Член 19

Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за конфискация само ако:

а) изпълнението на акта за конфискация би противоречало на принципа ne bis in idem;

б) съгласно правото на изпълняващата държава е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а конфискацията на съответното имущество, или са налице правила относно определянето или ограничаването на наказателната отговорност, които се отнасят до свободата на печата или свободата на изразяване в други медии, които възпрепятстват изпълнението на акта за конфискация;

в) удостоверението за конфискация е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

г) актът за конфискация е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава, и деянието, във връзка с което е издаден актът за конфискация, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

д) правата на засегнатите лица биха направили невъзможно, съгласно правото на изпълняващата държава, изпълнението на акта за конфискация, включително когато тази невъзможност е следствие от прилагането на правни средства за защита съгласно член 33;

е) в случай, попадащ в обхвата на член 3, параграф 2, деянието, във връзка с което е издаден актът за конфискация, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; въпреки това, в случаите, които се отнасят до данъци или такси, или до мита или валутен обмен, признаването или изпълнението на акта за конфискация не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или не съдържа същия тип правила по отношение на данъците и таксите или същия тип мита и валутен обмен като правото на издаващата държава;

ж) съгласно удостоверението за конфискация лицето, срещу което е издаден актът за конфискация, не се е явило лично на съдебния процес, в резултат на който е издаден актът за конфискация във връзка с окончателна присъда, освен ако в удостоверението за конфискация е посочено, че в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, предвидени в правото на издаващата държава, лицето:

i) е било своевременно призовано лично и по този начин е било уведомено за определените дата и място на съдебния процес, довел до акта за конфискация, или чрез други средства действително е получило официална информация относно определените дата и място на процеса, така че е било безспорно установено, че лицето е знаело за насрочения съдебен процес, и е било своевременно уведомено за възможността за издаване на акт за конфискация, ако не се яви на съдебния процес;

ii) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило адвокат, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този адвокат на процеса; или

iii)

след като актът за конфискация му е бил връчен и е било изрично уведомено за правото на ново разглеждане или на обжалване, в което лицето би имало право да участва и което би позволило преразглеждане на делото по същество, включително и с представяне на нови доказателства, и което би могло да доведе до отмяна на първоначалния акт за конфискация, изрично е заявило, че не оспорва акта за конфискация; или не е поискало ново разглеждане на делото или не е обжалвало в предвидения срок;

з) в извънредни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2. Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за конфискация, било то изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда чрез подходящи средства консултации с издаващия орган и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне.

3. Всяко решение актът за конфискация да не бъде признат или да не бъде изпълнен се взема незабавно и веднага се съобщава на издаващия орган.