Член 8

Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за обезпечаване само ако:

а) изпълнението на акта за обезпечаване би противоречало на принципа ne bis in idem;

б) съгласно правото на изпълняващата държава е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а обезпечаването на съответното имущество, или са налице правила относно определянето или ограничаването на наказателната отговорност, които се отнасят до свободата на печата или свободата на изразяване в други медии, които възпрепятстват изпълнението на акта за обезпечаване;

в) удостоверението за обезпечаване е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

г) актът за обезпечаване е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава, и деянието, във връзка с което е издаден актът за обезпечаване, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

д) в случай, попадащ в обхвата на член 3, параграф 2, деянието, във връзка с което е издаден актът за обезпечаване, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; въпреки това, в случаите, които се отнасят до данъци или такси или до мита или валутен обмен, признаването или изпълнението на акта за обезпечаване не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или не съдържа същия тип правила относно данъците и таксите или същия тип мита и валутен обмен като правото на издаващата държава.

е) в изключителни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за обезпечаване, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2. Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за обезпечаване, изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда консултации с издаващия орган чрез подходящи средства и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне.

3. Всяко решение да не бъде признат или да не бъде изпълнен актът за обезпечаване се взема без забавяне и незабавно се съобщава на издаващия орган.

4. Когато изпълняващият орган е признал акт за обезпечаване, но при изпълнението на този акт се окаже, че се прилага някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, той незабавно осъществява връзка с издаващия орган чрез подходящи средства, за да обсъдят какви подходящи мерки да бъдат предприети. Въз основа на това издаващият орган може да реши да оттегли акта за обезпечаване. Ако в резултат на това обсъждане не се намери решение, изпълняващият орган може да реши да спре изпълнението на акта за обезпечаване.