Член 1

Предмет и обхват

1. С настоящия регламент се установява механизъм за управление за:

а) изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и на дългосрочните ангажименти на Съюза по отношение на парниковите газове, в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и Съвета , и – през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. – по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

б) стимулиране на сътрудничеството между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, на регионално равнище, разработено с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз;

в) осигуряване на своевременно, прозрачно, точно, съгласувано, съпоставимо и пълно докладване от страна на Съюза и неговите държави членки до секретариата на РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата.

г) допринасяне за по-голяма регулаторна сигурност, както и за по-голяма сигурност на инвеститорите и спомагане за извличането на цялостни ползи от възможностите за икономическо развитие, за стимулиране на инвестициите, за създаване на работни места и за социално сближаване.

Механизмът за управление се основава на дългосрочни стратегии, интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи десетгодишни периоди — с начало от 2021 г. до 2030 г., съответстващи им интегрирани национални доклади за постигнатия напредък от държавите членки в областта на енергетиката и климата и уредба за интегриран мониторинг от страна на Комисията. Механизмът за управление осигурява ефективни възможности за обществеността да участва в изготвянето на тези национални планове и дългосрочни стратегии. Той включва структуриран, прозрачен, периодичен процес между Комисията и държавите членки, който има за цел окончателното оформяне на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното последващо изпълнение, включително по отношение на регионалното сътрудничество, и съответните действия на Комисията.

2. Настоящият регламент се прилага по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, които са тясно свързани помежду си и взаимно укрепващи се:

а) енергийна сигурност;

б) вътрешен енергиен пазар;

в) енергийна ефективност;

г) декарбонизация; и

д) научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Член 2

Определения

Прилагат се следните определения:

1)„политики и мерки“ означава всички инструменти, които допринасят за постигането на целите, заложени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и/или за изпълнението на задълженията съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, сред които може да се включват и такива, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове или промяната на енергийната система;

2)„съществуващи политики и мерки“ означава изпълнени политики и мерки и приети политики и мерки;

3)„изпълнени политики и мерки“ означава политики и мерки, за които към датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата се отнасят едно или няколко от следните положения: има действащо право на Съюза или национално право, постигнати са едно или повече доброволни споразумения, заделени са финансови ресурси, мобилизирани са човешки ресурси;

4)„приети политики и мерки“ означа политики и мерки, за които е взето официално правителствено решение към датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата и по отношение на които има ясен ангажимент за преминаване към тяхното изпълнение;

5)„планирани политики и мерки“ означава възможности, които са в процес на обсъждане и за които има реален шанс да бъдат приети и изпълнявани след датата на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата;

6)„система за политики и мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени за докладване относно политиките и мерките и прогнозите за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и относно енергийната система, както се изисква, наред с другото, в член 39;

7)„прогнози“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или чрез промени в енергийната система, включително най-малкото количествени оценки за шест поредни бъдещи години, при които годината непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5;

8)„прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, от които е изключено въздействието на всички политики и мерки, които се планират, приемат или изпълняват след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

9)„прогнози с отчитане на мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или промените в енергийната система от приетите и изпълняваните политики и мерки;

10)„прогнози с отчитане на допълнителни мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или промени в енергийната система, в които е включено въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове от политиките и мерките, приети и изпълнявани с цел смекчаване на изменението на климата или постигане на цели в областта на енергетиката, както и въздействието на планираните за тази цел политики и мерки;

11)„цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата“ означава задължителната за целия Съюз цел за намаляване на емисиите на парникови газове през 2030 г., посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, обвързващата цел на Съюза за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници, определена в член 3, параграф 1, от Директива (ЕС) 2018/2001,целта на равнището на Съюза за подобряване на енергийната ефективност през 2030 г., посочена в член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета , както и целта за 2030 г. за 15 % междусистемна електроенергийна свързаност, или евентуални последващи цели в това отношение, приети от Европейския съвет или от Европейския парламент и от Съвета за 2030 г;

12)„национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава членка, за оценка на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията;

13)„показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за разбиране на напредъка в изпълнението;

14)„основни показатели“ означава показателите за напредъка по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, предложени от Комисията;

15)„технически корекции“ означава корекции на прогнозите от националните инвентаризации на парниковите газове, извършени в контекста на прегледа съгласно член 38, когато представените при инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, който не е в съответствие с приложимите международни правила или указания, или с правилата или указанията на Съюза, и които са предназначени да заменят първоначално представените оценки;

16)„осигуряване на качеството“ означава планова система от процедури за преглед, за да се гарантира постигането на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите оценки и информация с цел да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се подпомогнат държавите членки;

17)„контрол на качеството“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на събираните информация и оценки с цел осигуряване на целостта, точността и пълнотата на данните, установяване и отстраняване на грешки и пропуски, документиране и архивиране на данните и другите използвани материали и водене на отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

18)„енергийната ефективност на първо място“ означава отчитане във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни разходоефективни мерки за енергийна ефективност, насочени към повишаване на ефикасността на търсенето на енергия и доставките на енергия по-специално чрез разходоефективни икономии при крайното потребление на енергия, инициативи за оптимизация на енергийното потребление и по-ефективното преобразуване, пренос и разпределение на енергията, при същевременно постигане на целите на тези решения;

19)„план СЕТ“ означава стратегическия план за енергийните технологии, изложен в съобщение на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET): Ускоряване на трансформацията на европейската енергийна система“;

20)„ранни усилия“ означава:

а)в контекста на оценката на потенциална разлика между конкретната цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и колективния принос на държавите членки —постигането от дадена държава членка на дял енергия от възобновяеми източници над нейната национална обвързваща цел за 2020 г., както е посочено в част А от приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001 или ранен напредък на държава членка по отношение на националната ѝ обвързваща цел за 2020 г.;

б)в контекста на препоръките на Комисията, основани на оценката съгласно член 29, параграф 1, буква б) по отношение на енергията от възобновяеми източници — ранното изпълнение от страна на държава членка на нейния принос към обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, измерена спрямо нейните национални референтни точки за възобновяема енергия;

21)„регионално сътрудничество“ означава сътрудничество между две или повече държави членки, участващи в партньорство, обхващащо едно или повече от петте измерения на Енергийния съюз;

22)„енергия от възобновяеми източници“ или „възобновяема енергия“ означава енергия от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

23)„брутно крайно потребление на енергия“ означава брутно крайно потребление на енергия съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

24)„схема за подпомагане“ означава схема за подпомагане съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

25)„модернизиране“ означава модернизиране съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

26)„общност за възобновяема енергия“ означава общност за възобновяема енергия съгласно определението в член 2, точка 16 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

27)„районни отоплителни системи“ или „районни охладителни системи“ означава районни отоплителни системи или районни охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2018/2001;

28)„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

29)„биомаса“ означава биомаса съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

30)„селскостопанска биомаса“ означава селскостопанска биомаса съгласно определението в член 2, точка 25 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

31)„горскостопанска биомаса“ означава горскостопанска биомаса съгласно определението в член 2, точка 26 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

32)„газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

33)„биогаз“ означава биогаз съгласно определението в член 2, точка 28 от Директива (ЕС) 2018/2001.

34)„течни горива от биомаса“ означава нетранспортни течни горива от биомаса съгласно определението в член 2, точка 32 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

35)„биогорива“ означава биогорива съгласно определението в член 2, точка 33 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

36)„биогорива от нови поколения“ означава биогорива от нови поколения съгласно определението в член 2, точка 34 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

37)„рециклирани въглеродни горива“ означава рециклирани въглеродни горива съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

38)„богати на скорбяла култури“ означава богати на скорбяла култури съгласно определението в член 2, точка 39 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

39)„хранителни и фуражни култури“ означава хранителни и фуражни култури съгласно определението в член 2, точка 40 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

40)„лигноцелулозни материали“ означава лигноцелулозни материали съгласно определението в член 2, точка 41 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

41)„остатък“ означава остатък съгласно определението в член 2, точка 43 от Директива (ЕС) 2018/2001.;

42)„първично енергийно потребление“ означава първично енергийно потребление съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2012/27/ЕС;

43)„крайно енергийно потребление“ означава крайно енергийно потребление съгласно определението в член 2, точка 3 от Директива 2012/27/ЕС;

44)„енергийна ефективност“ означава енергийна ефективност съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2012/27/ЕС;

45)„икономии на енергия“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 5 от Директива 2012/27/ЕС;

46)„подобряване на енергийната ефективност“ означава икономии на енергия съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2012/27/ЕС;

47)„енергийна услуга“ означава енергийна услуга съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2012/27/ЕС;

48)„разгъната използваема застроена площ“ означава разгъната използваема застроена площ съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2012/27/ЕС;

49)„система за енергийно управление“ означава система за енергийно управление съгласно определението в член 2, точка 11 от Директива 2012/27/ЕС;

50)„задължена страна“ означава задължена страна съгласно определението в член 2, точка 14 от Директива 2012/27/ЕС;

51)„изпълнителен публичен орган“ означава изпълнителен публичен орган съгласно определението в член 2, точка 17 от Директива 2012/27/ЕС;

52)„отделно действие“ означава отделно действие съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива 2012/27/ЕС;

53)„енергоразпределително предприятие“ означава енергоразпределително предприятие съгласно определението в член 2, точка 20 от Директива 2012/27/ЕС;

54)„оператор на разпределителна система“ означава оператор на разпределителна система съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/72/ЕО и в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО;

55)„предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава предприятие за продажба на енергия на дребно съгласно определението в член 2, точка 22 от Директива 2012/27/ЕС;

56)„доставчик на енергийни услуги“ означава доставчик на енергийни услуги съгласно определението в член 2, точка 24 от Директива 2012/27/ЕС;

57)„сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат“ означава сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат съгласно определението в член 2, точка 27 от Директива 2012/27/ЕС;

58)„комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия съгласно определението в член 2, точка 30 от Директива 2012/27/ЕС;

59)„сграда“ означава сграда съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2010/31/ЕС;

60)„сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2010/31/ЕС;

61)„термопомпа“ означава термопомпа съгласно определението в член 2, точка 18 от Директива 2010/31/ЕС;

62)„изкопаемо гориво“ означава енергия от невъзобновяеми въглеродни източници като твърди горива, природен газ и нефт;

63)„географска информационна система“ означава компютърна система, която може да снема, съхранява, анализира и визуализира геореферирани данни;

64)„геопространствено заявление“ означава електронен формуляр за заявление, включващ информационно приложение, базирано на географска информационна система, което позволява на бенефициерите да декларират пространствено земеделските парцели в стопанството, както и неземеделските площи, за които се иска плащане.

Член 3

Интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

1. До 31 декември 2019 г., и впоследствие до 1 януари 2029 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията свой интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Плановете съдържат елементите, посочени в параграф 2 от настоящия член и в приложение I. Първият план обхваща периода от 2021 г. до 2030 г., като се отчита по-дългосрочната перспектива. Следващите планове обхващат десетгодишните периоди, непосредствено следващи периода, обхванат от предхождащия ги план.

2. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се състоят от следните основни раздели:

а) преглед на процеса за определяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, състоящ се от резюме, описание на публичните консултации със заинтересованите страни, тяхното участие и резултатите от тях, както и на регионалното сътрудничество с други държави членки в изготвянето на плана, съгласно установеното в членове 10, 11 и 12 и в приложение I, част 1, раздел А, точка 1;

б) описание на националните общи цели, конкретни цели и принос във връзка с измеренията на Енергийния съюз, установени в член 4 и приложение I;

в) описание на планираните политики и мерките във връзка със съответните общи цели, конкретни цели и принос, съгласно буква б), както и общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на съответните общи цели, конкретни цели и приноси;

г) описание на положението към момента по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, включително с оглед на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове, както и прогнози по отношение на целите, посочени в буква б), при вече съществуващи политики и мерки;

д) когато е приложимо, описание на регулаторните и нерегулаторните бариери и пречки за осъществяване на общите цели, конкретните цели или приноси, свързани с възобновяемата енергия и енергийната ефективност;

е) оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхното съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 , дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15 от настоящия регламент;

ж) обща оценка на въздействието на планираните политики и мерки върху конкурентоспособността, свързана с петте измерения на Енергийния съюз;

з) приложение, изготвено в съответствие с изискванията и структурата, предвидени в приложение III към настоящия регламент, в което са установени методологиите и мерките по политиките за постигане на изискването за икономии на енергия в съответствие с член 7 от Директива 2012/27/ЕС и приложение V към нея.

3. По отношение на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, държавите членки:

а) ограничават административната сложност и разходи за всички заинтересовани страни;

б) отчитат взаимовръзките между петте измерения на Енергийния съюз, по-специално принципа „енергийната ефективност на първо място“;

в) използват надеждни и последователни данни и прогнози по отношение на петте измерения, когато е уместно;

г) правят оценка на броя на домакинствата, в положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите показатели за енергийна бедност;

В случай че дадена държава членка констатира, в съответствие с първа алинея, буква г), че разполага със значителен брой домакинства, в положение на енергийна бедност, въз основа на нейната оценка на проверими данни, тя следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност. Съответните държавите членки посочват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата политиките и мерките за справяне с енергийната бедност, ако има такива, включително мерки в областта на социалната политика и други относими национални програми.

4. Всяка държава членка осигурява публичен достъп до своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен на Комисията съгласно настоящия член.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложение I, част 1, раздел A, точки 2.1.1 и 3.1.1 и раздел Б, точки 4.1 и 4.2.1, и приложение I, част 2, точка 3, за тяхното адаптиране към измененията в рамката на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани с вноските на Съюза съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение.

Член 4

Национални общи цели, конкретни цели и принос за петте измерения на Енергийния съюз

Всяка държава членка определя в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата следните основни цели, конкретни цели и принос, както е посочено в приложение I, раздел A, точка 2:

а)по измерението „Декарбонизация“:

1)по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове и с оглед на приноса към постигането на общата за цялата икономика на Съюза цел за намаляване на емисиите на парникови газове:

i)обвързващата национална цел на държавата членка за емисиите на парникови газове и обвързващите годишни национални лимити по Регламент (ЕС) 2018/842;

ii)ангажиментите на държавата членка и националните цели за нетни поглъщания на парникови газове съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2018/841;

iii)където е приложимо, с цел постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и дългосрочните ангажименти на съюза за намаляване на емисиите на парникова газове в съответствие с Парижкото споразумение, други общи цели и конкретни цели, включително секторни цели и цели за адаптиране.

2)по отношение на енергията от възобновяеми източници:

б)по измерението „Енергийна ефективност“:

1)индикативният национален принос по отношение на енергийна ефективност за постигане на конкретните цели на Съюза за 2030 г. за най-малко 32,5-процентно подобрение на енергийната ефективност, съгласно посоченото в член 1, параграф 1 и член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС, въз основа на първичното или на крайното енергийно потребление, първичните или крайните икономии на енергия, или на енергийната интензивност;

2)кумулативен размер на икономии на енергия при крайното потребление, които ще бъдат постигнати през периода 2021—2030 г. съгласно член 7, параграф 1, буква б) относно задълженията за икономии на енергия съгласно Директива 2012/27/ЕС;

3)Индикативните етапни цели от дългосрочната стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради — и обществени, и частни, пътната карта с установени на национално равнище показатели за измерване на напредъка, основана на факти преценка на очакваните икономии на енергия и допълнителни ползи, както и приноса към конкретните цели на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

4)пълната разгъната застроена площ, която трябва да се санира, или еквивалентните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 2021 г. до 2030 г. съгласно член 5 от Директива 2012/27/ЕС относно ролята на образец на сградите на публичните органи;

в)по измерението „Енергийна сигурност“:

1)национални общи цели по отношение на:

г)по измерението „Вътрешен енергиен пазар“:

1)равнище на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да постигне за 2030 г., като се отчита целта за 2030 г. за междусистемна електроенергийна свързаност от поне 15%, със стратегия за равнището в периода след 2021 г., определена в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки, като се взема предвид целта за междусистемна свързаност за 2020 г. от 10% и показателите за спешността на действие, основаващи се на ценовата разлика на пазара на едро, номиналния капацитет за пренос на междусистемните електропроводи в сравнение с максималното натоварване, както и инсталираните мощности за производство от възобновяеми източници, съгласно предвиденото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1. Всеки нов междусистемен електропровод се подлага на социално-икономически и екологичен анализ на разходите и ползите и се реализира, само ако потенциалните ползи надхвърлят разходите;

2)основни проекти по отношение на електропреносната и газопреносната инфраструктура и, когато е приложимо, проекти за модернизиране, необходими за постигането на общите и конкретните цели по петте измерения на Енергийния съюз;

3)национални общи цели, свързани с други аспекти на вътрешния енергиен пазар, като: увеличаване на гъвкавостта на системата, по-специално чрез политики и мерки, свързани с пазарно ценообразуване, в съответствие с приложимото право; интегриране и обединяване на пазари с цел увеличаване на търгуемия капацитет на съществуващите междусистемни връзки, интелигентни мрежи, групиране, реакция на потреблението, съхранение, разпределено производство, механизми за разпределение, преразпределение и съкращаване и ценови сигнали в реално време, включително график за постигането на целите, и други национални общи цели, свързани с вътрешния енергиен пазар, съгласно посоченото в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.3;

д)по измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“:

1)национални общи цели и конкретни цели за финансиране за публични и, при наличност, частни научни изследвания и иновации във връзка с Енергийния съюз, включително, когато е подходящо, график за постигане на целите; отразяване на приоритетите на стратегията за Енергийния съюз и когато е приложимо, на Стратегическия план за енергийните технологии. При определяне на своите общи цели, конкретни цели и принос, държавата членка може да се основава на съществуващи национални стратегии или планове, които са в съответствие с правото на Съюза;

2)когато са налице, национални цели за 2050 г., свързани с насърчаването на технологиите за чиста енергия.

Член 5

Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на възобновяемата енергия

1. При определяне на приноса си по отношение на своя дял от енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2030 г. и през последната година на периода, обхванат в последващите национални планове в съответствие с член 4, буква а), точка 2, всяка държава членка взема предвид всяко от следните:

а) мерките, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001;

б) мерките, приети за постигането на целта за енергийна ефективност, приета в съответствие с Директива 2012/27/ЕС;

в) всички други съществуващи мерки за насърчаване на използването на възобновяема енергия в рамките на държавата членка и когато е приложимо на равнището на Съюза;

г) обвързващата национална цел за 2020 г. за енергия от възобновяеми източници в нейното брутно крайно потребление на енергия, предвидена в приложение I от Директива (ЕС) 2018/2001.

д) всички относими обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, като:

i) справедливо разпределение на реализацията на територията на Съюза;

ii) икономически условия и потенциал, включително БВП на глава на населението;

iii)

потенциал за разходноефективно използване на възобновяема енергия;

iv) географски, екологични и природни ограничения, включително такива при районите и регионите без междусистемна свързаност;

v) равнище на междусистемните електроснабдителни връзки между държавите членки;

vi) други относими обстоятелства, по-специално ранни усилия.

По отношение на буква д) от първа алинея, в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка посочва кои обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, е взела под внимание.

2. Държавите членки колективно гарантират, че сборът на техните приноси съответства поне на равнището на обвързващата цел на Съюза за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Член 6

Процес за определяне на приноса на държавите членки в сферата на енергийната ефективност

1. При определяне на своя индикативен национален принос по отношение на енергийната ефективност за 2030 г. и последната година на периода, обхванат в последващите национални планове съгласно член 4, буква б), точка 1 от настоящия регламент, всяка държава членка взема предвид, че в съответствие с член 3 от Директива 2012/27/ЕС енергийното потребление в Съюза през 2020 г. трябва да не надвишава 1 483Mtoe за първичната енергия или 1 086Mtoe за крайната енергия, а енергийното потребление в Съюза през 2030 г. трябва да не надвишава 1 128Mtoe за първичната енергия и/или не повече от 846 Mtoe за крайната енергия.

В допълнение към това всяка държава членка взема предвид:

а)мерките, предвидени в Директива 2012/27/ЕС;

б)други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавата членка и на равнището на Съюза.

2. При определяне на своя принос по параграф 1, всяка държава членка може да вземе предвид националните обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергийно потребление, като:

а) оставащия потенциал за икономии на енергия по разходоефективен начин;

б) изменението и прогнозите за брутния вътрешен продукт;

в) промените във вноса и износа на енергия;

г) промените в енергийния микс и развитието на улавянето и съхранението на въглероден диоксид; и

д) ранни действия.

По отношение на първа алинея, всяка държава членка посочва в своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата дали и кое от обстоятелствата, засягащи първичното и крайното енергийно потребление е взела предвид.

Член 7

Национални политики и мерки за всяко от петте измерения на Енергийния съюз

В съответствие с приложение I държавите членки описват в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата основните съществуващи и планирани политики и мерки за постигане по-специално на целите, определени в националните планове, включително, когато е приложимо, мерките, предвиждащи регионално сътрудничество и подходящо финансиране на национално и регионално ниво, включително мобилизация на програмите и инструментите на Съюза.

Държавите членки предоставят общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в националния план, както и обща оценка на източниците на тези инвестиции.

Член 8

Аналитична основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1. Държавите членки описват в съответствие със структурата и формàта, посочени в приложение I, текущото положение по отношение на всяко от петте измерения на Енергийния съюз, включително енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове към момента на представяне на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата или въз основа на последните налични данни. Освен това държавите членки посочват и описват прогнози за всяко от петте измерения на Енергийния съюз най-малко за времетраенето на този план, които се очаква да се осъществят в резултат на съществуващи политики и мерки. Държавите членки се стремят да опишат допълнителни по-дългосрочни перспективи за петте измерения след периода на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, когато това е относимо и възможно.

2. В своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки описват своята преценка на национално — и където е приложимо — на регионално равнище по следните въпроси:

а) въздействията върху развитието на енергийната система и емисиите и поглъщанията на парникови газове за времетраенето на плана и за период от десет години след последната година, обхваната от плана, на планираните политики и мерки или групи от мерки, включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващи политики и мерки или групи от мерки, съгласно посоченото в параграф 1;

б) макроикономическото и доколкото е възможно, свързаното със здравето, екологичното и социалното въздействие, както и въздействието по отношение на професионалните умения, на планираните политики и мерки или групи от мерки, посочени в член 7 и по-подробно уточнени в приложение I, за първия десетгодишен период поне до 2030 г., включително сравнение с прогнозите, базиращи се на съществуващите политики и мерки или групи от мерки, съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член. Методологията, използвана за оценяване на тези въздействия, се оповестяват публично;

в) взаимодействието между съществуващите политики и мерки или групи от мерки и планираните политики и мерки или групи от мерки в рамките на едно измерение на политиката и между съществуващите и планираните политики и мерки или групи от мерки по различни измерения за първия десетгодишен период поне до 2030 г. Прогнозите относно сигурността на доставките, инфраструктурата и интеграцията на пазара трябва да бъдат свързани със солидни сценарии по отношение на енергийната ефективност;

г) начинът, по който съществуващи политики и мерки и планирани политики и мерки се очаква да привлекат инвестициите, необходими за тяхното изпълнение;

д) начинът, по който съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119.

3. Държавите членки осигуряват публичен достъп до изчерпателна информация относно предвижданията, параметрите и методологиите, използвани за окончателните сценарии и прогнози, като вземат предвид статистическите ограничения, чувствителните от търговска гледна точка данни и спазването на правилата за защита на данните.

Член 9

Проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата

1. До 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката, в съответствие с член 3, параграф 1 и приложение I.

2. В съответствие с член 34 Комисията прави оценка на проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в параграф 1 от настоящия член, и може да издаде специфични за всяка държава препоръки до държавите членки не по-късно от шест месеца преди изтичането на крайния срок за предаване на тези интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. В тези препоръки може да се посочва по-специално:

а) равнището на амбициозност на общите цели, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз и по-специално на целите на Съюза за 2030 г. за възобновяема енергия и енергийна ефективност, както и равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка си е поставила като цел за 2030 г., съгласно посоченото в член 4, буква г), като надлежно се вземат предвид съответните обстоятелства, които засягат използването на енергия от възобновяеми източници и потреблението на енергия, съгласно посоченото от съответната държава членка в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата и показателите за спешността на действие за свързаност, установени в приложение I, част 1, раздел А, точка 2.4.1;

б) политиките и мерките, отнасящи се до цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки с възможно трансгранично значение;

в) всякакви допълнителни политики и мерки, които могат да бъдат необходими в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата;

г) взаимодействията между и последователността на съществуващите и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз;

д) съгласуваност на съответните мерки за финансиране, включително съответния дял от приходите, генерирани от продажбата на търг на квоти по СТЕ на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО, които се използват за земеползване, промени в земеползването и горско стопанство, подкрепата от Съюза и използването на фондове на Съюза, като например инструменти на общата селскостопанска политика, политики и мерки, по отношение на постигането на ангажиментите, целите и бюджетите на държавите членки, определени в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.

3. В своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка надлежно взема предвид евентуално получените от Комисията препоръки. Ако съответната държава членка не вземе мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания и ги оповестява публично.

4. В контекста на обществената консултация, посочена в член 10, всяка държава членка осигурява публичен достъп до своя проекти на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата.

Член 10

Обществена консултация

Без да се засягат други изисквания на правото на Съюза, всяка държава членка гарантира, че на ранен етап на обществеността са предоставени ефективни възможности за участие в изготвянето на проекта на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата— по отношение на плановете за периода 2021 г. — 2030 г., при изготвянето на окончателния план достатъчно време преди неговото приемане — както и на дългосрочните стратегии, посочени в член 15. При подаването на тези документи до Комисията, всяка държава членка прилага, обобщение на становищата, изразени от обществеността, или временните становища. Доколкото е приложима Директива 2001/42/ЕО се счита, че консултациите, проведени по отношение на проекта на план в съответствие с посочената директива, отговарят на изискванията за провеждане на консултации с обществеността съгласно настоящия регламент.

Всяка държава членка гарантира, че обществеността е информирана. Всяка държава членка определя разумни времеви рамки, които предоставят на обществеността достатъчно време, за да се информира, да участва и да изразява своите становища.

Всяка държава членка ограничава административната сложност при прилагането на настоящия член.

Член 11

Многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката

Всяка държава членка установява многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката съгласно националните правила, в който местните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост могат да вземат активно участие и да обсъждат постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, и различните сценарии, предвидени в политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план, както и да извършват преглед на напредъка, освен ако вече има структура, която служи за същата цел. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да бъдат обсъждани в рамките на такъв диалог.

Член 12

Регионално сътрудничество

1. Държавите членки си сътрудничат помежду си, като отчитат всички съществуващи и потенциални форми на регионално сътрудничество, за да постигнат по ефективен начин общите цели, конкретните цели и приносите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

2. Преди да представи проекта на своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Комисията съгласно член 9, параграф 1 — по отношение на плановете за периода от 2021 г. до 2030 г., при изготвянето на окончателния план достатъчно време преди приемането му — всяка държава членка набелязва възможности за регионално сътрудничество и провежда консултации със съседни държави членки, включително във форуми за регионално сътрудничество. Ако държавата членка автор на плана намери за целесъобразно, тази държава членка може да се консултира с други държави членки или трети държави, които са изразили интерес. Островните държави членки без енергийни междусистемни връзки с други държави членки провеждат тези консултации със съседните държави членки, с които имат морски граници. Държавите членки, с които се провеждат консултации, следва да разполагат с разумен срок, в рамките на който да реагират. Всяка държава членка определя в своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата — по отношение на плановете за периода 2021 г. — 2030 г., в окончателния си национален план в областта на енергетиката и климата — най-малко временните резултати от тези регионални консултации, включително, когато е приложимо, как са били отчетени коментарите на консултираните държави членки или трети държави.

3. Държавите членки могат да участват в доброволно съвместно изготвяне на части от техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и доклади за напредъка, включително във форуми за регионално сътрудничество. Ако направят това, резултатът заменя съответните части на техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и докладите за напредъка. По искане на две или повече държави членки Комисията улеснява този процес.

4. За да улеснят пазарната интеграция и разходоефективните политики и мерки, в периода между крайния срок за представяне на техните проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и крайния срок за представяне на техните окончателни планове, държавите членки представят относимите части от своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата в рамките на съответните форуми за регионално сътрудничество, с цел тяхното финализиране. Когато е необходимо, Комисията улеснява това сътрудничество и консултациите между държавите членки и ако установи възможности за по-нататъшно регионално сътрудничество, тя може да предостави на държавите членки индикативни насоки с цел улесняване на ефикасното сътрудничество и процеса на консултиране.

5. Държавите членки отчитат бележките, получени от други държави членки съгласно параграфи 2 и 3, при своите окончателни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и разясняват в тези планове как са били отчетени получените бележки.

6. За целите, посочени в параграф 1, държавите членки продължават да си сътрудничат на регионално равнище и, когато е целесъобразно, във форуми за регионално сътрудничество, при изпълнението на относимите политики и мерки в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

7. Държавите членки също така може да предвидят сътрудничество с държавите – страни по Енергийната общност, и с трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство.

8. Доколкото са приложими разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО, трансгранични консултации, предприети по проекта в съответствие с член 7 от посочената директива се счита, че изпълняват задълженията за регионално сътрудничество съгласно настоящия регламент, при условие че изискванията на настоящия член са изпълнени.

Член 13

Оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

Въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и на техните актуализации, нотифицирани в съответствие с членове 3 и 14, Комисията оценява, по-конкретно, дали:

а)общите цели, конкретните цели и приносът са достатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз, а за първия десетгодишен период по-специално целите на рамката на Съюза в областта на климата и енергетиката до 2030 г.;

б)плановете отговарят на изискванията по членове 3 и 12 и дали държавите членки са взели надлежно предвид препоръките на Комисията, отправени съгласно член 34.

Член 14

Актуализация на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1. До 30 юни 2023 г. и след това до 1 януари 2033 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка представя на Комисията проект за актуализация на последно нотифицирания от нея интегриран национален план в областта на енергетиката и климата или обосновава пред Комисията защо планът няма нужда от актуализация.

2. До 30 юни 2024 г. и след това до 1 януари 2034 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка нотифицира до Комисията актуализацията на последно нотифицирания от нея интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, освен ако са обосновали защо планът няма нужда от актуализация съгласно параграф 1 от настоящия член.

3. В актуализацията, посочена в параграф 2, всяка държава членка изменя своята национална цел, конкретна цел или принос по отношение на всяка от количествените общи цели, конкретни цели или принос на Съюза, установени в член 4, буква a), точка 1, за да отразят по-високо равнище на амбициозност спрямо тази от последно нотифицирания интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. В актуализацията, посочена в параграф 2, всяка държава членка изменя своята национална обща цел, конкретна цел или принос за всяка от количествените общи цели, конкретните цели или приносна Съюза, определени в член 4, буква a), точка 2 и буква б), единствено за да се отбележи еднаква или по-висока степен на амбициозност в сравнение с тази, заложена в последно нотифицирания интегриран национален план в областта на климата и енергетиката.

4. В актуализирания план държавите членки полагат усилия да смекчат в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата евентуалните неблагоприятни въздействия върху околната среда, проличали при интегрираното докладване съгласно членове 17 — 25.

5. При изготвяне на посочените в параграф 2 актуализации, държавите членки вземат предвид последните специфични за всяка държава препоръки, отправени към тях в контекста на европейския семестър, както и задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение.

6. По отношение на подготовката и оценката на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата се прилагат процедурите, установени в член 9, параграф 2 и членове 10 и 12.

7. Настоящият член не засяга правото на държавите членки да извършват промени и адаптации на националните политики, установени или посочени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата по всяко време, при условие че тези промени и адаптации бъдат включени в интегрирания национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.

Член 15

Дългосрочни стратегии

1. До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива от 30 години и е в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.

2. С оглед на целта за постигане на общите цели във връзка с климата, посочени в параграф 3, в срок до 1 април 2019 г. Комисията приема предложение за дългосрочна стратегия на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат предвид проектите на държавите членки за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Дългосрочната стратегия, посочена в настоящия параграф, включва анализ, който обхваща най-малко:

а) различни сценарии за приноса на Съюза към целите, посочени в параграф 3, наред с другото, сценарий за постигане в срок до 2050 г. на нулеви емисии на парникови газове в рамките на Съюза, както и отрицателни емисии след това;

б) последиците от сценариите, посочени в буква а), за оставащия световен бюджет и бюджета на Съюза по отношение на въглерода, с цел да се даде възможност за дискусия относно ефективността с оглед на разходите, ефективността и справедливостта на намаляването на емисиите на парникови газове.

3. Дългосрочните стратегии на държавите членки и на Съюза трябва да допринасят за:

а) изпълнението на ангажиментите на Съюза и на държавите членки съгласно РКООНИК и Парижкото споразумение относно изменението на климата за ограничаване на антропогенните емисии на парникови газове и подобряване на поглъщанията от поглътители, и за насърчаване на повишеното улавяне на въглерод;

б) изпълнението на целта на Парижкото споразумение за задържане на увеличението на средната глобална температура да е значително по-малко от 2 °C над равнищата от прединдустриалния период и продължаването на усилията за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 °C над равнищата от прединдустриалния период;

в) постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 , в контекста на намаляването на емисиите от парникови газове и засилването на поглъщанията по поглътители, необходими според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза по разходоефективен начин и засилване на поглъщанията по поглътители в стремежа да се постигне дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на температурата, за да се постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза и, по целесъобразност, да се постигнат отрицателни емисии след това;

г) високо енергийно ефективна и основана до голяма степен на възобновяеми източници енергийна система в рамките на Съюза.

4. Дългосрочните стратегии на държавите членки следва да съдържат елементите, посочени в приложение IV. Наред с това, дългосрочните стратегии на държавите членки и на Съюза обхващат:

а) общото намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители;

б) намаляването на емисиите и увеличаването на поглъщанията на парникови газове по поглътители в отделните сектор, включително производството на електроенергия, промишлеността, транспорта, отоплението и охлаждането и сградния сектор (жилищни сгради и сгради от третичния сектор), селското стопанство, отпадъците и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС);

в) очаквания напредък по отношение на прехода към икономика с ниски емисии на парникови газове, включително по отношение на интензитета на парниковите газове, интензитета на CO2 за брутния вътрешен продукт, свързани прогнози за дългосрочните инвестиции и стратегии за свързани с тях научни изследвания, развойна дейност и иновации;

г) доколкото е възможно, очакваният социално-икономически ефект на мерките за декарбонизация, включително, наред с другото, аспектите, свързани с макроикономическото и социалното развитие, рисковете и ползите за здравето и опазването на околната среда;

д) връзки с други национални дългосрочни цели, планиране и други политики и мерки и инвестиции.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 43 за изменение на приложение IV с цел адаптирането му към промените в дългосрочната стратегия на Съюза или в рамката на Съюза в областта на енергетиката и климата, които са пряко и конкретно свързани със съответните решения, приети съгласно РКООНИК и по-специално съгласно Парижкото споразумение.

6. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата трябва да са в съответствие с дългосрочните стратегии, посочени в настоящия член.

7. Държавите членки и Комисията информират и предоставят на обществеността достъп до своите дългосрочни стратегии и всички техни актуализации, включително посредством електронната платформа, посочена в член 28. Държавите членки и Комисията осигуряват публичен достъп до съответните данни за окончателните резултати, като вземат предвид чувствителните от търговска гледна точка данни и съответствието с правилата за защита на данните.

8. Комисията подпомага държавите членки при изготвянето на техните дългосрочни стратегии, като предоставя информация за състоянието на основните научни знания и възможности за обмен на знания и най-добри практики, включително, когато е уместно, насоки за държавите членки по време на разработването и изпълнението на техните стратегии.

9. Комисията оценява дали националните дългосрочни стратегии са подходящи за колективното постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз, посочени в член 1, и предоставя информация относно оставащ колективен пропуск.

Член 16

Стратегически план за метан

С оглед на високия потенциал за глобално затопляне и относително краткия живот на метана в атмосферата, Комисията анализира ефекта върху политиките и мерките с цел намаляване на краткосрочното и средносрочното влияние на емисиите на метан върху емисиите на парникови газове в Съюза. Като взема предвид целите на кръговата икономика, по целесъобразност, Комисията разглежда вариантите за политика за бързо справяне с емисиите на метан и представя стратегически план на Съюза за метана като неразделна част от дългосрочната стратегия на Съюза, посочена в член 15.

Член 29

Оценка на напредъка

1. Най-късно до 31 октомври 2021 г. и на всеки две години след това Комисията оценява, по-конкретно въз основа на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, на друга информация, представена съгласно настоящия регламент, на показателите и на европейските статистически данни, когато такива са налице, следното:

а) напредъка на равнището на Съюза към постигането на целите на Енергийния съюз, включително, по отношение на първия десетгодишен период, целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, по-специално с цел избягване на евентуалните различия в постигането на целите на Съюза за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност;

б) напредъка, постигнат от всяка държава членка по отношение на постигането на нейните общи цели, включително напредъка към постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, конкретни цели и приноса, както и изпълнението на политиките и мерките, заложени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата;

в) общото въздействие на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, включително чрез емисии, различни от емисии на CO2, или различни ефекти, въз основа на данните за емисиите, предоставени от държавите членки съгласно член 26, и Комисията подобрява тази оценка, като се позовава по целесъобразност на нови научни постижения и на данни за въздушния трафик;

г) общото въздействие на политиките и мерките на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата върху функционирането на мерките на политиката на Съюза в областта на климата и енергетиката;

д) общото въздействие на политиките и мерките, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, върху функционирането на схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) и върху равновесието между търсенето и предлагането на квоти на европейския пазар на въглеродни емисии.

2. В областта на енергията от възобновяеми източници, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка, постигнат по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на Съюза въз основа на индикативна крива на Съюза, която започва от 20 % през 2020 г., достига референтни стойности от най-малко 18 % през 2022 г., 43 % през 2025 г. и 65 % през 2027 г. от общото увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо разликата между целта на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2020 г. и целта за 2030 г., и достига обвързващата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

3. В областта на енергийната ефективност, като част от оценката, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка по отношение на колективното постигане на максимално енергийно потребление на равнището на Съюза от 1 128Mtoe енергия от първични източници и 846 Mtoe крайна енергия през 2030 г. в съответствие с член 3, параграф 5 от Директива 2012/27/ЕС.

При извършването на своята оценка Комисията предприема следните стъпки:

а)проучва дали е постигната междинната цел на Съюза за 2020 г. за енергийно потребление от не повече от 1 483млн. т н.е. първична енергия и 1 086млн. т н.е. крайна енергия;

б)оценява дали напредъкът на държавите членки показва, че Съюзът като цяло е на път да постигне целта за равнище на енергийното потребление през 2030 г., както е посочено в първата алинея, като се вземе предвид оценката на информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата;

в)използва резултати от моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление на съюзно и на национално равнище, както и от други допълнителни анализи.

г)взема надлежно предвид съответните обстоятелства, засягащи първичното и крайното енергийно потребление, посочени от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 6, параграф 2.

4. В областта на вътрешния енергиен пазар, като част от своята оценка, посочена в параграф 1, Комисията оценява напредъка към постигане на равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка се стреми да достигне през 2030 г.

5. До 31 октомври 2021 г. и всяка година след това Комисията оценява, по-специално въз основа на информацията, докладвана съгласно настоящия регламент, дали Европейският съюз и неговите държави членки са постигнали достатъчен напредък по отношение на изпълнението на следните изисквания:

а) задълженията по член 4 от РКООНИК и по член 3 от Парижкото споразумение, които са залегнали в решенията, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или от Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение;

б) задълженията, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/842 и член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841;

в) целите, определени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата с оглед постигането на целите на Енергийния съюз и за първия десетгодишен период, с оглед на изпълнението на целите за 2030 г. в областта на енергетиката и климата.

6. В своята оценка Комисията следва да вземе предвид най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

7. Комисията докладва за своята оценка в съответствие с настоящия член като част от доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35.

Член 30

Несъответствия с общите цели на Енергийния съюз и с конкретните цели съгласно Регламент (ЕС) 2018/842

1. Въз основа на оценката по член 29 Комисията отправя препоръки до съответната държава членка съгласно член 34, ако по отношение на развитието на политиката в тази държава членка бъдат установени несъответствия с общите цели на Енергийния съюз.

2. Държава членка, която възнамерява да използва възможността за гъвкавост в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842, включва, когато тази информация бъде получена, в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата равнището на предвидената употреба и планираните политики и мерки, за да изпълни изискванията, определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841 за периода 2021 — 2030 г.

Член 31

Мерки в отговор на недостатъчната амбициозност на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата

1. Ако въз основа на своята оценка на проектите за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 9 или на оценката си на проектите за актуализиране на окончателни планове съгласно член 14, както и като част от повтарящия се процес Комисията заключи, че общите цели, конкретните цели и приносът на държавите членки са недостатъчни за колективното постигане на общите цели на Енергийния съюз, и по-специално по отношение на първия десетгодишен период, за обвързващата конкретна цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. и за конкретната цел на Съюза за 2030 г. за енергийната ефективност, тя изготвя —по отношение на конкретната цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници, и може да изготви —по отношение на другите цели на Енергийния съюз, препоръки до държавите членки, чийто принос счита за недостатъчен, да увеличат своята степен на амбициозност, за да се гарантира достатъчно равнище на колективна амбиция.

2. Когато има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и колективния принос на държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници, Комисията основава своята оценка на формулата, посочена в приложение II, която се основава на обективните критерии, посочени в член 5, параграф 1, първа алинея, буква д), подточки i) — v), при надлежно отчитане на съответните обстоятелства, засягащи използването на възобновяема енергия, както е посочено от държавата членка в съответствие с член 5, параграф 1, втора алинея.

В случай че в областта на енергийната ефективност има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и сумата на националните приноси, Комисията оценява, по-специално, съответните обстоятелства, изброени в член 6, параграф 2, информацията, предоставена от държавите членки в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, резултатите от моделирането във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление и друг допълнителен анализ, по целесъобразност.

Без да се засягат другите разпоредби на настоящия член и единствено с цел да се прецени дали има разлика между конкретната цел на равнището на Съюза за 2030 г. и колективния принос на държавите членки, в своята оценка Комисията прави предвиждане за националния принос на държавите членки, които не са представили своите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 9, параграф 1.

При своето предвиждане в областта на енергията от възобновяеми източници Комисията взема предвид националната обвързваща цел на държавата членка за 2020 г., посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2018/2001, резултатите от процесите на моделиране относно развитието на енергията от възобновяеми източници и на резултатите от формулата, посочена в приложение II към настоящия регламент. В областта на енергийната ефективност, тя взема под внимание моделиране във връзка с бъдещите тенденции в енергийното потребление и друг допълнителен анализ, според случая.

В своята оценка на приноса на енергия от възобновяеми източници въз основа на формулата, посочена в приложение II, Комисията взема предвид всички потенциални отрицателни въздействия върху сигурността на доставките и стабилността на мрежата в малки или изолирани енергийни системи или в системите на държави членки, където може да има значителни последствия поради промяната на синхронната зона.

В своята оценка на приноса в областта на енергийната ефективност Комисията взема предвид потенциалното въздействие върху функционирането на електроенергийната мрежа и стабилността на мрежата в държави членки, където може да има значителни последствия поради промяната на синхронната зона.

3. Ако въз основа на своята оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното актуализиране в съответствие с член 14 Комисията заключи, че общите цели, конкретните цели и приносът в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата или техните актуализации са недостатъчни за колективното постигане на целите на Енергийния съюз и, по-специално за първия десетгодишен период — на конкретните цели на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, тя предлага мерки и упражнява правомощията си на равнището на Съюза с цел да гарантира колективното постигане на тези общи и конкретни цели. По отношение на енергията от възобновяеми източници, тези мерки вземат под внимание степента на амбициозност на приносите на държавите членки за постигане на целта на Съюза за 2030 г., посочени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и в техните актуализации.

Член 32

Мерки в отговор на недостатъчния напредък за постигане на общите и конкретните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата

1. Ако въз основа на своята оценка в съответствие с член 29, параграф 1, буква б) Комисията стигне до заключението, че постигнатият от дадена държава членка напредък в постигането на нейните общи цели, конкретни цели и принос, нейните референтни точки за възобновяема енергия или в изпълнението на политиките и мерките, предвидени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата е недостатъчен, тя отправя препоръки до съответната държава членка в съответствие с член 34.

В своите препоръки в областта на енергията от възобновяеми източници Комисията взема предвид съответните обстоятелства, посочени от държавата членка в съответствие с член 5, параграф 1,втора алинея. Комисията също така взема предвид проекти за възобновяема енергия, за които е било взето окончателно инвестиционно решение, при условие че тези проекти започнат да се осъществяват през периода 2021 — 2030 г. и имат значително въздействие върху националния принос на държава членка.

В своите препоръки в областта на енергийната ефективност Комисията надлежно взема предвид обективните критерии, изброени в член 6, параграф 1, букви а) и б), и съответните национални обстоятелства, посочени от държавата членка в съответствие с член 6, параграф 2.

2. Когато въз основа на своята сумарна оценка на интегрираните национални доклади за напредъка на държавите членки в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 29, параграф 1, буква а), подкрепени по целесъобразност от други източници на информация, Комисията стигне до заключението, че е налице риск да не бъдат постигнати целите на Енергийния съюз и, по-специално, за първия десетгодишен период, конкретните цели съгласно Рамката на Съюза за политиките в областта на климата и енергетиката за 2030 г., тя може, в съответствие с член 34, да отправи препоръки до всички държави членки с оглед на смекчаването на подобен риск.

В областта на енергията от възобновяеми източници Комисията извършва оценка дали националните мерки, предвидени в параграф 3, са достатъчни за постигане на конкретните цели на Съюза в областта на енергията от възобновяеми източници. В случай че националните мерки са недостатъчни, Комисията, в допълнение към тези препоръки, по целесъобразност предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретната цел на Съюза за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници.

В областта на енергийната ефективност Комисията, в допълнение към тези препоръки, по целесъобразност предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретната цел на Съюза за 2030 г. в областта на енергийната ефективност.

В областта на енергийната ефективност, тези допълнителни мерки могат по-специално да подобрят енергийната ефективност на:

а)продукти, съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета ; б)сгради, съгласно Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС; както и

в)транспорта.

3. Когато в областта на енергията от възобновяеми източници, въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 2, Комисията стигне до заключението, че една или повече от референтните стойности на индикативната крива на Съюза през 2022 г., 2025 г. и 2027 г., посочена в член 29, параграф 2, не са постигнати, държавите членки, които през 2022 г., 2025 г. или 2027 г. са слезли под една или повече от националните си референтни стойности, посочени в член 4, буква а), точка 2, гарантират, че в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията са приложени допълнителни мерки за покриване на разликата в сравнение с тяхната национална референтна стойност, като например:

а) национални мерки за увеличаване на използването на възобновяема енергия;

б) коригиране на дела на възобновяема енергия в сектора на топлинната енергия и енергията за охлаждане, посочен в член 23, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

в) коригиране на дела на възобновяема енергия в сектора на транспорта, посочен в член 25, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

г) доброволно финансово плащане в механизма за финансиране на енергията от възобновяеми източници в Съюза, създаден на равнището на Съюза в подкрепа на проекти за възобновяема енергия, управлявани пряко или косвено от Комисията, както е посочено в член 33;

д) използване на механизмите за сътрудничество, предвидени в Директива (ЕС) 2018/2001.

Тези мерки вземат под внимание съображенията на Комисията, посочени в параграф 1, втора алинея от настоящия член. Засегнатите държави членки могат да представят тези мерки като част от своя интегриране национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата.

4. От 1 януари 2021 г. нататък делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия във всяка държава членка не е по-нисък от базовия дял, равен на нейната задължителна обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през 2020 г., посочена в член 3, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001. Ако държава членка не поддържа базовия си дял, измерен за едногодишен период, въпросната държава членка предприема, в рамките на една година, допълнителни мерки като тези, посочени в параграф 3, първа алинея, букви а) — д) от настоящия член, които са достатъчни, за да се покрие разликата в рамките на една година.

За държавите членки, изпълняващи задължението да покрият разликата спрямо базовия дял, се счита, че спазват задълженията, посочени в първо изречение от първа алинея на настоящия параграф и в член 3, параграф 4 от Директива 2018/2001, през целия период, в който е възникнала разликата.

За целите на параграф 3, първа алинея, буква г) от настоящия член държавите членки могат да използват приходите си от годишните квоти за емисии по Директива 2003/87/ЕО.

5. Когато делът на енергията от възобновяеми източници на дадена държава членка падне под една или повече от нейните национални референтни стойности през 2022 г., 2025 г. и 2027 г., както е посочено в член 4, буква а), точка , тя включва в следващия интегриран доклад, представен на Комисията съгласно член 17, обяснение за начина, по който ще покрие разликата в сравнение с националните референтни стойности.

6. В областта на енергийната ефективност, без да се засягат други мерки на равнището на Съюза, в съответствие с параграф 2, трета алинея от настоящия член, ако въз основа на своята оценка, направена към 2022 г., 2025 г. и 2027 г. съгласно член 29, параграфи 1 и 3, Комисията стигне до заключението, че напредъкът в посока на колективното постигане на целта на Съюза по отношение на енергийната ефективност, посочена в първата алинея на член 29, параграф 3, е недостатъчен, тя предлага мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза в допълнение към посочените в Директива 2010/31/ЕС и Директива 2012/27/ЕС, за да гарантира постигането на конкретните цели за енергийна ефективност на Съюза за 2030 г.

7. Всяка държава членка, която е засегната съгласно параграф 3 от настоящия член, излага подробно допълнителните изпълнявани, приети и планирани мерки като част от своя следващ доклад за напредъка, посочен в член 17.

8. Когато, в областта на междусистемната свързаност през 2025 г. Комисията, въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 4, стигне до заключението, че напредъкът е недостатъчен, Комисията си сътрудничи със съответните държави членки до 2026 г., с цел да намери решение на обстоятелствата, с които те са се сблъскали.

Член 33

Механизъм за финансиране на възобновяемата енергия в Съюза

1. Към 1 януари 2021 г. Комисията създава механизма за финансиране на енергия от възобновяеми източници в Съюза, посочен в член 32, параграф 3, буква г), с цел предоставяне на подкрепа за нови проекти за възобновяема енергия в Съюза, с цел да бъде преодоляна разликата в индикативната крива на Съюза. Подпомагането може да се предоставя, наред с другото, под формата на премия, която е в допълнение към пазарните цени, и се разпределя на проекти, чиято тръжна оферта е на най-ниската цена или премия.

2. Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, механизмът за финансиране допринася за рамката, в съответствие с член 3, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, с цел подпомагане на използването на възобновяема енергия в целия Съюз, независимо от разликата до индикативната крива на Съюза. За тази цел:

а) към плащанията от държавите членки, посочени в член 32, могат да бъдат добавени плащания от допълнителни източници, като например фондове на Съюза, вноски от частния сектор или допълнителни плащания от държавите членки, за да се допринесе за постигането на конкретната цел на Съюза;

б) механизмът за финансиране може, наред с другото, да предоставя подпомагане под формата на нисколихвени заеми, безвъзмездни средства или комбинация от двете и може да подпомага, наред с другото, съвместни проекти между държавите членки в съответствие с член 9 от Директива (ЕС) 2018/2001 и участието на държавите членки в съвместни проекти с трети държави, посочени в член 11 от посочената директива.

3. Държавите членки запазват правото си да решават дали, и ако е така, при какви условия, позволяват инсталации, разположени на тяхна територия, да получават подпомагане от механизма за финансиране.

4. Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, посочен в член 44, параграф 1, буква б), може да приема актове за изпълнение, за да определи необходимите разпоредби за създаването и функционирането на механизма за финансиране, по-специално:

а) методологията за изчисление на максималния размер на премията за всеки търг;

б) характеристиките на тръжната процедура, която се прилага, включително условия за доставка и свързаните с тях санкции;

в) методология за изчисление на плащанията на държавите членки и произтичащите от това статистически ползи за участващите държави членки;

г) минимални изисквания за участието на държавите членки, като се отчита необходимостта от гарантиране както на непрекъснатост на механизма чрез достатъчна продължителност на плащането на държавата членка, така и на максималната възможна гъвкавост по отношение на участието на държавите членки;

д) разпоредби, гарантиращи участието и/или одобрението на приемащите държави членки, и при необходимост разпоредби, свързани с допълнителните такси за разходи за системата.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

5. Всяка година възобновяемата енергия, произведена от инсталации, финансирани чрез механизма за финансиране, статистически се зачислява на участващите държави членки, като отразява съответните им плащания. Проектите, подпомагани от този механизъм за финансиране, които се финансират от други източници, различни от плащанията, извършвани от държавите членки, не се отчитат към националните вноски на държавите членки, а към обвързващата цел на Съюза съгласно член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Член 34

Препоръки на Комисията към държавите членки

1. Когато е целесъобразно Комисията отправя препоръки към държавите членки, за да се осигури постигането на целите на Енергийния съюз. Комисията незабавно осигурява публичен достъп до тези препоръки.

2. Когато в настоящия регламент се прави позоваване на настоящия член, се прилагат следните принципи:

а) съответната държава членка взема надлежно предвид препоръката, в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки;

б) държавата членка изготвя свой интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата през годината, която следва годината, в която е отправена препоръката, като в него посочва по какъв начин е взела надлежно предвид препоръката. Ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръка или със съществена част от нея, тази държава членка представя своите основания;

в) препоръките следва да допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, формулирани в контекста на европейския семестър.

Член 35

Доклад за състоянието на Енергийния съюз

1. До 31 октомври на всяка календарна година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за състоянието на Енергийния съюз.

2. Докладът за състоянието на Енергийния съюз обхваща следните елементи:

а) оценката, извършена в съответствие с член 29;

б) когато е целесъобразно, препоръките съгласно член 34;

в) доклада за функционирането на пазара на въглерод, посочен в член 10, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, включително информацията за нейното прилагане, в съответствие с член 21, параграф 2 от посочената директива;

г) считано от 2023 г., на всеки две години — отчет за устойчивостта на добива на биомаса за енергийни цели в Съюза, съдържащ информацията, посочена в приложение X;

д) на всеки две години — отчет за доброволните схеми, по отношение на които Комисията е приела решение в съответствие с член 30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/2001, включително информацията, посочена в приложение XI към настоящия регламент;

е) цялостен доклад за напредъка по прилагането на Директива 2009/72/ЕO;

ж) цялостен доклад за напредъка по прилагането на Директива 2009/73/ЕО в съответствие с член 52 от посочената директива;

з) цялостен доклад за напредъка по прилагането на схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативните мерки на политиката, както е посочено в членове 7а и 7б от Директива 2012/27/ЕС;

и) на всеки две години — общ доклад за напредъка във връзка със санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както публични, така и частни, в съответствие с пътните карти, предвидени в дългосрочните стратегии за саниране, които всяка държава членка трябва да създаде в съответствие с член 2а от Директива 2010/31/ЕС;

й) на всеки четири години – общ доклад за напредъка на държавите членки по отношение на увеличаването на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия в съответствие с член 9, параграф 5 от Директива 2010/31/ЕС;

к) цялостен доклад за напредъка на държавите членки в създаването на пълноценен и функциониращ енергиен пазар;

л) сведения за действителното качество на горивото в различните държави членки и географския обхват на горивата с максимално съдържание на сяра 10 mg/kg, с цел да се представи общ преглед на данните за качеството на горивата в различните държави членки, докладвани съгласно Директива 98/70/ЕО;

м) доклад за напредъка по отношение на конкурентоспособността;

н) напредък на държавите членки по отношение на постепенното премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаеми горива;

о) други въпроси от значение за осъществяването на Енергийния съюз, включително публична и частна подкрепа.

п) до 31 октомври 2019 г. и на всеки четири години след това – оценка на прилагането на Директива 2009/31/ЕО.

Член 36

Мониторинг на механизма за управление

В контекста на доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35, Комисията информира Европейския парламент и Съвета за изпълнението на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. Европейският парламент и Съветът ежегодно разглеждат постигнатия от Енергийния съюз напредък във връзка с всички измерения на политиките в областта на енергетиката и климата.

Член 37

Системи за инвентаризация на равнището на Съюза и на национално равнище

1. Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки създават, експлоатират и се стремят постоянно да усъвършенстват национални системи за инвентаризация с цел да оценяват антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парниковите газове, посочени в част 2 от приложение V, и да осигуряват навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на своите инвентаризации на парниковите газове.

2. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи по инвентаризацията имат достъп до информацията, посочена в приложение ХII към настоящия регламент, използват системите за докладване, създадени в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) № 517/2014, за да подобрят оценките за флуорираните газове при националните инвентаризации на парниковите газове и са в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в приложение V, част 1, букви и) и й) към настоящия регламент.

3. Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на националните инвентаризации във връзка с инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да усъвършенства тази система, която включва създаване на програма за осигуряване и контрол на качеството, определяне на цели за качеството и съставяне на план за осигуряване и контрол на качеството на инвентаризацията, както и на процедури за изготвяне на оценки за емисиите за целите на съставянето на съюзната инвентаризация в съответствие с параграф 5 от настоящия член и прегледите, посочени в член 38.

4. Комисията извършва първоначална проверка на точността на предварителните данни от инвентаризацията на парниковите газове, които държавите членки представят в съответствие с член 26, параграф 3. Тя изпраща резултатите от посочената проверка на държавите членки в рамките на шест седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите членки отговарят на всички съществени въпроси, възникнали по повод на предварителната проверка, и едновременно с това изпращат окончателните данни от инвентаризацията за годината Х-2.

4а. Когато в хода на първоначалната проверка, извършена съгласно параграф 4 от настоящия член, Комисията установи разлика между средната годишна стойност на нетните поглъщания през годините, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/841, която е докладвана от която и да е държава членка през 2020 г. и 2023 г., или при последващо представяне на инвентаризацията на парниковите газове, която е по-голяма от 500 килотона CO2 еквивалент, Комисията проверява:

а) прозрачността, точността, съгласуваността, сравнимостта и пълнотата на подадената информация; и

б) дали отчитането на ЗПЗГС е извършено по начин, който съответства на документацията по ръководствата по РКООНИК или на правилата на Съюза.

Комисията оповестява публично резултатите от тази проверка.

5. Когато до 15 март дадена държава членка не е изпратила данните от инвентаризацията, необходими за целите на инвентаризацията на Съюза, Комисията може да изготви оценки, за да допълни представените от държавата членка данни, като се консултира и сътрудничи тясно със съответната държава членка. За тази цел Комисията използва приложимите указания за извършване на националните инвентаризации на парниковите газове.

6. Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение за установяването на правила относно структурата, формàта и процедурите за представяне на информацията, свързана с националните системи за инвентаризация, както и изискванията за въвеждането, експлоатацията и функционирането на националните системи за инвентаризация.

Когато предлага тези актове за изпълнение Комисията взема предвид всички относими решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

7. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43 с цел допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила относно изискванията за създаването, експлоатацията и функционирането на системата на Съюза за инвентаризация. Когато предлага тези делегирани актове Комисията взема предвид всички относими решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение.

Член 38

Преглед на данните от инвентаризациите

1. С цел мониторинг на намаляването или ограничаването на емисиите на парникови газове от страна на държавите членки съгласно членове 4, 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2018/842, както и на намаляването на емисиите и засилване на поглъщанията по поглътители от страна на държавите членки съгласно членове 4 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/841 и други цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове, установени в правото на Съюза, през 2027 г. и 2032 г. Комисията провежда цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, предоставени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от настоящия регламент. Държавите членки участват пълноценно в този процес.

1а. През 2025 г. Комисията извършва цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от настоящия регламент, за да се определят годишните цели на държавите членки за намаляване на нетните емисии на парникови газове съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/841 и годишно разпределените количества емисии на държавите членки съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/842.

2. ►M3 Цялостният преглед, посочен в параграфи 1 и 1а, включва: ◄

а) проверки за прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на подадената информация;

б) проверки за установяване на случаи, когато данните от инвентаризацията са подготвени по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза;

в) проверки за установяване на случаи, при които отчитането на ЗПЗГС е извършено по начин, който не съответства на ръководствата на РКООНИК или на правилата на Съюза, както и

г) изчисляване по целесъобразност на произтичащите от това необходими технически корекции в консултации с държавите членки.

3. Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя графика и процедурата за извършване на цялостния преглед, включително изпълнението на задачите, посочени в параграф 2 от настоящия член и за осигуряване на необходимите консултации с държавите членки с оглед приключването на прегледите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44 параграф 6.

4. След приключване на проведения съгласно параграф 1 от настоящия член цялостен преглед, чрез акт за изпълнение Комисията определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка, разделени между данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 и данни за емисиите, посочени в част 1, буква в) от приложение V към настоящия регламент, и определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията, които са от значение за член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.

5. Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 15 от Регламент (ЕС) 2018/841 четири месеца след датата на публикуване на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 4 от настоящия член, се използват за проверката за съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841, включително промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2018/841.

6. Данните за всяка държава членка, вписани в регистрите по член 12 от Регламент (ЕС) 2018/842 два месеца след датата на проверката за съответствие с Регламент (ЕС) 2018/841, посочена в параграф 5 от настоящия член, се използват за проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 за годините 2021 и 2026. Проверката за съответствие съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 за всяка от годините от 2022 до 2025 и от 2027 до 2030 се извършва на дата, която се пада един месец след датата на проверката за съответствие за предходната година. Това включва промените в тези данни в резултат на използването от тази държава членка на възможностите за гъвкавост съгласно членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.

Член 39

Системи за политики и мерки и прогнози на равнището на Съюза и на национално равнище

1. Най-късно до 1 януари 2021 г. държавите членки и Комисията поддържат и се стремят непрекъснато да усъвършенстват системи съответно на национално равнище и на равнището на Съюза за докладване относно политиките и мерките и за докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители. Тези системи включват съответните институционални, правни и процедурни разпоредби, установени в рамките на дадена държава членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители.

2. Държавите членки и Комисията имат за цел да осигурят навременност, прозрачност, точност, съгласуваност, сравнимост и пълнота на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители съгласно посоченото в член 18, включително използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.

3. Комисията, подпомагана от Комитета по изменението на климата, посочен в член 44, параграф 1, буква а), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формàта и процедурите за представяне на информация за системите за политики и мерки и прогнози на национално равнище и на равнището на Съюза съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и член 18.

Когато предлага тези актове за изпълнение Комисията взема предвид съответните решения, приети от органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, включително на международно договорените изисквания за докладване, както и графиците за мониторинг и докладване на посочената информация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 6.

Член 40

Създаване и поддържане на регистри

1. Съюзът и държавите членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на национално определения принос съгласно член 4, параграф 13 от Парижкото споразумение и на международно прехвърлените резултати от намаляването на последиците съгласно член 6 от посоченото споразумение.

2. Съюзът и държавите членки могат да водят своите регистри в консолидирана система заедно с още една или повече държави членки.

3. Данните в регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.

4. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 43 за създаване на регистрите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и за привеждане в действие, посредством регистрите на Съюза и на държавите членки, на необходимото техническо изпълнение на съответните решения на органите на РКООНИК или на Парижкото споразумение, в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

Член 41

Сътрудничество между държавите членки и Съюза

1. Държавите членки си сътрудничат и се координират изцяло помежду си и със Съюза по отношение на задълженията си по настоящия регламент, по-специално по отношение на:

а) процеса на подготовка, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно членове 9 — 13;

б) процеса на изготвяне, приемане, съобщаване и оценка на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 и годишното докладване съгласно член 26;

в) процеса, свързан с препоръките на Комисията и съобразяването с тези препоръки съгласно член 9, параграфи 2 и 3, член 17, параграф 6, член 30, параграф 1, член 31, параграф 1 и член 32, параграфи 1 и 2;

г) съставянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвянето на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза съгласно член 26, параграф 4;

д) изготвянето на националните съобщения на Съюза съгласно член 12 от РКООНИК и на двугодишния доклад на Съюза съгласно Решение 2/CP.17 или съответните последващи решения, приети от органите по РКООНИК;

е) процедурите за преглед и проверка на съответствието по РКООНИК и Парижкото споразумение в съответствие с всички приложими решения по РКООНИК, както и процедурата на Съюза за преглед на данните от инвентаризациите на парниковите газове на държавите членки, посочена в член 38;

ж) всякакви корекции съгласно процедурата за преглед, посочена в член 38, или други промени в инвентаризациите и в докладите за инвентаризациите, които са предадени или предстои да бъдат предадени на секретариата на РКООНИК;

з) съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза съгласно член 26, параграф 2.

2. По искане на държава членка Комисията може да предостави техническа помощ на държавите членки във връзка със задълженията по настоящия регламент.

Член 42

Роля на Европейската агенция за околна среда

Европейската агенция за околна среда подпомага Комисията в нейната работа що се отнася до декарбонизацията и до измерението „Енергийна ефективност“ с цел спазване на членове 15—21, 26, 28, 29, 35, 37, 38, 39 и 41 в съответствие с годишната си работна програма. Това включва помощ, при необходимост, при:

а)събиране на докладваната от държавите членки информация за политиките и мерките, както и за прогнозите;

б)изпълнението на процедурите за осигуряване и контрол на качеството на докладваната от държавите членки информация за прогнозите и за политиките и мерките;

в)изготвянето на оценки или допълване на оценките, с които разполага Комисията, относно прогнозите данни, които не са докладвани от държавите членки;

г)събиране на данни от европейската статистика, когато такива данни са налични и подходящи с оглед на графика, съгласно изискванията за съставянето на доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно състоянието на Енергийния съюз;

д)разпространение на събраната по настоящия регламент информация, включително поддържане и актуализиране на база данни за политиките и мерките на държавите членки за намаляване на изменението на климата и на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата относно въздействията, уязвимостта и адаптирането към изменението на климата;

е)изпълняване на процедурите по осигуряване и контрол на качеството при извършването на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

ж)съставянето на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза;

з)изготвяне на оценки за данните, които не са докладвани в националните инвентаризации на парниковите газове;

и)извършването на прегледа, посочен в член 38;

й)съставянето на приблизителната инвентаризация на парниковите газове в Съюза.

Член 43

Упражняване на делегирането на правомощия

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 24 декември 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 5, член 15, параграф 5, член 26, параграф 6, член 37, параграф 7 и член 40, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 44

Комитети

1. Комисията се подпомага от:

а) Комитет по изменението на климата, по отношение на изпълнението на задачите, посочени в член 19, параграф 5, член 26, параграф 7, член 37, параграф 6, член 38, параграф 3 и член 39, параграф 3; и

б) Комитет за Енергийния съюз, по отношение на изпълнението на задачите, посочени в член 17, параграф 4 и член 33, параграф 4.

2. Тези комитети са комитети по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. Комитетът по изменението на климата, посочен в буква а) от първия параграф на настоящия член, заменя комитета, създаден по силата на член 26 от Регламент (ЕС) № 525/2013.

4. Когато някой от комитетите, посочени в параграф 1, разглежда хоризонтални въпроси и общи действия, той информира за това другия комитет, посочен в параграф 1, с цел да се осигури съгласуваност на политиките и да се увеличат в максимална степен полезните взаимодействия между секторите.

5. Всяка държава членка назначава свой/и представител(и) в Комитета по изменението на климата и в Комитета за Енергийния съюз. Представителите на всеки комитет се канят на заседанията на другия.

6. При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 45

Преглед

В срок от шест месеца от всеки глобален преглед, договорен съгласно член 14 от Парижкото споразумение Комисията представя доклад пред Европейския парламент и на Съвета за действието на настоящия регламент, неговия принос за управлението на Енергийния съюз, неговия принос за постигането на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, напредъка в постигането на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, допълнителните цели на Енергийния съюз и съответствието на разпоредбите във връзка с планирането, докладването и мониторинга, предвидени в настоящия регламент, с други законодателни актове на Съюза или решения, свързани с РКООНИК и Парижкото споразумение. Докладите на Комисията могат да бъдат придружени от законодателни предложения, когато това е целесъобразно.

Член 46

Изменения на Директива 94/22/ЕО

Директива 94/22/ЕО се изменя, както следва:

1)в член 8 се заличава параграф 2;

2)член 9 се заличава.

Член 47

Изменения на Директива 98/70/ЕО

Директива 98/70/ЕО се изменя, както следва:

1)член 7а се изменя, както следва:

а)в параграф 1, трета алинея буква а) се заменя със следното:

„a) общото количество на всеки вид доставено гориво или енергия; и“;

б)в параграф 2 уводната част се заменя със следното:

б) „2. Държавите членки изискват от доставчиците да намалят възможно най-плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните горива и енергия с до 10 % до 31 декември 2020 г. спрямо основните стандарти за горивата, посочени в приложение II към Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. Това намаление се състои от:“;

2)в член 8 параграф 4 се заменя със следното:

2) „4. Комисията гарантира, че информацията, предадена съгласно параграф 3, се разпространява бързо чрез подходящи средства.“

Член 48

Изменения на Директива 2009/31/ЕО

Директива 2009/31/ЕО се изменя, както следва:

1)в член 27 параграф 1 се заменя със следния текст:

1)„На всеки четири години държавите членки представят на Комисията доклад за изпълнението на настоящата директива, включително и за регистъра, посочен в член 25, параграф 1, буква б). Първият доклад се изпраща на Комисията не по-късно от 30 юни 2011 г. Докладът се изготвя въз основа на въпросник или тезисен план, който се приема от Комисията под формата на актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 30, параграф 2. Въпросникът или тезисният план се изпраща на държавите членки най-малко шест месеца преди изтичането на крайния срок за представяне на доклада.“;

2)в член 38 параграф 1 се заличава.

Член 49

Изменения на Регламент (ЕО) № 663/2009

Регламент (ЕО) № 663/2009 се изменя, както следва:

1)в член 27 параграфи 1 и 3 се заличават;

2)член 28 се заличава.

Член 50

Изменение на Регламент (ЕО) № 715/2009

В Регламент (ЕО) № 715/2009 член 29 се заличава.

Член 51

Изменения на Директива 2009/73/ЕО

Директива 2009/73/ЕО се изменя, както следва:

1)член 5 се заличава;

2)член 52 се заменя със следното:

2)Комисията провежда мониторинг и прегледи по отношение на прилагането на настоящата директива и представя доклад за цялостния напредък пред Европейския парламент и пред Съвета като приложение към доклада за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (

*1 ).

Член 52

Изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета

В член 6 от Директива 2009/119/ЕО параграф 2 се заменя със следното:

„2. До 15 март на всяка календарна година всяка държава членка предоставя на Комисията резюме на регистъра на запасите, посочен в параграф 1, в което се посочват най-малко количествата и вида на запасите за извънредни ситуации, включени в регистъра към последния ден на предходната календарна година.“

Член 53

Изменения на Директива 2010/31/ЕС

Директива 2010/31/ЕС се изменя, както следва:

1)член 2а се изменя, както следва:

а)в параграф 1 уводната част се заменя със следното:

а) „1. Всяка държава членка създава дългосрочна стратегия за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., като улеснява разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Всяка дългосрочна стратегия за саниране обхваща:“;

б)добавя се следният параграф:

б) „8. Дългосрочната стратегия за саниране на всяка държава членка се предоставя на Комисията като част от окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на държавата членка, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (

*2 ). Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от посочения регламент първата дългосрочна стратегия за саниране по параграф 1 от настоящия член се предоставя на Комисията до 10 март 2020 г.

2)в член 5, параграф 2, втора алинея се заличава изречението „Докладът може да бъде включен в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО.“

3)в член 9 параграф 5 се заменя със следното:

3) „5. Като част от своя доклад за състоянието на Енергийния съюз, посочен в член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999, на всеки четири години Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и до Съвета по отношение на постигнатия от държавите членки напредък в увеличаването на броя на сградите с близко до нулево енергийно потребление. Въз основа на тази докладвана информация Комисията, при необходимост, разработва план за действие и предлага препоръки и мерки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999 за увеличаване на броя на тези сгради и за насърчаване на най-добрите практики по отношение на разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево енергийно потребление.“

4)в член 10 параграфи 2 и 3 се заличават;

5)В член 14, параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

5)„Този доклад се предава на Комисията като част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999“

6)В член 15, параграф 3 третата алинея се заменя със следното:

6)„Този доклад се предава на Комисията като част от интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999“.

Член 54

Изменения на Директива 2012/27/ЕС

Директива 2012/27/ЕС се изменя, както следва:

1)член 4 се заличава;

2)в член 18, параграф 1 буква д) се заличава;

3)член 24 се изменя, както следва:

а)параграфи 1, 3, 4 и 11 се заличават;

б)параграф 2 се заличава;

4)приложение XIV се заличава.

Член 55

Изменение на Директива 2013/30/ЕС

В член 25 от Директива 2013/30/ЕС параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки докладват ежегодно на Комисията, като част от годишното докладване, посочено в член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (

*3 ), информацията, посочена в приложение IX, точка 3.

Член 56

Изменения на Директива (ЕС) 2015/652

Директива (ЕС) 2015/652 се изменя, както следва:

1)в член 5, параграф 1 се заменя със следното:

1) „1. „Всяка година до 31 декември държавите членки представят на Комисията данни за предходната календарна година във връзка със спазването на член 7а от Директива 98/70/ЕО, съгласно определеното в приложение III към настоящата директива.“;

2)в приложение I, част 2 се заличават точка 1, буква з) и точки 2, 3, 4 и 7.

3)приложение III се изменя, както следва:

а)точка 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки трябва да докладват данните, посочени в точка 3. Трябва да се докладват данни за всички горива и енергоносители, пуснати на пазара във всяка една държава членка. Когато няколко вида биогорива се смесват с изкопаеми горива, трябва да се предоставят данни за всяко биогориво.“;

б)в точка 3 се заличават букви д) и е);

4)приложение IV се изменя, както следва:

а)заличават се следните образци за докладване на информация, предоставени за съгласуваност на докладваните данни:

б)в бележките по формуляра се заличават точки 8 и 9.

Член 57

Отмяна

Регламент (ЕС) № 525/2013 се отменя, считано от 1 януари 2021 г., в съответствие с преходните разпоредби, предвидени в член 58 от настоящия регламент, с изключение на член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 525/2013, който се отменя, считано от 24 декември 2018 г. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 58

Преходни разпоредби

Чрез дерогация от член 57 от настоящия регламент, член 7 и член 17, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължават да се прилагат по отношение на докладите, съдържащи данните, изисквани съгласно тези членове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на втория период на задължения по Протокола от Киото.

Член 19 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на прегледите на данните от инвентаризациите на емисиите на парникови газове за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Член 22 от Регламент (ЕС) № 525/2013 продължава да се прилага по отношение на представянето на доклада, изискван съгласно посочения член.

С цел съгласуваност и правна сигурност нищо в настоящия регламент не възпрепятства прилагането на дерогации съгласно съответните секторни законодателни актове на Съюза в областта на електроенергията и подготвеността за риск в електроенергетиката.

Член 59

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 40, член 53, параграфи 2, 3 и 4, член 54, параграф 3, буква а), член 54, параграф 4 и член 55 се прилагат, считано от 1 януари 2021 г.