетентните органи в рамките на рискова група не постигнат съгласие по механизъм за сътрудничество, Комисията предлага механизъм за сътрудничество за тази рискова група, след като проведе консултация със съответните компетентни органи. Съответните компетентни органи постигат съгласие по механизъм за сътрудничество за тази рискова група, като отчитат в максимална степен предложението на Комисията.

Десет месеца преди крайния срок за съобщаване на общата оценка на риска или нейните актуализации всеки компетентен орган споделя и актуализира в рамките на съгласувания механизъм за сътрудничество всички национални данни, необходими за подготовката на тази оценка, по-специално за проиграване на различните сценарии, посочени в параграф 4, буква в).

3. Компетентният орган на всяка държава членка извършва национална оценка на риска („национална оценка на риска“) на всички съответни рискове, засягащи сигурността на доставките на газ. Тази оценка е в пълно съответствие с допусканията и резултатите на общата(-ите) оценка(-и) на риска, извършена(-и) на равнище група.

4. Оценките на риска, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, се извършват, според случая:

а) чрез използване на стандартите, посочени в членове 5 и 6. В оценката на риска се описва изчислението на формулата N – 1 на национално равнище и по целесъобразност се включва изчисление на формулата N – 1 на регионално равнище. В оценката на риска се включват също така използваните допускания, включително, където е приложимо, тези за изчисляване на формулата N – 1 на регионално равнище, както и необходимите за това изчисление данни. Изчислението на формулата N – 1 на национално равнище се придружава от симулация на прекъсването на най-голямата единична газова инфраструктура, като се използва хидравличен модел за територията на дадената държава, както и от изчисление на формулата N – 1 при ниво на газа в съоръженията за съхранение, равно на 30 % и 100 % от максималния работен обем;

б) като се отчитат всички имащи отношение национални и транснационални обстоятелства, по-специално размерът на пазара, конфигурацията на мрежата, действителните потоци, включително изходящите потоци от съответните държави членки, възможността за физически газови потоци в двете посоки, включително евентуалната необходимост от последващо подсилване на газопреносната система, наличието на производство и съхранение и ролята на газа в енергийните миксове, по-специално по отношение на централизираното топлоснабдяване и производството на електроенергия и за работата на промишлеността, както и съображенията за безопасността и качеството на газа;

в) като се разглеждат различни сценарии за изключително голямо търсене на газ и прекъсване на доставките на газ, като се вземат предвид историята, вероятността, сезонът, честотата и продължителността на тяхното възникване и се оценяват вероятните последици от тези сценарии, като например:

i) прекъсване на инфраструктурата, имаща значение за сигурността на доставките на газ, по-специално преносната инфраструктура, съоръженията за съхранение или терминалите за ВПГ, включително най-голямата газова инфраструктура, идентифицирана за изчислението на формулата N – 1; и

ii) прекъсване на доставките от страна на доставчици от трети държави, както и, по целесъобразност, геополитическите рискове;

г) като се отчитат взаимодействието и връзката на рисковете между държавите членки в рисковата група с други държави членки или други рискови групи, според случая, включително по отношение на междусистемните връзки, трансграничните доставки, трансграничния достъп до съоръжения за съхранение и двупосочния капацитет;

д) като се вземат предвид рисковете, свързани с контрола върху инфраструктурата, която е от значение за сигурността на доставките на газ, доколкото могат да включват, inter alia, риск от недостатъчни инвестиции, подкопаване на диверсификацията, неправилно използване на съществуващата инфраструктура, включително презапасяване с капацитет за съхранение, или нарушение на правото на Съюза;

е) като се отчитат максималният капацитет на взаимно свързване на всяка гранична входна и изходна точка и различните нива на пълнене за съхранение;

ж) като се вземат предвид сценариите за продължително прекъсване на работата на единствен източник на доставки.

5. Общите и националните оценки на риска се изготвят съгласно съответния образец, предвиден в приложение IV или приложение V. При необходимост държавите членки могат да включват допълнителна информация. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19 с цел изменение на образците, посочени в приложения IV и V, след като проведе консултация с КГПГ, за да бъде отразен опитът, придобит при прилагането на настоящия регламент, и да се намали административната тежест за държавите членки.

6. Предприятията за природен газ, промишлените клиенти, снабдявани с газ, съответните организации, представляващи интересите на битовите и промишлените клиенти, снабдявани с газ, както и държавите членки и националните регулаторни органи, когато те са различни от компетентните органи, си сътрудничат с компетентните органи и им предоставят при поискване цялата необходима информация за общите и националните оценки на риска.

7. До 1 октомври 2018 г. държавите членки съобщават на Комисията първата обща оценка на риска, след като бъде съгласувана между всички държави членки в рисковата група, и националните оценки на риска. Оценките на риска се актуализират на всеки четири години след това освен ако обстоятелствата не изискват по-чести актуализации. Оценките на риска отчитат постигнатия напредък в инвестициите, необходими за справяне със стандарта за инфраструктура, определен в член 5, и специфичните за страната трудности, срещнати при прилагането на нови алтернативни решения. В тях се използва и опитът, придобит от симулацията на плановете за действие при извънредни ситуации, посочени в член 10, параграф 3.

Член 8

Изготвяне на превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации

2. Компетентният орган на всяка държава членка, след като се консултира с предприятията за природен газ, съответните организации, представляващи интересите на битовите и промишлените клиенти, снабдявани с газ, включително производителите на електроенергия, операторите на електропреносни системи и националния регулаторен орган, когато той е различен от компетентния орган, изготвя:

а) превантивен план за действие, изготвен съгласно член 9, в който се съдържат мерките, необходими за отстраняване или намаляване на рисковете, установени в общите и националните оценки на риска, включително въздействието на мерките за енергийна ефективност и мерките от страна на търсенето;

б) план за действие при извънредни ситуации, съдържащ мерките, които трябва да бъдат предприети за отстраняване или смекчаване на въздействието от прекъсването на доставките на газ в съответствие с член 10.

3. Превантивният план за действие и планът за действие при извънредни ситуации включват регионален раздел или няколко регионални раздела, когато дадена държава членка принадлежи към различни рискови групи съгласно определението в приложение I.

Тези регионални раздели се разработват съвместно от всички държави членки в рисковата група преди включването в съответните национални планове. Комисията има подпомагаща роля, за да направи така, че регионалните раздели да водят до колективно повишаване на сигурността на доставките на газ в Съюза и не се стига да противоречия, като се преодоляват всички пречки пред сътрудничеството.

Регионалните раздели съдържат подходящи и ефективни трансгранични мерки, включително във връзка със съхранението на газ и ВПГ, при условие че бъдат договорени от прилагащите и засегнати от мерките държави членки от една и съща или различни рискови групи въз основа на симулацията, посочена в член 7, параграф 1, и общата оценка на риска.

4. Компетентните органи докладват редовно на КГПГ за постигнатия напредък по изготвянето и приемането на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации, и по-специално на регионалните раздели. По-специално, компетентните органи постигат съгласие по механизъм за сътрудничество за подготовката на превантивния план за действие и плана за действие при извънредни ситуации, включително обменят проекти за планове. Те докладват на КГПГ за този договорен механизъм за сътрудничество 16 месеца преди крайния срок за постигане на споразумение по тези планове и актуализациите на тези планове.

Комисията може да има подкрепяща и насочваща роля при подготовката на превантивния план за действие и плана за действие при извънредни ситуации, и по-специално за създаването на механизма за сътрудничество. Ако компетентните органи в дадена рискова група не постигнат съгласие по механизъм за сътрудничество, Комисията предлага механизъм за сътрудничество за тази рискова група. Съответните компетентни органи постигат съгласие по механизма за сътрудничество за тази рискова група, като отчитат предложението на Комисията. Компетентните органи гарантират редовното наблюдение на изпълнението на превантивния план за действие и плана за действие при извънредни ситуации.

5. Превантивният план за действие и планът за действие при извънредни ситуации се разработват в съответствие с образците, съдържащи се в приложения VI и VII. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19 с цел изменение на образците, посочени в приложения VI и VII, след като проведе консултация с КГПГ, за да бъде отразен опитът, придобит при прилагането на настоящия регламент, и да се намали административната тежест за държавите членки.

6. Компетентните органи на съседни държави членки своевременно се консултират взаимно с оглед да се гарантира съгласуваност между техните превантивни планове за действие и техните планове за действие при извънредни ситуации.

Компетентните органи във всяка рискова група обменят проекти за превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации с предложения за сътрудничество най-късно пет месеца преди крайния срок за представяне на плановете.

Всички държави членки в рисковата група постигат съгласие по окончателните варианти на регионалните раздели, посочени в параграф 3. Превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации съдържат също така националните мерки, необходими за изпълнение и прилагане на трансграничните мерки в регионалните раздели.

7. Превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации се оповестяват публично и Комисията се уведомява за тях до 1 март 2019 г. Комисията информира КГПГ за извършеното уведомяване относно плановете и ги публикува на своя уебсайт.

В срок от четири месеца от датата на уведомяване от компетентните органи Комисията извършва оценка на плановете, като взема предвид вижданията, изразени в рамките на КГПГ.

8. Комисията издава до съответния компетентен орган становище с препоръка да преразгледа даден превантивен план за действие или план за действие при извънредни ситуации, ако е налице едно или повече от следните:

а) планът не е ефективен по отношение на намаляване на рисковете, установени в оценката на риска;

б) планът не е съгласуван с оценените сценарии на риска или с плановете на друга държава членка или рискова група;

в) планът не е съобразен с изискването, установено в параграф 1, за ненужното нарушаване на конкуренцията или ефективното функциониране на вътрешния пазар;

г) планът не отговаря на разпоредбите на настоящия регламент или на други разпоредби на правото на Съюза.

9. В тримесечен срок след уведомяването му за становището на Комисията, посочено в параграф 8, съответният компетентен орган уведомява Комисията за изменения превантивен план за действие или план за действие при извънредни ситуации или я информира за причините, поради които не е съгласен с препоръките.

В случай на несъгласие, свързано с елементите, посочени в параграф 8, Комисията може в срок от четири месеца от отговора на компетентния орган да оттегли искането си или да свика заседание за обсъждане на въпроса с компетентния орган и, ако счете за необходимо, с КГПГ. Комисията излага подробно основанията си да поиска превантивният план за действие или планът за действие при извънредни ситуации да бъде изменен. Съответният компетентен орган взема изцяло предвид подробните основания на Комисията.

Ако е приложимо, съответният компетентен орган незабавно изменя и оповестява изменения превантивен план за действие или план за действие при извънредни ситуации.

Ако окончателното становище на съответния компетентен орган се отклонява от подробните основания на Комисията, този компетентен орган осигурява и оповестява, заедно със становището си и с подробните основания на Комисията, обосновката на своето становище в рамките на два месеца от получаването на подробните основания на Комисията.

10. За непазарни мерки, приети на или след 1 ноември 2017 г., се прилага процедурата, предвидена в член 9, параграфи 4, 6, 8 и 9.

11. Запазва се поверителността на чувствителната от търговска гледна точка информация.

12. Превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации, разработени съгласно Регламент (ЕС) № 994/2010, актуализирани в съответствие с настоящия регламент, остават в сила до първото създаване на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 8a

Мерки за киберсигурност

1. При изготвянето на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации държавите членки вземат предвид подходящите мерки, свързани с киберсигурността.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на специфични за сектора на природния газ правила относно аспектите на киберсигурността на трансграничните потоци на газ, включително правила относно общите минимални изисквания, планирането, мониторинга, докладването и управлението на кризи.

3. За целите на изготвянето на делегираните актове, посочени в параграф 2 от настоящия член, Комисията работи в тясно сътрудничество с Агенцията, Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), ЕМОПС за газ и ограничен брой основни засегнати заинтересовани страни, както и с образувания със съществуващи компетенции в областта на киберсигурността в рамките на собствен мандат, като например оперативни центрове за киберсигурност (SOC), които са от значение за регулираните субекти, и с екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (CSIRT), както е посочено в член 10 от Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета .

Член 9

Съдържание на превантивните планове за действие

1. Превантивният план за действие съдържа:

а) резултатите от оценката на риска и обобщение на сценариите, съгласно посоченото в член 7, параграф 4, буква в).;

б) определението за защитени клиенти и информацията, описана в член 6, параграф 1, втора алинея;

в) мерките, обемите и капацитетите, необходими за изпълнение на установените в членове 5 и 6 стандарти за инфраструктурата и за доставките на газ, включително, когато е приложимо, степента, в която някои мерки от страна на търсенето могат в достатъчна степен и своевременно да компенсират прекъсване на доставките на газ, посочено в член 5, параграф 2, установяването на най-голямата единична газова инфраструктура от общ интерес в случай на прилагане на член 5, параграф 3, необходимите обеми газ за всяка категория защитени клиенти и всеки сценарий, посочени в член 6, параграф 1, и всеки стандарт за увеличени доставки на газ, включително всяка обосновка, показваща спазването на условията, установени в член 6, параграф 2, и описание на механизъм за временно понижаване на всеки стандарт за увеличени доставки на газ или допълнително задължение в съответствие с член 11, параграф 3;

г) задълженията, наложени на предприятията за природен газ, когато е целесъобразно — на електроенергийните предприятия, и на други съответни органи, които има вероятност да окажат въздействие върху сигурността на доставките на газ, като например задължения за безопасна експлоатация на газовата система;

д) другите превантивни мерки, насочени към преодоляване на рисковете, установени в оценката на риска, например рисковете, свързани с необходимостта от засилване на междусистемните връзки между съседни държави членки за по-нататъшно подобряване на енергийната ефективност, за предотвратяване на презапасяването с капацитет, за намаляване на търсенето на газ, и на възможностите за разнообразяване на пътищата за доставка на газ и източниците на доставки на газ, както и на регионалното използване на съществуващия капацитет за съхранение и за ВПГ, по целесъобразност, с цел да се поддържа доставката на газ за всички клиенти, доколкото е възможно;

е) информация относно икономическото въздействие, резултатността и ефикасността на съдържащите се в плана мерки, включително задълженията, посочени в буква к);

ж) описание на ефектите от съдържащите се в плана мерки върху функционирането на вътрешния енергиен пазар, както и на националните пазари, включително задълженията, посочени в буква к);

з) описание на въздействието на мерките върху околната среда и върху клиентите;

и) механизмите, които да бъдат използвани за сътрудничество с други държави членки, включително механизмите за изготвяне и изпълнение на превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации;

й) информация за съществуващите и бъдещите междусистемни връзки и инфраструктура, включително тези, които предоставят достъп до вътрешния пазар, трансграничните потоци, трансграничния достъп до съоръжения за съхранение и съоръжения за ВПГ и двупосочния капацитет, по-специално в случай на извънредна ситуация;

к) информация относно всички задължения за обществени услуги, свързани със сигурността на доставките на газ;

л) информация относно мерките, свързани с киберсигурността, както е посочено в член 8а.

Критичната информация от оценките на риска във връзка с първа алинея, букви а), в) и г), която при евентуално разкриване би могла да застраши сигурността на доставките на газ, може да бъде изключена.

2. В превантивния план за действие, и по-специално в действията за изпълнение на стандарта за инфраструктура, предвиден в член 5, се взема предвид десетгодишният план за развитие на мрежата в рамките на целия Съюз, който се разработва от ЕМОПС за газ съгласно член 8, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 715/2009.

3. Превантивният план за действие се основава главно на пазарни мерки и не налага неоправдана тежест на предприятията за природен газ, нито въздейства отрицателно върху функционирането на вътрешния пазар на газ.

4. Държавите членки, и по-специално техните компетентни органи, гарантират, че всички превантивни непазарни мерки, например посочените в приложение VIII, приети на или след 1 ноември 2017 г., независимо дали са част от превантивния план за действие или са приети впоследствие, отговарят на критериите, посочени член 6, параграф 2, първа алинея.

5. Компетентният орган оповестява всяка мярка, посочена в параграф 4, която все още не е включена в превантивния план за действие, и уведомява Комисията за описанието на всяка такава мярка и нейното въздействие върху националния пазар на газ и, доколкото е възможно, пазарите на газ на другите държави членки.

6. Ако Комисията се съмнява дали дадена мярка, посочена в параграф 4 от настоящия член, отговаря на критериите, посочени в член 6, параграф 2, първа алинея, тя изисква от въпросната държава членка да я уведоми за наличието на оценка на въздействието.

7. Оценката на въздействието по параграф 6 обхваща най-малко следното:

а) потенциалното въздействие върху развитието на националния пазар на газ и конкуренцията на национално равнище;

б) потенциалното въздействие върху вътрешния пазар на газ;

в) потенциалното въздействие върху сигурността на доставките на газ за съседните държави членки, по-специално за мерките, които биха могли да намалят ликвидността на регионалните пазари или да ограничат потоците към съседните държави членки;

г) разходите и ползите, преценени в сравнение с алтернативни пазарни мерки;

д) оценка на необходимостта и пропорционалността в сравнение с възможните пазарни мерки;

е) оценка на това дали мярката осигурява равни възможности за всички участници на пазара;

ж) стратегия за постепенно премахване, очаквана продължителност на предвижданата мярка и подходящ график за преразглеждане.

Анализът, посочен в букви а) и б), се извършва от националния регулаторен орган. Оценката на въздействието се оповестява от компетентния орган и се съобщава на Комисията.

8. Когато Комисията счита въз основа на оценката на въздействието, че има вероятност мярката да застраши сигурността на доставките на газ на други държави членки или на Съюза, тя взема решение в рамките на четири месеца от уведомяването за оценката на въздействието, с което изисква, в необходимата степен, изменението или оттеглянето на мярката.

Приетата мярка влиза в сила едва след като бъде одобрена от Комисията или бъде изменена в съответствие с решението на Комисията.

Срокът от четири месеца започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. Срокът от четири месеца може да се удължава по взаимно съгласие на Комисията и компетентния орган.

9. Когато Комисията счита въз основа на оценката на въздействието, че мярката не съответства на останалите критерии, посочени в член 6, параграф 2, първа алинея, тя може да излезе със становище в срок от четири месеца от уведомяването за оценката на въздействието. Прилага се процедурата, установена в член 8, параграфи 8 и 9.

Срокът от четири месеца започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. Срокът от четири месеца може да се удължава по взаимно съгласие на Комисията и компетентния орган.

10. Член 8, параграф 9 се прилага за всяка мярка по параграфи 6—9 от настоящия член.

11. Превантивният план за действие се актуализира на всеки четири години след 1 март 2019 г., или по-често, ако обстоятелствата го изискват,или по искане на Комисията. Актуализираният план отразява актуализираната оценка на риска и резултатите от тестовете, извършени в съответствие с член 10, параграф 3. По отношение на актуализирания план се прилага член 8.

Член 10

Съдържание на плановете за действие при извънредни ситуации

1. В плана за действие при извънредни ситуации:

а) се доразвиват нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1;

б) се определят ролята и отговорностите на предприятията за природен газ, по целесъобразност на операторите на преносни системи за електроенергия, и на промишлените клиенти, снабдявани с газ, включително съответните производители на електроенергия, като се вземат предвид различната степен, в която те са засегнати от евентуално прекъсване на доставките на газ, както и тяхното взаимодействие с компетентните органи и когато е целесъобразно — с националните регулаторни органи на всяко от нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1;

в) се определят ролята и отговорностите на компетентните органи и на другите органи, на които са делегирани задачи, както е посочено в член 3, параграф 2, на всяко от нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1;

г) се гарантира, че на предприятията за природен газ и на промишлените клиенти, снабдявани с газ, включително на съответните производители на електроенергия, са дадени достатъчно възможности да реагират на нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1;

д) се определят, ако е необходимо, мерките и действията, които да бъдат предприети за смекчаване на потенциалното въздействие на прекъсването на доставките на газ върху централизираното топлоснабдяване и снабдяването с електроенергия, произвеждана от газ, включително чрез интегрирано схващане за операциите в енергийните системи, обхващащи електроенергията и газа, ако е целесъобразно;

е) се изготвят подробни процедури и мерки, които да се следват при нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1, включително и съответстващите схеми, представящи движението на информационните потоци;

ж) се определя лице за управление в условия на криза и се определя неговата роля;

з) се определя приносът на пазарните мерки за справяне със ситуацията при ниво „Тревога“ и за облекчаване на ситуацията при ниво „Извънредна ситуация“;

и) се определя приносът на непазарните мерки, планирани или с предстоящо изпълнение при ниво „Извънредна ситуация“, и се оценява степента, в която за справяне с кризата е необходимо използването на такива непазарни мерки. Оценяват се ефектите от непазарните мерки и се определят процедури за изпълнението им. Непазарните мерки следва да се използват единствено когато пазарните механизми сами не могат вече да гарантират доставките, по-специално за защитените клиенти, или за прилагането на член 13;

й) се описват механизмите, използвани за сътрудничество с другите държави членки за нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1, както и редът и условията за обмен на информация между компетентните органи;

к) се описват подробно задълженията за докладване, наложени на предприятията за природен газ и когато е целесъобразно — на електроенергийните предприятия, при ниво на опасност „Тревога“ и „Извънредна ситуация“;

л) се описват техническите или правни договорености, въведени с цел да се предотврати неоснователно потребление на газ от клиенти, които са свързани към газоразпределителна или газопреносна мрежа, но не са защитени клиенти;

м) се описват техническите, правните и финансовите договорености, въведени с цел да се приложат задълженията за солидарност, предвидени в член 13;

н) се включва оценка на обемите газ, които биха могли да бъдат консумирани от защитените по линия на солидарността клиенти, с посочване най-малко на случаите, описани в член 6, параграф 1;

о) се съставя списък на предварително определени действия за осигуряване на газ в случай на извънредна ситуация, включително търговските споразумения между страните, участващи в такива действия, и компенсаторните механизми за предприятията за природен газ, по целесъобразност, при надлежно отчитане на поверителността на чувствителните данни. Тези действия могат да включват трансгранични споразумения между държавите членки и/или предприятията за природен газ.

За да се предотврати неоснователно потребление на газ при извънредна ситуация, както е посочено в първа алинея, буква л), или по време на прилагането на мерките, посочени в член 11, параграф 3 и член 13, компетентният орган на съответната държава членка информира клиентите, които не са защитени клиенти, че от тях се изисква да преустановят или да намалят консумацията си на газ, без да създават технически опасни ситуации.

2. Планът за действие при извънредни ситуации се актуализира на всеки четири години след 1 март 2019 г., или по-често, ако обстоятелствата го изискват, или по искане на Комисията. Актуализираният план отразява актуализираната оценка на риска и резултатите от тестовете, извършени в съответствие с параграф 3 от настоящия член. По отношение на актуализирания план се прилага член 8, параграфи 4—11.

3. Мерките, действията и процедурите, съдържащи се в плана за действие при извънредни ситуации, се подлагат на тестове поне един път между неговите актуализации, провеждани веднъж на четири години, както е посочено в параграф 2. С цел подлагане на тест на плана за действие при извънредни ситуации компетентният орган провежда симулация на сценарии със силно и средно въздействие и на реакции в реално време в съответствие с плана за действие при извънредни ситуации. Резултатите от тестовете се представят от компетентния орган на КГПГ.

4. Планът за действие при извънредни ситуации гарантира поддържането, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, на трансграничен достъп до инфраструктурата съгласно Регламент (ЕО) № 715/2009 в случай на извънредна ситуация и не трябва да въвежда мярка, с която неоправдано се ограничава трансграничният газов поток.

Член 11

Обявяване на опасност

1. Съществуват следните три нива на опасност:

а) ниво на ранно предупреждение („ранно предупреждение“): когато е налице конкретна, сериозна и надеждна информация, че може да настъпи събитие, което има вероятност да доведе до значително влошаване на положението с доставките на газ и до задействане на ниво на тревога или на извънредна ситуация; нивото за ранно предупреждение може да бъде задействано от механизъм за ранно предупреждение;

б) ниво на тревога („тревога“): когато е настъпило прекъсване на доставките на газ или изключително голямо търсене на газ, водещи до значително влошаване на положението с доставките на газ, но пазарът все още е в състояние да се справи с прекъсването или търсенето, без да е необходимо да се прибягва до непазарни мерки;

в) ниво на извънредна ситуация („извънредна ситуация“): когато има изключително голямо търсене на газ или значително прекъсване на доставките на газ или друго значително влошаване на положението с доставките на газ и когато са приложени всички съответни пазарни мерки, но доставките на газ са недостатъчни за задоволяване на продължаващото търсене на газ, така че трябва да бъдат допълнително въведени непазарни мерки с цел, по-специално, гарантиране на доставките на газ за защитените клиенти в съответствие с член 6.

2. Когато компетентният орган обявява едно от нивата на опасност, посочени в параграф 1, той незабавно уведомява за това Комисията, както и компетентните органи на държавите членки, с които държавата членка на този компетентен орган е пряко свързана, и им предоставя цялата необходима информация, и по-конкретно информацията за действията, които възнамерява да предприеме. В случай на извънредна ситуация, която може да доведе до искане за помощ от Съюза и неговите държави членки, компетентният орган на съответната държава членка уведомява незабавно Координационния център за реагиране при извънредни ситуации към Комисията.

3. Когато държава членка е обявила ниво на опасност „Извънредна ситуация“ и е посочила, че е необходимо трансгранично действие, всеки стандарт за увеличени доставки или всяко допълнително задължение по член 6, параграф 2, наложено на предприятията за природен газ в други държави членки в същата рискова група, се понижава временно до нивото, определено в член 6, параграф 1.

Задълженията, предвидени в първа алинея от настоящия член, престават да се прилагат веднага след като компетентният орган обяви край на извънредна ситуация или Комисията стигне до заключението, в съответствие с параграф 8, първа алинея, че обявяването на извънредна ситуация не е или вече не е оправдано.

4. Когато компетентният орган обяви извънредна ситуация, той следва предварително определените действия, установени в неговия план за действие при извънредни ситуации, и незабавно информира Комисията и компетентните органи в рисковата група, както и компетентните органи на държавите членки, с които държавата членка на този компетентен орган е пряко свързана, по-специално за действията, които възнамерява да предприеме. При надлежно обосновани изключителни обстоятелства компетентният орган може да предприема действия, които се отклоняват от плана за действие при извънредни ситуации. Компетентният орган незабавно информира Комисията и компетентните органи в своята рискова група, посочени в приложение I, както и компетентните органи на държавите членки, с които държавата членка на този компетентен орган е пряко свързана, за всяко такова действие и представя основанията за отклоняването.

5. Операторът на газопреносна система гарантира, че когато в съседна държава членка се обяви извънредна ситуация, капацитетът в точките на междусистемно свързване в тази държава членка, независимо от това дали е гарантиран или прекъсваем и дали е бил запазен преди или по време на извънредната ситуация, има приоритет пред конкурентния капацитет в изходните точки към съоръженията за съхранение. Ползвателите на системата с приоритетен капацитет незабавно заплащат справедливо обезщетение на ползвателите на системата с гарантиран капацитет за финансовата загуба, понесена в резултат на даването на приоритет, включително пропорционално възстановяване на разходите за прекъсване на гарантирания капацитет. Процесът на определяне и изплащане на обезщетението не засягат прилагането на правилото за приоритетност.

6. Държавите членки и по-специално компетентните органи гарантират, че:

а) не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават потока на газ в рамките на вътрешния пазар в който и да е момент;

б) не се въвеждат мерки, които могат сериозно да застрашат положението с доставките на газ в друга държава членка, и

в) трансграничният достъп до инфраструктурата в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 се поддържа, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, съгласно плана за действие при извънредни ситуации.

7. При извънредна ситуация и при наличието на разумни основания, по искане на съответния оператор на преносна система за електроенергия или оператор на газопреносна система, държава членка може да вземе решение за даване на приоритет на доставките на газ за някои критични газови електроцентрали пред снабдяването на определени категории защитени клиенти, ако липсата на доставки на газ за тези критични газови електроцентрали би могло да:

а) доведе до сериозно увреждане на функционирането на електроенергийната система; или

б) би попречило на производството и/или преноса на газ.

Държавите членки основават тази мярка на оценката на риска.

Критичните газови електроцентрали, посочени в първа алинея, са ясно определени, заедно с възможните обеми газ, което биха били предмет на такава мярка, и включени в регионалните раздели от превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации. Установяването на електроцентралите се извършва в тясно сътрудничество с операторите на преносни системи на електроенергийната система и операторите на газопреносната система на съответната държава членка.

7а. Чрез дерогация от член 6, параграфи 1, 2 и 3, член 6б, параграф 1, трета алинея, буква а), член 6в, параграф 2, втора алинея, буква б) и член 10, параграф 1, буква л) държавите членки могат по изключение да решат да предприемат временни мерки за намаляване на несъщественото потребление на газ на защитените клиенти, по-специално когато е обявено едно от нивата на опасност съгласно параграф 1 от настоящия член или е обявена извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза съгласно член 12. Тези временни мерки се ограничават до несъщественото потребление на газ и вземат предвид следните елементи:

а) въздействието на прекъсването върху веригите на доставка, които са от критично значение за обществото;

б) възможните отрицателни въздействия в други държави членки, по-специално върху веригите на доставка за секторите надолу по веригата, които са от критично значение за обществото;

в) потенциалните дълготрайни щети за промишлени съоръжения;

г) възможностите за намаляване на потреблението и за заместване на продуктите в Съюза.

Такива извънредни мерки могат да бъдат предприети само след оценка, извършена от компетентните органи, по отношение на условията за определяне на такива несъществени обеми газ.

В резултат на мерките, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се избягва намаляването на несъщественото потребление на газ от уязвимите клиенти, както са определени от държавите членки в съответствие с член 26 от Директива (ЕС) 2024/1788.

8. Комисията проверява, възможно най-скоро, но при всички случаи в рамките на пет дни след получаване от компетентния орган на посочената в параграф 2 информация, дали обявяването на извънредна ситуация е оправдано в съответствие с параграф 1, буква в) и дали предприетите мерки следват във възможно най-голяма степен действията, изброени в плана за действие при извънредни ситуации, не създават ненужна тежест за предприятията за природен газ и са в съответствие с параграф 6. Комисията може, по искане на друг компетентен орган, на предприятия за природен газ или по собствена инициатива, да поиска от компетентния орган да измени мерките, когато те противоречат на условията, установени в първото изречение от настоящия параграф. Комисията може също да поиска от компетентния орган да обяви край на извънредната ситуация, когато заключи, че обявяването на извънредна ситуация не е или вече не е оправдано в съответствие с параграф 1, буква в).

В срок от три дни след уведомяването за искането на Комисията компетентният орган изменя мерките и уведомява за това Комисията или информира Комисията за причините, поради които не е съгласен с искането. В последния случай Комисията може, в срок от три дни след като е била информирана, да измени или оттегли искането си, или да свика среща за обсъждане на въпроса с компетентния орган или, по целесъобразност, със съответните компетентни органи и, когато Комисията счита, че това е необходимо, с КГПГ. Комисията излага подробно основанията си да поиска действието да бъде изменено. Компетентният орган взема изцяло предвид позицията на Комисията. Когато окончателното решение на компетентния орган се отклонява от позицията на Комисията, компетентният орган излага основанията си за това решение.

9. Когато компетентният орган обяви края наедно от нивата на опасност, посочени в параграф 1, той уведомява Комисията и компетентните органи на държавите членки, с които държавата членка на този компетентен орган е пряко свързана.

Член 12

Реагиране при извънредни ситуации на регионално равнище и на равнището на Съюза

1. Комисията може да обяви извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза по искане на компетентен орган, който е обявил извънредна ситуация, и след като извърши проверка съгласно член 11, параграф 8.

Комисията обявява, по целесъобразност, извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза по искане на най-малко два компетентни органа, които са обявили извънредна ситуация, и след като извърши проверка съгласно член 11, параграф 8, и когато има връзка между причините за такива извънредни ситуации.

Във всички случаи, когато обяви извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза, Комисията, като използва най-подходящи за ситуацията средства за комуникация, събира становища и взема под внимание цялата съответна информация, предоставена от другите компетентни органи. Когато, след провеждане на оценка, Комисията реши, че на регионално равнище или на равнището на Съюза вече не съществуват достатъчно основания за обявяване на извънредна ситуация, тя обявява край на извънредната ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза, обосновава решението си и информира Съвета за него.

2. Веднага след като обяви извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза, Комисията свиква КГПГ.

3. При извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза Комисията координира действията на компетентните органи, като изцяло отчита съответната информация от консултацията с КГПГ и резултатите от тази консултация. Комисията по-специално:

а) осигурява обмена на информация;

б) гарантира съгласуваността и резултатността от действията на равнището на държавите членки и на регионално равнище по отношение на равнището на Съюза;

в) координира действията по отношение на трети държави.

4. Комисията може да свика група за управление на кризи, съставена от отговорниците за управлението на кризи, посочени в член 10, параграф 1, буква ж), от държавите членки, засегнати от извънредната ситуация. Комисията, със съгласието на отговорниците за управление на кризи, може да покани да участват други заинтересовани страни. Комисията гарантира, че КГПГ редовно е осведомявана за работата, извършвана от групата за управление на кризи.

5. Държавите членки и по-специално компетентните органи гарантират, че:

а) не се въвеждат мерки, които неоправдано ограничават потока на газ в рамките на вътрешния пазар в който и да е момент, и по-конкретно потока на газ към засегнатите пазари;

б) не се въвеждат мерки, които могат да застрашат сериозно положението с доставките на газ в друга държава членка; и

в) трансграничният достъп до инфраструктурата в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 се поддържа, доколкото е възможно технически и от гледна точка на безопасността, в съответствие с плана за действие при извънредни ситуации.

6. Когато по искане на даден компетентен орган или предприятие за природен газ или по своя собствена инициатива Комисията счита, че при извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза дадено действие, предприето от държава членка или компетентен орган, или поведението на предприятие за природен газ е в противоречие с параграф 5, Комисията изисква от държавата членка или от компетентния орган да промени своето действие или да предприеме действия, за да се гарантира спазването на параграф 5, като ги информира за основанията за това. Надлежно се отчита необходимостта газовата система да работи безопасно по всяко време.

В тридневен срок след уведомяването си за искането на Комисията държавата членка или компетентният орган изменят своето действие и уведомяват за това Комисията или информират Комисията за причините, поради които не са съгласни с искането. В последния случай Комисията може, в тридневен срок след уведомяването си, да измени или оттегли искането си, или да свика заседание за обсъждане на въпроса със съответната държава членка или компетентен орган и, когато Комисията прецени, че това е необходимо, с КГПГ. Комисията излага подробно основанията си да поиска действието да бъде изменено. Държавата членка или компетентният орган изменя своето действие или предприема действия, за да гарантира спазването на параграф 5, доколкото това е технически и безопасно възможно за целостта на газовата система. Държавата членка или компетентният орган информират Комисията относно предприетите мерки.

7. Комисията, след консултация с КГПГ, изготвя постоянен резервен списък за подбор на участници в работна група за мониторинг, който е съставен от експерти от отрасъла и представители на Комисията. Работната група за мониторинг може да бъде използвана при нужда извън Съюза и следи и докладва относно газовите потоци към Съюза в сътрудничество с третите държави, които доставят газ, и третите държави, през които се извършва транзит на газ.

8. Компетентният орган предоставя на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации към Комисията информация за евентуална нужда от помощ. Координационния център за реагиране при извънредни ситуации прави оценка на цялостната ситуация и дава препоръки относно помощта, която следва да бъде предоставена на най-засегнатите държави членки, а когато е уместно — и на трети държави.

Член 13

Солидарност

1. Ако държава членка поиска прилагането на мярката за солидарност съгласно настоящия член, съответната държава членка, която е пряко свързана с отправилата искането държава членка или, ако държавата членка предвижда това, нейният компетентен орган или оператор на газопреносна система или оператор на газоразпределителна система предприема необходимите мерки, доколкото това е възможно, без да води до опасни ситуации, за да гарантира, че доставките на газ на клиентите на нейна територия, различни от защитените по линия на солидарността клиенти, се намалява или няма да продължи, доколкото и докато доставките на газ на защитените по линия на солидарността клиенти в отправилата искането държава членка, не са изпълнени. Отправилата искането държава членка гарантира, че съответният обем газ действително се предоставя на защитените по линия на солидарността клиенти на нейна територия.

При изключителни обстоятелства и при надлежно обосновано искане от страна на съответния оператор на преносна система за електроенергия или оператор на газопреносна система до неговия компетентен орган, доставките на газ може да продължат и за някои критични газови електроцентрали, посочени в член 11, параграф 7, в държавата членка, предоставяща солидарност, ако липсата на доставки на газ към такива електроцентрали би довела до сериозно увреждане на функционирането на електроенергийната система или би попречило на производството и/или преноса на газ.

2. Дадена държава членка предоставя мярката за солидарност и на друга държава членка, с която е свързана през трета държава, освен ако потоците са ограничени в третата държава. Това удължаване на мярката подлежи на договаряне от съответните държави членки, които включват за участие, когато това е целесъобразно, третата държава, през която те са свързани.

3. Мярка за солидарност се предприема в краен случай и тя се прилага, при условие че отправилата искането държава членка:

а) е обявила извънредно положение съгласно член 11;

б) не е била в състояние да покрие дефицита в доставките на газ за нейните защитени по линия на солидарността клиенти, посочена в член 11, параграф 3, или когато дадена държава членка е предприела временни мерки за намаляване на несъщественото потребление на защитени клиенти в съответствие с член 11, параграф 7а, съществените обеми на потребление на газ за нейните защитени по линия на солидарността клиенти;

в) е изчерпила всички пазарни мерки („доброволни мерки“), всички непазарни мерки („задължителни мерки“) и другите мерки, съдържащи се в плана за действие при извънредни ситуации;

г) е изпратила изрично искане до Комисията и компетентните органи на всички държави членки, с които е свързана или пряко, или, съгласно параграф 2, през трета държава, придружено от описание на приложените мерки, посочени в буква в) от настоящия параграф.

3а. Държавите членки, които са задължени да предоставят солидарност съгласно параграф 1, имат право да приспадат от предложението за солидарност доставките за своите защитени по линия на солидарността клиенти или, когато държава членка е предприела временни мерки за намаляване на несъщественото потребление на газ на защитените клиенти в съответствие с член 11, параграф 7а, доставките на съществените обеми на потребление на газ за своите защитени по линия на солидарността клиенти.

4. Държавите членки, които получат искане за прилагане на мярка за солидарност, предоставят оферти въз основа на доброволни мерки от страна на търсенето, доколкото и докогато е възможно, преди да прибягнат до непазарни мерки.

Когато за предоставящата солидарност държава членка пазарните мерки се окажат недостатъчни за покриване на дефицита в доставките на газ за защитени по линия на солидарността клиенти в отправилата искането държава членка, предоставящата солидарност държава членка може да въведе непазарни мерки, за да изпълни задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2.

5. Ако повече от една държави членки могат да предоставят солидарност към отправила искане държава членка, отправилата искането държава членка, след като се консултира с всички държави членки, от които се иска да предоставят солидарност, търси най-изгодната оферта въз основа на разходи, бързина на доставката, надеждност и диверсификация на доставките на газ. Когато наличните пазарни оферти се окажат недостатъчни за покриване на дефицита в доставките на газ за защитени по линия на солидарността клиенти в отправилата искането държава членка или, когато отправилата искането държава членка е предприела временни мерки за намаляване на несъщественото потребление на газ на защитените клиенти в съответствие с член 11, параграф 7а, дефицита в доставките на газ на съществените обеми на потребление на газ за нейните защитени по линия на солидарността клиенти, държавите членки, от които се изисква да предоставят солидарност, се задължават да задействат непазарни мерки.

6. Компетентният орган на отправилата искането държава членка информира незабавно Комисията и компетентните органи на предоставящите солидарност държави членки, когато доставките на газ за защитени по линия на солидарността клиенти на нейна територия са изпълнени или когато задълженията по параграфи 1 и 2, въз основа на нейните потребности, са ограничени или когато изпълнението им е спряно по искане на получаващата солидарност държава членка.

7. Задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2, се прилагат при спазване на технически безопасната и надеждна експлоатация на газовата система на предоставящата солидарност държава а членка и ограничението за максимална междусистемна преносна способност на инфраструктурата на съответната държава членка към отправилата искането държава членка. Технически, правни и финансови договорености могат да отразяват тези обстоятелства, и по-специално обстоятелствата, при които пазарът ще осигури максимална междусистемна преносна способност.

8. Солидарност по настоящия регламент се предоставя само въз основа на обезщетение. Държавата членка, отправила искане за солидарност, плаща незабавно или осигурява бързо плащане на справедливо обезщетение на държавата членка, предоставила солидарност.

Солидарност по настоящия регламент се предоставя само въз основа на обезщетение. Държавата членка, отправила искане за солидарност, плаща незабавно или осигурява бързо плащане на справедливо обезщетение на държавата членка, предоставила солидарност.Когато две държави членки са се споразумели за необходимите технически и правни договорености съгласно параграф 10 (споразумение за солидарност), това справедливо обезщетение обхваща най-малко:

а) газа, доставен на територията на отправила искането държава членка;

б) всички други подходящи и разумни разходи, възникнали при предоставянето на солидарност, включително, ако е приложимо, разходите за мерките, които може да са били взети предварително;

в) възстановяването на разходите за всички обезщетения, произтичащи от съдебни производства, арбитражни производства или сходни производства и спогодби, и разходите, свързани с тези производства, в които участва държавата членка, предоставяща солидарност, спрямо образуванията, участващи в предоставянето на такава солидарност.

Справедливото обезщетение съгласно първа и втора алинея включва, inter alia, всички разумни разходи, които държавата членка, предоставяща солидарност, е направила в рамките на задължението за изплащане на обезщетение по силата на основните права, гарантирани от правото на Съюза, и по силата на приложимите международни задължения при прилагането на настоящия член, както и други разумни разходи, направени за плащане на обезщетения съгласно националните правила за обезщетения.

Държавите членки приемат необходимите мерки, по-специално техническите, правните и финансовите договорености съгласно параграф 10 с оглед на прилагането на първа, втора и трета алинея от настоящия параграф. Тези мерки могат да предвиждат практическите договорености за бързото плащане.

8a. Когато две държави членки не са се споразумели за необходимите технически, правни и финансови договорености съгласно параграф 10 чрез споразумение за солидарност, към доставката на газ съгласно задължението, определено в параграф 1, в случай на извънредна ситуация се прилагат условията, определени в настоящия параграф.

Обезщетението за мярката за солидарност не надвишава разумните разходи. Освен ако държавата членка, отправила искане за солидарност, и държавата членка, предоставяща солидарност, се споразумеят за друго, обезщетението включва:

а)цената на газа в държавата членка, предоставяща солидарност;

б)разходите за съхранение и транспорт;

в)разходи за свързани съдебни или арбитражни производства, в които участва държавата членка, предоставяща солидарност;

г)други непреки разходи, които не са покрити от цената на газа, като например възстановяване на финансови или други вреди на клиенти, произтичащи от принудително изключване на част от натоварването, което е свързано с предоставянето на солидарност.

Освен ако държавата членка, отправила искане за солидарност, и държавата членка, предоставяща солидарност, се споразумеят за друга цена, цената на газа, доставен на държавата членка, отправила искането за солидарност, съответства на средната пазарна цена за ден напред в държавата членка, предоставяща солидарност, в деня, предхождащ искането за солидарност, или на съответната средна пазарна цена за ден напред в най-близката достъпна борса, на най-близката виртуална търговска точка или договорен център в деня, предхождащ искането за солидарност. Обезщетението за количествата газ, доставени в контекста на искане за солидарност, се изплаща пряко от държавата членка, отправила искането за солидарност, на държавата членка, предоставяща солидарност, или на субекта, който и двете държави членки посочват в отговора си на искането за солидарност и потвърждението за получаване и за обема, който трябва да се изтегли.

Държавата членка, към която е отправено искането за мярка за солидарност, предоставя мярката за солидарност във възможно най-кратък срок и не по-късно от посоченото време за изпълнението на искането. Държава членка може да откаже да предостави солидарност на държава членка, отправила искане за солидарност, при условие че държавата членка, към която е било отправено искането, докаже, че:

а)тя не разполага с достатъчно газ за обемите, които трябва да бъдат доставени на клиентите, защитени по линия на солидарността; или

б)тя не разполага с достатъчен наличен междусистемен капацитет, както е посочено в член 13, параграф 7, или газовите потоци са ограничени от трета държава.

Този отказ е строго ограничен до количествата газ, засегнати от едното или и от двете ограничения, посочени в четвърта алинея.

В допълнение към правилата по подразбиране, предвидени в настоящия параграф, държавите членки могат да се споразумеят за техническата уредба и координацията на предоставянето на солидарност. Настоящия параграф не засяга съществуващите договорености за безопасна и надеждна експлоатация на газовата система.

8б. Когато две държави членки не са се споразумели за необходимите технически, правни и финансови договорености съгласно параграф 10 чрез споразумение за солидарност, държавата членка, поискала прилагането на мерките за солидарност, отправя искане за солидарност към друга държава членка, като посочва най-малко следната информация:

а) данните за връзка с компетентния орган на държавата членка;

б) когато това е от значение, данните за връзка на съответните оператори на преносни системи от държавата членка;

в) когато това е от значение, данните за връзка на третата страна, действаща от името на държавата членка;

г) периода на доставка, включително график на първата възможна доставка и очаквана продължителност на доставките;

д) точките на доставка и междусистемно свързване;

е) обема на газа в kWh за всяка точка на междусистемно свързване;

ж) качеството на газа.

Искането за солидарност се изпраща едновременно до държавите членки, които потенциално могат да предоставят мерки за солидарност, до Комисията и до лицата за управление в условия на криза, определени съгласно член 10, параграф 1, буква ж).

Държавите членки, които получават искане за солидарност, изпращат отговор, в който се посочват данните за контакт, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), и обемът и качеството, който може да бъде доставен до точките на междусистемно свързване в заявеното време, както е посочено в първа алинея, букви г)—ж). Ако обемът, който може да бъде доставен чрез доброволни мерки, е недостатъчен, в отговора се посочва обемът, произтичащ от евентуално ограничаване, от пускането в обращение на стратегически запаси или от прилагането на други мерки.

Исканията за солидарност се подават най-малко 48 часа преди посоченото време на доставката на газ.

Отговорът на исканията за солидарност поражда действие в рамките на 18 часа. Потвърждението на обема, който трябва да се изтегли от държавата членка, отправила искането за солидарност, се извършва в рамките на шест часа от получаването на предложението за солидарност и най-малко 24 часа преди посоченото време на доставката на газ. Искането може да бъде за един ден или за няколко дни, като отговорът трябва да съответства на искания срок. Когато има няколко държави членки, които предоставят солидарност, и съществуват двустранни договорености за солидарност с една или няколко от тях, тези договорености имат предимство между държавите членки, които са сключили двустранно споразумение. Правилата по подразбиране, предвидени в настоящия параграф, се прилагат само по отношение на другите държави членки, които предоставят солидарност.

Комисията може да улеснява изпълнението на солидарността, по-специално чрез образец, достъпен на защитена онлайн платформа, за да се дава възможност за предаване в реално време на искания и оферти.

8в. Когато е била предоставена мярка за солидарност в съответствие с параграфи 1 и 2, окончателният размер на справедливото обезщетение, платено от отправилата искането държава членка, подлежи на последващ контрол от националните регулаторни органи на предоставящата държава членка и на отправилата искането държава членка, в срок от три месеца от края на извънредната ситуация.

Когато националните регулаторни органи не са постигнали споразумение относно изчисляването на окончателния размер на справедливото обезщетение, те незабавно информират съответните компетентни органи, Комисията и Агенцията. В този случай или по съвместно искане от националните регулаторни органи Агенцията изчислява подходящото равнище на справедливото обезщетение за непреките разходи, възникнали в резултат на предоставянето на солидарност, и предоставя основано на факти становище в срок от три месеца от датата на сезиране на Агенцията. Преди да предостави такова основано на факти становище, Агенцията се консултира с националните регулаторни органи и със съответните компетентни органи.

Посоченият във втора алинея тримесечен срок може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца, в случай че Агенцията потърси допълнителна информация. Този допълнителен срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Провежда се консултация с отправилата искането държава членка и тя дава становището си относно приключването на последващия контрол. След консултацията с отправилата искането държава членка органът, който упражнява този последващ контрол, има право да изиска корекция на размера на обезщетението, като взема предвид становището на отправилата искането държава членка. Заключенията от този последващ контрол се предават на Комисията, която ги взема предвид в своя доклад относно извънредната ситуация съгласно член 14, параграф 3.

9. Държавите членки гарантират, че разпоредбите на настоящия член се прилагат в съответствие с Договорите, Хартата на основните права на Европейския съюз и приложимите международни задължения. За тази цел те вземат необходимите мерки.

10. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че газ се доставя на защитени по линия на солидарността клиенти в държавата членка, отправила искането, в съответствие с параграфи 1 и 2, и полагат всички усилия да постигнат съгласие по технически, правни и финансови договорености. Тези технически, правни и финансови договорености се договарят между държавите членки, които са свързани пряко, или в съответствие с параграф 2 са свързани чрез трета държава, и се описват в техните съответни планове за действие при извънредни ситуации. Тези договорености могат да обхващат, наред с другото, следните елементи:

а) експлоатационната безопасност на мрежите;

б) цените на газа, които да бъдат прилагани, и методологията за тяхното определяне, като се има предвид въздействието върху функционирането на пазара;

в) използването на междусистемни връзки, включително двупосочен капацитет и подземни съоръжения за съхранение на газ;

г) газови обеми или методологията за тяхното определяне;

д) категориите разходи, които ще трябва да бъдат покрити чрез справедливо и бързо обезщетение, което може да включва покриване на вреди за подложения на ограничения промишлен отрасъл;

е) посочване на метода, по който би могло да бъде изчислено справедливото обезщетение.

Финансовата договореност, за която държавите членки са постигнали споразумение преди отправянето на искане за солидарност, съдържа разпоредби, които позволяват изчисляването на справедливото обезщетение най-малко за всички имащи отношение и разумни разходи, направени при предоставянето на солидарност, както и ангажимент, че това обезщетение ще бъде изплатено.

Всеки механизъм за обезщетение предоставя стимули за участие в пазарни решения, като например търгове и механизми за отговор от страна на търсенето. Той не създава нездрави стимули, включително от финансово естество, за участниците на пазара, които да отлагат действията си, докато бъдат приложени непазарни мерки. Плановете за действие при извънредни ситуации включват всички механизми за обезщетение или поне тяхно резюме.

Когато възникнат нови и значителни разумни разходи, които трябва да бъдат включени в справедливото обезщетение, в резултат на съдебно производство съгласно параграф 8, втора алинея, буква в) след приключване на последващия контрол, предоставящата държава членка незабавно информира отправилата искането държава членка. Националните регулаторни органи и, когато е приложимо, Агенцията извършват нов последващ контрол съгласно параграф 8в. Резултатът от този нов последващ контрол не засяга задължението на предоставящата държава членка да компенсира вредите за клиентите съгласно националното законодателство и правото им да получат справедливо обезщетение.

11. Доколкото държава членка е в състояние да осигурява със собствено производство потреблението на газ за защитени по линия на солидарността клиенти, не се смята за необходимо сключването на технически, правни и финансови договорености с държавите членки, с които тя е пряко свързана, или в съответствие с параграф 2 — през трета държава, за целите на получаване на солидарност. Това не засяга задължението на съответната държава членка да предоставя солидарност на други държави членки по силата на настоящия член.

15. Задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, престават да се прилагат веднага след обявяването на края на дадена извънредна ситуация или когато Комисията стигне до заключението, в съответствие с член 11, параграф 8, първа алинея, че обявяването на извънредна ситуация не е или вече не е оправдано.

16. Когато Съюзът направи разходи по силата на отговорност, различна от тази за незаконни действия или незаконно поведение, съгласно член 340, втора алинея от ДФЕС, по отношение на мерки, които държавите членки са длъжни да вземат съгласно настоящия член, тези разходи му се възстановяват от получаващата солидарност държава членка.

Член 13a

Сътрудничество между непряко свързани държави членки, които използват пазарни мерки („доброволни мерки“)

1. Без да се засяга принципът на енергийна солидарност, настоящият член се прилага, когато държави членки, които са непряко свързани чрез друга държава членка и са получили искане за доброволен принос съгласно параграф 2 от настоящия член, допринасят за предоставянето на исканите количества газ съгласно член 13, параграф 1 или 2, като използват доброволните мерки, посочени в член 13, параграф 3, буква в).

2. Държавата членка, отправила искане за солидарност съгласно член 13, може да изпрати искане за доброволен принос въз основа на пазарни мерки едновременно до една или повече други непряко свързани държави членки, за да потърси най-изгодната оферта или комбинация от оферти въз основа на разходите, скоростта на доставката, надеждността и диверсификацията на доставките на газ съгласно член 13, параграф 4.

Исканията съгласно първа алинея от настоящия член се подават до непряко свързаните държави членки, които потенциално са в състояние да предоставят количества газ въз основа на доброволни мерки, до Комисията и до лицата за управление в условия на криза, определени съгласно член 10, параграф 1, буква ж), най-малко 48 часа преди посоченото време за доставка на газ. Тези искания включват най-малко информацията, посочена в член 13, параграф 8б, първа алинея.

Държавите членки, които получат искането съгласно първа алинея от настоящия член, отговарят на отправилата искането държава членка и информират Комисията и лицата за управление в условия на криза, определени съгласно член 10, параграф 1, буква ж), в срок от 18 часа, като посочват дали могат да дадат оферта за количества газ въз основа на доброволни мерки. Отговорът включва най-малко информацията, посочена в член 13, параграф 8а. Държавите членки могат да отговарят, като посочват неспособността си да дадат своя принос чрез пазарни мерки.

3. Когато сборът от обемите газ, получен от офертите съгласно член 13, параграфи 1 и 2 и офертите съгласно настоящия член, не достигне изискваните обеми, офертите съгласно настоящия член се избират автоматично.

Когато сборът от обемите газ, получени в резултат на офертите съгласно член 13, параграфи 1 и 2 и офертите съгласно настоящия член, надвишава изискваните обеми, офертите съгласно настоящия член се вземат предвид в процеса на подбор на офертите съгласно член 13, параграф 4, а отправилата искането държава членка, след като се консултира с всички участващи държави членки, търси най-изгодната оферта или комбинация от оферти между офертите съгласно член 13 или настоящия член, въз основа на разходите, скоростта на доставка, надеждността и диверсификацията. Когато приносите по настоящия член се избират от отправилите искането държави членки, искането съгласно член 13, параграфи 1 и 2 се намалява съответно.

Държавата членка, отправила искането за солидарност, информира съответните държави членки кои обеми е избрала в рамките на шест часа от получаването на офертата и най-малко 24 часа преди посоченото време на доставките на газ.

4. Когато непряко свързана държава членка предоставя доброволен принос въз основа на пазарни мерки на отправилата искането държава членка съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член, справедливото обезщетение не надвишава разумните разходи и може да включва разходите, посочени в член 13, параграф 8а, втора алинея. Окончателният размер на справедливото обезщетение подлежи на механизма за последващ контрол, описан в член 13, параграф 8в.

5. Операторите на преносни системи на съответните държави членки си сътрудничат и обменят информация, като използват системата ReCo за газ, създадена от ЕМОПС за газ съгласно член 3, параграф 6, за да определят наличния междусистемен капацитет в срок от шест часа от искане на държава членка или на Комисията. ЕМОПС за газ информира съответно Комисията и компетентните органи на съответната държава членка.

Член 14

Обмен на информация

1. Когато държава членка е обявила едно от нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1, съответните предприятия за природен газ ежедневно предоставят по-специално следната информация на компетентния орган на засегнатата държава членка:

а) ежедневни прогнози за търсенето и предлагането на газ през следващите три дни в милиони кубически метри на ден (млн. куб. метри на ден);

б) дневният дебит на газоподаването във всички трансгранични входни и изходни точки, както и във всички точки, свързващи производствени съоръжения, съоръжения за съхранение или терминали за ВПГ към мрежата, в милиони кубически метри на денонощие (млн. куб. метри на ден);

в) срокът, изразен в дни, за който се очаква доставките на газ към защитените клиенти да могат да бъдат гарантирани.

2. При извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза Комисията може да изиска от компетентния орган, посочен в параграф 1, да ѝ предостави незабавно най-малко:

а) информацията, предвидена в параграф 1;

б) информация за планираните за осъществяване мерки и за вече осъществените от компетентния орган мерки с цел облекчаване на извънредната ситуация, и информация за тяхната ефективност;

в) отправените искания за допълнителни мерки, които да бъдат предприети от други компетентни органи;

г) мерките, осъществени по искане на други компетентни органи.

3. ►M3 След преодоляването на извънредната ситуация компетентният орган, посочен в параграф 1, възможно най-скоро и не по-късно от шест седмици след края на извънредната ситуация, предоставя на Комисията подробна оценка на извънредната ситуация и на ефективността на приложените мерки, включително оценка на икономическото въздействие на извънредната ситуация, въздействието върху електроенергийния сектор и предоставената на Съюза и неговите държави членки или получената от Съюза и неговите държави членки помощ. Когато е уместно, тази оценка трябва да включва подробно описание на обстоятелствата, довели до задействането на механизма, посочен в член 13, и условията, при които са получени липсващите доставки на газ, включително платената цена и финансова компенсация, и, когато е уместно, причините, поради които предложенията за солидарност не са били приети и/или не е бил доставен газ. Тази оценка се предоставя на КГПГ и се отразява в актуализациите на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации. ◄

Комисията прави анализ на оценките от компетентните органи и информира в обобщен вид държавите членки, Европейския парламент и КГПГ за резултатите от своя анализ.

4. При надлежно обосновани обстоятелства, независимо от обявяването на извънредна ситуация, компетентният орган на най-засегнатата държава членка може да изиска от предприятията за природен газ да представят информацията, посочена в параграф 1, или допълнителна информация, необходима за оценяване на общото положение с доставките на газ в държавата членка или други държави членки, включително договорна информация, различна от информацията за цените. Комисията може да поиска от компетентните органи информацията, предоставена от предприятията за природен газ съгласно настоящия параграф, при условие че същата информация вече не е била предадена на Комисията.

5. Когато Комисията счита, че доставките на газ в Съюза или в част от Съюза са изложени на риск или е вероятно да бъдат изложени на риск, който би могъл да доведе до обявяването на някое от нивата на опасност, посочени в член 11, параграф 1, тя може да поиска от съответните компетентни органи да съберат и да ѝ представят информацията, необходима за оценяване на положението с доставките на газ. Комисията споделя оценката си с КГПГ.

6. За да могат компетентните органи и Комисията да извършат оценка на сигурността на доставките на газ на национално равнище, на регионално равнище или на равнището на Съюза, всяко предприятие за природен газ уведомява:

а) съответния компетентен орган за следните данни по договорите за доставка на газ с трансгранично измерение и със срок, по-дълъг от една година, които съответното предприятие е сключило за осигуряване на газ:

i) срок на договора;

ii) договорените годишни обеми;

iii)

договорени максимални дневни обеми в случай на ниво на опасност „тревога“ или „извънредна ситуация“;

iv) договорени точки на доставка;

v) минимални дневни и месечни обеми газ;

vi) условия за спиране на доставките на газ;

vii)

индикация дали договорът сам по себе си или заедно с договорите му със същия доставчик или с негови свързани дружества, достига или надвишава прага от 28 %, както е посочено в параграф 6, буква б), в най-засегнатата държави членка.

б) компетентния орган на най-засегнатата държава членка, веднага след тяхното сключване или изменение, за своите договори за доставка на газ със срок, по-дълъг от една година, сключени или изменени на или след 1 ноември 2017 г., които поотделно или заедно с договорите му със същия доставчик или с негови свързани дружества се равняват на 28 % или повече от годишното потребление на газ във въпросната държава членка, което се изчислява въз основа на най-новите налични данни. Освен това, до 2 ноември 2018 г. предприятията за природен газ уведомяват компетентния орган за всички съществуващи договори, които отговарят на същите условия. Задължението за уведомяване не се отнася за информацията за цените и не се прилага за измененията, свързани единствено с цената на газа. Задължението за уведомяване се прилага и по отношение на всички търговски споразумения, които са от значение за изпълнението на договора за доставка на газ, с изключение на информацията за цените.

Компетентният орган съобщава на Комисията в анонимизиран вид данните, изброени в първа алинея, буква а). В случай на сключване на нови договори или изменения на съществуващите договори целият набор от данни се съобщава до края на месец септември от съответната година. Когато компетентният орган има съмнения дали даден договор, получен съгласно първа алинея, буква б), представлява риск за сигурността на доставките на газ в дадена държава членка или регион, той уведомява Комисията за този договор.

7. При обстоятелства, надлежно обосновани от необходимостта да се гарантира прозрачността на ключовите договори за доставка на газ, имащи отношение към сигурността на доставките на газ, и когато компетентният орган на най-засегнатата държава членка или Комисията сметне, че даден договор за доставка на газ може да изложи на опасност сигурността на доставките в държава членка, регион или Съюза, компетентният орган на държавата членка или Комисията може да поиска от предприятието за природен газ да предостави договора, без информацията за цените, за оценка на въздействието му върху сигурността на доставките на газ. Искането се обосновава и може да обхваща също така подробностите за всякакви други търговски споразумения, които са от значение за изпълнението на договора за доставка на газ, без информацията за цените. Обосновката включва пропорционалността на свързаната с това административна тежест.

8. Компетентните органи, които получават информация въз основа на параграф 6, буква б) или параграф 7 от настоящия член, оценяват получената информация за цели, свързани със сигурността на доставките на газ, в рамките на три месеца и представят резултатите от оценката си на Комисията.

9. При изготвяне на оценката на риска, превантивния план за действие и плана за действие при извънредни ситуации или на съответните им актуализации компетентният орган взема предвид получената по настоящия член информация. Комисията може да приеме становище, с което да предложи на компетентния орган да измени оценките на риска или плановете въз основа на получената по настоящия член информация. Съответният компетентен орган преразглежда оценката на риска и плановете, за които се отнася искането, в съответствие с процедурата, посочена в член 8, параграф 9.

10. До 2 май 2019 г. държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушаване от страна на предприятията за природен газ на параграф 6 или 7 от настоящия член, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

11. За целите на настоящия член „най-засегната държава членка“ означава държавата членка, в която страна по даден договор има най-голяма част от продажбите си на газ или най-голям брой клиенти.

12. Всички договори или договорна информация, получени въз основа на параграфи 6 и 7, както и съответните оценки, извършени от компетентните органи или Комисията, остават поверителни. Компетентните органи и Комисията гарантират пълна поверителност.

Член 15

Професионална тайна

1. Всяка чувствителна търговска информация, получена, обменена или предадена съгласно член 14, параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 и член 18, с изключение на резултатите от оценките, посочени в член 14, параграфи 3 и 5, е поверителна и се подчинява на условията за професионална тайна, установени в настоящия член.

2. Задължението за професионална тайна се прилага по отношение на следните лица, които получават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент:

а) лицата, които работят или са работили за Комисията;

б) одиторите и експертите, инструктирани от Комисията;

в) лицата, които работят или са работили за компетентните органи и за националните регулаторни органи или за други имащи отношение органи;

г) одиторите и експертите, инструктирани от компетентните органи и националните регулаторни органи или от други имащи отношение органи.

3. Без да се засягат случаите в обхвата на наказателното право, другите разпоредби на настоящия регламент или други имащи отношение правни актове на Съюза, поверителната информация, получавана от посочените в параграф 2 лица в хода на изпълнение на техните задължения, не може да се разкрива на никакво друго лице или орган, освен в съкратена или обобщена форма, така че отделните пазарни участници или пазари да не могат да бъдат идентифицирани.

4. Без да се засягат случаите в обхвата на наказателното право, Комисията, компетентните органи и националните регулаторни органи, служби или лицата, които получават поверителна информация съгласно настоящия регламент, могат да използват поверителната информация единствено при изпълнението на задълженията си и за упражняването на функциите си. Други органи, служби или лица могат да използват тази информация за целта, за която им е била предоставена, или в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на техните функции.

Член 16

Сътрудничество с договарящите се страни от Енергийната общност

1. Когато държавите членки и договарящите се страни от Енергийната общност си сътрудничат в процеса на изготвянето на оценките на риска, превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации, това сътрудничество може да включва, по-специално, установяване на взаимодействието и връзката между рисковете и консултации с оглед да се осигури трансгранична съгласуваност на превантивните планове за действие и плановете за действие при извънредни ситуации.

2. Във връзка с параграф 1 договарящите се страни от Енергийната общност могат да участват в КГПГ по покана на Комисията по всички въпроси от взаимен интерес.

3. Държавите членки гарантират, че задълженията за съхранение съгласно настоящия регламент се изпълняват чрез използване на съоръжения за съхранение в Съюза. Въпреки това сътрудничеството между държавите членки и договарящите се страни от Енергийната общност може да включва доброволни договорености за използване на капацитета за съхранение, предоставен от договарящите се страни от Енергийната общност, за съхраняване на допълнителни количества газ за държавите членки.

Член 17

Мониторинг от Комисията

Комисията извършва постоянен мониторинг на мерките, свързани със сигурността на доставките на газ, и докладва редовно на КГПГ.

Въз основа на оценките, посочени в член 8, параграф 7, до 1 септември 2023 г. Комисията изготвя заключения относно възможните начини за повишаване на сигурността на доставките на газ на равнището на Съюза и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент, включително когато е необходимо, законодателни препоръки за изменение на настоящия регламент.

Член 17а

Докладване от Комисията

1. До 28 февруари 2023 г. и веднъж годишно след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ:

a) преглед на мерките, предприети от държавите членки за изпълнение на задълженията за съхранение,

б) преглед на времето, необходимо за процедурата по сертифициране, предвидена в член 3а от Регламент (ЕО) № 715/2009;

в) преглед на мерките, поискани от Комисията, за да се гарантира спазването на графиците на запълване и на целите за запълване.

г) анализ на потенциалното въздействие на настоящия регламент върху цените на газа и потенциалните икономии на газ във връзка с член 6б, параграф 4.

д) информацията за дела на произхождащия от Русия газ, съхраняван в съоръженията за съхраняване в Съюза, която се предоставя, когато е налична, от държавите членки в съответствие с член 6г, параграф 2.

2. Докладът, който трябва да бъде представен от Комисията до 28 февруари 2025 г., включва и обща оценка на прилагането на членове 6а—6г, член 7, параграф 1 и параграф 4, буква ж), член 13, член 13а, член 16, параграф 3, член 17а, член 18а, член 20, параграф 4 и приложения Ia и Iб. Докладът се придружава, когато е целесъобразно, от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент.

Член 18

Уведомяване

Оценката на риска, превантивните планове за действие, плановете за действие при извънредни ситуации и всички други документи се съобщават на Комисията по електронен път чрез платформата CIRCABC.

Цялата кореспонденция във връзка с уведомленията се изпраща по електронен път.

Член 19

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегираните актове, посочено в член 3, параграф 8, член 7, параграф 5 и член 8, параграф 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 ноември 2017 г.

►M3 Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8а, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 август 2024 г. ◄Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове със същата продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. ►M3 Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 8, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5 и член 8a, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. ◄С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6. ►M3 Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 8, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5 или член 8a, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. ◄Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 20

Дерогация

1. Настоящият регламент не се прилага по отношение на Малта и Кипър, доколкото на техните съответни територии не се доставя газ. По отношение на Малта и Кипър предвидените в следващите разпоредби задължения се изпълняват и изборът, който посочените държави членки имат право да направят съгласно следващите разпоредби, се прави в рамките на посочения период от време, изчислен от датата, на която започнат доставките на газ на техните съответни територии:

а) за член 2, точка 5, член 3, параграф 2, член 7, параграф 5 и член 14, параграф 6, буква а): 12 месеца;

б) за член 6, параграф 1: 18 месеца;

в) за член 8, параграф 7: 24 месеца;

г) за член 5, параграф 4: 36 месеца;

д) за член 5, параграф 1: 48 месеца.

За да изпълнят задължението, съдържащо се в член 5, параграф 1, Малта и Кипър могат да прилагат разпоредбите, съдържащи се в член 5, параграф 2, включително като използват напазарни мерки от страна на търсенето.

2. Задълженията, свързани с работата на рисковите групи, предвидени в членове 7 и 8, с оглед на рисковите групи от южния газов коридор и Източното Средиземноморие, започват да се прилагат от датата, на която основната инфраструктура/основният тръбопровод започне да функционира изпитателно.

3. Докато Швеция има достъп до газ чрез междусистемни връзки изключително от Дания като единствен източник на газ и единствена възможна държава, предоставяща солидарност, Дания и Швеция са освободени от задължението по член 13, параграф 10 за сключване на технически, правни и финансови договорености за целите на предоставянето от страна на Швеция на солидарност за Дания. Това не засяга задължението на Дания да предоставя солидарност и да сключва необходимите технически, правни и финансови договорености за тази цел в съответствие с член 13.

4. Членове 6а — 6г не се прилагат за Ирландия, Кипър и Малта, доколкото те не са пряко свързани с взаимосвързаната газова система на която и да е друга държава членка.

Член 21

Отмяна

Регламент (ЕС) № 994/2010 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IX.

Член 22

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на четвъртия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 ноември 2017 г.

Член 13, параграфи 1—6, член 13, параграф 8, първа и втора алинея и член 13, параграфи 14 и 15 обаче се прилагат от 1 декември 2018 г.

Член 2, точки 27—31, членове 6а—6г, член 16, параграф 3, член 17а, член 20, параграф 4 и приложение Iб се прилагат до 31 декември 2027 г.